Чувствате ли се постоянно уморени като това продължава месеци и дори години? Смятате ли, че загубата на енергия е нормален процес, свързан с остаряването?
А може би страдате от синдром на хроничната умора. Сега ще разясним какъв е той.
През 1934 г. лекарите започнали да регистрират огнища с много случаи на неизвестно дотогава заболяване. Първоначално то било считано за полиомиелит (известен и като детски паралич), а болестта била наречена “епидемична невромиастения”. През 50-те години на XX век в Кралската болница на Лондон заболяването било наречено “доброкачествен миалгичен енцефаломиелит”. Симптомите на заболяването били разнообразни - общо неразположение, подути лимфни възли, болки в гърлото, признаци на енцефаломиелит. Лекарите не успели да намерят точна причина за възникване на заболяването, но изглеждало сякаш се отключва след инфекция. Наблюдение показало, че заболяването не е смъртоносно, но силните мускулни болки показват увреждане на нервната система. През 1969 г. болестта била идентифицирана като доброкачествен миалгичен енцефаломиелит.
През 1970 г. двама британски психиатри прегледали 15 огнища с пациенти, страдащи от това заболяване и стигнали до извода, че това са психосоциални явления, причинени или от масова истерия от страна на пациентите, или от променено медицинско възприятие от страна на обществото. Тъй като заболяването се срещало много често сред жените без никаква видима причина се стигнало до предложението за ново име - “миалгия нерва”. През 1988 г. станало ясно, че макар болестта рядко да води до смърт, тя може да инвалидизира пациента и било предложено да се махне определението “доброкачествено”.
В средата на 80-те години св САЩ са открити 2 големи огнища на заболяване (Невада и Ню Йорк) , което наподобява мононуклеоза. Пациентите се оплаквали от хронична или повтаряща се изтощаваща умора и комбинация от различни други симптоми като болки в гърлото, подуване на лимфни възли, главоболие, болки в мускули и стави. Било установено, че някои от пациентите са преболедували вируса на Епщайн-Бар и затова болестта била означена като “синдром на хроничния вирус на Епщайн-Бар”.
През 1987 г. била свикана работна група, която трябвало да постигне консенсус за клиничните особености на това заболяване. Така станало ясно, че заболяването не е ново, а се нарича с различни имена. Така било прието да се нарича “Синдром на хроничната умора” като по-неутрално, но междувременно “миалгичен енцефаломиелит” бил широко приет в много части от света и затова продължават да се използват и двете наименования.
Наименованието “Синдром на хроничната умора” е критикувано от някои пациенти, защото не позволява заболяването да се приеме като сериозен здравословен проблем и им е много трудно да получат своите обезщетения за трайна нетрудоспособност, както и допълнителни изследвания и здравна грижа. Затова понякога пациентите предпочитат за диагноза да бъде вписано “миалгичен енцефаломиелит”. Лекарите от своя страна не са много склонни да поставят тази диагноза, защото при това заболяване не е доказано възпалението на централната нервна система (миелит).
Публикация от 2018 г. на Harvard Health Publishing/ Chronic Fatigue Syndrome дава още информация за синдрома на хроничната умора, който се наименува и като миалгичен енцефаломиелит. Това е сложно заболяване, което към днешна дата няма конкретно лечение. Точната причина за възникване на симптома на хроничната умора е загадка.
Данните за засегнатите от миалгичен енцефаломиелит са различни. Според някои статистики всеки 1 на 1000 американци е засегнат, а според други става дума за 8 на 1000 американци над 18 годишна възраст. Жените се оплакват 2 пъти по-често от мъжете. Заболяването се среща най-често при хора на възраст 25-45 г., но хроничната умора може да засегне хора от всички възрастови групи, включително и деца.
Според публикацията на Mayo clinic / Chronic fatigue syndrome днес няма едно единствено изследване, което категорично да потвърди или отхвърли диагнозата Синдром на хроничната умора. Пациентите се пренасочват към различни медицински изследвания с цел изключване на заболявания с подобни признаци.
Заболяването може да е предшествано от:
Въпреки че заболяването може да възникне след бактериална или вирусна инфекция, не е доказано да е заразно и да се предава на други хора. В някои случаи симптомът на хроничната умора се развива почти веднага след рисков фактор, а при други случаи заболяването започва бавно и постепенно в продължение на месеци и дори години. Много малко от хората с тежки форми могат да достигнат ремисия. Много от аномалиите на имунната и нервната система, както и енергийния метаболизъм сякаш временно се засилват, а после затихват. Освен това симптомите на това заболяване са индивидуални.
Според отделни клинични изследвания, хората със синдром на хроничната умора имат аномалии в хипоталамуса на мозъка, който регулира хормоните, както и в хипофизата. Освен това могат в някои случаи могат да се установят аномалии в нервната система. Обсъжда се дали това не е вид автоимунно заболяване.
Симптоми на синдрома на хроничната умора:
Около половината от пациентите със синдром на хроничната умора развиват депресивни състояния, но самият синдром не се счита за психиатрично заболяване. По-скоро е физическо заболяване, което води до депресия при някои от хората.
Тези признаци могат да бъдат симптоми и на други заболявания, затова преди поставяне на окончателната диагноза трябва да се отхвърли, че не сте засегнати от:
Едва след като бъдат направени изследвания и прегледи за отхвърляне на тези заболявания и оплакванията ви не спират повече от 6 месеца може да ви бъде поставена диагноза синдром на хроничната умора. Обикновено състоянието е най-тежко през първите 12-24 месеца, а при много пациенти постепенно се отчита леко подобрение след този период.
Тъй като причината за поява на синдрома е неизвестна, няма начин да се предотврати и съответно няма доказано ефективно лечение. Често лекарите използват комбинация от няколко метода за облекчаване на състоянието.
Промени в начина на живот. Първоначално пациентите се съветват да забавят темпото и да сведат до минимум физическите натоварвания, да се стремят да пестят жизнената си енергия и да не я хабят за по-маловажни дейности.
Плавно започване на тренировъчна програма с аеробна физическа активност.
Намаляване на психологическия стрес. Ако се налага се предписва консултация с лекар специалист и евентуално антидепресантни медикаменти. В блога на aloha.bg наскоро писахме, че дори и най-съвременните антидепресанти имат различни странични ефекти, сред които и остеопороза и повишена чупливост на костите. Освен това хроничната умора рядко може да се излекува с антидепресанти, но пък някои от тях влияят добре на качеството на съня.
Лечението на съществуващата болка (главоболие, болки в мускули и стави) се облекчава с аспирин, ацетаминофен (Tylenol) или нестероидни противовъзпалителни средства.
Симптомите на алергия се облекчават с антихистамини.
Chronic fatigue syndrome засяга между 836 000 и 2 500 000 американци и 250 000 души във Великобритания. Няма данни на колко българи е поставена подобна диагноза.
Тежестта на симптома варира като някои от хората водят сравнително нормален начин на живот, а други лежат по цели денонощия в леглата си и не могат дори да се погрижат за себе си. Около 25% от пациентите са преживявали тежка форма за дълги периоди от време като това заболяване може да се сравни с протичането на СПИН в късен стадий, лупус, ревматоиден артрит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), тежко заболяване на бъбреците. По-голямата част от хората с този синдром са със значително намалена активност в работата, училището и дома си. Не са малко и хората, които са получавали обезщетения за инвалидност или са използвали болнични, а по малко от 20% продължават да се трудят на пълен работен ден.
Към днешна дата все още се изисква диференциална диагноза за потвърждение, че не страдате от някое от гореизброените заболявания с подобни симптоми.
За поставяне на диагноза синдром на хроничната умора се изисква:
Освен тези 3 задължителни изисквания за поставяне на диагнозата се изисква поне едно от тези 2 проявления:
Ако пациентите нямат тези симптоми поне половината от времето с умерена или тежка интензивност следва диагнозата синдром на хроничната умора да бъде отхвърлена и да се търсят други заболявания.
Хората с фибромиалгия имат сходни симптоми с мускулни болки, нарушения в съня и депресивни състояния. Разликата е, че дори и лек натиск на симетрични точки на тялото може да предизвика силна болка. Много често двете заболявания се появяват заедно. При пациентите със синдром на хроничната умора се отчита възпалено гърло и подути лимфни възли.
През 2010 г. започва инициатива за забрана лица, които имат поставена диагноза синдром на хроничната умора да даряват кръв, защото дори и в настоящия момент да са в ремисия, кръводаряването може да предизвика завръщане на симптомите или да ги влоши значително.
Възможно ли е витамин B12 да помогне на хората със симптом на хроничната умора?
Frontiers in Pharmacology e втория най-цитиран журнал за фармакология и фармация в света с отворен достъп и е авторитетен източник на информация.
На 20 септември 2019 г. във Frontiers in Pharmacology беше публикуван пълния текст на изследването Open Trial of Vitamin B12 Nasal Drops in Adults With Myalgic Encephalomyelitis/Chronic Fatigue Syndrome: Comparison of Responders and Non-Responders което доказва, че при някои пациенти със синдром на хроничната умора / миалгичен енцефалит приемът на витамин B12 може да облекчи симптомите.
Въпреки наименованието синдромът на хроничната умора е тежко заболяване, което може да доведе до инвалидизация. Тъй като причината за възникването е неизвестна, няма ефективно лечение, а се използват различни медикаменти за облекчаване на част от симптомите.
През 2015 г. е публикувано изследване, което доказва, че инжекциите с витамин B12 и таблетки с фолиева киселина влияят благоприятно при пациенти със симптом на хроничната умора. Освен това резултатите са свързани с по-високи дози от витамин B12, по-често поставяне на инжекциите, по-високи дози фолиева киселина и по-голяма продължителност на лечение. Освен това дългосрочното лечение (до 20 години) се е оказало безопасно. Ограничението е, че в това изследване са били включени пациенти, които са получили подобрение от една единствена инжекция с витамин B12.
В блога на aloha.bg наскоро публикувахме, че дори човек да приема храни, богати на витамин B12, пак може да страда от дефицит поради атрофичен гастрит, при който са увредени клетките в стомашната лигавица, които произвеждат един от транспортните протеини, наричан вътрешен фактор. Всяко несъвършенство в храносмилателната система може да доведе до разрушаване на този водоразтворим витамин и затова се налага прием на витамин B12 не с таблетки, а с инжекции.
След откриването на витамин B12 през XX в. започват опитите той да бъде доставен през носната лигавица като се избегне храносмилателната система от една страна и болката от поставянето на инжекциите, от друга страна.
В това изследване са използвани именно капките за нос с витамин B12 във формата Хидроксокобаламин от 5000 mcg, произведени от CureSupport, чийто вносител в България е именно aloha.bg.
Целите на настоящото изследване са:
Между 2015 и 2016 г. са проучени 66 пациента със синдром на хроничната умора / миалгичен енцефалит, които са имали хронична умора поне 6 месеца и поне 4 от 8 определящи симптома. Всички пациенти са подложени на изследвания, за да се потвърди / отхвърли наличието на друга диагноза с подобна симптоматика. Пациентите нямат значителни съпътстващи заболявания. Отбелязана е продължителността на синдрома на хроничната умора, както и наличието / отсъствието на фибромиалгия. Отбелязано е и лечението с хормони на щитовидната жлеза и аналгетици.
На всички участници в проучването са направени серия от различни изследвания преди и след 3 месечното лечение с витамин B12 като капки за нос Хидроксокобаламин от 5000 микрограма:
Препоръчителната дневна доза витамин B12 е 2.4 микрограма на ден за възрастен човек. За бременни жени дозата се увеличава до 2.6 микрограма, а за кърмещи майки до 2.8 микрограма дневно.
В блога на aloha.bg вече писахме, че водоразтворимия витамин B12 се складира в черния дроб, а ненужните количества се изхвърлят чрез бъбреците и урината и няма данни за предозиране. Нещо повече, витамин B12 във формата Хидроксокобаламин се използва и в спешната медицинска помощ като противоотрова / антидот при поглъщане на цианид чрез храна или вдишване на изгорели газове. Тогава в рамките на минути с цел спасяване на човешки живот се вливат 5 или 10 грама (милиони пъти превишаващи препоръчителната дневна доза). Йонът кобалт от Хидроксокобаламин се свързва избирателно с цианидите до образуване на Цианокобаламин, друга форма на витамин B12, която напуска организма чрез урината без да предизвиква странични ефекти.
В настоящото проучване пациентите с хронична умора получават указания да приемат капки за нос с витамин B12 от 5000 микрограма за 1 капка във всяка ноздра по 2 пъти седмично. След изминаване на 3 месеца се проверява ефективността на лечението като се изследват серумните нива на витамин B12, активността и отново се попълват същите въпросници. Средният брой стъпки на ден се измерва чрез лентата Sensewear.
След този 3 месечен прием на капки за нос с витамин B12 - Хидроксокобаламин пациентите следва да оценят лечението по скала, където:
Ако пациентите съобщават за подобрение (оценки 4 и 5) се смятат за повлияли се от лечението, а останалите са неповлияли се. Всички пациенти са дали писмено участие за това лечение и използването на техните данни.
В началото са одобрени 66 пациента с хронична умора.
Така от 66 пациента накрая остават 51 пациента, от които 44 са жени, а 28 от пациентите са с фибромиалгия.
Средната възраст на групата е 42 години, а средната продължителност на симптома на хроничната умора е 15,7 години.
Средното ниво на витамин B12 преди началото на лечението е 328 pmol / l (244-429 pmol / l). Прави впечатление, че серумните стойности на витамин B12 не показват дефицит и са в референтните стойности.
След 3 месечното лечение средното ниво на витамин B12 в групата е 973 pmol / l (476-1476 pmol / l).
34 от 51 пациенти съобщават за благоприятен отговор от лечението 2 пъти седмично с капки за нос с Хидроксокобаламин, а останалите 17 пациента не намират подобрение на симптомите си.
Хората, които не са получили подобрение на симптомите още от самото начало имат значително по-голям среден брой стъпки и не са в толкова тежко състояние.
В групата от хората, оценили прилагането на Хидроксокобаламин 2 пъти седмично като водещо до леко или значително подобрение се отчита значително увеличение на серумните нива на витамин B12, броя на стъпките дневно и физическата активност, а умората намалява значително, въпреки че способностите за концентрация остават непроменени.
Разликата между повлиялите се и неповлиялите се от лечението е в серумните нива на витамин B12. Оказва се, че при хората, които не са отчели подобрение на синдрома на хроничната умора, серумните нива на витамин B12 са се увеличили значително (средно с 97 pmol / l) , но това е много по-малко от увеличението на серумните нива на пациентите (средно с 934 pmol / l) , които са доволни от прилагането на този водоразтворим витамин.
Най-правдоподобното обяснение според екипа от изследователи е, че пациентите със синдром на хроничната умора, при които не се отчита подобрение са използвали неправилно капките за нос Хидроксокобаламин. Има и друга възможност - след приема си свободния витамин B12 трябва да се свърже бавно със серумни протеини като транскобаламин II. В блога на aloha.bg писахме, че генетични мутации на TCN2 гена могат да доведат до сериозни увреждания още при новородените бебета. В подобни случаи водоразтворимия витамин не достига до клетките и се изхвърля прекалено бързо чрез урината. Освен това изхвърлянето на витамина се увеличава с увеличаване на дозите. Затова и хората, които нямат подобрение имат незначително повишение на серумните нива на витамин B12, въпреки че приемат дози, които хиляди пъти надвишават препоръчителната дневна доза.
Механизмът, по който терапията с витамин B12 оказва положително влияние върху пациентите със синдром на хроничната умора засега не е изяснен. Вероятно е това да се дължи на разлики в MTHFR гена или в рецептора за мегалин.
Важното е, че в това изследване не са избрани предварително пациенти, които са имали положително въздействие от предишни инжекции с витамин B12. Данните показват, че хората, които не са отчели подобрение от назалния спрей са били много по-слабо засегнати от синдрома на хроничната умора, а най-много положителни оценки има сред по-тежко засегнатите пациенти. Изследователите предлагат да бъде извършено и изследване за ефективността на капките за нос спрямо инжекциите с витамин B12, за да може по-прецизно да се определят дозите и честотата на прилагане. Освен това би следвало да се провери дали високи дози фолиева киселина би подобрило още състоянието на пациентите.
Това изследване не е получило конкретна безвъзмездна финансова помощ от агенции за финансиране в публичния, търговския или нестопанския сектор и е без конфликт на интереси.
Липсата на витамин B12 се проявява с различни симптоми:
Според сайта на инициативата България без дефицит на витамин B12 само серумните нива на витамин B12 не са достатъчни за определяне дали в организма има метаболитен дефицит.
Тестът за Серумен В12 измерва нивото на витамин В12 в серума на кръвта. Мненията за нормалните резултати при това изследване са противоречиви. Поради това изследването често се използва заедно с други маркери за дефицит на В12 (MMК, хомоцистеин и от неотдавна – холотранскобаламин).
Изглежда обаче, че тези маркери показват дефицит на В12 най-вече при пациенти със серумен В12 в „сивата зона“ (200 – 450 pg/ml). Смятаме, че прагът на нормата трябва да бъде повишен от 200 pg/ml поне на 450 pg/ml, тъй като дефицитите започват да се проявяват в гръбначно-мозъчната течност под 550 pg/ml.
Понастоящем смятаме, че нормалните нива на серумен В12 следва да бъдат над 550 pg/ml. С оглед на здравето на мозъка и нервната система и превенцията на заболявания при хора в по-напреднала възраст, серумните нива трябва да се поддържат около и над 1000 pg/ml.
Тоест ако се върнем на изследването, публикувано във Frontiers in Pharmacology през септември 2019 г. е възможно много от пациентите със синдром на хроничната умора практически да са с дефицит на витамин B12 и затова да са се повлияли положително от този прием на витамин като капки за нос. Както писахме, прекалено завишените стойности в случай, че няма прием на добавки често са индикатор за чернодробно заболяване като цироза и рак на черния дроб, а самия витамин B12 не е канцероген, така че стойностите над 1000 pg/ ml не бива да ви притесняват.
Понякога малабсорбцията на витамин B12 може да не се дължи на проблеми с храносмилателната система, а на бактериална инфекция с Helicobacter pylori, пълна упойка с райски газ, рязко наддаване на тегло, нарушение в хормоните на щитовидната жлеза, прием на често изписвани медикаменти като лекарства против стомашни киселини и за понижаване на кръвната захар като Метформин.
Причините за дефицит са много, но от направеното проучване е ясно, че назалната форма на витамин B12 - Метилкобаламин и Хидроксокобаламин от CureSupport са ефикасни и повишават серумните нива. Проблемът е не толкова опасността от предозиране, а че ще бъдат изхвърлени бързо през урината, ако в кръвообращението няма достатъчни количества транспортиращи протеини.
А вие чувствате ли силна умора? Не, това не е естествен процес, свързан с остаряването.
Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети ощеВ каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети ощеПървоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.
прочети още