Възможно ли е, да пробвате алтернативно лечение на рак и да предизвикате бързата си смърт в рамките на няколко минути? Оказва се, че да!
Амигдалин е химично съединение, което може да се закупи и днес. То се съдържа в ядките на кайсии, горчиви бадеми, праскови, сливи, ябълковите семки и др. При сдъвкването им се отделя бензалдехид, който има характерен горчив вкус. Поради генетични разлики в сладките бадеми има значително по-малко амигдалин в сравнение с горчивите. Аналогичен е случаят и с горчивите ядки от кайсии. Амигдалин е вид цианогенен гликозид, от който може да се освободи силно токсичен цианид. Поглъщането на въпросните ядки води до освобождаване на цианид в човешкото тяло и може да предизвика различни усложнения и дори смърт.
Амигдалинът е изолиран за първи път през 1830 г. от горчиви бадеми. През 1845 г. веществото е било използвано за лечение на рак в Русия, а през 1920-те години в САЩ, въпреки че се е смятало за твърде отровно. През 50-те години е синтезирана синтетична форма, която се предполага, че е нетоксична. Тя се патентова като консервант за месо, а по-късно се продава като лаетрил за лечение на рак.
Лаетрил е патентован през 1961 г. и е по-опростена полусинтетична версия на амигдалин. Обикновено се получава на базата на ядки от кайсия. 1 таблетка от 500 мг Лаетрил може да съдържа циановодород между 5 и 51 mg / g. Подобно на амигдалин, лаетрилът се хидролизира в дванадесетопръстника (в алкална среда) и в червата (чрез ензими) и в крайна сметка се получава циановодород, който в известни количества може да причини натравяне с цианид. През 1977 г. Американската администрация по храните и лекарствата забранява разпространението на амигдалин и лаетрил, но по-късно 27 американски щата легализират използването му.
Според една от хипотезите раковите клетки биват избирателно атакувани и унищожавани, а здравите оцеляват. Според друга теория след поглъщане амигдалинът се транспортира до черния дроб, където се превръща във вещество убиец на ракови клетки. Според трета теория лаетрилът е витамин B17, а ракът е не толкова заболяване, а просто липса на витамин - а именно витамин B17. Твърди се, че редовната употреба на лаетрил чрез храна може да предотврати всички форми на рак.
Всъщност т. нар. “витамин B17” не е признат като витамин. Откривателите на веществото класифицират Лаетрил като витамин, за да могат по-лесно да го продават като хранителна добавка, а не като лекарство, за чието продажба има много законови изисквания. Повечето от витамините са открити след 1930 г., включително и популярния днес витамин С, открит през 1933 г. Малабсорбцията на витамин B12 при злокачествената анемия също може да доведе до смърт, но това се случва в рамките на 1-2 години след като се изчерпят запасите в черния дроб.
В публикацията на Cancer Research UK - Laetrile (amygdalin or vitamin B17) се отчита, че въпреки данните от по-новите изследвания, според които лаетрил може да убие туморните клетки при някои видове рак, все още няма достатъчно надеждни научни доказателства за ефективността на лаетрил или амигдалин при всеки един вид човешки рак. Въпреки това и днес тези вещества се рекламират като алтернативно лечение на рака. Хората, които използват лаетрил, вярват, че той подобрява тяхното здраве, служи за детокс на тялото и удължава живота им. Веществото е налично като инжекции (интравенозни), таблетки, лосиони за кожа и анални свещички. Приемът на таблетки с лаетрил е свързано с повече странични ефекти в сравнение с инжекциите. Причината е, че в човешката храносмилателна система веществото се разгражда и се отделя цианид, който е със силно токсични свойства.
Лаетрилът съдържа цианид и съответно страничните ефекти са същите:
Ако приемате амигдалин или лаетрил като таблетки не бива да ядете храни, които са богати на това вещество като:
Всички тези храни са безопасни за консумация в обичайни дози, тъй като нивата на амигдалин в тях са сравнително ниски. Но ако имате проблеми с черния дроб, лаетрил може допълнително да го увреди.
Повечето от интернет сайтовете или публикациите в списания, които популяризират лаетрил като ефективно лечение на рак вероятно гонят комерсиални цели и използват доказателства без призната научна обосновка. Освен че вероятно няма да се излекувате напълно от рак,но има сериозен риск да се отровите с цианид, ако приемате лаетрил или амигдалин през устата.
Публикацията от 2015 г. на Cancer council / Submission from Cancer Council Australia to FSANZ’s Proposal P1016- Hydrocyanic acid in Apricot Kernels & other Foods също не признава ефективността на хидроцианидната киселина в костилките от кайсия и други храни като ефективно лечение на рак. Cancer council е върховна национална неправителствена организация за контрол над онкологичните заболявания в Австралия. Негови членове са 8 държавни и териториални организации за борба с рака, които работят заедно, предприемат и финансират изследвания против рак, предотвратяват и контролират рак и предоставят информация и подкрепа на онкоболни. Тази организация подкрепя регулацията и забраната за продажба на сурови костилки от кайсия с изключения на сурови храни, в които има вложени ядки, но са безопасни за консумация.
Суровите костилки от кайсия съдържат отровни цианогенни гликозиди, които могат да причинят тежки увреждания и дори смърт. Едни от първите случаи на отравяне след поглъщане на ядки от кайсии са от 1957 г. в Турция, при което от 9 деца са загинали 2. През 1981 г. в Газа 24 деца са отровени с цианид поради кайсиеви ядки, а 3 от тях са починали. Смъртта може да настъпи за часове, а клиничните особености не са специфични. Това затруднява поставянето на диагноза и правилното лечение. От друга страна ядките могат да се продават напълно свободно без да има указания, че могат да са смъртоносни.
В клинично проучване, подкрепено от институт по рак се изследва ефективността на лаетрил в 175 пациента с рак. Само при 1 от 175 пациента е отчетено частично подобрение, а при други 3-ма подобрение на симптомите. 54% от участниците са имали доказан растеж на тумора при 3 месеца “лечение”, а до 7 месеца е отчетена прогресия на тумора. Освен това при някои пациенти с хронично натравяне с цианид е отчетено намаляване на симптомите на отравянето след спиране на приема на лаетрил. Въз основа на тези резултати, публикувани през 1982 г. се счита, че това токсично лечение в комбинация с метаболитна терапия не е достатъчно ефективно за лечение на рак.
Публикацията Cyanide Poisoning After Bitter Almond Ingestion описва случай на остро отравяне след поглъщане на горчиви бадеми. Става дума за жена на 67 години с тегло 60 кг. Една година преди да постъпи в болница и да бъде публикуван този доклад, на пациентката е поставена диагноза рак на дебелото черво. Лекарите преценяват, че туморът може да се отстрани чрез операция, но жената отказва хирургично лечение или химиотерапия. 8 месеца преди да бъде приета в болница за 2 месеца си е инжектирала сама Лаетрил, закупен от Мексико. След това решава да замести инжекциите с таблетки Лаетрил. Вероятно за период от 6 месеца жената сама решава по колко таблетки да приема. 2 седмици преди постъпване в болница получава торба с горчиви бадеми от приятел с цел увеличаване на протеините.
Първоначално жената приемала 4-5 горчиви бадема, смесени с вода. Около 30-45 минути след поглъщането на сместа тя почувствала световъртеж, гадене, повръщане и болки в корема. След това симптомите отшумели и тя се чувствала добре вечерта и на следващата сутрин. В нощта на приема тя отново си направила каша от счукани горчиви бадеми с вода, но този път приела 12 бадема. В рамките на 15 минути след поглъщането получила силни спазми и силни болки в корема. Отишла в банята и припаднала. Дъщеря ѝ се обадила за спешна помощ, а в линейката по пътя за болницата е взета кръв за изследване и започва вливане на разтвори със система, но няма резултат. При приемането в спешното отделение пациентката вече не отговаря на гласови команди или болезнени стимули, започва неконтролирано изпускане на изпражнения, които са с мирис на горчиви бадеми. На жената се поставя маска с кислород, поставя се инжекция с натриев нитрит и натриев тиосулдат - комплект за лечение на цианидно отравяне. Пациентката е интубирана за защита на дихателните пътища. Направена е стомашна промивка с натриев фосфат и 30 гр. активен въглен. Около 20 минути са нужни, за да се събуди и започне да реагира на гласови команди. След това животоспасяващото лечение в спешно отделение продължава.
Средното тегло на 1 горчив бадем е 1.32 грама, а средното съдържание в него е 6,2 мг. Амигдалинът, погълнат през устата е над 40 пъти по-токсичен в сравнение с инжекциите. Средното съдържание на цианиди в популярните диви ядки от кайсии в Турция е около 215 мг на 100 гр. Това е по-малко от половината цианид, който е открит в тези горчиви бадеми, което е от 4 до 9 мг за 1 брой. Минималната доза, която може да доведе до смърт е 50 мг цианид или 0,5 мг на 1 килограм телесно тегло. В конкретния случай жената тежи 60 кг и смъртоносната доза е 30 мг цианид. Според броя на погълнатите бадеми тя е поела 70-75 мг цианид. Още в рамките на 15 минути след поглъщането е изпаднала в безпомощно състояние и животът ѝ е бил спасен от навременните действия на дъщеря ѝ, спешната медицинска помощ и адекватната терапия. Въпреки че 67- годишната жена е приемала цианид-съдържащи съединения през последните 8 месеца, острите симптоми са се развили само в 2 случая, когато тя изяжда горчиви бадеми. Това показва, че отравянето с цианид е по-скоро остро, отколкото хронично.
Въпреки че в конкретния случай терапията е била навременна и животоспасяваща, има множество случаи, при които предозирането на натриев нитрит може да доведе до смърт. Вероятно натриевия нитрит не е перфектния антидот при отравяне с цианид.
Публикация от 2007 г. на Center for Health Security FDA Approves Hydroxocobalamin for Cyanide Poisoning информира, че на 15 декември 2006 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA), която е административна служба към Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ е одобрила интравенозния хидроксокобаламин за лечение на известни или предполагаеми отравяния с цианид. Това вещество отдавна се използва като оръжие от военните и терористите, може да увреди множество хора при промишлени аварии и представлява опасност за пожарникарите и хората, които са вдишали дим.
В блога на aloha.bg сме писали за различните форми на витамин B12 - метилкобаламин, аденозилкобаламин, хидроксокобаламин и цианокобаламин.
Хидроксокобаламин е една от формите на витамин B12 и в продължение на десетилетия се използва в някои европейски държави като Франция при натравяния с цианид. Хидроксокобаламинът се свързва с цианида какво във вътреклетъчните, така и във вътресъдовите пространства и образува цианокобаламин, който е друга форма на витамин B12 и без никаква опасност за здравето се изхвърля през урината. Хидроксокобаламин отдавна се продава (в САЩ) като хранителна добавка, но не и като лекарство. FDA е одобрила лекарството Cyanokit®, което съдържа хидроксокобаламин на прах и консумативите, необходими за разтварянето на лекарството и неговото интравенозно приложение. В предложената начална доза от 5 грама, лекарството обикновено се понася добре.
Странични ефекти се появяват в отделни случаи, но те са от леки до умерени:
При много малък брой пациенти са наблюдавани леки алергични реакции, които бързо отшумяват след лечение.
Цианидът проявява токсичните си ефекти като прекъсва клетъчното дишане и води до дълбока метаболитна ацидоза и бърза смърт. За да бъде ефективна противоотровата трябва приложението ѝ да започне преди необратимото увреждане на клетките, в рамките на минути след натравянето. Това е голямо предизвикателство, защото няма достатъчно време за извършване на изследвания и поставяне на окончателна диагноза. Често пациенти с подобни отравяния изискват транспортиране в болница и това удължава времето преди започване на същинското лечение.
Стандартното лечение е чрез натриев нитрит, който се комбинира с хемоглобина за производство на метхемоглобин. Той пък от своя страна има силен афинитет към цианид. Натриев тиосултат се използва след това за извличане на цианида от метхемоглобина. В резултат се получава тиоцианат, който се отделя с урината.
Проблемът е, че нитритите могат да значат значителна хипотония, а увеличените нива на метхемоглобин сами по себе си са токсични. При вдишване на дим, получен от изгарянето на синтетични материали в него има както цианид, така и други токсични вещества, което води до намален пренос на кислород до всяка клетка. Това стандартно лечение с нитрити трябва да се прилага само в болница, но за съжаление най-тежко обгазените не могат да доживеят да стигнат до лечебното заведение. Тези, които оживяват нямат толкова голяма нужда от лечение. Тъй като този тип лечение се използва много рядко, много малко от болниците имат достатъчни количества натриев нитрит за лечение на повече от няколко жертви на отравяне с цианид.
Тъй като хидроксокобаламинът (витамин B12) е с доказана безопасност, той може да се използва и в доболничната помощ. Във Франция редовно се дава на хората, вдишали дим от пожар още на самото място на инцидента.
През 2005 г. в САЩ са докладвани над 1 600 000 пожара и са загинали над 3600 цивилни граждани, има близо 18 000 наранявания на граждани и около 90 смъртни случаи на пожарникари. Изчислено е, че 80% от смъртните случаи при пожари се дължат на вдишване на дим. През 2005 г. повече от 4000 пожарникари в САЩ са вдишали дим. Ако американските пожарникари приемат френската практика за рутинен прием на хидроксокобаламин при вдишване на дим това би било от голяма полза. Освен това хидроксокобаламин може да се използва рутинно от парамедиците, но това би изисквало поддържането на количества, налични за бедствие с големи мащаби.
Публикацията на U.S. Department of Health & Human Services - Chemical Hazards Emergency Medical Management / Hydroxocobalamin - Medical Countermeasures Database дава полезна информация за Хидроксокобаламин (витамин B12) като противоотрова, която може да спаси човешки живот.
Цианидът е изключително токсична отрова. При липса на бързо и адекватно лечение, попадането на незначителни количества цианид може да доведе до смърт в рамките на няколко минути поради спиране на клетъчното дишане. При поглъщане на високи дози цианид може да бъдат увредени и други ензимни системи.
Всяка молекула хидроксокобаламин може да се свърже с 1 цианиден йон като я замести с хидроксолиганта, свързана с 3-валентния йон кобалт. В резултат на това се образува цианокобаламин, който е друга водноразтворима форма на витамин B12 и се изхвърля по безопасен начин от бъбреците чрез урината.
Като се имат предвид молекулните тегло на всяко от веществата за свързването на 1 грам цианид са нужни 52 грама хидроксокобаламин.
Цианидът съществува като:
При вдишване на цианид симптомите са:
Въпреки че подобно отравяне с цианид се случва след непредумишлени пожари, то може да бъде използвано и като химическо оръжие от терористите.
Редица изследвания доказват, че хидроксокобаламинът може да спаси човешки живот, когато се приложи навреме преди да са настъпили необратими увреждания на клетъчно ниво.
Средната дневна доза за витамин B12 за здрав възрастен човек е 2.4 микрограма. Когато хидроксокобаламин се прилага за лечение се използва доза от 5 грама или 5 000 000 микрограма или това е превишаване на препоръчителната дневна доза с 20 833 333 пъти. Когато се налага, в случай на цианидно отравяне се поставя още една доза от 5 грама.
Дали терапията с хидроксокобаламин може да се използва при бременни жени?
В един от случаите, 32 годишна жена, бременна в 37 гестационна седмица е приета в болница след пожар в дома ѝ. Поради вероятността от вдишване на въглероден окис и цианид, тя е лекувана с хидроксокобаламин. Тъй като двете вещества са още по-токсични, когато се смесят и се концентрират в още по-високи нива в плода, след лечението майката и новороденото бебе са проследявани и нямат увреждания. През 2010 г. FDA одобри използването на хидроксокобаламин при бременни жени, когато се подозира отравяне с цианид. Бързото прилагане на тази форма на витамин B12 не само елиминира ефектите на цианида, но и намалява действието на въглеродния окис и е животоспасяваща както за майката, така и за плода.
При деца дозата хидроксокобаламин е 70 mg / kg телесно тегло.
Не е известно дали хидроксокобаламин се отделя и чрез кърмата. При животозастрашаващи ситуации на кърмещата майка се извършва нужната терапия с тази форма на витамин B12, но поради липса на клинични изследвания се препоръчва на майката да прекъсне кърменето за определен период от време.
При пациенти над 65 години са отчетени същите безопасност и ефективност на хидроксокобаламин като при по-младите пациенти. Не се налага коригиране на дозата от 5 грама хидроксокобаламин.
Повишаването на кръвното налягане (≥ 180 mmHg систолично или ≥110 mmHg диастолично) се наблюдава при около 18% от здравите хора (които не са изложени на отравяне с цианид), които приемат 5 грама Хидроксокобаламин и при 28% от пациентите, които приемат 10 грама Хидроксокобаламин. Кръвното налягане се повишава в рамките на минути след началото на терапията. Но това повишение е временно и кръвното се нормализира в рамките на 4 часа след приема.
Хидроксокобаламинът абсорбира видимата светлина в UV спектъра и може да причини фоточувствителност. Не е известно дали зачервяването на кожата, което може да появи след прием на 5 или 10 грама хидроксокобаламин би предизвикало подобни реакции. Препоръчва се на тези пациенти да избягват преките слънчеви лъчи, докато кожата им придобие нормалния си тен. Това може да продължи до 2 седмици.
Оцветяване на урината в червено може да продължи до 5 седмици след прием на Хидроксокобаламин от 5 или 10 грама.
В блога на aloha.bg писахме, че витамин B12 подхранва и стимулира развитието на определени бактерии в кожата, които причиняват акне. Ако нямате подобен щам бактерии на кожата си няма опасност от поява на пъпки.
Публикацията от 2015 г. Determination of hydrogen cyanide concentration in mainstream smoke of tobacco products by polarography определя концентрациите на водороден цианид в 47 марки цигари и 3 вида пури.
Тютюнопушенето е един от факторите, които водят до появата на различни хронични заболявания. Тютюневият дим съдържа повече от 5000 химични съединения, а 150 от тях са токсични. Водородният цианид се получава при изгарянето при високи температури на протеинови и нитратни съединения, които съществуват в тютюна. Хроничното натрупване макар и на ниски дози причинява различни увреждания като:
Обикновено тютюневият дим попада в устата на активните пушачи или достига до пасивните пушачи наоколо. Съществуват различни методи за определяне на водородния цианид в цигарения дим като волтметрия, флуорометрия, газова хроматография, потенциометрия, колориметрия и др.
Полярография е метод в аналитичната химия за качествено и количествено изследване на различни процеси и е прецизен и евтин метод, подходящ за нуждите на това проучване.
Цигара / пурата се поставя върху специално разработен апарат. С помощта на вакумна помпа се симулира засмукване подобно на човешко вдишване, а димът се прекарва през стъклена тръба с 100 мл разтвор на NaOH, за да се прихване водородния цианид и да се отдели цианидния йон.
А ето някои от марките цигари (не са показани всичките 50 вида цигари и пури) . Концентрацията на цианид е за 1 цигара
FDA препоръчва стойностите на цианид да бъдат под 10 μg на 1 брой цигара / пура. Във всичките проби стойностите на цианид са над тези норми. Прави впечатление, че т. нар. lights и ultra lights цигари съдържат също многократно завишени дози от токсичния цианид. При настоящото проучване няма връзка между цена, тегло, вид на цигари и цианид. Стойностите на цианида варират от 17 до 1553 μg за 1 брой.
Цианокобаламин е бил открит в белите дробове на пушачи и след това е започнало производството на тази евтина, стабилна и синтетична форма на витамин B12, която съдържа в себе си именно такива токсични цианидни групи и има опасност от предозиране. В България инжекциите, които се продават са именно цианокобаламин. Ако пушите можете да пречистите организма си с помощта на Хидроксокобаламин от 5000 микрограма като спрей.
Ако се почувствате зле след консумация на горчиви бадеми, кайсиеви ядки, не се поколебайте да потърсите спешна лекарска помощ като уведомите изрично колко и кога сте ги погълнали. Промивката на стомаха с активен въглен често е неефективна, защото цианидът за броени минути може да увреди клетъчното дишане и да причини смърт. Ако за възрастен с тегло 60 кг. 12 горчиви ядки от кайсии и повече са повод за притеснение, при горчивите бадеми бройката е по-малка. При малки деца подобни количества може да са смъртоносни.
Вдишването на изгорели газове при възникнал пожар също може да е смъртоносно. Витамин B12 във формата Хидроксокобаламин може да спаси човешкия живот и да попречи на необратими увреждания.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Кои са топ 50 храни, богати на витамин B12?
Могат ли хората сами да синтезират витамин B12 чрез бактерии в червата?
На какво се дължат повишените стойности на витамин B12?
Може ли да се предположи дефицит на витамин B12 при рутинно изследване на пълна кръвна картина?
Канцерогенен ли е витамин B12?
Може ли пълната упойка с райски газ да изчерпи нивата на витамин B12 в организма?
Може ли тютюнопушенето да предизвика дефицит на витамин B12?
Възможно ли е рязкото покачване на теглото да доведе до дефицит на витамин B12?
Възможно ли е бактериална инфекция да причини малабсорбция на витамин B12?
Дали витамин B12 е по-ефективен за профилактика на инфаркт и инсулт в сравнение с Аспирин?
Може ли липсата на витамин B12 да предизвика хиперпигментации по кожата?
Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети ощеВ каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети ощеПървоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.
прочети още