Copyright © 2020. All Rights Reserved

Витамин B12 и имунна система

11 ноември 2019
Витамин B12 и имунна система

Много често човек оценява, че има имунна система едва след като започне да боледува прекалено често. Как можем да подсилим работата на имунната система? На тези и още въпроси ни отговаря публикацията от 2018 г. Harvard Health Publishing / How to boost your immune system

Kато цяло имунната система работи непрекъснато и ни защитава от различни болестотворни организми. Освен от прииждащи отвън бактерии, които се опитват да колонизират човешкото тяло, имунната система ни защитава и от самите нас - разпознава и убива мутирали клетки. Ако те успеят да преодолеят бдителните стражи, да пренебрегнат заповедите за програмирана смърт и неконтролируемо да се размножат, има опасност да се развие злокачествено образувание. Понякога обаче дори микроскопични вируси или бактерии, проникнали през малка раничка в кожата могат да причинят големи щети и да изискват лечение. 

Идеята за повишаване на имунитета е изкусителна, но въпреки рекламите на различни хранителни добавки и медикаменти се оказва, че всичко е строго индивидуално и няма 100% гаранция за ефективност. Това се дължи на множеството бактерии, гъбички и вируси, които от своя страна също еволюират и се стремят да противодействат на различните мерки за защита. Имунната система е именно това - сложна система, а не само един вид клетки, с едно и също действие. По тази причина дори да преодолеем напълно незабелязано атаката от определен щам вируси, след това може да не успеем да спрем бързото размножаване на бактерии и да бъдем засегнати от бактериална инфекция. 

Опитите да се увеличи броя на клетките, които участват в имунната система е рискован, защото това може да доведе до автоимунни заболявания. 

Свръхчувствителността е реакция от страна на имунната система, която атакува собствените тъкани на организма. При клас I резултатите са незабавни и са свързани с алергични реакции. Свръхчувствителност клас IV е забавена и обикновено отнема 2-3 дни да се изяви. Такъв тип реакции присъстват и в много автоимунни и инфекциозни заболявания, както и в контактен дерматит. 

За контрол на автоимунните заболявания и възпаления с цел предпазване на прекомерното увреждане на тъканите се използват лекарства за потискане на имунната система (имуносупресори). Прилагат се и за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани органи. 

Едно е сигурно - в човешкия организъм непрекъснато се образуват клетки, които имат решаваща роля за ефективността на имунната система. Излишните количества преминават през апоптоза - естествен процес на програмирана клетъчна смърт. Други клетки умират при борба с патогените или веднага след побеждаването им. 

В зависимост от начина си на живот, генетични фактори и хронични заболявания, имунната система на по-възрастните хора е с тенденция да отслабва. Хората в пенсионна възраст са по-застрашени от развитието на пневмония, както и други респираторни заболявания. Според някои хипотези това се дължи на преобразуването на червения (активния) костен мозък в жълт (неактивен) и намаляването на новопроизведените кръвни клетки, сред които са и лимфоцитите. Според други хипотези с напредването на възрастта се увеличава риска от проблеми с храносмилателната система, които водят до малабсорбция на витамини и минерали. 

Здравословният начин на живот позволява да запазите баланса в дейността на имунната система. Ето някои идеи как да го направите:

  • Не пушете или направете първите стъпки за отказване на тютюнопушенето.
  • Приемайте големи количества пресни сезонни плодове и зеленчуци, богати на витамини, микроелементи, фибри и антиоксиданти.
  • Поддържайте съобразена с възрастта ви физическа активност.
  • Проследявайте индекса си на телесна маса и не допускайте натрупването на излишни килограми. Не спазвайте краткотрайни нискокалорични диети, които подлагат организма на стрес и водят до йо-йо ефект.
  • Не злоупотребявайте с алкохола, за да не увредите черния дроб и други вътрешни органи. 
  • Почивайте добре и спете според физиологичните ви нужди. Не забравяйте, че децата имат нужда от повече сън от възрастните. 
  • Мийте често ръцете си, но не прекалявайте с прекалената дезинфекция. 
  • Не подценявайте въздействието на негативните емоции и стреса и се стремете да ги неутрализирате като постигнете вътрешна хармония и баланс. 

За протичащите действия от страна на имунната система може да се съди и по левкоцитите. Това са всички бели (които не съдържат хемоглобин) кръвни клетки. 

Левкоцитите в кръвта се разделят на 3 основни групи:

  • гранулоцити (Базофили, Еозинофили, Неутрофили, Мастни клетки)
  • моноцити 
  • лимфоцити

Увеличеният брой левкоцити (бели кръвни клетки) в кръвта се нарича левкоцитоза и се наблюдава при:

  • остри бактериални инфекции - пневмония, ангина, гноен менингит, сепсис, скарлатина и пр.
  • отделни вирусни инфекции - инфекциозна мононуклеоза, лимфоцитоза, пертусис и др.
  • заболявания на органи и тъкани - инфаркт на миокарда, некроза на черния дроб, масивни изгаряния, хирургични операции
  • бременност
  • рязка промяна в температурата на околната среда (студ, топлина)
  • прием на кортикостероиди

Намаленият брой левкоцити се нарича левкопения и е в резултат на потискането на синтеза на левкоцити в костния мозък. Наблюдава се при:

  • отравяния с олово или арсен
  • вирусни инфекции като хепатит и варицела
  • заболявания на кръвта - апластична анемия, агранулоцитоза

Броят на левкоцитите може да се измени и заради хранене, емоции, физическо напрежение, денонощен ритъм и пр. 

Неутрофилите спадат към групата на гранулоцитите и са едни от най-разпространените бели кръвни клетки. Те играят важна роля във вродената имунна система. 

Неутрофилите се образуват от стволови клетки в костния мозък и се разделят на 2 типа. Те са със сравнително кратък живот в сравнение с червените кръвни клетки, чиято продължителност на живота е средно 120 дни.

Развитие на кръвните клетки - левкоцити, еритроцити, тромбоцитиСпоред ramuslab референтните стойности са:

  • левкоцитите (бели кръвни клетки - WBC): 3,5-10,5 G/l
  • неутрофили: 2,0-7,8 G/l
  • неутрофили (%) - 44,0-76,0%

Според публикация на Cibalab стойностите на левкоцитите варират с възрастта:

  • 0-7 месеца: 5,0 - 21,0 G/l
  • 7 месеца - 5 години: 5,50 - 15,5 G/l
  • 5 - 11 години: 4,59 - 13,5 G/l
  • 11 - 15 години: 4,50 - 11,0 G/l
  • над 15 години: 3,50 - 10,5 G/l

Увеличен брой неутрофили се наблюдава при:

  • остри инфекциозни заболявания
  • възпалителни процеси
  • гнойни процеси
  • интоксикации
  • остра хемолиза 
  • други

Намален брой неутрофили (неутропения) се наблюдава при:

  • вирусни заболявания
  • химични увреждания
  • лекарствени интоксикации
  • лъчеви въздействия

Референтните стойности на неутрофилите са:

  • 0-7 дни: 32 - 62%
  • 7 дни - 4 години: 20 - 45% 
  • над 4 години: 40 - 70% 

Името неутрофил е дадено, защото при хистологично изследване те се оцветяват в неутрално розово за разлика от другите левкоцити. 

Неутрофилите са силно подвижни и могат да проникнат в тъкани, където други клетки / молекули не могат. Освен това неутрофилите могат да бъдат сегментирани или с вид на лента. 

Неутрофилите циркулират в кръвния поток и могат да преминават през стените на кръвоносните съдове. Щом получат специфични химични сигнали, те до минути достигат до травми и различни увреждания. Наличието на неутрофили е отличителен белег на остро възпаление. Някои патогени обаче се стремят да избегнат атаката от неутрофилите и затова тези бели кръвни клетки действат в съдружие с други клетки от имунната система. Вероятно първата клетка, която ще атакува патогена (микроорганизъм или вирус, който причинява заболяване), ще е неутрофил. Еволюцията е довела до скъсяване на живота на неутрофилите до 1-2 денонощия, които не бива да стават гостоприемници на патогени. 

Неутрофилите имат 3 метода за директно атакуване на вредните микроорганизми и вирусите.

Фагоцитоза е процес, при който клетката може да “изяде” друг микроорганизъм. При срещата на неутрофил с патоген, той първо прави вдлъбнатина на мембраната си и след това постепенно обгръща вируса или микроорганизма така, че да попадне в цитоплазмата на клетката. Там патогенът се смила от различни ензими. Важна особеност на неутрофилите е, че те имат израстъци, с чиято помощ се придвижват бързо и същевременно им помагат в залавянето и изяждането на патогените. Друга специфична черта на неутрофилите е, че те нямат способността да се делят и размножават, а преминават различни етапи на развитие в костния мозък. 

За да бъдат разпознати патогените като застрашаващи здравето и живота на човека, те трябва да са покрити със специфични вещества. Именно тогава те могат да бъдат разпознати от неутрофилите и да започне процеса на фагоцитоза. Освен това неутрофилите могат да ги “взривят” с помощта на реактивни кислородни видове. 

Неутрофилите имат възможността да отделят протеини с антимикробни свойства във вид на гранули. Този процес се нарича дегранулация. 

За да достигнат до по-отдалечени бактерии, неутрофилите изхвърлят мрежи от влакна, с които улавят и убиват патогените без да е нужно да се приближават и да ги поглъщат чрез фагоцитоза. Този начин на деактивиране на микробите е особено важен при сепсис, където тези мрежи се образуват в кръвоносните съдове. 

Освен бактерии, неутрофилите поглъщат и рафинирани въглехидрати от глюкоза, фруктоза, захароза, мед и портокалов сок. Изследване от 1973 г. открива, че капацитета на неутрофилите да поглъщат вредни микроорганизми зависи от присъствието на захари. Гладуването и избягването на тези храни увеличава активността на неутрофилите спрямо патогените. 

Неутрофилите преминават през различни етапи на развитие в костния мозък и след като бъдат изпуснати в кръвообращението, те не могат да се делят, а продължителността на живота им е 1-2 денонощия. 

Те преминават през следните стадии:

  • неутрофилен метамиелоцит е с диаметър 12-16 микрометра, с бъбрековидна форма на ядрото. Цитоплазмата е розова и съдържа виолетово оцветени гранули. 
  • неутрофилна пръчкоядрена клетка е с диаметър 10-12 микрометра, а клетъчното ядро има пръчковидна форма с прищипвания. В цитоплазмата има множество различни по големина и форма антимикробни гранули. 
  • неутрофилна сегментоядрена клетка е най-зрялата форма на неутрофил с диаметър 10-12 микрометра. Ядрото е тъмновиолетово и се състои от 2 до 5 броя сегмента, които са свързани помежду си. В цитоплазмата има множество гранули, които са различни по големина и форма. 

Неутрофилите, които циркулират в кръвообращението са в последния стадий на развитие. В 1 литър човешка кръв има около 5 милиарда неутрофила. Ако получат специфични сигнали са нужни около 30 минути, за да стигнат до мястото на инфекция. Неутрофилите не се връщат обратно в кръвообращението, не се делят и размножават. Те се превръщат в гнойни клетки и умират. Обикновено неутрофилите не излизат от костния мозък преди достигането на зрялост, но по време на инфекция се освобождават незрелите им форми. 

Каква е връзката на витамин B12 и неутрофилите, част от имунната система? 

Различни форми на витамин B12 - Метилкобаламин, Хидроксокобаламин, Цианокобаламин и АденозилкобаламинВитамин B12 е водоразтворим витамин от група B. Нарича се нарича още и кобаламин, защото съдържа метален йон кобалт в своята сложна структура. В блога на aloha.bg писахме за различните форми на витамин B12:

Те имат различни предимства и недостатъци.

Витамин B12 не е бактерия, но се произвежда с помощта на бактерии, които се свързат с кобалта от почвата и минералните соли в храносмилателния тракт на различни животни. За съжаление ние хората нямаме подобни щамове бактерии и не можем сами да синтезираме този витамин. Дори и да имаме бактериите, те ще са в дебелото черво, а витамин B12 се абсорбира по-нагоре в храносмилателната система, още в тънките черва. Вижте кои са топ 50 храни, богати на витамин B12.

Животът и развитието на растенията може да съществува и без витамин B12. Дълги години се е считало, че някои зеленчуци, гъби и водорасли осигуряват същите количества като месото и млякото, но всъщност в тях има съединения с кобалт, за които нямаме рецептори за абсорбция и съответно нямат голяма полза за човешкото здраве. Тези форми често се наричат псевдовитамин B12, аналог на витамин B12 и пр. 

Витамин B12 участва в 2 основни ензимни реакции.

Коензимната форма Метилкобаламин участва в процесите на реметилиране, при които аминокиселината хомоцистеин се превръща в метионин. В тези процеси е важно наличието и на фолиева киселина (витамин B9). Високите нива на серумен хомоцистеин могат  да покажат, че витамин B12 или фолиевата киселина са недостатъчни. Хомоцистеинът води до увеличаване на риска от сърдечно-съдови заболявания, а редица изследвания доказват, че витамин B12 е много по-ефективен за първична профилактика в сравнение с Аспирин

Другата коензимна форма на витамин B12 е аденозилкобаламин и е важен метаболит при разграждането на мастните киселини. При дефицит на витамин B12 се увеличават нивата на метилмалонова киселина в кръвта и урината. Подобно изследване също може да покаже дали организма страда от дефицит на витамин B12 без значение на количествата фолиева киселина. 

Витамин B12 играе решаваща роля за бързо образуващите се кръвни клетки. Липсата на витамин B12 може да се отрази на червените кръвни клетки (еритроцити) и да засегне тяхната форма, еднородност, способност да пренасят кислород, продължителност на живота и пр. 

Липсата на витамин B12 се отразява и на белите кръвни клетки (левкоцити). Както споменахме зрелите неутрофили имат клетъчно ядро с 2 до 5 сегмента, които са свързани помежду си. При дефицит на витамин B12 се наблюдават хиперсегментирани неутрофили. Това са клетки с 6 и повече сегмента в ядрото си или повече от 3% от общия брой неутрофили има най-малко 5 сегмента. Обикновено в пълната кръвна картина се отчита броя на неутрофилите. За определяне на броя сегменти в ядрото е нужно да се направи морфологично изследване на кръвта (кръвна намазка). 

Хиперсегментираните неутрофили може да са признак на дефицит на витамин B12

Хиперсегментираните неутрофили са един от най-ранните и чувствителни маркери за мегалобластна анемия, която е причинена от липса на витамин B12 и / или фолиева киселина. 

В публикация от 2016 г.  на Ask Hematologist - Understand Hematology / Megaloblastic Anemias се дава още информация за мегалобластната анемия. Това е цяла група от увреждания на кръвните клетки, които са причинени от промени в ДНК. Когато синтезът на ДНК е нарушен, кръвните клетки, които се намират в костния мозък продължават клетъчния си растеж, без да съзряват. Мегалобластната анемия е състояние, при което костния мозък произвежда необичайно големи клетки с деформирана структура, които не са преминали етапите на клетъчно развитие и не са достигнали зрялост. 

В блога на aloha.bg дадохме повече информация какво означават различните стойности на MCV в изследването на пълна кръвна картина. При макроцитоза се отчитат еритроцити, които са по-големи от нормалните. Количеството хемоглобин, който пренасят еритроцитите, също би следвало да се увеличи пропорционално с размера на клетките. Ако повишените над референтните стойности MCV не са свързани с макроцитна анемия, би следвало и средната концентрация на хемоглобин в клетките (MCHC) също да се увеличи пропорционално. Причините за макроцитоза са много и варират от доброкачествени до злокачествени. Повишени стойности на MCV могат да се срещнат при всички възрастови групи, но са по-разпространени при хората в пенсионна възраст. 

Освен големите незрели и нефункциониращи червени кръвни клетки (мегалобласти) в костния мозък се произвеждат и хиперсегментирани неутрофили с 5 и повече сегмента. Те навлизат в кръвообращението и са с увредени функции относно процесите на фагоцитоза. 

Ако не спазвате стриктна веган диета и приемате достатъчно храни на витамин B12 също можете да развиете дефицит поради различни причини:

За да заобиколи многобройните несъвършенства на храносмилателната система, назалната форма на витамин B12 - Метилкобаламин  или Хидроксокобаламин ги доставя директно в кръвообращението.

Необходими изследвания за дефицит на витамин B12ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 3 месеца.

Еднократно преди първа употреба: разклатете шишенцето и откапете първата образувала се капка на салфетка. След това следвайте инструкциите за ползване.

Пазете далеч от деца.

СЪСТАВ

  • Хидроксoкобаламин / Метилкобаламин
  • 2500 mcg B12 на капка
  • 250000 mcg B12 общо в опаковка/бутилка
  • 50 дози от по 5000 mcg в опаковка/бутилка
  • 5 ml в опаковка/бутилка

Вярно е, че растителните храни съдържат множество витамини, микроелементи и антиоксиданти и подсилват имунната система. Витамин B12 от друга страна се съдържа в храни с животински произход и както се оказва влияе на неутрофилите. Тъй като витамин B12 се складира в черния дроб, отнема месеци и дори години преди да започне развитието на отделни симптоми. Изследването на серумните нива на витамин B12 не винаги отразяват дали организма не страда от дефицит на клетъчно ниво и затова се извършват още изследвания. 

Тъй като имунната система е съвкупност от клетки, тъкани и органи, витамин B12 не може да се тълкува като панацея, която е ефективна срещу всички зловредни микроорганизми и вируси, но може да позволи на неутрофилите да съзряват правилно и да изпълняват своите функции. 

Други причини за хиперсегментирани неутрофили:

  • наследствена хиперсегментация
  • остра мегалобластна анемия, причинена от анестезия с азотен оксид
  • миелодиспластичен синдром
  • хронична миелогенна левкемия
  • миелофиброза
  • хронични инфекции
  • прием на химиотерапевтични и ципотоксични лекарства
  • терапия със стероиди за тромбоцитопенична пурпура
  • желязодефицитна анемия


Витамин B12 се продава свободно онлайн и без изискване на рецепта. В случай на съмнения за дефицит потърсете консултация с лекар.  Тази публикация е създадена въз основа на различни авторитетни източници и е одобрена от медицинско лице. Екипът на онлайн магазин aloha.bg няма нужната квалификация да поставя диагнози, да тълкува резултати от изследвания, да препоръчва лечение и пр. 

За витамините и витамин12

Днес на науката са известни 13 органични химични съединения – „витамини“, задължителни компоненти на нашата храна. Но има и такива витамини, чиято „задължителност“ не е напълно доказана, но въпреки това се причисляват към групата на витамините. Такива са, например, флавоноидите (витамини Р), парааминобензоената киселина (витамин Н1), холин (витамин В4), инозит (витамин В8), оротовата киселина (витамин В13), пангамовата киселина (витамин В15) и др.  Въпреки това, тяхното значение за нормалното функциониране на човешкия организъм не бива да се пренебрегва и макар и с някои резерви, ние ще ги причислим към групата на витамините.

прочети още
Ефектът на пептидите върху кожата и човешкото тяло

Пептидите са протеинови фрагменти, съставени от аминокиселини. Когато тези аминокиселини се свързват заедно, те образуват аминопептид, а когато пептидите се свързват заедно, те образуват гръбначния стълб на протеините. Те са добре известни със способността си да насърчават здравата кожа и коса. Те могат да се приемат и през устата, обикновено под формата на колаген на прах или добавки. За увеличаване на мускулната сила и подобряване на възстановяването на тъканите. В допълнение към козметичните цели, проучванията показват, че ползите от пептидите могат да включват борба с диабет тип 2. Както и понижаване на кръвното налягане и понижаване нивата на холестерола.

прочети още
Пептиди и пептидна биорегулация

Пептидите се свързват със специфични, строго определени участъци на молекулата - ДНК /хромозомите/, като предизвикват синтез на специфични белтъчини с биорегулаторно действие, като хормони, ензими, невромедиатори, антитела, клетъчни субстанции, колаген и мн.др! Казано с по-прости думи пептиди ни поддържат млади и здрави. Пептидите отключват резервния потенциал за продукция на нови стволови клетки в таргетни органи и тъкани! Пептидите са „умни” аминокиселини, които носят правилна информация!

прочети още
Сублингвални пептиди Linguals (лингвални пептиди)

Сублингвалното приложение на лекарства е модерна тенденция в медицината. Този метод за въвеждане на пептидни вещества в организма избягва отрицателното въздействие на продуктите върху стомашната лигавица, ускорява абсорбцията на активните вещества в кръвния поток - директно през лигавицата на устната кухина. Нашите препарати в сублингвална форма имат свойството да се абсорбират директно през устната лигавица, което улеснява по-бързото проникване на пептиди. Това води до ускоряване на проявата на ефекта им.

прочети още