Количката е празна


обратно

Д-р Илия Дамянов: Какво значи бруксизъм и как той бавно ни унищoжава

15 ноември 2017

Казвам се доктор Илия Дамянов, в момента съм на 30 години.  Завършил съм дентална медицина през 2012 г. в гр. Пловдив. Живея и работя предимно на територията на град Русе (в отделни дни давам консултации и извършвам манипулации във Варна, Пловдив и др.). Баща ми беше лекар по дентална медицина, а майка ми му беше асистентка през по-голямата  част от съвместният им живот и съвсем логично аз, буквално,  съм израстнал и отгледан в кабинета. Това до голяма степен ми е повлияло, от една страна да имам огромно желание и аз да стана дентален лекар. От друга страна да искам да се разввивам все повече и да надмина и без това високите очаквания спрямо мен.

Още в първите студентски години започнах да посещавам допълнителни лекции, семинари и курсове на всякакви теми, свързани с моята сфера. Не съм спял и до ден днешен и доказателствата за това са окачени на стената в клиниката ми под формата на сертификати датиращи от 2008 до днес. Споменавам всички тези неща, защото искам да стане ясно, че когато предоставям определена информация, тя не е случайна, а е на базата, от една страна на дългогодишен опит и доказателства,  а от друга, е свързана с най-новите изследвания в областта. Няма да си позволявам да губя повече време, защото това за което ще говоря днес е изключително важен и наболял въпрос – БРУКСИЗЪМ.

Бруксизъм – някой са го чували, някой дори знаят какво е. Но колко е важно? Сега ще разберете.

Най- общо става дума за стискане на зъбите под различна форма. Има доста подразделение, определящи се от различни фактори. Ще се опитам да ги обясня просто и разбираемо за всички, защото според мен добрият специалист винаги обяснява на клиентите си (в случая пациентите си) с думи, които те разбират.

Първо и най-важно трябва да споменем как човек да разбере, че има това заболяване?

Има няколко начина – най-лесно е когато сам усети някой от симптомите:

-болка

- пукане

- щракане

-  умора и дискомфорт в областта на зъбите и долната челюст (както денем, така и нощем)

- намаляне на слуха

- скованост на челюста.

Забележете, казах най-лесно, но това, далеч не означава, че това е най-добрият вариант. Винаги е по-добре, когато по време на профилактичен преглед или друга манипулация, вашият дентален лекар забележи характерните белези и след разпит и анамнеза заедно стигнете до извода, за тяхната поява.

Най-честите симптоми за бруксизъм са:

- изтриване и заглаждане на дъвкателния релеф на зъбите

- повишена чувствителност

- странични (шиечни изтривания) на дъвкателните зъби

- намалена височина на захапката и дъвкателната равнина.

Това не означава, че те сочат само и единствено към това заболяване. Разбира се причината в някой случай може да е и друга.

Сега аз ако съм на мястото на човек, който чете тази статия, съвсем логично ще се запитам за повечето от тези симптоми как са свързани със стискането на зъби. Ето го и отговорът:

Човешкият череп като част от опорно двигателната ни система е много сложно устроен и в същото време е много добре „проектиран”. Защо го казвам? Аз обичам примерите от практиката: всеки знае, че на един автомобил трябва да му се сменя маслото на всеки (примерно) 10 000км, защото има триене и тоша триене износва двигателя. Ако се сменя редовно маслото и колата се кара постоянно с 2000-3000 оборота в минута, тогава за 10 000км няма да и стане нищо и пак ще бъде като нова. Същото е и с човешките челюсти, които извършват десетки хиляди триещи движения на ден. С тази разлика, че „маслото” на човек не е предвидено да се сменя. Предвидено е да издържат безпроблемно 60-70 години. Проблемите идват, когато натоварваме многократно повече пъти от предвиденото и с многократно по-голяма сила.

Какво се случва?

Долната челюст на човешкия череп се свързва с горната и с останалата част от главата с една единствена ставичка, наречена Темпоро Мандибуларна Става (ТМС). Тя е много малък и фин елемент в нашия организъм, а в същото време играе огромна роля. Можете да си я представите като не по-голяма от ставата в основата на пръстите ви. Именно тя понася цялото натоварване и извършва всички функции (десетки хиляди на ден), свързания с хранене, говор и други действия. Когато си стискаме зъбите нощем, докато спим – това е излишно и непредвидено за нея, когато си стискаме зъбите денем, докато сме изнервени, ядосани, замислени, уморени – това е излишно и непредвидено за нея. Когато си стискаме зъбите в спортната зала – това е излишно и непредвидено за нея. Много от нас го правят и за повечето е станало такава част от тях, че те не го осъзнават.

Повярвайте ми всеки ден имам хора, на които задавам въпроса „ти стискаш ли си зъбите” и те ми отговарят категорично „НЕ”.

Но след проведен разговор и обяснения  идват на повторно посещение и са констатирали този проблем. Връщам се на ТМС – когато и прилагаме ненужно натоварване тя се уврежда по няколко механизма: първо и най-важно: всяка става се състои от ставна ямка и ставна главичка – тези елементи са покрити с хрущял, съставен от КОЛАГЕН. Този колаген, както всички знаете, с годините намалява, а с прекомерното натоварване и още по-бързо се изчерпва. Това, съвсем логично, води до изтриване на хрущяла, увреждането му, болки, затруднено движение и възпаление. Разбира се за този проблем има решение и това са капсулите Invita active с хрущял от акула, който съдържа ценния колаген тип 2, естествен рибен колаген, лиофилизиран, глюкозамин, хиалуронова киселина и др.

Другият механзъм, по-който се уврежда ставата е, че тя се изтрива цялаата и заглажда релефа си  - представете си една ямка, която постепенно става по-плитка, защото краищата и се износват. Това от своя страна води отново до възпаления, понякога до преразтягане на сухожилията, които крепят ставата, тъй като тя неможе да се фиксира на точното си място при движение и дори се стига до откачане на челюстта (излизане на главичката от ямката), което е доста неприятна, болезнена и трудна за разрешаване ситуация.

Изтриването, износването и възпалението на ставата, често е подсилено от изтриването на зъбите, което неминуемо се случва при бруксизъм. Стискайки зъби, а понякога и триейки ги едни в други ние ги претоварваме многократно повече от предвиденото за тях. Логично – те се изтриват многократно по-бързо от очакваното.

Какво се случва? Да кажем, че зъбите са изтрити с един милиметър – това е толкова малко, колкото един средно статистически човек никога няма да забележи или усети. Така е, но 1мм на горната челюст и 1мм на долната челюст вече прави общо 2мм изчезнали завинаги от височината на захапката ни. Това какви проблеми създава? Два милиметра по-дълбоко затваряне на устата от предвиденото, ТМС се преразгъва, претоварва, я тя и без това е износена от самото стискане. Това все още не се усеща, освен ако не се обърне специално внимание на симптомите. От друга страна 2мм по-ниска захапка започва вече да дава съвсем леко видимо отражение на лицето на човек. Замислете се и ако трябва вижте примери, как когато човек няма зъби долната му челюст е по-прибрана към горната и как долната половина на лицето е с намален размер и има старчески вид. Този ефект е подсилен и с факта, че меките тъкани също се отпускат повече, когато устата е по-затворена, от това което трябва да бъде. Разбира се, отпускането на кожата с напредването на възрастта е нормален физиологичен процес, свързан със загубата на колаген, хиалурон, намалената хидратация и т.н, но това са вещества, които могат да се набавят по друг начин и са тема на друга статия.

Изтриването на зъбите неминуемо води и до поява на чувствителност (лека болка от топло, студено, сладко и др. при здрави зъби), това е така, защото горния, защитен слой на емайла е намалял драстично (той е от 1мм до 2мм.) съответно зъбите освен, че са по-чувствителни от нормалното те са и по-податливи на кариес, както и други механични разрушения (отчупване на малки парченца). Искам да наблегна на това, че до тук говорим за едва 1мм изтриване на зъбите, което пак повтарям – човек сам е почти невъзможно да констатира! Това е етапът, на който ако се останови бруксизъм може да се вземат необходимите мерки и зъбите да се запазят без фатални увреждания и излиши интервенции.

Когато изтриването стане 1,5-1,6мм (общо 3мм или повече за двете челюсти), тогава става лошо. Това е обикновенно етапът, в който човек остановява вече сам, че нещо не му е наред със зъбите, но все още не забелязва какво и не е сигурен, че има проблем. За съжаление дори при такова изтриване повечето хора все още са сигурни, че не си стискат зъбите. При намаляне на дъвкателната повърхност с  1,5мм проблемите се множат:

Дебелината на емайла на дъвкателната повърхност на места е намалена до нула, което означава сигурна поява на кариес на тези места, означава осезаема чувствителност и дискомфорт, загуба на дъвкателния релеф, което от своя страна предизвиква повече излишни движения и повече усилие по време на хранене (релефните зъби сдъвкват лесно, гладките зъби - трудно), които излишни усилия допълнително натоварват вече необратимо увредената ТМС. Обикновенно на този етам е моментът в който започват да се появават и страничните (шиечни, некариозни) разрушения.  Така наречените „клиновидни дефекти”. Те са често срещани при хора с бруксизъм в напреднал стадий.

Няма да изпадам в подробности, но с две думи именно мястото точно в началото на зъба, шийката, там където свършва венеца и започва видимата част на зъба е най-податливо на индиректно разрушение, това може да се наблюдава на отделни зъби, но обикновенно е на всички или повечето, които се стискат. Зъбът се издълбава малко по малко, което води, първо до чувствителност, второ до място, където по-трудно се почиства и съответно повече се задържат плака и хранителни остатъци и също така когато емайла там изчезне (а той на това място е под 1мм) там остава повърхност, която е незащитена и изцяло предразположена за развитието на кариес.

Връщам се на ТМС, за да кажа какво се случва там. Имаме изтрития хрущял и намаленият колаген, заобления релеф на ставата и опасността от луксация (изместване), имаме отпуснатите ставни сухожилия, сега се налага да стискаме още повече, защото зъбите са плоски и не могат да сдъвчат, налага се да затваряме още повече, защото височината е намалена с 3мм или повече. Тук обикновенно започват началните симптоми на ТМС – лека болка или пукане или щракане на ставата. Понякога сутрин или нощем се събуждаме с лека умора и дискомфорт в областта на челюстта и всичко това до тук казано са симптоми, които хората или изцяло не усещат или усещат много леко и пренебрегват, а проблема вече станал серозен. Толкова сериозен, че след възпалението на ставата, което обикновенно протича безсимптомно, започва възпаление и на съседни тъкани, а това са сухожилия, мускули и дори слуховият апарат.

До тук добре обясних горе долу какво усещаме.

А сега е време да кажа на какво се дължи: СТРЕС – голяма изненада нали?!

Има хиляди изседвания на тази тема, няма да ви отекчавам с тях, ще ви кажа само есенцията. Бруксизмът, най-общо се дължи на умора, стрес или претоварване на нервната система. Какво ще рече това? Много и различни неща, но ето някой примери: тийнейджъри или дори понякога малки деца имат трудни (за тях) моменти и това се отразява в много неща, но понякога и в стискане на зъбите. В някой случай това преминава от само себеси, след приключване на трудния период, но за съжаление в много случаи остава. Хора, които са натоварени, изнервени на работното място или вкъщи – те стискат. Такива, които са загубили близък или са преживяли някакъв друг вид лична трагедеия – и те стискат. Проучвания показват, че дори хора неподложение на стрес, но често употребяващи кафе, цигари, енергийни напитки или наркотични вещества (всички те стимулират нервната система) също стискат зъби. Факт е, че на времето заболяването Бруксизъм и неговите разновидности се споменаваха, като сравнително рядко срещани, а към днешна дата аз и моите колеги смятаме, че е изключително често срещано.

Как да се предпазим?

Най-вече с профилактичен преглед при качествен специалист, който да установи това и да разреши проблема, ако има такъв, навреме!

Иначе при установен бруксизъм има няколко задължителни мерки, които се вземат: първото е изработването на така наречената шина за бруксизъм, която от една страна предпазва зъбите при стискане нощем, а от друга спомага за загубата на навика. Другата много важна стъпка е профилактиката – при установен бруксизъм трябва да се избягват всички излишни движения, стискания и размествания на челюстите с цел да се стабилизира и излекува ставата. До тук са задължителните неща дори на най-ранен етап. Следват по-сериозните методи: ако зъбите са прекалено чувствителни, понякога се налага умъртваване на зъбите, в други случаи обличането им в коронки или директната им реставрация. Ако ставата е прекалено увредена, може да се наложат интервенции с плазма, колаген, хиалурон и др. В някой случаи само тези неща не помагат и често хората продължават да стискат зъби, тогава се налага дори консултация с психолог.

Всичките тези неща не само звучат страшни, а понякога наистина са. Всички си мислим, че не сме ние тези, на които ще се случи, но понякога се случва и на нас. Бруксизмът е сериозно заболяване и както другите сериозни заболявания в устната кухина и не само може, а се случва всеки ден на милиони хора. Най-добрият начин да се предпазим от него е профилактика навреме!

Автор за aloha.bg - д-р Илия Дамянов. За повече въпроси можете да ми изпратите лично съобщение или да харесате страницата на Alphadent.