Количката е празна


обратно

Повече за инхибиторите на протонната помпа в стомаха

29 май 2018

Чували ли сте за протонната помпа? Сега ще ви информираме накратко за нейните функции, какво представляват инхибиторите на протонната помпа и за какво трябва да внимавате при дългата им употреба. 

Протонната помпа [1]  е интегрален мембранен протеин, който пренася протонен градиент през биологична мембрана.  Транспортирането на положително зареден протон генерира електрическо поле след преминаването си през мембраната. По време на еволюцията протонните помпи са възникнали независимо една от друга многократно при различни видове. Ето защо можем да намерим протонни помпи и в отделни клетки, които са коренно различни и нямат общ прародител. Протонната помпа не създава енергия, а образува градиент, който съхранява енергия за по-нататъшна употреба , която може да бъде използвана за различни биологични процеси като усвояване на хранителни вещества, подпомагане на клетъчното дишане и пр. Енергията може да дойде и от светлина, трансфер на електрони или богати на енергия метаболити.

При хората протонната/калиевата помпа на стомашната лигавица катализира балансирана обмяна на протони и калиеви йони и влияе на киселинността на стомашните сокове.

Стомахът [2] е  важна част от храносмилателната система. При човека той е кух крушообразен орган, където храната частично се смила и престоява временно от 2 до 5 часа. Той се дели на четири основни части: кардия, дъно, тяло и пилор. Стената на стомаха е изградена от 4 основни части:

  • Лигавица, която образува множество гънки. По нея има множество хлътвания, наречени стомашни ямички, които представляват устия за стомашни жлези. Жлезите са 3 вида – собствени, кардиачни и пилорни. Те произвеждат около 2 литра дневно кисел стомашен сок и други активни вешества, който се стимулира от вида, миризмата или дори самата мисъл за храна и постъпването ѝ в стомаха. Той съдържа и солна киселина, която активира ензима пепсин, който разгражда белтъците на по-малки молекули – пептиди. Количеството на солната киселина осигурява оптимална pH среда и убива вредните бактерии, постъпили с храната. Стомашната лигавица е покрита със слуз, която я предпазва от действието на собствените ѝ секрети.
  • Подлигавицата на стената на стомаха е разположена непосредствено до лигавицата. Изградена е от фиброзна съединителна тъкан.
  • Мускулатурата е гладка и разделена на 3 подслоя – външен надлъжен, среден кръгов и вътрешен кос слой. Благодарение на мускулатурата при напълването на стомаха се получава размесване на храната, пропиване със стомашен сок, придвижване към пилорната част и преминаване в дванадесетопръстника.
  • Серозната обвивка покрива стомаха и подпомага прикрепването му към съседните органи и коремната стена.

В празно състояние обема на стомаха е около 50 мл, а след хранене обема може да се разшири до 4 литра. Престоят на храната в стомаха зависи от нейния състав. Млечната храна преминава в червата след 1-2 часа, смесената остава в стомаха до 4 часа. Въглехидратната се усвоява по-бързо от белтъчната. Мастната се задържа над 5 часа, поради подтискащото си действие върху моториката и секрецията на стомаха. Течностите напускат почти веднага стомаха.

Консумацията [3] на мазни, пикантни и пържени храни, редовния прием на алкохолни напитки, тютюнопушенето, липсата на физическа активност, неконтролирания прием на лекарства и самолечението с нестероидни противовъзпалителни водят до намаление на защитните функции,  възпаление и некроза на стомашната лигавица, нарушават локалното кръвоснабдяване.

Когато стомахът е празен, в него се съдържа малко количество стомашен сок. Дори и само при мисълта за храна и с началото на нейното подаване започва усилена секреция и образувания сок може да достигне до 1.5 л. Всички стойности под pH 7 се водят за киселинни, а при стомашния сок pH е около 1.5-2.5, тоест силно киселинно.

Инхибиторите на протонната помпа намаляват киселинността на стомашните сокове и могат да доведат до дефицит на витамин B12

Повишената киселинност може да доведе до развитие на язвена болест на стомаха или дванадесетопръстника, пептична язва с неуточнена локализация, болка и парене зад гръдната кост, гастроезофагеална рефлуксна болест и пр. За терапия на състоянията, свързани с повишена киселинност на стомашния сок основно място заемат инхибиторите на протонната помпа. Осъществяват ефекта си посредством свързване и блокиране на определен ензим (водородно калиева аденозин трифосфатаза или наричан още протонна помпа), който е разположен върху секреторната повърхност на париеталните клетки на стомаха. Те са вид медикаменти, които водят до потискане на 90% от секрецията на солна киселина. Те се метаболизират в черния дроб благодарение на специфични ензими и това е предпоставка за лекарствени взаимодействия.Това е една от причините да бъдат изписвани от специалист. Въпреки добрата им поносимост те могат да предизвикат различни странични ефекти и алергични реакции. Не се препоръчва неконтролирано и продължително лечение.

В САЩ администрацията по храните и лекарствата  препоръчва да не се използват повече от три 14-дневни курсове на лечение за 1 година.

При бременни жени с оплаквания, свързани с повишена стомашна киселинност, могат да се използват всички представители от групата, с изключение на омепразол. С напредване на бременността много от бъдещите майки развиват желязо-дефицитна анемия. Не бива да забравяме, че инхибиторите на протонната помпа затрудняват усвояването на желязо. Не се препоръчва употребата им от кърмещи жени, тъй като се излъчват в кърмата в опасни за новороденото концентрации. Възможно е леко повишение на някои чернодробни ензими. Имат кратък полуживот в рамките на 1-2 часа и това налага неколкократен дневен прием. Приемат се главно орално под формата на таблетки, капсули или разтвори за перорална суспензия. Някои от тях имат форми за интравенозно приложения.

Първият медикамент инхибитор на протонната помпа е Омепразол през 1988 г. След него фармацевтичните компании са произвели инхибитори под търговските имена  Езомепразол, Лансопразол, Декслансопразол, Рабепразол, Пантопразол и други.

В публикация на webMD [4] се посочва, че приема на инхибитори на протонната помпа като  Prilosec, Nexium и Prevacid в продължение на повече от 2 години значително увеличава риска от дефицит на витамин B12. Това се случва и при използване на лекарства за потискане на киселините като H2 блокери: Tagamet, Pepcid и Zantac.  Въпреки това няма достатъчно клинични изследвания, които потвърждават това и затова в момента няма препоръка при приемане на подобни лекарства да се следи за дефицит на витамини и микроелементи. Витамин B12 се усвоява чрез храносмилателния тракт и е ясно, че приема на лекарства, които намаляват стомашната киселина ще повлияе на абсорбцията. Ето защо много малка част от таблетките, които съдържат витамин B12 се усвояват след преминаване през храносмилателния тракт. Добра алтернатива на инжекционната форма са капките за нос с Метилкобаламин или Хидроксокобаламин, които директно влизат в кръвния поток чрез богато кръвоснабдената лигавица на носа. Клиничните изследвания показват, че назалната формула на витамин B12 осигурява необходимото количество до един час след приема.  Освен това те са подходящи за вегани и имат лиценз от The Vegan Society. Не съдържат ГМО ! A ако се колебаете каква е разликата между Метилкобаламин, Хидроксокобаламин и Цианокобаламин, ето информация за различните форми на витамин B12

В световен мащаб употребата на инхибитори на протонната помпа и H2 блокери достига стотици милиони. Учените преглеждат данните на близо 26 000 души, които са били диагностицирани с дефицит на витамин B12 и ги сравняват с даннте на 185 000 пациенти без дефицит.

Резултатите:

  • 12% от хората с дефицит на витамин B12 са приемали инхибитори на протонната помпа повече от 2 години срещу 7,2 % от пациентите без дефицит
  • 4,2 % от пациентите с дефицит на витамин B12 са приемали H2 блокери в продължение на повече от 2 години срещу 3,2% без дефицит

Според проучването рискът от развитие на витамин B12 е бил 65% по-висок при пациентите, които употребяват дългосрочно инхибитори на протонната помпа и 25% по-висока за използващите H2 блокери като зависи и от дозата. Според данните на изследването жените имат по-голям риск от мъжете, както и хората под 30 годишна възраст. При спиране на лекарствата риска намалява, но не изчезва напълно. Изследователи не препоръчват спиране на лекарствата, но приемане на най-ниската ефективна доза и следене на симптоми за дефицит на витамин B12.

Публикация от 2016 в в Applied Physiology, Nutrition, and Metabolism [5] посочва, че рискът от понижаване на нивата на витамин B12 се увеличава с възрастта. Дългосрочната употреба на инхибитори на протонната помпа е свързана с по-слабо усвояване на кобаламин от храната. Използвани са данните на няколко болнични заведения от Онтарио в периода 2010-2012 г. Взети под внимание са употребата на хранителни добавки, които съдържат витамин B12, както и други лекарстват. Те включват 658 възрастни и 391 изследвания на серумния витамин B12. 41% от пациентите, които са използвали инхибитори на протонната помпа са приемали и мултивитамини. Може би това е причината да няма голяма разлика в серумните нива.  Въпреки това подобни лекарства водят до дефицит в усвояването и на желязо и калций. Ето защо пациентите трябва да бъдат следени за недостиг.

И не на последно място – инхибиторите на протонната помпа намаляват киселинността на стомаха. Това позволява на бактерии като Salmonella, Campylobacter и вегетативната форма на Clostridium difficile да преминат в червата и да се размножават там, тъй като средата не е киселинна. Това също е възможна причина за дефицит на витамин B12, тъй като влияе на пълноценната абсорбция на хранителни вещества. [6] От друга страна повишаването на чернодробните ензими и взаимодействието на лекарствените медикаменти в черния дроб също вероятно оказва влияние на серумните нива на кобаламин. Дефицитът на витамин B12 може да се лекува, но завишените стойности не са гаранция за здраве, а напротив - за прогресиране на застрашаващо живота заболяване на черния дроб, който е основния склад на витамин B12. 

Използването на инхибитори на протонната помпа в продължение на години е само една от десетките причини за дефицит на витамин B12 при невегани

 

Използвани източници:

1. Wikipedia. Proton pump

2. Стомах - Уикипедия

3. Инхибитори на протонната помпа | Лечение от Framar.bg.

4. Acid-Reflux Drugs & Lower Levels of Vitamin B-12

5. Proton-pump inhibitor therapy and vitamin B12 status in an inpatient hospital setting

6. Systematic review: the use of proton pump inhibitors and increased susceptibility to enteric infection.