Количката е празна


обратно

Кратка история на татуировките и съвременни опасности

28 юни 2018

Независимо какви са причините за татуировките – доказателство за социално положение, разкрасяване, спомен, предпазване от зло, принадлежност към дадена група, култ или други причини, представителите на човешката раса са се татуирали от хилядолетия.  По време на археологически разкопки в Европа са открити дупчещи инструменти и лули с пигмент от епохата на късния палеолит (38 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Често са откривани и каменни или глинени фигурки с издълбани по тях рисунки, които приличат на татуировки. Може би именно там трябва да търсим първите следи на трайните рисунки по тялото.

Каква била обаче изненадата на група германски туристи, когато през 1991 г. открили замръзнал труп на човек. Първоначално си помислили, че това е техен съвременник. Едва по-късно се оказало, че това е сравнително добре запазена мумия на мъж, живял живял 3 300 години преди Христа. Тялото му било покрито с … 61 татуировки! Можем смело да заявим, че „модата“ на татуирането и на повече от 5 000 години. Смята се, че татуировките  на ледения човек, наречен Йоци са били направени с лечебна цел на важни акупунтурни точки. Намерени са още 49 татуирани мумии от различни места в света като Гренландия, Аляска, Сибир, Монголия, Западен Китай, Египет, Судан, Филипините и Андите. С много татуси е и жрицата на богинята Хатор – Амунет от Древен Египет, живяла преди повече от 4000 г. За целта се използвали специални дървени инструменти с различна по дължина метални игли.

Къде сме ние? За съжаление  по нашите земи все още не е намерена запазена замръзнала мумия с татуси, но пък са намерени множество глинени печати, познати като пинтадера. Пиндадери - печати за татуировкиС релефно украсената си горна и удобната дръжка може би са служили точно за поставяне на рисунки върху човешкото тяло още 5000 г. пр. н. е. Възможно е кожата да е била разкървявана и след това с притискване пигментите са се смесвали с кръвта и така да се прониквали по-надълбоко в кожата. Изработката на множество еднакви татуировки може би е символизирал социален статус. Възможно е да е бил използван и за отбелязване на провинилите се. С настъпването на християнството обичаят е нарочен за езически и е строго забранен.

По съседните земи, древните гърци използвали татуировки още през V в. пр. н. е. за санкциониране на роби, престъпници и военнопленници. Римляните въприели традициите и използвали за целта глагола stizein (στίζειν). Неговата производна е стигма (στίμμα), общият термин за татуировки в гръцки и латински. Днес се правят красиви татуировки с геометрични гръцки мотиви и архитектурни забележителности, но истината е, че в миналото татуираните образи изобщо не са били желани, а още по-малко престижни.

Всъщност какво е отношението на католическата църква към татуировките? [1] Това е повод на разгорещени дискусии. От една страна няма библейска или официална забрана католиците да се татуират, но от друга се разпространява информацията за папа Адриан I, който забранил татуирането. Св. Павел споменава за „стигмите“, които носят робите или затворниците. 

През IV в. император Константин забранил поставянето на наказателни татуировки върху лицето на човек тъй като е подобие на божествената красота, която не бива да бъде опозорена.

Историци от VII в. са описали историите на християни от Анадола, които доброволно са татуирали кръстове на телата си. В Европа по него време често се татуирали имитации на прободните рани на Христос. До VIII в. се срещали както татуировки на поклонници от Светите земи до чисто езически символи.

Харолд Годуинсън, познат и като Харолд II (1022-1066 г.) е последният англо-саксонски крал на Англия преди Норманското нашествие. Царувал само няколко месеца и починал в битка. Тялото му било разпознато по татуировките. Ще минат векове преди европейските представители на монархии започнат отново да се татуират.

Години по-късно татуировките били изработвани от самите свещеници на европейските посетители на светите земи. Повече от 2000 години се водят дискусии по повод дали татуировките са сатанистки или напротив.

Татуси имали робите и военнопленниците в Древен Китай. Така по-лесно можело да бъдат разпознавани при евентуално бягство. Подобни практики използвали древните гърци и римляните, а испанските завоеватели пренесли тези традиции в завоюваните земи. През XX в. по време на първата световна война британците татуирали „D” на дезертьорите от фронта. В древна Япония на лицата на жените било татуирано дали са семейни, както и дали имат деца. Татуировките по телата им показвали, че могат да издържат на болка. До  началото на XVII в. кръстове, линии и кръгове се татуират на телата и дори лицата на престъпниците, за да окажат престъпленията им. По-късно през XVII-XIX в. татуировки си поставяли пожарникарите, работниците на тежък физически труд и проститутките. През 1868 г. правителството на Япония забранява изобщо татуирането. В Тайланд татуировките също били на почит от древността и често се правили от будистки монаси.

Преди около 2000 г. пр. н. е. архипелагът на островите Самоа е заселен от полинезийци. През 1722 г. три холански кораба се приближават до тях. Описват местните хора като приятелски настроени и любезни. Наблюдавайки ги отдалеч европейците решили, че коренните жители носят изкусно тъкани чорапогащници или клинове. Но всъщност краката им били изрисувани с татуировки. Крайно болезнената процедура понякога отнемала животи вследствие тежки инфекции, но прекъсналите я били заклеймявани като страхливци и това било повод за срам на цялото семейство до края на живота им.

Между 1766 и 1779 г. [2]  капитан Джеймс Кук прави 3 пътувания, като последното завършва със смъртта му. Но при пътешествията до Полинезия и връщането им в Европа целия екипаж е силно впечатлен от местните диваци, които били силно татуирани. Произходът на думата tattoo произлиза от думата татау, което използвали местните и е въведена в английския език именно от капитан Кук.  Именно в Таити в бордовия дневник капитана описва наблюденията си за коренната модификация на тялото, свързана с трайното оцветяване на кожата, предимно в черно. На болезнената процедура се подложили капитана, ботаникът на експедицията, както и много моряци. Ето защо в следващите години татуировките се свързвани с моряците, а тенденцията за трайно изрисуване на тялото отново се въобновила сред европейците.

Нещо повече, капитан Кук взел и татуиран мъж (чиято рисунка можете да видите вляво), който представил пред крал Джордж и Английския съд. До XIX в. татуировките били свързани не само с моряците и пътешествениците, но и с престъпниците. Едва през  1870 г. започнало да се представя от хора на високопоставени постове, които се подлагали на дълги, скъпи и болезнени процедури. През 1898 г, статия в английско списание твърди, че 1 от 5 джентълмена е татуиран. Днес няма как да проверим дали това е фалшива новина с гръмко заглавие.

Минали са столетия след татуирания крал Харолд II, когато настъпва ренесанс и на кралските татуировки при приемането на престола или при други поводи. През 1862 г. принцът на Уелс - Алберт, а по-късно и крал Едуард VII, който бил и император на Индия, имал татуиран кръст на ръката след посещение на Йерусалим. Двамата му  сина, единият от които е крал Джорж V, също имали татуировки на дракони върху гърдите си след посещение на Япония през 1882 г. Сред руското кралско семейство татуировки имали Петър Велики, Екатерина велика, както и Николай II. Тенденцията била последвана от монарсите от други европейски държави. От 1970 г. татуировките са модерни сред знаменитостите.

Използвали се различни методи – от игли, остри шипове, тръни, метални инструменти. При пробиването на кожата още докато кървяла поставяли стрит на прах черен въглен, той се смесвал с кръвта и прониквал под кожата. Моряците използвали всякакви пигменти, включително барут.

Първият професионален татуист е немски емигрант, който пристигнал в Бостън, САЩ през 1846 г. Между 1861-5 г. той татуирал войниците от Гражданската война. Във Великобритания първите професионални татуисти отворили специализирани ателиета през 1880 г.

През 1891 г. Самуел О‘Райли от Ню Йорк патентовал първата електрическа машина за татуировки. Тя била модификация на електрическата писална на Томас Едисон.

Най-ранната поява на татуировки при жените били при цирковите артистки в края на XIX в. Те разказвали интригуващи истории как са били пленени от индианци и изрисувани като форма на мъчение. Това било актуално до края на 20-те години на XX в. Постепенно интересът намалял.

Възраждането на татусите през 50-те години било силно повлияно от талантливите художници, които започнали да измислят оригинални модели. В началото на 70-те години татуировките се разпространили и сред двата пола, всички икономически класи и до късните години на средната възраст. Днес тя се възприема като особена форма на себеизразяване. Пред 2010 г. 1 от 4-ма австралийци под 30-годишна възраст има татуировка. През 2012 г. броят на татуираните жени в САЩ надхвърля броя на мъжете (23% срещу 19%). Днес няма проблем да имате татуировки по цялото тяло. Изключения правят забраните за татуировки по видими части от тялото като лице, врат, длани и др. в случаите, когато кандидатствате за работа, свързана с държавна сигурност и охрана на държави като САЩ.

След като споменахме няколко думи за хилядолетната история на татуировката, съпътствала ни във всички (или почти всички) раси и култури е време да кажем няколко думи и за самия процес.

След като клетките на кожата ни се заменят периодично защо белезите и татуировките остават трайни? [3]  

Татуирането представлява процес на вкарване на пигменти под повърхността на кожата. Дермисът е богат на колагенОтговорът на този въпрос не е сложен. Клетките в повърхностните или горните слоеве на кожата, известни като епидермис, непрекъснато се подменят. Този процес е известен и като ексфолиация. Има и специализирани козметични продукти, които подпомагат процесите на излющването на мъртвите кожни клетки. Следващият слой на кожата е по-плътен и познат като дерма. Именно там се инжектират мастилата от татуировките. Този слой е богат на колаген, който е произведен от специални клетки известни като фибробласти. Когато в кожата (или която и да е друга тъкан) се появи рана, процесът на образуване на нова тъкан води до образуване на нови фибробласти и колаген, който е различен от нормалната кожа. Здравата кожа съдържа основно колаген тип I и по-малко от тип III, а при новообразуваните белезите съотношението между тях е различно. Въпреки, че отделните клетки в кожата периодично умират и се заменят с нови клетки, белезите често остават. Единствено по време на бременност плодът може да възстанови напълно без следа причинените рани. Линиите на Лангер са топографски линии, ориентирани спрямо направлението на влакната колаген в човешката кожа. Ето защо преди планирана операция хирурзите се съобразяват доколкото е възможно да следват ориентацията им. Напречен разрез през тези линии води до трудно зарастване на рани и оперативни разрези.

Процесът на зарастване на татуировката е от изключителна важност, защото от него зависи колко дълго ще се наслаждаваме на качествено изображение. Непосредствено след татуирането се отделя лимфа, което е напълно нормално. Не бива да се допуска попадането на мръсотии върху прясно татуираното място, тъй като има висок риск от развитие на инфекция (понякога последиците може да доведат до пневмония взависимост от мястото на татуиране). Нужни са средно 7 дни на раната да зарастне.

Срокът може да се удължи тъй като при увеличена кръвна захар  вследствие диабет се получава гликация на колагеновите молекули. Това може да доведе до неприятни хипертрофични белези. Трябва да се има предвид, че дори и в момента да сте на терапия с таблетки може да преминете на инжектиране на инсулин в корема, ръцете или краката. Това са места, които трябва да бъдат чисти не само заради риска от взаимодействие на инжектирания инсулин с багрилата от татуировката, но и за следене на посиняване и напукване на кръвоносни съдове. Не бива да се татуират и зоните на глезените и стъпалата, поради риск от невропатии. Възможно е диабетиците да изпаднат в кома поради прекалено ниска/висока кръвна захар и затова често татуират именно обозначения за този си здравословен проблем. Бързата реакция може да спаси живота им. От друга страна крайни продукти на гликация (AGEs) навлизат и чрез храната и се натрупват в кожата. Колкото и странно да звучи начинът на хранене може да повлияе дори на вида на татуировките. Вижте кои са храните с най-много AGEs, според начина на приготвяне.

Не е странно, че храненето влияе на външния вид на кожата. Дефицитът на витамин С води до развитие на болестта скорбут, отнела стотици хиляди човешки животи преди откриването на аскорбиновата киселина през 1933 г, а през 1937 г.  Алберт Сент-Дьорди получава самостоятелно Нобелова награда за откриването на този витамин. Хората и морските свинчета не могат да го синтезират сами и затова го приемат чрез храната. Научни изследвания доказват, че витамин С подпомага дейността на фибробластите в производството им на колаген. При тютюнопушене нуждите на организма се увеличават. 

Амбициозен проект, наречен "DermalAbyss" или само d-abyss от 2017 [4]  изследва възможността диабетиците да могат да следят нивата на кръвната си захар посредством татуировки, които променят цвета си. В момента масово се използват тест ленти с капка кръв, които работят с убождане. В момента учените, които вече са тествали концепцията си върху свинска кожа, която е близка до човешката, продължават да доразработват идеята за различните по цвят мастила на татуиране. Нещо повече, освен нивата на кръвната захар ще може да се изследва и pH, както и натрий. Това от друга страна поставя други въпроси като дали сме склонни да покажем публично данни за здравословното си състояние. Или пък дали ще бъдат достатъчно точни и няма да подведат диабетиците в избора на доза инсулин за инжектиране. Трябва да се изследва и безопасността на веществата и дали не проникват по-дълбоко в тялото.

Междувременно всеки татуист е задължен да даде необходимите съвети за подпомагане процесите на заздравяване. Например първата превръзка, която се прави от татуиста трябва да се свали след не повече от 2 часа. За да се отстраняват остатъците от лимфа мястото се промива с хладка вода, а след това се подсушава със салфетка. Освен това трябва да се спазват стриктно изискванията за третиране с подходящи за целта мазила.

Ултравиолетовите лъчи вредят на татуировките тъй като проникват в дермиса и разрушават колагенаНежелателно е излагането на слънчева светлина, защото част от UV лъчите преминават през епидермиса и нанасят увреждания на колагена.  Желателно е да се използват специални водоустойчиви превръзки, които да предпазят мястото на татуировката от намокряне. Вредно е и вземането на гореща вана, както и плуването в басейни, където освен повишен риск от бактериална или гъбична инфекция съществува опасност от негативни проявления от препаратите за дезинфекция на водата. При зарастването на рани, каквато е и татуировката може да се появи силен сърбеж, но не бива мястото да се чеше и човърка дори и несъзнателно по време на сън. Различни материи като вълна или неподходящо спално бельо също могат да влошат и раздразнят прясно татуираната кожа. През първата седмица е нормално зоната на татуса да изглежда леко подпухнала. След падането на слоеве от епидермиса на мястото на новоизрисуваната кожа се появяват бели люспести следи. Важно е мазането с овлажняващ крем с витамин Е.

Често обаче въпреки всички взети предпазни мерки за новата татуировка възникват проблеми като възпаления, образуване на кора и дълго зарастване, неяснота на линиите, бледост на цветовете, частично или пълно изчезване на пигмента, а в отделни случаи даже белези.

Изследване от 2015 г. [5] разглежда случаите на 300 татуирани от частта на Сентръл Парк, Ню Йорк, САЩ, които са докладвали по своя воля за възникналите усложнения.  10,3 % или 31 от 300 общо съобщават нежелана реакция, 13 се оплакват от остра реакция, а 18 участници страдат от хронична реакция, продължителност повече от 4 месеца, причинена от специфичен цвят мастило в татуировката. В близо половината случаи реакциите са специално към червения цвят.Въпреки че  от общата база от 300 участници 90 % са с татуировки с черно мастило, непоносимостта към него е по-ниска в сравнение с червеното мастило – 25%. Участниците в проучването, които са докладвали хронични, специфични за цвета реакции имат по-голяма площ от тялото в сравнение с тези, които нямат реакции.

В много от случаите се търси съвет и дори отговорност от направилия татуировката, но колкото и добре стерилизирани да са инструментите може да се наложи да потърсите адекватно лечение от специализиран лекар – дерматолог. Всеки организъм е различен, а понякога самите цветове водят до проблем. Сега ще видим какви са възможните причини.

Всъщност няма строга регулация на използваните пигменти при мастилата за татуиране. Напълно възможно е в древността да са били напълно натурални. С повишаване на изискванията за цветове, които да траят десетилетия логично се променят и съставките.

Вече е ясно, че някои червени мастила съдържат живак, [6] а други – тежки метали като кадмий или железен оксид. Освен алергични реакции могат да доведат до екзема и нелицеприятни белези. Олово, антимон, берилий, хром, кобалт, никел и дори арсен участват в богатата палитра на другите мастила. Все повече се налагат исканията за указание на точния състав на съдовете с боя. Ето защо ако искате да татуирате голямо червено сърце е добре да се поинтересувате дали в пигмента има тежки метали или са използвани натурални източници като сандалово дърво. И действително, справката в български онлайн магазини за бои, машини и аксесоари за татуси  показва, че освен цвят, обем в мл на опаковката и цена няма информация за състава на багрилото. Тъй като целта на изрисуването е да бъде възможно най-трайно то тежките метали остават в кожата, а понякога нежеланите реакции се изявават не след дни, а години. Освен това вследствие на магнетизма на тежките метали можете да получите изгаряне при реанимация.

Оказва се, че дъгата от стотици нюанси постоянни бои за татуиране си има и обратна страна. [7] 

Възраждането на татуирането в Европа през миналия век е дошло с помощта на моряците, които кръстосвали океаните и искали да бъдат символ на смелостта и мъжеството. Тогава те използвали подръчни средства като пепел, червени тухли, изсушени и стрити растения. Постепенно технологиите за производство започнаха да предлагат все повече нюанси, по-издържливи във времето, по-ярки и наситени.Европейското законодателство ги въприема като безопасни, защото липсват конкретни токсикологични данни. А оценката за безопасност се разглежда на базата на козметичните съставки. И все пак едно е поставянето на продукт в горната част на кожата, на епидермиса, където при раздразнение може да бъде премахнат и съвсем друго трайното инжектиране под повърхността на кожата. Освен колаген тип I там има еластин, хиалуронова киселиа, кръвоносни съдове, неврони и пр. Козметиката с натурален колаген се грижи за повърхностните слоеве на кожата, а  хранителните добавки се грижат за оптималните нива в цялото тяло. Често при проблем се търси вината в човека, направил татуировката и хигиената на обекта му. Но алергичните реакции към недекларираните съставки на мастилата са много по-сериозни. Въпреки че се произвеждат с модерни технологии няма гаранции, че веднъж попаднали в кожата няма да бъдат изложени на ултравиолетови лъчи, рентгенови лъчи или клетъчен метаболизъм. Вярно е, че рисунките могат да се заличат с лазер, но той разбива пигментите на още по-малки частички и при алергична реакция може да доведе до още по-тежки усложнения. В тежки случаи се стига дори до инвазивни хирургични операции с изрязване на засегнатите тъкани.

В човешката кожа се инжектират средно по 2,5 mg пигменти на 1 кв. см. Когато се направи татуировка в горната част на рамото 20 на 20 см или общо 400 кв. см получаваме 1 грам пигменти. Дали това е много? Имайте предвид, че хората с много татуировки могат да имат 40 грама пигменти, сред които и токсични тежки метали. Ако един златен пръстен е между 5-10 грама, за 40 грама все едно имате ланец от живак, примерно. 

Обширно изследване от 2015 г. [8] разглежда съвременните бои за татуиране и по-специално големината на частиците им. Известно е, че някои от тях са съдържат пигменти с размери под 100 nm – т.е. наночастици. В сравнение с по-големите частици, тези от нанодиапазона имат по-високи нива на химическа активност. Често осцилиращата игла, покрита с мастило пробива кожата от 50 до 3000 пъти в минута като пигментите са инжектиране 1,5-2 мм под повърхността на кожата. Както при всяка травма на дермата първата реакция е да се спре появилото се кървене и да се образува съсирек. След това кожата набъбва и се образува оток, последван от миграция на имунни клетки, които да предотвратят инфекция. Всяка повредена колагенова молекула се възстановява с помощта на фибробласти. С напредването на възрастта колагена в тялото ни намалява. Допълнителни рискови фактори са тютюнопушенето, диабета, липсата на витамин С, бедна на протеини диета, ултравиолетови лъчи и пр. С течение на времето пигментите могат да „пропаднат“ в по-дълбоките слоеве на кожата и това води до размазване и избледняване на образите. Освен видимите промени може да се окаже, че вкараните бои са напуснали кожата и през кръвоносната система са започнали да се натрупват в лимфните възли.

Ролята на наночастиците предизвиква интерес в областта на медицината, оптиката, електрониката и пр. Сред потенциалните опасности от използването са високото съотношение повърност към обем, което ги прави много реактивни. Малкият размер им позволява да преминават дори през мембраните на клетките. Проучване на 58 бои за татуировки от 6 различни цвята доказва, че около 99% от обема на мастилото се състои от наночастици с размер под 100 nm. Нещо повече, наночастици водят до повишаване на смърността при фибробластите за период от седмица. В дългосрочен план те ще бъдат възстановени, макар че ще си личат разликите с неувредените клетки. Всъщност за получаването на наночастици при черните мастила е нужно само филтриране. Използването на силно разредени мастила също е вредно, защото увеличава смъртността на клетките, които произвеждат колаген и това най-вероятно се дължи на намаления размер на пигментите.

При изследването на разредено мастило за татуировка 1: 100, е отчетена значителна смърт на фибробластите. Количеството клетъчна смърт с филтрирано мастило за татуиране е по-голямо от количеството на клетъчната смърт, използвайки нефилтрирано мастило, което може да се дължи на последващото намаляване на размера на частиците на мастилото за татуировка.

Обширно изследване от септември 2017 г. [9] разглежда ролята не само на нано, но и на микро частиците в мастилата. Освен познатите споменатите вече съставки  като никел  (Ni), хром (Cr), манган (Mn) и кобалт (Co). Черните бои, съдържащи сажди се използват най-много. След тях се нарежда белия пигмент, който се смесва с други мастила за изсветляване. Той съдържа титанов диоксид (TiO2), който според кристалната си структура може да придобие токсични свойства. Именно това е един от виновниците за повишен сърбеж на кожата, особено след излагане на слънчева светлина, както и затруднено зарастване на наранената тъкан.

В крайна сметка днес е сравнително лесно да изберете своята красива трайна рисунка с множество нюанси. Преди да изберете модела и цветовете все пак е добре да знаете, че в началото ще ви се наложи да положите грижи за зарастването на наранената кожа. Няма пълна гаранция, че наночастичките с пигменти няма да мигрират по-надълбоко в кожата или в лимфните възли. Ето защо татуирането на големи части от тялото винаги е свързано с някакъв риск от усложнения, особено ако в пигментите присъстват неотбелязани никъде тежки метали. Междувременно дано скоро настъпи нов ренесанс със завръщане на повече натурални пигменти. Така татуировките ще бъдат не само красиви, но и с понижен риск от усложнения.

Използвани източници:

1.What did the Early Church say about tattoos?

2. Wikipedia. History of Tatooing

3. If the cells of our skin are replaced regularly, why do scars and tattoos persist indefinitely?

4. Creating Diabetes Tattoos That Sense Changes in Blood Sugar

5. Self‐reported adverse tattoo reactions: a New York City Central Park study

6. In the Ink: Do All Tattoo Pigments Use Mercury and Other Toxic Heavy Metals?

7. At the dark end of the rainbow: data gaps in tattoo toxicology

8.Tattoo ink nanoparticles in skin tissue and fibroblasts

9. Synchrotron-based ν-XRF mapping and μ-FTIR microscopy enable to look into the fate and effects of tattoo pigments in human skin