За акупунктурата и новооткрития човешки орган (ВИДЕО)

Акупунтура е древна техника на поставяне и манипулиране с игли в специални „акупунктурни точки“ по тялото и лицето на човек. И днес  много от привърженици на този вид процедури ги намират за ефективни и ги предпочитат пред консервативното лечение с медикаменти или хирургични операции.По данни на стари писмени източници родината на тези древни практики е Китай, но съществуват и други видове акупунктура – японска, корейска и пр.

Барак Обама е 44-тия президент на САЩ през периода 2009-2017 г. При преизбирането му за втори мандат през 2014 г. се въвежда промяна в покриваните от здравни застраховки медицински терапии, които включват практики от алтернативната медицина като акупунктура. Вследствие разгорещени дебати Affordable Care Act (ACA) е позната и като Obamacare.

Акупунктурата се е развивала и усъвършенствала в продължение на хилядолетия. За разлика от много други традиционни методи за лечение, които са специфични за отделни групи от хора, тази форма на лечение е била използвана в цяла Европа  и по целия свят, особено в 70-те години на XX в. През 1979 г. в  Пекин (Китай) дори е проведен симпозиум от Световната здравна организация, на който са поканени специалисти от различни страни.Участниците са изготвили списък с 43 различни заболявания, които могат да се лекуват с помощта на акупунктура. Но тъй като са липсвали официални клинични изследвания и на този етап е нямало неопровержими научни доказателността за ефективността на древната практика с убождания от игли ефикасността е подставена под съмнение. През последните 3 десетилетия започват контролирани клинични проучвания, които включват и контролна група с плацебо. През 1991 г. по време на 44 конференция на СЗО е представен доклад за напредъка на традиционната медицина в областите от съвременното здравеопазване. Става ясно, че в страни, където акупунтурата е част от културното наследство използването ѝ заедно с модерните нововъведения в медицината не представлява проблем. От друга страна в отделни части на света се изискват научно-подкрепени доказателства за ефективността на древната практика. През 1996 г. е направен проекто-доклад за ефективността на акупунктурата, а през 2006 г. на конференция на СЗО в Италия е преразгледан. Като резултат се появява този доклад  [1]. 

Акупунктура означава буквално пробиване с игла, но в тази публикация се разглежда в широк смисъл. Например метода често се прилага и в комбинация с изгаряне на избрани билки, електрическа акупунктура, лазерна,  микросистемна, приложена върху ухо, лице, ръка, на скалпа, акупресура и пр.

В сравнение с много други терапия, ако се извършва от добре обучен специалист акупунтурата е безопасна. За разлика от приемането на медикаменти тук няма странични реакции. Вероятно това е причината и днес да се използва за облекчаване на хронична болка.

Болките в ставите също могат да бъдат облекчени с помощта на тази древна практика. Освен това може да бъде използвана и за :

• Подагра
• Болки в бъбреците и жлъчката
• Травматична или постоперативна болка
• Обезболяване при стоматологични процедури
• Намаляване времетраенето на нормално раждане и обезболяване
• Обезболяване при хирургични операции
• Някои видове инфекции
• Неврологични нарушения като главоболие, мигрена и невралгия
• Респираторни заболявания – алергичен ринит, бронхиална астма и др.
• Заболявания на храносмилателната система
• Някои заболявания на кръвта като левкопения
• Заболявания на пикочно-половата система
• Нарушения в психиката като депресия
• Кожни заболявания като хиперпигментация на кожата и херпес зостер

Така в този доклад през 2006 г. са събрани данните на около 300 клинични проучвания, свързани с акупунктура. Междувременно сигурно са проведени още по-прецизни изследвания.

И все пак – какво са открили по метода проба-грешка азиатците преди хилядолетия?

Вече писахме за Хипократ, който наблюдавайки пръстите на ръцете можел да постави диагноза за проблеми с белите дробове при специфични изменения. Днес науката все още не може да обясни напълно какъв е точно начина, по който се променят върховете на Хипократовите пръсти при белодробна фиброза и рак на белите дробове, но е факт, че съществува връзка. 

Както вече уточнихме по време на лечението с акупунктура се вмъкват много фини игли в определени точки от тялото, известни като акупунктурни точки. Според класическата китайска медицина тези точки са свързани помежду си в мрежа от „меридиани“, които се движат надлъжно по повърхността на тялото. Целта на статията [2] 

е да предостави доказателства, че китайската теория за меридианите може да бъде подкрепена след по-задълбоченото опознаване на човешката анатомия. Авторите на изследването считат, че мрежата от акупунктурни точки и меридиани може да се разглежда и като мрежа, създадена от съединителна тъкан и именно това има значение за успеха на терапията.

Акупунктурните меридиани на ръката се намират чрез внимателно напипване на жив пациент, съгласно анатомичните насоки, предоставени в учебник по акупунктура на Cheng  от 1987 г. Равнините на съединителната тъкан, свързани с енергията Ин, са по хлътнали и дълбоки в сравнение с общите външни и повърхностни равнини, свързани с Ян.

Традиционно се смята, че акупунктурните меридиани представляват своеобразни канали, през които тече енергията Чи. Това е нематериалната, неизмерима, но много реална духовна енергия или жизнена сила, която ще открием във всички живи същества. Въпреки че е трудно да се преведе еднозначно, можем да я опишем като дишане, дъх, пара, енергиен поток, космическа енергия, сила на живота за постигане на физическо, психическо, емоционално и духовно равновесие и благополучие. Когато свободния и непрекъснат поток на енергията Чи по меридианите се прекъсне или е небалансиран се проявяват различни болести, които са специфично концентрирани около блокажа или системата от тялото, с която е свързан меридиана.

Специалистите, които могат да локализират прецизно тези меридиани в човешкото тяло вкарват тънки метални игли в определени точки, за да помогнат на енергията Чи отново да тече непрекъснато.

Още 300 г. пр. н. е. древните китайци започнали да изобразяват местоположението на точките и меридианите на графики, а съвременните схеми изобразяват 12 основни меридиана, които свързват главата с крайниците. Освен това са описани множество допълнителни и вътрешни разклонения, които започват от конкретни точки и завършват директно във вътрешни органи.

Китайският йероглиф, чрез който се изписва акупунктурна точка означава също и дупка. Това създава впечатлението, че това са места, където иглата може да достигне до по-дълбоки части от тъканите. Съвременните учебници съдържат много снимки, схеми и писмени указания как да се определи възможно най-точно съответната точка. Благодарение на ориентири като изпъквания на кости, мускули или сухожилия или пропорционални измервания (например определена част от разстоянието между лакът и китка). Това позволява опитния специалист да определи местоположението на всяка точка с точност до 5 мм.

През последните 30 години са проведени изследвания, които търсят отговора с какво малка област от тъкан е по-различна от останалата около нея. Дали това се дължи на повече нервни окончания? Или може би устройството на самата кожа е по-различно?

Древните писания за акупунктура се позовават на мазнините, системите на свързващите мембрани и сухожилията, през които енергията се излива. Така през 1988 г. се зараждат хипотезите , че акупунктурните точки и меридианите са свързани със съединителната тъкан, която взема участие в изграждането на почти всеки един орган в човешкото тяло. Ако погледнем по-надълбоко, една от градивните единици в съединителната тъкан е протеина колаген. Веднага можем да направим аналогия с анатомът, който пробивал с инструмент с идеално кръгло сечение кожата на трупове. По вида на получената елипса той направил топологична карта на колагеновите влакна според направлението им в кожата. Днес преди планирана операция хирурзите използват т.нар. линии на Лангер, защото когато правят разрез надлъжно на колагеновите влакна той заздравява много по-бързо и образува по-незабележим белег в сравнение с напречния разрез през колагеновите влакна. От друга страна всеки един от нас има неповторими пръстови отпечатъци, които се образуват още по време на бременността.

Тук обаче не става дума за пробиване на дупки в кожата на трупове, а за вкарване на тънки игли в живи хора с цел тяхното излекуване. Нещо повече, иглата се върти по часовниковата стрелка и обратно или само в една посока. Или пък се извършват движения с проникване надолу в тъканта и после изваждане. Целта е да се изчистят блокажите, за да може енергията Чи да циркулира без препятствия. По време на убожданията пациента усеща болка в областта около иглата, а човекът, който вкарва иглата чувства хлътването. Съвременни клинични проучвания доказват, че е нужна много по-малка сила на издърпване на забитата игла стига преди това да се направи завъртане. Трябва да се отбележи също и че иглата не е възпрепятствана от скелетна мускулатура, която реагира със свиване, а от съединителна тъкан. Така при въртенето самата съединителна тъкан се навива около иглата и създава плътна тъкан между иглата и околната тъкан.  Това необикновено свързване между иглата и тъканта чрез въртене или потъване надолу в плътта води до различни стимулиращи сигнали.

След като пробие тъканта и бъде завъртяна иглата увлича със себе си част от тъканта като това явление може да бъде наблюдавано както при игли от неръждаема стомана и злато, но и при стъклени микропипети, стъкло с покритие от силикон, игли с покритие от тефлон. Освен материала важен фактор се оказва и диаметъра на въртящата игла. Обикновено  иглите за акупунктура са много тънки. Диаметърът им е от 250 до 500 μm. При игли с диаметър над 1 мм тъканта следва завъртяната игла на по-малко от 90 градуса и после се връща обратно като не образува това специфично уплътнение в съединителната тъкан. Учените са изследвали и игли с еднакви диаметри, но изработени от неръждаема стомана или злато. С помощта на електронен микроскоп е установено,  че златната игла има по-груба повърхност и може би това позволява по-успешно да увлече съседната тъкан да се завърти. Това подсказва, че механично свързване между иглата и близката съединителна тъкан, богата на колаген, може да възникне дори и когато иглата не се завърта на 360 градуса. Освен това с въртенето по часовниковата стрелка и обратно намотаването на тъканта се редува с отвиване, което е непълно и води до натрупване на въртящ момент.

Механичните сигнали могат да бъдат трансформирани в биоелектрически/биохимични и да доведат до промени в гените, ситез на протеини и модификация на извънклетъчната матрица.  Това от своя страна може да активира фибробластите да произвеждат повече колаген. Освен това фибробластите може да се свият, което води до промяна в триизмерната структура на колагеновите влакна. Получава се своеобразна вълна и това обяснява бавното разпространение на усещането циркулиране на енергията Чи по определен меридиан. Игла, вкарана в плоскост от разцепване на съединителната тъкан ще проникне първо през кожата, а след това в извънклетъчната матрица. Ако под иглата не лежи съединителна тъкан, след като пробие кожата иглата ще достигне до мускули или кости.

През март 2018 г. беше разпространена новината за откритието на нов орган в човешкото тяло. [3] 

Наречен интерстициум, това всъщност е именно тази извънклетъчна матрица, до която достигат в случая акупунктурните игли. Този нов орган представлява кухини, изпълнени с гелообразна течност, които се намират навсякъде в тялото ни. Всъщност слоеве, които са смятани за плътна съединителна тъкан се оказват серия от кухини, пълни с течност. С тях са покрити отделните кръвоносни съдове, мускулите, червата, белите дробове и пр. Тези кухини, пълни с течност се свързват помежду си и образуват мрежа, която е поддържана от колагенови фибри, които са здрави, а същевременно и достатъчно гъвкави. 

Съединителната тъкан образува носеща рамка (скелет) и външна обвивка (дерма) и се явява неразделна част от органите и тъканите, образува заедно с кръвта и лимфата вътрешната среда на организма. Основната задача на съединителната тъкан - общото хармонизиране на жизнеспособността на всички елементи и микрочастици от човешкото тяло, която се осъществява от следните взаимосвързани функции: опорно-механична, хранителна и почистваща, защитна, местно-адаптогенна, заздравяваща, и морфогенетична .

Всяка тъкан - и нервната, и мускулната, и епителната, се състои от клетки, но само съединителната тъкан има извънклетъчно вещество, матрица, между клетките. Нещо повече, самите тези клетки го произвеждат.

Извънклетъчната матрица изпълнява различни функции в тялото: 

• образува скелета на органите и тъканите;
•  явява се универсално "биологично" лепило;
•  участва в регулирането на водно-солевия обмен;
• образува високо специализирани структури (кости, зъби, хрущяли, сухожилия, базалната мембрана).

Основните компоненти на извънклетъчната матрица са структурните протеини колаген и еластин, гликозаминогликани, протеогликани и неколагенови структурни протеини (фибронектин, ламинин, тенасцин, остеонектин и др.).
В междуклетъчната матрица условно се обособяват два компонента - аморфен и влакнест.
Аморфният се състои от две групи вещества: глюкозаминогликани и протеогликани, които включват протеини и полизахариди. Съдържанието на аморфния компонент зависи от консистенцията на дадената тъкан.

Концентрацията на аморфния компонент във важната съединителна тъкан (СТ) е относително малка - всичките й пет подвида са меки. Хрущялното междуклетъчно вещество съдържа много гликозамино- и протеогликани, затова хрущялът има консистенция на плътено желе, между клетките на костната тъкан него на практика го няма, вместо него се съдържат такова количество соли на калций и фосфор, че тя си е просто твърда.

Вторият компонент на междуклетъчното вещество – влакнестият компонент, така, както е представен от колагенови и еластични влакна, синтезирани от клетките на съединителната тъкан - фибробластите.
Колагеновите влакна са дълги, извити, около 10 микрона в диаметър (диаметърът на космите на главата са средно 500 микрона). Те придават на тъканите здравина и им позволяват да се разтягат.
Еластичните влакна силно пречупват светлината и затова под микроскоп изглеждат по-тъмни. Те са много по-прави и тънки (1 микрон). Тяхната функция е сведена до това да възвръща тъканта в първоначалното й положение след разтегляне. Натуралният рибен колаген съдържа колаген тип I с формула на тройната спирала, еластин. Той е без парабени и е с pH на човешката кожа. 

Защо обаче е важен открития нов орган, който според учените се състои от мрежа от кухини, изпълнени с течност?

Открието станало съвсем случайно. През 2015 г. двама лекари от Ню Йорк изследвали жлъчните канали на пациент за рак. Кухините, забелязани от тях, не съответствали на известната човешка анатомия. Освен че обгражда органите и ги предпазва от увреждане, лекарите установили, че интерстициумът осигурява движението на течности из тялото. По него раковите клетки могат да достигат до лимфната система. Откритието е важно, тъй  като може да доведе до разработване на нови, по-ефективни, тестове за борба с рак. Оказва се, че той заема около 20% от обема на течностите в тялото или в случая това са около десетина литра за възрастен човек. 

Но ако се върнем пак на изследването от 2002 г. Relationship of acupuncture points and meridians to connective tissue planes се оказва, че повече от 80% от акупунктурните точки и 50% от пресичанията на меридиани в ръката съвпадат лежат на зони от съединителна тъкан. За да се установи дали това е случайно е изграден математически модел. Оказва се, че местоположението на точките за акупунктура е определено емпирично от древните китайци, които с помощта на опипване и натиск усещали къде се намират отделните „дупки“, където иглата има достъп до по-големи количества съединителна тъкан.

Някои части от меридианите ясно следват направленията на колагеновите фибри, а други просто свързват отделните точки. Учените са избрали да направят проучването на отделните точки върху ръката, защото тя има сравнително проста анатомия и показва как меридианите и зоните на съединителната тъкан свързват ръката с раменния пояс и гърдите. Подобна е ситуацията и с краката, където меридианите следват направленията на съединителната тъкан, които разделят отделните мускули.Меридианите по торса, които отговарят  за бъбреци, стомах, далак и пикочен мехур са разположени близо до линия алба, за която писахме, че е изградена от съединителна тъкан и при слабост се стига до херния. Меридианите за черния дроб и жлъчката се движат наклонено като следват направлението на главните мускулни групи и съединителната тъкан.  На лицето меридианите се пресичат помежду си в сложен модел, наподобяващ мускулната и съединителната тъкан на лицето.

Както виждате не става дума за елементарно вкарване на игли в тялото. Ето защо е нужно, ако все пак решите да се подложите на подобна процедура да потърсите повече информация за компетенциите на практикуващия. Безспорно ще бъдат проведени още научни изследвания с цел проучване в детайли на функциите на съединителната тъкан и извънклетъчната матрица. Междувременно буди интерес факта, че лечебни практики отпреди  хиляди години днес придобиват научно обяснение благодарение на модерните технологии. 

Използвани източници: 

1. Reports on controlled clinical trials

2. Relationship of acupuncture points and meridians to connective tissue planes

3. Новини на Нова телевизия - Учени откриха нов орган в човешкото тяло