Copyright © 2020. All Rights Reserved

Връзката между гастрит и неврологични увреждания

21 септември 2019
Връзката между гастрит и неврологични увреждания

Едно от предизвикателствата на света, в който живеем днес, е нарастващия брой на автоимунни заболявания. За съжаление много често едно автоимунно заболяване води до появата на друго автоимунно заболяване, а ефективно лечение към днешна дата няма. Има различни начини за облекчаване на симптоматиката, но те не унищожават първопричината.

Според публикация от 2019 г. на Health Line / Autoimmune Diseases: Types, Symptoms, Causes, and More автоимунно заболяване е състояние, при което имунната система погрешно атакува клетки, тъкани и органи на тялото. Обикновено имунната система е защитника на организма от вредното въздействие на различни бактерии и вируси и след като те ни атакуват имунната система изпраща цели армии от специализирани бойни клетки, които да се справят с нашествениците. При автоимунното заболяване цялата тази армия започва война с клетки от тялото и освобождава протеини, наречени автоантитела, които атакуват здравите клетки. Някои автоимунни заболявания са насочени само към един орган. Пример за това е диабет тип 1, при който се уврежда само панкреаса. При други заболявания като системен лупус еритематозус може да бъде засегнато цялото тяло. В допълнение някои от заболяванията предизвикват появата на други автоимунни заболявания. Примери за това са автоимунния гастрит, диабет тип 1 и автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. 

Въпреки напредналата медицинска техника лекарите не могат да изяснят точните причини, които провокират имунната система да атакува тъканите на човешкото тяло. Някои автоимунни заболявания се срещат по-често сред хората с кръвна връзка от един род, но въпреки фамилната  обременост заболяването не е задължително да се прояви при всеки член. 

Тъй като в днешни дни честотата на автоимунните заболявания прогресивно нараства, някои хипотези обявяват фактори от околната среда и начин на живот като:

  • излагане на токсини, тежки метали, радиация
  • инфекции със супербактерии, които са развили антибиотична резистентност
  • хранене с преработени храни с множество опасни Е-та
  • прекомерна хигиена и дезинфекция
  • ваксини в ранна възраст

Според някои теории именно целенасоченото избиване на много от бактериите и вирусите кара имунната система да си намери нови врагове, с които да се бори. Отделно непрекъснатия прием на комбинации от различни имуностимулатори в ранна детска възраст с цел избягване на настинки също не е полезен. 

Съществуват над 80 различни автоимунни заболявания. Ето 14 от най-често срещаните.

  1. Диабет тип 1 с атакуване на клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин.
  2. Ревматоиден артрит с атакуване на ставите
  3. Псориазис с неконтролирано размножаване на клетките в кожата
  4. Множествена склероза с увреждане на миелиновата обвивка на нервите
  5. Миастения гравис засяга нервните импулси, които помагат на мозъка да контролира мускулите
  6. Системен лупус еритематозус със засягане на ставите, бъбреците, мозъка и сърцето
  7. Възпалително заболяване на червата засяга различна част. 
  8. Цьолиакия или непоносимост към глутен. След прием на зърнени храни, които съдържат глутен имунната система атакува тънките черва и предизвиква възпалението им.
  9. Болест на Адисон с увреждане на надбъбречните жлези, които произвеждат хормоните кортизол и някои андрогенни хормони. 
  10. Болест на Грейвс, известна и като Базедова болест. Атакува щитовидната жлеза в шията и води до свръхпроизводство на хормони - хипертиреоидизъм.
  11. Тиреоидит на Хашимото е друго автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което производството на хормони се забавя и се отчита хипотиреоидизъм. 
  12. Синдром на Сьогрен с атака на слъзните жлези на очите и слюнчените жлези в устата. 
  13. Автоимунен васкулит с атакуване на собствените кръвоносни съдове. 
  14. Автоимунен гастрит и унищожаване на клетки на стомашната лигавица, които унищожават т. нар. вътрешен фактор. Той е изключително важен за абсорбирането на витамин B12 от храна. Малабсорбцията на витамин B12 в миналото е водела до смъртоносна злокачествена анемия. 

Днес няма конкретно лечение, което да предотврати появата на автоимунно заболяване, но се прилагат медикаменти с цел контролиране на свръхактивната реакция от страна на имунната система, намаляване на болката и възпалението. Възможно ли е спотаени негативни емоции като гняв, тъга, безнадеждност, завист и срам да предизвикат автоагресия към самите нас? Дали нашето съзнание контролира здравето на организма и в частност храносмилателната система или има органични причини в стомаха и червата, които могат да повлияят на психическото ни благосъстояние?

Още преди векове бащата на медицината Хипократ е казал, че “Всички болести започват от червата” и днес е ясно, че нарушенията  на чревната микрофлора могат да повлияят дори на емоциите, които изпитваме и имунната система.

Но ако се придвижим малко по-нагоре по храносмилателния тракт и достигнем до стомаха, възможно ли е зловредни бактерии да предизвикат негативна промяна на емоциите, депресивни състояния, параноя и паник атаки? 

В тази публикация ще разясним как заболяване на стомаха може да причини изтръпване на ръцете и/или краката, усещане за иглички по кожата, загуба на равновесие при затваряне на очите дори за секунди, световъртеж и други форми на атаксия, силна умора, бледност на кожата и различни симптоми на анемия, говорни нарушения като дизартрия, нарушение на зрението и дори ослепяване, хронични афти и ранички в устата, подут и зачервен език, трайни оцветявания на кожата по пръстите на ръцете и краката, както и петна с различен цвят, побеляване на кичури от косата при деца и тийнеджъри, загуба на обема на косата, проблеми със заспиването, депресия, самоубийствени мисли и паник атаки, различни разстройства от аутистичния спектър и още много други симптоми. Причината за всичко това може да се дължи на увреждане на стомаха, което понякога се дължи на бактериална инфекция и води до малабсорбция на витамини. 

Странното е, че всички тези симптоми се дължат на увреждане на стомаха, което засяга почти половината световно население, а именно гастрит. С остаряването си хората все по-често развиват гастрит. Понякога това се дължи на бактерията Helicobacter pylori, която е открита през 1981 г. от Бари Маршал и Робин Уорън. 

Още на 18 години през 998 г. Авицена е признат за вещ лечител. Именно той е този, който за първи път описва рака на стомаха. Терминът “гастрит” е използван за пръв път през 1728 г. от немски лекар, а през годините лекари от различни националности са обогатили знанията за това възпаление на стомаха. През 1854 г. с помощта на микроскоп се отчитат промените в стомашната лигавица при различни форми на гастрит. През 1870 г. Самуел Фенвик отбелязва, че рядък вид злокачествена анемия, която обикновено завършва със смърт причинява атрофия на стомашните жлези при гастрит. Всъщност едва по-късно ще стане ясно, че гастритът може да причини пернициозна анемия поради липса на витамин B12. 

Гастрит е възпаление на лигавицата на стомаха. Може да възникне за кратък период от време и човек да се самоизлекува или да бъде с различна продължителност.

Гастритът може да протича без никакви симптоми. Към групата на гастритите влизат и гастропатиите, при които лигавицата на стомаха е увредена, но не се забелязват възпалителни процеси. 
Причините за възникване на гастрит са:

  • бактериална инфекция с Helicobacter pylori
  • автоимунна реакция от страна на имунната система
  • употреба на нестероидни противовъзпалителни средства като Аспирин и лекарства с ацетизалова киселина, Ибупрофен, Аулин,  Алкозин, Алнагон, Амидофен, Диклофенак, Кетопрофен, Индометацин, Фенилбутазон и други
  • тютюнопушене
  • прием на алкохол
  • злоупотреба с кокаин
  • автоимунни заболявания
  • лъчетерапия
  • болест на Крон
  • бариатрична хирургия с отстраняване на част от стомаха с цел отслабване
  • сепсис
  • физиологичен стрес
  • травма
  • хипоксия
  • заболявания на съединителната тъкан
  • други 

Най-често срещаните симптоми на гастрит са:

  • различни видове болка в горната част на корема - тъпа, неясна, пареща, остра, пулсираща и пр. Може да бъде в и горната лява част на корема странично или към гърба. 
  • гадене
  • повръщане
  • подуване на корема
  • загуба на апетит
  • парене поради стомашни киселинию
  • ранно засищане
  • необяснима загуба на тегло

Усложненията са:

  • кървене
  • прогресиране на гастрита до стомашна язва
  • прогресиране на гастрита до рак на стомаха
  • развитие на анемия поради малабсорбция на витамин B12 и / или желязо

Необходими изследване за потвърждаване или отхвърляне на диагноза гастрит:

  • ендоскопия
  • изследване на кръвта за брой и вид на кръвните клетки. Измененията на стойностите RDW, MCV и MCH може да доведат до назначаване на изследване за морфология на еритроцити и допълнителни изследвания. Изследване на левкоцитите се изисква за инфекциозните и острите хеморагични гастрити
  • проби от изпражнения
  • биопсия на стомаха
  • рентгенова снимка
  • изследване на функциите на черния дроб, бъбреците, жлъчния мехур и панкреаса
  • изследване на урина
  • контрастно рентгеново изследване на хранопровод и стомах с бариева каша се използва и днес, макар да не дава много информация
  • изследване на серумните нива на пепсиноген се налага при хроничните атрофични гастрити, при които жлезите на стомаха намаляват или напълно изчезват
  • изследване на киселините на стомаха
  • други по преценка на лекуващия лекар


Лечение и превенция:

  • прием на лекарства против стомашни киселини като Омепразол, Езомепразол, Лансопразол, Декслансопразол, Рабепразол, Пантопразол и други. (известни и като инхибитори на протонната помпа)
  • H2 блокери - Cimetidine,Ranitidine, Famotidine, Nizatidine, Roxatidine
  • течен лидокаин за обезболяване
  • ако гастритът е причинен от прием на лекарства, те могат да бъдат спрени или заменени с други
  • ако причината е бактериална инфекция с H. pylori може да се лекува с комбинация от антибиотици като Амоксицилин и Кларитромицин
  • за хората с анемия се препоръчва лечение с витамин B12, витамин B9 (фолиева киселина) и желязо
  • кортикостероиди, които да повлияят на имунната система

Съществуват различни видове гастрит:

  • според протичането на гастрита биват остър или хроничен 
  • според първопричината биват поради прием на медикаменти, алкохол, инфекция
  • според морфологичната находка гастритът може да е атрофичен, неатрофичен и еозинофилен
  • според промените в лигавицата гастритите биват еритемо-ексудативен, ерозивен, атрофичен, хеморагичен, рефлукс-гастрит с хиперплазия на стомашните гънки
  • други

Най-общия и често прилаган критерий е продължителността на заболяването (остър или хроничен гастрит).

Острите форми на гастрита са характерни с краткотрайното възпаление на стомашната лигавица поради дразнители като различни токсини - нестероидни провъзпалителни средства, алкохол и жлъчни соли. След премахване на тези дразнещи фактори постепенно лигавицата на стомаха се самовъзстановява и се отчита напълно оздравяване. 

Хроничен гастрит е този, който не се самоизлекува и продължава дълъг период от време. Както споменахме имунната система може да насочи дейността си директно към стомаха и да причини хроничен автоимунен гастрит.  При тежко увреждане на жлезите, които произвеждат стомашен сок започва тяхната атрофия и заместването им с клетки, подобни на лигавицата на червата. В подобни случаи може да започне абсорбция в стомаха, а не в червата. Това е проблем, защото храната не е достатъчно добре обработена и множество хранителни вещества не могат да се усвоят. 

Хистологичното изследване отчита % на намален брой стомашни жлези като при тотална атрофия се стига до пълна липса на жлези в случаите на хроничен атрофичен гастрит, автоимунен гастрит и пр.). Освен това се отчита промяна на вида на клетките (интестинална метаплазия) и увеличаване на броя на клетките (хиперплазия). 

Хроничен атрофичен гастрит е хронично възпалени на стомашната лигавица, при което се унищожават частично или напълно жлезистите клетки на стомашната лигавица и се заместват с епител, подобен на този в червата, както и фиброзна тъкан. Понякога атрофията е причинена от нелекувана бактериална инфекция с Helicobacter pylori. 

Автоимунен атрофичен гастрит е хроничен атрофичен гастрит, при който в серума се отчитат антитела срещу париенталните клетки на стомашната лигавица и произвеждания от тях вътрешен фактор. Той участва пряко като транспортен протеин за водоразтворимия витамин B12 и следователно автоимунния атрофичен гастрит може да причини дефицит на витамин B12 и множество от изброените по-горе симптоми. Хроничният атрофичен гастрит се диагностицира сравнително късно и е крайния стадий в развитие на хроничния гастрит по инфекциозна или автоимунна причина. 

На няколко пъти споменахме за т. нар. вътрешен фактор или Intrinsic factor - IF. Това е гликопротеин, който е произведен именно от клетките на стомашната лигавица. Тъй като витамин B12 е водоразтворим, а се усвоява чак в крайната част на тънките черва има нужда от защита, за да премине през силно киселинните стомашни сокове. В блога на aloha.bg вече сме писали за специалния транспортен протеин Хаптокорин, (известен още и като Транскобаламин I) който се отделя от слюнчените жлези в устата и помага за създаването на устойчив комплекс. По-късно в по-малко киселата среда на тънките черва панкреатичните ензими усвояват хаптокорина и витамин B12 се свързва с отделения от стомашната лигавица вътрешен фактор. След това този нов комплекс се абсорбира от епителните клетки на илеума (края на тънките черва). Вътре в клетките витамин B12 отново се свързва с друг транспортен протеин - транскобаламин II. Така отново в свързана форма достига до черния дроб - основния склад на витамин B12. Различни видове цироза и рак на черния дроб могат да доведат до неконтролирано изпускане на витамина и фалшиво повишение на серумните стойности. В подобни случаи колкото по-високи са стойностите на витамина, без да са приемани добавки, толкова по-лоша е прогнозата за преживяемост. Може би от тази специфична ситуация произхожда твърдението, че витамин B12 е туморен маркер. Това е отчасти вярно за конкретния вид рак на черния дроб, но множество други изследвания доказват, че витамин B12 не е канцероген и сам по себе си не може да предизвика рак. Нещо повече, самите тумори имат нужда от бърз растеж и доставка на кислород и хранителни вещества. За тази цел тези агресивно развиващи се тумори се стремят да създадат нови кръвоносни съдове чрез процес известен като ангиогенеза. Някои от туморите дори намират начини да отделят свързващи протеини като хаптокорин, за да подсигурят развитието си. В подобни случаи витамин B12 в серума може да е с ниски концентрации. Ако спрем конкретно месото и преминем на веган диета, то отделения от черния дроб витамин ще бъде погълнат и натрупан избирателно от туморите, които са намерили начин да не му позволят да напусне организма чрез урината, а да остане складиран вътре в тях. Макар че както ще стане уточним по-късно, конкретно в чистото месо има нищожни количества от витамина, а най-големи има в черния дроб. 

Витамин B12 е единственият витамин, който съдържа в ядрото си йон метал - рядко срещания кобалт. А колкото до желязото, което сме свикнали да свързваме с хемоглобина и анемията - то не е метал, а минерал. В човешкия организъм има около 4 грама желязо.

Желязото, което приемаме от храната е разделено на 2 типа:

  • хематиново -в месото на различни животни, което се усвоява бързо и лесно
  • нехематиново - в растителни храни, млечни продукти и яйца, което се усвоява по-трудно, а процесите зависят от здравето на стомашно-чревния тракт. 

В публикацията на Health Line / 11 Healthy Foods That Are Very High in Iron са представени 11 здравословни храни, които са богати на минерала желязо и подпомагат червените кръвни клетки в преноса на кислород. Желязото е сред основните хранителни вещества, а това означава, че трябва да си го набавите от храната. 

Препоръчителната дневна доза (ПДД) желязо е 18 mg. 

Интересното е, че количеството, което тялото абсорбира от храната, отчасти зависи от това какво е количеството на складирано желязо в организма. Липса на желязо може да възникне, ако приемът на желязо е прекалено нисък, за да замести количеството желязо, което изразходвате всеки ден.

Жените в детеродна възраст, които имат месечен цикъл губят кръв и около 2 mg/дневно от запасите си на този микроелемент и за тях е още по-належащо да приемат храни, богати на желязо. В противен случай рискът от анемия се увеличава. Жените имат повишени нужди от желязо по време на бременност, след раждане и при кърмене. 

Ето 11 здравословни храни с високо съдържание на желязо. 

Черупчестите мекотели като стриди (миди) са изключително богати. Порция от 100 грама миди съдържа до 28 mg желязо, което надвишава препоръчителната дневна доза. Това съдържание в различните видове миди обаче може да е различно, и в някои видове да има по-малки количества желязо. Желязото в мидите е хематиново и се усвоява много по-ефективно. Освен това мидите са добър източник на витамин B12. 

Спанакът всъщност не е толкова добър източник на желязо. 100 грама съдържат едва 3,6 mg или 1/5  от препоръчителната дневна доза. Тоест за да си набавите нужното желязо трябва да изядете 500 грама спанак дневно. Освен това желязото е в нехематинова форма, която се усвоява по-трудно. Добрата новина е, че спанакът съдържа големи количества витамин С, които повишават все пак усвояването на желязото.

Черен дроб, бъбреци, мозък, сърце - органи от птици, преживни бозайници и свине - отличен източник както на желязо в лесноусвоима форма, така и на витамин B12. Например 100 грама говежди черен дроб съдържат 6,5 mg желязо или 36% от препоръчителната дневна доза. 

Бобови растения като боб, леща, нахут, грах и соя също са чудесен източник на желязо за веганите. 100 грама сварена леща съдържат 3,3 mg желязо. За да постигнете максимално усвояване на желязото трябва да консумирате бобовите храни заедно с плодове и зеленчуци, богати на витамин С като домати, цитруси и зеленолистни зеленчуци. 

Червеното месо също съдържа желязо, макар и в много по-малки количества в сравнение с черния дроб. 100 грама смляно говеждо месо съдържа 2,7 mg желязо или 15% от ПДД. 

Тиквените семки също са изключително богати на желязо, като 30 грама съдържат над 4 mg. 

Киноата, добила популярност също е източник на желязо. 100 грама сварена киноа съдържат около 2.4 mg желязо. 

Пуйката и най-вече 100 грама от тъмното пуешко месо съдържат 2,3 mg лесно усвоимо желязо. 100 грама бяло пуешко месо съдържат само 1,3 mg желязо. 

Броколите съдържат множество полезни хранителни вещества. Порция от 100 грама сварени броколи съдържа под 1 mg желязо, но пък са богати на витамин С и така той по-добре се усвоява. 

Тофу е храна на основата на соя, която е популярна сред вегетарианците и някои азиатски народи. Порция от 100 грама тофу дават 3,3 mg желязо. 

Натуралният шоколад от какао е добър източник на желязо. Около 30 грама съдържат 3,3 mg желязо.

Но да се върнем отново на атрофичния гастрит и последиците му за човешкото здраве. 

Според публикацията от 2017 г. Micronutrient deficiencies in patients with chronic atrophic autoimmune gastritis: A review хроничния атрофичен автоимунен гастрит може да причини малабсорбция на различни хранителни вещества и витамини. 

Както уточнихме желязото, което приемаме от храната е в 2 форми. Хематиновото желязо от месото лесно се разтваря при алкално pH и се абсорбира в дванадесетопръстника. Нехематиновото желязо от растителните храни е по-трудно за усвояване и се разтваря от киселините в стомаха. През 1930 г. е установено, че атрофичния автоимунен гастрит води до малабсорбция на желязо поради намалена киселинност на стомашните сокове. 

Бактериалната инфекция с Helicobacter pylori води първоначално до лек и безсимптомен гастрит, който ако не се лекува може да доведе до автоимунно заболяване. Всъщност тъй като при жените месечния цикъл изчерпва железните депа в организма, при атрофичен гастрит може да се появи желязодефицитната анемия и едва след това да се развие злокачествена анемия поради липса на витамин B12 заради липса на вътрешен фактор. 

Симптомите на желязодефицитна анемия са според публикацията на Health Line / 10 Signs and Symptoms of Iron Deficiency са :

Необичайна умора. Това се дължи на ниските нива хемоглобин и съответно невъзможността на еритроцитите да пренасят кислород до всяка клетка в тялото. 

Блед цвят на кожата и бледо оцветяване на вътрешната част на долните клепачи на очите. Липсва присъщия розов цвят, кожата е пожълтяла и “обезкръвена”. Именно хемоглобинът е този, който придава на кръвта характерния червен цвят. По-малко желязо води до по-малко хемоглобин и съответно по-бледа кръв. Може да се отчетат промени и във венците, в устната кухина и дори в цвета на ноктите. 

Задух при дишане. Когато имате ниски нива на хемоглобин поради липса на желязо, нивата на кислород също ще са ниски. При ходене мускулите няма да имат достатъчно кислород, а ако се пробвате да тичате ще спрете задъхани едва след няколко крачки. Не можете да изкачите няколко стъпала, без да се задъхате? Време е за изследване на кръвта. А причина за анемията може да е безсимптомен гастрит. 

Главоболие и замайване. Това са по-рядко срещани симптоми, често съчетани със световъртеж или виене на свят. Дължат се на недостатъчно кислород в мозъка. 

Сърцебиенето, при което усещате биенето на сърцето също може да е заради липса на желязо. На сърцето се пада честта да ускори работата си, за да придвижи по-бързо кръвта до клетките за пренос на кислород. Нелекуваната дълго време анемия може да увеличи размера на сърцето, да предизвика шум и дори сърдечна недостатъчност. 

Суха увредена коса и кожа поради липса на кислород. В по-тежките случаи желязодефицитната анемия може да доведе до обилен косопад. 

Подуване и болезненост на езика и устата.

Синдром на неспокойните крака е силен порив да движите краката си, когато сте в покой. Можете да чувствате неприятни, странни усещания за пълзене в стъпалата и в краката като цяло, както и силен сърбеж. Обикновено това се усеща най-вече нощем по време на покой.

Чупливи нокти, които лесно се напукват. В по-късните етапи на липса на желязо формата на ноктите се променя и в средата са вдлъбнати, а краищата се повдигат.

Има и други странни симптоми за липса на желязо, които се срещат по-рядко. 

Един от тях е свързан с желанието да се изядат наглед странни неща като глина, тебешир, хартия и пр. Това се случва най-често по време на бременност поради увеличените нужди от желязо за майката и бързорастящия плод. 

Чувство на тревожност и безпокойство - отново се дължи на кислороден глад.

Студени ръце и крака поради намалено кръвооросяване.

По-чести инфекции. Желязото е свързано с дейността на имунната система, а липсата му може да ви направи по-болнави. 

Ако сте убедени, че приемате достатъчно храни, богати на желязо, нямате видими или скрити кръвоизливи, следва да посетите личния си лекар за назначаване на изследвания. Стандартното изследване на пълна кръвна картина в случай на желязодефицитна анемия ще разкрие:

  • намален брой еритроцити
  • намален хемоглобин
  • намален хематокрит
  • възможен е намален MCV - микроцитна анемия 

Съществуват десетки видове анемия. За да се установи дали анемията е желязодефицитна се прави изследване за определяне серумното ниво на желязото и измерване на желязосвързващ капацитет - ЖСК

В блога на aloha.bg публикувахме кои са топ 50 храни, богати на витамин B12. Някои от тях са богати както на витамин B12, така и на желязо. Съответно при увреждане на стомаха може да има малабсорбция и на двете ценни хранителни вещества, които няма как да синтезираме сами. 

Препоръчителната дневна доза на витамин B12 е 2,4 микрограма. А ето и някои от храните.

  • Сготвен черен дроб (агнешки, телешки, говежди) / 75 грама / 52.9-66.0 микрограма
  • Сготвен черен дроб (пилешки, пуешки, свински) / 75 грама  / 12.6-23.4 микрограма
  • Сготвени патица, пуйка или пиле / 75 грама /  0.2-0.3 микрограма
  • Свинско месо, различни разфасовки / 75 грама / 0.5-0.9 микрограма
  • Свинска кайма, сготвена / 75 грама / 0.8-0.9 микрограма
  • Сготвени миди / 75 грама / 14.6 микрограма
  • Сварени яйца / 2 броя / 1.5-1.6 микрограма

Както стана ясно, атрофичния гастрит уврежда клетките, които произвеждат един от транспортните протеини, наричан още вътрешен фактор. Това може да доведе до малабсорбция на витамина и да предизвика различни хематологични и неврологични увреждания. 

Витамин B12 участва в изграждането на миелиновата обвивка на нервите. При липсата му поради ограничен прием чрез храни от животински произход или при малабсорбция (както е случаят с атрофичния гастрит), миелиновата обвивка започва да се разрушава и това води до различни неврологични увреждания според нервите, които са засегнати. Ако дефицитът продължи прекалено дълго, дори приемът на големи количества витамин B12 не може да излекува уврежданията, които вече са необратими. 

Миелиновата обвивка на нервите може да се разруши от дефицит на витамин B12 и да получите различни неврологични увреждания.Някои от симптомите за липса на витамин B12 са:

Обикновено само серумните стойности на витамин B12 не са достатъчни за поставяне/отхвърляне на диагноза за дефицит на витамин B12.

Нужно е да си направите няколко изследвания:

  • Пълна кръвна картина. Измененията в стойностите на RDW и MCV могат да покажат дали червените кръвни клетки вече са увредени. 
  • ретикулоцитите са вид незрели еритроцити и показват в рамките на дни дали терапията с витамин B12 е ефективна
  • серумно желязо
  • ЖСК - желязосвързващ капацитет, за да се установи дали нямате и желязодефицитна анемия
  • фолиева киселина - нейният редовен прием замаскира отчасти дефицитът на витамин B12
  • хомоцистеин
  • серумен витамин B12.

Бактериалната инфекция с Helicobacter pylori води до разрушаване на витамин B12 и следователно изписаната от лекар комбинирана антибиотична терапия може да повлияе на дефицита и неговите прояви. В реалния случай на 16 -годишен младеж от Турция именно тази бактериална инфекция в стомаха е била причината за малабсорбция на витамина, въпреки, че младежът не е бил веган. Това е довело до халюцинации, мисли за самоубийство, понижаване на успеха в училище, проблеми със заспиването и пр. Преди лечението пациентът е губел равновесие секунди след като затвори очите си. Лечението с антибиотици + витамин B12 е помогнало значително на младежа да възстанови физическото и психологичното си състояние. 

Липсата на желязо и витамин B12 може да се дължи на малабсорбция поради безсимптомен гастрит. Ето защо много често се предписва витамин B12 в инжекционна форма. В България инжекционния разтвор е във формата Цианокобаламин, защото тя е лесна за производство, синтетична и евтина. Недостатъкът е, че се нуждае от множество метаболитни стъпки, преди да бъде усвоена. Много често напуска организма през бъбреците и отделената урина, без да повиши значително нивата. Освен това поставянето на инжекции е болезнено.

През март 2018 публикацията на Джесика Регнард развълнува хиляди хора в социалните мрежи (facebook post на английски език). Един от основните проблеми пред Джесика беше да се снабди с повече от 4-5 инжекции с витамин B12 годишно! И днес в страни като Великобритания, за да си закупите инжекции с този водоразтворим витамин ви е нужна рецепта от лекар! Страдащите от автоимунен гастрит и съответно пернициозна анемия във Великобритания са организирали Петиция за правото им да закупят витамин B12 (Хидроксокобаламин) като инжекционен разтвор свободно. Можете да подпишете Петицията тук.

Няколко години след откриването на витамин B12 през XX в. започват опитите за заобикаляне на храносмилателната система и стомаха, както и болезнените инжекции. През 1953 г. започват опитите за доставяне на витамин B12 през носната лигавица. Направени са различни опити, а много от тях не се оказват така лесни за прилагане. 

Не така стои въпросът с капките за нос с витамин B12, които можете да закупите онлайн от aloha.bg и за щастие не се нуждаете от лекарска рецепта. 

Публикувано през септември 2019 г. клинично изследване Open Trial of Vitamin B12 Nasal Drops in Adults With Myalgic Encephalomyelitis/Chronic Fatigue Syndrome: Comparison of Responders and Non-Responders доказа, че назалната форма на витамин B12 на Cure Support повишава значително нивата на витамин B12 в организма и съответно е подходяща алтернатива на инжекциите. 

Метилкобаламин и Хидроксокобаламин са подходящи за вегани, както и за хората с проблеми с храносмилателния тракт, които приемат витамин B12 чрез храната, но не го усвояват и междувременно да се опитат да отстранят доколкото е възможно първопричината за заболяването.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.

Пептиди и пептидна биорегулация

Пептидите се свързват със специфични, строго определени участъци на молекулата - ДНК /хромозомите/, като предизвикват синтез на специфични белтъчини с биорегулаторно действие, като хормони, ензими, невромедиатори, антитела, клетъчни субстанции, колаген и мн.др! Казано с по-прости думи пептиди ни поддържат млади и здрави. Пептидите отключват резервния потенциал за продукция на нови стволови клетки в таргетни органи и тъкани! Пептидите са „умни” аминокиселини, които носят правилна информация!

прочети още
Сублингвални пептиди Linguals (лингвални пептиди)

Сублингвалното приложение на лекарства е модерна тенденция в медицината. Този метод за въвеждане на пептидни вещества в организма избягва отрицателното въздействие на продуктите върху стомашната лигавица, ускорява абсорбцията на активните вещества в кръвния поток - директно през лигавицата на устната кухина. Нашите препарати в сублингвална форма имат свойството да се абсорбират директно през устната лигавица, което улеснява по-бързото проникване на пептиди. Това води до ускоряване на проявата на ефекта им.

прочети още
Основни видове пептиди : характеристики, цени и начин на приложение

Какви пептиди съществуват и какъв е механизмът им на действие? В интернет има много реклами и сайтове, които предлагат закупуване на различни пептидни биорегулатори. В тази статия бихме искали да охарактеризираме накратко всеки вид, така че потенциалният купувач да знае характеристиките на всяка категория и да може да избере правилния пептиден биорегулатор.

прочети още
Правилният избор на пептиди : сравнение, съвети на експертите, инструкции и схеми за приемане

На пазара има много видове натурални и синтезирани пептиди. По какво се различават и какви са преимуществата им, как да изберем пептиди за здраве и красота ?

прочети още