Защо не бива да се храним бързо?

Живеем в епоха, когато колкото по-бързо се изпълнява даден процес - толкова по-добре. Затова си имаме и fast food. Хапваме набързо и в движение. Може би сте чували съвети, че за да отслабнете трябва продължително да сдъвквате храната, защото това позволява позволява на мозъка да изпрати сигнал за ситост. Освен това влияе на един от хормоните на глада – лептин.

Но има и други причини храната да се задържи по-дълго време в устата ви, преди да поеме дългия път през храносмилателната система. Именно там освен механичното раздробяване от зъбите бива напоена и със секрети от слюнчените жлези [1], които са образувания в устния епител. Те се различават по големина, разположение и вид на секрета. Състоят се от жлезиста секреторна тъкан и съединителна тъкан (строма). Така например сероцитите образуват рядка, водниста течност, а мукоцитите - по-вискозна.

С напредване на възрастта намалява обема на секреторните клетки, които биват подменени от клетките на съединителната тъкан като фибробласти и колаген. Увеличава се и броя на мастните клетки.

В зависимост от размера слюнчените жлези биват големи (околоушна, долночелюстна, подезична) и малки (лабиални, букални, небцови, лингвални).

Освен че произведените от слюнчените жлези секрети подпомагат дъвченето, овлажняването на храната, те почистват устната кухина от патологични микроорганизми. Нарушенията в жлезите водят до подуване и възпаление, [2] изразяват се с лош вкус в устата, затрудненото ѝ отваряне и затваряне, сухота или повишено слюноотделяне.

Някои от заболяванията на слюнчените жлези са

• Атрофия на слюнчена жлеза
• Хипертрофия на слюнчена жлеза
• Сиалоаденит
• Абсцес на слюнчена жлеза
• Фистула на слюнчена жлеза
• Сиалолитиаза
• Мукоцеле на слюнчена жлеза

Болести на слюнчените жлези, при които има промени в секрецията на слюнчените жлези са повишено или намалено слюноотделяне. Съществуват и различни възпалителни, деструктивни и неопластични процеси на слюнчените жлези, които първоначално не могат да се уточнят.

Какво предизвиква запушване на слюнчените жлези? Всеки канал от жлезите, по който се излива течност, може да се запуши при промяна в състава или вискозността на отделената слюнка. Възможно е това да се случи и при наличие на слюнчени камъни, дехидратиране на организма, голяма консумация на алкохол,  тютюнопушене, употребата на някои медикаменти. Вирусни и бактериални инфекции също могат да причинят възпаление и затрудняване на дейността на жлезите.

Слюнчените жлези произвеждат и протеина Хаптокорин [3], известен като транскобаламин I (TC-1). Основната му функция е защитата на чувствителния към киселина витамин B12, за да може да премине през силно киселинните стомашни сокове. Стойности под pH 7 се класифицират като киселини, а обикновено стомашните сокове са с pH от 1,5 до 2,5. От друга страна инхибиторите на протонната помпа представляват медикаменти, които намаляват киселинността на стомашните сокове. Продължителната им употреба също е рисков фактор за развитие на дефицит на кобаламин. Именно в устата става свързването на витамин B12 и хаптокорина. Ето защо е важно бавното сдъвкване на храната преди да достигне до стомаха. Това обяснява отчасти и защо много от таблетките и мултивитамините, които съдържат високи дози от витамин B12 стават губят активните си съставки, благодарение на силно киселинните стомашни сокове. Ето така в подобна свързана форма водоразтворимия витамин B12 достига безпроблемно до пилора и дванадесетопръстника, където панкреатични сокове разцепват хаптокорина и витамин B12 е отново в свободната си форма. Това е само една от десетките причини за дефицит, дори и да не сте веган.  Но съществуват и други фактори, които влияят на абсорбирането на кобаламина. Париенталните клетки в стомаха, които произвеждат стомашната солна киселина, участват и в създаването на т.нар. вътрешен фактор (Instrinsic factor - IF). Именно той се свързва с витамин B12 след освобождаването му от хаптокорина и без този вътрешен фактор може да се абсорбират само 1%. В дванадесетопръстника свободния витамин B12 се свързва с Instrinsic factor, преминава през цялото тънко черво и в края му, наречен илеум, там той се свързва с рецепторите на клетките на илеума и прониква през лигавицата му.  Именно липсата на този вътрешен фактор е причина за развитието на пернициозна анемия. Свободният В12 се свързва с плазмения протеин транскобаламин II (TC II), който го пренася в кръвотока и отвежда до органите, костния мозък и различните клетки на тялото. Всички излишъци отиват в черния дроб, където се съхраняват. Увреждания на черния дроб водят до фалшиво завишени стойности на серумен кобаламин и са маркер за животозастрашаващи заболявания. 

Прочетете още за Гастроентерологични проблеми и витамин B12 и вижте разработеният анамнестичен въпросник [4], който можете да използвате в ежедневната си практика за откриване на риск от дефицит на В12 (от vitaminb-12.com )

Както виждате съществуват много фактори за усвояването на витамин B12 по време на дългия му път през цялата храносмилателна система. Ето защо капките за нос с Метилкобаламин или Хидроксокобаламин са предпочитани. Назалната формула осигурява незабавно поемане на Б12 през носната кухина. Молекулите на тази формула могат ефективно да преминат носната лигавица и да навлязат в кръвния поток, като това предлага големи предимства спрямо конвенционалните методи за набавяне на витамин В12. Клиничните изследвания показват, че при този вариант чрез впръскване в носа на витамин B12 се осигурява необходимото количество до един час след приема. И не на последно място - това са продукти подходящи за вегани, които имат лиценз от The Vegan Society. Не съдържат ГМО !

 

Използвани източници: 

1. Уикипедия. Слюнчени жлези

2. Framar.bg - Болести на слюнчените жлези МКБ К11

3. Wikipedia. Haptocorrin

4. Гастроентерологични проблеми и витамин B12