Разбира се това не е ново и сензационно откритие на напълно непознат „орган“. Още през 2014 г. в сайта ни Aloha.bg беше публикувана статията за Съединителна тъкан и междуклетъчна матрица.
В човешкото тяло има 4 основни вида тъкани - епителна, мускулна, нервна и съединителна.
Съединителната тъкан е изградена от различни по строеж и функция клетки и голямо количество междуклетъчно вещество, богато на колаген и еластин. В зависимост от строежа и броя на клетките и състава на това междуклетъчно вещество се различават няколко вида съединителна тъкан.
През март 2018 г. беше разпространена новината за откритието на нов орган в човешкото тяло.
Този нов орган представлява кухини, изпълнени с гелообразна течност, които се намират навсякъде в тялото ни. Всъщност слоеве, които са смятани за плътна съединителна тъкан се оказват серия от кухини, пълни с течност. С тях са покрити отделните кръвоносни съдове, мускулите, червата, белите дробове и пр. Тези кухини, пълни с течност се свързват помежду си и образуват мрежа, която е поддържана от колагенови фибри, които са здрави, а същевременно и достатъчно гъвкави.
Разбира се това не е ново и сензационно откритие на напълно непознат „орган“. Още през 2014 г. в сайта ни Aloha.bg беше публикувана статията за Съединителна тъкан и междуклетъчна матрица.
Съединителната тъкан образува носеща рамка (скелет) и външна обвивка (дерма) и се явява неразделна част от органите и тъканите, образува заедно с кръвта и лимфата вътрешната среда на организма. Основната задача на съединителната тъкан - общото хармонизиране на жизнеспособността на всички елементи и микрочастици от човешкото тяло, която се осъществява от следните взаимосвързани функции: опорно-механична, хранителна и почистваща, защитна, местно-адаптогенна, заздравяваща, и морфогенетична .
Всяка тъкан - и нервната, и мускулната, и епителната, се състои от клетки, но само съединителната тъкан има извънклетъчно вещество, матрица, между клетките. Нещо повече, самите тези клетки го произвеждат.
Извънклетъчната матрица изпълнява различни функции в тялото: 
Основните компоненти на извънклетъчната матрица са структурните протеини колаген и еластин, гликозаминогликани, протеогликани и неколагенови структурни протеини (фибронектин, ламинин, тенасцин, остеонектин и др.).
В междуклетъчната матрица условно се обособяват два компонента - аморфен и влакнест.
Аморфният се състои от две групи вещества: глюкозаминогликани и протеогликани, които включват протеини и полизахариди. Съдържанието на аморфния компонент зависи от консистенцията на дадената тъкан.
Концентрацията на аморфния компонент във важната съединителна тъкан (СТ) е относително малка - всичките й пет подвида са меки. Хрущялното междуклетъчно вещество съдържа много гликозамино- и протеогликани, затова хрущялът има консистенция на плътено желе, между клетките на костната тъкан него на практика го няма, вместо него се съдържат такова количество соли на калций и фосфор, че тя си е просто твърда.
Вторият компонент на междуклетъчното вещество – влакнестият компонент, така, както е представен от колагенови и еластични влакна, синтезирани от клетките на съединителната тъкан - фибробластите.
Колагенът е най-разпространеният структурен протеин в извънклетъчната матрица на съединителната тъкан. Това е от съществено значение за формата на тъканите и кохезията.
До днес са описани повече от 20 вида колаген. 42 различни колагенови гена допринасят за създаването на 27 отделни типа колаген.
Всяка колагенова молекула се състои от три полипептидни вериги, наречени α вериги (алфа вериги). Предвид естеството на съединителната тъкан, ние се занимаваме с различни видове колаген. Всеки вид може да съдържа различен тип, който се характеризира със специфични количества от съдържанието на колаген. Алфа веригите, от които е изграден колагенът, имат способността да приематспирална форма, образуващи по този начин специфичната тройна спирала на колагена. Тези вериги показват и висока подреденост - специфична аминокиселинна последователност (G-X-Y)n, където G е глицин, Х е пролин и Y е хидроксипролин. Наличието на хидроксипролин позволява на водородната връзка да заеме мястомежду α -веригите, което стабилизира тройната спирала.
Колагенът в кожата
Кожата съдържа много видове колаген. Най-разпространени са: I, III, IV, V, VI и VII.
Видове I, III и V са налични в дермата, където се образуват колагеновите влакна.
Влакната, получени от колаген тип III, са по-тесни от тези, получени от колаген тип I и се отнасят към фибрилната мрежа (ретикуларна тъкан). Колаген тип V не съществува изолирано, но се среща заедно с тип I колагенови фибрили, които съставляватядрото. Колаген тип VI също присъства в дермата, но образува уникален компонент от влакна, наречен формовани нишки, обхващащи всички структурни елементи в дермата (т.е. клетки, кръвоносни съдове и нерви), за да предпази нейната сложна структура. Колаген тип IV образува базалната мембрана, която разделя епидермиса от дермата. Колаген тип VII е фибрилна котва в базиларната мембрана на епидермиса, която е предназначена да свързва дермата с базалната мембрана.
Колагеновите влакна са дълги, извити, около 10 микрона в диаметър (диаметърът на космите на главата са средно 500 микрона). Те придават на тъканите здравина и им позволяват да се разтягат.
Еластичните влакна силно пречупват светлината и затова под микроскоп изглеждат по-тъмни. Те са много по-прави и тънки (1 микрон). Тяхната функция е сведена до това да възвръща тъканта в първоначалното й положение след разтегляне. Натуралният рибен колаген съдържа колаген тип I с формула на тройната спирала както и еластин. Той е без парабени и е с pH на човешката кожа.
Знаете ли, че мазнините в тялото ви се съхраняват именно в съединителната тъкан?
Хлабавата съединителна тъкан е най-често срещаният тип съединителна тъкан в гръбначните животни. Именно тя придържа органите на местата им и прикрепя епителните към други прилежащи тъкани. Освен това обгражда кръвоносните съдове и нервите. В тази съединителна тъкан има множество фибробласти, които секретират влакнести протеини и протеогликани за извънклетъчната матрица. А наскоро учени предположиха, че желеобразната субстанция между клетките може да бъде обявена за нов човешки орган, подобно на кожата.
За повечето от нас телесните мазнини са нещо излишно. Но не бива да поставяме всички тях в една категория. Има няколко вида мазнини, които съществено се различават един от друг.
Кафявата мастна тъкан се открива в почти всички бозайници, включително и човека. Тя може да е създадена още по време на ембрионалното развитие, а в по-късни етапи се развива от бяла мастна тъкан, където само отделни клетки са кафяви. В такъв случай тази мастна тъкан е бежова.
Кафявата мастна тъкан е разпространена най-вече сред новородените и при зимуващите бозайници. Нейната основна цел е терморегулация на организма и създаване на топлини без да е нужно характерното треперене. За разлика от клетките на белите мазнини, които съдържат единична капчица липид, в кафявите мастни клетки има множество по-малки капчици и много по-голям брой митохондрии, които съдържат желязо и така се получава характерния кафяв цвят. Освен това в кафявата мастна тъкан има много повече капиляри, отколкото в бялата. Те снабдяват тъканите с кислород, хранителни вещества и разпределят равномерно произведената топлина в тялото.
При новородените бебета кафявата мазнина е около 5% от теглото и се намира по гърба, горната половина на гръбначния стълб и раменете. За беззащитните бебета студът може да е смъртоносен, защото:
Благодарение на кафявите мазнини бебето може да произведе определено количество жизненоважна топлина и да се предпази от измръзване.
Когато децата растат, повечето от митохондриите, които са отговорни за кафявия цвят в тази мастна тъкан изчезват и мастната тъкан вече е подобна по цвят и функция на бялата мастна тъкан. При възрастните се намира между лопатките, около бъбреците, шията, над ключиците и около гръбначния стълб. Кафявата мазнина е в състояние да отнеме калории от нормалните мазнини и да ги изгори. Това може да доведе до нови методи за отслабване. Когато спите нощем на по-ниски температури това също активира този вид мазнини. Студуването подпомага активирането на кафявите мазнини, но трябва да се преценят ползите и рисковете за здравето.
На няколко пъти досега споменахме за бялата мастна тъкан. Тя е в много по-големи количества в сравнение с кафявата. При здрави хора без наднормено тегло е около 20% при мъжете и 25% при жените. Клетките, от които е изградена съдържат една голяма мастна капка, а ядрото е притиснато към периферията. Тези клетки имат рецептори за инсулин, полови хормони, глюкокортикоиди и пр. Те не съхраняват само енергия, а са вид ендокринна система, която произвежда хормони като лептин, за който преди писахме в блога на aloha.bg.
Разположението на мазнините в човешкото тяло също е от значение. Вече сме писали, че под най-горния слой на кожата (епидермис) се намира дермата, която е изключително богато на колаген тип I и еластин. Точно под този слой се намира подкожната мазнина, а при отслабване с много килограми кожата, колкото и да е еластична провисва и това е един от негативните ефекти на драстичните диети. Подкожните мазнини могат да се определят с различни уреди. Ако тези мазнини са разположени в бедрата или в ханша, те не са вредни за здравето. Но подкожните мазнини на корема са в опасна близост с множество вътрешни органи.
Досега видяхме, че мазнините могат да бъдат дори полезни за човешкото здраве и да запазят живота на новородено бебе. Но те могат да бъдат и опасни, когато се намират дълбоко в тялото. Висцералните мазнини обгръщат вътрешните органи и затрудняват функционирането им. Трудно е да се определи на какво се дължи голямата обиколка на талията - дали на висцерални мазнини или на подкожни, но при всички случаи е редно да обърнете внимание на тази част от тялото си, защото коремната мазнина е различна от мазнината в зоната на бедрата. Под въздействие на половите хормони, дамите в репродуктивна възраст складират повече мазнини в ханша и бедрата, а силуета им е с крушовидна форма. След настъпване на менопаузата има опасност бялата мастна тъкан да се натрупва в областта на корема. Ето защо показанията на кантара не могат да определят дали диетата ви има ефект и е полезна за здравето ви.
ИТМ = тегло в килограми, разделено на височината в метри на квадрат.
Ако това ви се струва прекалено сложно можете да разчитате на онлайн калкулатори за ИТМ, в които да въведете данните си.
Поднормено тегло под 18,5
Нормално тегло – ИТМ 18,5-24,99
Наднормено тегло – ИТМ над 25
Предзатлъстяване – ИТМ 25-29,99
Затлъстяване – ИТМ над 30
А какво е вашето тегло - поднормено, здравословно или наднормено?
Специализираните клетки в мастната тъкан се наричат адипоцити. [1] В тялото на човек има около 30 милиарда от тези клетки със средно тегло 13 кг. Броят на тези мастни клетки може да се увеличи в детска и юношеска възраст, а при възрастните обикновено е постоянен брой. Ако напълняваме като възрастни тези мастни клетки първоначално увеличават размера си до 4 пъти (хипертрофия) , а след това започват да се разделят и броят им се увеличава (хиперплазия) , за да могат да поемат нужните количества мазнини. Ако след това отслабнете, размерът на адипоцита намалява, но броят им остава повишен. Хората, които са били с наднормено тегло още като деца имат по-голям брой адипоцити. Като цяло тези с повече мастни клетки имат затруднения в отслабването и задържането на теглото в сравнение с хората, при които е увеличен размера, но не и броя на адипоцитите
В публикацията от ноември 2018 на The Journal of Clinical Investigation / Fat fibrosis: friend or foe? [2] се разглежда фиброзата в мастната тъкан.
Затлъстяването днес може да се възприема и като световна епидемия, която води до множество усложнения за здравето като хипертония, хиперлипидемия, инсулинова резистентност и др. То е свързано с разширяване на зоните за натрупване на мастни клетки. Това разширяване и свиване при бърза загуба на тегло изисква бързо ремоделиране на тъканите, което се осъществява с помощта на извънклетъчната матрица, която е богата на колаген и еластин. Метаболизмът на целия човешки организъм зависи дали мастните клетки увеличават размера си, за да поемат мазнини или увеличават броя си. От хистологична гледна точка, мастните депа са разхлабена съединителна тъкан, богата на различен тип колагени, взависимост от местоположението си. Например подкожната мастна тъкан е много по-богата на колаген тип I в сравнение с висцералните мазнини. Вече сме писали за ролята на колаген тип IV за изграждането на базалните мембрани и че защитава тъканите от проникване на злокачествени ракови клетки (карцином in situ). Освен това колаген тип IV обгражда самите адипоцити. Малки количества от колагени тип II, IX и тип XVIII, които се срещат в хрущялните тъкани се съдържат и в мастните депа. Най-високи нива на колаген има в ранните нива на изграждането на бяла мастна тъкан. След като тя се развие напълно, започва спадът на колаген тип V и VI.
Колагенът в човешкото тяло се намира в динамичен баланс. От една страна се образува нов колаген (с помощта на витамин С), а от друга страна колагенът се разгражда. Някои бактерии могат да разрушат този жизненоважен протеин чрез колагеназа и да предизвикат различни заболявания. Вече сме писали за различните фази за зарастване на рани . Когато едно и също място бъде наранено неколкократно се образува тъкан, която е със здраво преплетени колагенови влакна. Те са много здрави и трудни за разрушаване. Това състояние на здраво омрежен колаген е известно и като фиброза. В блога на aloha.bg вече сме писали за смъртоносната белодробна фиброза, както и за сърдечната фиброза, която може да причини сърдечна недостатъчност. В този случай кардиомиоцитите са подменени с влакна колаген, които нямат способността да се свиват и разпускат. Това възпрепятства ритъма на сърцето и води до намалено изпомпване на кръв.
В мастната тъкан има множество адипоцити, отделени един от друг от мембрана от колаген тип IV, които са разположени в извънклетъчна матрица. Ако тя е твърда и нееластична благодарение на фиброзата това може да предотврати прекомерното разширяване на адипоцитите. Фиброзата упражнява натиск върху клетъчните мембрани на мастните клетки, но не може да се определи еднозначно дали е полезна или вредна. Твърдото, богато на колаген междуклетъчно вещество може да разреже мастните клетки, които се стремят да увеличат обема си и да доведе до тяхната клетъчна смърт, а крайният резултат е възпаление. Освен това вече сме писали, за връзката между колаген и диабет. Хората със затлъстяване, които имат инсулинова резистентност са с силно изявена фиброза на подкожната мастна тъкан във сравнение с хора с подобен индекс на телесна маса, но без диабет.
Публикацията от 2009 г. Metabolic Dysregulation and Adipose Tissue Fibrosis: Role of Collagen VI [3] се разглежда ролята на колаген тип VI за фиброзата на мастните тъкани. Обикновено мастната тъкан е съединителна тъкан с ниска плътност и висока пластичност. Но при увеличаване на телесните мазнини и затлъстяване съдържанието на влакна колаген в мастната тъкан се увеличава драстично и това води до загуба на еластичност поради кръстосването им в плътна фиброзна структура. Съставът на извънклетъчното пространство във всички тъкани зависи от скоростта на синтез и разграждане на матрични протеини. По време на скоростното ремоделиране на мастните тъкани, балансът може да бъде нарушен.
След като адипоцитите се разширят прекалено в един момент биват срязани от твърдото извънклетъчно съдържимо. Около тях се събират много макрофаги и затова се смята, че в мастната тъкан има възпалителни процеси. Ако няма прекалено много втвърден колаген тип VI, адипоцитите могат да се разширяват много повече без опасност от некроза и възпаление.
В публикацията от 2011 г. Adipose tissue remodeling and obesity [4] се разглежда кога затлъстяването може да бъде “здравословно” и да се запази инсулиновата чувствителност.
Ангиогенеза е процес на образуване на нови кръвоносни съдове. Обикновено при агресивното си развитие злокачествените тумори се стремят да бъдат захранени с повече вещества и кислород и затова стимулират образуването на нови кръвоносни съдове. Блокирането на ангиогенезата пречи на туморите да се разрастват бързо. При здравите възрастни повечето тъкани не се уголемяват, а кръвоносните съдове вътре в тях са сравнително неподвижни. Изключение прави мастната тъкан, която по природа е много по-пластична и променяща се по размер и състав. В рамките на денонощия тази тъкан може да се увеличи, което води до ускореното изграждане на нови кръвоносни съдове, които да захранят клетките и да отстранят отпадните продукти. От друга страна има различни типове мазнини, които също се различават и по степента им на образуване на кръвоносни съдове. Например в подкожните мазнини това е по-лесно в сравнение с дълбоко разположените между органите висцерални мазнини.
Стените на кръвоносните съдове също трябва да бъдат достатъчно пластични и съдържат големи количества колаген тип I.
В публикацията от 2011 г. Adipose Tissue Extracellular Matrix and Vascular Abnormalities in Obesity and Insulin Resistance [5] се разглежда и колаген тип IV, който изгражда базалната мембрана на кръвоносните съдове. В проучването са разгледани кръвоносните съдове и извънклетъчното вещество в мастната тъкан на хора, чувствителни към инсулин и затлъстели с инсулинова резистентност. При последните се отчита намаляване на броя на капилярите и увеличаване на по-големите кръвоносни съдове. Освен това при тях има много по-малко влакна еластин (6 % срещу 12 % при хората с нормално тегло) и повече колаген тип V.
Как стои въпросът с целулита, известен и като "портокалова кожа"? Думата целулит за първи път се появява на Запад в началото на 70-те години от страниците на американски списания за жени. В Русия за целулит започнали да говорят почти четвърт век по-късно, в средата на 90-те. А сега всички търсят специалисти или съответна козметика за борба с него.
Въпреки обилието на публикации и растящия опит на козметиците въпросът за произход на целулита и най-ефективните начини за неговото премахване все още остават на ниво обсъждане, без да има конкретни фиксирани резултати от практическата дейност.
До сега дори специалистите и лекарите нямат общо разбиране за целулита — дали това е болест, козметичен дефект или измислен проблем, който помага на производителите на козметика и салоните за красота да трупат пари. От една страна, целулитът не е занесен в Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, съответно, не е болест и затова дейностите, услугите и стоките, свързани с борбата против него не не изискват лицензии. От друга страна, всичките методи, използвани за премахването на целулита са насочени към нормализиране на вътрешната среда на организма и подобряване на кожата, тоест наподобяват лечебните.
Целулитът е склонността на мастните тъкани да задържат течности, което води до уплътняване на междуклетъчната матрица и натрупване на течности, продукти на обмяна на веществата и мазнини. Това води до подуване, притискащо съседните части на съединителната тъкан, която в отговор произвежда плътни колагенови влакна (фиброза), които изолират бучки от мазнина и възпрепятстват кръвообращението. Циркулацията на лимфа се забавя. Постепенно се образува втвърдяване, приличащо на гел, а в подкожната тъкан се образуват характерните бучки.
Има мнение, че целулитът не е заболяване, а физиологическа норма — вторичен полов белег. Няма начин да се отървем от слоят на клетките между мастната тъкан и кожа. Скорошните изследвания показват взаимна връзка между целулита и хормона естроген, чието ниво се увеличава в женския организъм при полова зрялост. А това значи, че целулитът е напълно естествено явление за жени. За "превръщането" на целулита в болест до голяма степен спомогна рекламата. Нали преди сто години апетитните "трапчинки" върху гладкото женско тяло не са плашили никого, а дори обратно, се смятали за признак на здраве и привлекателност.
Устойчива е заблудата, че целулитът и затлъстяването са едно и също, и че той се среща само при възрастни жени. Всъщност, не е така. Запушването на целулитните канали се случва при хормонални промени, както и при нарушаването на водо-солевия метаболизъм в тялото на жената. Това може да се случи дори когато жената губи тегло. На помощ идва Антицелулитен крем серум с колаген за отслабване, който намалява прекомерното количество на извънклетъчната вода
Как загубата на тегло се отразява върху кожата?
Най-добре е да се стремим да поддържаме „златната среда“ според нашия пол и възраст. Колкото и да е еластична кожата, благодарение на влакната колаген и еластин в дермата, тя не може да се разпъва и свива неограничено. При напълняване се образуват нови мастни клетки, които след отслабване няма как да се редуцират. Ефектът е провиснала, сбръчкана кожа с неравен тен. Разширяването на кожата по време на бременност се случва в рамките на няколко месеца. Много от бъдещите майки полагат специални грижи за кожата на корема с цел избягване на стрии. След раждането кожата се възстановява в рамките на няколко месеца.
В крайна сметка от особена важност е да не позволяваме прекомерно напълняване и трайно увеличаване на броя на мастните клетки. Дори и да отслабнем, те не изчезват и са неравномерно запълнени с мазнини, с деформирана форма. Именно от колагенът в дермата, колаген тип I, зависи как ще изглежда кожата ни. Можете да го нанасяте локално чрез специално разработеният Натурален колаген за лице 50 мл, 100 или 200 мл. или Натурален колаген за тяло 50 мл , както и да приемате хранителната добавка Invita Skin Beauty + CoQ10.
Използвани източници:
1. Adipocyte
2. The Journal of Clinical Investigation / Fat fibrosis: friend or foe?
3. Metabolic Dysregulation and Adipose Tissue Fibrosis: Role of Collagen VI
4. Adipose tissue remodeling and obesity
5. Adipose Tissue Extracellular Matrix and Vascular Abnormalities in Obesity and Insulin Resistance
Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети още
В каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети още
Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.
прочети още