Хеликобактер пилори - причина не само за язва и гастрит

14 април 2019
Хеликобактер пилори - причина не само за язва и гастрит

Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна! Сигурно доста често сте чували тези думи на бащата на съвременната медицина, Хипократ. Здравето на човека зависи от състоянието на червата му и прочие. Дълги години се е смятало, че пикантната храна, начина на сдъвкване, емоционалния стрес и още много подобни фактори са виновни за заболявания като гастрит, повишено отделяне на стомашни киселини, язва  и рак на стомаха. Едва в последните години се оказва, че тези заболявания не са до края на живота и могат да бъдат излекувани за броени дни. 

Стомахът е част от храносмилателната система на човека и се намира в най-горната част на коремната кухина, леко вляво. Формата му варира, но най-често е подобна на круша. Вместимостта на стомаха е 1-2 литра. В него храната се задържа , за да бъде обработена от силно киселинния стомашен сок, който се състои от солна киселина, слуз, пепсин, погълната слюнка, специален вътрешен фактор и навлизащ дуоденален сок. След това погълнатата храна преминава във вид на каша към тънките черва.

Стената на стомаха е изградена от 3 основни слоя:

  • лигавица, покрита с еднослоен епител. Тя е нагъната и съдържа малки възвишения с диаметър 1-5 мм. На повърхността им се намират малки ями, в които се отварят стомашните жлези. Те са собствени стомашни жлези, които имат 4 различни вида клетки. Главните клетки отделят пепсиноген, който с помощта на солната киселина от стомашните сокове се превръща в пепсин. При новородените се отделят специални хормони, които подпомагат обработването на майчиното мляко. Именно тези клетки отделят специален вътрешен фактор (интринзик), който предпазва водоразтворимия витамин B12 от разрушаване. При липса на подобен вътрешен фактор хората развиват злокачествена анемия, която в миналото е била смъртоносна. Пристенните (париенталните) клетки на собствените стомашни жлези отделят в стомашния сок хлориди, които след свързване с водородни йони образуват солна киселина. Слузните клетки на жлезите отделят слуз, а има клетки, които отделят “хормони на щастието” като серотонин и ендорфин. Кардиачните жлези произвеждат слузен секрет, а пилорните - гастрин. Лигавицата на стомаха се свързва с мускулатурата чрез подлигавичен слой, който се състои от съединителна тъкан. Вече сме писали, че съединителната тъкан е изключително богата на колаген, а има бактерии, които водят до разграждането на колагена или т.нар. колагенази.
  • мускулна обвивка на стомашната стена. Представлява гладка мускулна тъкан, изградена от 3 слоя. Най-отвътре се намира кос слой. Следва най-силно развития среден слой. На границата между пилора и дванадесетопръстника този слой е по-дебел и образува сфинктера, който регулира преминаването на храната. Външният мускулен слой е слабо развит.
  • външната обвивка на стомаха е част от ципата на коремната кухина (перитонеум).

Гастрит е възпаление на стомашната лигавица. Най-честите причини за гастрит са:

  • бактериална инфекция с Helicobacter pylori
  • консумация на прекалено студени или горещи храни и напитки
  • злоупотреба с алкохол
  • прием на определени лекарства
  • стрес

Характерни симптоми на гастрит:

  • оригване
  • гадене
  • повръщане
  • горчив вкус в устата
  • чувство за тежест
  • болка в горната част на корема

Ако не се лекува, гастритът може да се превърне в язва и да доведе до кръвоизлив. Много рядко може да рецидивира в рак на стомаха.

Острият гастрит е краткотраен възпалителен процес на стомашната лигавица. Тя е зачервена, с отоци и единични ерозии. Диагнозата се поставя въз основа на клиничното протичане и ендоскопско изследване.

Най-честите причини са:

  • консумиране на груба, недостатъчно сдъвкана храна
  • прием на прекалено горещи/студени храни и напитки
  • злоупотреба с алкохол
  • алергични реакции към храни и медикаменти
  • прием на нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и цитостатици
  • отравяне с медикаменти и токсични вещества
  • хранителни инфекции като Салмонела, Стафилококи, Стрептококи
  • остра инфекция с Helicobacter Pylori
  • емоционален стрес

Лечението има за цел да открие и отстрани причината за възникването на заболяването. Понякога в първите 1-2 дни болните се оставят на липов чай, отвара от шипки, лайка и пр. Прилагат се антиацидни средства с гастропротективен ефект като Almagel, Almagel A, FlatugelA. При повръщане - Metoclopramide, Domperidone. При ерозивен гастрит H2-блокери като Ranitidine, Famotidin. За поддържане на pH на стомашния сок над 5 - Omeprazole (Sopral), Pantoprazole. Ако гастритът е причинен от бактериални инфекции се прилагат съответните антибиотици. Ако е причинен от H. Pylori се използва комбинация от няколко медикамента. В повечето случаи бързото започване на заболяването и бързото му лечение в начален стадий води до бързо оздравяване.

ТИПОВЕТЕ ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ СА:

Хроничен гастрит тип А е автоимунно заболяване. Счита се, че основна роля за възникването му се дължи на генетични фактори. Това заболяване често се свързва за смъртоносна в миналото злокачествена анемия (довела до откриването на витамин B12) тиреоидит на Хашимото, захарен диабет тип 1, болест на Адисон.  В този случаи има антитела срещу пристенните клетки, за които вече споменахме и срещу вътрешния (интринзик) фактор. Автоантителата са 3 типа и чрез увреждането на тези пристенни клетки на стомашната лигавица се намалява отделянето на солна киселина. Автоантителата срещу вътрешния фактор са 2 типа:

Блокиращи автоантитела (около 70%), които пречат на свързването на витамин B12 с вътрешния фактор. Това е водоразтворим витамин, който в случай, че не е в устойчива свързана форма бива разрушен от стомашните сокове. Въпреки, че човек приема достатъчно храни, богати на витамин B12 като черен дроб, мазни риби, стриди, краве мляко,  яйца и други, той развива тази злокачествена форма на анемия. Дори и да приеме таблетки с витамина има опасност много голяма част от кобаламина да бъде разрушен именно по тази причина. В подобни случаи следва усвояването да заобиколи храносмилателната система. Единият начин е чрез болезнени инжекции, а другият е впръскване на витамин B12  в богато кръвоснабдената лигавица на носа.

Останалите около 30% от автоантителата срещу вътрешния фактор могат да са свързващи, т.е. да се свързват както с вътрешния фактор, така и с образувания комплекс Вътрешен фактор - Витамин B12. Те не блокират абсорбцията на витамина.

Лечението на хроничен гастрит тип А се провежда с кортикостероиди като Prednisolone и имуносупресори като Imuran. Щом антителата срещу париенталните клетки и вътрешния фактор намалеят се усеща подобрение на пациента. Правят се изследвания за серумните концентрации на витамин B12 и се преценява необходимостта от добавки.

Бактериална инфекция с Helicobacter pylori може да доведе до гастрит, язва и малабсорбция на витамин B12

Хроничен гастрит тип B се причинява от инфектиране с Helicobacter pylori. Увреждат се клетките, които произвеждат гастрин. Това е вид хормон, който стимулира секрецията на стомашна киселина от пристенните (париетални) клетки на стомашната лигавица. Освен това гастринът подпомага стомашната моторика. Гастрин се отделя не само от стомаха, но и от дванадесетопръстника и панкреаса. Хроничен гастрит от този тип се среща често при хората над 50-годишна възраст.  Тъй като бактериалната инфекция с H. pylori може да се повтори е нужно унищожаване на всички бактерии. Това става с тройни и четворни комбинации от различни лекарства като:

  • Metronidazole, Amopen, De Nol в съчетание с лекарство против стомашни киселини като  Omeprazole
  • Clarithromycin, Amoxicillin и Omeprazole
  • Metronidazole, Clarithromycin и Omeprazole

Лечението продължава над 1 седмица. Успехът на терапията се отчита 1 месец след завършването чрез гастроскопия с биопсия.

Освен това за овладяване на другите симптоми се прилагат по преценка обезболяващи, спазмолитици, желязосъдържащи препарати и витамин B12 в подходяща за усвояване форма.

Хроничен гастрит тип C се дължи на въздействието на различни химични вещества. Най-често се свързва с продължителен прием на медикаменти, а по-рядка поради рефлукс на жлъчка в стомаха. В повечето случаи заболяването протича без симптоми, а в напреднал стадий се отчита липса на апетит, горчив или метален вкус в устата, обложен език с белезникав налеп, тежест и тъпи болки в стомаха след нахранване. Отчита се бледа кожа и видими лигавици в резултат на желязодефицитна или анемия, причинена от малабсорция на витамин B12 (пернициозна анемия).

Гигантски хипертрофичен гастрит (болест на Менетрие) е особена форма на хроничен гастрит, която се отличава с уголемени и оточни гънки на стомашната лигавица.

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЯЗВАТА

Язва е вид рана по стените на хранопровода, стомаха или дванадесетопръстника.

Язва на дванадесетопръстника се характеризира с болки в горната част на корема по-късно след ядене, през нощта и на гладно.

Язвата на стомаха също причинява болки в горната част на корема след прием на храна, но може да има болки, независимо от храненето.

Язвите, причинени от нестероидни противовъзпалителни средства обикновено протичат без симптоми. Откриват се при наличие на обилно кръвотечение.

В началото язвата засяга само лигавицата на поразения орган, но може да достигне и до мускулния слой. Може да предизвика силно кръвотечение, а ако засегне стомаха да причини възпаление на коремната кухина - перитонит. Язвата може да премине в рак след по-продължително агресивно действие на силно киселинното стомашно съдържимо.

Язва на хранопровода, стомаха или дванадесетопръстникаУсложненията от язвата се появяват в повечето случаи без предизвестие и са остри.

  • Кръвотечение от устата или ануса се получава при кръвоизлив в стомаха или дванадесетопръстника. Възможно е и повръщане на стомашно съдържимо, което е с кафеникав или тъмночервен цвят. В него може да присъстват или не остатъци от храна.
  • Спукване на язвата (перфорация) налага извършването на спешна операция. Болният чувства внезапни силни и остри болки в горната част на корема, които се разрастват и обхващат целия корем. Възможно е гадене, безпокойство и избиване на студена пот.
  • Проникване на язвата към съседни органи (пенетрация). Усещат се болки в гърба при проникване на язвата към панкреаса. Преминаване на стомашно съдържимо в дебелото черво и обратно също е неприятно усложнение. Това протича с постоянна болка, наблюдава се и втвърдяване на коремната стена.
  • Стеснение на стомашната стена се получава при нарастване на съединителната тъкан около язвата. При пълно стеснение (стеноза) се наблюдава повръщане на цялото количество погълната храна, а при частично стеснение само на част.
  • Израждане на язвата в рак се случва сравнително рядко, в 1-2% от всички случаи.

Дъмпинг симптом се наблюдава при пациенти, на които е извършена хирургична операция на стомаха. Ранният дъмпинг синдром настъпва 15-20 минути след прием на храна. Пациентите имат гадене, болки в корема, куркане на червата. Понякога се появява сърцебиене и изпотяване. Пристъпът трае около 15 минути. Късният дъмпинг синдром започва 2-3 часа след прием на богата на въглехидрати храна. Болните чувстват глад, слабост, сърцебиене и изпотяване. Поради бързо повишаване на кръвната захар, ако нямат диабет се повишават и нивата на отделения инсулин и това предизвиква рязко намаляване на захарта. Затова симптомите отзвучават след прием на малко захар. За лечение на този синдром се препоръчва болните да се хранят често с малки порции, които са богати на белтъци и не съдържат големи количества въглехидрати и мазнини.

Гастропарезата е състояние, при което гладките мускули на стомаха не могат спонтанно да се свиват и разпускат. В резултат на това е забавено изпразването на стомаха.

Рак на стомаха, различни стадии и причини за възникване. Нелекуваната язва и бактериалната инфекция с Helicobacter pylori също могат да предизвикат рак на стомаха.Ракът на стомаха се среща 2 пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. В България засяга 25/100 000 човека. Обикновено възниква след 50-годишна възраст, а при 10% от случаите между 30 и 40 години. Голямо значение оказва начина на хранене - пушени и пържени храни съдържат карценогени. Някои от пластмасовите опаковки също съдържат опасни за човешкото здраве вещества. Вече сме писали за вредата от тежките метали като олово и живак  и за начините за естествен детокс на организма. Независимо, че обеднения уран се счита за безопасен на територията на бивша Югославия се отчита пик сред онкологичните заболявания.

Ето някои от специфичните канцерогени.

Нитрозамини - химични съединения, които се получават при взаимодействие на нитрити с вторични амини. Образуване на нитрозамини може да се случи при комбинация от силно киселинни стомашни сокове и високотемпературна топлинна обработка (пържене). Присъствието им е високо в месни продукти като бекон, шунка, наденици и пр. при които е добавен натриев нитрит с цел забавяне развитието на бактерии и придаване на свеж червен цвят на месото. При готвене на тези продукти натриевия нитрит взаимодейства с амините от месото и се образуват нитрозаними. Нитритите от храната взаимодействат с амините в стомаха и това също води до повишен риск от рак на стомаха. В последните 30 години съдържанието на подобни нитрити в храната е намалено наполовина. При намаляване на pH на стомашния сок се развиват бактерии в стомаха, които водят до преобразуване на съдържащите се в храната нитрати до нитрити и вследствие образуването на нитрозамини.

Цигареният дим съдържа N-нитрозодиметиламин и също е високорисков фактор.

Бензопирен - e ароматно съединение, вещество от първи клас на опасност. Образува се при изгарянето на въглеводородни течни, твърди и газообразни горива. В околната среда се натрупва предимно в почвите и по-малко във водата.  Веществото е практически неразтворимо във вода. От почвата навлиза в растения и се движи по хранителната верига. Това е най-типичния химичен канцероген от околната среда. Бензопирен е опасен за хората дори и при изключително ниски концентрации, защото има свойството да се биоакумулира. Може да навлезе в човешкото тяло през кожата, чрез вдишване, през храносмилателния тракт и чрез плацентата.

Като относително химически стабилен, той може да мигрира от един обект в друг дълго време. От стотиците полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), открити в околната среда Бензопиренът е най-наблюдаван. Нивата му не бива да надвишават

1 микрограм/кг за повечето продукти

5 микрограм/кг за пушена риба и пушени храни

по-малко от 0.2 микрограма при зърнени храни за бременни жени и кърмачки и бебешка храна

Основните източници на бензопирен за хората са:

  • атмосферен въздух
  • тютюнев дим
  • отопление чрез изгаряне на дърва, въглища и друга биомаса
  • автомобилен транспорт
  • асфалт
  • каменовъглен катран

Когато местоживеенето е близо до източника на този канцероген дневните дози могат да достигнат до 1 микрограм. Всяка изпушена цигара е източник на 0.05-0.09 микрограма бензопирен. Това вещество се съдържа и в някои шоколади по време на сушене и печене на какаовите зърна (от 0,07 до 0,63 микрограма/кг).  По същия начин се появява и в кафето. Чаят също съдържа значителни количества в сухо вещество, но в процеса на варене остават нищожните 1%. Месото след топлинна обработка може да съдържа до 4 микрограма/кг или до 5.5 микрограма/кг при пържено пиле. В някои случаи приготвено на барбекю с въглен месо може да съдържа до 62.6 микрограма/кг бензопирен.  

Афлатоксините са микотоксини, които са произведени от плесени от вида Aspergillus. Те могат да са смъртоносни за човека. Развиват се върху зърна, семена и плодове на растения с високо съдържание на мазнини (например фъстъци). Начинът на съхранение на продуктите (топлина и влага) ускорява размножаването на токсините. Афлатоксини се образуват и при залежали количества набран чай, както и в млякото на животни, хранени с плесенясали фуражи. Тези афлатоксини са устойчиви на топлинна обработка. Ако високи дози попаднат в човешкия организъм смъртта настъпва след няколко дни поради необратими увреждания на черния дроб. Действието на тези токсини било неизвестно до 60-те години, когато във Великобритания умрели 100 000 пуйки. В развиващите се страни липсва стриктен контрол, а заразяването на продукти с подобни плесени води до смъртност от рак на черния дроб в 50 пъти по-висока на жителите на Мозамбик в сравнение с Франция. В развитите страни се извършва строг мониторинг на продукти като фъстъци, царевица, тиквени семки и пр. Заразените партиди се унищожават.

Инфекцията с Helicobacter pylori увеличава риска от развитие на рак на стомаха.

ОТКРИВАНЕ НА HELICOBACTER PYLORI

Бари Джеймс Маршал от Австралия открил бактерията Helicobacter pylori, която вирее в стомаха и причинява гастрит, язва на стомаха или дванадесетопръстника, малабсорбция на хранителни вещества и дефицит на витамин B12На няколко пъти вече споменахме за Хеликобактер пилори. Публикацията на Mayo Clinic  - Barry James Marshall—Discovery of Helicobacter pylorias a Cause of Peptic Ulcer [1] дава повече информация за откриването на тази бактерия. Нейното откриване дължим на Бари Джеймс Маршал (роден през 1951 г.) в Австралия. Той завършил медицински колеж и Университета в Пърт, Австралия. Именно там се запознал с бъдещата си съпруга, която била студентка по психология. През 1981 г. работи в гастроентерологично отделение, където се среща с патолога Дж. Робин Уорън. Бари Маршал търсел тема за изследване и научил от патолога, че има списък с пациенти, чиито биопсии от стомаха са показали странни “извити” бактерии. Уорън се нуждаел от клиницист, който да следи състоянието на пациентите, да види с какви диагнози са приети и какво е развитието на симптомите. Още при първата им среща патологът обърнал внимание на специфичните бактерии и хистологичните изменения на стомашната лигавица.

Тогава д-р Маршал лекувал пациент с тежки болки в корема, но без изяснена диагноза. Единствената находка при ендоскопия била еритема на стомаха и наличието на онези странни извити бактерии в биопсията от стомаха. Той насочил пациента към психиатър, който му изписал антидепресант.

Д-р Маршал бил информиран за откритието, че Campylobacter jejuni причиняват гастроентерит чрез храната. Тази бактерия е един от най-честите причинители на хранителни отравяния в Европа и САЩ, като в Европейския съюз има около 9 милиона случая годишно. Името на бактерията означава извита пръчка. Още през 1886 г. педиатърът Теодор Ешерих наблюдавал този тип бактерии в проби на изпражнения на деца, болни от диария. Дори и без лечение заболяването преминава за около седмица, но лечението с подходящи антибиотици ускорява процеса. Локалните усложнения от инфекцията с Campylobacter се получават в резултат на директно разпространение от стомашно-чревния тракт и включват холецистит, панкреатит, перитонит и масивен стомашно-чревен кръвоизлив. В много редки случаи се стига до сепсис и смърт.

Д-р Бари Джеймс Маршал отчел, че изследваните микроорганизми на външен вид много приличат на извитите Campylobacter. През 1982 г. той приключил работата си в гастроентерологичното отделение и бил назначен в отделение по хематология, в което се лекуват пациенти след трансплантация на костен мозък. Взел записките и бележките си и продължил изучаването на около 100 случая, събрани от патолога. Докато бил в болницата в Порт Хедланд, той представил работата си пред колегите си лекари, но получил смесени реакции. През 1982 г. емоционалният стрес и пикантната храна били смятани за основни причини за развитие на гастрит и язва. Съпругата на д-р Маршал много му помогнала в писането и редактирането на първите му научни статии. Завършилата психология Ейдриън продължила да играе важна роля и в по-късно написаните статии, презентации и книги. Д-р Маршал отново трябвало да смени работата си, тъй като срокът на обучение приключил, но бил назначен в друга болница. Там направил още проучвания и така открил бактерия, която през 1982 г. нарекъл Campylobacter pylori, защото смятал, че е рода Campylobacter. В началото на 1983 г. д-р Маршал се свързал с гастроентеролог от Лондон, който по-късно го поканил да представи резултатите от труда си в Брюксел. През следващите месеци и други изследователи в Австралия и Европа открили бактерии в биопсии от стомаха на пациенти с пептична язва.

През 1984 г. Бари Маршал и патологът Уорън публикуват доклад за наличието на извити бактерии в 77% от 22 пациенти с язва на стомаха и при 100% от 13 пациента с язва на дванадесетопръстника. Първоначално тези бактерии не са изолирани, защото пробите са изхвърлени прекалено рано. По време на Великденските празници през 1982 г. почивката позволява на бактериите да нарастнат и да бъдат открити.

В блога на aloha.bg писахме за Виталий Корзун,  руски учен роден през 1937 година.

През 1971 г. в Ленинградския научен институт по радиационна хигиена Виталий Корзун е твърдо решен да защити докторска дисертация. Темата е:

"Ефективност на превантивните лекарства при едновременното приемане на Цезий-137 и Стронций-90 в човешкия организъм."

За да докаже тезата си, той изпил смъртоносни дози радионуклеиди Цезий-137 и Стронций-90.

Така през 1971 г. в тялото му съществувало радиация с 70-100 пъти повече от изложените на аварията в Чернобил през 1986 г.

Наскоро роденият през 1937 г. проф. Корзун представи информация за създадените от неговия екип продукти на Вертера.

По подобен начин Маршал, който не успява да разработи животински модел за откритата бактерия решава да експериментира със собственото си здраве. През 1984 г. му е направена ендоскопия, която показва нормална стомашна лигавица. След това той поглъща бактериите съвсем целенасочено. 3 дни по-късно се отчита силно гадене и ахлорхидрия. На 8-мия ден настъпва повръщане. Отново се прави ендоскопия и биопсия, които показват обострен гастрит и положителни проби за Campylobacter pylori. На 14-тия ден се провежда 3-та ендоскопия, а след това започва лечение с антибиотици и бисмут. Възстановява се бързо.

По-късно през 1984 г. Маршал получава финансиране от Австралийския съвет за медицински изследвания да проведе изследване, за да се определи дали язва на дванадесетопръстника може да се излекува с антибиотици. Така той отново се премества в друга болница, за да могат да участват повече пациенти. От време на време се среща с Уорън.

През 1989 г. Camplyobacter pylori е преименуван на Helicobacter pylori, защото вече е доказано, че това е съвсем различен микроорганизъм. Наименованието идва от древно- гръцката дума hellix / έλιξ "спирала" или "намотка”.

Маршал се свързва с Procter & Gamble и тази компания патентова голяма част от лечението на стомашните бактерии с антибиотици и бисмут. По-късно е създадена специална лаборатория в Университета на Вирджиния, а Маршал  и семейството му се преместват там, за да продължат изследванията.

През 1994 г. по време на среща във Вашингтон на Националния институт по здравеопазване на САЩ вече се заявява, че важен ключ към лечението на стомашните язви е откриването и ликвидирането на Helicobacter Pylori. През 1996 г. Маршал получава финансиране и се завръща в родната Австралия.

През 2005 г. Бари Маршъл и Уорън печелят Нобелова награда за медицина и физиология.  Получил вече множество награди, през  2007 г. печели и кавалер на ордена на Австралия от най-висока степен. През 2016 г. подписва писмо с призив от Грийнпийс, ООН  и правителства от целия свят за прекратяване използването на ГМО.

Helicobacter pylori / Хеликобактер пилори е жактерия, която може да увреди стомаха и да доведе до дефицит на витамин B12, анемия и различни неврологични симптомиНо да се върнем отново на самата бактерия, първоначално наименована Campylobacter pylori, а днес Helicobacter pylori. [2]
Това е грам-отрицателна микроаерофилна бактерия (т.е. изисква кислород, но с по-ниска концентрация, отколкото във въздуха), която обикновено вирее в стомаха. Счита се, че специфичната форма на бактерията е еволюирала именно за да може да прониква през стомашната лигавица. Повече от 50% от населението в световен мащаб се е сблъсквало с тази бактериална инфекция като тя е по-често срещана в развиващите се страни, отколкото в развитите.  Около 80% от хората, които са заразени с бактерията нямат никакви притеснителни симптоми. Острата инфекция може да се прояви като остър гастрит с коремна болка и гадене. След това може да продължи като хроничен гастрит с подуване на корема, оригване, а понякога повръщане и черни изпражнения. Хората, които са заразени с H. pylori имат 10-20% риск от развитие на пептични язви и 1-2% риск от развитие на рак на стомаха.

Болките в стомаха се появяват обикновено, когато е празен, между храненията и в ранните сутрешни часове. По-рядко срещани симптоми са кървене, което може да доведе до анемия, слабост и лесна умора.

Възрастта, на която хората се инфектират влияе на развитието на заболяване. Ако това са деца, те могат да развият по-силно възпаление, гастрит и риск от язва. Обикновено инфектирането се случва по-често в ранна детска възраст, а в развиващите се страни е по-често поради лоши санитарни условия и по-нисък прием на антибиотици.

Инфекцирането в по-напреднала възраст води до различни промени в стомаха и язва на дванадесетопръстника. Въпреки високата степен на инфекция в определени райони на света, средната честота в световен мащаб намалява, но се увеличава резистентността на Helicobacter Pylori към антибиотици.

Начинът на инфектиране е все още непълно изяснен. Може би се предава от човек на човек, а бактерии са изолирани не само от изпражненията, но и от слюнката и зъбната плака. Бактерията може да се предава и чрез замърсени отпадни води.

Според някои данни този вид бактерии са произлезли от Африка преди около 60 000 години. Съвременните хора са били заразени преди миграцията от Африка и пренесли бактерията по целия свят.

Още преди опитите на Маршал и Уорън да изолират бактерията през 1875 г, германски учени били наясно със съществуването на спираловидните бактерии в лигавицата на стомаха, но не успели да ги култивират и резултатите били забравени. През 1893 г. италианския изследовател Джулио Бизозеро описал подобно оформени бактерии в стомаха на кучета. През 1899 г. професор от университета в Краков нарекъл тези бактерии Vibrio rugula. Той е първият, който предполага възможната роля на този микроорганизъм в развитието на заболявания на горния стомашно-чревен тракт. Трудът е публикуван в наръчник за стомашни болести, но има малко влияние, защото е на полски език. Няколко малки проучвания в началото на XX в. показват бактерии с извити реснички в стомасите на хора с язва или рак. Интересът към бактериите намалява през 1954 г., когато е публикувано американско проучване. В него са взети 1180 биопсии от стомашна лигавица и не са открити бактерии. Едва в края на 70-те години благодарение на патолога Робин Уорън започва изследването на Бари Маршал.

Helicobacter pylori се състои от голямо разнообразие от щамове, които влияят на състоянието на човека и поради това вероятно инфекцията протича безсимптомно в много от случаите.

За да избегне силно киселинните стомашни сокове използва специално създадени за целта флагели. Това са вид камшичета, подобни на тези на сперматозоидите, които позволяват на този вид бактерии да се придвижат изключително бързо. Именно така бактерията успява да достигне под епителните клетки, където средата не е толкова киселинна. Освен това H. pylori може да усети киселинността на стомашната слуз и да така да се придвижва избирателно в по-некиселинни области. Освен това бактерията започва да произвежда значителни количества уреаза, която разгражда киселините до въглероден диоксид и амоняк. Този амоняк е токсичен за епителните клетки на стомашната лигавица. Именно така успява да неутрализира киселината в околната среда и да се образува неутрална зона около колониите на H. pylori. Това произвеждане на уреаза не е само по време на първоначалната колонизация, но и за поддържане на хронична инфекция. Ето така острият гастрит се превръща в хроничен. Мястото на колонизация зависи от киселинността на стомаха. При хора, които произвеждат големи количества киселина, Хеликобактер пилори колонизира зоните около дванадесетопръстника, които са с понижена киселинност. При хора, които произвеждат нормални или намалени количества киселина бактерията може да колонизира големи части от стомаха. След като има инфектиране се включва възпалителен отговор, който принуждава клетките да отделят повече от хормона гастрин. Той стимулира париеталните клетки да се размножават и да отделят повече киселина. Това може да увреди дванадесетопръстника и да доведе до образуване на язви.  

Колонизацията с Helicobacter pylori сама по себе си не е заболяване, а състояние, свързано със заболявания на горния стомашно-чревен тракт. Изследването не се извършва рутинно, а се препоръчва при наличие на пептична язва или ендоскопската находка открие ранен стадий на рак на стомаха, при наличие на роднини с първа степен рак на стомаха.

Съществуват няколко метода за изследване - инвазивни и неинвазивни.

При неинвазивните изследвания се правят тестове за антитела в кръвта, антигени в изпражненията или тест за издишване на въглероден карбамид. Някои лекарства могат да повлияят на активността на уреазата на бактерията и да дадат фалшиво отрицателни резултати.

Инвазивните тестове включват ендоскопска биопсия. По-слабите инфекции по-трудно могат да засегнат микроорганизмите и затова се препоръчва вземането на няколко проби.

Предотвратяването на подобно инфектиране е затруднено, а повишаването на антибиотичната резистентност кара учените да търсят нови методи за лечение. Все по-често се говори за превенция чрез ваксина при новородени.

От друга страна непатогенните щамове на бактерията могат да бъдат дори полезни за човешкото здраве, защото нормализират секрецията на стомашни киселини, регулират апетита чрез намаляване на хормона грелин.

В началото, когато бактерията е била открита антибиотичното лечение е давало отличен резултат и е позволявало пълното излекуване на гастрит или язва. Днес обаче все повече хора са носители на бактерии, които са резистентни към антибиотиците. Това води до допълнителни антибиотични терапии или алтернативни методи.

 

Поглъщането на млечнокисели бактерии потиска инфекцията с H. pylori както при хора, така и при животни. Киселото мляко с Lactobacillus и Bifidobacterium е доказало клинично ефективността си.

 пробиотици

Синбиотиците, комбинация от пробиотик и пребиотични фибри, които често се приемат за лечение на чревната флора също могат да подпомогнат антибиотичната терапия. Полезни са и броколи и карфиол, които съдържат сулфорафан.

При липса на лечение се счита, че инфекцията продължава доживот. Но при по-възрастните хора може да изчезне от само себе си, тъй като лигавицата на стомаха атрофира и не е толкова гостоприемна за колонизация.

Хеликобактер пилори и дефицит на витамин B12 поради увреждане на стомаха и малабсорбция на кобаламин

Възможно ли е бактериалната инфекция с Хеликобактер пилори да доведе до малабсорбция на витамин B12, анемия и различни неврологични симптоми? 

Публикацията от 2012 г. Mood disorder with mixed, psychotic features due to vitamin b12 deficiency in an adolescent: case report [3] разкрива нетипични прояви на дефицит на витамин B12, който вероятно се дължи на инфекция с Helicobacter pylori.

Става дума за младеж на 16 години от съседна Турция.

Витамин B12 е един от основните витамини, които могат да засегнат функциите на различни системи в човешкото тяло. В случай на недостатъчност възникват различни изменения:

  • хематологични(мегалобластна, макроцитна анемия)
  • неврологични (демиелинизация, парестезия)
  • стомашно-чревни (анорексия, глосит)
  • психиатрични симптоми (прекомерна възбуда, раздразнителност, негативизъм, объркване, дезориентация, амнезия, нарушени концентрация и внимание, безсъние)

Психиатричните разстройства, които могат да бъдат диагностицирани при пациенти с дефицит на витамин B12 включват:

  • депресия
  • биполярно разстройство
  • паническо разстройство
  • психоза
  • фобии
  • деменция

При възрастни пациенти клиничната картина може да включва особено изострени афективни симптоми. Това може да се обясни с ролята на витамин B12, фолиева киселина (витамин B9) и хомоцистеин в процесите на метилиране, които са необходими за производството на серотонин, мелатонин  и различни невротрансмитери. Голяма част от докладите за психични разстройства, които се дължат на дефицит на витамин B12, са на пациенти на средна възраст или старци. Случаите при деца и младежи са рядко срещани.

Родителите на 16-годишен младеж от Турция решили да потърсят лекарска помощ, защото синът им от миналата година имал голяма промяна в поведението си:

  • тревожност при раздяла с майката
  • често плачел
  • оплаквал се от болки с неясна локация
  • необичайна сънливост
  • забравяне и намалена концентрация
  • раздразнителност
  • намален сън и апетит
  • зрителни халюцинации - бяла, подобна на човек форма, която го преследвала вечер
  • пасивни мисли за самоубийство

Започнал да говори много по-малко и постепенно се изолирал от съучениците си. Отказвал да ходи на училище, а когато родителите му успявали да го изпратят, той се “загубвал” по пътя. Прекарвал значително от свободното си време пред компютъра и пазарувал онлайн като натрупал доста дългове по кредитни карти. До преди миналата година нямал подобно поведение.

Преди бил харесван от приятелите си като екстровертна и активна личност. В последните 2 години учителите започнали да забелязват промените, свързани със загуба на концентрация и внимание.

При прегледа лекарите установяват нарушени способности за концентрация, намалена работна и краткосрочна памет, забавени мисловни процеси, натрапливи мисли за вина. Халюцинациите се появили в последните 3 месеца. През последния месец имал усещането, че другите постоянно го гледат и говорят за него, че той с нещо е съгрешил и скоро ще бъде наказан. 16-годишният младеж бил убеден, че околните хора могат да прочитат мислите му. От направените изследвания и разпити няма данни за прием на психоактивни вещества, енцефалит, преживян стрес, излагане на токсини и пр. Пациентът не е вегетарианец. В семейството му няма страдащи от психиатрични заболявания.

Физико-неврологичното изследване показва:

  • глосит - специфично изменен език
  • атаксия
  • скованост и на двете рамена
  • втвърдяване на лявата лакътна става
  • двустранни проблеми с координацията при изследване на мозъка
  • намален размах на ръцете
  • Положителен резултат при тест на Ромберг - При затваряне на очите в изправено положение на тялото пациентът губи равновесие и залита или пада.

Извършени са още изследвания, които показват, че няма отклонения при:

  • електроенцефалография
  • електромиография
  • соматична нервна система
  • цереброспинална течност
  • краниален ЯМР
  • функции на щитовидна жлеза
  • чернодробни изследвания
  • ензими на панкреаса
  • електролити
  • пълна кръвна картина
  • наличие на СПИН

От направеното ендоскопско изследване се открива атрофия на стомашната лигавица. Взета е проба чрез биопсия. Открита е колонизация с Helicobacter pylori.

Извършва се тест на Шилинг с малки дози радиоактивен витамин B12 и така се открива малабсорбция.

Нивата на витамин B12 са 166 ng / mL (референтни стойности 197–400 ng / mL).

Нивата на фолиева киселина и транскобаламин са в норми.

Хемоглобинът е понижен 10 g / dL (референтни стойности 14-18 g / dL)

Повишен среден обем на еритроцитите (MCV) е изследване, което влиза в ПКК при безплатния профилактичен преглед. Чрез него се установява размера на средния обем червени кръвни клетки в кръвна проба. Референтните стойности на MCV са от 80 до 100 fL. При високи стойности над 100 fL еритроцитите са големи и слабо оцветени.  В конкретния случай MCV е близо до горната граница. Често под внимание се вземат и стойностите на RDW(Red Cell Distribution Width).

Изследването на костен мозък, който е важен за кръвотворенето не разкрива мегалобластични промени.

В резултат на анамнезата и изследването и отчитайки, че психотичните симптоми са насложени върху афективно-тревожни симптоми, 16-годишния младеж е диагностициран с разстройство на настроението със смесени, психотични характеристики, които се дължат на дефицит на витамин B12.

Предписани са му инжекции с B12 по 500 микрограма/ден и 0.5 мг/ден Рисперидон. Последният медикамент е един от най-често използваните антипсихотропни лекарства, които се използват за лечение на психози, умствена изостаналост , нарушения в настроението и поведенчески разстройства при деца и юноши. Обичайната доза Рисперидон е 2-8 мг/ден, а на пациента е изписана значително по-ниска, за да се стабилизира състоянието му, докато дефицитът на витамин B12 бъде овладян.

За лечението на Helicobacter pylori са предписани:

При следващия преглед на втората седмица пациентът няма психотични признаци. Тестът на Ромберг е отрицателен.

Пациентът и майка му съобщават, че апатията, плачът, регресивното поведение и отсъствията от училище вече са започнали да намаляват.

Нивата на витамин B12 вече са в норми и са 595 ng / mL.

Препаратът Рисперидон ( продава се с търговски названия Риспердал, Рисполепт, Рисполукс) е спрян, а ежедневните инжекции с витамин B12 са заменени с по 1 месечно за следващите 3 месеца.

Един месец след първоначалната биопсия се взема нова, която показва, че H. pylori, че тройната терапия с антибиотици и лекарства против киселини е била успешна и бактериите са унищожени. Пациентът посещава контролни прегледи всеки месец в продължение на половин година, а психиатричните симптоми не се повтарят.

Не е изяснено защо дефицитът на витамин B12 води до изявени невро-психологични симптоми при някои пациенти, а при други - не. Може би това се дължи на полиморфизма на гена C677T на MRHFR, който се среща по-често в средиземноморски страни като Турция. Други изследвания отчитат, че генетични разлики между отделните раси и етноси също влияят на абсорбцията на витамин B12.
Това не е единственият изолиран случай, при който бактерията Helicobacter pylori, открита през 80-те години може да доведе до дефицит на витамин B12.

Абсорбция на витамин B12 с помощта на протеина вътрешен фактор, отделян от клетки на стомашната лигавица

В публикацията от 2002 г. Impact of Helicobacter pylori on the development of vitamin B12 deficiency in the absence of gastric atrophy. [4] се проучва как серумните нива на витамин B12 се отнасят до плътността и хистологията на стомашната лигавица, инфектирана с Helicobacter pylori и хематологичните показатели при пациенти без никаква стомашна атрофия или с минимална. Изследването проучва дали пълното унищожаване на бактерията би увеличило серумните нива на витамина. В изследването са включени 145 пациента, които имат инфекция с H. pylori с минимална или никаква атрофия на стомашната лигавица. Измерени са нивата на серумния витамин B12, хемоглобин и MCV преди започването на терапията и след лечението при 65 от пациентите.

Резултатите от изследването показват, че инфекцията с Helicobacter pylori е свързана с липса на витамин B12 и това важи за пациенти, които нямат язва или някаква форма на атрофия на стомашната лигавица.

Публикацията от 2000 г. Helicobacter pylori—Is It a Novel Causative Agent in Vitamin B12 Deficiency? [5] има за цел да оцени честотата на инфектиране с Хеликобактер пилори при пациенти с дефицит на витамин B12 и да се прецени дали успешното лечение на бактериалната инфекция може да помогне на естествената абсорбция на витамина от храната без използване на заместителна терапия.

Мегалобластната анемия се появява поради нарушен синтез на ДНК, който е в резултат на липса на витамин B12, фолиева киселина (витамин B9) или и на двата витамина заедно. На много от пациентите, които са насочени към хематологични отделения е съобщено, че е нужно през целия им живот да получават инжекции с витамин B12, освен ако причината за дефицит не бъде идентифицирана и излекувана.

Най-честите проблеми, които предизвикват малабсорбция на витамина са свързани с дефекти в стомашно-чревния тракт. Както споменахме, инфекцията с Хеликобактер пилори е една от най-често срещаните инфекции на стомаха и често води до атрофичен гастрит. След подходяща антибиотична терапия хроничния гастрит изчезва, а епителните клетки на стомашната лигавица оздравяват.

В изследването участват 138 пациента (101 жени и 37 мъже) на средна възраст 59 години от Отделение по хематология във Военномедицинска академия Гюлхане, Анкара, Турция. Проучването е проведено между 1 април 1994 г. и 31 март 1999 г.

Всички пациенти са имали мегалобластна анемия и серумни нива на витамин B12 под 147 pmol / L.

Пациентите са избрани, защото:

  • нямат класическа причина за дефицит на витамин B12 като злокачествена анемия или хирургично отстраняване на част от стомаха
  • не страдат от бъбречна недостатъчност  или чернодробно заболяване
  • жените не са бременни
  • пациентите не са били лекувани за унищожаване на H. pylori
  • не са получавали инжекции с витамин B12
  • дават писмено информирано съгласие за участие

Наличието на Хеликобактер пилори се потвърждава чрез бърз тест за уреаза и хистологично изследване на проби от стомашна биопсия. След проведена ендоскопия в горната част на стомашно-чревния тракт са взети 4 проби за биопсия от различни участъци в стомаха. Освен за Хеликобактер пилори, те се изследват и за Campylobacter - пак вид стомашни бактерии. Освен това са оценени и резултатите от кръвни натривки и проби от костен мозък.

На пациентите, за които е установено, че имат инфекция с Хеликобактер пилори е назначена комбинирана терапия, която има за цел да унищожи бактериите:

  • Амоксицилин - 750 мг / 3 пъти дневно
  • Кларитромицин - 500 мг / 3 пъти дневно / или комбинация с Метронидазол - 750 мг / 3 пъти дневно

/Двата антибиотика са предписани за 14 дни./

  • Омепразол натрий, 40 мг / дневно за 4 седмици

Втората стомашно-чревна ендоскопия се извършва 4 седмици след прекратяване на антибиотичната терапия. Лечението се определя като успешно, когато няма открити бактерии Helicobacter pylori. След това пациентите са проследявани през интервали от 3 месеца. Някои от тях са проследявани до 5 години. Споменахме, че в последните години тази бактерия развива антибиотична резистентност. Когато лечението е неуспешно се прилага заместване с инжекции витамин B12 - цианокобаламин.

В изследването участват 138 пациента с дефицит на витамин B12, който е причина за анемия. Всички пациенти имат макроцитоза, а 112 имат хиперсегментация на неутогили. При всички пациенти има мегалобластни промени в костния мозък. 24 от пациентите имат тромбоцитопения. След унищожаване на бактерията и нормализиране на нивата на витамин B12 тези аномалии изчезват.

От 138 пациента 77 (56%) имат инфекция с Helicobacter pylori.

Някои тези 77 пациентите са били предварително диагностицирани:

  • 1 с язва на стомаха
  • 4 с язва на дванадесетопръстника
  • 3 с диспепсия
  • 18 с гастрит

В останалите 66 пациента, за които няма данни за инфекция с Х. пилори 1 пациент е с язва на стомаха, 2-ма с язва на дванадесетопръстника, 17 с диспепсия и 8 с гастрит.

След прегледите се оказва, че от тези 77 пациента с бактериална инфекция

  • 2 имат язва на дванадесетопръстника
  • 21 са с диспепсия
  • останалите пациенти са с гастрит, породен от H. pylori

Никой от пациентите няма неврологични увреждания с изключение на 1 пациент, който усеща изтръпване на ръцете.

Комбинираната терапия за елиминиране на HELICOBACTER PYLORI, оценена чрез втората стомашно-чревна ендоскопия и биопсия е успешна при 31 от 77 пациенти. Без да получават витамин B12 техните серумни нива се повишават. 

Възстановяването на нормални кръвни показатели и серумните нива на витамин B12 при останалите 46/77 пациенти не са подобрени и е приложено лечение с витамин B12.

Въпреки че подобрение на кръвните показатели се открива 4 седмици след приключване на комбинираната терапия, пълното подобрение на кръвните показатели и серумните нива на витамин B12 се отчитат 3 или 6 месеца след терапията. От онези 31 пациента, при които първоначално бактерията е унищожена, 3 са имали повторно инфектиране и намаляване на серумните нива на витамин B12. Те отново получават терапия, която е различна от първата. 5 от пациентите също получават рецидив, намаляване на нивата на витамин B12 и влошаване на хематологичните показатели (8 до 17 месеца след първоначалната терапия). Последвалата 2-ра комбинирана терапия е успешна при 4 от 5 пациента.

Това проучване показва, че ниските нива на витамин B12 се вдигат без никакви добавки след ликвидиране на инфекцията с Helicobacter pylori при 31 от 138 пациента (77 с доказана инфекция). Степента на окончателно ликвидиране е много по-ниско от очакваните 80-95%, но това вероятно се дължи на антибиотична резистентност. Най-вероятно голяма част от гостоприемниците на тази бактерия не развиват симптоми поради различия в щамовете на микроорганизма, силна имунна система и генетика.

Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) и бременност - превенция, диагностика, лечение и усложнения

В публикацията от 2014 г. Helicobacter pylori and pregnancy-related disorders  [6] разглежда евентуалните последствия от Helicobacter pylori по време на бременност. Много от изследванията използват данни, при които позитивния резултат за този щам бактерия е бил открит по време на бременност или скоро след раждането. Разпространението на инфекция с Хеликобактер пилори при бременните жени варира в зависимост от географската област, социално-икономическите условия и използвания метод за откриване. Например разпространението на инфекцията при бременните жени е:

  • около 20-30% в повечето европейски страни, Япония и Австралия
  • около 50-70% в Турция, Мексико и щата Тексас от САЩ
  • повече от 80% в Египет и Гамбия

Вероятно освен ниската хигиена влияние оказва и пренаселеността, при която членовете на едно семейство се инфектират и заразяват други хора от обкръжението си.

Още след настъпване на бременността много от бъдещите майки чувстват гадене, а някои от тях повръщат ежедневно. Повечето от неприятните усещания преминават чрез прием на повече течности, витамини за бременни и промени в начина на хранене. Малък процент от жените продължават да повръщат обилно и това води до дехидратация, дисбаланс на електролити, загуба на тегло и пр. В резултат на дехидратацията и промяната в киселинността може да бъдат увредени бъбреците и черния дроб. Освен това бъдещите майки, които имат непрекъсната загуба на тегло и електролитни нарушения са изложени на риск от ограничаване на растежа на плода, различни аномалии при образуването на органи и раждане на новородено с по-ниско тегло. Началото на стомашно-чревните проблеми започва винаги в първия триместър, но е притеснително, когато обилното повръщане се задържи до края на бременността.  Това може да се дължи на психологически причини, нарушения във функциите на стомашно-чревния тракт, хормонален дисбаланс, генетична несъвместимост, имунологични фактори и липса на хранителни вещества.

Няколко научни проучвания показват, че повръщане, което продължава и след първия триместър може да се дължи именно на инфекция с Хеликобактер пилори. Проучвания, проведени върху ендоскопски биопсии на стомашни лигавици показват, че тежестта на стомашно-чревните симптоми в ранна бременност може да бъде свързана с плътността на бактериите Хеликобактер пилори в стомашния епител. Освен това 2 изследвания показват, че лечението за елиминиране на бактерията успокоява тези оплаквания.

Предполага се, че латентни форми на бактерията се активират при ранна бременност поради повишеното натрупване на телесни течности, промени в хормоните и дейността на имунната система.

Липсата на желязо е един от най-често срещаните хранителни дефицити в света, а желязо-дефицитната анемия е често срещана сред бъдещите майки. Въпреки че на много от тях са предписани желязосъдържащи препарати, случаите на анемия не са напълно изкоренени. Според данни на изследвания бактерията Х. пилори може да предизвика анемия при бременните жени. Това вероятно се дължи на намалената способност на стомашната лигавица да абсорбира желязо от храната, намаляването на нивата на витамин С в стомаха, конкурентни бактерии, които също се хранят с желязо и пр. В едно от проучванията на 117 бременни жени, всичките 27 с анемия са били с доказан H. pylori.

Прееклампсията е синдром, свързан с бременността, който се характеризира с поява на хипертония и протеинурия (загуба на белтъци през бъбреците) след 20-та седмица от бременността, която преди да забременее не е имало подобни проблеми. Състоянието засяга 2-8% от всички бременности и остава една от основните причини за смъртност на майката и/или плода в световен мащаб. Изследвания доказват, че инфекцията с Хеликобактер пилори значително повишава риска от развитие на преекламсия. Вероятно това се дължи на агресивни щамове на бактерията, които причиняват възпалителни процеси и увреждат кръвоносните съдове, оксидативен стрес и атака от свободни кислородни видове. Освен това липсата на витамин B12 по време на бременност също може да предизвика прееклампсия, еклампсия, разкъсване на плацентата и риск от спонтанен аборт.

Дефекти на невралната тръба. Обикновено бременните са информирани за ползите от витамин B9 (фолиева киселина)  и още в етапа на планиране на бременност започват прием на този водноразтворим витамин. С цел предотвратяване на това увреждане значение има и витамин B12. Няколко проучвания показват, че серумните/плазмените нива на тези 2 витамина от група B са по-ниски при пациентите с инфекция Хеликобактер пилори в сравнение с неинфектираните лица. Специално при бременните жени инфекцията може да причини и увреждане на невралната тръба в ранна бременност. Освен това бременните жени имат повишени нужди от витамин B12.
Ограничаване на растежа на плода е неуспех на човешкия организъм да постигне своя генетични предопределен потенциал за растеж по време на вътреутробното развитие. Среща се при около  3-10% от всички бременности. Може да се дължи на хронична хипертония, прееклампсия, диабет, недостатъчно тегло на майката и недохранване, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и наркотици, напреднала възраст на майката и предишни спонтанни аборти. Клинични изследвания доказват, че 13.5% от майките с положителни проби за Хеликобактер пилори имат подобни проблеми в сравнение с 6% от майките, които не са инфектирани. Вероятно това се дължи на увеличаването на симптомите на гадене, повръщане  и диспепсия. Или недиагностицираните гастрит и язва, които пречат на абсорбцията на хранителни вещества и така забавят растежа на плода. Освен това бременните може да страдат от анемии - желязодефицитна или на витамин B12, които също влияят на физическото и умственото развитие на човешкия ембрион.

Спонтанен аборт е непланираното прекратяване на бременността, което води до смърт на плода преди 23-та седмица от бременността. Вероятно по някакъв начин бактерията пречи на имплантацията или създава проблеми с плацентата поради кръстосани реакции на антителата от майчиния организъм, които се борят с бактерията.

Тромбоцитопения е състояние, при което човек има необичайно ниски нива на тромбоцитите в кръвта. Това са кръвни клетки, които участват в съсирването на кръвта и образуват съсирек, който спира кървенето. Обикновено състоянието е безвредно, но при бременност може да причини опасни усложнения, особено по време на раждане, когато се губи много кръв и има разкъсвания на тъкани. Тепърва се изследва връзката между образуваните от бактерията специфични протеини и тромбоцитни антигени.

Предаване на инфекцията от майката на детето вероятно не се случва по време на бременност. Специфични анти-H.pylori антитела се прехвърлят от майките на зародишите, но тези пасивно придобити антитела намаляват през първите 3-4 месеца след раждането.

Инфектирането с бактерията се случва  чрез кърмене, замърсена слюнка, фекално -орален път. Лошите хигиенни навици и използването на замърсена вода е често срещано в развитите държави.

Диагнозата на инфекцията по време на бременността може да се извърши с инвазивни и неинвазивни изследвания. Въпреки че обикновено се предпочитат инвазивните, при бременните жени обикновено те не се понасят добре. По време на бременност се извършват неинвазивни тестове като откриване на серумни антитела, маркирани с въглерод тестове за издишване на урея и откриване на антиген в изпражненията. Някои от тези тестове не се използват, защото са скъпи и провеждат в много малко лаборатории.

Лечение на Хеликобактер пилори по време на бременност обикновено се избягва. Вече писахме, че тази бактериална инфекция изисква прием на поне 2 антибиотика. Същевременно трудно се намират бременни жени, които да желаят да се включат в подобни изследвания за отчитане на ефективност на използваните медикаменти. Няма данни лекарствата против киселини (наричани още инхибитори на протонната помпа) в първия триместър да предизвикват спонтанен аборт. Въпреки това лекарите препоръчват унищожаването на този упорит стомашен микроорганизъм да се отложи до раждането (и края на кърменето). Освен това дори и инфекцията да бъде изчистена, може да се появи отново след няколко месеца. Известно е, че ликвидирането с антимикробни средства не води до имунитет срещу повторна инфекция. Ето защо се търсят ефективни начини за предотвратяване чрез ваксиниране, но засега няма разработена безопасна и ефективна ваксина срещу H. pylori при хора.

Тъй като инфектирането с Хеликобактер пилори е потвърден рисков фактор за възникване на усложнения по време на бременност следва няколко месеца преди зачеване жените да се изследват и при нужда да бъдат подложени на комбинирана терапия. Поради риска от рецидив е наложително състоянието им да бъде проследено и ако се налага отново да бъдат лекувани.

Бактериалната инфекция с Хеликобактер пилори / Helicobacter pylori може да причини анемия поради малабсорбция на витамин Б12В публикацията The Journal of Medical Research 2018 / Association of Chronic H. pylori infection with Pernicious Anemia in Ibb City –Yemen [7] се разглежда връзката между пернициозната (злокачествената) анемия и хроничната инфекция с Хеликобактер пилори.

Иб е една от 19 области на Йемен с население близо 2 милиона души. Въпреки, че проучването е извършено сред малка група от хора и тежките условия на военни действия учените препоръчват лекарите да използват известните комбинирани терапии за унищожаване на инфекцията с Хеликобактер пилори за превенция развитието на злокачествена анемия и за да избегнат по-тежки усложнения.

Много от витамините са открити през 30-те и 40-те години на XX в. Именно в този период са присъдени най-много награди Нобел. Това в голяма степен се дължи именно на фармацевтичните компании. Проучването на бактерията Helicobacter pylori също е свързано с финансиране от голяма компания. Може би в близките години фармацевтичните компании в екип с учени ще успеят да разработят ваксина стига антиваксърските движения да не убият проектите в зародиш. 

Oще през 1953 г. започват опитите за инхалиране на витамин B12 при случаи от пернициозна анемия. Публикувано е изследването B12 Inhalation Therapy in Pernicious Anemia. Вече е ясно, че единственият вариант при злокачествена анемия е поставянето на инжекции с витамин B12. Опитите са лечение с таблетки или с такива, които се поставят под езика не са довели до задоволителни клинични и хематологични резутати, освен когато се прилагат в многократно завишени норми или с добавки от вътрешен фактор.

Успехът на инжекциите е поради лесен достъп на инжектирания разтвор до капилярите и лимфата. Учените предполагат, че тъй като белите дробове съдържат множество капиляри, които влизат в контакт с външната среда и терапията с инхалиране може да се окаже добра алтернатива на болезнените инжекции. Освен това по това време вече са доказали ефективността си други лекарства – антибиотици, хормони, противоалергични средства и др.

Отнема десетилетия и десетки клинични проучвания как да бъде заобиколена храносмилателната система и освен чрез болезнени инжекции витамин B12 да бъде доставян през лигавицата на носната кухина.  

Атрофичният гастрит и свръхрастежът на отделни щамове бактерии в тънките черва също могат да доведат до малабсорбция, дори и да приемате храни, богати на витамин B12

Тъй като витамин B12 участва в изграждането на миелиновата обвивка на нервите, някои от неврологичните увреждания са свързани с:

Всичко това може да се дължи на бактериална инфекция, чието консервативно лечение се състои в прием на антибиотици! 

Изследвания за потвърждаване / отхвърляне на дефицит на витамин B12

Как да разберете дали страдате от дефицит на витамин B12? 

Ето част от нужните изследвания, които трябва да направите първоначално:

  • Пълна Кръвна Картина с показателите MCV, RDW, MCH
  • серумен витамин B12
  • ретикулоцити
  • серумно желязо
  • желязосвързващ капацитет (ЖСК)
  • фолиева киселина
  • хомоцистеин

Може да се наложат допълнителни изследвания като морфология на еритроцити, holo-TC, метилмалонова киселина (в серума или урината), генетично изследване за MTHFR, образни изследвания или пункции на гръбначния мозък, преглед от специалист невролог, хематолог и пр. Важно е да се открие причината за малабсорция и след отстраняването ѝ серумните нива на витамин B12 би следвало да се повишат и без прием на добавки.

На 20 септември 2019 г.  във Frontiers in Pharmacology беше публикуван пълния текст на изследването Open Trial of Vitamin B12 Nasal Drops in Adults With Myalgic Encephalomyelitis/Chronic Fatigue Syndrome: Comparison of Responders and Non-Responders което доказа, че капките за нос с витамин B12 във формата Хидроксокобаламин, приемани по 1 капка във всяка ноздра (общо 5000 микрограма) 2 пъти седмично в рамките на 3 месеца увеличават серумните нива на витамин B12 и водят до подобрение при пациентите със Синдром на клиничната умора. Освен това в изследването се доказва, че подобрението е най-силно при пациентите, които имат значително увеличени серумни нива. Водоразтворимият витамин няма опасност от предозиране, но някои пациенти нямат нужните количества транспортни протеини в кръвообращението и затова той напуска организма прекалено бързо през бъбреците и урината, а не се задържа в черния дроб. 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА за МЕТИЛКОБАЛАМИН или ХИДРОКСОКОБАЛАМИН:

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно. 1 капка съдържа 2500 микрограма витамин B12, а 2 капки съответно 5000 микрограма. 

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.

Витамин B12 се продава свободно онлайн и без изискване на рецепта. В случай на съмнения за дефицит потърсете консултация с лекар.  Тази публикация е създадена въз основа на различни авторитетни източници и е одобрена от медицинско лице. Екипът на онлайн магазин aloha.bg няма нужната квалификация да поставя диагнози, да тълкува резултати от изследвания, да препоръчва лечение и пр. 

Използвани източници:

1. Mayo Clinic  - Barry James Marshall—Discovery of Helicobacter pylorias a Cause of Peptic Ulcer

2. Helicobacter pylori

3. Mood disorder with mixed, psychotic features due to vitamin b12 deficiency in an adolescent: case report

4. Impact of Helicobacter pylori on the development of vitamin B12 deficiency in the absence of gastric atrophy. 

5. Helicobacter pylori—Is It a Novel Causative Agent in Vitamin B12 Deficiency?

6. Helicobacter pylori and pregnancy-related disorders 

7. The Journal of Medical Research 2018 / Association of Chronic H. pylori infection with Pernicious Anemia in Ibb City –Yemen

Комплексно прилагане на няколко пептидни биорегулатора, въздействащи върху различни системи на организма (имунна, храносмилателна, опорно-двигателна). Пептидните биорегулатори първоначално са изолирани от органи и тъкани на животни, така че те имат максимален ефект върху животните. има обширна научна база данни, потвърждаваща ефективността на пептидните биорегулатори за домашни любимци и котки. Форми и дозировки в зависимост от теглото на животното: Лингвални пептидни биорегулатори и във вид на капсули, добавени към храната

прочети още

Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи

прочети още

В каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides

прочети още