В световен мащаб непрекъснато се появяват нови медикаменти, терапии и хранителни добавки. Антибиотиците са лекарства, които често се използват за предотвратяване или лечение на бактериални инфекции. Антибиотичната резистентност се появява, когато бактериите се видоизменят с цел предотвратяване ефективността на най-често използваните антибиотици. Трябва да отбележим, че не се отчитат промени в хората или животните, а самите зловредни бактерии намират начин да продължат да живеят и да се размножават, с което причиняват щети на организма гостоприемник.
Според публикация на Световната Здравна Организация (СЗО) от 2018 г. World Health Organization / Antibiotic resistance именно антибиотичната резистентност е сред най-големите заплахи на човешкото здраве в световен мащаб. Тя може да засегне всеки от нас, на всяка възраст и във всяка държава. Това води до по-високи разходи за лечение, удължен болничен престой, тежки увреждания и повишена смъртност.
Според СЗО населението на устойчивостта на бактерии към лечение с антибиотици може да доведе до неуспешно лечение на инфекции като пневмония, туберкулоза, отравяне на кръвта, гонорея, отравяния с храна и пр. Възстановяването от раждане със секцио също може да бъде повлияно от ефективността на антибиотиците, както и трансплантацията на органи.
Дори и порязването, което се инфектира може да причини сериозни усложнения. От друга страна дори ние да не приемаме често антибиотици, те се дават на селскостопанските животни и ги приемаме чрез месо и месни продукти, мляко и яйца.
Ето няколко препоръки как да предотвратите антибиотична резистентност:
При нарастващата в последните години антибиотична резистентност е истинско предизвикателство да бъдат открити биоактивни вещества, които могат да се използват за бактериални инфекции и същевременно да не са опасни за човека.
Една от бактериите, които е развила антибиотична резистентност е Pseudomonas aeruginosa. Това е пръчковидна грам отрицателна бактерия, която причинява заболявания на растения, животни и хора.
При човека Pseudomonas aeruginosa може да причини:
Pseudomonas aeruginosa е често срещана бактерия, която вирее в почвата, водата, кожата и често се среща в медицинското оборудване. Тя успява да се нагоди и вирее в атмосфера с ниско съдържание на кислород. След като докосне повърхност, зловредната бактерия пуска пипала-котви, с които успява да се захване за повърхността, а след това започва процеси на колонизация. Бактерията образува биофилми, които са трудни за разбиване с антибиотична терапия. Освен това Pseudomonas aeruginosa има възможността да променя гените си и така да противодейства на медикаментите. Бактериите могат да произведат специални ензими, с които да разградят антибиотиците.
Този микроорганизъм е толкова разпространен в ежедневието, че можем да го намерим в мивки, басейни, джакузи, вани, сапуни, кърпи, контактни лещи, катетри, ендоскопи, системи за обдишване, цветя и дори марули.
И все пак - усложнения при инфектиране развиват хората с отслабнала имунна система, сред които са бебета, деца и пациенти в пенсионна възраст. В зависимост от мястото на инфекция и отговора на имунната система, инфектирането с тази бактерия може да протече напълно безсимптомно, да причини различни увреждания или да е смъртоносно дори след продължително лечение в болница.
Бактерията отделя различни токсини, които водят до компрометирана реакция от страна на имунната система. Когато P. aeruginosa е изолирана от нестерилни места като венци в устата, храчки и пр. това може да означава колонизация, но не и инфекция. За да се определи дали е необходимо лечение и какво да е то трябва да се потърси мнението на специалист микробиолог или инфекциозни болести. Когато обаче бактерията е изолирана от кръв, кост, тъкани е нужно подходящо лечение. Тъй като бактерията е резистентна към много от съвременните антибиотици е важно да се направи антибиопрограма. Има няколко антибиотика, които са ефективни срещу бактерията. В отделни болници употребата им е ограничена с цел избягване развитието на резистентни щамове. В редки случаи, при които инфекцията е повърхностна и ограничена (ушни инфекции, инфекции по ноктите), могат да се прилагат локално антибиотици като Гентамицин.
Може ли инфекцията с Pseudomonas aeruginosa да бъде смъртоносна?
За съжаление, да. Това важи най-често за случаите на пациенти с муковисцидоза. Това е сравнително рядко срещано генетично заболяване, известно и като кистозна фиброза. То засяга най-често белите дробове, но също и панкреаса, черния дроб, бъбреците, червата и репродуктивните органи. Муковисцидозата се среща най-често сред хората от северните европейски държави. От това коварно заболяване са засегнати около 1/ 3000 новородени. При афро-американските деца само 1 / 15 000 е с муковисцидоза, а при азиатците - 1 / 32 000 новородени. В България от муковисцидоза страдат над 200 пациента. За да се роди дете с подобно заболяване, следва и двамата родители да са носители на генетични мутации, а рискът е 25%. Тоест дори и двамата родители да са носители, може да се роди напълно здраво дете.
Въпреки че реално погледнато това е сравнително рядко генетично заболяване, то протича тежко и променя начина на живот както на пациентите, така и на техните близки. В миналото продължителността на живота е била 1 година, нараснала е до 20 години, а днес е средно 42-50 години. Към днешна дата няма известен лек за муковисцидоза, а на болните се прилагат различни терапии. Проблеми с белите дробове водят до 80% от всички смъртни случаи.
Заболяването на белите дробове при муковисцидоза е свързано с натрупване на слуз и възпалителни процеси. Бактериите, които обикновено се съдържат в секретите на белите дробове увеличават броя си многократно и причиняват пневмония. Освен това болните от муковисцидоза могат да имат храчки с кръв при кашлица, високо кръвно налягане в белите дробове, сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност, кислороден глад в тялото (хипоксия).
Най-често срещаните бактерии при болните от муковисцидоза са:
Именно те причиняват белодробните инфекции. Обикновено бактериите мутират с цел избягване на антибиотичното лечение, колонизират алвеолите на белите дробове и образуват биофилм, който е труден за унищожаване. Гъстите секрети и повтарящите се респираторни инфекции увреждат белите дробове и постепенно водят до промени в структурата им.
В миналото болните от муковисцидоза са участвали в “летни” лагери и събирания, в болниците са били хоспитализирани заедно. Много от медицинското оборудване обаче създава прекрасни условия за развитие на бактериите Pseudomonas aeruginosa. Така и пациентите, които не са били заразени са получили инфекция с този устойчив микроорганизъм. Днес тези пациенти са изолирани, а медицинския персонал се стреми да поддържа доколкото е възможно стерилна среда.
Много от болните от муковисцидоза приемат ежедневно 1 или няколко вида антибиотици чрез вливане, инжекции, инхалация или през устата като профилактика срещу бактериални инфекции.
Приемът на толкова много антибиотици провокира развитието на различни щамове гъбички. Ежедневно един пациент може да приеме до 30 таблетки, а някои от тях се нуждаят от вдишване на кислород. В крайните фази белите дробове са дотолкова увредени, че пациентите се нуждаят от трансплантация.
Градинският охлюв Helix aspersa най-често се използва в кулинарните рецепти. В България той се среща често, а традиционно се приготвя с ориз или изпържен с масло. Още бащата на медицината Хипократ започва да приготвя различни лекарства с охлюви.
В блога на aloha.bg наскоро писахме за ползите на слузта от градински охлюв за кожата - увеличаване на синтеза на колаген и еластин, забавяне образуването на бръчки, избледняване на пигментните петна, хидратиране на кожата, лечение на акне и пр. Докато в миналото подобни рецепти са се използвали благодарение на отзивите за ефикасност, днес клинични изследвания доказват, че слузта от охлюви нанесена външно върху кожата влияе благоприятно и може да лекува белези и рани. Това води до различни козметични продукти с екстракт от охлюви.
Как влияе слузта, която охлювите отделят, ако я приемем вътрешно?
Изследването от 2015 г. Antimicrobial properties of mucus from the brown garden snail Helix aspersa проучва дали можем да се справим с определени щамове бактерии с помощта на слуз от градински охлюви.
В първите години след откриването на антибиотиците е отчетено значително намаляване на смъртните случаи поради бактериални инфекции. Но още през 1965 г. е отчетена намалена ефективност при лечение на Streptococcus pneumoniae с помощта на Пеницилин. Както споменахме в днешно време има супербактерии, които са развили силна антибиотична резистентност и практически не се поддават на лечение. От друга страна в природата съществуват множество примери за “природни антибиотици”. В блога на aloha.bg вече писахме, че кожата на рибите съдържа специални бактерицидни вещества. Някои от безгръбначните животни също могат да произвеждат антимикробни пептиди, чрез които да се защитават от бактерии, вируси и протозои. Целта на настоящото изследване е да се проучи дали в слузта от градински охлюв Helix aspersa има антибактериални вещества и към кои щамове бактерии са ефективни.
За целите на изследването се вземат 2 броя охлюви Helix aspersa, които се държат в прозрачен пластмасов съд при стайна температура и се хранят с пресни плодове и зеленчуци. В миналото за да произведат слуз, охлювите са били потапяни във вода със сол или оцет. За целите на това изследване охлювите са стимулирани с памучен тампон, напоен с физиологичен разтвор и не са им причинени страдания.
Събраната от охлювите слуз е изследвана за антибактериални свойства срещу:
Резултатите показват, че слузта от охлюва Helix aspersa потиска растежа на бактериите Pseudomonas aeruginosa 8626 и Pseudomonas aeruginosa 10548. Освен това е забелязана активност и към Staphylococcus aureus. В това изследване слузта на охлювите се използва без да се концентрира.
Achatina fulica е охлюв, който произлиза от Африка. Днес той се е разпространил на много страни по света и е изключително инвазивен. Той също може да се използва за храна, но пренася различни паразити и може да причини менингит. В това изследване е изследвана и слузта от този вид охлюви, но тя няма антибактериална активност срещу Pseudomonas aeruginosa. Възможно е слузта от охлювите Helix да има по-широко антибактериално действие, но следва да се направят по-задълбочени изследвания.
През 2019 г. е публикувано изследването Identification and characterisation of anti - Pseudomonas aeruginosa proteins in mucus of the brown garden snail, Cornu aspersum. което отново изследва антибактериалните свойства на слузта от градински охлюви Helix aspersa (известни и като Cornu aspersum).
Известно е, че за пациентите с муковисцидоза бактериите Pseudomonas aeruginosa могат да причинят сериозни увреждания на белите дробове.
За целите на настоящото изследване са взети и мутирали щамове на бактерията Pseudomonas aeruginosa, изолирани от храчки от белите дробове на пациенти с муковисцидоза.
Събрани са 20 диви охлюва от вида Helix aspersa, обитаващи почвите на източен Съсекс, Великобритания. Подобно на предното изследване, охлювите са поставени в прозрачни пластмасови контейнери и са хранени. Слузта е събрана след стимулиране с памучно тампонче, а охлювите не са наранени.
Резултатите показват, че отделяната от охлювите Helix aspersa слуз има силно антибактериално действие срещу всички щамове на бактериите Pseudomonas aeruginosa включително и изолираните от пациентите с муковисцидоза.
Учените все още не са наясно на какво се дължи тази антибактериална активност. Според една от хипотезите, този вид бактерии са разпространени и в почвата и следователно пълзящите охлюви трябва да защитят меките си тъкани от колонизация. Белите дробове на хората от друга страна нямат подобна защита и се разчита на противодействие от страна на имунната система.
И ако в предните 2 изследвания няма участвали българи, в проучването от 2015 г. Bioactive compounds isolated from garden snails екипът от изследователи включва проф. д-р, инж.Павлина Долашка, гл. асистент, д-р Александър Долашки, гл. асистент, д-р Людмила Велкова и Радостина Великова от Институт по органична химия, БАН (София, България). Останалата част от международния екип се състои от изследователи от Германия и Италия.
В изследването се проучват биоактивни вещества от сухоземните охлюви Helix aspersa и Helix lucorum и рапани, които живеят в Черно море (Rapana venosa)
В близкото минало хората са поглъщали охлювите живи, за да облекчат стомашните си киселини. След като достигнат до стомаха, за да се предпазят от стомашните киселини градинските охлюви произвеждат защитна слуз.
На какво се дължи облекчаването на стомашните киселини след поглъщане на живи охлюви?
В блога на aloha.bg вече сме писали за бактериалната инфекция с Helicobacter pylori и това, че може да доведе до неврологични увреждания поради малабсорбция на витамин B12.
Според публикация на WebMD / What Is H. pylori? в продължение на десетилетия се е смятало, че силно киселинните стомашни сокове не позволяват на бактерии и патогенни организми да преминават през стомаха. Като причинители на язвите са посочвани стреса, пикантните храни, прекалено горещи напитки, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и пр. Едва през 1982 г. се установява, че една бактерия може не само да оживее в киселинните сокове на стомаха, но и да се размножи, да образува колонии и да започне да разрушава стомашната лигавица. Някои от атрофичните гастрити и язвите са причинени именно от бактериална инфекция с Helicobacter pylori. Те могат да протичат напълно безсимптомно, както и да причинят кървящи язви и в редки случаи дори да предизвикат прогресия на рак на стомаха. Има различни изследвания, които могат да потвърдят / отхвърлят диагнозата инфекция с Helicobacter pylori, но използвани самостоятелно те не дават 100% достоверност.
Ако имате увреждания, причинени от тази бактерия лечението най-често се състои в поне 2 вида различни антибиотици, лекарства за контрол на стомашните киселини, кортикостероиди и пр. Понякога терапията се състои от 14 таблетки на ден в продължение на няколко седмици. Тук отново възниква проблема с антибиотичната резистентност и възможността скоро бактериалната инфекция отново да се появи. Затова известно време след прекратяване на лечението отново трябва да посетите лекаря си за контролен преглед и да направите отново изследвания.
Антибиотиците освен положителни имат и различни негативни ефекти. Някои групи от тях са строго забранени за бременни жени и кърмещи майки, както и за хора с определени заболявания.
Настоящото изследване доказва, че слузта от охлюви Helix aspersa има силна антимикробна активност срещу бактерията Helicobacter pylori.
Освен това слузта действа антибактериално и на Propionibacterium acnes, които са свързани с пъпките тип акне по кожата. Слузта убива и някои щамове на Е. coli.
Останалата част от изследването, което включва изследователи от БАН е свързано с използването на хемоцианините от охлюви, които също имат редица ползи за човешкото здраве.
Възможно ли е научните открития да имат практическа полза?
Оказва се, че да! Днес вече не е необходимо да гълтаме охлювите живи, за да облекчим язвата и гастрита, причинени от бактериите.
С помощта на учените от БАН е разработена хранителната добавка Снейл Еликсир с екстракт от охлюви за стомашно-чревен тракт.
Използва се за вътрешна употреба като 2-3 пъти дневно преди хранене се приемат по 5-10 ml. Сиропът има приятен аромат на ябълка.
Снейл Еликсир е със антибактериални свойства срещу бактерията Helicobacter pylori и помага при:
Сиропът съдържа концентриран екстракт от слуз на охлюви Helix aspersa. Когато охлювите се движат отделят слуз, която предотвратява процесите на триене с контактните повърхности. След като се раздразнят отделят друг вид слуз с цел защита срещу бактерии, мравки и насекоми. Именно такъв тип слуз е използвана при приготвянето на Снейл Еликсир, а охлювите не са били наранени по никакъв начин. Освен това в отделяните секрети се съдържат и други биоактивни вещества, хиалуронова киселина и медни пептиди, които стимулират фибробластите да образуват повече колаген и еластин. Така ако има увреждания в стомаха и червата, раните заздравяват по-бързо. Снейл Еликсир съдържа и алантоин, глюкозамингликани, протеогликани, пептиди и гликопептиди, гликолова киселина, витамини А, С и Е - много близки по състав и структура до тези в човешкия организъм. Сиропът служи и за стимулиране на имунната система и предотвратяване на други бактериални инфекции.
В каталога Пептиди 2025 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети още
Комплексно прилагане на няколко пептидни биорегулатора, въздействащи върху различни системи на организма (имунна, храносмилателна, опорно-двигателна). Пептидните биорегулатори първоначално са изолирани от органи и тъкани на животни, така че те имат максимален ефект върху животните. има обширна научна база данни, потвърждаваща ефективността на пептидните биорегулатори за домашни любимци и котки. Форми и дозировки в зависимост от теглото на животното: Лингвални пептидни биорегулатори и във вид на капсули, добавени към храната
прочети още
Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети още