Copyright © 2020. All Rights Reserved

Непоносимост към глутен и анемия

5 юли 2020
Непоносимост към глутен и анемия

В последните години все повече се говори непоносимостта към глутен. В тази публикация ще уточним какво е глутен, в кои храни се съдържа, кои са най-често срещаните симптоми за глутенова непоносимост и някои от по-нетипичните увреждания на здравето. 

Наименованието глутен произлиза от латински и означава “да залепва”. Глутенът играе ролята на лепило и както ще видим по-нататък той е от съществено значение за текстурата на хляба и тестените изделия. Всъщност наименованието глутен е общо за група протеини, наричани проламини и глутелини, които се срещат в различни зърнени култури. Глутенът е около 75-85% от общия протеин в пшеницата, която се използва за производство на хляб. 

Среща се и в други сортове пшеница, лимец, ечемик, ръж, тритикале и хибридни зърнени култури. Именно глутенът придава еластичността на тестото, помага му да бухне и да запази формата си, както и приятната за дъвчене пухкава текстура. Самият глутен като протеин образува много фина микроскопична мрежа, която допринася за вискозитета на тестото и разтегливостта му. Ако това тесто се закваси с мая при ферментацията се получават мехурчета, изпълнени с въглероден диоксид. Именно те биват хванати в мрежата от глутен и така обема на тестото видимо се увеличава и то набухва. При печенето глутенът се стабилизира и остава в трайна форма. Съдържанието на глутен в хляба е фактор и за начина, по който изсъхва, защото този протеин има свойството да се свързва с водата. Процесите на месене на тестото стимулират образуването на мрежи от кръстосани нишки глутен и предотвратяват ронливостта на тестените продукти. От друга страна повишеното съдържание на влага в тестото увеличава образуването на глутен, а тестото, което е оставено да втаса по-дълго време изисква значително по-малко месене. Има варианти за производство на тестени изделия без никакво месене. 

В КОИ ХРАНИ СЕ СЪДЪРЖА ГЛУТЕН? 

  • хляб
  • тестени изделия
  • спагети
  • кори за лазаня 
  • кори за баница и юфка
  • спагети и фиде
  • зърнени закуски тип мюсли и  топчета
  • готово тесто 
  • пшенично нишесте
  • пшенични трици
  • пшеничен зародиш 
  • кус кус 
  • грис
  • солети, бисквити, крекери, снаксове, пшенични пръчици тип Зрънчо
  • кроасани
  • блатове за торти и различни сладкиши 
  • брашно и хляб тип грахам
  • пълнозърнест хляб с множество зърнени култури
  • вафли

ПО-РЯДКО ИЗВЕСТНИ ПРОДУКТИ, ИЗТОЧНИЦИ НА ГЛУТЕН: 

  • веган имитации на месо 
  • кубчета с бульон
  • различни сосове и дресинги
  • като стабилизатор в сладолед и кетчуп 
  • бира
  • малцов оцет 
  • сухи супи
  • някои салатни дресинги
  • соев сос 
  • подправки
  • царевични хлебчета и тортила, в които също може да има пшеница

ЗЪРНЕНИТЕ ХРАНИ, КОИТО НЕ СЪДЪРЖАТ ГЛУТЕН СА: 

  • амарант 
  • елда
  • маниока
  • просо
  • киноа
  • ориз
  • сорго
  • соя
  • тапиока 
  • нахут
  • царевица
  • нахут

ДРУГИ ХРАНИ, КОИТО НЕ СЪДЪРЖАТ ГЛУТЕН:

  • всички плодове и зеленчуци
  • боб и бобови култури
  • ядки и семена 
  • картофи
  • яйца
  • мляко и млечни продукти
  • масла и оцет 
  • царевица
  • ориз
  • риба
  • говеждо месо
  • пиле
  • морски дарове 
  • овес, който е специално обозначен

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НЕПОНОСИМОСТТА КЪМ ГЛУТЕН? 

Глутеновата непоносимост (цьолиакия) е автоимунно заболяване, при което се увреждат тънките черва. 

Червата в човешкото тяло са дълга непрекъсната тръба, която свързва стомаха с ануса. Повечето от хранителните вещества и водата се абсорбират именно тук. Червата могат да се разделят на тънки черва, дебело черво и ректум, въпреки че тези граници са условни и не са резки.

Тънките черва се намират между стомаха и дебелото черво. В тях се изливат сокове от жлъчката и панкреаса с цел подпомагане на храносмилането. 

Тънките черва от своя страна могат условно да се разделят на 3 части:

  • дванадесетопръстник - duodenum с дължина около 20 см
  • празно черво - jejunum с дължина около 2,50 метра
  • хълбочно черво - ileum с дължина около 3,00 метра

Дължината на тънките черва при възрастните хора може да варира значително според ръста, начина на измерване и дали червата са празни или не, но средно е около 5 м. Средният диаметър на тънките черва е около 2,5 - 3 см. 

Тънките черва са мястото, където се абсорбират много хранителни вещества и витамини. За тази цел разгънатата повърхност на червата е увеличена чрез малки гънки и издатини. 

В тънките черва има микроскопични власинки, наричани вили или ворси, които са с дължина приблизително 0,5-1,5 мм. Освен това има множество микровили, които са с дължина една клетка. Именно така повърхността на червата може да бъде увеличена от 30 до 600 пъти и това да помогне за пълноценното усвояване на хранителни вещества. Всяка от тези малки власинки в червата е свързана с кръвоносни съдове, които могат да пренесат хранителните вещества в кръвообращението. 

От друга страна в тънките черва има множество клетки на имунната система, които следят за наличието на вредни микроорганизми и се стремят да не ги допуснат да проникнат в общото кръвообращение. 

Непоносимостта към глутен е автоимунно заболяване, при което имунната система реагира на глутена в храната и атакува микроскопичните власинки в червата. Това съответно води до намалена абсорбция на хранителни вещества и витамини.

При много хора непоносимостта към глутен може да протича леко и без симптоми, а ако има симптоми те да се приемат за хронично неразположение. Счита се, че това заболяване се среща при 1-2% от населението, но е възможно честотата да е по-висока заради недиагностицираните случаи. Към момента единственото ефективно облекчение е спазването на стриктна безглутенова диета, която позволява възстановяване на власинките в червата. 

Основните симптоми на непоносимост към глутен са: 

  • хронична диария
  • бледи изпражнения с лоша миризма
  • безпричинно отслабване
  • намален растеж и наддаване на тегло на бебета и малки деца
  • образуване на газове и подуване на корема
  • болки в корема
  • гадене и повръщане
  • запек
  • кървене от стомашно-чревния тракт

Има 3 основни подхода за преодоляване на непоносимост към глутен:

  • стриктна диета с избягване на храни, които съдържат глутен ежедневно
  • модулация на чревната пропускливост
  • модулация на отговора от страна на имунната система

До 30% от хората продължават да имат симптоми дълго след започване на безглутенова диета. Възможно е те незабелязано да поглъщат малки количества глутен от храни, в които не се предполага да го има. Дори самата информация на опаковката Без глутен не означава на 100% липса на глутен, а наличие на количества до определени граници. 

Освен това симптомите могат да продължават заради други свързани състояния като свръхрастеж на бактерии в тънките черва, непоносимост към лактоза, фруктоза, захароза, сорбитол, екзокринна недостатъчност на панкреаса, микроскопичен колит и други. В подобни случаи подобрението настъпва няколко месеца след спазване на стриктна безглутенова диета и може да се наложи временно допълване с панкреатични ензими, ограничения на храни, които съдържат лактоза, фруктоза, захароза или сорбитол или лечение с антибиотици в случаите на свръхрастеж на бактерии в тънките черва. 

Според публикация на Celiac Disease Foundation / What is Celiac Disease? глутеновата непоносимост (целиакия) е наследствена и при хора с близка кръвна връзка (родител, дете, брат, сестра) рискът от развитие е 1 на 10. Заболяването може да се развие на всяка възраст още след първия прием на глутен. 

Глутеновата непоносимост е вид автоимунно заболяване, което може да бъде предпоставка за откриването и на други автоимунни заболявания. Това зависи и от възрастта, при която се появява.

  • при възраст 2 - 4 години, рискът от развитие на друго автоимунно заболяване е 10.5%
  • при възраст 4 - 12 години, рискът е 16,7%
  • при възраст 12 - 20 години, рискът е 27%
  • при възраст над 20 години, рискът е 34%

Глутеновата непоносимост е свързана с повишен риск от развитие и на други заболявания: 

  • анемия: 12-69%
  • автоимунен хепатит: 2%
  • автоимунно заболяване на щитовидната жлеза: 26%
  • синдром на хроничната умора: 2% 
  • дерматит херпетиформис (болест на Дюринг): 25%. Вижте повече информация в сайта на Асоциация Цьолиакия България, живот без глутен 
  • синдром на Даун: 12%
  • глутенова атаксия: 10-12%
  • идиопатична дилатативна кардиомиопатия: 5%
  • ювенилен идиопатичен артрит: 1,5 - 6,6%
  • заболяване на черния дроб: 10% 
  • лимфоцитен колит: 15 - 27% 
  • микроскопски колит: 4%
  • периферна невропатия: 10 - 12% 
  • първична билиарна цироза: 3% 
  • синдром на Сьогрен: 3% 
  • диабет тип 1: 8 - 10% 
  • безплодие по неизвестни причини: 12%

НЕПОНОСИМОСТ КЪМ ГЛУТЕН И АНЕМИЯ

Отдавна е ясно, че това автоимунно заболяване намалява способностите за абсорбция на хранителни вещества и витамини в тънките черва. Има десетки различни форми на анемия, за които сме публикували информация в блога на aloha.bg

Публикацията Hematologic manifestations of celiac disease разглежда отклоненията в кръвната картина, които са в резултат на непоносимост към глутен. 

Хематологичните отклонения, свързани с цьолиакиа (непоносимост към глутен) са:

  • анемия, причинена от дефицит на желязо, фолиева киселина и витамин B12 - често срещана
  • тромбоцитопения (намален брой на тромбоцити, които съсирват кръвта) - рядко срещана и свързана с други автоимунни заболявания
  • тромбоцитоза - често срещана. Може да се дължи на липса на желязо или намален далак
  • тромбоемболизъм - рядко срещан. Вероятната причина е повишен хомоцистеин заради липса на витамин B12 и / или фолиева киселина
  • левкопения (намален брой левкоцити - бели кръвни клетки), които имат важна роля в имунната система. Може да се дължи на липса на витамин B12, фолиева киселина или мед 
  • неутропения (намален брой неутрофили, които са най-многобройния вид левкоцити и неутрализират вируси и бактерии като ги изяждат чрез процеса фагоцитоза). Отново причината може да е липса на витамин B12
  • коагулопатия - нарушения в кръвосъсирването. Рядко срещано, дължи се на малабсорбция на витамин К
  • хипоспленизъм - нарушения на функциите на далака. Често срещано увреждане. Това е вид орган на имунната система, в който съзряват някои от клетките. Освен това служи за отстраняване на негодните еритроцити от кръвообращението. 
  • липса на IgA (имуноглобулин А). Често срещано състояние. Може да е свързано с анафилактични реакции при трансфузия
  • лимфом - заболяване на лимфните съдове. Най-висок е рискът от развитие в тънките черва. 

Анемията е едно от най-честите увреждания на здравето при хората с непоносимост към глутен и може да се раздели на различни видове. 

Желязодефицитната анемия обикновено се дължи на увеличена загуба за желязо заради кървене в тънките черва или нарушена абсорбция на желязо. Случаите на желязодефицитна анемия могат да достигнат до 46% при възрастните хора с хронична цьолиакия, а децата са по-малко засегнати. Желязодефицитната анемия се проявява като микроцитна (намален MCV), хипохромна анемия с ниски нива на серумно желязо, повишен желязосвързващ капацитет и ниски нива на феритин.

Дефицитът на желязо и подобрението му след започване на безглутенова диета могат да подскажат подобрение на цьолиакията. 

В някои случаи кървенето в стомашно-чревния тракт може да остане скрито и затова при тежките случаи на желязодефицитна анемия трябва да се провери дали не е причинена именно от непоносимост към глутен. Лечението с добавки с желязо може да продължи месеци и дори 1-2 години. За предпочитане са формите, които заобикалят стомашно-чревния тракт. 

Дефицит на фолиева киселина

Това е пак водоразтворим витамин от група B (B9). В храните има различни форми на фолати, а фолиевата киселина е синтетична форма, която е по-стабилна при температурна обработка и в мултивитамини. Тя се абсорбира отново в тънките черва и затова увреждането им при глутенова непоносимост може да доведе до дефицит. От друга страна е известно, че фолиевата киселина може да намали риска от развитие на различни дефекти на невралната тръба като спина бифида и затова в стотици страни има задължително обогатяване на храни с фолиева киселина. Много често се обогатяват именно зърнените храни, които са потенциален източник на глутен. 

НЕПОНОСИМОСТ КЪМ ГЛУТЕН, АНЕМИЯ И ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12

Витамин B12 има различни форми. Метилкобаламин е биоактивна форма на витамин B12, която заедно с фолиевата киселина участва в синтеза на ДНК, РНК, процесите на метилиране и правилното съзряването на кръвните клетки в костния мозък. Съответно малабсорбцията на фолиева киселина (фолати) в червата заради увреждане на власинките може да причини невъзможност на червените кръвни клетки да съзреят правилно. В този случай се наблюдава мегалобластна анемия, при която еритроцитите са прекалено големи, но с намалена способност за пренос на кислород (хипохромни). Заради големите си размери те не могат да достигнат до най-тънките капиляри и множество тъкани страдат от кислороден глад. Освен това по-големите еритроцити са с намалена продължителност на живота, защото биват унищожени от далака. 

При мегалобластна анемия се отчитат и хиперсегментирани неутрофили, които са свързани с дейността на имунната система. 

Витамин B12 преминава дълъг път през храносмилателната система и се усвоява едва в крайната част на тънките черва (илеума, за който споменахме, че е с дължина около 3 метра). Междувременно малка част от B12 се усвоява и дифузно чрез чревната лигавица и това също може да причини дефицит. 

Основният проблем е, че при подобно заболяване на червата настъпва малабсорбция и на желязо. Това може да повлияе на показателите на еритроцитите и да замаскира анемията, причинена от дефицит на витамин B12 и / или фолиева киселина.

Повишеният хомоцистеин е по-добър маркер за дефицит на витамин B12. Изследването на метилмалонова киселина пък не зависи от нивата на фолиевата киселина и е свързано с витамин B12 във формата Аденозилкобаламин. 

Малабсорбцията на желязо и фолати е известна на лекуващите лекари, но не и дефицитът на витамин B12. 

При проучването Vitamin B12 Deficiency in Untreated Celiac Disease са изследвани 39 пациента с цьолиакия (диагноза, доказана с биопсия и изследвания). Резултатите показват, че 16 от пациентите са с дефицит на витамин B12 (серумни нива под 220 pmol / L), а само 5 имат ниски нива на фолиева киселина. След преминаване на безглутенова диета серумните нива постепенно се нормализират. Все пак някои от пациентите с тежки симптоми се нуждаят от лечение с форми на витамин B12, които заобикалят храносмилателната система като инжекции или капки за нос

Обикновено се счита, че автоимунният атрофичен гастрит е причина за дефицит на витамин B12, защото унищожава париеталните клетки в стомаха, които произвеждат интринзик фактор и солна киселина. Според изследването на European Journal of Gastroenterology & Hepatology / Low serum vitamin B12 is common in coeliac disease and is not due to autoimmune gastritis липсата на витамин B12 може да се дължи и на непоносимост към глутен и да не е свързана с автоимунен гастрит. Освен това нивата на витамин B12 трябва да са известни преди започване на прием на фолиева киселина, защото тя може доведе до промени в показателите на кръвната картина, да замаскира анемията, а междувременно да протича увреждане на нервите. 

Дефицитът на витамин B12 не причинява само анемия. Той може да има различни странни симптоми. Един от тях е появата на по-тъмни петна по кожата. Хиперпигментацията може да е само по пръстите на ръцете и краката, по езика и вътрешната част на бузите, както и в малки петънца по гърба. Съответно цветът на кожата няма да се възстанови с помощта на локално нанасяни кремове за избелване, а ще изчезне след коригиране на дефицита на витамин B12. 

Реалният случай на 20-годишна жена с хиперпигментация, причинена от дефицит на витамин B12 и непоносимост към глутен е описан в публикацията Celiac Disease Presenting a Vitamin B12 Deficiency Associated Reversible Hyperpigmentation Прави впечатление, че серумните нива на витамин B12 са 199 mg / dl, фолатите също са ниски (4,29 pmol / ml), няма антитела срещу интринзик фактор, желязото също е ниско, а MCV е повишен до 112.9 fL. 

Първоначално е започнато лечение чрез инжекции с витамин B12. Само след 5 дни оцветяванията по кожата започват да избледняват.  Едва след това започва търсене на причината за дефицит. Пациентката не се съгласява да ѝ бъде взета биопсия от червата, но изследването на кръвта показва повишение на специфични антитела, които са характерни за глутенова непоносимост. 

Дефицитът на витамин B12 може да причини различни увреждания.

Мегалобластната анемия е едно от често срещаните отклонения, което се дължи на липса на витамин B12 и / или фолиева киселина. Може да се установи лесно чрез изследване на кръвта.

Липсата на витамин B12 може да повлияе на белите кръвни клетки и функциите, които изпълняват за имунната система.

Дефицитът на витамин B12 може да е животозастрашаващ в случаите на тежка панцитопения, когато има намален брой еритроцити, левкоцити и тромбоцити. 

Неврологичните увреждания също може да са симптом на дефицит на витамин B12, защото той участва в изграждането на миелиновата обвивка на нервите. По-нагоре споменахме за глутенова атаксия, но атаксията може да е причинена и от липса на витамин B12.  Тъй като може да са засегнати различни нерви, симптомите варират. Някои от най-често срещаните неврологични увреждания, причинени от липса на витамин B12 са изтръпване на ръцете, усещане за иглички по кожата, загуба на равновесие, намалено усещане за вибрации в долните крайници, нарушения в говора, неволно изпускане на урина, загуба на обоняние, болки в гърба и пр. 

Невропсихиатричните симптоми са свързани с дисбаланс на важни невротрансмитери в мозъка. Хората с дефицит на витамин B12 могат да изпаднат в депресия, меланхолия, сезонно афективно разстройство,  паник атаки, да имат мисли за самоубийство, спад в когнитивните способности, промяна в поведението, проблеми със съня и пр. 

Някои от по-нетипичните симптоми  са преждевременно побеляване на косата, косопад тип телоген ефлувиум, афти и ранички в устата, подуване на езика, образуване на ранички в ъгълчетата на устните и други. 

Заради дългият път до крайната част на тънките черва съществуват десетки причини за малабсорбция поради увреждане на храносмилателната система, а глутеновата непоносимост е само едно от тях.

Капките за нос с витамин B12 са безболезнена алтернатива на инжекциите и директно се вливат в кръвообращението. 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.



Пептиди и пептидна биорегулация

Пептидите се свързват със специфични, строго определени участъци на молекулата - ДНК /хромозомите/, като предизвикват синтез на специфични белтъчини с биорегулаторно действие, като хормони, ензими, невромедиатори, антитела, клетъчни субстанции, колаген и мн.др! Казано с по-прости думи пептиди ни поддържат млади и здрави. Пептидите отключват резервния потенциал за продукция на нови стволови клетки в таргетни органи и тъкани! Пептидите са „умни” аминокиселини, които носят правилна информация!

прочети още
Сублингвални пептиди Linguals (лингвални пептиди)

Сублингвалното приложение на лекарства е модерна тенденция в медицината. Този метод за въвеждане на пептидни вещества в организма избягва отрицателното въздействие на продуктите върху стомашната лигавица, ускорява абсорбцията на активните вещества в кръвния поток - директно през лигавицата на устната кухина. Нашите препарати в сублингвална форма имат свойството да се абсорбират директно през устната лигавица, което улеснява по-бързото проникване на пептиди. Това води до ускоряване на проявата на ефекта им.

прочети още
Основни видове пептиди : характеристики, цени и начин на приложение

Какви пептиди съществуват и какъв е механизмът им на действие? В интернет има много реклами и сайтове, които предлагат закупуване на различни пептидни биорегулатори. В тази статия бихме искали да охарактеризираме накратко всеки вид, така че потенциалният купувач да знае характеристиките на всяка категория и да може да избере правилния пептиден биорегулатор.

прочети още
Правилният избор на пептиди : сравнение, съвети на експертите, инструкции и схеми за приемане

На пазара има много видове натурални и синтезирани пептиди. По какво се различават и какви са преимуществата им, как да изберем пептиди за здраве и красота ?

прочети още