Защо да изберем козметика без парабени?

18 юли 2018
Защо да изберем козметика без парабени?

Вече имаме някаква култура при пазаруването на хранителни продукти. Навярно някои от нас за запознати с действието на „подобрителите“ в храната   като бензоена киселина (Е210), натриев бензоат (Е211), натриев нитрит (Е250),  натриев нитрат (Е251), бутилиран хидроксианизол (Е320), мононатриев глутамат, аспартам, калциев пропионат (Е282), оцветители и пр. Всъщност има и още Е-та, някои от които са забранени за използване в храните, но пък се използват в козметиката и пак достигат до кръвообращението, макар и през кожата.

От друга страна температурната обработка на храната и нивата на влага влияят и на образуването на крайни продукти на гликация (AGEs), които с натрупването си ускоряват процесите на остаряване, водят до сърдечна недостатъчност и проблеми с дейността на бъбреците.

Кожата е най-обширния орган в човешкото тяло. Вече писахме как някои от мастилата използвани за татуировки съдържат олово, антимон, берилий, хром, кобалт, никел и дори арсен. Вече е ясно, че някои червени мастила съдържат живак, а други – тежки метали като кадмий или железен оксид. В човешката кожа се инжектират средно по 2,5 mg пигменти на 1 кв. см. Когато се направи татуировка в горната част на рамото 20 на 20 см или общо 400 кв. см получаваме 1 грам пигменти. Дали това е много? Имайте предвид, че хората с много татуировки имат подкожно около 40 грама пигменти, сред които и токсични тежки метали. Ако един златен пръстен е между 5-10 грама, 40 грама се равняват на ланец, в който изкусно е втъкан живак, примерно. 

Сега ще разгледаме популярните парабени [1], които се използват в козметиката и дали имат влияние върху здравето. Както ще стане ясно по-долу някои от тях са позволени за използване само в козметиката, защото поемани вътрешно с храната влияят негативно на здравето. Но нима това, което не нанасяме на кожата всеки ден не се натрупва и не води до рискове за здравето? 

Парабените най-често са синтетично получени вещества, които играят ролята на консерванти. Използват се в козметиката и фармацевтичната индустрия – шампоани, овлажнители, различни кремове за лице, лосиони за тяло, слънцезащитни продукти, бронзанти, гримове, паста за зъби, червила, грим, спирала за мигли, афтършейв, та дори и в продукти за най-малките като влажни кърпички. Използват се и като добавки към храни заради антибактериалните и противогъбични свойства. В плодовете на синята боровинка също има подобни парабени. Антибактериалните им свойства могат да бъдат заместени от природни алтернативи като семки от грейпфрут. Ниската цена на произведените синтетично големи количества парабени са били предпочитани дълги години.

Името на парабените произлиза от това, че те са естери на пара-хидробензоената киселина. Най-често срещаните са Е218 (метилпарабен), Е214 (етилпарабен), Е216 (пропилпарабен) и бутилпарабен. По-малко известни са изобутилпарабени, изопропилпарабени, бензилпарабени и техните соли.

Защо обаче напоследък все повече козметични продукти ги избягват в състава си?

Дали това не е маркетингов трик за повишаване на цената?

Опасни ли са парабените за здравето и в какви концентрации?

Нормално е да се стремим към продукти с повече съставки от живата природа, а не на химическата индустрия. И все пак, за да се повиши трайността на различни екстракти с растителни или животински произход се използват различни консерванти. Парабените са евтини и имат силно антибактериално и противогъбично действие. Тяхното използване в козметичните продукти започва около 1950 г.

Дискусията за нежеланите ефекти при употребата на парабени набира особено голяма скорост през 2004 г., когато е публикувано това много цитирано изследване. [2] Парабените са разрешени като консерванти в храната до 0,1% от средния дневен прием. През 1984 г. количеството погълнати чрез храна парабени се оценява на 4-6 мг/кг. 

Първоначално в козметиката през 1984 г. били разрешени концентрации до 1% парабени.  През 1984 г. те присъствали в  13 200 различни козметични продукта. По-скорошно проучване на 215 козметични продукта установило, че те са използвани в 99% от продуктите, които попиват в кожата и в 77% от продуктите, които после се изплакват.

Изследвания, проведени върху животни показват, че парабените бързо се абсорбират чрез стомашно-чревния тракт и от кръвта, преминават през метаболизма и се отделят главно чрез урината. Парабените могат да се абсорбират и през кожата като това може да бъде повлияно от наличието на специални вещества, които подобряват проникването на съставките в дермиса и дори в мастните тъкани в подкожния слой.

Възниква въпросът щом парабените могат да проникнат под кожата дали може да останат неразградени и макар и в ниски дози да започнат да се натрупват? До 1984 г. се смята, че обикновено парабените не водят до мутации на гени, но все пак има данни, че могат да предизвикат аномалии в хромозомите. Скоро става ясно, че те си взаимодействат с рецепторите на женския полов хормон естроген. Често парабените се използват като консерванти в козметика, която се използва в областта на подмишниците и в близост до гърдите – всякакви видове деодоранти за премахване на лошия мирис на пот. Освен че може да увредят и запушат потните жлези макар и малки количества парабени навлизат минимум по 1 път на ден в продължение на години. Целта на изследването е да проучи дали в тумор на млечната жлеза при жените има парабени. Оказва се, че в 1 грам туморни клетки има средно 40 ng парабени. При някои от туморите количествата са 100 нанограма.

Буди интерес факта, че има различни видове парабени, но най-често и в най-големи количества е открит метилпарабен.[3] Той е с химична формула СНз (С6Н4 (ОН) СОО). Служи като феромон за някои насекоми. Използва се като противогъбично средство в козметичните продукти за лична хигиена. В храната като консервант се означава като Е218. Попаднал в почвата, метилпарабенът е разградим от бактериите. Той се абсорбира лесно през стомашно-чревния тракт и бързо напуска тялото чрез урината. Но въпреки това към него има алергични реакции с контактен дерматит.

През 1970 г. 69 годишна европейка е преминала операция на гърдата. Първоначалната биопсия показва, че изменението е доброкачествено. След 5 години е направена втора операция и е изолиран злокачествен аденокарцином с плеврален излив. От него е взета проба за изследване и така са открити клетките MCF-7.  [4] Естрогените са група полови хормони, към които се отнасят естрадиол, естриол, естрон и други. Образуват се в по-големи количества при жените отколкото при мъжете. MCF-7 клетките са свързани с обработката на екстрадиол.

Изследването на нивата на естрадиол се препоръчва в следните случаи:
• Подпомагане диагностиката на естроген продуциращи тумори на яйчниците или тумор на хипофизата
• Нарушения в менструалния цикъл, стерилитет
• При ин витро процедури
• Забавено или преждевременно полово съзряване
• Проследяване на ефекта от провеждано хормонално лечение
• Изясняване причините за гинекомастия при мъже.

В изследване от 2013 г. [5] Combinations of parabens at concentrations measured in human breast tissue can increase proliferation of MCF-7 human breast cancer cells става ясно, че увеличението на човешките туморни клетки при рак на гърдата MCF-7 могат да бъдат увеличени при прилагане на 5 вида парабени самостоятелно или в комбинация. Използвани са данните от 160 биопсии. Учените доказват, че парабените, които са в концентрации, достатъчни да стимулират увеличеното размножаване на раковите клетки MCF-7 трябва да се разглеждат не един по един, а като комбинация от различни видове парабени.

Друго изследване от 2013 [6] година разглежда продуктите за личната грижа при децата между 0 и 3 години. Обикновено за да се оцени рискът от неблагоприятени последици за здравето се уточняват безопасните концентрации. Но много често едни и същи групи от химични вещества, каквито в случая са парабените, се използват в множество продукти. Освен през кожата те могат да проникнат чрез медикаменти и храни. Общо взето всеки конкретен продукт влага безопасни дози парабени според указанията, но без да се разглежда риска от използването на повече от един източник на парабени.

В публикации от 2005 общия прием за възрастни е оценен на 76 мг/кг телесно тегло, които би трябвало да са разпрелени така: 50 мг/кг телесно тегло от продукти за лична хигиена и козметика, 25 мг/кг телесно тегло от фармацевтични продукти и 1 мг от храна.  Тъй като  козметичните продукти са основния източник на парабени се отчита преминаването им през кожата. Някои пасти за зъби също съдържат незначителни количества парабени, които биха могли да бъдат погълнати.

Редица изследвания обръщат внимание на влиянието на парабените върху женските полови хормони. Изследвания върху плъхове и мишки показват, че това влияе върху развитието на организмите, които не са полово съзрели. Така през март 2011 г. след публикуване на доклад в Датската агенция за опазване на околната среда и изследване на 2-годишни деца се забранява използването на пропил и бутилпарабен в продукти, предназначени за деца на възраст под 3 години.

В конретното изследването се търсят варианти за екстраполиране на количествата парабени за възрастни спрямо телесните показатели на малките деца. Например при използването на слънцезащитен лосион се пресмята спрямо площта на кожата на възрастен и се умножава с коефициент о,27 за малкото дете. Данните за честотата на употреба на влажните кърпички за бебета са оскъдни. Дали това се случва при всяка смяна на пелена? Но и това варира с възрастта, защото при новородените броят на сменените пелени може да достигне до 12. Тъй като контактът с кожата не е постоянен и не включва пълната повърхност на кърпата се използва фактор на задържане. Според изследване 0,5 мл се натрупват в кожата след всяко избърсване. Ако се използват 5 кърпички от по 5 грама с коефициент на задържане 0,1 това е равно на 2,5 грама на ден. Ако се разгледа площта на слабините, задните части и горната част на бедрата това води до 3 грама на ден, което е близко до 2.5 грама на ден. Но това пак е някаква средна стойност, защото често влажните кърпички се използват за избърсване на ръцете, лицето, понякога тялото на малкото дете. Допълнително се използват шампоан, шампоан 2 в 1 с балсам, течен сапун, душгел за вана. Тогава се използва коефициент на разреждане от 0.01. Но съществуват и продукти, които остават достатъчно дълго върху кожата като слънцезащитни продукти, грижа след слънчеви бани, лосион за тяло, различни кремове включително и за след смяна на памперса, бебешко олио и др. Максималните нива парабени се отчитат 3 часа след приложението върху кожата. Данните за използваните козметични средства се събират с помощта на въпросници. И все пак трябва да имаме предвид, че подобни синтетични консерванти удължават срока на годност, но и влияят на хормоните на незрелите полово деца.  Като активни хормонално действащи вещества, парабените могат да причинят намаляване качеството на спермата, рак на гърдата, простатата, тестисите, както и преждевременен пубертет при момичетата. Засегнати са най-вече жените, малките деца и младежите в пубертета. Тези вещества се натрупват по време на развитието и през целия живот.

Използвайте козметика без парабени, обозначавани като Е214, Е216, Е218

Освен като гореизброените Е218, Е214 и Е216 имената на различните парабени се изписват и като Methylparaben, Etyhlparaben, Propylparaben, Butylparaben, Isobutylparaben, Isopropylparaben и Phenylparaben. Също могат да бъдат изписани като Metagin, Propagin, Oxybenzoesäure/Oxybenzoat, PHB и Parahydroxybenzoat.

В храните Метилпарабен или E218 се нарича  Метил р-хидрокси бензоат (Methyl p-hydroxybenzoate) [7]. Допустимото дневно количество от консерванта в човешкия организъм е 10 мг/кг. Разрешен е във всички страни с изключения на Русия. Използва се в сухи супи, кубчета бульони, сладкарски изделия с високо съдържания на захар, включително и в шоколади и шоколадови бонбони с пълнеж, сушени месни продукти, спира узряването на виното.

От друга страна пропилпарабенът или Е216 се нарича и Пропил р-хидрокси бензоат (Propyl p-hydroxybenzoate) Според framar.bg [8] не е безопасен и затова не се използва в хранително-вкусовата промишленост. Употребата му в храните е забранена, въпреки че има и изключения. Използва се като консервант в козметичните продукти.

Етилпарабенът или E214 - Етил р-хидрокси бензоат (Ethyl p-hydroxybenzoate) [9] изключително рядко намира приложение в хранително-вкусовата промишленост, защото променя вкуса на продуктите и е силен алерген. Използва се в козметиката и парфюмерията като консервант, когато не може да се използва киселина. Количеството не бива да превишата 0,4%. Забранен е за използване във Франция и Австралия.Естерите на тази киселина не се променят в организма и се отделят чрез бъбреците в първоначалната си форма. Могат да доведат до контактни дерматити, раздразнение на лигавицата на очите и др. Добавката не е сертифицирана и поради това не се препоръчва използването на продукти с Е214 от деца.

В изследване от 2006 г. ]10] отново се разглежда метилпарабенът, който  е предпочитан в козметиката, защото има широко антимикробно действие, безцветен е, няма мирис, с подходяща за кожата pH, устойчив в горещи и студени течности, нелетлив и без риск към абсорбиране от пластмасови опаковки. През XX в. се е използвал в концентрации от 1%, тъй като се е смятало, че е слабо токсичен и не е канцерогенен.

Кожата ежедневно е изложена на слънчева светлина. Грижата срещу ултравиолетовите лъчи обикновено се прилага през лятото по време на почивки или при използване на солариум. Въпреки че метилпарабенът се счита за безопасен и се използва широко в козметиката не е ясно какво се случва при комбинация между UV лъчение и използване на козметика с този вид парабен. В изследването се разглеждат концентрации от 0,003%, 0,03% и 0,3%. Източникът на UV лъчи е представен от 6 флуоресцентни лампи с дължина на вълната от 275 до 375 nm (UVB лъчи). Горният слой на кожата, състоящ се от кераноцити, е подложен на UVB лъчение (15 или 30 mJ/кв. см). Измерва се жизнеспособността на клетките.

Резултатите показват, че концентрациите от 0,003% метилпарабен нямат ефект върху жизнеспособността на кераноцитите в първите 24 часа, а по-високите концентрации увеличават смъртността още в първите 6 часа. Както споменахме UVB лъчението само по себе си не предизвиква или води до съвсем лека некроза в кератиноцитите. Сами по себе си концентрацииот от 0,003% метилпарабен са практически безвредни. Но при комбинирано действие на метилпарабен дори и в много ниски концентрации и УВ лъчение се повишава клетъчната смъртност на кератиноцитите като това се дължи  главно на оксидативния стрес, увреждане на липидите и протеините в епидермиса.

Ако през 80-те години на XX в. са били използвани концентрации от 1% парабени, днес количествата им са значително по-малки, но отново съществува риск от натрупване след използването на няколко продукта, които ги съдържат. Научните изследвания продължават.

Има ли безвредни алтернативи на тези синтетични вещества? Оказва се, че да.

Млечната киселина спира развитието на патогенни бактерии и е  напълно натурален природен консервант. Счита се за биологично безопасна съставка. Според Framar.bg [11] тя е прозрачна течност, без утайка и мътност. Означава се като Е270 и се среща в млечно-киселите продукти. Образува се в тестото в процеса на ферментация, при ферментирането на захарни разтвори и продукти с млечно-кисели бактерии.

Млечната киселина е натурална хранителна добавка и е разрешена за използване без всякакви ограничения в хранително-вкусовата промишленост. Намира широко приложение в производството на безалкохолни напитки и някои видове бира, незаменима е в качеството си на биологична и естествена добавка при направата на сирена, кисели млека, майонези и различни киселомлечни напитки.  Няма ограничение за използване на млечна киселина в храните за бебета и малки деца. Употребява се и в други отрасли: консервна, месопреработвателна, маслодайна и други области. В селското стопанство - при приготвянето на фураж, във ветеринарната практика – като антисептично средство. Тази киселина значително увеличава срока на годност на продуктите.

В хората млечната киселина се образува при естественото разграждане на глюкозата. Например при усилени тренировки във фитнеса се образува повече млечна киселина. При възрастни млечната киселина, която участва в метаболизма варира от 110 до 160 грама на денонощие. Излишните количества се отделят от бъбреците без да увреждат организма.

Натуралният колаген, извлечен от сладководна риба не съдържа парабени. Освен това липсват прионите от животински източници. Млечната киселина не е само напълно безопасен консервант, но подпомага регенерацията на клетките в кожата, както и помага за отстраняването на мъртвите кожни клетки от епидермиса. Освен това тя подпомага преноса на ценни вещества в дермата на кожата. Именно така съдържащите се микро колагенови молекули успяват да проникнат по-надълбоко и да стимулират фибробластите да произвеждат още повече колаген.

Можете да намерите натуралния колаген от Inventia в в различни разновидности: за лицетяло,  коса и нокти  в разфасовки от 50, 100 и 200 ml. Състои се от вода, колаген, каприлил гликол, еластин и млечна киселина. Вече знаете защо не съдържа парабени.

Използвани източници: 

1. Уикипедиа. Парабен

2. Concentrations of parabens in human breast tumours

3. Wikipedia. Methylparaben

4. MCF-7 Cells - human breast adenocarcinoma cell line

5. Combinations of parabens at concentrations measured in human breast tissue can increase proliferation of MCF-7 human breast cancer cells.

6. Aggregate exposure approaches for parabens in personal care products: a case assessment for children between 0 and 3 years old

7. E218 - Метил р-хидрокси бензоат (Methyl p-hydroxybenzoate) | Е-тата 

8. E216 - Пропил р-хидрокси бензоат (Propyl p-hydroxybenzoate) | Е-тата Framar.bg

9. Е214 - Етил р-хидрокси бензоат (Ethyl p-hydroxybenzoate) | Е-тата  от Framar.bg 

10. Methylparaben potentiates UV-induced damage of skin keratinocytes

11. Млечна киселина (Lactic acid) | Е-тата от Framar.bg 

 

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още