Много от родени след 2000-та година не са информирани за Студената война между Източния блок, начело с несъществуващия вече Съветски съюз (СССР) и социалистическите държави от Източна Европа, Виетнам, Куба и Лаос срещу Западния блок, начело със САЩ, Великобритания, Канада, ФРГ, Италия, Турция, Гърци и подкрепяни от Южен Виетнам, Южна Корея, Япония и др.. Общо казано този период е продължил десетилетия – от 1947 до официалното разпадане на Съветския съюз през 1991 г.
Противопоставянето между двата лагера е свързано с икономически натиск, дипломатически маневри, конкуренция за власт, шпиониране. В подобни условия се разработват както военни разработки за отнемане на човешки живот и трайно увреждане на здравето, така и противодействия като построяване на бункери и бомбоубежища. Остава въпросът, ако облъчените с хранителни продукти са негодни как човечеството да осигури нужните количества храна и вода, които не вредят на здравето и да са с голяма трайност.
Още по време на втората световна война се зараждат идеите за супербомба, която да използва принципите на ядрено сливане за получаване на енергия.
В историята на човечеството досега са поради военен конфликт между САЩ и Япония са взривени 2 атомни бомби – през август 1945 г. над Хирошима и над Нагасаки. Те причиняват смъртта на около 200 000 души, главно цивилни. Допълнително хиляди хора умират по-късно поради поетите дози радиация. След това за демонстративни цели или ядрени опити са вривявани над 2000 атомни бомби от САЩ, СССР, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и др.
Студената война между големите сили започва. През 1952 г. САЩ детонират първата водородна бомба, чията мощ е стотици пъти по-голяма от тази на най-мощните бомби, използвани тогава или с 10 000 000 тона тротилов еквивалент. СССР не остава по-назад и взривява подобна бомба през 1953 г. Става ясно, че има нужда от създаване на нови мерки за защита. През 60-те години светът се доближава до ядрена война поради руските балистични ракети в Куба и американските в Турция. През 1960 г. Франция, а през 1964 г. Китай също имат атомна, а по-късно и водородна бомба. Ядреното оръжие става един от главните инструменти за политически и военен натиск.
През 80-те години ракетно-ядрените технологии се развиват значително. През 1988 г. САЩ разполагат вече с 23 000 ядрени бойни глави, а СССР с над 45 000. С края на студената война следва ядрено разоръжаване.
Ядрените оръжия водят до замърсяване с радиация след ядрената реакция. Образуват се остатъчни продукти, които отделят алфа, бета или гама-радиация, която се разпространява в обширни области с помощта на вятъра и дъжда. Отделени елементи като йод-131 и стронций-90 , които предизвикват множество увреждания на човешкото здраве. Първоначално ефектите от радиацията от атомните детонации не са добре изучени. В последствие е забелязана увеличената заболеваемост и смъртност над оцелелите от атомните бомбардировки в Япония. В области от днешен Казахстан, където са проведени над 100 атмосферни ядрени опита, повишените нива на радиация оказват директно въздействие на над 200 000 души, които имат проблеми с функциите на щитовидната жлеза и развитие на онкологични заболявания. По тази причина ядрените опити започват да се извършват над океана, в пустини или под земята, но това не означава, че водата или почвата не са подложени на радиоактивно замърсяване.
Oпитите с ядрените бомби все пак водят и до друго откритие. През 1951 г. в САЩ за първи път ядрен реактор произвежда електроенергия. Атомна електрическа централа (АЕЦ) е съоръжение, при което след разпад на атомното ядро при условията на контролирана верижна реакция се получава електрическа енергия. Първата промишлена електроцентрала е пусната през 1954 г. в СССР. АЕЦ – Козлодуй работи от 1974 г. Към април 2018 г. в света работят общо 450 ядрени реактора в 192 електроцентрали от 31 държави. Закрити са 166 енергоблока, а се строят нови 55.
Ядрените реактори използван уран за поддържане на ядрената реакция. Той е много тежък метал, който е широко разпространен на нашата планета. Намира се в морската вода, както и в много скали. Естественият уран се намира в 2 различни изотопа – това са атоми на един и същ елемент, но с различен брой неутрони. Например U-238 има 146 неутрона, а U-235 е със 143. 0,7% от урана на земята е U-235. Той лесно може да бъде разделен и да произведе голямо количество енергия. А U-238, който представлява 99,3% от всичкия уран на Земята, макар да е същия химичен елемент няма подобни свойства.
Досега има 3 сериозни аварии с разтапяне на активната зона на реактора на АЕЦ. Първата авария е през 1979 г. на Тримилния остров. Втората е през 1986 г. в Чернобил, днешна Украйна. Последната е предизвиканата от природни бедствия във Фукушима през 2011 г.
Вследствие на всички тези регистрирани или не тестове на ядрени оръжия и изпуснатите от АЕЦ води в околната среда – въздух, вода и почви се разнасят радиоактивни частици и тежки метали. Особено опасни са изотипите на йод и стронций. Човек може да погълне радиоактивен йод от млякото, произведено в засегнат от радиация район. Той се натрупва в щитовидната жлеза и я уврежда. Стронцият се натрупва в костите и човешкия организъм е подложен на продължително радиоактивно облъчване.
В годините на прехода България се раздели с много от печелившите си производства. Някои станаха жертва на недалновидната политика на новите лидери, други на натиск отвън, а трети просто паднаха жертва на ниската конкурентност и невъзможността да издържат в условията на реален пазар. Добивът на уран обаче не попада в нито една от тези групи. Той бе закрит в пълно национална съгласие, защото всички разбраха - уранът убива, дори с него да не се произвеждат бомби. Според представителите на различни здравни и екоорганизации България все още плаща скъпа цена за годините, в които печелеше от урана. С него се свързва високата заболеваемост от различни форми на рак сред хората, работили в мините. Площите край добивните райони пък са компрометирани за стотици години.
Уранът въздейства негативно на човешкото здраве чрез соматични или генетични увреждания. Той може да промени структурата и функциите на отделните клетки. Въпреки че обикновено трудно преминава през повърхността на кожата, той може да бъде вдишан или разпространен чрез храни и напитки. Токсикологът спомена, че уранът се натрупва главно в бъбреците и пикочната система.
Научни изследвания доказват, че урановите изотопи се задържат и стават неразделна част от костната система. Именно оттам те започват да облъчват организма с вътрешна радиация. Веднъж влезли в костите урановите изотопи не могат да бъдат премахнати рутинно.
Клинични изследвания доказват, че кафявите водорасли Ламинария са способни да пречистят както замърсени води, така и човешкото тяло от урана и неговите изотопи.
Публикация от 1960 г. на Айзък Азимов за Стройций -90 [1] дава информация, че е с 28 години на полуразпад. Попадайки в почвата и водите, той се поема от растенията, а оттам попада в организма на животните и човека. Тъй като е химически близък с калция, той се натрупва в костите и се задържа там в продължение на десетилетия. Докато веществата в меките тъкани циркулират и там има богато кръвообръщение, метаболитните процеси в костите протичат много по-бавно. Помислете си за колко време зараства раната от порязване и за колко заздравява например счупена кост. Този елемент е ново вещество в околната среда. След разцепването на атома на урана, вече влиза в състава на костите на всеки човек и на всички гръбначни животни. За щастие при децата поради интензивния растеж на костите количествата са много по-малки.
Рисковете от радиоактивно замърсяване водят до множество научни изследвания, които търсят варианти за безопасно извеждане на стронция от костите.
Едно от първите изследвания е от 1965 г. Effect of Sodium Alginate in inhibiting Uptake of Radiostrontium by the Human Body [2]. След като вече са проверили с помощта на плъхове, че приемането на натриев алгинат селективно пречи на абсорцията на радиоактивен стронций, изследователите провеждат подобен експеримент с нормален здрав мъж – доброволец. След като става ясно, че това дава окуражаващ резултат, изследванията продължават.
Всъщност има различни варианти на алгиновата киселина. [3]. Тя е вид полизахарид и след свързване с вода образува вискозна смола. Има способността да абсорбира бързо водата, като увеличава 200-300 пъти собственото си тегло. Ето защо се използва често в добавки за отслабване. Попаднала в стомаха тази алгинова киселина от кафявите водорасли увеличава обема си и създава усещане за ситост. Алгинови превръзки пък подпомагат зарастването на рани и изгаряния.
Алгинатите във водораслите, които са годни за храна от хората попадат в тънките черва. Вече писахме, че за съжаление не всички хора имат необходимата чревна флора за абсорбция на всички ценни вещества. Но това може да бъде избягнато с помощта на продуктите на Vertera, които са произведени по свръхмодерни и патентовани технологии.
Единственият източник на ценната алгинова киселина са кафявите водорасли, сред които са и тези от рода Ламинария. Ето защо те e неповторимата в сухоземната среда . В наши дни може да я намерите обозначена като Е400. [4]. Тя е стабилизатор, който запазва консистенцията и увеличаващ вискозитета на хранителните продукти. Извлича се от кафяви водорасли с голям размер като Ламинария и Фукус. Не се разтваря нито във вода, ниво в повечето разтворители. Използва се в производството на мармалади, желирани продукти и сладка, като стабилизатор при сладоледи и млечни коктейли.
Освен за хранително-вкусовата промишленост алгиновата киселина от кафявите водорасли Ламинария се използва и за :
Е400 не притежава алергенни свойства, не дразни кожата и лигавиците.
Но да продължим с изследванията от периода на Студената война. Ето още едно от 1967 г. Reduction of Strontium Absorption in Man by the Addition of Alginate to the Diet [5] То доказва, че нетоксичната субстанция, която намалява чревната абсорбция на радиоактивния стронций, без да влияе на абсорцията на калций се съдържа в екстракт от кафяви водорасли. Натриевият алгинат е сложен полимер от аминокиселини, чийто състав зависи от източника и метода на екстракция.
Въпреки че студената война е приключила официално, в XXI в. изследванията продължават.
В Reduction in the Absorption of Dietary Strontium in Man by Nutritional Factors от 2004 г. [6] се разглежда рискът от случайно изпускане на радиоактивния Стронций-90 от промишлеността. Търсят се варианти този източник на радиация с полуразпад в продължение на много години да бъде изведен от организма, благодарение на храносмилателната система. Същевременно това не бива да вреди на усвояването на калций.
Алгинатите са структурни въглехидрати, които се състоят от полимеризирани мануронови и глуронови киселини, извлечени от кафяви водорасли. С подобни свойства е и пектинът, който е нетоксичен и се среща в плодовете и зеленчуците. Най-богатите източници са корите на цитрусовите плодове и ябълките. Освен това е ефективен за предотвратяване на чревна абсорбация на олово.
Вече писахме за високата консумация от зелен чай при японците. Освен това се смята, че той пречи на абсорбцията на тежки метали, както и радиоактивния стронций.
Резултатите от изследването показват:
След като обсъдихме радиоактивният стронций с дълъг период на полуразпад в човешкото тяло каква е ситуацията с т.нар. тежки метали?
Ето една публикация на български език от 47 страници по темата от Ст. н. с. II ст. д-р Георги Леонидов Бекяров ИКП от Пловдив - Тежки метали – въздействието им върху здравето, източници на замърсяване и не клинични методи за определянето им в тялото на човека. [7]
Прието е металите, които имат плътност по-висока от 5 g/cm3 да се наричат тежки метали.
По-важни от тях са кадмият, никелът, медта, оловото, цинкът, желязото и някои други. Една част от тежките метали (мед, цинк, желязо и др.) в определени концентрации са жизнено необходими за човека. Те спадат към така наречените биоелементи.
Друга част от тежките метали като среброто, живакът, оловото и др. не са биологично необходими. Отровното действие на тежките метали върху човека и животните е толкова по-голямо, колкото техните съединения са по-добре разтворими във вода и в мазнини. Разтворени, те се усвояват по-лесно и проявяват своята токсичност. Голяма част от тежките метали, попаднали у човека, се изхвърлят.
Средно 12 % от поетите метални йони попадат в кръвта. От нея те се отлагат преди всичко в костите, в зъбите, в бъбреците и в черния дроб и водят до трайни увреждания. Тежките метали в кръвта действат токсично и като блокират и нарушават действието на ензимите. Хората, изложени продължително на въздействието на тежки метали, получават хронични отравяния. Особено уязвими са малките деца, които могат да получат и умствени увреждания.
Интересна е зависимостта на биологичното действие на тежките метали от тяхната концентрация. Биоелементите, само в допустими граници имат полезно действие. Когато количеството им в организма е много по-малко от необходимото, той боледува поради нарушаване на някои биологични процеси. Когато концентрацията им е повисока от необходимата, организмът също боледува поради вредното им въздействие. Останалите тежки метали във всички концентрации имат вредно въздействие върху човека.
Минералите са градивни блокове на човешкото тяло. Те са необходими за изграждането на организма, баланса на течности, протеиновите структури и за производството на хормони. Те са от ключово значение за здравето на всички органи, системи и тяхната функция. Те действат като ко-фактори, катализатори или инхибитори на ензими в тялото. Медта и желязото, например, заедно с други минерали са необходими за електронно-транспортната система на организма, като по този начин осигуряват необходимото за всички клетъчни производство на енергия.
Минералите, който са необходими в по-големи количества за нормалното функциониране на организма са калций, магнезий, натрий, калий, фосфор, сяра, желязо, мед и цинк.
Задължителни за нормалното функциониране на организма са и минерали в следови концентрации. Към тях спадат следните елементи: манган, хром, селен, бор, бром, силиций, йод, ванадий, литий, молибден, кобалт, германиум и други.
Минерали, които при определени условия също са необходими са флуор, арсен, рубидий, калай, ниобий, стронций, злато, сребро и никел.
Токсични са металите берилий, живак, олово, кадмий, алуминий, антимон, бисмут, барий, уран и други.
Тези групи се припокриват леко, защото оценката на минерали, които се необходими на хората е сложна, индивидуална и проблематична. Липсата на някои жизнени макроминерали може бъде жестока и евентуално катастрофална. Но, също така, големи дози от тях могат да доведат до същия ефект. Един от тези елементи е желязото. Желязо, което замества цинка и други минерали в панкреаса, надбъбречните жлези и на други места, може да допринесе за нарушена кръвна захар, толерантност и диабет. Мед, която замества цинка в мозъка довежда до мигренозно главоболие, депресия, тревожност, пристъпи на паника и много други оплаквания. Минералите, необходими в по-малки количества, обикновено са токсични в по-големи. Примери за това са мед, желязо, манган, цинк, селен и ванадий. Алкалните метали - калий и натрий са токсични, когато са в излишък. Наднорменото съдържание дори на калций води до значителен брой здравословни проблеми.
Тежките метали се разделят според М. Соколов в три основни групи според вредното им влияние върху организма на човека. Тези три групи са представени в таблица 1 Най токсични са металите от първа група.
Токсичните метали не са лесни за откриване. Те подават дълбоко в тъканите и органите. Най-често срещаните методи за откриване включват анализ на косата, кръв, урината и изпражнения.
Кръвните изследвания са от полза при острата интоксикация, когато в резултат на поемане на храни, напитки или вдишване на въздух, замърсени с тежки метали се прави спешно изследване. Проблемът е, че токсичните метали се емитират бързо от кръвта и се съхранява в тъканите. Така че, кръвните тестове трябва да се правят веднага след експозиция в рамките на дни или седмици по-късно те няма да дават точни резултати.
Тестове за урината и изпражненията се използват широко в холистичната медицина. При тях на пациента се дават хелатори на тежки метали ( EDTA, DMPS или други медикаменти). След което се събират проби от 24-часова 39 урина или изпражнения, в които се определя какво ще се отдели от тялото. Повечето хелатообразуващи агенти само циркулират в кръвта, така че липсват част от металите, които са депонирани в различни тъкани и органи.
На настоящия етап изследването на коса е едно средство за поставяне на диагнози, което трябва да бъде съчетано с конвенционалните изследвания, намерили своето място в клиничната практика. Косата отразява това, което се случва вътре в клетките, а кръвният тест показва какво се случва извън клетката и отпадъчните материали се изхвърлят. Косата дава информация за това, какво се съхранява в тялото. Например, ако е с високо съдържание на живак в косата, високи концентрация от него ще бъдат открити в органи като бъбреците и черния дроб.
След анализ на косите на 25 изследвани за съдържанието на 13 химически елемента, могат да бъдат направени следните изводи относно сравняване на получените резултати с референтните стойности:
Пловдивският учен дава 11 съвета, които биха довели до намаляване на акумулиране на тежки метали в нашето тяло
През 2015 г. нашите съседи от Румъния също са се интересували от разграждането на антимон от кафяви водорасли – Biosorption of Antimony by Brown Algae. [8] Той намира все по-голямо приложение в производството на полупроводници, диоди, инфрачервени детектори. Той увеличава твърдостта и механичната устойчивост на оловото и влиза в състава на различни сплави. Използва се и за производството на акумулаторни батерии, бои, кибрити, боеприпаси, припой, катализатор в пластмаси, облицовка на кабели, огнеупорни покрития, емайлиране на керамика и стъкло и др. Антимоновият триоксид е устойчив на огън и влиза в производството на дрехи, играчки, автомобилни и самолетни тапицерии.
Според Агенцията за опазване на околната среда в САЩ и Европейския съюз той е класифициран като токсичен замърсител, потенциално канцерогене за хората. Според Световната здравна организация максимално допустимата концентрация е 5 μg / L за питейна вода. След проведеното изследване се доказва, че кафявите водорасли пречистват водата от антимон.
В друго изследване от 2003 г. A review of the biochemistry of heavy metal biosorption by brown algae [9] се разглежда процесът биосорбция, при която биомаса може да се свърже с голямо количество метали без създаването на утайки. В този случай не е нужно клетките да са живи. Ето защо дори изсушени и смлени водорасли могат да пречистят водните разтвори. При биоакумулацията се осъществява активен процес, при който отстраняването на металите изисква метаболитна активност на жив организъм. Трябва да се има предвид, че различните водорасли – зелени, червени или кафяви имат различен строеж на клетката.
Оказва се, че именно кафявите водорасли имат висока ефективност при отстраняване на йоните на олово, мед, кадмий, цинк, желязо, олово, никел, стронций и др.
И като стана дума за кръговрата в природата, вземат се мерки и за безопасно прочистване на водите от тежки метали. През 2018 г. в Heavy metal removal from aqueous solution using sodium alginate immobilized sulfate reducing bacteria: Mechanism and process optimization. [10] се използва натриев алгинат, който се използва заедно с бактерии в периодичен и непрекъснат режим. Така се постига над 95% отстраняване на тежките метали чрез образуване на неразтворими метални сулфиди на желязо, цинк, кадмий, олово, никел и мед.
В публикация от август 2018 г. Graphene oxide encapsulated polyvinyl alcohol/sodium alginate hydrogel microspheres for Cu (II) and U (VI) removal. [11] се обсъждат микросфери с хидрогел от натриев алгинат, поливинилалкохол (PVA) и графен оксид. Резултатите показват, че приготвените адсорбенти могат да се считат за ефективни при отстраняване на Cu (II) и U (VI) от отпадъчните води.
За съжаление кафявите водорасли от рода Ламинария се нуждаят от студени води. Те се срещат само в северното полукълбо, а субарктичните води са идеални за развитието им. В последните години не само температурите на въздуха, но и на водата се повишават бавно, но стабилно. Горите от този вид водорасли, наричани келп, изчезват незабележимо в морските дълбини. Те са осигурявали не само храна, но и убежище за много животински видове. Освен това с процесите на фотосинтезис подпомагат пречистването не само на водата, но и на въздуха.
Без съмнение никога досега човечеството не е било поставено под подобна атака от лъчения и тежки метали. Опитите с ядрени оръжия дълбоко в земните недра или в морските дълбини рано или късно стигат до нас чрез въздуха, водата или храната. За щастие кафявите водорасли от рода Ламинария могат да ни помогнат по безопасен начин да възпрепятстваме навлизането на отровните вещества в костите и вътрешните органи.
Храните на основа на Ламинария на Vertera подпомагат прочистването на организма. Водораслите се отглеждат в закупени от компанията водни площи. Тъй като водораслите действат като "магнит" за вредните за човека вещества, чистотата на водите се контролира многократно. Използват се растения на възраст над 4 години и определени размери, които са изградили нужните ценни вещества. Строгият контрол на качеството прави компанията конкурентноспособна не само на руския, но и на европейския пазар. Продуктите на основата на кафявите водорасли от рода Ламинария преминават успешно сертифициране за продажба в Европейския съюз – Международен сертификат ISO 22000:2005. Чрез спазването на изискванията на този стандарт Vertera отговаря и на изискването за внедрена система за Анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НАССР), съгласно Закона за храните и Регламентите на ЕС.
А ето повече информация как се е стигнало до разработването на тези продукти.
По времето на студената война прави експеримент, който би могъл има фатален край за броени дни. [6] През 1971 г. в Ленинградския научен институт по радиационна хигиена Виталий Корзун е твърдо решен да защити докторска дисертация. Темата е:
"Ефективност на превантивните лекарства при едновременното приемане на Цезий-137 и Стронций-90 в човешкия организъм."
Цезий (Cs) е химичен елемент с маса 133 и от групата на алкалните метали. Открит е през 1861 г. чрез спектрален анализ. Названието му идва от латински и означава небесно син поради яркосините линии в спектъра му. Той е мек метал със златист цвят и температура на топене 29°C, при което може да съществува в течно състояние и при стайни температури. Поради голямата си активност реагира с кислород и образува цезиев пероксид. При реакция с водата се получава взрив и получават цезиева основа, която е изключително силна и може да разяде дори и стъкло, отделя се водород. При тази реакция се отделя голямо количество топлина. Поради изключителната си химическа активност този метал изключително рядко се среща в природата в чист вид. Може да бъде открит главно в минерали. Добива се чрез електролиза или редукция на химични съединения.
Цезият е елемент с 31 изотопи от 114Cs до 145Cs. От тях единствено Цезий-133 е стабилен, а останалите са радиоктивни с период на полуразпад от 1 секуда за Цезий-114 до 3х106 години за Цезий-135.
Изотопът Цезий-137 е източник на гамакванти и се използва в медицината, но в същото време е един от най-опасните химични елементи при ядрена авария.
Външното излагане на големи количества Цезий-137 може да причини изгаряния, остра радиационна болест и смърт. Може да увеличи риска от рак поради излагането на високоенергийни гама – лъчения.
Вътрешното приемане на Цезий-137 чрез поглъщане или вдишване позволява разпространението му в меките тъкани, особено мускулната тъкан. Поради бета-частиците и гама-лъчението рискът от развитие на онкологични заболявания отново е увеличен.
излагане на Cs-137 чрез поглъщане или вдишване позволява разпространението на радиоактивния материал в меките тъкани, особено мускулната тъкан, излагането на тези тъкани на бета-частиците и гама-лъчението и увеличаването на риска от рак.
Стронций-90 е с период на полуживот от 29.1 години. [8] Разпада се чрез бета лъчение. Той е химически реактивен и влиза в състава на различни химични съединения. Тъй като при разпадането си отделя топлина се използва като източник на енергия в открития космос за космически кораби, метеорологични станции и навигационни спътници. Използва се под строг контрол в промишлени манометри и за лечение на костни тумори.
Произвежда се чрез ядрено делене за нуждите на медицината и промишлеността. Среща се в околната среда след тестовете за ядрено оръжие през 50-те и 60-те години на XX в. , както и в отпадъци от ядрени реактори. Стронций-90 е мек метал, който може да се намери в прахообразна форма след взрив на ядрени оръция или аварии в атомни електроцентрали.
Радиоактивният Sr-90 може да се вдиша, но най-опасно за човешкото здраве е поглъщането му с храна или вода. Веднъж навлязъл в тялото Стронций-90 влиза във взаимодействие с калций и става част от състава на костите и зъбите. Попаднал там той може да причини рак на костите, костния мозък, меките тъкани около костта и левкемия
Опасният радионуклеид се разпада до Итрий 90 (Y-90), който на свой ред отново се разпада чрез бета лъчение, така че където присъства Sr-90 присъства и Y-90. Поради бета-радиацията Y-90 повишава риска от изгаряния на очите и кожата при външно излагане.
Но да се върнем отново на младият Виталий Корзун през 1971 г.
За да защити докторската си дисертация той трябвало да направи експеримент върху хора.
Успял да убеди 9 напълно здрави доброволци да участват. За да им вдъхне кураж лично той се присъединил към тях. Така станали 10 човека, които трябвало да погълнат едновременно Цезий-137 и Стронций-90.
Но имало ден, в който доброволците могат да се откажат от участието си в експеримента. Един от тях решил да се откаже и с това провокирал отпадането и на другите участници, както и провалянето на защитата на цялата докторска дицертация.
Какво направил обаче Виталий Корзун?
Пред перспективата дългогодишните му проучвания да бъдат провалени той изпил смъртоносната комбинация от радиоактивните Цезий-137 и Стронций-90.
Но това не било достатъчно за младия учен.
За да докаже тезата си, той изпил дозата и на доброволеца, който се отказал.
Така през 1971 г. в тялото му съществувало радиация с 70-100 пъти повече от изложените на аварията в Чернобил през 1986 г. И оцелял!
Но как?
Вече имало опити по време на Студената война, които доказвали, че има начин за отстраняване на радионуклеидите от тялото. Ключът за отстраняването им се криел в кафявите морски водорасли. Младият лекар знаел, че в тях има отлични сорбенти, които се свързват с тежки метали и радионуклеиди и позволяват безопасното отделяне на тези вещества. Експериментът имал пълен успех и доказал, че препарати с кафяви водорасли намаляват дозата на натрупване на Стронций с 6,5 пъти, а на Цезий с 13,5 пъти. Това още веднъж потвърдило изследванията, направени преди това върху опитни животни, че алгиновата киселина и нейните соли, изолирани от кафяви водорасли като Ламинария, която се консумира от векове от народите на Азия, имат не само противовъзпалителни свойства, но и ефективно отстраняват източниците на вътрешна радиация, тежките метали и токсините от тялото.
Аудиторията била изумена от смелостта на младия учен. А още по-изумителното е, че това не се отразява на здравето му и той издържа проверката на времето. Именно Виталий Корзун е един от учените. За първи път се предлафат природни и химични съединения, които редуцират натрупването на радиоактивните форми на Цезий и Стронций с 95-97%. Това е ефикасно и при животни, които са приемали радиоактивни фуражи в продължение на 2 години. Въз основата на тези резултати в социалистическия СССР още по време на студената война са одобрени лекарствени средства, наречени фероцианиди, които служат за антидот. Този сорбент се продава под други имена (Raidiohordaze и Желязна синеродиста смола). Произвежда се и в Германия, Япония, Чехослования, Китай. Използвал се след авариите в Украйна и Япония.
Виталий Наумович Корзун доказва, че най-добрия начин за превенция на йод дефицитните заболявания е използването на морски храни като риба, миди и водорасли. Създадената от него добавка Vahba йод е сред топ 100 от най-добрите стоки в Украйна за периода 2006/7 г. През 2011 печели награда от украинския конкурс „Изобретение на годината“, а през 2012 г. от Международен конкурс за инвестиции и иновации
Съставът на Vertera gel е 100% organic. Не съдържа никакви изкуствен съставки, оцветители и екстракти. Съставът му е ламинария, антиоксидант, лимонена киселина и калциев глюконат като регулатор на киселинността.
Технологията на производство е защитена с патент и преминава през 5 стъпки до извличане на всички полезни компоненти от клетката на ламинария (вид кафяво водорасло) и запазването в живия им вид. Съдържа 20 аминокиселини, от които 8 незаменими, витамини А, В complex, С, D, E, микро и макро елементи, омега 3 и 6, Фукоидан (най-мощният природен имунорегулатор). Този продукт няма нищо общо с хранителни добавки или лекарства. Той е напълно естествен, ефективен и безопасен за здравето. Многобройни клинични проучвания, и по-задълбочено изследване на химическия състав и обхвата на ефекти върху тялото, нареждат Vertera гел в групата на специализираните хранителни терапии.
Това е натурален и специализиран продукт за диетично и лечебно хранене, който изчиства и храни организма на клетъчно ниво.
Можете да използвате усилената формула Вертера Форте, в чийто състав влизат не само водорасли Ламинария, но и Фукус и Дихидроквертицин. Освен с натурален вкус може да намерите този продукт и с вкус на ябълка, вишна и касис.
Използвани източници:
1, Стронций -90. Айзък Азимов споделя знания и опасения.
2. Effect of Sodium Alginate in inhibiting Uptake of Radiostrontium by the Human Body
3. The Detoxification Potential of Alginates
4. E400 - Алгинова киселина (Alginic acid) | Е-тата Framar.bg
5. Reduction of Strontium Absorption in Man by the Addition of Alginate to the Diet
6. Reduction in the Absorption of Dietary Strontium in Man by Nutritional Factors
8. Biosorption of Antimony by Brown Algae.
9. A review of the biochemistry of heavy metal biosorption by brown algae
Комплексно прилагане на няколко пептидни биорегулатора, въздействащи върху различни системи на организма (имунна, храносмилателна, опорно-двигателна). Пептидните биорегулатори първоначално са изолирани от органи и тъкани на животни, така че те имат максимален ефект върху животните. има обширна научна база данни, потвърждаваща ефективността на пептидните биорегулатори за домашни любимци и котки. Форми и дозировки в зависимост от теглото на животното: Лингвални пептидни биорегулатори и във вид на капсули, добавени към храната
прочети ощеКомплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети ощеВ каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети още