В последните години суровоядството набира голям брой последователи и привърженици. Храната се счита за сурова, ако никога не е била загрявана над 40-48° C. Освен това не бива да е рафинирана, пастьоризирана, третирана с пестициди или обработена по други начини. Позволени са извличане на сокове, смилане, смесване, дехидратиране, накисване и покълване. Зърната и бобовите растения също могат да влязат в диетата, но трябва да се накиснат или да приготвени като кълнове. Според някои теории суровоядството е полезно, защото по този начин водоразтворимите витамини в плодовете и зеленчуците не се разрушават при топлинна обработка, запазват се и много от естествено срещащите се ензими.
Разрешени в суровоядството са:
Храни, които трябва да се избягват
Идеята да се приема изцяло сурова храна не е нова, но има както ползи, така и вреди за човешкото здраве.
Основната идея е, че при термичната обработка се денатурират много полезни вещества. От друга страна стомашните сокове са силно киселинни, така че дори и да са цели и непокътнати, тези ензими и протеини се денатурират там. Тъй като в хода на човешката еволюция ние приемаме големи количества термично обработени храни, тялото произвежда собствени ензими с цел подобряване на храносмилането и извличането на максимално количество хранителни вещества. Освен това топлинната обработка на някои зърнени храни, бобови растения и картофи е полезна, защото отстраняват потенциално вредни вещества, които пречат за правилната абсорбция на минерали.
Хроничният автоимунен атрофичен гастрит, за който и преди сме писали в блога на aloha.bg често протича без никакви симптоми. Основната опасност е, че той води до намаляване на киселинността на стомашните сокове. В резултат на това бактерии, гъбички и паразити могат да преминат живи през стомашно-чревния тракт и да поразят тялото. Бактериалната инфекция с Helicobacter pylori също може да е първопричина за гастрит и язва, да изгради устойчиви колонии в стомаха и да развие антибиотична резистентност към често използвани антибиотици. В този смисъл дори пресните плодове и зеленчуци може да са източник на опасни за здравето микроорганизми.
Видът на топлинната обработка (варене, пържене, печене) и количеството течност водят до различни количества крайни продукти на гликация (Advanced Glycation End products - AGEs). Така например в пилешките гърди варени в много вода или приготвени на пара има много по-малко AGEs в сравнение с печените на скара или пържените пилешки гърди. Всичко това зависи от наличието на протеини, а плодовете и зеленчуците съдържат значително по-малко крайни продукти на гликация в сравнение с храните от животински произход.
Ето данните за порция от 90 грама сьомга, обработена по различен начин и съдържанието на крайни продукти на гликация (AGEs)
За сравнение:
Вижте съдържанието на AGEs в 141 различни храни според начина на приготвянето им и какви са опасностите за здравето.
Витамин B12 също е водоразтворим както останалите от група B, но се съдържа в храните от животински произход. Подобно на веганството и хората, които практикуват суровоядство приемат главно храни от растителен произход.
При суровоядството е истинско предизвикателство да се приемат:
Всички тези храни са добър източник на витамин B12.
Привържениците на суровоядството са прави в твърденията си, че суровата и маринована риба не съдържа от вредните крайни продукти на гликация и е добър източник на витамин B12. Освен това не се налага да отделяте много време в приготвянето на рибата и можете да се насладите на вкуса на рецепти от традиционната кухня на различни народи.
Преди няколко столетия осолената риба в Япония се е съхранявала във ферментирал ориз. Лактобацилите от ориза пречели за развалянето на рибата и така трайността се удължавала с месеци. Преди консумацията на рибата оризът бил внимателно почистван като негоден. Това довело до разнообразни рецепти със сурова риба.
Безспорно един от най-популярните начини да опитате сурова риба е в популярното днес суши, на което можете да се насладите във всевъзможни комбинации - с всякакъв вид ориз, морски дарове, зеленчуци и понякога тропически плодове. Като допълнение се използват джинджифил, уасаби и соев сос. Разбира се съществува и веган суши без риба. Понякога суши се бърка със сашими, отново ястие от традиционната японска кухня, което се състои от тънко нарязана сурова риба или сурово месо, което се сервира с ориз.
Поке е древна хавайска салата, в която има сурова маринована риба (най-често риба тон). Другите съставки варират, но най-популярните съставки на тази салата са кейл, авокадо, сирене Едам, гъби и др. Вегетарианският вариант е с тофу.
Севиче е друго популярно ястие със сурова риба или морски дарове, което идва от Латинска Америка. Най-важното условие е продуктите да са пресни и да не са били замразявани. Рибата (или миди, омари и други морски дарове) се нарязват на ситно и се мариноват със сок от лимон или лайм.
Карпачо е ястие, което е често срещано в Италия. Първоначално се е приготвяло от тънко нарязано сурово говеждо филе, но има вариант с различни видове сурова риба и морски дарове, ябълки, домати и гъби.
Koi pla е ястие от Югоизточна Азия, което се състои от ситно нарязана сурова риба, маринована със сок от лайм и овкусена с рибен сос, чесън, чили, билки и зеленчуци.
Маринована сурова херинга се консумира често и в Холандия.
Гравлакс е ястие от сурова сьомга, която е подправена със сол, захар и копър. Използва се в Швеция, Дания, Норвегия и Финландия. През Средновековието рибарите осолявали сьомгата и я заравяли в пясъка, за да ферментира. Днес по магазините се продава пушен гравлакс, но това е отклонение от традиционната рецепта, където сьомгата трябва да е сурова.
Съобразно различни наредби суровата риба трябва да бъде замразена при определени температури с цел убиване на паразитите. Освен това в някои риби може да има опасно високи нива на метил живак, които са опасни за бременни жени, кърмещи майки и малки деца.
Според публикацията на Health Line - Is Eating Raw Fish Safe and Healthy? паразит е растение или животно, което използва друг жив организъм, за да задоволи потребностите си от хранителни вещества. Наличието на паразити в човешкия организъм може да протича без симптоми, както и с тежки поражения в дългосрочен план.
Ако все пак държите да се храните с риба, която не е била топлинно обработена следва да сте информирани, че съществува голям риск да се заразите с паразити или опасни бактерии.
Можете да намалите риска от инфекция с паразити, ако:
Мариноването на рибата с оцет, лимонов сок или студеното опушване могат да намалят броя на бактериите и паразитите, но не дават 100% защита против инфекции.
Консумацията на сурова риба може да доведе до инфекция с паразити Opisthorchis viverrini, O. felineus и Clonorchis sinensi. Най-често атакувани са хората в Далечния Изток, Югоизточна Азия и Източна Европа. Миграцията на хората и туризма водят до поява на случаи в области, които не са ендемични.
Според публикацията от 2004 г. Opisthorchiasis from Imported Raw Fish достигналите зрелост червеи са плоски, с форма на листо и прозрачни. Те са хермафродити, които се възпроизвеждат чрез самооплождане. Живеят в жлъчните и панкреатичните канали и от време на време в жлъчния мехур. Много от сладководните риби могат да се заразят. Това не изключва вероятността и соленоводните риби да са преносител на тези паразити. Хората се заразяват най-често от сурова риба или недобре топлинно обработена, която съдържа яйца и ларви. Буди интерес факта, че подобни червеи могат да живеят в хората като гостоприемник в продължение до 45 години и всеки ден да произвеждат стотици яйца.
Острите симптоми на инфекция с O. felineus са:
Хроничните усложнения са свързани с гнойно възпаление на жлъчните пътища, увеличаване на жлъчния мехур и абсцес на черния дроб.
Острите симптоми на инфекция с C. sinensis са:
В повечето случаи инфекцията протича без симптоми.
Острите симптоми на инфекция с O. viverrini са:
Само 5-10% от заразените имат подобни оплаквания, а при другите хора инфекцията протича без симптоми.
В публикацията се разглежда случая на семейство, което е заразено с паразити след консумация на сурово пушен шаран, който е донесен като подарък от района на Сибир. Сама по себе си инфекцията не се предава от човек на човек, но се изследват хората в едно домакинство, които са яли една и съща храна.
За момента няма разработени ваксини срещу тези видове паразити. Лечението е с таблетки, които се вземат 1-2 пъти. При тежките случаи се предписват кортикостероиди, а при инфекции на жлъчните канали се прави хирургична операция. Единственият начин, за да се провери дали лечението е било успешно е, ако при изследване на изпражненията не се открият яйца на паразити.
Консумацията на сурова, сурово-пушена и недоопечена риба може да е източник на рибна тения от рода Diphyllobothrium. Основният вид, който е най-често срещан е Diphyllobothrium latum, който е известен като широка рибна тения. Той има цикъл на развитие яйца - ларви - възрастна тения и в крайната си фаза може да използва човека за гостоприемник. През 70-те години в Европа има около 5 милиона заразени с рибна тения, в Азия - 4 милиона, а значително по-малко случаи в Северна и Южна Америка. Няма почти никакви данни за рибна тения при хора в Африка и Австралия. Въпреки сравнително малкия брой заразени в днешно време в Южна Америка, някои от най-ранните археологически находки показват, че и древните жители на този континент са били гостоприемници на рибна тения още преди 4 000 до 10 000 години. В днешно време всеки, който консумира сурова риба следва да е информиран, че има риск да стане гостоприемник на широка рибна тения. Най-често тя се среща в хищни риби като пъстърва, костур, щука или бозайници, които се хранят с риба.
Буди интерес факта, че рибната тения, която се развива в човешките черва може да е с дължина от 2 до 10 метра, а самия паразит може да живее до 20 години в своя гостоприемник. Веднъж след като достигне зрялост (периодът варира от 4-6 седмици до 2 години) паразитът започва да отделя хиляди яйца, които чрез изпражненията могат да достигнат до води, където да продължат своя цикъл на развитие. Ето защо освен приема на сурова риба е опасно и пиенето на замърсена вода.
РИБНА ТЕНИЯ И ДИВА РОЗОВА СЬОМГА
Според публикацията от 2017 г. Emerging Infectious Diseases / Diphyllobothrium nihonkaiense Tapeworm Larvae in Salmon from North America са открити различни видове рибни тении Diphyllobothrium в мускулатурата на дивата сьомга от района на Аляска, САЩ. Освен това случаи на широки рибни тении има и в сьомгата в района на Япония и Източна Русия. Основният проблем е, че този тип риба от тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка се транспортира при минусови температури, които не са достатъчно ниски, за да убият паразитите. Често прясната сьомга се продава в магазините върху лед, а подобно съхранение не може да унищожи микроскопичните ларви на тениите във филетата.
Леките клинични симптоми на широка рибна тения са:
Около 4 от 5 случая протичат години наред с леки симптоми, които не изискват лекарска помощ.
Според публикация на Center for Disease Control and Prevention - Diphyllobothrium latum (and other species) FAQs поставянето на диагнозата инфекция с широка рибна тения от вида Diphyllobothrium latum се поставя чрез идентифициране с помощта на микроскоп на яйца или части от тения в проба с изпражнения. Лечението е с помощта на таблетки Praziquantel. За възрастни и деца дозата е 5-10 mg / kg телесно тегло. Обикновено една доза е достатъчна.
Можете да избегнете заразяване с рибна тения като:
КОНСУМАЦИЯ НА СУРОВА РИБА, ЗАРАЗЯВАНЕ С ПАРАЗИТИ И ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12
За откриването на витамин B12 са присъдени 2 награди Нобел през 1934 и 1964 г. Още през 1961 г. е проведено изследването Serum Vitamin B12 Levels and Incidence of Tapeworm Anemia in a Population Heavily Infected with Diphyllobothrium Latum / The American Journal of Clinical Nutrition
Целта е да бъде изяснено дали населението в Източна Финландия има инфекция с рибна тения тип Diphyllobothrium Latum, колко са случаите на анемия и ниски нива на серумен витамин B12. Изследвани са 1345 участници, от които 27% имат положителни проби за яйца в изпражненията. От тях 1,9% имат потвърдена мегалобластна анемия и още 1,1% имат съмнения за анемия с дефицит на витамин B12. Средните серумни нива на витамин B12 в заразените с тения са 116,4 pg / ml, а повече от 50% от заразените с рибна тения имат силен дефицит на витамин B12 със стойности под 100 pg / ml.
За сравнение от участниците, в чиито изследвания няма открити яйца на рибна тения, 0.3% са с комбинация от анемия и нисък серумен витамин B12, но никой от тях няма мегалобластни изменения в костния мозък. Средното ниво на серумен витамин B12 e значително по-високо и е 273,8 pg / ml. Стойности под 100 pg / ml са отчетени само при 5 от хората без рибна тения. Авторите на изследването стигат до извода, че честотата на анемия и дефицитът на витамин B12 са многократно по-често срещани при хората с рибна тения.
Публикацията от 1976 г. Pathogenesis of the tapeworm anaemia отново разглежда връзката между рибната тения, дефицита на витамин B12 и мегалобластната анемия. Разглеждат се множеството от случаите във Финландия. Една от хипотезите е, че има традиционни рецепти, при които рибата се консумира сурова и осолена само със сол, сурово-пушена или изсушена, без да е преминала без достатъчно висока термична обработка. Често пушенето на риба се извършва при температури под 56 ° C и за по-малко от 5 минути и това позволява на ларвите във вътрешностите на рибата да оцелеят. Въпреки това сравнително малко финландци развиват тежък дефицит на витамин B12 с нива под 100 pg / ml. Вероятно това се дължи на това, че не спазват веган диета, консумират храни от животински произход, които са богати на витамин B12 и имат големи количества, складирани в черния дроб. Освен това изследвания доказват, че тениите в тънките черва могат да абсорбират както витамин B12 от таблетки, така и от храната, който е свързан с транспортния протеин интринзик фактор. Освен това инфекцията с подобен паразит често е свързана и с атрофичен гастрит и по тази причина дори и след изчистване на тенията, анемията може да не бъде преодоляна поради увреждане на париеталните клетки на стомашната лигавица.
Срещат се и единични случаи на пациенти с мегалобластна анемия и дефицит на витамин B12 заради рибна тения като този на 61 годишен мъж от 2004 г. Case of Megaloblastic Anemia Caused by Intestinal Taeniasis
Реалният случай на 55 годишна пациентка е описан в публикацията от 2018 г. Diphyllobothrium latum Mimicking Subacute Appendicitis Въпреки че рибната тения от вида Diphyllobothrium latum се счита за рядко срещана в наши дни в САЩ, лекарите са открили първоначално 25 см червей, подобен на тения. Оплакванията в последните 2 месеца са били хронична болка в долната дясна част на корема, а кръвните изследвания са показали желязодефицитна анемия. След това са излезли положителните резултати за яйца на тения в изпражненията. Въпреки че паразитът е бил отстранен, пациентката е продължила да се оплаква от болки в корема. По-късно е открит друг паразит с дължина 12 см и ширина 6 мм, който е в отвора на апендикса и е трудно да бъде отстранен чрез колоноскопия. При разговор станало ясно, че жената е имала навици да консумира леко маринована сурова риба, тип севиче, за която стана дума по-горе. В крайна сметка тенията е убита чрез таблетки. Вероятно вътрешното кървене в чревния тракт е довело до развитието на анемия. Прави впечатление, че тенията е предизвикала болки, които биха могли да бъдат сбъркани с възпаление на апендикса. В някои от случаите тениите са с дължина 4-5 метра и са преживели в гостоприемника си години наред, а в конкретния случаи навременната лекарска помощ е довела до поставяне на правилната диагноза още докато рибните тении са 25 и 12 см.
Публикацията от 2012 г. Diphyllobothrium pacificum Infection is Seldom Associated with Megaloblastic Anemia обхваща 20 пациента с рибна тения тип Dyphillobothrium pacificum. Изследва се доколко подобен паразит може да причини мегалобластна анемия заради дефицит на витамин B12, тъй като има достатъчно данни за най-често срещания вид рибна тения - Diphyllobothrium latum. Най-често срещаните симптоми при инфекция с тения тип Dyphillobothrium pacificum са умора и лека болка в корема. Основният проблем на този тип тении, че яйцата са с максимален диаметър 50–60 μm и са практически незабележими с просто око. Веднъж след като попаднат във водна среда, те заразяват микроскопични безгръбначни, които са само междинен гостоприемник на паразита. След това в тях се развиват до ларва. Рибите поглъщат тези малки безгръбначни и в резултат на това след консумация на сурова и недобре обработена риба хората стават краен гостоприемник.
Витамин B12 е пряко свързан със синтеза на ДНК и метилирането на стотици реакции в човешкото тяло. Стволовите клетки в костния мозък се нуждаят от витамин B12 и фолиева киселина, за да съзреят правилно. Липсата на B12 най-често води до увреждане на червените кръвни клетки (еритроцити), които са с увеличени размери, с по-малко хемоглобин и намалени способности за пренос на кислород. Състоянието е познато като мегалобластна анемия, за която вече сме писали в блога на aloha.bg. В изследването на пълна кръвна картина води до значително повишаване на MCV и RDW. Освен увреждане на еритроцитите, които пренасят кислород, при мегалобластна анемия се отчита и специфично изменение на белите кръвни клетки (левкоцити) - появяват се хиперсегментирани неутрофили, които не могат да изпълняват адекватно ролите си в имунната система. Липсата на витамин B12 може да увреди и други типове левкоцити и да повлияе на реакциите на вродения и придобития имунитет. При липса на витамин B12 могат да се увредят и тромбоцитите, а намаления брой на трите основни типа кръвни клетки се нарича панцитопения и може да бъде смъртоносно.
Друг основен проблем е, че в настоящото изследване за идентифициране на дефицит на витамин B12 са използвани само данните от нивата в серума и няма данни за свързаните метаболити като хомоцистеин и метилмалонова киселина. Освен това не са ясни стойностите на MCV, RDW, ретикулоцити, фолати, желязо и пр. Както видяхме по-горе тенията може да причини скрито кървене в червата и така да причини желязодефицитна анемия, която да замаскира дефицита на B12.
Референтните стойности за серумен витамин B12 също варират според цвета на кожата и етноса:
Тъй като пациентите са от Перу са взети за референтни стойностите от САЩ.
Голяма част от тях са яли сурова риба тип севиче и са се оплаквали от умора, болки в корема, запек и след това диария, загуба на тегло и на апетит. В изследването има няколко човека, които попадат в граничните зони, където се нуждаят от още изследвания с цел уточняване дали имат дефицит на витамин B12.
От конкретното изследване става ясно, че и този вид рибна тения може да причини дефицит на витамин B12.
Има значение къде точно се прикрепва тенията в червата, с каква големина е, колко продължава инфекцията и какви са запасите от витамин B12 в черния дроб на пациента.
За съжаление в началото дефицитът на витамин B12 може да протича без симптоми и да не доведе до изменения в кръвните клетки, което да бъде установено с изследване на кръв, а да причини различни неврологични проблеми.
В повечето случаи приемането на 1 или 2 таблетки през устата може да убие рибните тении в организма. Ако има силен дефицит се препоръчва прием на витамин B12 до достигане на оптимални стойности, но не е нужна продължителна и доживотна терапия, защото основната причина е отстранена.
Тъй като витамин B12 преминава през почти целия стомашно-чревен тракт преди да бъде усвоен в края на тънките черва често се препоръчват болезнени инжекции, с които да постъпи директно в кръвообращението.
При случаи за съмнение на свръхрастеж на бактерии в тънките черва, хелминти и протозои, както и всякакъв вид рибни тении, които го използват за храна можете да се доверите на капките за нос с витамин B12.
Метилкобаламин е биоактивна коензимна форма на витамин B12, която се усвоява бързо и лесно и е специално за хората с отклонения в кръвните клетки и страдащите от анемия.
Хидроксокобаламин е друга форма на витамин B12, която по-дълго се задържа в организма и често се предписва при неврологични увреждания.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА
2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка (съдържа 2500 микрограма) във всяка ноздра през първите две седмици (общо 5000 микрограма). След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.
Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.
Продуктът Витамин B12 капки за нос 5000 mcg Methylcobalamin или Хидроксокобаламин е подходящ за вегани и има лиценз от The Vegan Society. Не съдържа ГМО !
Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети ощеВ каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети ощеПървоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.
прочети още