СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН И МЕЖДУКЛЕТЪЧНА МАТРИЦА

СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН И МЕЖДУКЛЕТЪЧНА МАТРИЦА

Цялата маса на човешкото тяло в 80% се състои от различни видове съединителна тъкан, мускули - 11% , епителна тъкан - 7%, нервна такън - 2%.

 

 

 

Фиг. 1. Групи съединителна тъкан

Съединителната тъкан образува носеща рамка (скелет) и външна обвивка (дерма) и се явява неразделна част от органите и тъканите, образува заедно с кръвта и лимфата вътрешната среда на организма (Фигура 1).

Основната задача на съединителната тъкан - общото хармонизиране на жизнеспособността на всички елементи и микрочастици от човешкото тяло, която се осъществява от следните взаимосвързани функции:

1. Рамката(опорно-механична функция). Кости, връзки, сухожилия,циписе явяватрамките натялото, вътрешните органи(влакнести и съдово-циркулярнастрома). Вътрешната опора на отделните клетки сааргирофилни инишковидни влакна, заобиколени отинформационенгел.

2. Хранителна и почистваща (трофична, метаболитна) осигурява се от кръвоносните и лимфните съдове, кръвта, вътречерепната, вътреочната и други течности, както и стотици фагоцитиращи и нефагоцитиращи, които регулират всички видове обмени на веществата (мазнини, въглехидрати, белтъчини, вода и сол). Например, бъбреците и белите дробове в почти 90%, а сърцето - в 60% са образувания на съединителната тъкан.

3. Защита (бариера). Кожата и лигавиците - механична, антимикробна, противотоксична бариера на цялото тяло; черупки и капсула - бариера за вътрешнорегионалното разделяне; вътречерепно и околонервните слоеве - мозъчната бариера и периферните нерви от "шлаката" (кръвно-мозъчната) и т.н.

4. Обща и местно-адаптогенна функция. Тя осигурява най-високите пластични свойства и функции на всички елементи на съединителтана тъкан (междуклетъчен информационен гел, колаген, еластин, различаващи се по степента на зрялост и функцията на клетките, и т.н.). Така че, адаптогенната пластичност като пример се проявява с бърза миграция (придвижване) на тези клетки в нужното направление, моментално освобождаване на нужните за жизнената активност съставки, преразпределение на флуидните потоци, промени в биоелектричните и другите свойства на тъканите.

5. Заздравяваща функция (реконструктивна, възстановителна), осигурява се от разрастването на съединителната тъкан на различни структури за затваряне на дефектите по кожата, рани, язви на вътрешните органи, възстановяване на черния дроб, сърцето, мозъка след настъпването на токсична, вирусна, съдова некроза в тези органи. В този случай, свойствата и правилното зарастване на съединително-тъканните ръбове е особена по своето значение за човешкия живот функция. Ако белегът след отстраняване на херния или друга операция е зле оформен, то там отново се образува херния. Ако ръбовете на белега на сърцето след инфаркт на миокарда са слаби, следва сърдечен удар. Ако венозните съдове при човек се отпуснат, възникват хемороиди или разширени вени на долните крайници.

6. Растеж, възпроизводство и развитие на клетки, органи (морфогенетична функция). Това е най-ясно изразено в съединителната тъкан в утробата и през първите години от живота, в периода на половото развитие. При множество микросимптоми (форма и конструкция на ушната мида, атипия на изграждането на повърхностните вени, тънка пергаментова кожа, къси малки пръсти и др.) може да се очаква в бъдеще възможност за ранно развитие на недостатъчност на съединителната тъкан (полиендокринопатии, затлъстяване, ранна хипертония, атеросклероза). Тези нарушения са почти винаги придружени от множество метаболитни нарушения, склерокистоза на яйчниците, гуша и други патологии. Именно съединително-тъканните стимули, в резултат на нормалната обмяна на веществата в клетките, влакната, гела на съединителната тъкан, определят правилния растеж на мускулите, сухожилията, ставите, мозъка и т.н.

В многоклетъчните организми по-голямата част от клетките са заобиколени от извънклетъчна матрица.

Извънклетъчната матрица е една сложна система от взаимно свързани макромолекули. Тези макромолекули (протеини и хетерополизахариди) обикновено се секретират от клетките, а в извънклетъчната матрица от тях се изгражда подредена мрежа. Извънклетъчната матрица, обкръжаваща клетките, оказва влияние на тяхната свързаност, растеж, пролиферация, организация и обмяната на веществата.

Извънклетъчната матрица, заедно с различните видове клетки, които се намират в нея, се нарича съединителна тъкан.

Здравината и еластичността на съединителната тъкан се придават от няколко разновидности на колаген и еластин.

Към основните клетки на съединителната тъкан се отнасят фибробластите, остеобластите и хондро- и остобластите, гистоцити-макрофагите, мастоцитите.

Междуклетъчната съединително-тъканна матрица (гел) осигурява доставката на кислород и хранителни вещества, както и пречистването на околосъдовите пространства.

Съединителната тъкан е предназначена да свързва всичко, така че част от тази съединително-тъканна система се явяват съдовете, органите на хемопоеза и лимфната система, органите, отговарящи за имунитета, всички телесни течности (с изключение на тези, които се отделят навън или в стомашно-чревния тракт), образуванията на гладката мускулатура (кръговите мускули в съдовете, органите на стомашно-чревния тракт и пикочо-половата система), обвивката на мозъка и други образувания.

Какво обединява и свързва такава разнообразна съединителна тъкан?

Всяка тъкан - и нервната, и мускулната, и епителната, се състои от клетки, но само съединителната тъкан има извънклетъчно вещество, матрица, между клетките. Нещо повече, самите тези клетки го произвеждат.

Извънклетъчната матрица изпълнява различни функции в тялото:

♦ образува скелета на органите и тъканите;
♦ явява се универсално "биологично" лепило;
♦ участва в регулирането на водно-солевия обмен;
♦ образува високо специализирани структури (кости, зъби, хрущяли, сухожилия, базалната мембрана).

Основните компоненти на извънклетъчната матрица са структурните протеини колаген и еластин, гликозаминогликани, протеогликани и неколагенови структурни протеини (фибронектин, ламинин, тенасцин, остеонектин и др.).
В междуклетъчната матрица условно се обособяват два компонента - аморфен и влакнест.

Аморфният се състои от две групи вещества: глюкозаминогликани и протеогликани, които включват протеини и полизахариди. Съдържанието на аморфния компонент зависи от консистенцията на дадената тъкан. Например, в извънклетъчната матрица на кръвта - плазмата – той практически не се включва – кръвта е течна.

Концентрацията на аморфния компонент във важната съединителна тъкан (СТ) е относително малка - всичките й пет подвида са меки. Хрущялното междуклетъчно вещество съдържа много гликозамино- и протеогликани, затова хрущялът има консистенция на плътено желе, между клетките на костната тъкан него на практика го няма, вместо него се съдържат такова количество соли на калций и фосфор, че тя си е просто твърда.

Вторият компонент на междуклетъчното вещество – влакнестият компонент, така, както е представен от колагенови и еластични влакна, синтезирани от клетките на съединителната тъкан - фибробластите (Фигура 2).

Колагеновите влакна са дълги, извити, около 10 микрона в диаметър (диаметърът на космите на главата са средно 500 микрона). Те придават на тъканите здравина и им позволяват да се разтягат.

Еластичните влакна силно пречупват светлината и затова под микроскоп изглеждат по-тъмни. Те са много по-прави и тънки (1 микрон). Тяхната функция е сведена до това да възвръща тъканта в първоначалното й положение след разтегляне.

 

 

 

Схема 2. Състав на съединителната тъкан и извънклетъчния матрикс

Сред действителната съединителна тъкан, рехавата СТ е най-класическата, „най-съединителната“ тъкан. В нейния аморфен компонент са еластичните, колагенови влакна и някои клетки. Най-важната от тях е фибробласт (от лат. fibra - влакно и гръцки blastos - зародиш, ембрион). Това е тази най-невероятна клетка, която е в състояние да произвежда съставляващите на аморфния компонент и да синтезира влакна. Това е функцията на фибробластите - образуването на междуклетъчното вещество.

Фибробластите с голямо ядро в своята ендоплазма и ектоплазма съдържат много развита ендоплазмена мрежа, в която се създават протеини на колагена и еластина, които впоследствие изграждат съответстващите влакна.

Друга важна клетка на рехавата СТ се нарича хистиоцит. Тя може да фагоцитира микроби, попаднали в междуклетъчното вещество.

Има и друг важен елемент от рехавата CT – мастна клетка, която е пазител на двете най-важни биологично активни вещества: хепарин и хистамин.

Първият предотвратява съсирването на кръвта, а хистаминът участва в алергични и възпалителни реакции: именно освобождаването му от мастните клетки предизвиква зачервяване на кожата, сърбеж, парене, поява на мехури, поява на уртикария, анафилактичен шок.

Рехавата CT съпътства всички съдове. По този начин, рехавата СТ се намира навсякъде, където има кръвоносни съдове, тоест, почти навсякъде. Ето защо тя е „най-съединителната“.

Плътната СT има относително голям брой влакна и незначително количество от клетъчни елементи и аморфен компонент на междуклетъчното вещество. В него се отделят два вида. Плътна неоформена CT, нейните влакна са преплетени хаотично, фибробластите са ориентирани във всички посоки. Този вид

CT участва в „конструкцията“ на кожата и се намира под епидермиса и рехавата СТ, обкръжаваща съдовете и придава определена здравина на дермата.

По-плътна е плътно оформената CT, състояща се от строго подредени и определено насочени снопове колаген и/или еластинови влакна. От нея се състоят сухожилията, връзките, фасциите, твърдата мозъчна кора, белтъчната обвивка на очната ябълка и др.