Връзката между хроничната умора, адреналина и имунитета

9 март 2020
Връзката между хроничната умора, адреналина и имунитета

Чувствате ли се хронично уморени? Вероятно сте получавали съвети да забавите темпото, да избегнете стреса, да си почивате повече. В тази публикация ще разгледаме някои от т. нар. “хормони на стреса”, които се отделят от надбъбречните жлези, как те влияят на дейността на вътрешни органи и ефективността на имунната система да ни защитава от бактерии, гъбички и вируси. 

Наскоро в блога на aloha.bg публикувахме кратка информация за някои от най-смъртоносните пандемии в човешката история, които са отнели живота на стотици хиляди и дори милиони души в световен мащаб в рамките на няколко месеца. В днешно време обаче имаме антибиотици, модерни антивирусни медикаменти, витамини, хранителни добавки и пр., които помагат за спасяването на човешки животи. Нека не забравяме, че преди около 100 години не се е знаело, че витамините съществуват, а първият антибиотик Пеницилин е бил открит по случайност от Александър Флеминг през 1928 г. Той започва да се използва по време на Втората световна война през 1944 г. 

Всъщност стреса в малки дози може да е полезен. Той има 3 основни етапа, които влияят на клетъчно ниво на целия организъм. 

След изпитване на силен стрес организма има нужда да възстанови силите си. В резултат на това се произвеждат по-малки количества кортизол в близките 24-48 часа (1-2 денонощия). Ще почувствате силна умора, усещане за летаргия и непреодолимо желание за почивка. 

Според публикацията Синдром хронической усталости - что делать стресът може да е с различен произход.

Физически стрес - усилен труд или необичайно висока физическа активност. Представете си да работите 8 часа на бюро в продължение на месеци през зимата, а в пролетта някой уикенд да решите да пробягате 10 километра без да сте тренирали преди това. Липсата на сън също може да причини огромен стрес за тялото с дисбаланс на циркадните ритми. 

Химическия стрес идва със замърсяванията от околната среда - тежки метали, изтичане на радиация и последвало евентуално информационно затъмнение, храна с множество крайни продукти на гликация, алергични реакции спрямо храни и фактори на околната среда, промяна в дейността на ендокринните жлези и пр.

Температурен стрес може да се получи при прекалено прегряване или охлаждане на тялото. 

В блога на aloha.bg публикувахме и информация за интердисциплинарната наука психоневроимунология. Оказва се, че съществуват двупосочни връзки между емоциите, нервната и имунната система. Или емоциите влияят на нервната система, нервната система също може да повлияе на емоциите. Емоциите влияят на имунитета, имунитета също може да повлияе на емоциите и пр. Освен психоневроимунология съществува и наука психоневроендокриноимунология, за която скоро ще предоставим още информация. 

Психоневроимунология - комбинация от психология, неврология и имунология

Тези науки още веднъж доказват, че дори мислите, които имаме и тихичко се въртят в съзнанието и подсъзнанието могат да причинят стрес. Затова не е изненадващо, че синдромът на хроничната умора може да се открие в най-тъмните и съкровени кътчета на душата, които често нямаме желание да разкрием и логично от значение е и емоционалния стрес.

Стресът на клетъчно ниво също може да се раздели на различни етапи.

Етап на аларма бележи старта на цяла верига от физични и химични реакции, които са причинени от взаимодействието на мозъка, нервната система и хормоните. Това води до ускорена дейност на надбъбречните жлези и произвежда по-големи количества адреналин. След този първоначален стрес тялото има нужда от възстановяване. Задействат се други хормони, които ни карат да си почиваме и регенерираме. Ако стресът, независимо с какъв произход е, продължи прекалено дълго настъпва умора на надбъбречните жлези. Те не могат да поддържат постоянно производство на огромни количества адреналин. 

Етап на резистентност се получава след известен период на постоянен стрес, когато надбъбречните жлези се адаптират към обстановката и малко по малко започнат да се възстановяват. Те имат възможност да увеличат размера си и изпълняваните от тях функции. Хроничният стрес първоначално води до увеличаване на производството на хормони от надбъбречните жлези, след това до намаляване, а накрая до резистентност. Кортизолът стимулира преобразуването на протеини, мазнини и въглехидрати в енергия след изчерпването на запасите от глюкоза в черния дроб и мускулите. Освен това кортизолът управлява нивата на натрий в организма, които играят решаваща роля за регулиране на кръвното налягане и дейността на сърцето. Ако стресът продължава прекалено дълго време или е много интензивен, следва последния трети етап. 

Етап на изтощение настъпва, когато човек изгуби способностите си за адаптация към стреса. Тогава функциите на надбъбречните жлези са силно намалени и това води до дисхармония в целия организъм.Това най-често се дължи на недостига на йони натрий и понижаването на глюкокортикоидни хормони като кортизол. Резултатът е дисбаланс на кръвната захар, бързо протичаща хипогликемия, невъзможност за контрол на нивата на натрий и калий. В същото време обаче нивата на инсулин са високи. Хората чувстват силна умора и слабост. Тъй като липсата на енергия води до забавяне на реакции, а симптомите не отшумяват много от хората  решават, че е време да отидат на лекар. В зависимост от компетентността на лекаря ще бъде открит най-ясно изразения симптом, този, който е най-видим. А междувременно под този симптом на повърхността като връх на айсберг има множество други проблеми, които дават началото на различни хронични заболявания. 

Надбъбречните жлези произвеждат различни хормони, които са пряко свързани с имунитетаНадбъбречните жлези са истинска фабрика за производство на хормони. Те са разположени съвсем близо до бъбреците,в горната им част. Около жлезите има мастна капсула, а заедно с бъбреците са обвити във фасция. Между бъбреците и надбъбречните жлези съществува тънка преграда от съединителна тъкан, която ги отделя едни от други. Прави впечатление, че дясната надбъбречна жлеза има форма на пирамида, а лявата е подобна на полумесец. Обикновено при здрав възрастен човек надбъбречните жлези са с 3 см ширина, 5 см дължина и 1 см дебелина. Общото тегло на 2-те жлези е около 10 грама. Те са едни от най-кръвоснабдените тъкани в целия организъм. 

В кората на надбъбречните жлези се произвеждат 3 основни типа хормони.

Минералокортикоиди - например алдостерон, който помага за регулирането на кръвното налягане и електролитния баланс. В бъбреците този хормон увеличава реабсорбцията на натрий и отделянето на калиеви и водородни йони. Количеството на натрий в тялото, влияе на състава на извънклетъчните течности, а те от своя страна на кръвното налягане. Следователно хормонът алдостерон участва в регулирането на кръвното налягане. 

Глюкокортикоиди - например кортизол и кортизон, които участват в регулиране на метаболизма и потискане на имунната система. Както подсказва името им, те повишават циркулиращите количество глюкоза. Това е в резултат от увеличаването на трансфера на получаване на аминокиселини от протеини  и стимулирането на синтеза на глюкоза от тези аминокиселини в черния дроб. Освен това глюкокортикоидите могат да увеличат количествата свободни мастни киселини и да позволят на клетките да ги използват като допълнителен източник на енергия, когато няма достатъчно глюкоза/ Този тип хормони могат да потиснат имунната система и да имат мощни противовъзпалителни свойства. Кортизолът от друга страна може да намали синтеза на нова костна тъкан от остеобластите и да намали абсорцията на калций в стомашно-чревния тракт. Обикновено кортизолът се отделя в най-големи количества рано сутрин, а вечер е с най-ниски количества, ако човек има монотонен циркаден ритъм. Но при силен стрес в кръвта се отделят огромни количества кортизол, които могат да повлияят на метаболизма на целия организъм. 

Глюкокортикоидите се регулират от оста хипоталамус- хипофиза - надбъбречни жлези. Хипоталамусът и хипофизата са малки като размери, намират се в главата и са разположени в основата на междинния мозък. Хипофизата от своя страна също е част от ендокринната система и ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло. 

Андрогени - например дехидроепиандростерон (DHEA), андростендион  и други, които се превръщат във функционални полови хормони в половите жлези.

Надбъбречните жлези и по-конкретно медулата произвеждат и катехоламин, който се отделя при бързо протичащи стресови ситуации за организма. 

Надбъбречната медула е в центъра на надбъбречната жлеза, тя е сърцевината, която е защитена от надбъбречната кора. И в медулата и в кората се синтезират хормони. Производството на хормони в надбъбречната медула може да се стимулира от симпатиковата нервна система чрез ганглии, които произлизат от гръбначния мозък и прешлените гръдните прешлени Th5 - Th11. За разлика от другите ганглии на симпатиковата нервна система, при надбъбречната медула няма ясно изразени синапси и тя отделя произведените хормони директно в кръвообращението. 

Всички кортикостероидни хормони, които са образувани от кората на надбъбречните жлези произхождат от холестерола. Клетките, които използват стероидни хормони могат да се снабдят с холестерол от 2 основни източника. Най-често се използва холестерола, който е от храната. Той се транспортира чрез кръвта като холестеролови естери в рамките на липопротеини с ниска плътност (LDL). Другият източник на холестерол е образуване на клетъчно ниво. Таков синтез се осъществява при прекалено ниски нива на LDL. 

Надбъбречните жлези произвеждат десетки хормони, но първият открит е адреналина през 1901 г.  Нарича се адреналин от adrenal glands, което на английски език означава надбъбречни жлези. Хромафиновите клетки се намират в медулата на надбъбречните жлези на бозайниците. Те са невроендокринни клетки, които изпълняват различни функции - регулиране на концентрациите на кислород и въглероден двуокис в организма, поддържане на дишането, регулиране на кръвното налягане. Те са чувствителни към различните видове стрес в организма. Намират се в непосредствена близост до ганглиите на симпатиковата нервна система. Именно хромафиновите клетки освобождават около 80% от общото количество адреналин (епинефрин) и останалите около 20% от норадреналин (норепинефрин). Те играят важна роля в реакциите на симпатиковата нервна система и избора за борба или бягство.

Хромафиновите клетки се намират в близост до многобройните разклонения на блуждаещия нерв, за който писахме наскоро в блога на aloha.bg По-малки количества хромафинови клетки от надбъбречните жлези се намират в стената на пикочния мехур, простатата и зад черния дроб. 

Блуждаещият нерв регулира дейността на множество вътрешни органи

При сърдечна недостатъчност тялото увеличава дейността на симпатиковата нервна система и надбъбречните жлези като компенсация за увеличаването на сърдечния пулс. Това от своя страна води до увеличен синтез на хормони. Хроничното увеличение на адреналин (епинефрин) и норепинефрин от своя страна нарушава чувствителността на хромафиновите клетки

Подобни клетки има не само в самите надбъбречни жлези, но и в стените на кръвоносните съдове. Така адреналинът може да стесни кръвоносните съдове на вътрешните съдове и в кожата, но може същевременно да разшири кръвоносните съдове в сърцето, за да увеличи честотата и силата на контракциите на сърцето. Освен това произведения от надбъбречните жлези адреналин може да отпусне гладките мускули на бронхите на белите дробове, на червата, пикочния мехур, стимулира повишаването на кръвната захар и пр.

Адреналинът често се нарича и енергиен хормон, защото негови пикови стойности се отделят, когато организма има нужда от мобилизиране на всичките си резерви с цел справяне с определена ситуация. 

Норепинефрин или наричан още норадреналин е хормон и невротрансмитер, който мобилизира мозъка и тялото за действие. Той също се отделя директно в кръвообращението от надбъбречните жлези. Отново подобно на адреналина нивата му са най-ниски по време на сън, повишават се, когато сме будни и достигат пикови стойности по време на стрес и пряка опасност, когато трябва да решим да се борим или да бягаме. В мозъка норепинефринът заостря вниманието и бдителността, засилва формирането на спомени. Отрицателните му въздействия са свързани с увеличено безпокойство. В останалата част на тялото норепинефринът увеличава пулса на сърцето и кръвното налягане. Той се използва често в инжекции за лечение на критично ниско кръвно налягане. Алфа блокерите противодействат на норадреналин и се използват за лечение на сърдечно-съдови и психиатрични състояния. 

Норадреналинът  води до освобождаване на глюкоза от запасите за енергия, увеличава притока на кръв към скелетните мускули, а намалява кръвообращението в стомашно-чревния тракт. Има значение да успеем да избягаме от надвисналата опасност, а ако оцелеем храната ще бъде смелена по-късно. Перисталтиката на червата също е силно забавена. 

Норепинефринът е основният невротрансмитер, който се използва от симпатиковата нервна система. Активирането на надбъбречните жлези променя функциите на различни органи с цел активно движение на тялото. При хроничен стрес обаче се отчитат различни увреждания. 

Ето някои от ефектите на норепинефрин:

  • увеличение на производството на сълзи в очите, свиване на зениците
  • увеличаване на количеството изпомпвана кръв в сърцето
  • увеличаване на изгорените калории в кафявата мастна тъкан с цел генериране на топлина
  • въздействие върху имунната система - тимус, далак, лимфни възли. Реакциите са сложни, защото някои процеси на имунната система се активират, а други се спират.
  • стесняване на кръвоносните съдове и повишаване на кръвното налягане
  • отделяне на ренин в бъбреците и задържане на натрий в кръвта
  • увеличаване на производството на глюкоза в черния дроб
  • увеличаване на хормона глюкагон в панкреаса, който стимулира производството на глюкоза от черния дроб
  • увеличаване на усвояването на глюкоза от скелетните мускули
  • превръщане на мазнините от мастната тъкан във вещества, които да се използват директно като източници на енергия за мускулите и други тъкани 
  • намаляване на дейността на храносмилателната система

В мозъка има неврони, чийто основен невротрансмитер е норепинефрин. Те образуват мрежа,  чието активиране води до повишена бдителност, възбуда и готовност за действие. Освен това тези неврони изпращат сигнали към много други части на мозъка. В резултат на това се контролира метаболизма на телесни течности, контролира се приема на храна и се реагира на стреса. 

Достатъчно е обаче човек мислено да си представи ситуация (болка, затруднено дишане, препълнен пикочен мехур, неприятна топлина или студ), която да повиши нивата на норепинефрин. Изключително неприятните емоции като силен страх или пък силна болка водят до пикови стойности на отделения норепинефрин. 

Много от антидепресантите се стремят да модифицират невротрансмитерите. В стимулантите се използва допамин, а в антидепресантите - серотонин. Но много от антидепресантите повишават и нивата на норепинефрин в мозъка, което води до ускорен пулс, повишено кръвно налягане, изпотяване, сърцебиене, безпокойство, главоболие, бледа кожа, спад на кръвната захар и др. Ако симпатиковата нервна система е с повишена активност за продължителен период от време това може да доведе и до загуба на тегло при трансформиране на мастните клетки в източник на енергия. Освен различни видове стрес симпатиковата нервна система може да е хиперактивна и при тежко нараняване на мозъка, увреждане на гръбначния мозък, сърдечна недостатъчност, високо кръвно налягане, заболяване на бъбреците и др. 

Каква е връзката на надбъбречните жлези, отделяните от тях хормони и имунната система?

Публикацията от 2016 г. Current Directions in Stress and Human Immune Function разглежда взаимодействията между стреса и имунната система на човека. 

Както уточнихме по-горе, стрес е сборно название, което включва фактори на стрес и физиологичен или психологичен отговор на тези фактори (реакции при стрес). Имунната система на хората включва специализирани клетки, протеини, органи и тъкани, които действат в хармония и като добре дирижиран оркестър, за да осигурят защита. Например по време на бързо протичащ стрес в рамките на няколко минути в кръвообращението се мобилизират отделни клетки, които трябва спешно да реагират на нараняване или инфекция. Този стрес повишава и нивата на противовъзпалителни цитокини в кръвта.

Хроничният стрес от друга страна може да продължи дни, месеци и дори години. Той също е свързан с по-високи нива на възпалителни цитокини, които обаче оказват съвсем различни ефекти върху здравето. Възпалението е важна краткосрочна реакция на организма с цел елиминиране на патогени и начало на оздравителни процеси. При хронични възпалителни процеси се повишава риска от развитие на хронични заболявания. При хроничен стрес организма не може да се бори с латентни вируси и те се активират. 

Интересното е, че реакциите от страна на имунната система са разнообразни при хората. Например децата, които в ранно детство (до 3-5 години) са страдали от малтретиране, бедност, семейни проблеми и други, може да страдат в кратък и в дългосрочен план след възникването на стресовата ситуация. Често при тях се отчитат ниски нива на цитокини, които да регулират отговора от страна на имунната система. И докато повечето изследвания са фокусирани на малтретирането или бедността като източници за стрес на децата, тормоза и нарочването на детето за жертва също влияят негативно на имунитета. 

С напредване на възрастта настъпва нарушаване на функциите на имунната система при стресови ситуации. Те може да са различни - физиологични като нараняване или психологически като негативни емоции. Изследванията показват, че когато остаряваме трудно овладяваме производството на кортизол. В нормални граници този хормон обикновено има силни противовъзпалителни свойства и подпомага имунната система, но при хронични повишения на нивото му имунната система може да стане резистентна и да се отчете повишено образуване на възпалителни цитокини. Освен това някои от хората в напреднала възраст трябва да полагат дългосрочни грижи за партньора си. Тази грижа допълнително ги подлага на емоционален стрес и намалява възможностите за адекватна реакция от страна на имунната система. Дори и болногледачите на средна възраст има опасност да страдат от усложнено зарастване на рани, активиране на латентни вируси, по-тежко протичане на настинки и грипове. 

В блога на aloha.bg публикувахме кратка информация за необятната тема, свързана с дължината на теломерите. Тя се използва като показател за индивидуалното епигенетично остаряване и е свързана с психологически, физиологични и социални фактори. Хроничният стрес води до ускорено скъсяване на дължината на теломерите, клетъчна смърт и възникване на различни заболявания. 

Основният проблем в повечето изследвания, свързани с имунната система е, че включват определен вид клетки, които са изолирани в лабораторните колби и се третират с различни препарати. Но те са извън тялото и затова няма как да се отчетат взаимодействията на клетките и органите от имунната система с хормоните. 

Трудно е да се направят изследвания на това, което изпитва човек при негативни емоции, които не желае да сподели. Самотата и чувството за отхвърленост също може да са източници на хроничен стрес. Проблемите през деня могат да предизвикат кошмари през нощта и непълноценен сън. Това също влияе на имунитета. 

В миналото е възможно реакциите от страна на имунната система да са били по-силни. Имало е пряка опасност да те ранят по време на война, да бъдеш нападнат от хищници по време на лов, да се разболееш от трудно лечима бактериална инфекция. В днешно време обаче много от тези опасности не съществуват и това може да доведе до автоимунни заболявания, при които имунната система атакува собствените клетки от тялото. 

Болестта на Адисон е известна като първична надбъбречна недостатъчност. Това е ендокринно заболяване, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно стероидни хормони като кортизол и алдостерон. Без навременно лечение кризата на надбъбречните жлези може да е смъртоносна.  Най-често болестта възниква като автоимунно заболяване, но може да бъде причинена от прием на определени лекарства, сепсис и увреждане на жлезите. Вторичната надбъбречна недостатъчност е предизвикана от недостатъчни количества адренокортикотропен хормон, произведен от хипофизата в мозъка или липса на кортикотропин освобождаващ фактор от хипоталамуса. 

Ето някои от симптомите на болест на Адисон:

  • ниско кръвно налягане, което намалява при изправяне от седнала позиция в права
  • потъмняване на кожата (хиперпигментация) включително и на области, които не са изложени на слънце, промяна на цвета на устната лигавица. Липсата на витамин B12 също може да бъде свързана с подобни хиперпигментации и изменения в устната кухина и езика.
  • внезапна пронизваща болка в краката, долната част на гърба или корема
  • силно повръщане и диария, които водят до дехидратация. Ето един тест с прищипване на кожата, с който да определите дали имате опасност за здравето
  • загуба на съзнание 
  • хипогликемия - ниска кръвна захар 
  • объркване, психоза
  • нарушения в говора 
  • летаргия
  • хипонатриемия - ниско ниво на натрий в кръвта 
  • хиперкалемия - повишено ниво на калий в кръвта. Калият и витамин B12 са антагонисти - високите нива на калий могат да доведат до дефицит на витамин B12. 
  • конвулсии 
  • треска

Болестта на Адисон се свързва с развитието на други автоимунни заболявания като диабет тип I, тиреоидит на Хашимото, витилиго и глутенова непоносимост. 

Съществуват различни увреждания на надбъбречните жлези. Още по време на бременността те може да не се развият, да се слеят в една обща, да са слети с бъбреците или да се развият на необичайно място. 

Каква е връзката между хормоните, произвеждани в надбъбречните жлези и витамин B12? 

Норепинефринът (норадреналин) се различава от структурата на епинефрина (адреналина) само по това, че епинефринът има метилова група, свързана с азота му, а при норепинефрина тази група е заместена с водороден атом. Представката нор - се използва като съкращение на “нормален” и обозначава деметилирано съединение. Норепинефринът може да бъде превърнат в епинефрин с помощта на специфични ензимни реакции. Витамин B12 има различни форми. Една от тях е Метилкобаламин, която е донор на метилови групи.

Неволно изпускане на урина (инконтиненция) причинено от увреждане на нервите заради дефицит на витамин B12

Отдавна е известно, че липсата на витамин B12 уврежда миелиновата обвивка на нервите и предизвиква различни неврологични увреждания:

Освен това дефицитът на витамин B12 може да доведе до депресивни състояния, паник атаки, мисли за самоубийство, летаргия и пр. 

S-аденозил метионин (S-Adenosyl methionine или SAM, SAMe) е вещество, което участва в повече от 40 различни реакции, при които дарява метилови групи на нуклеинови киселини, протеини, липиди и вторични метаболити. С помощта на SAM опасната за здравето аминокиселина хомоцистеин може да се преобразува в метионин. За това обаче са нужни 5-метилтетрахидрофолат или метилкобаламин (витамин B12). SAM участва в растежа на клетките, биосинтеза на хормони и невротрансмитери, сред които е и адреналин (епинефрин).

Витамин B12 е пряко свързан със синтеза на адреналин от норадреналин. 

Публикацията на Official Journal of Pediatrics / Postural Orthostatic Tachycardia Syndrome (POTS) and Vitamin B12 Deficiency in Adolescents доказва, че при ускорен растеж на младежи се увеличава нуждата от витамин B12. Съответно липсата на витамин B12 води до увреждане синтеза на тези хормони и рецептори на симпатиковата нервна система. 

Публикацията на Medscape /Vitamin B-12 Associated Neurological Diseases дава повече информация за витамин B12 и ролята му за различни неврологични заболявания, както и значението му за хормоните, отделяни от надбъбречните жлези.

Тъй като съществуват различни причини за дефицит на витамин B12 и много от тях са свързани с малабсорбцията поради различни увреждания на стомашно-чревния тракт често се препоръчват болезнени инжекции, които да доставят витамин B12 директно в кръвообращението. 

Много от хората на средна възраст усещат хронична умора. Те смятат това за нормално и като резултат от намаляване на жизнената енергия. Напълно възможно е липсата на енергия да се дължи на акумулираните ефекти от хроничния стрес и дисбаланс на хормоните, отделяни от надбъбречните жлези. Хората с такива увреждания може да изпитват тревожност, депресия, замъгляване на мисълта, нарушения в съня, проблеми с концентрацията и паметта. Те често губят самообладание и реагират първосигнално на емоциите. 

Освен промени в психичното състояние се отчитат и изменения в метаболизма на протеини, въглехидрати и мазнини, в баланса на течности и електролити, в сърдечно-съдовата система и дори в либидото. 

Клинично изследване на капките за нос с витамин B12 Хидроксокобаламин от 5000 микрограма, чийто вносител за България е онлайн магазин aloha.bg

Клинично изследване от 2019 г. доказа ефикасността на капките за нос с витамин B12 във формата Хидроксокобаламин, чийто вносител за България е онлайн магазин aloha.bg за справяне със Синдром на хроничната умора. Освен това изследването доказа, че назалната форма е алтернатива на инжекциите и повишава серумните нива на витамин B12 в кръвта.

Витамин B12 е метилов донор и в процесите на синтез на ДНК. Това има значение за бързо произвеждащите се клетки, сред които са червените кръвни клетки (еритроцити). Съответно липсата на витамин B12 може да доведе до мегалобластна анемия, задух, усещане за силна умора и да има различни проявления по кожата

Белите кръвни клетки (левкоцити) са свързани с имунната система. Те са различни видове със строго определени цели. Най-многобройните бели кръвни клетки са неутрофилите, които имат способността да откриват и "изяждат" бактерии чрез процеса фагоцитоза. При липса на витамин B12 този вид бели кръвни клетки не успяват да съзреят правилно в костния мозък и се образуват хиперсегментирани неутрофили, които са с отслабени възможности. 

Вижте 10 от най-често срещаните въпроси, свързани с витамин B12 и техните отговори. 

Въпроси и отговори за дефицита на витамин B12

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още