Някои от най-смъртоносните пандемии в човешката история

6 март 2020
Някои от най-смъртоносните пандемии в човешката история

В тази публикация ще предоставим кратка информация за най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството, най-популярните зоонози и как по естествен път бихме могли да повишим имунитета си, за да успеем да се справим с новопоявили се вирусни и бактериални инфекции. 

Едни от най-големите притеснения на човечеството днес са свързани с възможността за броени часове да достигнем до другия край на света и антибиотичната резистентност. Въпреки строгия контрол, хранителните продукти също са източник на патогени, които могат да преминат междувидовата бариера и да причинят заболявания при хората, известни като зоонози. Бързото придвижване на големи количества хранителни продукти, стоки и хора позволява на зловредните микроорганизми да се разпространяват от страна в страна, от континент в континент с рекордна скорост. 

Традициите са се запазили и днес една част посреща Нова година в полунощ на 31 януари, но някои нации като китайците например, имат свое летоброене и посрещат Нова година на непостоянна дата, която зависи от фазите на Луната. Според последните данни за китайската нова година на 25 януари 2020 г. има отчетени около 3 милиарда пътувания. От тях 2,4 милиарда са с автомобил, 440 милиона са с влак, 80 милиона са по въздух и 45 милиона са по море. Толкова много пътувания в рамките на няколко дни увеличават риска от възникването на епидемии и пандемии в световен мащаб. За щастие в днешно време благодарение на открития от последните десетилетия можем много по-бързо да установим огнищата на опасни заболявания, да изолираме причинителите на заразата, да провеждаме различни изследвания с цел по-точна диагностика и да назначаваме адекватно лечение. Колкото и обезпокоително да е възникването на ново заболяване все пак както ще видим по-долу, смъртността е значително намалена. Въпреки това не бива да забравяме, че бактериите, гъбичките и вирусите също еволюират с цел избягване на най-широко разпространените днес медикаменти. Микроорганизмите развиват свои методи за противодействие на антибиотици и противовирусни средства. 

Думата пандемия произлиза от гръцки език и съчетание между пан, което означава всички и демос, което означава хора. Пандемията е разраснала се епидемия, която се разпростира в големи региони, множество държави и континенти или дори по целия свят. Широко разпространената ендемична болест, която остава стабилна във времето по брой засегнати хора не е пандемия. Обикновено пандемиите от грип изключват рецидивите на сезонен грип. Както ще се убедим в по-долните редове в човешката история има няколко пандемии, които са убили стотици хиляди и милиони хора в световен мащаб.

А ето и малко статистика.

Черната смърт е известна като големия мор и е една от най-смъртоносните пандемии в човешката история, която е причинила смъртта на 75-200 милиона души на териториите на Европа и Азия. В последните години беше доказано, че причинителят е бактерията Yersinia pestis, която е открита през 1894 г. Тя е грам-отрицателна пръчковидна бактерия, която причинява чума в 3 различни форми - пневмонична, септична и бубонна. Тази бактерия е смъртоносна за хора, гризачи, кучета, котки, камили, птици и прасета. 

Най-вероятно по времето на управлението на император Юстиниан през VI в. много хора умират именно от този вид бактерия. Тази бактерия може да се разпространява от гризачи, които живеят в полетата и градовете. Предаването на хората става след като бълхи, които са били на заразени плъхове ухапят хората. Ако чумата предизвика пневмония, хората могат да се заразяват един друг по въздушно-капков път чрез кашлица и кихане, както и чрез повръщане. Характерно за този щам бактерии е. че имат способността да избягват процесите на поглъщане (фагоцитоза) от неутрофилите, вид бели кръвни клетки (левкоцити). Освен това бактериите потискат образуването на антитела. Когато бълхата ухапе човек, бактериите преминават през кожата, която също е част от имунната система на тялото. Бактерията Y. pestis се размножава в лимфните възли и те увеличават размерите си.

Основната хипотеза е, че Черната смърт е възникнала в Източна Азия, а после по Пътя на коприната е достигнала Крим през 1343 г. Това заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis често се пренася от различни гризачи в районите на Централна Азия, Кюрдистан, Западна Азия, Северна Индия и Уганда. С настъпването на сухи периоди гризачите започват да бягат към населените места и така разпространяват болестта. Оттам най-вероятно с помощта на бълхите по плъховете е пренесена в кораби, които пътуват до Генуа, Италия. 

Ето как Черната смърт се разпространила в Европа и Близкия изток 

  • през октомври 1347 г. чумата е в Сицилия
  • през 1347 г. в Александрия в Египет 
  • през 1347 г. достига до земите на днешен Ливан, Сирия, Израел и Палестина, вкл. Йерусалим
  • през януари 1348 г. е в Венеция и Пиза
  • до юни 1348 г. вече е в Франция, Испания, Португалия и Англия
  • в периода 1348-1350 г. е в Германия, Шотландия и Скандинавските земи
  • през 1349 г. е в Норвегия и Исландия
  • през 1349 г. достига до Мека и Багдад
  • през 1351 г. е в северозападна Русия
  • съществуват известни данни, че в този период Черната смърт е върлувала и в земите на днешна България

Според някои епидемиолози периодите на неблагоприятно време за гризачите намаляват числеността им и бълхите си търсят други гостоприемници, от които да смучат кръв. 

Медицинските познания по него време са ограничени. Освен това някои мюсюлмани проповядват, че това е наказание от Бог за неверниците, които следва да умрат в страшни мъки, а Земята да бъде пречистена. Според други пък чумата е причинена от вдишване на лош въздух. Едва през XIX в. е отчетено, че чумата се разпространява по мръсните градски улици, където има всякакви животни и гризачи, които пренасят паразити. 

След въвеждането на антибиотиците степента на смъртност от бубонна чума е около 11% и зависи от навременното лечение. Ако хората бъдат оставени без терапия могат да умрат в рамките на 8 дни. При пневмотичната чума смъртността е 90-95%, а при септичната чума, която е най-рядко срещана, смъртността е около 100%. При случаите на пневмотична и септична чума заболяването се развива толкова бързо, че не се забелязва увеличаване на лимфните възли, които се наричат бубони.

През XIV в. лекарите в Рим и Венеция носели странни облекла (виж снимката по-нагоре). Те станали особено популярни по време на втората вълна от Чума през XVII в. Тъй като хората не знаели, че болестта се разпространява чрез невидими с просто око микроскопични бактерии, те смятали, че неприятните миризми, които се носят от боклука и гниещата плът са заразни. Затова лекарите ходели с плътни гащеризони, ръкавици и ботуши, изработени по специални технологии. Но най-разпознаваемата част от костюма срещу чума била маската, която наподобява глава на птица. Тя трябвало да предпази лекаря от вдишване на неприятни миризми. В подобието на клюн се поставяли свежи лечебни билки, които според тогавашните представи трябвало да неутрализират зловонните миризми. Освен това отворите за очите трябвало да бъдат покрити със стъкла за очила. Лекарите трябвало да носят и черна шапка, с която да се познава тяхната професия. След като облечените по този начин лекари тръгнали по улиците на Франция, те били приемани като символ на страдания и трагедии. Обикновените хора ги възприемали като пратеници на Смъртта и разпространители на Божието наказание. За да сведат до минимум заразяването, лекарите носели дълги дървени пръчки, с които да изследват болните. Облечените по този начин хора използвали пръчките да се защитават от множеството болни в последен стадий, които искали мъките им да бъдат прекратени.

Въпреки тежките си костюми, лекарите също често умирали от чума, защото хигиената била на много ниско ниво.

Големият мор, познат и като епидемията Cocoliztli е с неясен произход. Вероятно смъртоносното заболяване е причинено от Salmonella enterica. Друго предположение е, че е вирусна хеморагична треска. А трето, че е причинено на коренното население на днешно Мексико от испанските завоеватели. В крайна сметка в периода 1545–1580 г. умират голяма част от ацтеките.

Бубонната чума през 1665-1666 г. е причина за смъртта на 100 000 души, почти 1/4  от населението на Лондон в рамките на 18 месеца. Това също е пример за зооноза, при която бактерии от плъхове могат да се пренесат чрез бълхи и да попаднат в човешкия организъм. Днес подобно заболяване се лекува с антибиотици в големи дози. Тази епидемия от чума отнема живота на много по-малко хора в сравнение с Черната смърт, но е запомнена като Голяма епидемия, защото отнема много животи в Англия. 

Епидемия от чума възниква и в периода 1738-1740 г. Обхваща земите на днешните Румъния, Унгария, Украйна, Хърватия и Австрия. Въпреки че няма точни данни, вероятно тази епидемия е причинила смъртта на около 50 000 души. Чумата отново засяга земите на днешна Румъния и по-конкретно Тимишоара през 1762-1763 г. 

Епидемията от едра шарка в периода 1775-1782 г. се разпространява постепенно в по-голямата част от Северна Америка. Най-вероятната хипотеза за избухването на тази епидемия е, че е донесена от екипажите на Христофор Колумб при първата му експедиция. Тъй като местното население нямало никакъв имунитет, смъртността достигала до 30%. Освен това по това време се провежда Американската война за независимост (1775-1783 г.). По това време войници живеят в претъпкани бойни лагери с лоши хигиенни условия и е голяма заплаха за здравето и живота на континенталната армия, ръководена от Джордж Вашингтон. Освен това много от избягалите роби, също са преносители на едра шарка. Така от движението на войските,  движението на избягали роби и миграцията на пътуващи племена от индианци, едрата шарка се разпростира до западните крайбрежия на Тихия океан, до Аляска на север и Мексико на юг, заразявайки населението на почти всяка част от континента. Според някои данни в рамките на 7 години населението на днешен Вашингтон намалява от 37 000 на 26 000 души, като голяма част от смъртните случаи са именно на коренните жители на Северна Америка. 

Още около 1700-та година в Европа с цел предпазване от смъртоносната едра шарка започва практика за умишлено заразяване на здрави хора със заболяването. Това е било първоосновата на съвременните ваксини. За съжаление обаче по него време има голяма опасност хората наистина да се заразят с шарка и да починат, както и междувременно да заразят други хора. Но оцелелите след подобно доброволно заразяване развиват траен имунитет срещу болестта. Притиснат от риска да загуби голяма част от войските си, Джордж Вашингтон е принуден да извърши инокулация на много от мъжете в армията си. Съмнения дали ваксините са ефикасни за предпазване от заболявания и притеснения относно възможните странични ефекти, които могат да доведат до тежки заболявания и смърт продължават да са теми на разгорещени дебати и днес. При всички случаи обаче статистиките показват, че ваксините намаляват значително смъртоносни в миналото заболявания. 

Холерата причинява 7 големи пандемии през XIX и XX в. Първата пандемия е известна като “азиатска холера” и започва в близост до Калкута, Индия, а след това се разпространява до Далечния изток. Върлува в периода 1817-1821 г.  Втората пандемия от холера е в периода 1829-1851 г. Отново започва в Индия, но се разпространява до Китай, някои части от Европа и дори до Америка. В България холерата достига от съседна Румъния през 1831 г. , а през 1848 г. е пренесена от Цариград. Третата пандемия от холера е с голяма смъртност сред населението на Русия в периода 1852-1860 г. По време на Кримската война е пренесена във Варна през 1854 г.  Четвъртата е в района на Мека и целия Близък изток през периода 1863-1875 г. В България е пренесена през 1865 г. през Цариград. Петата пандемия отново започва в Индия и достига до Европа през периода 1881-1896 г. Шестата холерна пандемия е в периода 1899-1923 г. като причинява смъртта на над 800 000 души в Индия. Достига също и до Близкия изток, източна Европа и Северна Африка. Във Франция жертвите са около 100 000. По време на Балканската война са заболели около  60 000 души в периода 1912-1913 г. В периода 1914-1918 г. случаите на холера в България са главно чрез пренос от съседната ни Румъния. Последният регистриран случай на холера в България е през 1921 г. Седмата пандемия от холера е в периода 1961-1970 г. Започва в Индонезия и достига до Индия, Русия и Северна Африка. През 1991 г. отново има смъртни случаи, причинени от холера. Адекватното лечение с антибиотици увеличава шанса човек да преживее това смъртоносно заболяване. 

Причинител на заболяването е бактерията Vibrio cholerae, която може да се разпространява със замърсени води, хранителни продукти и мръсни ръце. В най-тежките форми заболяването може да е смъртоносно в рамките на 3 часа, а в много случаи смъртта настъпва след няколко дни и се дължи на силна дехидратация, загуба на големи количества телесни течности, циркулираща плазма и венозна кръв и резки смущения в кръвообращението на периферните тъкани. В резултат настъпва кислороден глад на тъкани и органи, а бъбреците нямат възможност да извършват филтрация. При най-тежките форми смъртта настъпва след необратими увреждания на сърдечно-съдовата, дихателната, отделителната и нервната система. 

Коремният тиф е заболяване на храносмилателната система, което се причинява от бактерията Salmonella typhii. Трябва да се уточни, че коремния тиф, който е причинен от този вид бактерия е различен от инфекциите с други видове Салмонела. 

Петнистият тиф е значително по-сериозен и смъртоносен. При смучене на кръв от заразен човек въшките могат да пренесат заразата на други хора. Тази болест често причинява епидемии по време на войни, природни бедствия и лоша хигиена. Например по- голяма част от армията на Наполеон, когато е обсадил Москва през 1812 г. умира от тиф, в сравнение с войниците, убити от руснаци.По време на Първата световна война петнистия тиф убива 3 милиона души в Русия, Полша и Румъния. Над 150 000 умират в Сърбия. Смъртните случаи са 10-40% от заразените, а болестта се пренася и върху хората, които се грижат за болните.  Тази форма на петнист тиф е сред водещите причини за смърт на концлагеристи в Аушвиц. Тифът е смъртоносен и за много хора по време на Втората световна война. Много от затворниците умирали от тиф, а някои от заразените инфектирали и съдиите по време на дело. 

Разработването на ваксина по времето на Втората световна война значително ограничава разпространението на коремен тиф. Въпреки това през 1993 г. от затвора в африканската държава Бурунди избухва епидемия на коремен тиф, която излиза и извън границата на затвора. 

Днес тази инфекция може да се излекува с антибиотици, вливане на течности и вдишване на кислород. Превенцията се състои предимно в предотвратяване на заразата от страна на въшки - смяна на дрехи и спално бельо, дезинфекцията им в гореща вода и пр. 

Пандемия от грип в периода 1889-1890 г. води до рецидиви и през следващите 5 години. Счита се, че тя е довела до смъртта на около 1 милион души в световен мащаб. Първоначално се счита, че е причинена от H2N2 на грип вирус А, но наскоро беше установено, че щамът е H3N8. Това също е подтип на вирус грип А, който се среща при кучета, коне и птици. През 2011 г. е открит и в тюлени, а котките, които са заразени еспериментално също имат симптоми.  Този вид грип може да премине междувидовата бариера. Например болен кон чрез кашлицата си по въздушно капков път може да изпусне големи количества от вируса, който да се разпространи на 30-50 метра. Така може да попадне върху дрехите на човек и различни предмети. Вирусът може да оцелее в околната среда до 48 часа, но лесно може да бъде унищожен от топлина, студ, изсушаване, дезинфектанти и др. 

Първите случаи от този тип грип са регистрирани през декември 1889 г. в Санкт Петербург, Русия. Пикови стойности на починали от грип в САЩ са отчетени в средата на януари 1890 г. За 4 месеца този грип се е разпространил в цялото Северно полукълбо. Това се дължи главно на огромното количество ЖП линии, както и бързите трансатлантически пътувания. 

Пандемията от грип от 1918- 1920 г. е известна още като испански грип. Отличава се с необичайно високата смъртност сред някои нации. Тя е причинена от грипния щам H1N1. Втора епидемия от този вид щам беше идентифициран и по време на грипната епидемия от 2009 г. и тогава беше наречен “свински грип”. Епидемията от 1918 успя да придобие впечатляващи размери и да прерасне в пандемия със 500 милиона заразени в световен мащаб или около 27% от тогавашното население на света, което е 1,8-1,9 милиарда души. Данните показват различен брой на смъртните случаи, които са между 17 до 50 милиона, а според някои данни може би дори 100 милиона. Тази грипна пандемия е една от най-смъртоносните в историята на човечеството и е убила за 24 седмици повече хора, отколкото СПИН за 24 години. И все пак, смъртността от Черната смърт, за която писахме по-горе, в % от световното население е била по-голяма.

Обичайната смъртност при грипна епидемия е около 0,1% от общото население. 

Смъртността при испанския грип е различна.

  • 5% (17 милиона) от населението на Индия 
  • 1,5 милиона починали от 30 мил. население в днешна Индонезия 
  • 13% от населението на Таити
  • 22% от населението на Самоа
  • 8-22% от населението на Иран
  • 0,48-0,64% смъртност на общото население в САЩ (500 000 - 675 000 души), а са заразени 105 милиона или около 28%. Най-много починали има от коренното население на САЩ (индианските племена).
  • 50 000 от населението на Канада 
  • 300 000 от населението на Бразилия, вкл. и президента им 
  • 400 000 от населението на Франция 
  • 250 000 от населението на Великобритания

Характерно за тази грипна епидемия е, че избухва по времето на Първата световна война. За да не настъпи паника сред войниците и цивилното население Германия, Обединеното кралство, Франция и САЩ цензурират данните за смъртността. Но Испания като неутрална държава не спестява данните и затова тази пандемия е известна като “испански грип”.

Според някои хипотези този вирус предизвиква изключително мощна реакция от страна на цитокините, които са свързани с имуномодулацията. Обикновено грипа е смъртоносен за хората над 70 години, малките деца до 2 години и тези с отслабен имунитет. В случая на свински грип обаче засегнати са хората в зряла възраст, които имат силна имунна система. Едни от най-впечатляващите усложнения са кръвоизливи от лигавиците на носа, стомаха и червата. В някои случаи има и кръвоизливи от ушите и в подкожните тъкани. Но по-голяма част от смъртните случаи се дължат на бактериална пневмония, която е вторична инфекция след отслабването на имунната система. Този вирус е можел да убие хората много бързо, ако причини кръвоизливи и отоци на белите дробове. 

Според други хипотези щамът H1N1 не е по-смъртоносен от другите щамове, но епидемията избухва по време на война. Хроничният стрес, недохранването, лошата хигиена и пренаселеността провокират развитието на бактериални инфекции, които убиват повечето от заразените. 

Спорни са и хипотезите за първоизточника на испанския грип. Според някои наблюдатели грипът е възникнал в лагер за ранени войници във Франция и произлиза от гледаните в двора свине. Според друга хипотеза първоначално от грип са се разболели птиците, след това вируса е мутирал и е заразил прасетата, а те от своя страна са го предали на хората. Според други хипотези първоизточникът на този смъртоносен вирус е в САЩ и оттам се е разпространил в Европа по време на войната. 

Според някои данни най-уязвими от всички са бременните жени. В около 13 проучвания на хоспитализирани бременни жени смъртността варира от 23 до 71%. Голяма част от тези, които са оживели губят бебето. Друга особеност на този грип е епидемията избухва през лятото и есента в Северното полукълбо, а обикновено грипът се разпространява по-лесно при по-ниските температури през зимата. 

Испанският грип има и втора вълна, която се разразява първоначално във Франция и САЩ. Щамът на вируса мутира до много по-смъртоносна форма. От друга страна всичко това се случва по време на Първата световна война. Хората, които карат грипа “на крак” продължават с обичайния си начин на живот и предават заразата на още хора. Тежко болните войници са изпращани с претъпкани влакове в многолюдни полеви болници, където не получават адекватни грижи. Прави впечатление, че хората, които са прекарали първата вълна от грипа, не се заразяват при втората и са като имунизирани.

Според някои данни населението на Китай преживява грипа от 1918 г. много по-леко в сравнение с други държави. Тогава се пораждат спекулации, че щамът H1N1 произлиза от Китай и затова местното население има по-голям имунитет. Според други данни по него време в Китай няма централизирано събиране на статистически данни за заболявания и затова не са отчетени смъртните случаи. Въпреки че липсват медицински досиета от някои вътрешни области в Китай, в пристанищните градове, контролирани от Великобритания показват, че испанския грип е смъртоносен и за китайците. Днес се предполага, че по-ниската смъртност се дължи на прилагане на лечение с традиционна китайска медицина. 

В изследване от 2009 г. се предполага, че високата смъртност от този тип грип може да се дължи и на отравяне с Аспирин. По него време се смятало, че дози от 8-31 грама Аспирин на ден ще са ефикасно лечение. Такива количества обаче водят до хипервентилация в 33% от пациентите и оток на белите дробове при 3%.

Краят на пандемията от испански грип настъпва в рамките на седмици. Лекарите са подобрили превенцията и лечението на пневмония. Според някои хипотези първоначално смъртоносния вирус е мутирал до по-безопасен за хората щам. Това се случва често при грипните вируси - те стават все по-слабо смъртоносни с течение на времето, тъй като преносителите на опасните щамове са починали. 

Азиатският грип от 1957 г. според публикация на Encyclopedia Britannica / Asian flu of 1957 е идентифициран за пръв през февруари 1957 г. в Източна Азия и след това се разпространява по целия свят. Това е втората основна грипна пандемия, възникнала през XX в. Първата е испанския грип от 1918 г. А третата пандемия е от Хонконг през 1968 г. Счита се, че азиатския грип е протекъл най-леко от тези 3 пандемии на грип през XX в., а смъртните случаи са между 1 и 2 милиона души. Азиатският грип е причинен от щама H2N2, който е комбинация между щамове на птичи грип и човешки грипен вирус. Вирусът покосява главно малки деца, възрастни хора и бременни жени. Протича с различна тежест. Някои хора имат незначителни симптоми като кашлица и лека треска, а други развиват животозастрашаващи усложнения като пневмония. Счита се, че хората, които не са сериозно засегнати от вируса притежават защитни антитела срещу други подобни грипни щамове. Бързото откриване на ваксина срещу H2N2 и наличието на съвременни антибиотици за лечение на вторични инфекции значително ограничават разпространението и смъртността от тази грипна пандемия. 

Грипът Хонконг възниква през 1968 г. Според публикацията на Encyclopedia Britannica / Hong Kong flu of 1968 той избухва през юли 1968 г. в Китай и продължава до 1969-1970 г. Това е третата грипна пандемия през XX в., която води до смъртта на 1 до 4 милиона души. Но в сравнение с испанския грип от 1918-1919 г., когато жертвите са между 25 и 50 милиона, този щам не е толкова смъртоносен. Смята се, че щамът H3N2, който причинява тази пандемия е еволюирал щам на H2N2, който е причинил азиатския грип от 1957 г. Синтезът на нов щам е извършен чрез процеса на антигенна подмяна, при който един от антигените на външната повърхност на вируса претърпява генетична мутация и произвежда новия H3 антиген. 

Тъй като новия вирус е запазил N2 частта си, хората, които са преболедували от вируса през 1957 г. са запазили имунитета си и затова смъртните случаи са значително по-малко в сравнение с испанския грип. Въпреки че тази пандемия води до сравнително по-малко смъртни случаи, вирусът е силно заразен. Така в рамките на 2 седмици в Хонконг са заразени около 500 000 души или 15% от населението. Смъртността е ниска - под 0,5%. Вирусът се разпространява в Югоизточна Азия, достига до Панамския канал и САЩ от войниците, които се връщат от Виетнам. Само за няколко месеца вируса достига до редица държави. Пандемията се състои от 2 вълни и на повечето места втората вълна предизвиква по-голям брой смъртни случаи. 

Заболяването протича с различна тежест. Грипът причинява болки в гърлото, втрисане, висока температура, болка в мускулите и слабост. Най-засегнати са бебетата и възрастните хора. При повечето от жителите на Япония не се отчитат много смъртни случаи. От друга страна в САЩ има повече жертви. 

Някои от причините за по-малко жертви на грип Хонконг през 1968 г. са:

  • голяма част от хората са прекарали азиатския грип през 1957 г. и имат известен имунитет
  • пандемията съвпада с ваканциите в училищата и затова не се разпространява
  • подобрена медицинска грижа
  • наличие на антибиотици, които са ефективни за лечението на вторични бактериални инфекции

Днес този вирус продължава да се среща като сезонен грип. През 90-те години от свинете е изолиран същия щам H3N2. Учените смятат, че ние хората сме пренесли заразата към свинете, които също проявяват подобни симптоми на грип. Възможно е обаче и мутиралия щам да е дошъл от свинете към хората. 



Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още