• Начало »
  • Новини »
  • Анемия - симптоми, видове анемии. Лечение на желязодефицитна анемия и железен дефицит (недостиг) в организма

Анемия - симптоми, видове анемии. Лечение на желязодефицитна анемия и железен дефицит (недостиг) в организма

5 декември 2020
Анемия - симптоми, видове анемии. Лечение на желязодефицитна анемия и железен дефицит (недостиг) в организма

Думата Анемия идва от гръцката дума Ἀναιμία, която означава „без кръв“, още „малокръвие” и „безкръвие”. Анемията е болестно състояние, при което количеството на хемоглобина и на червените кръвни клетки (еритроцитите) в кръвта силно намалява. Така кръвта губи способността си да изпълнява основната си функция – да снабдява тъкани и органи с кислород.

Най-общите симптоми на анемия са слабост, отпадналост, неработоспособност, слаба концентрация. При слаба анемия тези симптоми са слаби и могат да преминат  незабелязано. Умерената анемия е придружена със  задух (диспнеа) и усилие при дишането. Тежката анемия се отразява на сърдечната дейност: ускорен и неравномерен пулс, усещане на биенето на сърцето и е възможно да се достигне и до сърдечна недостатъчност.

По-тежките анемии се характеризират и с бледата кожа и лигавица. Бледа кожа и лигавица, напукване на устните и промяна във формата на ноктите. Важен показател за степента на анемията е съдържанието на хемоглобин в кръвта.В таблицата тук са показани праговите норми за съдържание на хемоглобин в кръвта, определени от Световната Здравна организация, при определяне степента на  анемия. Под тези стойности вече имаме анемия.

Прагови норми на хемоглобин при диагностициране на анемия(1 g/dL = 0.6206 mmol/L)

анемия

Според остротата на своето протичане при възрастни анемията се определя за слаба - с еритроцити от 110 g/L до нормата, умерена – с еритроцити от 80 g/L to 110 g/L и остра анемия – с еритроцити по-малко от  80 g/L. При бременни и деца тези стойности са различни. 

Има различни типове анемия, според причините на своето възникване и специфичните симпоми. Всеки тип анемия е със свое наименование, според причината на възникването си. Различните типове анемии са с различни симптоми, тежест на протичане, продължителност и  лечение. Най-разпространена е Желязодефицитната анемия, докато останалите се приемат за редки типове анемия.

Желязодефицитна анемия       

Желязодефицитната анемия е състояние, а и заболяване, при което в кръвта има недостатъчно количество червени кръвни клетки (еритроцити),които да пренасят кислород към тъканите и органите на организма. Както показва и наименованието, този тип анемия се дължи на недостиг на желязо в организма, а без желязо организмът не може да синтезира молекулата на хемоглобина – конкретният носител на желязо.

Железен дефицит (недостиг) в организма

Железният дефицит в организма възниква при: - нисък прием на желязо с храната - желязото e един от елементите, които най-често са дефицитни в храненето на съвременния човек; - нарушено усвояване на желязото в храносмилателния тракт; - повишени потребности или значителни загуби на желязо;- хронична загуба на кръв – при тежко менструално кървене, раждане, наранявания, кървене от червата в резултат на пептична язва, гастрит, хемороиди, глисти при децата и др;- увеличени нужди от желязо по време на бременност, при деца, които израстват прекалено бързо.- намалена абсорбция на желязо след частично или пълно отстраняване на стомаха (бариатрична хирургия), липса на стомашна киселина, хронична диария, малабсорбция и др.

В организма на възрастен човек се съдържат 4-4,5 г желязо, основната част, от които се използва за синтезата на хемоглобин. За поддържане на тези запаси организмът се нуждае от 10-18 мг дневно желязо, които се набавят с храната. Недостатъчната консумация на храни, източници на желязо, е значим фактор за развитие на железен дефицит.

Най-рискови групи са кърмачетата, малките деца, юношите и бременните жени. Крайната степен на дефицита на желязо в организма е желязо-дефицитната анемия.

Симптоми на желязо-дефицитната анемия.

В началото на заболяването симптомите са леки и може да не им се обърне внимание, но със развитието на желязно-дефицитната анемия се проявяват забележимо и даже решаващо за работоспособността следните симптоми: бърза умора, слабост, бледа кожа и лигавици, болки в кръста, ускоряване на пулса (тахикардия) и дишането, замайване, главоболие, студени ръце и крака, зачервен и възпален език, чупливи нокти, безапетитие (особено при децата). 

Най-честите симптоми на тази хронична желязо-дефицитна анемия включват умора, усещане за слабост, задух и понякога сърцебиене. Езикът може да се видоизмени и да изчезнат характерните вкусови луковици, да стане гладък, лъскав и зачервен.  Ъгълчетата на устните може да се нацепят и да станат болезнени.

Лечение на желязодефицитната анемия.

Лечението на желязодефицитна анемия зависи от причините за възникване и тежестта на състоянието. Много често желязодефицитната анемия успешно се преодолява с консумиране на богати на желязо храни. В по-тежки случаи се налага взимането на хранителни добавки, съдържащи желязо. При избор на хранителна добавка е необходимо внимание и осведоменост за вида на хранителната добавка. Хранителни добавки на база железни соли (железен сулфат и др.) са по-скоро вредни, тъй като дразнят стомашната и чревна лигавица. Усвояемостта на желязото при тях е много ниска, тъй като положително натовареният железен йон се отблъсква от чревната лигавица, която е също така положително натоварена. 

Ефективни при желязодефицитна анемия са хранителни добавки, които представляват комплексми съединения (хелати) на желязо с белтъчни молекули. В тях желязото е свързано както в хемоглобина и така лесно и почти изцяло се абсорбира в организма през чревната лигавица.При тежки случаи на желязо-дефицитна анемия се налага приемане в болница (хоспитализиране) и кръвопреливане,  вливане на желязо, а също така и лечение на първопричината, като  язвени и други вътрешни кръвоизливи.

Желязо в хранителни продукти

Хематиново (хемово) и нехематиново (нехемово) желязо

В храните желязото се съдържа под две форми – хематиново (хемово) и нехематиново (нехемово) желязо.

Хематиновото желязо е свързано е с белтъците и се намира в животински продукти, като червени меса, пилешко и риба. Под тази форма желязото се усвоява пълноценно  от храната. Хематиново е желязото в хемоглобина и миоглобина. Вегетарианци и вегани често страдат от железен дефицит, тъй като не приемат хематиново желязо с храната си.

Нехематиново желязо се съдържа главно в растителни храни, но така също и в някои животински храни, като мляко, млечни продукти и яйца, но в по-малко количество. В железните соли желязото е нехематиново - то е в йонна форма. Под тази форма желязото се усвоява едва 4-5%. В хранителни добавки или лекарства, на база железни соли, желязото е нехематиново. Нехематиновото желязото потиска и действието на  витамин Е.

Храни богати на желязо

Храни, богати на желязо са:

  • месо и месни продукти;
  • яйца и млечни продукти;
  • морски храни;
  • варива;
  • зеленчуци;
  • плодове и ядки;
  • зърнени храни;
  • натурален шоколад.

 

Съдържанието на желязо в 100 г продукт и каква част от Препоръчителния дневен прием (ПДП) представлява това, е показано в долната таблица.

Съдържание на желязо в хранителни продукти

 

желязо

От таблицата се вижда, че хранителните продукти, богати на желязо, са достъпни и всеки може да предотврати състоянието на  железен дефицит, и още по-лошо – на желязно-дефицитна анемия при балансирано използване на хранителните продукти в ежедневната си храна.  Но трябва да се има предвид, че в някои случаи организмът ни се нуждае от допълнителен прием на желязо, тогава или трябва да увеличим консумацията на продукти с високо съдържание на желязо или да взимаме хранителни добавки, съдържащи желязо.

Такива случаи са следните:

  • ако приемаме ежедневно аспирин;
  • ако пиеме повече от три кафета или чай ежедневно (някои от съставките на кафето и чая образуват комплекси с желязото и блокират всмукването му от лигавицата на стомашно-чревния тракт);
  • при бременност (само след консултация с лекар);
  • при употреба на противовъзпалителни лекарства (само след консултация с лекар);
  • при чувство на слабост, главоболие, раздразнителност – възможно е причините да са недостиг на желязо;
  • при жени с обилна менструална загуба на кръв.

Редки типове анемия

Това са анемии, които засягат много малка част от населението, но те са остри, в много случаи фатални заболявания. Техните симптоми и начини на лечение в някои случаи са сходни и диагностицирането им е трудно.

  • Апластична (хипопластична) анемия;
  • Сидеробластна анемия;
  • Миелодиспластични синдроми;
  • Автоимунна хемолитична анемия;
  • Конгенитална дисеритропоетична анемия;
  • Анемиа на Даймонд-Блекфан;
  • Мегалобластна анемия;
  • Анемиа на Фанкони
  • Злокачествена (пернициозна) анемия;
  • Хемолитични анемии. 

 

Биологична роля на желязото

Желязото е жизнено важен елемент не само за организма на човека, но и за всички организми на земята (с изключение на някои бактерии) .В тялото на възрастен индивид се съдържат към 4 грама (0.005% от телесната маса) желязо, предимно в хемоглобина и в миоглобина.

Тези два белтъка играят важна роля в организма на човека и гръбначните животни при преноса на кислород чрез кръвта в организма и при снабдяването на мускулите с кислород. 

Желязото е необходимо и за поддържане на активността на ензими, свързани с клетъчното дишане и растеж, със синтезата на ДНК  и осъществяването на окислителни и редукционни процеси, както в животните, така и в растенията. 

Желязото играе важна роля в електронната транспортна верига при произвеждането на енергия  в  организма, като част от структурата на цитохромите. Цитохромите са редокс-активните протеини, съдържащи хем (подобно на хемоглобина), с централен Fe атом.Желязото се съдържа в структурата на тироидни хормони, които регулират важни метаболитни процеси в организма.Желязото взима участие при формирането на съединителна тъкан на невротрансмитери в мозъка.

Желязото играе важна роля при поддържането на имунната система в организма.

Желязото в организма – биохимия на желязото

Усвояването на желязото от човешкия организъм се усложнява от това, че съединенията на желязото, в които то е тривалентно (като фери-йон) са малко разтворими при неутралната реакция в организма (около рН 7). Така в организма желязото се приема като разтворими комплекси, където то е двувалентно (феро-) и в организма се окислява до тривалентно (фери-). В организма желязото се абсорбира в  началната част на тънкото черво (дванадесетопръстника, дуоденума), където се свързва с белтъка трансферин в тривалентна (фери-) форма и така се пренася в кръвта и клетките. В костния мозък тривалентното желязо се редуцира до двувалентно и като комплекс в белтъка феритин се съхранява за да се включи, при нужда, в хемоглобина, който се съдържа в червените кръвни телца – еритроцитите. 

ХЕМОГЛОБИН (Hb,HGB)

В кръвта желязото е свързано в голямата молекула на хемоглобина. Хемоглобинът е комплексна молекула, изградена от  белтъчна част - глобин и небелтъчна част - хем. Белтъкът глобин включва свързаното в хема желязо, при което се образува комплексната молекула на хемоглобина.

 Свойства и значение на хемоглобина

хемоглобин


Желязото в кръвта е свързано в голямата молекула на хемоглобина, изградена от белтъка глобин, който включва  свързано в хема желязо.

Белтъчната (глобиновата) част на хемоглобина е изградена от две двойки полипептидни вериги, означени като алфа- и бета-,  като всяка двойка е с характерна структура, а общо са изградени от 574 аминокиселини. Така общата молекулна маса на хемоглобина възлиза на 66 000 – 68 000 Da ( Da,  „Далтон” – единица за атомна и молекулна маса; един далтон е равен на 1/12 от масата на един атом въглерод – 12).Небелтъчната част на хемоглобина – хема, представлява сложно циклично (пръстенно) съединение – порфирин, в което чрез главни и второстепенни връзки е включен атомът на желязото. Хемът придава червения цвят на хемоглобина и съответно на кръвта.  

порфирин хемВ хема железният атом се явява в шеста координационна валентност - притежава общо шест връзки. Четири от връзките са свързани с азотните атоми в молекулата на хема, петата се свързва с белтъчната молекула (глобин), а шестата може да свърже обратимо О2 или СО2, при изпълняване на основната си функция – пренос на кислород. Хемът не съществува като самостоятелна молекула в кръвта. Той винаги е свързан с белтъчна молекула глобин. 

Функции на хемоглобина

Основната функция на хемоглобина в организма е да пренася кислород от белите дробове до тъканите и въглероден диоксид от тъканите до белите дробове. Всяка молекула хемоглобин свързва 4 молекули кислород.

В мускулните клетки хемоглобинът се превръща в миоглобин, който доставя кислород по артериите за окислението на глюкозата и генериране на енергия. При окислението на глюкозата се отделя въглероден диоксид, който се свързва с хемоглобина и по венозен път се пренася в белите дробове, от където се отделя (издишва) от организма. Хемоглобинът има и важна роля в поддържането на нормалното киселинно-алкално състояние на кръвта (като буфер), а също и в регулацията на йонния състав на кръвта.

Тези функции хемоглобинът изпълнява в структурата на еритроцитите. Хемоглобин съдържат гръбначните животни, много червеи, мекотели, бодлокожи, членестоноги, някои протозои (първаци). Съдържа се и в кореновите брадавици на соя, фий и други бобови растения.

Здравно значение на хемоглобина.

В документи и в научната литература хемоглобинът понякога  се означава  и със съкращения Hb или HGB. Тъй като изпълнява изключително важна роля в организма, количеството му в кръвта е показател за здравното състояние и е основна част от Пълната кръвна картина (ПКК), която се прави в здравните заведения.

Пълната кръвна картина (ПКК, CBC – complete blood count) се получава при анализ и изследване на кръвни проби от пациента в клинични лаборатории, при което се определя количественото и качествено състояние на отделните съставки на кръвта. ПКК се прави за уточняване на общото здравно състояние, но и за диагностично уточняване на различни симптоми. Тя може да даде информация за различни типове анемии, инфекции и възпаления, някои нарушения в кръвосъсирването, нежелани реакции на някои лекарства и др.

Получените от изследването резултати се  изразяват в „милимолове в литър” (ммол/л, mmol/L) или в „грамове в литър” (г/л, g/L) хемоглобин. За да се оценят получените от изследването на пациента резултати, те се сравняват с т.н. „референтни стойности”. Референтните стойности представляват нормите за количество хемоглобин в кръвта при здрави хора от различни възрастови групи и пол. 

Пълна кръвна картина - референтни стойности за хемоглобин
Изследване на хемоглобин се прави за оценка на общото здравословно състояание, при съмнение за анемия, при значителна кръвозагуба, преди операция и др. 

Високо съдържание на хемоглобин се среща при тютюнопушене, пребиваване на голяма надморска височина, при сърдечна или белодробна дисфункция (нарушение на работата, функцията), дисфункция на костния мозък, прием на наркотици или еритропоетин. 

Понижена концентрация на хемоглобин се среща при различните анемии и анемични синдроми – желязодефицитна анемия, апластична анемия, и др.

При резултати, по-близки до долната граница на референтните стойности, това е симптом за лека анемия. При данни около 90 грама на литър кръв, анемията се характеризира като умерена, а под 60 грама на литър кръв вече се говори за тежка анемия. 

Ниски стойности се получават при значителна кръвозагуба, но те могат да са симптом и на някои тежки състоания и заболявания, като хроничен белодробен абсцес, белодробна кандидоза – пневмонична форма, първичен белодробен рак, пикочни (уринарни) инфекции, хронична лимфолевкемия, СПИН, химиотерапевтични лекарства, цироза, лимфом на Ходжкин, хипотиреоидизъм, хронична бъбречна болест, левкемии, миелом, таласемия, интоксикация с олово и други токсични вещества, външно или вътрешно васкулит кървене –и други.

За нивото на хемоглобин в кръвта може да се установи със сигурност само с кръвен тест. Но всеки сам може да прецени при по-внимателно наблюдение над общото си състояние, дали притежава следните симптоми, които могат да показват понижението на хемоглобина в кръвта: 

  • постоянна умора и слабост (заради липсата на достатъчно кислород в организма); 
  • бледа кожа; 
  • по-блед цвят на венците;  
  • задух;  
  • болки в гърдите;
  • сърцебиене (тахикардия); 
  • шум в ушите; 
  • главоболие;  
  • студени ръце и крака. 

ЕРИТРОЦИТИ

Еритроцитите (червени кръвни клетки, Red Blood Cells -  RBCs)  са формени елементи (клетки) в кръвта. Други формени елементи са левкоцитите и тромбоцитите. Еритроцитите са безядрени клетки с формата на диск с диаметър 7-8 микрометра и дебелина 1,5 – 3,0 µm (1 микрометър е равен на една милионна част от метъра -  10–6 m и се означава с гръцките букви µm или с µ – микрон). 

Наблюдавани под микроскоп еритроцитите представляват червени дискове, вдлъбнати двете страни  (двойно вдлъбнати, биконкавно). Тази форма увеличава повърхността им и осигурява по-интензивен контакт и обмяна на вещества с околната среда. Мембраната им е полупропусклива - пропусклива за аниони, а непропусклива за катиони и по-големи молекули, като хемоглобина. По този начиносъществяват регулацията на йонния състав на кръвта.

еритроцити тромбоцити кевкоцити


Формените (клетъчните) съставки на кръвта (от ляво на дясно) – еритроцити, тромбоцити и левкоцити

Еритроцитите съхраняват хемоглобина и чрез него доставят кислород до тъкани и органи в целия организъм. Те са безядрени клетки. Образуват се в костния мозък от специализирани стволови клетки. Процесът на образуване на еритроцити се нарича еритропоеза. Като активни зрели форми, еритроцитите съществуват около 100-120 дни в кръвта.

Те съставляват 40% до 45% - почти половината от обема на кръвта. 25% от съдържимото на еритроцитите е хемоглобин. Към 5% са други вещества – белтъци, липиди, ензими, минерални вещества, които са необходими за изпълнение на функциите на еритроцита и за вътреклетъчната обмяна. Еритроцитите не притежават собствено движение, а се придвижват с кръвния поток.

Здравно значение на еритроцитите.

Поради важните и даже решаващи функции на еритроцитите в кръвта (поддържане на киселинно-алкалното ѝ състояние, регулиране на йонния ѝ състав и доставяне на кислород в тъкани и органи) количественото и качественото им състояние е от решаващо значение за здравното състояние на организма. Ето защо те, заедно с хемоглобина, са основни показатели в Пълната кръвна картина.  Изследват се при: * кръвозагуба (явна или скрита); * при тежки травми; * при инфекции и автоимунни заболявания;* при анемичен синдром от различен характер;* при продължителен прием на лекарства; * при преценка на лекуващия лекар. 

Количествено на еритроцитите в кръвта

Определянето на количеството на еритроцити в кръвта се свежда до преброяването им в определен обем кръв. Количеството им се определя като грамове в литър – g/L. 

Референтни стойности (норми) за съдържание на еритроцити в кръвта и хематокрит

 

референтни стойности еритроцити

 

За изброяването им се използват мануални (ръчни) и визуалнооптични (камерни) методи с наблюдаване под микроскоп. Тези методи се смятат вече остарели. В съвременните клинични лаборатории се използват електронни  хематологични анализатори.Важен показател за количеството на еритроцитите е т.н. хематокрит. Това е отношението на формените елементи на кръвта към общия обем кръвна субстанция.

Промени в броя на еритроцитите в кръвта

Повишаването или понижаването на броя еритроцити в кръвта в сравнение с приетите референтни стойности е  болестно състояние

Повишаване броя на еритроцитите в кръвта се означава като полицитемия (полиглобулия) и еритроцитоза (еритремия) . Познати са два основни вида полицитемия – истинска и относителна. 

Истинската полицитемия (първична полицитемия, болест на Вайзез, полицитемия вера и еритремия) е хронично заболяване, свързано с нарушаване функцията на костния мозък, което води до свръхпроизводство на  еритроцити в периферната кръв, както и до увеличаване на вискозитета и масата на циркулиращата кръв (хиперволемия).

Заболяването се наблюдава предимно в напреднала възраст (над 60 години), но се диагностицира и при млади хора и деца. Симптомите на първичната полицитемия са сърбеж по кожата (особено след измиване с топла вода), поява на синьо-червени петна по кожата, болка и парене по крайниците и други.

Относителна полицитемия (вторична, придобита, реактивна полицитемия) е в резултат на недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород (тъканна хипоксия), при което се стимулира синтезата на еритроцитите (еритропоезата).

Относителна полицитемия може да се предизвика от следните състояния: 

  • намалена атмосферна концентрация на кислород, при хора, живеещи постоянно или по-дълго на голяма надморска височина; 
  • следствие на дехидратация - намалено количество на течностите в организма (при приложение на диуретици, например); 
  • при някои ендокринни заболявания - увеличените хормонални нива стимулират еритропоезата.
  • тютюнопушене.
  • намаление на плазмения обем (хемоконцентрация) при интензивни повръщане и диарии и при изгаряния.

Първоначалните симптоми за относителна полицитемия са: слабост, умора, главоболие, зрителни нарушения, сърбеж и шум в ушите, повишено зачервяване на кожата и лигавиците (плетора), сиво-синкаво оцветяване на ноктите, склерите и видимите лигавици и кожата (цианоза) и др. Могат да възникнат и нарушения в централната нервна система, изразяващи се в главоболие, летаргия, обърканост. Диагнозата се поставя въз основа на повишените стойности на хемоглобин, еритроцити и хематокрит.

Статията и изображенията са предоставени от Проф. ДТН (D.Sc.) Пенчо Далев.

 

ПРОФЕР при желязодефицитна анемия и железен дефицит в организма

профер

 

Какво е ПРОФЕР ?

Профер е хранителна добавка, която се препоръчва при недостиг на желязо в човешкия организъм. Проферът е уникален продукт, доставящ по най-естествен начин желязо за нуждаещия се организъм. 

ПРОФЕР доставя желязото в организма в такава форма, че позволява неговата абсорбция в храносмилателния път до 95%.

ПРОФЕР се прилага като добавка към  храната за повишаване приема на оптимално усвоимо желязо в диетата.В храносмилателният път – стомаха и тънкото черво, железният протеинат. ПРОФЕР се разгражда от протеолитичните ензими (пепсин в стомаха, трипсин и химотрипсин в тънкото черво) до пептиди и аминокиселини, които все още са свързани с  желязото чрез хелатна връзка и заедно с него се абсорбират в организма през лигавицата на тънкото черво.

„Пропускателните пунктове” в лигавицата на тънкото черво приемат желязото като съставна част на пептидите и аминокиселините и така се осъществява почти пълната абсорбция на желязото от ПРОФЕРА.

Така ПРОФЕР повишава транзиторния път на желязото в стомашно-чревния тракт без страничните ефекти (гадене, разстройство), които се проявяват при директен прием на железни соли. 

ПРОФЕР (таблетка или капсула) съдържа 300 мг желязо-белтъчен металозат, което съответства на 15-18 мг желязо. Това е еднократна доза, съответстваща на дневната потребност от желязо на здрав, възрастен индивид. 

ПРОФЕР се  прилага като добавка към храненето. Това предполага бързо и пълно (до 95%) асимилиране на желязото и включването му в кръвотворните органи. 

ПРОФЕР е създаден по метод и технология на Проф. ДТН (D.Sc.) Пенчо Далев. 

В ПРОФЕР ЖЕЛЯЗОТО Е СВЪРЗАНО С БЕЛТЪЦИ 

В хранителната добавка ПРОФЕР желязото е свързано с белтъци (млечни или растителни) като ПРОТЕИНАТ (металозат), по същия начин, както е свързано в хемоглобина на еритроцитите, миоглобина на мускулите и в клетъчния белтък феритин.

В ПРОФЕР свързването на желязото с белтъците става чрез ХЕЛАТНА ВРЪЗКА - така се образуват железни протеинати (металозати).

ХЕЛАТНАТА ВРЪЗКА се образува между метал (в случая желязо) и лиганд (в случая лигандът е белтък). Връзката се осъществява чрез главните и второстепенните (координативни) връзки на метала с аминокиселините на белтъчната молекула (белтъчнта молекула е изградена от аминокиселини) чрез техните активни аминни и хидроксилни групи. На схемата тук главните връзки са означени с плътни линии, а координативните - с прекъснати линии.  

В ПРОФЕР хелатна връзка се образува между метала (М) желязо с аминните и хидроксилни групи от аминокиселините на белтъчната молекула (R).

 хелат

 


„Хелатна” идва от латинскатка дума за „щипци на рак” – „chela” тъй, като в молекулата  металът е обхванат от лиганда като в щипци.

Пробиотиците подпомагат положително здравето, въздействат на имунитета, но само ако се използват висококачествени продукти. Ето защо е важно да се знае какво да се съблюдава, когато човек прибягва до тяхната покупка и прием.

прочети още

Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания Пептидите на NPCRIZ, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи

прочети още

Lactobacillus bulgaricus е част от рода Лактобацилус, който представлява голяма група бактерии. Те съставляват съществена част от групата на млечнокиселите бактерии, наречени така, тъй като повечето от тях превръщат лактозата в млечна киселина. Родът Лактобацилус понастоящем се състои от над 125 вида и обхваща широко разнообразие от микроорганизми. Те са често срещани в природата. Много видове се срещат в гниещата растителност. Образуваната от тях млечна киселина подкиселява средата, което инхибира растежа на някои болестотворни бактерии.

прочети още