• Начало »
  • Новини »
  • Намалена функция на щитовидната жлеза и сърдечно-съдови заболявания

Намалена функция на щитовидната жлеза и сърдечно-съдови заболявания

13 август 2019
Намалена функция на щитовидната жлеза и сърдечно-съдови заболявания

Сърдечно-съдовите заболявания са сред главните причини за смърт. Причините за възникване на подобни заболявания са различни. Различни клинични изследвания показват, че намалената функция на щитовидната жлеза също може да доведе до изменения в стойностите на кръвното налягане, пулса, поява на застойна сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, промени в ритъма и пр. За щастие субклиничния хипотиреоидизъм с повишен TSH, но нормални стойности на Т3 и Т4, може спонтанно да отшуми, а добавянето на изкуствени хормони носи противоречиви ползи за сърдечно-съдовата система.

Кръвно налягане е налягането на циркулиращата кръв върху стените на кръвоносните съдове и по-специално големите артерии в кръвоносната система. Ето значение има определени изисквания как то да бъде измерено, за да се отчетат максимално реални стойности. Можем да оприличим сърцето на мускул, вид помпа, която с всеки удар изтласква кръвта под определено налягане към кръвоносните съдове.

  • Горната граница на кръвното налягане се нарича систолно (систолично) налягане и е максималното налягане в кръвоносните съдове при съкращение на сърцето.
  • Долната граница на кръвното налягане се нарича диастолно (диастолично) налягане и е минималното налягане в кръвоносните съдове между 2 последователни съкращения на сърцето. 

Пулсово налягане е разликата между горната и долната граница (систолно и диастолно) кръвно налягане. Например при стойности 120/75, пулсовото налягане е 45. Мерната единица е милиметър живачен стълб. 

А ето и класификация на стойностите на кръвното налягане (горна и долна граница) според публикация на Министерството на здравеопазването на Република България:

  • Оптимално: под 120 и под 80
  • Нормално: 120-129 / 80-84
  • Високо нормално: 130-139 / 85-89
  • Лека хипертония - I степен: 140-159 / 90-99
  • Умерена хипертония - II степен: 160-179 / 100-109
  • Тежка хипертония - III степен: над 180 и над 110 
  • Изолирана систолна хипертония: над 140 и под 90

За съжаление няма лекарства, които да въздействат само на едната стойност на кръвното налягане. Освен приема на медикаменти е важно да се направят промени в начина на живот и хранене.

Сигурно веднага ще се сетите, че трябва да ограничите солта и определени храни, но има и други причини, поради които кръвното налягане може да е трайно повишено. 

В публикацията от 2010 г. на Journal of Human Hypertension / A cross-sectional survey of relationship between serum TSH level and blood pressure се разглежда връзката между нарушените функции на щитовидната жлеза като хипо- и хипертиреоидизъм и риска от развитие на хипертония. 

  • Хипертония: кръвно налягане над 140 / 90 мм живачен стълб или предишна анамнеза за хипертония
  • Хипертиреоидизъм: TSH <0,3 mIU/l, FT3>6.3 и/или FT4 >24.5 pmol/l
  • Субклиничен хипертиреоидизъм: TSH<0,3 mIU/l, но FT3 и FT4 в референтните стойности
  • Хипотиреоидизъм: TSH>4,8 mIU/l, FT4<10,3 pmol/l
  • Субклиничен хипотиреоидизъм: TSH>4,8 mIU/l, FT4 в референтни стойности

Това проучване на над 1500 участници на възраст 18-85 г.  изследва връзките между различните нива на серумния TSH и кръвното налягане на участници със субклиничен хипотиреоидизъм и еутиреоидизъм с оптимални функции на щитовидната жлеза. 

От заявилите желание да участват в проучването са изключени пациентите с:

  • предишна история за заболяване на щитовидната жлеза или тези, които приемат лекарства свързани с функцията на щитовидната жлеза като тироксин, антитироидни лекарства, глюкокортикоиди, антиепилептични и контрацептивни медикаменти
  • бременни жени или майки, родили в рамките на 1 година
  • участници, за които липсва важна информация
  • участници с диабет или лекувани с таблетки за понижаване на кръвната захар или инсулин
  • участници, които наскоро са диагностицирани с хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм
  • участници с хипертония, които се приемали лекарства през последните 4 седмици

В крайна сметка броят на подходящите участници намалява до 1319. 

Всички участници попълват въпросник с данни за пол, етническа принадлежност, възраст, професия, доходи, дали имат деца, спортни активности, хранителен прием (включително прием на йод), тютюнопушене, прием на алкохол, данни за заболяване на щитовидната жлеза и други заболявания. 

Всички участници са оставени да почиват поне 30 минути, а след това кръвното налягане е измерено 2 пъти на дясната ръка. Измерени са височината и телесното тегло и е определен индекса на телесна маса. 

На гладно е взета кръв за определяне на серумен TSH, кръвна захар и инсулин. Ако TSH е със стойности извън нормата са изследвани FT3 и FT4. 

В изследването има 1226 участници, чиито нива на серумен TSH са в референтни граници (0,3-4,8 mlU/l). От тях са изключени 102 пациента, които в последните 4 седмици са приемали лекарства за понижаване на кръвното налягане. 

1124 пациенти са разделени според стойностите на серумен TSH:

  • Група А -  211 участника с TSH 0,3 - 0,99 mlU/l 
  • Група B - 430 участника с TSH 1,0 - 1,9 mlU/l 
  • Група C - 483 участника с TSH 1,91 - 4,8 mlU/l 

Оказва се, че средните стойности на горната и долната граница на кръвното налягане са сходни след коригиране на възраст, пол, статус на тютюнопушене и индекс на телесна маса. 

От 1319 участници, 433 пациенти са с хипертония, а останалите 886 -без. Разпространението на хипертонията е 41% в сред жените със субклиничен хипотиреоидизъм и 25% сред жените с нормални функции на щитовидната жлеза. 

Рискът от повишаване на кръвното налягане в групата със субклиничен хипотиреоидизъм е 1,8 пъти по-висок в сравнение с групата с нормални функции на щитовидната жлеза. Този риск е значително по-висок при жените, а при мъжете със субклиничен хипотиреоидизъм рядко се среща повишаване на кръвното налягане. 

Хипотиреоидизмът повишава нивата на кръвното налягане вероятно чрез въздействието на намалените количества на T3, при което се повишава съпротивлението в кръвоносните съдове. Освен това хипотиреоидизмът може да наруши метаболизма на натрий, да повиши активността на симпатиковата нервна система, да намали скоростта на филтрация от страната на бъбреците и пр. Намалените функции на щитовидната жлеза водят до и променена чувствителност към солта. Знаем, че в много страни, сред които и България именно солта е един от източниците на йод и затова за хранителни цели е задължително да се използва именно йодирана сол

От една страна имаме йодираната сол, която би следвало да служи за превенция на йоддефицитните състояния.

От друга страна знаем, че солта е рисков фактор за повишаване на кръвното налягане. 

Всъщност не бива да обръщаме внимание само на кръвното налягане, защото то е показател за дейността на цялата сърдечно-съдова система. 

Още в етапа на субклиничен хипотиреоидизъм, когато са повишени само стойностите на хормона TSH, а T3 и T4 са в норма се отчитат различни увреждания на сърдечно-съдовата система. 

Сърдечната честота (сърдечен пулс) може да служи като маркер за здравословното състояние на сърдечно-съдовата система. Пулсът се формира от контракциите на артериите и придвижването на кръвта в тях, което е в резултат от съкращенията на лявата камера на сърцето. Пулсът ти показва здравословното състояние на сърцето и кръвоносните съдове, тяхната еластичност и проводимост. 

Нормално пулсът на възрастен човек е с честота между 60 - 80 удара в минута, а при жените често е по-ускорен. Пулс до 100 при покой също не е повод за притеснение стига да е ритмичен. 

Забавеният пулс (под 60 удара в минута) или брадикардия може да бъде бъде отчетен при множество заболявания. Хората, които тренират редовно може да имат по-забавен пулс поради по-ефективната работа на сърцето и по-големия брой еритроцити, които пренасят кислород. 

Ускореният пулс (над 100 удара в минута) се нарича тахикардия. 

Ускоряването на пулса обикновено е физиологичен отговор на организма към натоварвания от различно естество, но трайно ускорения пулс в рамките на дни подлага сърцето на значително натоварване. Може да се дължи на сърдечни заболявания с аритмия, ендокринни заболявания, при физиологично повишена температура, емоционално напрежение, прием на кафе, зелен и черен чай, злоупотреба с алкохол и пр. 

Ритъмът е друга важна характеристика на пулса, а измененията му могат да се установят с електрокардиограма. Други важни характеристика на пулса са напълненост, напрежение, големина и форма. 

Удълженият QT-интервал на ЕКГ може да причини камерни тахикардии, камерно мъждене с внезапна смърт и пр. 

В публикацията от 2019 г. Thyroid dysfunction and electrocardiographic changes in subjects without arrhythmias: a cross-sectional study of primary healthcare subjects from Copenhagen се проучват промените в общите параметри на електрокардиограми при явна и субклинична нарушена функция на щитовидната жлеза. В периода 2001-2011 г. в първичната медицинска помощ в Копенхаген (Дания) над 130 000 пациента са имали изследване на функциите на щитовидната жлеза и им е направена електрокардиограма. 

При по-възрастните пациенти с нарушени функции на щитовидната жлеза промените в параметрите на електрокардиограмите не са толкова ясно изразени. При по-младите пациенти с явна или субклинична намалена функция на жлезата се отчитат промени в пулса, продължителност на QT интервала, продължителност на P-вълната и ниско напрежение. Както явният, така и субклиничния хипотиреоидизъм води до значителни промени във важни параметри на електрокардиограмите, които варират според пол и възраст. 

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, който се получава при различни структурни или функционални увреждания на сърцето. Понякога сърдечната недостатъчност се проявява с усещане за силна умора и липса на въздух, но друг път може да се прояви и като задръжка на течности. 

Застойната сърдечна недостатъчност е заболяване на сърдечно-съдовата система, при което се отчита намален сърдечен минутен обем. Това е количеството кръв, което лявата сърдечна камера изтласква към аортата в рамките на 1 минута. Освен това може да се развие белодробна хипертония и да се намали количеството кръв в тъканите. 

При застойната сърдечна недостатъчност може да се появи белодробен оток и тежка астма. Отокът на белите дробове се характеризира с упорита кашлица с розови и пенести храчки, внезапен тежък задух, увеличаване на броя вдишвания в минута до 30-50 и пр. Тази форма на сърдечна недостатъчност също се проявява с посиняване на устните поради липса на кислород в тъканите, бледа и студена кожа, сърцебиене, обилно изпотяване, силен задух през нощта и пр. Лечението се състои от медикаменти за  подобряване на съкращенията на сърдечния мускул, но е важно да се открие първопричината. 

В публикацията от 2005 г. Subclinical Hypothyroidism and the Risk of Heart Failure, Other Cardiovascular Events, and Death се изследват 2730 мъже и жени на възраст 70-79 години и нивата на техния TSH. Те са проследени за 4 години, за да се определи дали субклиничния хипотиреоидизъм е свързан с:

  • застойна сърдечна недостатъчност
  • коронарна болест на сърцето
  • инсулт
  • периферна артериална болест 
  • смърт поради сърдечно-съдово заболяване
  • смърт по друга причина

Субклиничният хипотиреоидизъм е разделен според нивата на TSH:

  • леко завишен 4,5 - 6,9 mIU / L
  • умерено завишен 7,0-9,9 mIU / L
  • силно завишен над 10,0 mIU / L

Субклиничен хипотиреоидизъм присъства при 338 от 2730 пациента (12%). В сравнение с хората с нормални функции на щитовидната жлеза застойната сърдечна недостатъчност се среща по-често при хората с TSH над 7,0 mIU / L, но не и при тези с нива на TSH между 4,5 - 6,9 mIU / L.

Субклиничният хипотиреоидизъм не е свързан с повишен риск от коронарна болест на сърцето, инсулт, периферна артериална болест, сърдечно-съдова или обща смъртност. В това проучване не е открита връзка между субклиничния хипотиреоидизъм и исхемичната болест на сърцето. В проучването има известни недостатъци. Например нивата на Т4 не са измерени при пациентите с TSH 4,5 -6,9 mIU / L и вероятно при някои от тях хипотиреоидизмът е явен, а не субклиничен. Вероятно това би повишило риска за тези пациенти от развитие на застойна сърдечна недостатъчност. Но така или иначе подобна връзка е открита само при участниците с TSH над 7,0 mIU / L. Освен това не са изследвани автоантителата на щитовидната жлеза и съответно не са взети под внимание тези състояния. 

В публикацията от 2011 г. на European Endocrinology / Subclinical Hypothyroidism and Cardiovascular Risk – An Overview of Current Understanding се проучва връзката между субклиничен хипотиреоидизъм и риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. 

Субклиничният хипотиреоидизъм се характеризира с повишени серумни нива на тиреостимулиращите хормони (TSH) и нормални концентрации на хормони на щитовидната жлеза. Явният хипотиреоидизъм е свързан с нарушения на хемодинамиката, което води до нарушения на функциите на сърцето и бъбреците, както и повишаване на общия холестерол и липопротеините с ниска плътност (LDL) в комбинация с изразена хипертония, повишена скованост на артериите и други атеросклеротични видоизменения. Дори и лекият или субклиничния хипотиреоидизъм повишава риска от развитие на подобни увреждания на сърдечно-съдовата система. 

Явен хипотиреоидизъм е при стойности на серумен TSH над 10 mU/l и ниско ниво на серумен тироксин (T4). 

Лек (субклиничен) хипотиреоидизъм е при серумни стойности на TSH от 4 до 10 mU/L и нормални T3 и Т4. Субклиничният хипотиреоидизъм може спонтанно да отшуми или да прогресира до явен. 

Но през последните години точните граници за нормални функции на щитовидната жлеза и субклиничен хипотиреоидизъм са размити. 

Методите за измерване на TSH дават отклонения поради чувствителност и точност.

Отделни групи от населението (които са с нормални стойности) са с различни показатели според прием на йод, възраст, пол и присъствие на автоантитела към щитовидната жлеза. Освен това има голяма разлика между отделните индивиди, т.е. една и съща комбинация от TSH и T4 при някои хора означава напълно нормални функции на щитовидната жлеза, а при други води до субклиничен хипотиреоидизъм. Именно тези причини водят до вариации от 4 до 17% субклиничен хипотиреоидизъм в населението. Затова и подходът трябва да е строго индивидуален. 

Въпреки че би следвало пациентите с явен хипотиреоидизъм да имат по-висока заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания и съответно смъртност, доказателствата за това са оскъдни. Още по-противоречиви са данните що се отнася до лек или субклиничен хипотиреоидизъм. Изяснено е, че съществува повишен риск от заболявания, но не и дали ще доведат до преждевременна смърт. 

Исхемичната болест на сърцето се среща по-често при субклиничния хипотиреоидизъм и при двата пола, но именно при жените води до повече усложнения. Освен това тази болест нанася поражения главно на по-младите жени, като явно с напредване на годините при по-старите пациенти се развиват още допълнителни фактори за възникване на болестта. 

В повечето случаи явния хипотиреоидизъм се лекува чрез добавки с Т4, въпреки че повече от 50 години липсват доказателства за намалена смъртност поради сърдечно-съдови заболявания. Още по-противоречиво е дали лекия (субклиничен) хипотиреоидизъм следва да се лекува, тъй като нито едно изследване не може да докаже намалена смъртност поради намаляване на заболяванията на сърцето и кръвообращението. Освен строго индивидуалния подход се препоръчва да бъдат правени редовно съответните изследвания. Освен това TSH силно варира и стойността 7,5 mU/l от една лаборатория, в друга може да бъде между 4,5 до 10 mU/l и по-този начин да бъде поставена различна диагноза. 

Както и преди сме писали субклиничния хипотиреоидизъм може да се дължи на липса на достатъчно йод. Именно затова се извършва йодиране на солта, но последните тенденции водят към максимално ограничен прием на сол. 

Кафявите водорасли са сред най-богатите източници на органичен йод, но е трудно да бъдат намерени в търговската мрежа.

Вертера Гел и Вертера Гел Forte са 100% органични лечебни храни на базата на кафяви морски водорасли Ламинария и Фукус. Достатъчни са 1 или 2 супени лъжици дневно, за да обезпечите организма с органичен йод и да избегнете субклиничния хипотиреоидизъм. Разбира се в подобни случаи това ще повлияе и на дейността на сърдечно-съдовата система. Имайте предвид, че това не са лекарства, не са хранителни добавки, а са функционални храни, които съдържат множество витамини, микро- и макроелементи и уникални вещества от дълбините на кристално чисти, леденостудени морски води. 

Ако не ви допада вкусът на морски водорасли можете да се насладите на плодовите вкусове на Вертера Гел Forte ябълкаВертера Гел Forte касис или Вертера Гел Forte вишна

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още