Странични ефекти при спазването на диети

Случвало ли ви се е да решите да спазвате диета, защото сте видели статия в интернет, според която можете да смъкнете доста килограми в рамките на броени дни? Или може би членувате във специализирана фейсбук група за определен режим на хранене и там някой е показал удивителни резултати.

Въпреки че изглежда безобидно да сменим начина си за хранене, това може да предизвика неприятни и дори опасни за тялото симптоми. Погледнете хора, които разгорещено са ви убеждавали как бързо и лесно ще отслабнат с помощта на прочетена в интернет диета. Понякога са нужни само няколко дни спазване на ограничения в храненето, за да отбележите колко уморени и болни изглеждат. В повечето случаи те смъкват няколко килограма за кратък период от време, но скоро след като се върнат към нормалния си начин на хранене теглото им е равно или повече от периода преди диетата. Неприятните симптоми обаче ги демотивират да започнат нова диета. За трайност на диетата може да се говори, ако задържите пониженото си тегло около 1 година.

Опасни за здравето са диетите, при които се сваля повече от 10% от теглото за 1 месец за период по-дълъг от 3 месеца. Възможно е след като тялото се опита да напомни, че това не е правилния път, вие да сте убедени, че е “лечебна криза”, която ще премине и да продължавате. “Диета” е система за хранене, избрана от човека спрямо целите, които следва. Можете да разчитате на помощта на специалист. Консултация с диетолог/ендокринолог е нужна, ако имате хронични заболявания, в момента боледувате, имате поднормено тегло или затлъстяване 3-та степен и нагоре. Диетата е задълбочен процес тип маратон, а не спринт за 5 дни.

Индексът на телесна маса  (съкратено ИТМ, на английски Body mass index, BMI) е медико-биологичен показател и служи за определяне на теглото при хора с различен ръст. Получените резултати не се отнасят за лица под 17-годишна възраст, бременни жени и кърмещи майки, както и хора със силно развити мускули.

Измерва се в килограми на квадратен метър. Формулата, по която се изчислява е:

ИТМ = тегло в килограми, разделено на височината в метри на квадрат.

Ако това ви се струва прекалено сложно можете да разчитате на онлайн калкулатори за ИТМ, в които да въведете данните си.

Поднормено тегло под 18,5

• Тежко недохранване – ИТМ под 16.
• Средно недохранване – ИТМ 16-16,99
• Леко недохранване – ИТМ 17-18,49

Нормално тегло – ИТМ 18,5-24,99

Наднормено тегло – ИТМ над 25

Предзатлъстяване – ИТМ 25-29,99

Затлъстяване – ИТМ над 30

• Затлъстяване I степен – ИТМ 30-34,99
• Затлъстяване II степен – ИТМ 35-39,99
• Затлъстяване III степен – ИТМ над 40

Ето някои от страничните ефекти на неправилно изпълнените диети.

• понижен имунитет в резултат на липса на незаменими мастни киселини. Получава се и при диети с под 800 калории дневно или монотонни за над 14 дни. Еднообразното хранене няма как да набави всички витамини и минерали на човешкото тяло.
• поява на стрии . Кожата е богата на влакна колаген и еластин, но при бързо покачване на килограми, особено в определени области както е в случая с корема на бъдещите майки, тези влакна се разкъсват и деформират. Стрии могат да се получат при образуване на мускули и задържане на вода. Антицелулитният крем серум за отслабване е богат на колаген, кофеин, L-карнитин, йод, екстракт от бръшлян, масло от пореч, витамин Е и др.
• отпускане на кожата. Въпреки че кожата е богата на колаген и еластин, външната обвивка на тялото ни няма как да се свие толкова много, когато отслабнем краткосрочно с над 30 кг. Получават се провисвания в зоните около стави. Рязкото отслабване  се отразява и на лицето, на което действа гравитацията. Случва се дори при отслабване с 5% от теглото месечно за срок от 2 месеца.
• отключване на алергия след еднотипно повтаряне на 4-5 основни храни в продължение на 2 и повече месеца. Съществува риск от алергичен шок, който е животозастрашаващ при натравяне с прекалено много протеинови добавки с неизяснен състав.
• затлъстяване на черния дроб се получава при плодови диети с огромен прием на фруктоза. Това състояние често протича безсимптомно и може да е при прекомерен прием на въглехидрати в течение на месеци. При пациенти с чернодробни проблеми са нужни не месеци, а седмици практикуване на Високо Мазнинна - Ниско Въглехидратна Диета.
• инсулинова резистентност при диети с неограничен прием на плодове и плодови сокове над 3 дни, които съдържат глюкоза и фруктоза повече от 4 гр / кг телесно тегло. Дълготраен прием на високовъглехидратни храни (над 3 дни), както и продукти с висок гликемичен индекс
• отключване на диабет тип 2 при хора над 45 години с фамилна обремененост и над 65 г. без предразположеност, но с начин на хранене, който е поддържал дълго инсулинова резистентност. Обикновено виновник за новопоявилия се диабет са плодовите диети над 3 дни както и високовъглехидратни диети.
• проблеми с бъбреците при здрави хора, които в продължение на години са приемали големи количества протеини. Усложненията се появяват по-рано при хора, които са предразположени към бъбречни заболявания. В такива случаи дори не са нужни многократно завишени дози протеин.
• протеиново отравяне при консумация на количества над 3 грама или  повечето от половината дневен протеинов прием в рамките на 4 часа. При хора с бъбречни или чернодробни проблеми може да възникне и при по-малки дози.
• загуба на тъкани (мускулна маса). Въпреки че основната цел е да загубим от излишните подкожни и висцерални мазнини често в смъкнатите килограми влизат и мускули. Това се случва при шоково отслабване след нискокалорични диети, както и плодово-зеленчукови нископротеинови диети, диети на базата на супи и салати. Достатъчни са около 2 седмици, за да се види загубата на мускулна маса.
• язви и гастрити при нарочно пропускане на хранения или преминаване в режим на пост без храна за период от 16-20 часа всеки ден или планиран период без храна в продължение на 20-36 часа. Гладуване + кофеин усложняват стомашно-чревни проблеми. Друга лоша комбинация е гладуване в продължение на много часове и богата на фибри храна, която затормозява стомаха, когато са в продукти бедни на течности, мазнини и сложни въглехидрати.
• запек - обикновено се усеща след 3-тия ден при диета с храни, бедни на фибри, т. нар. “течни диети”. Веднага можете да се сетите за смутита, шейкове и коктейли, които са приготвени чрез съвременни домакински електроуреди. Нашето тяло не е пригодено към толкова фино смилане на храната и премахване на фибрите. Запек се получава и от високопротеинови диети на месна основа.
• диария и възпаление на червата. Често диарията се определя като нещо положително, част от “лечебната криза”, но нищо, което боли не е полезно за организма. От тялото се изхвърлят множество минерали. Причината за такъв тип разстройства са диети, богати на мазнини и фибри като Палео диетата. Диария може да се появи и при възрастни хора с непоносимост към лактоза, спазващи диети, богати на мляко и млечни продукти. Суровоядството пък може да причини бактериална стомашно-чревна инфекция. Куркането на червата също не е за пренебрегване.
• минерален дисбаланс ви застрашава при свръхприем на калий или недостиг на натрий. Често културистите използват различни техники, за да премахнат телесни течности и да могат да покажат релефа на мускулите си. Прилага се и от спортистите за бързо влизане в определена категория по килограми. С цел по-бързо отслабване се свалят телесни течности. Може да се случи несъзнателно и по време на летните жеги. Обезводняването на човешкото тяло не е за подценяване.
• задържане на вода в тялото поради натрий. Солта е един от основните източници на натрий. Тя се съдържа в множество преработени храни. Намаленото количество на калий също може да доведе до повишаване на нивата на натрий и минерален дисбаланс, както и до дефицит на витамин B12. От друга страна България е бедна на микроелемента йод. За справяне с йоддефицитните заболявания трябва да се използва бяла йодирана сол или морска йодирана сол. Хималайската сол, черната и всички други видове не са обогатени с йод, не съответстват на тази наредба и са пакетирани извън страната. Предвидено е човек да употребява около 4-5 грама сол на ден, но в много случаи тези количества са неколкократно превишени. Йодът в солта не е органичен и трудно се усвоява от организма.
• мускулни крампи поради минерален дисбаланс. Трябва да обърнете внимание на този симптом по време на сън, почивка или леки упражнения защото често сигнализират за дисхармония между магнезий, калций, натрий и цинк. Подобни крампи се получават и при липса на витамин D.
• увеличен риск от развитие на рак на дебелото черво. Появява се при комбинация от лениви черва (запек) и гниене на изпражнения с протеини от месо или яйца. Може да бъде регулиран с прием на повече фибри.
• провокиране на сърдечно-съдови заболявания след шокови диети със загуба над 12% от теглото за 1 месец в продължение на 8-10 седмици. Всеки 1 кг се нуждае от около 60 мл кръв, които да пренасят кислород и хранителни вещества. При драстично намаляване на телесното тегло тялото има нужда от по-малко кръв и е добре да има период за адаптация. Подобни увреждания могат да се получат и към предразположени към сърдечно-съдови заболявания, които съчетават глада с тежък физически труд или упражнения.
• кетоацидоза с увеличена киселинност на тъканите - случва се при лошо контролиран диабет. Спадът на pH се случва плавно и се задържа дълго време на определени нива. Случва се при диетите на д-р Аткинс, кето-диетите. Има както позитивни, така и негативни ефекти върху организма.
• липса на определени витамини. Тук няма как да не засегнем дефицитът на витамин B12, който се съдържа само в храните с животински произход. Прекаляването с тези продукти пък води до липса на други микро и макронутриенти. Ключът се крие в разнообразното хранене. Еднотипните диети с множество ограничения, които продължават със седмици, месеци и дори години не са за предпочитане. Същински бум в откриването на витамини , установяването на тяхната атомна структура и начини за промишлен синтез  се е случил през 30-те години на XX в. и са присъдени множество награди Нобел. Днес можем да ги приемем като хранителни добавки. Но преди от липса на витамини са умирали стотици хиляди хора, а много са получили дълготрайни увреждания. Примери за това са липсата на витамин С (скорбут), липсата на витамин B1 (Бери-бери), липсата на витамин B3 (пелагра), липсата на витамин B12 (злокачествена анемия), липсата на витамин D (рахит) и др.
• образуване на бъбречни камъни. Те могат да са като резултат от прием над 2000 мг дневно витамин С, както и на оксалати от зеленолистни зеленчуци. Подобно заболяване може да се появи и след прием на силно минерализирана вода, както и прием на хранителни добавки с калций.  
• симптом хронична умора и задух се появява при нискокалорични диети, които са спазвани над 2 седмици. Недостигът на витамин B12 може да намали формата, продължителността на живота и броя на еритроцитите и способността им да пренасят кислород. В резултат и при най-малкото усилие чувствате задух и умора. Не случайно витамин B12 във формите Метилкобаламин или Хидроксокобаламин е любим на спортисти, които го използват за да подобрят спортните си постижения.
• забавяне на метаболизма и запазване на мазнините. Колкото и да се стараем да заблудим организма в случаи на глад той се стреми да запази резервите, които ще му осигурят енергия. При шокови диети и продължителни нискокалорични диети намаляването на теглото вече не е толкова бързо. Много по-вероятно е да сте отслабнали заради телесни течности. Понякога са нужни само 72 часа глад, за да започне процес по консервация на мазнини.
• нетипични леност и мързел. При забавен метаболизъм се променя и темпото на живот. Това са естествени процеси, които целят запазване на енергията. Леността може да се дължи и на комбинацията от претрениране + липса на ценни хранителни вещества поради еднообразна диета.
• отслабена памет и концентрация. Могат да се дължат на липса на минерали и витамини или по време на адаптация към същинска кетоза. Забавянето на метаболизма също се отразява на паметта.
• променливо настроение и изблици на агресия. Тя е помогнала на човека  да ловува дори и когато е изнемощял от глад. Напълно нормално е при спазване на диета за отслабване да се чувствате изнервени, но се постарайте да не давате външен израз на емоциите си. При недостиг на глюкоза се получава изтощение на нервната система.
• депресивни настроения и неодобрение на резултата от диетата. Дължат се разликите между очаквания и реалност. Представете си, че вече сте избързали да си купите дрехи с по-малък размер за след диетата, но не сте отслабнали 6 кг както е било описано в статията в интернет, а 2 кг и се чувствате разочаровани.
• неконтролиран вълчи глад и хронично преяждане. Успели сте да издържите дните на глад и след това изпитвате неконтролируем глад към сладки, мазни и солени храни. След като сте постигнали мечтания резултат решавате да се наградите с храна. Забравяте за супите и салатите и си купувате храни с лъскави опаковки от автобусната спирка. Ясно е, какъв ще е резултата. Като бонус кожата ви едва ли ще се чувства добре в толкова кратки периоди да се свива и отпуска. Пропускането на хранене може да доведе до преяждане на следващото хранене.
• обсебване от мисли за храна, следене на калоричност, категорично отбягване на “забранени” храни. Границите между маниакалните състояния и добрите хранителни навици е тънка. Строгият веган не би се натровил, ако в устата му попадне късче месо, нито би има последствия за здравето му, ако мастилата за банкноти съдържат вещества с животински произход. Не е възможно да се упражнява пълен контрол върху броя на приетите калории, перфектната чистота на храната, набавянето на достатъчно полезни вещества и пр. Нормално е човек да се стреми към упражняване на контрол, когато се информира за ползите на определени храни, но ако не сте професионален спортист можете да измервате порциите си “на око”.
• ускорено стареене. Въпреки че е вероятно калориите на един и същ грамаж хранителен продукт да са равни от съществено значение е неговия начин на приготвяне и наличието на влага. Вземете например обикновена филия хляб и същата филия, но силно препечена. Ще има ли разлика това и как влияе на процесите на стареене? Оказва се, че препечената филия съдържа значително количество крайни продукти на гликация (наричани още AGEs), които влияят на скоростта, с която човек остарява. Пържените картофи съдържат много повече AGEs от сварените, пилешките гърди на скара са по-богати на крайни продукти на гликация от сварените и пр. Ето списък със 141 храни и количествата AGEs според начина на приготвяне.

В публикацията от 2013 г. Toxicological Function of Adipose Tissue: Focus on Persistent Organic Pollutants [1] се разглеждат доказателствата, че мастните тъкани в човешкото тяло имат допълнителни функции, свързани с модулиране на устойчивите токсични вещества. В последните десетилетия се отчита бум в затлъстяването на много националности и това води до повишен риск от развитие на захарен диабет, чернодробни и сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром и дори рак.

Ако се върнем назад във времето мастната тъкан е била считана за хранилище. През последните години към нейните функции са добавени още. Мастните тъкани помогат за терморегулацията на тялото, отделянето на хормони, управлението на метаболизма. В състава им участват клетки на имунната система. В последните години са открити различни взаимодействия между мастната тъкан и устойчивите органични замърсители. Въз основа на тези научни изследвания освен метаболитните и ендокринни функции, мастната тъкан може:

• да съхранява различни хидрофобни ксенобиотици
• представлява вътрешен склад, който с течение на времето изпуска от тези токсини и те увреждат други тъкани и органи
• мастната тъкан може да бъде мишена за токсините, които променят основните ѝ функции, повишават възпалителните процеси, променят  задържането на вода, пречат на синтеза на хормони и пр.

Затлъстяването е свързано с хипертрофия на специален вид мастни клетки, наричани адипоцити. Натрупването на макрофаги във висцералните мазнини е свързано с увреждане на черния дроб. Характерно за мазнините около коремните органи е, че те затрудняват функциите им. Подкожните мазнини по-скоро служат за топлоизолация на тялото.

Колкото  и да се борим против мазнините, те имат една от най-важните функции - позволяват оцеляването на организма по време на глад. Освен това те имат възможността да пречистват организма от попаднали в него токсини от околната среда или храненето. Устойчивите органични замърсители обаче заобикалят детоксикиращите процеси и се биоакумулират. Така например  с приема на храни от животински произход като тлъсто месо, мазни риби и млечни продукти ние поемаме не само мастни киселини и мастноразтворими витамини, но и тези ксенобиотици. Тези вещества се поемат от адипоцитите и се локализират в липидните капчици. Въпреки точното им местоположение в рамките на мастната тъкан техните ефекти на клетъчно ниво са слабо проучени. Предполага се, че натрупването на тези токсини именно в мастната тъкан намалява техните взаимодействия с клетки от други тъкани и ограничава силната им токсичност.

Учените дори успяват да формулират формула, според която коефициентът на дифузия на тези токсини е постоянен в мастната тъкан със скорост около 4.5-5% от сърдечния дебит - 5.60 L / min.

Различните токсини се разпределят в тялото според предпочитанията им за свързване с протеини и липиди. Те се срещат и в кръвообращението, откъдето достигат до други тъкани. Няколко клинични изследвания върху хора и животни доказват, че освобождаването им от мастните депа води до повишаване на стойностите в серума. Това най-често се случва по време на загуба на тегло при хора със затлъстяване. Няколко независими проучвания показват драстично увеличение на тези устойчиви токсини в кръвта след отслабване с 30 кг, което е в резултат от промени в начина на хранене или бариатрична хирургия с отрязване на част от стомаха.

От друга страна след като количеството мазнини намалява, концентрацията на токсини в тях се увеличава. Не всички навлизат в кръвообращението или пък биват изхвърлени чрез отделителната система.

Какво се случва при гладуване? Загубите на мазнини активират циркулацията на тези токсини и преразпределението им в мозъка, белия дроб, сърцето, далака, бъбреците, черния дроб, кръвта и други участъци на мастната тъкан. Изследвания показват, че често използвания преди години DDT навлиза в мозъка и уврежда централната нервна система. ю

Критичен въпрос е дали освобождаването на устойчивите токсини от мастните депа по време на отслабване може да доведе до опасни за здравето реакции в други органи и тъкани на хората. Доказателства за това са открити в няколко клинични изследвания за загуба на тегло поради променен начин на хранене или бариатрична хирургия.

Ролята на тези токсини е от особено значение при човешкото развитие. Мастните клетки се формират още по време на ембрионалното развитие на човека. Те могат да достигнат до нероденото бебе чрез майката. Те влияят и на бебета, имат особена роля по време на пуберитета. Дали ръстът на детско затлъстяване на се дължи отчасти и на съвременните храни, богати на синтетични вещества?

Метаболитните заболявания често са свързани с възпалителни процеси. Някои от тези устойчиви токсини водят до увеличение на възпалителния отговор в мастните клетки.

В изследването от 2010 г. Linking long-term toxicity of xeno-chemicals with short-term biological adaptation. [2] също е изразена концепцията за дългосрочната токсичност в мастните тъкани.

В публикацията от 2018 г. на Journal of Diabetes and Obesity / Obesity and Environmental Pollutants  [3] е разгледана връзката между затлъстяването и замърсяването от околната среда. Фитоестрогените в природната също могат да доведат до промени в ендокринната система, но е отчетено, че живеем във времена, в които има множество синтетични вещества.

Вече описахме какви са последствията от проникването дори и на минимални дози тежки метали  като олово и живак  в организма.

Минералите са градивни блокове на човешкото тяло. Те са необходими за изграждането на организма, баланса на течности, протеиновите структури и за производството на хормони. Те са от ключово значение за здравето на всички органи, системи и тяхната функция. Те действат като ко-фактори, катализатори или инхибитори на ензими в тялото. Медта и желязото, например, заедно с други минерали са необходими за електронно-транспортната система на организма, като по този начин осигуряват необходимото за всички клетъчни производство на енергия.

Минералите, който са необходими в по-големи количества за нормалното функциониране на организма са калций, магнезий, натрий, калий, фосфор, сяра, желязо, мед и цинк.

Задължителни за нормалното функциониране на организма са и минерали в следови концентрации. Към тях спадат следните елементи: манган, хром, селен, бор, бром, силиций, йод, ванадий, литий, молибден, кобалт, германиум и други.

Минерали, които при определени условия също са необходими са флуор, арсен, рубидий, калай, ниобий, стронций, злато, сребро и никел.

Токсични са металите берилий, живак, олово, кадмий, алуминий, антимон, бисмут, барий, уран и други.

Тежките метали се разделят според М. Соколов в три основни групи според вредното им влияние върху организма на човека. Най токсични са металите от първа група.

• Първа група - Hg, Cd, Pb, As, Zn, Ti
• Втора група - Co, Ni, Mo, Cu, Cr
• Трета Група - Ba, V, Mn, Sr, Al

Токсичните метали не са лесни за откриване. Те подават дълбоко в тъканите и органите. Най-често срещаните методи за откриване включват анализ на косата, кръв, урината и изпражнения.

Безопасно пречистване и детокс на организма можете да постигнете с продуктите на Вертера. 

България е изключително богата на уран. Всички мини сега са закрити, но много от входовете им са разбити и позволяват изнасянето на радиоактивно метално оборудване за скрап. Радионуклеидите Стронций-90 и Цезий-137 също са смъртоносни в големи дози, но клинични проучвания показват, че има начин да пречистим безопасно тялото си с помощта на кафяви морски водорасли.

Нека да видим кои са веществата, които могат да се натрупат в мазнините на тялото и да причинят различни негативни ефекти при отслабване.

Бисфенол А (BPA) е органично синтетично съединение, твърдо безцветно вещество, което е разтворимо в органични разтворители, но слабо разтворимо във вода.  Открит е през 1891 г. от руския химик А. Диянин. През 1934 г. са открити свойствата му за производство на епоксидни смоли. През 1958 г. започва производството на поликарбонатни пластмаси от General Electric, Bayer и Mobay.

Това е изходен материал за производство на някои видове пластмаси, предимно поликарбонати. От Бисфенол А се произвеждат пластмасови бутилки, включително и бутилки за вода, спортно оборудване, CD и DVD дискове. Епоксидните смоли, които съдържат Бисфенол А се използват за водопроводни тръби, покрития от вътрешната страна на консервни кутии за храна и напитки и производството на хартия за касови бележки. През 2015 г. са произведени около 4 милиона тона Бисфенол А за производството на поликарбонати и това е едно от най-големите количества химични вещества, произведени в световен мащаб.

BPA е ксеноестроген, който проявява свойства подобни на женския полов хормон естроген и затова има опасения доколко е безопасна употребата му в бутилки за вода и кутии за храна. Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) е забранила да се използва в бебешки шишета и опаковки за сухи млека, а Европейския съюз и Канада са забранили употребата на Бисфенол А в бебешки бутилки.

През 30-те години стават известни неговите свойства на изкуствен естроген и първоначално е използван дори като основа за лекарството диетилстилбестрол (DES). През 1971 г. става ясно, че то увеличава риска от развитие на рак при хората и е спряно. През 1997 г. започват изследванията за нежеланите ефекти от ниски дози Бисфенол А върху лабораторни животни. Съвременни проучвания намират връзки със здравни проблеми, причинени от прием на Бисфенол А по време на бременност и развитие на плода. Дебатите дали трябва да бъде изобщо забранена употребата на BPA продължават от 2014 г. Притесненията относно влиянието на Бисфенол А върху човешкото здраве са мотивирали много производители да го заменят с Бисфенол S (BPS), за който също има опасения, че влияе на здравето. Но сигурно е добър маркетингов трик да бъде обявено, че въпросното изделие не е източник на Бисфенол А.

Фталати са естери на фталова киселина. Те се използват главно като пластификатори - вещества, които се добавят към пластмасите, за да се увеличи тяхната гъвкавост, прозрачност и дълготрайност. Използват се и за омекотяване на поливинилхлорид (PVC). Използват се и в различни медикаменти, желиращи вещества, стабилизатори, лубриканти, емулгатори. Влизат в състава на лепила, строителни материали, продукти за лична грижа (парфюм, сенки за очи, лак за нокти, течен сапун, лак за коса), медицински изделия (катетри и устройства за кръвопреливане), опаковки, детски играчки, глина за моделиране, восъци, бои, печатарски мастила, текстил и пр. В дома влизат в състава на завеси за душ, винилова тапицерия, плочки за под, кутии за храна  и различни опаковки, както и средства за почистване.

Най-широко използваните фталати са DEHP, DIDP, DINP, BBP.

Заради здравословните проблеми, които причиняват фталатите с по-ниско молекулно тегло се заменят с фталати с по-високо молекулно тегло. Междувременно все повече производители се стремят да използват алтернативи на фталатите. Поради повсеместното разпространение на пластифицираните пластмаси все повече хора са изложени на някакво ниво на фталати. Някои проучвания доказват, че високи дози от тези вещества променят хормоналните нива и предизвикат появата на вродени дефекти.

В световен мащаб ежегодно се произвеждат около 8.4 милиона тона пластификатори като 70% от тях са фталати. Останалите 30% са алтернативни химични вещества.

През 1846 г. разработката на пластмаса от нитрат от целулоза води до разработването на рициново масло като първи пластификатор през 1856 г. През 1870 г. камфорът става по-предпочитан пластификатор. През 20-те години на XX в. са въведени първите фталати, които са предпочитани, защото нямат миризмата на камфора. През 1931 г. започва бумът на PVC.

Фталатите са бистри, с гъста течна консистенция, ниска разтворимост във вода, висока разтворимост в масло и ниска летливост. Тъй като не са химически свързани с пластмасата, фталатите могат да се отделят лесно с нагряване или чрез екстракция с органични разтворители.

Микропластмасите са частици по-малки от 5 мм и се използват в различни продукти. Те могат да възникнат и след разрушаването на по-големи парчета пластмаса чрез различни процеси. Микропластмасите могат да повлияят на човешкото здраве след като преминат през стомашно-чревния тракт. Те могат да повлияят на имунната система, която е свързана с червата и да отделят различни токсични вещества и патогени.

През октомври 2018 г. едно изследване обикаля земното кълбо. То е на млад лекар от Виена, Philipp Schwabl. Microplastics discovered in human stools across the globe in 'first study of its kind [4] 

Изследователите наблюдават група от участници от 8 страни в целия свят (Финландия, Италия, Япония, Холандия, Полша, Русия, Великобритания и Австрия) . Те показват, че всяка единична проба на изпражнения съдържа микропластмаси като понякога те са от 9 различни вида пластмаса с размери между 50 и 500 микрометра като най-често са се срещали полипропилен и Полиетилентерефталат (известен и като PET или PETE) . Средните стойности са 20 микропластмасови частици на 10 грама изпражнения. Всеки от 8-те участника е водил дневник на храните през седмицата, които са били последвани от вземане на проби от изпражненията. Оказва се, че пластмасата в изпражненията най-вероятно е след консумиране на храна в пластмасова опаковка или от пластмасови бутилки. Никой от участниците не е бил вегетарианец, а 6 от 8 са яли морска риба.

Младият доктор подчертава, че на практика пластмасовата посредством хранителната верига е достигнала и до човека. Най-малките микропластмасови частици най-вероятно могат да достигнат до кръвообращението, лимфната система, черния дроб и други вътрешни органи. Тепърва ще трябва да се правят още изследвания как това се отразява върху човешкото здраве.

Трибутилол (TБT) е общ термин за клас химични съединения. Свойствата му са открити през 50-те години в Холандия, а през 6о-те години вече е придобил популярност в световен мащаб. В продължение на 40 години е бил използван като биоцид в специална боя, нанасяна върху корпусите на океанските кораби с цел повърхностите им да не обрастват с водорасли. Този своеобразен грунд повишавал издържливостта на корабите, бил смесван с всякакви бои. Трибутилол бавно навлязъл в морската вода и оказал силните си токсични действия и към организми, за които не е предназначен. Проучвания показват, че засяга ракообразни, водорасли и други организми в основата на хранителната верига и така достига до морските хищници и дори хората. Токсичните ефекти за някои видове се проявяват дори при 1 нанограм на литър вода. Въпреки че е ефективен биоцид, трибутилолът погрешно се счита за безопасен за околната среда. Той има полуживот 1-2 седмици в морската вода, но когато се натрупа в утайки полуживотът му е около 2 години. Той често се свързва с различни вещества и може да бъде освободен след цели 30 години.

Днес е забранен за използване. Но през 2008 г. високи нива от ТБТ са открити в черния дроб на морска видра, както и на делфини. Освен това е свързан със загубата на слуха на най-големите хищници при бозайниците - зъбатите китове.

Първоначално забраната за употреба на ТБТ е при лодки с дължина под 25 метра през 80-те години. През 1990 г. се препоръчва да не се използва върху по-малки плавателни съдове. През 1997 г. Япония забранява производството на анти-обрастващи бои на основата на ТБТ. През 2008 г. е забранен чрез Ротендамската конвенция, в която се посочва, че корпусите на корабите или други техни външни части не бива да са обработени с бои на такава основа, освен ако не е използван защитен филм за намаление на отделянето на токсините във водата. Въпреки многото забрани, тези бои често се използват в Карибите. През ноември 2018 г. трима души в САЩ са осъдени за това, че са произвеждали и продавали боя на основата на Трибутилол.

Нонилфенолите и фенолът са семейство от тясно свързани органични съединения. Открит е през 1940 г. и производството му нараства до стотици милиони килограми в световен мащаб. Тези вещества се използват  при производството на антиоксиданти, добавки за смазочни масла, сапуни и перилни препарати и емулгатори. Използват се и в различни детергенти, бои, пестициди, продукти за лична хигиена и пластмаси.. Нонилфенолът е привлякъл вниманието поради разпространението си в околната среда и ролята му на разрушител на ендокринната система и способностите му да действа подобно на естроген.

Нонилфенолът се запазва във водна среда и е умерено биоакумулиращ. Може да отнеме много месеци, преди да се разпадне във водите, почвите и утайките. Много от продуктите като сапуни и препарати за почистване навлизат в канализацията, а пречиствателните станции не могат да го разградят напълно. Основното притеснение, че подобни замърсени води често се използват за поливане на земеделска земя. Биоакумулирането е значително във водни организми и птици, като във вътрешните органи на някои животни концентрациите са от 10 до 1000 пъти по-големи от тези в околната среда.

Доказано е, че нонилфенолът при хората имитира естествения хормон 17β-естрадиол и действа подобно на женския полов хормон - естроген.

Подкожни инжекции с нонилфенол в края на бременността показват, че може да премине в плода през плацентата. Дори и ниски дози от този ксеноестроген могат да предизвикат клетъчна смърт в клетките на плацентата и дори до спонтанен аборт.

Нонифенолът провокира увеличаване на затлъстяването. Той действа по време на ембрионалното развитие на човека и при новородените, които са особено уязвими. При възрастните този химикал може да повлияе на хормона лептин, който е отговорен за усещането на засищане по време на хранене.

На 1 декември 1994 г. в биомедицинската наука настъпва Големият мастен взрив Fat’s big bang, при който Джефри Фридман и сътрудниците му публикуват в престижното научно списание Nature информация за откриването на лептина. След това той е споменаван стотици хиляди пъти в множество научни изследвания. Откритието на лептин промени мнението, че мастната тъкан е пасивен склад за липиди. Всъщност тя е най-големия ендокринен орган в човешкото тяло и произвежда стотици хормони, наречени обобщено адипокини.

Лептинът е този, който информира хипоталамуса в мозъка, че сме приели достатъчно мазнини, няма нужда да се храним, защото имаме достатъчно енергия. Има и други функции, свързани с фертилността, имунитета, функциите на мозъка и пр.

Основната роля на лептина е дългосрочното регулиране на енергийния баланс – количеството калории, които поемаме и изразходваме, както и колко мазнини съхраняваме в тялото си. В процеса на еволюция и нередовно хранене този хормон ни е предпазвал както от глад, така и от преяждане. Днес той ни предпазва от глада, но все по-често се случва да преяждаме. 

Именно така се увелича количеството приемана храна и това води до затлъстяване. Освен това е доказано, че имитирането на естроген по време на ембрионалното развитие и след раждането увеличава апетита и насърчава организма да съхранява мазнините. Други научни изследвания потвърждават връзката между нонилфенол и рак на гърдата.

Най-големия източник на нонилфенол са храните. В Германия дневния прием е средно 7.5 µg / ден, а в Тайван е варира от 5,8 до 235,8 µg / kg. Друго проучване сред италиански кърмещи майки показва, че концентрациите му в кърмата не са за подценяване при жени, които консумират риба от замърсени води. Което е приет през устата, този химикал се абсорбира бързо в стомашно-чревния тракт, а след това може да достигне до натрупване в мазнините.

Производството и употребата на нонилфенол е забранено в Европейския съюз. В САЩ са въведени препоръчителни концентрации за сладка/солена вода. Към днешна дата е широко употребяван в много азиатски и южноамерикански страни.

Ако ви направи впечатление повечето от тези вещества се използват по-малко от 100 години и няма достатъчно научни изследвания за ролята им в човешкото здраве. Където пък има проучвания и забрани, те не са в световен мащаб и се намират страни, които да не се съобразяват с препоръките. От друга страна годишно се произвеждат милиони тонове подобни вещества, които поемат по своя път. Не е ясно доколко се разграждат.

Дълъг е списъкът на веществата, които са се появили в последните 100 години и са с неясни въздействия върху човешкото здраве. Както стана ясно при евентуална смяна на храненето с цел смъкване на килограми има голям риск подобни вещества, които са натрупани в мастната тъкан да започнат миграцията си към други тъкани и органи.

Вече писахме защо е важно да се избере козметика без парабени. 

Освен като Е218, Е214 и Е216 имената на различните парабени се изписват и като Methylparaben, Etyhlparaben, Propylparaben, Butylparaben, Isobutylparaben, Isopropylparaben и Phenylparaben. Също могат да бъдат изписани като Metagin, Propagin, Oxybenzoesäure/Oxybenzoat, PHB и Parahydroxybenzoat.

В храните Метилпарабен или E218 се нарича  Метил р-хидрокси бензоат (Methyl p-hydroxybenzoate) [7]. Допустимото дневно количество от консерванта в човешкия организъм е 10 мг/кг. Разрешен е във всички страни с изключения на Русия. Използва се в сухи супи, кубчета бульони, сладкарски изделия с високо съдържания на захар, включително и в шоколади и шоколадови бонбони с пълнеж, сушени месни продукти, спира узряването на виното.

От друга страна пропилпарабенът или Е216 се нарича и Пропил р-хидрокси бензоат (Propyl p-hydroxybenzoate) Според framar.bg не е безопасен и затова не се използва в хранително-вкусовата промишленост. Употребата му в храните е забранена, въпреки че има и изключения. Използва се като консервант в козметичните продукти.

Етилпарабенът или E214 - Етил р-хидрокси бензоат (Ethyl p-hydroxybenzoate) [9] изключително рядко намира приложение в хранително-вкусовата промишленост, защото променя вкуса на продуктите и е силен алерген. Използва се в козметиката и парфюмерията като консервант, когато не може да се използва киселина. Количеството не бива да превишата 0,4%. Забранен е за използване във Франция и Австралия. Естерите на тази киселина не се променят в организма и се отделят чрез бъбреците в първоначалната си форма. Могат да доведат до контактни дерматити, раздразнение на лигавицата на очите и др. Добавката не е сертифицирана и поради това не се препоръчва използването на продукти с Е214 от деца.

Пестицидите са отровни химични съединения, които са специално създадени от човека с цел да убиват различни вредители.

Според предназначението си те са зооциди (инсектициди, афициди формициди, лепидоциди, акарициди, нематоциди, лимациди, молюскоциди, авициди, крюстоциди, хелминтоциди). Те се разделят на овоциди (за ликвидиране на яйцата), ларвициди (против развитието на ларви), адултоциди (срещу възрастните организми). 

Фунгицидите са създадени за борба с фитопатогените. Хербицидите са за борба срещу различни растения, обозначени като плевели.

Според химичния си състав са органични и неорганични. 

Според начина на действие са контактни, трансламинарни, системни.

Някои от тях попадат в човека чрез храната и също могат се натрупат в мастните тъкани.

Живеем във времена, когато поемаме химични вещества синтезирани в последните десетилетия. Можем ли да смекчим негативните ефекти от диетите за сваляне на килограми? Звучи нереално да се предпазим от нахлуващите отвсякъде токсични вещества. Но можем да се постараем да ги изхвърлим от организма си с помощта на продуктите на Вертера. Това не са хранителни добавки, а лечебни храни, богати на витамини, аминокиселини, алгинати, ламинарин, фукоидан, естествен глутамат, органичен йод, микро и макронутриенти. Те ще ви помогнат плавно да смъкнете излишните килограми без изтощителни диети. Както споменахме много от токсините се отделят в подкожните мазнини, а увиването с гел на основата на водорасли още при първата процедура води до намаление на обиколките на тялото. Ако се чувствате зле след започване на диета това може да не е "лечебна криза", а сигнал, че в тялото ви циркулират токсини. Ето защо е важно преди да предприемете подобни стъпки да направите истински и пълноценен детокс на тялото си. 

Използвани източници:

1. Toxicological Function of Adipose Tissue: Focus on Persistent Organic Pollutants 

2. Linking long-term toxicity of xeno-chemicals with short-term biological adaptation.  

3. Journal of Diabetes and Obesity / Obesity and Environmental Pollutants   

4. Microplastics discovered in human stools across the globe in 'first study of its kind'.