Copyright © 2020. All Rights Reserved

Синтез на невротрансмитери, депресия, липса на витамин B12 и фолиева киселина

2 юни 2020
Синтез на невротрансмитери, депресия, липса на витамин B12 и фолиева киселина

Депресията е често срещано психично разстройство. Според публикация на Световната Здравна Организация (World Health Organization / Depressionв световен мащаб от депресия страдат 264 милиона души в световен мащаб. Тя може да засегне хора от всякакви възрасти, а жените често са по-засегнати от мъжете. Основната опасност е, че нелекуваната депресия може да доведе до опити за самоубийство, някои от които са успешни. Всяка година около 800 000 души губят живота си именно чрез самоубийство и това е втората водеща причина за смърт във възрастовата група 15-29 години. Само по себе си това заболяване е напълно различно от обичайните колебания на настроението и краткотрайните негативни емоции, които човек изпитва в ежедневието. 

В зависимост от броя и тежестта на симптомите, депресията може да бъде определена като лека, средна или тежка. При леката депресия човекът може да има известни затруднения с изпълняване на работните си задължения и социална активност, но това не води някакви значителни промени. По време на тежка депресия човек губи интерес и мотивация и е по-малко вероятно това да не се отрази на качеството на работата. 

Много важно е дали при депресията или епизоди с мания. Депресията може да бъде хронично заболяване, което се развива в продължителен период от време, а ако лечението спре има опасност от рецидив. 

Рецидивиращото депресивно разстройство включва многократни периоди на депресия, при които през поне 2 седмици човек е с потиснато настроение, загуба на интерес и усещане за наслада, намалена енергия. Много хора с депресия имат симптоми на тревожност, нарушен сън и апетит, чувство за вина или ниска самооценка, проблеми с концентрацията и други. 

При биполярното афективно разстройство се редуват периоди с депресия и мания, които са разделени от периоди с нормално настроение. При маниакалните епизоди човекът е с повишено настроение или силно раздразнен, отчита се свръхактивност, силно повишена самооценка, намалена нужда от сън и промени в патоса на речта. 

Депресията се получава в резултат на комбинация на социални, психологически и биологични предпоставки. Състоянието може да се отключи след силен негативен емоционален стрес заради определена ситуация (смърт, развод, загуба на работа и др.) и това да доведе до още по-тежко преминаване през този период в живота. 

Професионалната помощ от психолог може да е много полезна, но в определени случаи не може да помогне за тежка депресия. За тези цели се предписват антидепресанти, които са от различни класове и действат по различен начин. 

Според публикация на Medical News Today / All about antidepressants Антидепресантите са лекарства, които могат да помогнат за облекчаване на симптоми на:

  • свръхактивност
  • обсесивно-компулсивни разстройства
  • депресия и депресивни разстройства 
  • генерализирано тревожно разстройство
  • биполярно разстройство
  • посттравматичен стрес
  • социално тревожно разстройство
  • сезонно афективно разстройство
  • безсъние
  • болка
  • мигрена

Първите антидепресанти са разработени през 50-те години, а основната им роля е да коригират количеството и действията на невротрансмитерите в мозъка. С течение на времето са разработени нови, по-съвременни антидепресанти с по-малко странични ефекти. Въпреки негативните последствия върху здравето, в случаите на тежка депресия с мисли за самоубийство, тази терапия е жизненоважна. 

Важно е да уточним, че положителните действия от антидепресантите не идват още след поглъщането на първата таблетка. Понякога може да отнеме няколко седмици до 3 месеца, за да има видимо подобрение. След това трябва да се приемат най-малко 6 месеца след подобрението, защото ако бъдат спрени е възможно симптомите да се завърнат. Хората, които имат повтарящи се периоди на депресия се налага да приемат антидепресанти в продължение на няколко години, а основната опасност е от развитие на биохимични промени в целия организъм. От друга страна антидепресантите имат индивидуално въздействие върху всеки пациент и затова се предписват само от квалифицирани лекари. 

SNRI и SSRI са модерни групи антидепресанти, които въздействат на невротрансмитерите серотонин и норадреналин. Трицикличните антидепресанти са разработени по-рано и имат повече странични ефекти. Инхибиторите на моноаминооксидазата пречат на разграждането на отделни невротрансмитери като серотонин. 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ НЕВРОТРАНСМИТЕРИТЕ?

За да могат невроните да изпращат съобщения по цялото тяло, те трябва да комуникират помежду си и да си предават сигнали. Основният проблем е, че невроните не са свързани един с друг, а в края на всеки неврон има малка пролука, която се нарича синапс. При процеса невротрансмисия сигналът се пренася през тези малки пространства. В повечето случаи невротрансмисията се извършва с помощта на невротрансмитери. Когато електрически сигнал достигне до края на неврона се задействат малки торбички, които са изпълнени с невротрансмитери. Веднъж след като невротрансмитерите се разлеят, те достигат до специални рецептори, които ги разпознават и дават указания на клетките. Така образно казано всеки един невротрансмитер е ключ, който е предназначен да отключи реакция в съответните рецептори. 

Невротрансмитер е химично вещество, което пренася, усилва и балансира сигнали между неврони / нервни клетки и други клетки на тялото. 

Според публикацията на Very Well Mind / The Role of Neurotransmitters невротрансмитерите могат да се свържат с рецепторите и да причинят предаване на електрически сигнали на следващите клетки чрез възбудително действие, а в други случаи блокират продължителността на сигнала и това пречи информацията да бъде получена. 

След като невротрансмитерът изпълни своите функции, активността му може да бъде спряна по различни начини:

  • чрез разграждане или деактивиране от ензими
  • чрез отклоняване от рецепторите
  • има възможност да се върне обратно в неврона, който го е освободил чрез процес, известен като обратно захващане 

Някои от тези методи се използват и при антидепресантите. 

Невротрансмитерите са над 100 и могат да бъдат групирани според своята функция. 

Възбудителните невротрансмитери увеличават вероятността неврона да активира потенциал за действие. Най-основните възбудителни невротрансмитери са епинефрин и норепинефрин. 

Инхибиторните невротрансмитери намаляват вероятността невронът да отдели потенциал за действие. Някои от най-основните са серотонин и гама-аминомаслена киселина (GABA)

Някои невротрансмитери като ацетилхолин и допамин могат да имат както възбудително, така и инхибиторно действие в зависимост от типа рецептори, които присъстват. 

Модулиращите невротрансмитери се наричат и невромодулатори. Те могат да засегнат по-голям брой неврони едновременно и могат да повлияят на функциите на други невротрансмитери. Действието на модулиращите невротрансмитери е в по-голяма област и по-бавно. 

Невротрансмитерите могат да се групират и според състава си. 

Аминокиселини. Гама-аминомаслената киселина GABA действа като основен инхибиращ невротрансмитер и влияе на зрението и регулирането на тревожността. 

Глутаматът е най-изобилния невротрансмитер, открит в нервната система. Важен е за когнитивните способности за запаметяване и обучение. Но прекалено големи количества глутамат водят клетъчна смърт, болест на Алцхаймер, инсулт и епилептични припадъци. 

Пептиди. Окситоцинът е едновременно хормон и невротрансмитер. Произвежда се от хипоталамуса в мозъка и играе важна роля в сприятеляването, привързването към хора и процесите на раждане. По тази причина с цел ускоряване на раждането се влива венозно синтетичен окситоцин. 

Ендорфините са група от невротрансмитери, които потискат усещането за болка и стимулират чувството за еуфория. Те могат да се произвеждат по естествен начин с цел мобилизиране на организма в критични ситуации, както и при аеробни упражнения. 

Газотрансмитерите са в газообразна форма. Азотният оксид е важен за отпускането на гладката мускулатура с цел разширяване на кръвоносните съдове и увеличаване притока на кръв към определени части от тялото. Въглеродният окис е известен със своите токсични и потенциално смъртоносни въздействия, но в малки дози той действа като невротрансмитер, който регулира възпалителните реакции в тялото.     

Ацетилхолинът е единствения невротрансмитер в своя клас, който се намира както в централната, така и в периферната нервна система. Той е основният невротрансмитер, който е свързан с моторните неврони и играе важна роля при съкращаването на мускулите, паметта и обучението. 

Моноаминните невротрансмитери са невротрансмитери и невромодулатори, които съдържат 1 аминогрупа, свързана с пръстен с двувъглеродна верига. Всички моноамини се получават от ароматни аминокиселини като фенилаланин, тирозин, триптофан и др. Те се дезактивират от специални ензими, които са известни като моноаминооксидази. 

Голяма част от антидепресантите, които споменахме преди служат за увеличаване или намаляване на ефектите на моноаминовите невротрансмитери. 

  • Химичният дисбаланс на моноаминни невротрансмитери може да се дължи на:
  • прекалено малки количества от специфичния невротрансмитер (например серотонин)
  • има твърде малко от молекулите, които изграждат невротрансмитерите
  • молекулите, които подпомагат синтеза на невротрансмитери като аминокиселини, ензими и газове не достигат
  • няма достатъчно клетки с рецептори, които да приемат невротрансмитера 
  • пресинаптичните клетки приемат невротрансмитера обратно, преди да достигне до клетките с рецептори 
  • други пречки в процеса на образуване на невротрансмитери. 
  • може да се освободи прекалено голямо количество от определен невротрансмитер 
  • активността на невротрансмитерите може да е засегната от прием на лекарства или да бъдат засегнати от хронично заболяване

НЕВРОТРАНСМИТЕРИ И ДЕПРЕСИЯ

Според публикация на The Journal of Clinical Psychiatry  / Relationship of Neurotransmitters to the Symptoms of Major Depressive Disorder на депресията влияят следните 3 моноаминни невротрансмитери:

  • серотонин
  • допамин
  • норепинефрин

А ето и малко повече информация за действията на тези невротрансмитери. 

Серотонинът или 5-хидрокситриптамин (5-HT) е един от най-известните невротрансмитери. Той често се свързва с усещането за пълно щастие и благополучие, но практически изпълнява множество различни функции в човешкия организъм. 
Около 90% от серотонина се намира в стомашно-чревния тракт и след това достига до тромбоцитите в кръвта, които го съхраняват. Когато тромбоцитите образуват съсирек се отделя серотонин, който регулира свиването на кръвоносните съдове и съсирването на кръвта. Серотонинът действа като растежен фактор за някои видове клетки и така може да ускори заздравяването на раните. 

Серотонинът се среща в някои насекоми, гъбички и растения, както и патогенни амеби. Основната му цел е след навлизане в стомашно-чревния тракт да го напусне възможно най-бързо и това става чрез диария. По този начин семената на плодовете преминават цели, а серотонинът от ужилването на оса или пчела причинява силна болка. 

Серотонинът се използва в цялото тяло и има 14 варианта за рецептори, които влияят на:

  • настроението
  • тревожността
  • съня
  • апетита 
  • телесната температура 
  • поведението при хранене
  • сексуалността 
  • движенията на тялото
  • перисталтиката на червата 
  • социалната роля 
  • паметта

Сам по себе си серотонинът не се използва като лекарство, тъй като има много функции, а в модерните антидепресанти се използват специфични видове рецептори за серотонин. 

Антидепресантите, които използват модифициране на нивата на серотонин трябва задължително да се приемат в предписаната доза, защото приема на големи количества може да доведе до тежки странични ефекти и дори смърт. 

Според изследването Brain Serotonin System in the Coordination of Food Intake and Body Weight между серотонина в мозъка, приема на храна и телесното тегло има взаимовръзки, които са известни от повече от 30 години. Увеличаването на мозъчния серотонин води до намален прием на храна и убива апетита. От друга страна изчерпването на този невротрансмитер ни кара да преяждаме и така постепенно натрупваме тегло. Това е пример за т. нар. емоционално хранене, при която използваме храната като отдушник. Това качество на серотонина също е свързано със специфични рецептори. От друга страна в шоколада с 85% има най-високо съдържание на серотонин, а най-високо количество на триптофан (изходна аминокиселина за производството на този невротрансмитер) има в шоколада със 70-85% какао. Не всички шоколади са източник на серотонин. 

Важно е да отбележим, че серотонинът, който се приема през устата като храна не достига в централната нервна система, тъй като не преминава през кръвно-мозъчната бариера. Но изходната аминокиселина триптофан и нейния метаболит 5-хидрокситриптофан, от които се образува серотонина могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера и затова се предлагат като хранителни добавки. Освен това приема на пречистен триптофан чрез лекарства и хранителни добавки може да увеличи серотонина в мозъка, докато триптофана от храни може да не бъде доставен до мозъка, защото съдържа и други аминокиселини. В този случай похапването на големи количества шоколад не може да бъде ефективно лечение на депресия и по-скоро може да доведе до прием на излишни калории и наднормено тегло. 

Допаминът или 3,4-дехидроксифенетиламин е хормон и невротрансмитер, който играе важни роли в мозъка и тялото. Той произлиза от L-DOPA, който се произвежда в мозъка и бъбреците. 

Отделеният от бъбреците допамин увеличава отделянето на натрий и урина, намалява производството на инсулин в панкреаса, движенията на стомашно-чревния тракт, предпазва лигавицата на червата. Чист допамин се предлага и за венозно вливане с цел превенция на сърдечна недостатъчност, прекалено ниско кръвно налягане и шок, особено при новородени бебета. Допълнителни неврони, които образуват допамин има и ретината на очите, които са активни при дневна светлина, а нощем в тъмнината се деактивират. В резултат се получава увеличена чувствителност на цветовете и контраст при ярка светлина. 

В последните години се правят различни изследвания за ролята на допамина в имунната система и развитието на автоимунни заболявания. 

Допаминът има възможност да се свързва с 5 различни подтипа рецептори. 

Важно е да отбележим, че допаминът който циркулира в тялото не може да премине кръвно-мозъчната бариера. 

В мозъка допамина действа като невротрансмитер и въздейства на поведението на хората, които очакват да получат награда. Популярно твърдение е, че допаминът е един от хормоните на щастието, но всъщност той по-скоро води до увеличаване на мотивацията и това дава тласък за постигането на по-добри резултати и успех.

Ролите на допамина в мозъка са:

  • контрол на действията
  • мотивация
  • възбуда
  • подсилване на стимули 
  • възнаграждаване
  • сексуално удовлетворение

Допаминът допринася за процесите на подбор за действие като определя прага за започване на активност. Колкото е по-високо нивото на този невротрансмитер, толкова по-слаб стимул трябва, за да се “запалим”. В резултат се отчита повишена двигателна активност и импулсивно поведение. И обратно - ниските нива на допамин водят до забавени реакции и мудност. Допаминът помага и при обучаване, когато е свързан с награда. Пример за това е дресурата на различни животни, които след изпълнение на определен номер получават лакомство. При хората наградите могат да са различни. Някои от антипсихотичните лекарства намаляват нивата на допамин и водят до намалена способност за изпитване на удоволствие. От друга страна психостимуланти като метамфетамин и кокаин водят до повишаване на концентрациите на допамин без да променят значително усещанията за удоволствие. При наркотици от рода на хероин и морфин се увеличават значително приятните усещания. Когато хората, пристрастени към този вид наркотици искат да се изчистят, те не изпитват физически неразположения както при спиране на алкохола или опиати, а имат по-скоро психологическа зависимост, която се състои в силен копнеж към приятните усещания. раздразнителност, безпокойство, превъзбуда и др. Дори и когато човек се изчисти може да започне отново употребата на наркотици, ако срещне познати хора, свързани  с тях, места или ситуации, защото мрежите за асоциации в мозъка са силно свързани. 

Според последни проучвания увреждане на произведения от мозъка допамин или загуба на рецептори се свързват с болест на Паркинсон, шизофрения, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, биполярно разстройство, различни видове пристрастяване и др. 

Допаминът е свързан и с усещанията за болка. Така намалените нива на допамин при болест на Паркинсон водят до болезнени симптоми при пациентите. Освен това заради аномалии на преноса на допамин се отчита и парене в устната кухина, фибромиалгия и синдром на неспокойните крака. 

Естествен допамин се среща и в много растителни храни - банани, картофи, авокадо, броколи, брюкселско зеле. По-малко е допаминът в портокалите, доматите, спанакът и бобовите растения. Допаминът, приет чрез храната не може да въздейства на мозъка, защото не преминава кръвно-мозъчната бариера. Листата и бобовите шушулки на определени видове, както и семената на някои дървета съдържат L-DOPA, който е метаболитен предшественик на допамин и могат да послужат за синтез на лекарства. 

Норадреналин или норепинефрин е хормон и невротрансмитер, който функционира в тялото и в мозъка. Структурата му се различава от тази на адреналина / епинефрина само по това, че адреналина има метилова група, свързана с азота. Представката нор- е съкращение от думата “нормален”, която се използва за означаване на неметилирано съединение. 

Норадрелинът се образува от аминокиселината тирозин чрез няколко метаболитни стъпки. Може да се каже, че допаминът, който разгледахме по-горе е пряк предшественик на норадреналина. 

Основните функции на норадреналина са свързани с мобилизиране на мозъка и тялото за действие. Най-ниските му нива са по време на сън, повишават се при будно състояние и достигат пикови стойности при стрес и пряка опасност, когато трябва да решим дали ще бягаме или ще се борим. 

В мозъка невротрансмитера норадреналин:

  • повишава бдителността 
  • води до по-голяма възбуда
  • насърчава бдителността 
  • връща спомените от подобни ситуации, за да можем да преценим как да постъпим
  • фокусира вниманието
  • увеличава безпокойството

В тялото норадреналинът е основният невротрансмитер, използван от симпатиковата нервна система и е свързан с очите, слюнчените жлези, сърцето, белите дробове, черния дроб, жлъчния мехур, стомаха, червата, бъбреците, пикочния мехур, репродуктивните органи, мускулите, кожата и надбъбречните жлези. Всеки орган, който е засегнат от норадреналина променя функциите си така, че да благоприятства активното движение на тялото с цената на увеличена употреба на енергия и повече увреждания. Така например сърцето започва да изпомпва повече кръв, пулсът се ускорява, кръвоносните съдове се стесняват и кръвното налягане се повишава. Някои процеси в имунната система са спрени напълно, а други се активират. В черния дроб и панкреаса протичат процеси с цел производство на глюкоза, която е основен източник на енергия. Ако тя не е достатъчна се използват мастните клетки, които се превръщат във вещества, които могат да се използват като директен източник за енергия от мускулите. В скелетните мускули се увеличава усвояването на глюкозата. Храносмилателните процеси в стомаха и червата са значително забавени. По тази причина някои от лекарствата, които съдържат норадреналин служат за лечение на сърдечно-съдови заболявания, шок и различни психиатрични състояния. 

От друга страна хроничния стрес води до продължително освобождаване на норадреналин и в резултат растежа на децата се забавя, появява се безсъние, загуба на либидо, стомашно-чревни неразположения, намалена устойчивост на болести, забавя се заздравяването на рани. Хроничният стрес може да доведе и до депресия и повишен риск към злоупотреба с цигари, алкохол и наркотици. 

ВЛИЯНИЕ НА ВИТАМИН B9 И B12 ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО НА НЕВРОТРАНСМИТЕРИТЕ СЕРОТОНИН, ДОПАМИН И НОРАДРЕНАЛИН И ВРЪЗКАТА ИМ С ДЕПРЕСИЯТА

В последните години са направени множество клинични изследвания по темата, а ако кликнете на връзката можете да прочетете пълния текст. 

Изследване от 2000 г. Anemia and Macrocytosis in the Prediction of Serum Folate and Vitamin B12 Status, and Treatment Outcome in Major Depression 

Заключения: Макроцитозата, при която еритроцитите са незрели, прекалено уголемени и с намалени възможности за пренос на кислород може да се установи с изследване на кръвта и може да е причинена от дефицит на витамин B12 и / или фолиева киселина. В настоящото изследване от 39 пациента с ниски нива на фолиева киселина никой не е имал макроцитоза, а 41% са имали по-малък брой червени кръвни клетки. От 25 пациента с дефицит на витамин B12 никой не е имал макроцитоза, а 28% са имали намаление на броя червени кръвни клетки. Анемията и макроцитозата не трябва да се използват за прогнозиране на дефицит на витамин B12 и фолиева киселина, както и за отговор на лечението при депресия. 

Изследване от 2003 г. Folate, Vitamin B12, Homocysteine, and the MTHFR 677C→T Polymorphism in Anxiety and Depression / Jama Psychiatry

Заключения: Повишеният хомоцистеин и наличието на мутация MTHFR 677C→T повишават риска от развитие на депресия. При серумните нива на витамин B12 и фолиева киселина не се отчита пряка връзка. Само при жените на средна възраст има значение ниските серумни нива на фолиева киселина. Нито един от изследваните параметри няма връзка с тревожността.

Изследване от 2007 г .The role of hyperhomocysteinemia and B-vitamin deficiency in neurological and psychiatric diseases

Заключения: Хиперхомоцистеинемията (повишени серумни нива на хомоцистеин) е свързана със заболявания на централната нервна система и се дължи на липса на витамини от група B - B6, B9, B12. Добавката с тези витамини може да намали неврологичните увреждания, както и болни от множествена склероза, депресия, епилепсия и деменция. При хората в напреднала възраст се отчита естествено повишаване на хомоцистеина. За първична и вторична профилактика на невро-психични разстройства следва да се направят нужните изследвания за установяване на дефицит на тези витамини и да им се осигурят нужните количества. 

Изследване от 2008 г. Predictive value of folate, vitamin B12 and homocysteine levels in late-life depression / The British Journal of Psychiatry 

Заключения: ниските нива на фолати, витамин B12 и високите нива на хомоцистеин са рискови фактори за депресия при хората над 65 г. 

Изследване от 2009 г. Folate, Vitamin B12, Homocysteine, and Depressive Symptoms in a Population Sample of Older Chinese Adults

Заключения: Нивата на витамин B12 под 180 pmol / L са свързани с депресивните симптоми, независимо от нивата на фолати и хомоцистеин при възрастните китайци. 

Изследване от 2011 г. Testing homocysteine-induced neurotransmitter deficiency, and depression of mood hypothesis in clinical practice / Oxford Academic

Заключения: високите нива на общ плазмен хомоцистеин могат да причинят дефицит на невротрансмитери и съответно депресия. Хранителните добавки с витамини от група B (1.3 mg витамин B2, 1.4 mg витамин B6, 1.5 μg витамин B12, 200 μg фолиева киселина ) които се вземат ежедневно в рамките на 6 седмици водят до средно намаляване на хомоцистеина с 22% сред пациентите в напреднала възраст и значително облекчаване на депресията. 

Изследване от 2013 г. Association between vitamin b12 levels and melancholic depressive symptoms: a Finnish population-based study

Заключения: Ниските нива на витамин B12 са свързани с меланхолични симптоми на депресия при гражданите на Финландия, но не и при хората с депресия без меланхолия. 

Изследване от 2015 г. Hyperhomocysteinemia and DNA hypomethylation, reduced the monoamines synthesis in depression: A case control study / Journal of Systems and Integrative Neuroscience 

Заключения: серумните нива на фолати (фолиева киселина или витамин B9) и витамин B12 са значително по-ниски при пациенти с депресия, а нивата на хомоцистеин са се увеличили значително. Хомоцистеинът е аминокиселина, която в големи количества води до намаляване на невротрансмитерите като серотонин, адреналин и GABA. Освен това действа като невротоксин и убива клетки в мозъка. В много храни се добавя фолиева киселина, а дефицитът на витамин B12 е често срещан. Лечението с витамин 12 може да регулира нивата на хомоцистеин и да поддържа оптималните концентрации на невротрансмитери. 

Изследване от 2015 г. Homocysteine excess: Delineating the possible mechanism of neurotoxicity and depression 

Заключения: Хомоцистеинът е аминокиселина, която съдържа сяра и е получена под въздействието на сложни метаболитни процеси. За рециклирането ѝ в аминокиселината метионин са нужни витамин B6, B9 и B12. При липса на някой от тези витамини се получава хиперхомоцистеинемия, която пречи на синтеза на невротрансмитери като допамин, норадреналин, адреналин и серотонин и в резултат на това се получава депресия. Освен това повишения хомоцистеин води до образуването на невротоксични киселини, които увреждат невроните, произвеждащи допамин.

Изследване от 2017 г. Associations between serum homocysteine levels and anxiety and depression among children and adolescents in Taiwan

Заключения: Въпреки че множество изследвания показват връзката между повишения хомоцистеин и депресията, повечето от тях са направени при хора на средна или старческа възраст. В това изследване са участвали 649 ученика от I, IV и VII клас на училищата в Тайпе, Тайван. Резултатите показват. че при момчетата в VII клас на възраст 12-13 години депресията може да бъде свързана с повишения хомоцистеин. 

Изследване от 2018 г.  Association between increased plasma levels of homocysteine and depression observed in individuals with primary lactose malabsorption 

Изводи: пациентите с депресия, които имат първична малабсорбция на лактоза са със значително повишени нива на хомоцистеин. Същевременно нивото на фолиева киселина е значително по-ниско от хората с малабсорбция на лактоза без депресия. Това води до заключението, че има връзка между повишените нива на хомоцистеин, малабсорбцията на лактоза и депресията. 

Безспорно изследванията продължават и днес.

КАКВИ ИЗВОДИ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ? 

  1. Депресията е заболяване, което не винаги може да се излекува с психотерапия.
  2. Депресията може да е причинена от дисхармония на невротрансмитери, специфични рецептори за тези невротрансмитери и множество фактори.
  3. Някои от невротрансмитерите се произвеждат както в мозъка, така и в тялото и имат различни функции. Невротрансмитерите, които циркулират в тялото често не могат да преминат кръвно-мозъчната бариера.
  4. Някои храни са естествен източник на невротрансмитери,  които обаче не могат да достигнат до мозъка и да повлияят пряко на настроението. 
  5. Витамините от група B - фолиева киселина (B9) и витамин B12 са пряко свързани с невротрансмитерите.
  6. Изследването на кръв, при което се разглеждат еритроцитите не винаги може да даде информация за дефицит на фолиева киселина и витамин B12.
  7. Има различни референтни стойности за дефицит на серумен витамин B12 и затова в т. нар. сива зона  са нужни допълнителни изследвания на метаболити като хомоцистеин и метилмалонова киселина.
  8. Хомоцистеинът е вредна аминокиселина, която се повишава при липса на витамин B12 и / или фолиева киселина. 
  9. Повишеният хомоцистеин пречи на образуването на невротрансмитери и е свързан с депресия. Той е невротоксичен и към клетките на мозъка. 
  10. Приемът на водоразтворими витамини от група B е безопасен и не се налага те да бъдат закупувани с рецепта. 
  11. Витамин B12 и фолиевата киселина нямат тежки странични реакции както повечето антидепресанти и няма опасност от привикване.
  12. Дори и да приемате антидепресанти може да включите и прием на витамини под формата на хранителни добавки.

Повишеният хомоцистеин е свързан със сърдечно-съдови заболявания, инфаркт и инсулт, спонтанен аборт и дефекти на невралната тръба като Спина бифида по време на ембрионалното развитие на човека.

Тъй като много от зърнените храни са обогатени с фолиева киселина, дефицитът ѝ е по-рядко срещан. От друга страна дефицитът на витамин B12 има толкова различна симптоматика, че често може да бъде сбъркан с други заболявания. 
Липсата на витамин B12 може да попречи на правилното съзряване на кръвните клетки в костния мозък. Често това се проявява с мегалобластна анемия

Освен това дефицитът на витамин B12 може да увреди различни видове левкоцити, които имат важна роля за имунната система

И не на последно място дефицитът на витамин B12 може да доведе до намален брой от всички кръвни клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити)  и състоянието е известно като панцитопения.

Уврежданията на кръвните клетки могат да се установят сравнително лесно.

Дефицитът на витамин B12 е свързан с разрушаването на миелиновата обвивка на нервите и в зависимост кой нерв е увреден, симптомите са различни. Резултатите от лечението идват след няколко месеца, а понякога последиците са необратими.

Както видяхме дефицитът на витамин B12 може да доведе до промяна в невротрансмитерите в мозъка и различни отклонения в поведението.

Най-често дефицитът на витамин B12 се среща сред възрастните хора, които имат проблеми със стомашно-чревния тракт, защото се усвоява едва на края на тънките черва. Друга рискова група са хората с автоимунни заболявания, защото наличието на 1 открито автоимунно заболяване повишава риска от появата на още 2-3 автоимунни заболявания, които може да протичат с подобни симптоми.

Капките за нос с витамин B12 са подходящи за хората с гастрит, улцерозен колит, болест на Крон, синдром на раздразнените черва, синдром на сляпа чревна бримка, при наличие на рибни тении и чревни паразити, свръхрастеж на бактерии в тънките черва, намалени стомашни киселини, бактериална инфекция с Helicobacter pylori, при дългосрочен прием на определени лекарства.

Резултатите няма да се появят веднага, защото както стана ясно дори при лечение с антидепресанти отнема седмици и месеци за регулиране на невротрансмитерите и техните рецептори. 

Метилкобаламин е биоактивна форма на витамин B12, която заедно с фолиевата киселина участва в процесите на метилиране и същевременно понижава вредната аминокиселина хомоцистеин.

Хидроксокобаламин е друга форма на витамин B12, която се задържа малко по-дълго в организма и често се използва при неврологични увреждания. Служи и като антидот при отравяне с цианид, изгорели газове и различни микотоксини. Използва се в дози, които милиони пъти превишават препоръчителната дневна доза с цел спасяване на човешки живот. Няма опасност от предозиране.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.

Ефектът на пептидите върху кожата и човешкото тяло

Пептидите са протеинови фрагменти, съставени от аминокиселини. Когато тези аминокиселини се свързват заедно, те образуват аминопептид, а когато пептидите се свързват заедно, те образуват гръбначния стълб на протеините. Те са добре известни със способността си да насърчават здравата кожа и коса. Те могат да се приемат и през устата, обикновено под формата на колаген на прах или добавки. За увеличаване на мускулната сила и подобряване на възстановяването на тъканите. В допълнение към козметичните цели, проучванията показват, че ползите от пептидите могат да включват борба с диабет тип 2. Както и понижаване на кръвното налягане и понижаване нивата на холестерола.

прочети още
Пептиди и пептидна биорегулация

Пептидите се свързват със специфични, строго определени участъци на молекулата - ДНК /хромозомите/, като предизвикват синтез на специфични белтъчини с биорегулаторно действие, като хормони, ензими, невромедиатори, антитела, клетъчни субстанции, колаген и мн.др! Казано с по-прости думи пептиди ни поддържат млади и здрави. Пептидите отключват резервния потенциал за продукция на нови стволови клетки в таргетни органи и тъкани! Пептидите са „умни” аминокиселини, които носят правилна информация!

прочети още
Сублингвални пептиди Linguals (лингвални пептиди)

Сублингвалното приложение на лекарства е модерна тенденция в медицината. Този метод за въвеждане на пептидни вещества в организма избягва отрицателното въздействие на продуктите върху стомашната лигавица, ускорява абсорбцията на активните вещества в кръвния поток - директно през лигавицата на устната кухина. Нашите препарати в сублингвална форма имат свойството да се абсорбират директно през устната лигавица, което улеснява по-бързото проникване на пептиди. Това води до ускоряване на проявата на ефекта им.

прочети още
Основни видове пептиди : характеристики, цени и начин на приложение

Какви пептиди съществуват и какъв е механизмът им на действие? В интернет има много реклами и сайтове, които предлагат закупуване на различни пептидни биорегулатори. В тази статия бихме искали да охарактеризираме накратко всеки вид, така че потенциалният купувач да знае характеристиките на всяка категория и да може да избере правилния пептиден биорегулатор.

прочети още