Защо да изберем козметика и хранителни добавки без приони? 

3 февруари 2020
Защо да изберем козметика и хранителни добавки без приони? 

В последните дни човечеството е изправено пред нова заплаха, за чийто първоизточник се считат прилепи.Корона вирусът е типичен пример за преминаване на междувидовите граници.  Зооноза е инфекциозно заболяване, което е причинено от бактерии, вируси, паразити и приони, което се разпространява от животни на хора. Съществува и друг вариант, при който човешки болести разболяват животните и той се нарича обратна зооноза или антропоноза. 

Най-прекият пример за зооноза е развитието на бяс след ухапването от куче. Но ухапванията от комари, бълхи и кърлежи също са често срещани примери за зоонози.

Голяма част от съвременни заболявания, с които все още ни е трудно да се справим са именно предадени ни от животните. Един от примерите за зооноза е вирусът на СПИН (HIV), който е предаден от маймуни. Първоначално заболяването е идентифицирано през 80-те години в Африка, а след това се е разпространило в световен мащаб. Заразяването с ебола също тръгва от прилепи, които са основен носител на вируса, без самите те да боледуват и да умират. При хората ебола може да причини тежки увреждания и смърт в рамките на дни. Повечето щамове на грип, които заразяват хората обикновено са човешки заболявания. Изключения правят свинския грип от 2009 г. и птичия грип, които доведоха до множество смъртни случаи. 

Зоонозите имат различни режими на предаване от животните към хората. При директна зооноза болестта може да се предаде по въздушно-капков път (грип), чрез ухапвания и слюнка (бяс), или индиректно когато имаме животно, което носи патогена на болестта, без да боледува. Зоонози могат да се предават с храни от животински произход, както и чрез някои зеленчуци, които са заразени. 

В праисторията възникването на подобен пренос животно-човек се е случвало в малки племенни групи и общества. Техните възможности да пътуват и разпространяват заразите са били силно ограничени и след време заболяването е отшумявало. За да бъде трайно подобно заболяване, следва патогенът да причинява хронично инфектиране, да остане в заразените гостоприемници за дълги периоди, или да навлезе в други гостоприемници. В повечето случаи обаче след време хората успяват да развият имунитет и да се справят със зоонозата. Други примери за зоонози са морбили, едра шарка, дифтерия, туберкулоза, западнонилска треска, антракс, Лаймска болест.

В тази публикация ще разгледаме още един потенциален източник на зооноза и как да се предпазим.

Прионите са протеини, които са с неправилно организирана триизмерна структура. Нещо повече, освен че те самите са увредени, прионите могат да предават и на други протеини тези деформации и така да причиняват заболявания както при животни, така и при хора. 

Прионите биха могли да са източник на зооноза и от животните да предизвикат заболявания в хората. 

Нещо повече, прионите са трудни за разрушаване от физични и химични фактори, т.е. те не могат да бъдат унищожени чрез обикновена дезинфекция или готвене. 

Обикновено уврежданията, причинени от приони се развиват бавно в продължение на месеци и години. 

Ето някои от заболяванията при животните, причинени от приони.

Скрейпи (на английски език Scrapie) засяга главно овце и кози. Описано е за пръв път през 1732 г. . Това е фатално дегенеративно заболяване, което засяга смъртоносно нервната система и е едно от трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.  За щастие към този момент няма данни Скрейпи да е зооноза, която може да бъде предавана от животно на човек. Наименованието произлиза от един от клиничните симптоми на заболяването, при което кози и овце явно поради силен сърбеж се трият в скали, дървета или огради. Засега заболяването е нелечимо и се прилага карантина и убиване на засегнатите животни. Въпреки ликвидирането, въпросните приони може да проникнат в почвата и след това да заразяват здрави животни. Причинителите на Скрейпи са трудни за унищожаване с топлина, радиация и дезинфектанти. Имунната система също не може да ги открие и унищожи, а инкубационния период може да продължи до 5 години. Освен всичко заразяването може да се случи и чрез ваксини, които съдържат приони. 

Спонгиформна енцефалопатия при говедата е позната още като болестта “луда крава” . Това е невродегенеративно заболяване на говеда. Симптомите включват проблеми с пазенето на равновесие и стабилност на походката, загуба на тегло, загуба на контрол над мускулите, агресия, ярост, промени в темперамента и парализа. Тези симптоми се появяват 4-5 години след заразяване, а смъртта настъпва седмици или месеци след това. Както ще видим по-късно, заболяването “луда крава” е зооноза, която може да се прехвърли и върху хората. Характерно за заболяването е, че отново е причинено от приони. 

Съществуват различни хипотези за възникването на спонгиформната енцефалопатия при говедата. Според една от теориите, това е разновидност на болестта скрейпи при овцете, която се е модифицирала при кравите. Според друга хипотеза, заболяването “луда крава” е еволюирало в продължение на векове. Още през V в. пр. н. е. Хипократ описва подобни заболявания при говеда и овце, които според него се срещат и при човека. Според други данни, болестите се срещат и през IV-V в. н. е. Други данни пък показват, че епидемия от спонгиформна енцефалопатия е възникнала в Англия през 70-те години. 

Говедата са естествено тревопасни животни, които се хранят с фуражи. В съвременното промишлено животновъдство се използват различни смески, които могат да съдържат антибиотици, хормони, пестициди и протеини. Обикновено с цел доставка на протеини се използва соево брашно, но соята не дава високи добиви в някои части на Европа, така че фермерите са принудени да търсят други алтернативи, богати на протеини. 

Днес в някои фуражи се използват брашна, приготвени от месо и кости. Може да се каже, че говедата са принудени да станат канибали и да приемат фуражи, в които има смлени части от други говеда. Именно тези месно-костни брашна се считат за първоизточник на заразата. Днес за предотвратяване на болестта има забрани в определени страни да се използват говеда на възраст над 30 месеца в храни за животни, а ако се използват да бъдат изследвани. Това важи и за месните продукти, предназначени за консумация от хора, защото заболяването може да се предаде. Термичната обработка не може да унищожи прионите, защото те могат да останат активни и при температури над 600° C. Счита се, че най-висок е риска при консумиране на храна, която съдържа мозъка, гръбначен мозък или части от храносмилателния тракт, въпреки че всички тъкани на говедата може да са заразени. 

През 1991 г. Европейската комисия изрази опасения, че заболяването “луда крава” или скрейпи може да бъде предадено на човек чрез някои козметични продукти, които съдържат части от овце, кози или говеда. 

През 1992 г. източници във Франция пък изразиха опасения, че “луда крава” може да се пренесе на хората и при използване на някои видове хирургични конци, получени от говеда, както и от продукти с желатин. В крайна сметка, ако трябва да бъдем конкретни болестта “луда крава” е довела до избиването на милиони говеда в рамките на 10 години, както и до множество забрани за внос/износ в страни в и извън Европейския съюз. 

Подобни на заболяването “луда крава” са и енцефалопатиите по камили, норки, елени, котки, антилопи и пр., които също са причинени от приони. 

През 2015 г. беше открито, че някои растения също могат да бъдат източник на приони, ако върху тях се е разложило животно, болно от подобно заболяване. По този начин в растенията и почвата могат да се натрупват приони и да достигат дори до гъбите. 

Тъй като прионите са вид деформирани протеини, трябва да се подложат на различни процедури за разбиване на всички протеини. 

Проучванията върху прионите продължават, но засега е ясно, че те се срещат в някои бозайници.

Сега ще разгледаме няколко заболявания при хората, за които се смята, че са причинени от приони. 

Според публикация на National Institute of Neurological Disorders and Stroke / Creutzfeldt-Jakob Disease Fact Sheet Болестта на Кройцфелт-Якоб (Creutzfeldt-Jakob Disease) е рядко, но фатално мозъчно увреждане. В САЩ ежегодно се регистрират около 350 случая годишно. Обикновено заболяването се диагностицира при хората над 60 години, а 70% от тях умират в рамките на 1 година. 

В ранните стадии на болестта на Кройцфелт-Якоб се отчитат нарушения в паметта, промени в поведението, липса на координация и нарушения на зрението. С напредване на заболяването обаче състоянието прогресивно се влошава и хората ослепяват, крайниците им може да се парализират, а скоро след това изпадат в кома. 

Съществуват 3 разновидности на заболяването. 

При спорадичната болест на Кройцфелт-Якоб, причината често остава неизвестна. Около 85% от случаите са причислени към тази група. 

При наследствената форма заболяването се дължи на специфична генетична мутация.

При придобитата форма заболяването се появява при определени медицински процедури. 

Съществува обаче вариант на заболяването, което е вследствие консумация на месо от говеда, болни от “луда крава” или спонгиформа енцефалопатия. В този случай става дума за зооноза. 

При аутопсия на починали хора, болни от болестта на Кройцфелт-Якоб се установява, че мозъците им са видоизменени и приличат на гъби с множество дупки. 

Има и други човешки заболявания, причинени от приони, но те са много по-редки. 

Kуру е много рядко, нелечимо и смъртоносно заболяване, причинено от приони. В миналото се е срещало сред жителите на Папуа Нова Гвинея. Те имали обичая да сготвят мозъка на покойните си близки, за да освободят духа на мъртвите. Обикновено мозъка бил даван на жените и децата, които развивали симптоми с треперене на цялото тяло. Вероятно болестта е започнала след като местните жители са изяли мозъка на болен от Кройцфелт-Якоб и след това е продължила с новите смъртни случаи. Тъй като куру също има дълъг инкубационен период, през 1957 г. са отчетени 200 смъртни случая за година, а през 2005 г. след ограничаване на канибализма заболяването е прекратено със смъртта на последния болен. 

Фатално семейно безсъние (Fatal familial insomnia)  е рядко заболяване, при което приони увреждат хипоталамуса на мозъка и водят до дълготрайно безсъние. Обикновено заболяването се дължи на мутации на гени, които водят до преобразуване на нормални протеини в приони. Към момента заболяването няма лечение, а смъртта настъпва в рамките на 7-36 месеца. Фаталното семейно безсъние преминава през 4 етапа. Първият етап продължава средно 4 месеца и човекът има нарастващо безсъние, панически атаки, параноя и различни фобии. На вторият етап, който продължава около 3 месеца, той вече изобщо не може да спи и губи голяма част от теглото си. По време на третия етап, който продължава средно 6 месеца, развива деменция и не може да реагира. По време на четвъртия етап изпада в кома и смърт. 

Синдром на Гертсман-Щроуслер-Шейнкер (Gerstmann–Sträussler–Scheinker syndrome) е също тежко и смъртоносно заболяване, което се унаследява и към днешна дата се среща в около 40 семейства по целия свят. Първите симптоми са свързани с бавно развиващи се затруднения в говора и атаксия. След това деменцията започва да прогресира. При много от пациентите се отчита неволно движение на очите, нарушения на зренията и дори пълна загуба на зрение и слух. Средната продължителност на живота е 5-6 години. Синдромът е рядък и е трудно да се проследи кой е първоизточника. Освен това симптомите му наподобяват на други заболявания и е трудно да бъде диагностициран. 

Колагенът е един от основните изграждащи протеини в човешкото тяло. Той е с изключително сложна пространствена структура. Съществуват 28 различни типа колаген, но един от най-често срещаните е колаген тип I, известен със структурата си на тройната спирала. Съответно този тип колаген е протеин, който може да бъде деформиран и превърнат в прион. С напредване на възрастта, фибробластите които произвеждат колаген и еластин спират да се делят и умират. Това води до постоянно намаляване на нивата на колаген в организма. Дермата на кожата е изградена предимно от колаген, а с намаляването му се отчитат първите бръчки, провисвания, неравномерен обем, загуба на обем и еластичност. С цел забавяне процесите на стареене на кожата често се използват козметични продукти, които съдържат колаген.

Трябва да уточним, че колагенът е протеин, който се среща единствено и само в животните. Няма “растителен” или “веган” колаген. Често се предлага телешки и свински колаген. Основният недостатък е, че бозайниците могат да предават зоонози на човека чрез прионите, които са вид деформирани протеини. Съответно за да се гарантира пълната безопасност на тези козметични продукти понякога се налагат сложни химични процедури, за да се деактивират прионите. Това от своя страна води до разграждане на колагена на пептиди и аминокиселини. 

Рибите от друга страна засега не са източник на зоонози с приони за човека. Затова и натуралния рибен колаген  и козметиката с рибен колаген не са източник на приони и не представляват опасност за човешкото здраве. Някои от козметичните продукти са с доказани анти-ейдж качества, защото съдържат активната съставка Matrixyl, открита през XXI в. Тя провокира неактивните фибробласти да започнат отново производството на колаген и еластин. 

При обработката на сладководните риби, които се използват като суровина, не се използват толкова сложни химични обработки за премахване на прионите и съответно колагеновите фибри запазват непокътната си структура на тройната спирала. Те се държат като живи и биоактивни вещества. 

Ако искате да попълните запасите си с колаген тип I можете да разчитате на високачествена хранителна добавка, която играе ролята и на нутрикозметика,  а ако желаете да облекчите болките в ставите можете да използвате хранителната добавка Invita Active с хрущял от акула, която е естествен източник на колаген тип II и също не е източник на приони. 

Комплексно прилагане на няколко пептидни биорегулатора, въздействащи върху различни системи на организма (имунна, храносмилателна, опорно-двигателна). Пептидните биорегулатори първоначално са изолирани от органи и тъкани на животни, така че те имат максимален ефект върху животните. има обширна научна база данни, потвърждаваща ефективността на пептидните биорегулатори за домашни любимци и котки. Форми и дозировки в зависимост от теглото на животното: Лингвални пептидни биорегулатори и във вид на капсули, добавени към храната

прочети още

Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи

прочети още

В каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides

прочети още