Здравето е безценно. Често го оценяваме, когато почувстваме болка, а болестите се появят сякаш изневиделица. Понякога органите са дотолкова увредени, че неизбежно се стига до идеята за трансплантация на здрав орган от друг човек.
Според данни на Изпълнителна агенция по трансплантация/Министерството на здравеопазването към 01.08.2018 г. [1] нуждаещите се от трансплантация на органи реципиенти са както следва:
Прави впечатление значително високия брой на нуждаещи се от бъбречна трансплантация. Ролята на бъбреците е да филтрират кръвта и да отделят токсичните вещества, които се изхвърлят от тялото с помощта на урина. Всеки бъбрек има форма на бобче с тъмночервен цвят, дължина около 12 см, ширина 6 см и дебелина 3 см. Теглото на двата бъбрека е около 300 грама. Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Общият брой на нефроните в бъбреците е около 2-3 милиона, но на 70 годишна възраст броят им е спаднал наполовина. Въпреки това, ако няма увреждания в структурата им се изпълняват безпроблемно най-важните функции:
В началните стадии е трудно да се разбере, ако бъбреците не функционират правилно. Има различни признаци – умора, главоболие, сънливост, често нощно уриниране, липса на апетит, влошаване на паметта. При необичаен цвят на урината, кръв или силни болки в кръстта трябва да потърсите незабавно лекарска помощ.. Необратимото увреждане на над 70% от активните нефрони води до Хронична Бъбречна Недостатъчност (ХБН). Причините може да са имунни, автоимунни, директно увреждане на бъбречните структури от бактерии, вируси, токсини, съдови аномалии и др.Откриването в ранен стадий и профилактиката могат да забавят негативните промени в тези жизненоважни органи.
Бъбреците имат още много различни функции:
Витамините, които ежедневно поемаме с храна или хранителни добавки са 2 основни типа – мастноразтворими и водноразтворими. Докато първите, сред които са A, D, E и К, се усвояват доста по-бавно и има опасност от токсични натрупвания с времето, при водноразтворимите е ясно, че излишните количества се отделят главно през бъбреците. Това звучи успокоително до момента, в който се появи бъбречно заболяване и освен всичко се получи дефицит на водноразтворими витамини.
От публикация на live strong Kidneys & B12 [2] става ясно, че витамин B12 участва в синтеза на ДНК и РНК, произвеждането на червени кръвни телца, стимулира метаболизма, участва в изграждането на миелиновата обвивка на нервната система и пр. Препоръчителните дневни стойности за възрастни обикновено са 2,4 микрограма, а в случаи на бременност и кърмене са нужни по-големи количества. За разлика от други водноразтворими витамини, които напускат тялото след броени часове или дни, процесът на еволюция е позволил складирането на този витамин в организма. Тъй като се съдържа главно в животински продукти, а в някои от тях дозите са десетки пъти над дневните нужди, то тялото ги пренасочва за складиране за моменти без месна храна. Ето защо дефицитът може да се прояви след месеци и дори години стриктна веган диета. Бъбреците са отговорни за филтрирането на хранителни вещества от кръвта и лимфата, включително витамин B12 и фолиевата киселина. В случай на заболяване по-високите стойности не остават на склад, а се изхвърлят през урината. Тогава нивата хомоцистеин се повишават.
Витамин B12 притежава най-сложната химическа структура от всички витамини.
Нарича се още кобаламин заради централния си атом – кобалт. Това е и единственият витамин, който съдържа в ядрото си метален йон. Сложната молекулна структура е с формула C63H88N14O14PCo. Молекулата, която е свързана с кобаламина се нарича донор. Тя може да се свърже с няколко различни вида молекули и по тази причина съществуват различни видове на витамин B12.
Има различни форми на витамин B12, които се срещат в храните:
В месните продукти най-често се срещат аденозилкобаламин и хидроксокобаламин.
В млечните се среща обикновено метилкобаламин. От другите видове кобаламин могат да се намерят само следи.
В човешкото тяло B12 действа като коензим, който подпомага редица важни функции с помощта на ензимите. Като активен коензим действат единствено метилкобаламин и аденозилкобаламин.
Докато аденозилкобаламина се натрупва в черния дроб, то метилкобаламина се среща в кръвта и гръбначния мозък. В отделните клетки се срещат и двете форми, които лесно се превръщат от една в друга. Метилкобаламинът действа в клетъчната плазма, а аденозилкобаламина – в митохондриите на клетките.
За съжаление и двете активни форми са чувствителни към светлина и са доста нестабилни извън тялото. Ето защо производството на висококачествени биоактивни форми на витамин B12 е сложен и скъп процес.
По тази причина в продължение на много години се произвежда синтетичната форма на витамин B12 – цианокобаламин. С лесно и евтино производство и стабилен като продукт цианокобаламинът не е биоактивен, а в храните се среща само като следа. Използван е успешно в много терапии, но е подложен на критика, защото има опасност от цианидните групи да се образуват цианид, който е невротоксин. Малки количества не представляват проблем при хората със здрав черен дроб и бъбреци, но при бъбречна недостатъчност се затруднява превръщането на опасния цианид в напълно безвредния тиоцианат, който може безвредно да се изхвърли чрез урината.
Ако трябва да сравняваме хидроксокобаламин с цианокобаламин, то ще спечели първия, защото има много по-висока абсорбция и циркулира в организма много по-дълго, преди да бъде освободен от отделителната система. Както споменахме при хидроксокобаламинът се изискват по-малко метаболитни процеси. Съществено предимство е, че няма опасност от натравяне с цианид. Напротив, тази формула на витамин Б12 се използва като противоотрова. Обикновено в организма постъпва цианид с вдишания цигарен дим. Ето защо пушачите трябва да избягват цианокобаламина, който внася допълнителни количества цианидни групи в тялото им. Използва се и при пациенти с злокачествена анемия с оптична невропатия.
В Hemodialysis failure secondary to hydroxocobalamin exposure. [3] се описва случая на млад пациент от 2017 г., който решил да приема хидроксокобаламин заради съмнения от предозиране с цианид. Поради развитие на остро бъбречно увреждане и тежко метаболитно разстройство е назначена хемодиализа. За съжаление хидроксокобаламина води до фалшива аларма за изтичане на кръв тъй като води до оцветяване в червено на телесните течности и прониква в диализата. Процедурата е спряна. Ето защо е нужна повече образованост на тема витамин B12 и сред медицинския персонал.
В изследване от 2006 г. The kidney in vitamin B12 and folate homeostasis: characterization of receptors for tubular uptake of vitamins and carrier proteins [4] се разглежда ролята на бъбреците за метаболизма на витамин B12 и B9. Витамин B12 е изолиран от черен дроб през XX в., като за него са присъдени 2 награди Нобел. Ако дневните нужди за възрастен са 2,4 микрограма, то в организма ни има около 2-3 милиграма, от които 1-1.5 mg са складирани в черния дроб. Изпускането на прекалено високи количества витамин B12 също са за притеснение. Докато дефицитът може да бъде допълнен с таблетки, капки за нос или инжекции, то прекалено високите стойности на витамин B12 често са маркер за животозастрашаващи заболявания на черния дроб като тежка цироза или първичен рак.
Множество други изследвания доказват, че в случай на прием на свръхдози водноразтворими витамини, те се разграждат и отделят в рамките на 24 часа, докато слабото радиоактивно маркиране на витамин B12 доказва, че високи дози се задържат седмици наред не само в черния дроб, но и в бъбреците. Не случайно именно тези органи са съдържат много повече от витамина в сравнение с обикновеното червено месо, например. От друга страна при състояние на дефицит бъбреците не задържат витамина, а той поема пътя си в кръвообращението или бързо напуска тялото през урината. Практически витаминът не се отделя чрез изпражненията, защото той не достига дебелото черво, а е метаболизиран в края на тънките черва.
В изследване от 2016 г. Vitamin B12 Deficiency In Chronic Kidney Disease [5] се търси връзката между дефицитът на водноразтворимия витамин B12 и Хроничната бъбречна недостатъчност. В световен мащаб от подобно увреждане на бъбреците са засегнати около 20 милиона души. Отдавна е установено, че анемията съпровожда хората с бъбречна недостатъчност. Има различни видове анемия. Както споменахме бъбреците отделят специален хормон – еритропоетин, който влияе на броя и продължителността на живот на червените кръвни клетки. Обикновено те живеят около 120 дни, а в подобни случаи животът им е съкратен до 70-80 дни. Друга причина за анемия е проблем с метаболизма на витамините. Причините за злокачествена анемия често са свързани с дефицит на витамин B12 (кобаламин) и витамин B9 (фолиева киселина). В конкретния случай са участвали 50 пациента с хронична бъбречна недостатъчност и отговарящи на определени изисквания. След писмено потвърждение за информирано съгласие са им направени изследвания – Пълна кръвна картина (ПКК), изследване на урина, кръвна захар, липиди, бъбречни функции, серумни нива на витамин B12 и хомоцистеин.
Нивата на витамин В12 <200 pg / mL се отчитат като дефицит, а над 350 pg / mL за резултати в норма. Нивата между 100 и 350 pg / mL се считат за неопределени и се назначава допълнително изследване на хомоцистеин (референтни стойности 5.08 -15.39 Micromol / L). Средната възраст на участниците е 45 години.
Най-честата съпътстваща болест е хипертония (при 86% от участниците), а следващата значима е диабет при 52%. Наблюдавани са още отоци и цианоза.
Дефицит на витамин B12 е отчетен при 56% от 50-те участника с хронична бъбречна недостатъчност. Отчетена е и връзката с дефицита на този водноразтворим витамин и неврологични симптоми като изтръпване на крайниците, загуба на равновесие (атаксия), усещане за слабост, умора. Тези симптоми са свързани със средната продължителност на заболяването на бъбреците и вероятно дефицита на кобаламин.
Каква е връзката между функцията на бъбреците и дефицита на водноразтворимия витамин B12?
Обикновено той се доставя чрез храна като влиза в състава на продукти от животински произход, но не и растителен. Усвоява се в крайната част на тънките черва. За да достигне дотам, водноразтворимия витамин се свързва със специален протеин, отделян от слюнчените жлези в устата – хаптокорин. Именно така успява да оцелее неразрушен през агресивната киселинна среда на стомаха. По-късно се свързва с вътрешен фактор, транскобаламин II и след дълго пътешествие и метаболитни стъпки достига до черния дроб. Витамин B12 в кръвта е свързан с протеини. 20-30% от общите количества витамин B12 е свързан с Транскобаламин II или известен като холотранскобаламин (holoTC). Бъбреците играят важна роля при филтрирането на тези протеини, а при бъбречно заболяване те директно преминават в урината и това води до дефицит.
В публикация на National Kidney Foundation - Vitamins and Minerals in Kidney Disease [6] се дават кратки препоръки за необходимите витамини и минерали при заболяване на бъбреците. Освен нуждата от витамините от B групата като B6, B9 и B12, се налага да обърнете внимание на приема на витамин С и D. В подобни случаи трябва да се консултирате с лекар за мастноразтворимите витамини като А, Е и К, тъй като може да се натрупат в тялото и да предизвикат различни странични ефекти. Трябва да се консултирате със специалист дори за прием на лекарства, закупувани без рецепта, както и за хранителни добавки.
Вече писахме, че спортистите използват кръвен допинг, за да увеличат броя на червените кръвни клетки, които захранват мускулите с повече кислород. Витамин B12 е предпочитан от тях, защото е безвреден, позволен, увеличава енергията. При различни размери на еритроцити се променят и параметрите на RDW, показател, който често влиза в изследването на Пълна Кръвна Картина (ПКК).
Спортистите използват също и Епоген [7] (търговското название на хормона Еритропоетин, образуван от бъбреците), защото контролира образуването на червени кръвни клетки и подобрява издръжливостта
В публикация на сайта на България без дефицит на витамин B12 [8] можем да намерим повече информация за теста за Метилмалонова киселина, при което се измерва количеството ѝ в урината или кръвта. Повишените нива на ММК говорят за дефицит на В12 . ММК е 40 пъти по-концентрирана в урината, отколкото в кръвта, затова уринният тест е за предпочитане пред кръвния. ММК в урината може да помогне за изключването на дефицит на В12, особено при настоящите ниски граници (обикновено под 200 pg/ml).
Анализът на литературата от миналото и настоящето, както и на хиляди изследвания на пациенти в продължение на повече от десет години обаче, ни кара да мислим, че няма смисъл да използваме ММК за определяне на дефицит на В12, когато серумният В12 ще свърши достатъчно работа в повечето случаи, стига лекарите да използват по-висок долен праг (над 450 pg/ml) в съчетание с клиничен преглед. Често наблюдаваме симптоматични пациенти със серумен В12 под прага или в „сивата зона“, но с нормална ММК, които откликват добре на терапия с В12. Опасно би било да не ги лекуваме, позовавайки се на нормалните нива на ММК, или да чакаме ММК да излезе от норма, а серумният В12 да падне още повече, което може да доведе до влошено здраве и трайни неврологични увреждания.
В изследване от 2013 г.Treatment of confirmed B12 deficiency in hemodialysis patients improves Epogen® requirements [9] са изследвани 103 пациента с крайна фаза на бъбречна недостатъчност, които са подложени на поддържаща хемодиализа. Направени са различни изследвания. Оказва се, че пациентите със стойности на Метилмалонова киселина над 800 nmol / L имат стойности в сивия сектор или дефицит на витамин B12.Те са лекувани с инжекции витамин B12 в продължение на 4 месеца и отново са направени изследвания. Резултатите показват, че 60 от 103 участника в изследването първоначално имат дефицит на витамин B12. От тях 52 са лекувани с инжекции и 36 нямат дефицит след повторно изследване. 3 месеца преди лечението те са приемали средно по 82 Epogen, а след това дозата е намаляла до 65 месечно. В нивата на хемоглобин не са отчетени разлики. Учените стигат до извод, че добавянето на витамин B12 е свързано с понижени разходи за синтетични хормони като нивата на хемоглобин се запазват. Освен че се избягват значителни разходи, се избягват и токсични странични ефекти за болните в крайна фаза на бъбречна недостатъчност.
В друго изследване от 2013 г. Serum Methylmalonic Acid and Holotranscobalamin-II as Markers for Vitamin B12 Deficiency in End-Stage Renal Disease Patients [10] също се разглежда връзката между Метилмалонова киселина и холотранскобаламин II като маркер за дефицит на витамин B12 при пациенти с бъбречна недостатъчност последна фаза. Пациентите на хемодиализа спазват специална диета, която често е бедна на витамини от група B. Освен това подложени на подобни процедури те губят много от водноразтворимите витамини, отколкото ако ги отделят самостоятелно чрез урината.
С помощта на инжекции от 1 мг витамин B12 веднъж месечно в продължение на 3 месеца се оказва, че нивата на Метилмалонова киселина са спаднали значително. Пациентите, които са имали по 3 процедури хемодиализа седмично са имали преди лечението средни стойности на MMK- 930 nmol / L, holoTC - 196 pmol / L и серумен витамин B12 543 pmol / L. След лечението са имали средни стойности MMK- 750nmol / L, holoTC -312 pmol / L и серумен витамин B12 - 998 pmol / L. Преглед от лекар невролог отчита подобрение в неврологичните симптоми. Прави впечатление, че при пациенти с бъбречни заболявания в кръвта циркулира витамин B12, който може да е в границите на нормата и да не подсказва дефицит. Ето защо в подобни случаи трябва да бъдат изследвани Метилмалонова киселина и хомоцистеин. Високите им стойности могат да бъдат повлияни с помощта на витамин B12.
Както виждате, стриктната веган диета не е единствената причина за дефицит. Причините за дефицит може да са различни - проблем със слюнчените жлези и отделяния от тях хаптокорин, нарушения във функциите на щитовидната жлеза, затлъстяване, прекомерен прием на калий, едновременна употреба или предозиране на витамин С, дългосрочна употреба на някои лекарства против киселини в стомаха, пълна упойка с райски газ, генетични мутации и др.
CureSupport Miravital представя една уникална и патентована назална форма на Витамин B12, която гарантира много бързо усвояване без нужда от инжекции и таблетки. Капките се приемат през носа. Клиничните изследвания показват, че назалната формула на витамин B12 осигурява необходимото количество до един час след приема.
Можете да намерите назалната форма на витамин B12 в 2 различни форми - като Метилкобаламин или Хидроксокобаламин. По 1 капка във всяка ноздра осигуряват 5000 микрограма.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА
2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.
Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 3 месеца.
Витамин B12 капки за нос 5000 mcg Метилкобаламин или Хидроксoкобаламин са подходящи за вегани и имат лиценз от The Vegan Society. Не съдържат ГМО !
Използвани източници:
1. Изпълнителна агенция по трансплантация/Министерството на здравеопазването. Статистически данни
2. Livestrong.com - Kidneys & B12
3. Hemodialysis failure secondary to hydroxocobalamin exposure
5. Journal of Dental and Medical Sciences. Vitamin B12 Deficiency In Chronic Kidney Disease
6. National Kidney Foundation. Vitamins and Minerals in Kidney Disease
7. Епоген – контролира образуването на червени кръвни клетки и подобрява издръжливостта
8. България без дефицит на витамин B12. Тест за Метилмалонова киселина
9. Treatment of confirmed B12 deficiency in hemodialysis patients improves Epogen® requirements
Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.
прочети ощеВ INBET.com знаем добре от какво се нуждаят нашите клиенти: богат избор от игри, щедри бонуси, бързи депозити и изплащания, лизенциран софтуер и удобна за потребителя платформа!
прочети още
Епщайн-Бар вирус Epstein-Barr virus (EBV) В края на XIX в. вирусът на Епщайн-Бар е бил все още много слаб. Тогава EBV патогенът не е бил страшно заразен или агресивен; за да се заразите, е била необходима директна обмяна на телесни течности с човек, който е имал активна EBV инфекция - а тези активни инфекции са били доста редки. EBV можеше да живее в спящо състояние у някого през целия му живот, без да предизвиква проблеми или симптоми.
прочети още