• Начало »
  • Новини »
  • Водорасли – суровина за суперхрани, лекарства, козметика или хит на модата?

Водорасли – суровина за суперхрани, лекарства, козметика или хит на модата?

13 октомври 2018
Водорасли – суровина за суперхрани, лекарства, козметика или хит на модата?

Водораслите са многоклетъчни морски организми. Както можем да се сетим от името им те растат във вода. Разделят се групи според оцветяващите пигменти – червени, зелени, кафяви. Някои от синьо-зелените водорасли (цианобактериите) също се считат за морски водорасли. Най-близките родственици на кафявите водорасли са едноклетъчни ресничести видове. Океанът е първоизточника на живота на нашата планета, а сравнение на ДНК показва, че тези водорасли са се развили преди между 150 и 200 милиона години.

Повечето от тях имат структура, подобна на земните растения, състояща се от система за прикрепване към пясък или скали по морското дъно, тяло и листа. Съществуват и видове, които не се прикрепват, а плават свободно. Най-често можем да ги намерим в крайбрежни зони, близо до скалисти брегове. Понякога е достатъчно не да бъдат потопени постоянно във вода, а да получават пръските от разбиващите се вълни. Отделни видове виреят в зоните на приливи и отливи. Ето защо трябва да са устойчиви на бързата смяна на околната среда като влажност, соленост, температурни промени и дори трайно засушаване. Трябва да устояват на силните течения и грохота на разбиващите се вълни. Пречат на ерозията на морските брегове и участват във формирането на релефа. Някои видове червени водорасли се развиват добре и на дълбочина от 160 м.

Водораслите се развиват добре при 2 специфични условия:

  • Наличието на морска вода
  • Достъп до слънчева светлина, която подпомага фотосинтез.

Те участват в процесите на пречистване на солената вода и филтрирането на вредни вещества като амоняк, амониев нитрат, нитрити фосфати, желязо, мед, въглероден диоксид, тежки метали и дори радиация. Благодарение на процесите на фотосинтеза в Световния океан се намаляват количествата на вредни емисии във въздуха. За разлика от фитопланктона, който е с микроскопични размери, големите водорасли могат да се използват за филтриране на водни басейни и след това да се извадят лесно след като изпълнят мисията си.

В земеделието водораслите се изпозват за наторяване и процесите на компостиране, както и като добавка към фуража на селскостопански животни.

Алгинатите от кафявите водорасли, за които на които ще обърнем внимание по-късно  се използват в превръзките за рани. Те имат свойствата да изтеглят десетки пъти повече течности в сравнение с обема си.

Екстракт от водорасли се използва и в някои хранителни добавки за отслабване. След попадане в стомашно-чревния тракт изсушените водорасли набъбват, увеличават обема си многократно и създават усещане за ситост. Те влизат в състава на пасти за зъби и козметика както за поддържане на сияйния тен на кожата, така и за отслабване.

Водораслите се консумират от векове от хората, които живеят по крайбрежието на Азия – Япония, Китай, Корея, Тайван, Бруней, Сингапур, Тайланд, Бирма, Камбоджа, Виетнам, Индонезия, Филипините и Малайзия. Можем да намерим рецепти с водорасли и в Южна Африка, Перу, Чили, Югозападна Англия, Ирландия, Уелс и пр. Обработката на водорасли включва процеси на събиране, сушене и пресоване.

Отглеждането на водорасли е описано в книги от XV в. в Корея, а в Япония започва през 1670 г. в залива на Токио. През есента фермерите поставяли бамбукови клонки в плитка, кална вода, където се намирали спорите на морските водорасли. Няколко седмици по-късно премествали клоните в устието на река, където хранителните вещества от водата да подпомогнат бързия растеж.

През 20-те години на XX в. кафяви водорасли от рода Ламинария са пренесени от Япония в Китай, където започвало  индустриалното отглеждане по северното крайбрежие на Жълто море. През 1940 г. японците усъвършенствали метода като вместо бамбук използвали мрежи от синтетичен материал, свързани с бамбукови стълбове. Това удвоило продукцията. През 1949 г. китайците започнали да отглеждат ламинарията като вид аквакултура и достигали обеми от 6 200 метрични тона. От друга страна осигуряването на по-добри условия за кафявите водорасли спомага за поддържането на кораловите рифове и осигурява по-добри условия за живот за местните видове риба, черупчести мекотели и безгръбначни. Практиката за отглеждане на водорасли се разпространила и извън Япония. След 80-те години произведената продукция от отделните ферми спада заради модернизирани методи за отглеждане. Но и днес в Танзания жените отглеждат водорасли в специални ферми, които се състоят от басейни с плитка, топла вода и редове от пръчки, около които се увиват водните растения.

Веднага се сещаме за водораслите, които се използват при завиването на суши. Има много рецепти за използване на морските треви в супа, бульони и салати. Благодарение на свойствата на водораслите да задържат вода и да образуват гелоподобни структури, те се използват в сладкарската и месообработващата промишленост, както и в производството на сосове, диетични храни, млечни продукти и дори ... сладолед.

И все пак – това не означава, че можем да ядем каквито и да е водорасли, защото са полезни или пък да ги налагаме по кожата си.

Някои от тях са източник на серовород и други токсични газове. Поглъщането им може да причини повръщане и диария. Водораслите от вида Microcoleus lyngbyaceus съдържат токсини, които при контакт с кожата предизвикват дерматит с болезнени и изгарящи лезии.

Кафяви водорасли от рода Ламинария подпомагат извеждането от организма на тежки метали и източници на радиация. Те са годни за ядене, но само японците могат да извличат всички витамини и минерали.

Един от видовете, които са подходящи за храна за хората са рода Ламинария от кафявите водорасли. Тя включва 31 вида, които често са наричани келп. Клетките им съдържат хлорофил и голямо количество жълто-кафяв пигмент – фукоксантин. Характерни за този вид са големите размери, до които достига. Кафявите водорасли съществуват в широк диапазон от форми и размери. Най-малките членове на този род са малки, перести снопчета от нишковидни клетки с дължина няколко сантиметра. Други са микрокопични. Други достигат до 2 метра, а видове от ламинарията могат да израснат до десетки метри. Цветовете им варират от маслинено зеленото до различни нюанси на кафявото.

Много водорасли имат плоски листа, като тази част се нарича меч, пръчка или палмов лист. Наименованието lamina се отнася за тази част от водораслото и дава името на рода Ламинария. Някои имат само по едно листо острие, а други образуват едно, което после се разклонява и се появяват по-малки. Повърхността на листата може да бъде гладка или набръчкана, а тъканите тънки и гъвкави или дебели и със структура на кожа.  Някои от тях съдържат напълнени с газ мехурчета, които ги задържат близо до повърхността на водата за по-добра фотосинтеза.

Листа от някои видове ламинария като Macrocystis могат да нараснат до 50 см на ден при подходящи условия. Жизненият цикъл на тези водорасли се характеризира с редуване на пола на различните поколения. Най-често се размножава със спори.

Този вид кафяви водорасли се среща се в северните части на Атлантическия и Тихия океан на дълбочина от 10 до 80 метра. „Горите“ от Ламинария са оазис за много риби и безгръбначни като им осигуряват храна и защита. Характерно за този вид кафяви водорасли е, че се нуждаят от студена вода, за да се развиват пълноценно. Срещат се само в солени води след 36 ° северна ширина. През лятото много от растенията загиват заради повишените температури на водата. Затова най-добрите популации от Ламинария са в студените арктични води, където има скалисто дъно.  

Различни видове ламинария са били използвани за храна още от древността от народите на Азия. Консумирали са се сварени във вода или след изсушаване и повторно накисване във вода.

В южна Корея ламинарията се приготвя във вид на бонбони. Използва се сурова за салати, както и консервирана. Ламинарията с високото си съдържание на пепел от 33% е трудна за обработка. Високото водно съдържание изисква много енергия за изсушаване.

Ламинарията е основен източник на редкия елемент йод, който често се използва за стимулиране на щитовидната жлеза. Съдържа и въглехидрати като манитол, ламинарин и алгинат. Манитолът се използа се понижаване на вътреочното и вътречерепното налягане. Разтворимата форма на ламинарин има висока антитуморна активност, подпомага нормализирането на стомашно-чревния тракт, подпомага ензимното усвояване на ценните хранителни вещества.

Характерно за този вид водорасли е, че клетъчните мембрани са богати за целулоза, а вътре в тях се съдържа полезната алгинова киселина и полизахаридите на фукоидан, които не можем да намерим в никое земно растение.

Казват, че човек е това, с което се храни.

Стана ясно, че хората от крайбрежните райони на Азия са включвали водорасли в менюто си столетия преди европейците.

Публикация на National Geographic от 2010 г. Gut bacteria in Japanese people borrowed sushi-digesting genes from ocean bacteria разглежда бактериите в стомашно-чревния тракт на жителите на Япония, които подпомагат пълноценното усвояване на водораслите. В рамките на всеки един от нас живеят трилиони бактерии с обща маса 4-5 килограма. Този микробиом може да се разглежда като допълнителен орган, който ни помага да усвояваме ценните вещества от храните. Вече писахме за разликата между храносмилателните системи на преживните животни и човека ///  и защо точно определени бактерии синтезират витамин B12. Водораслите, от друга страна, съдържат специални въглероди, богати на сяра, които не се срещат никъде на сушата. Нори е изключително честа съставка в японската кухня, която служи за гарниране на ястия и обвиване на суши. Когато японците преди столетия използвали водораслите те не били подложени на толкова стриктни технологии за преработка и в червата им попадали  бактерии като Zobellia galactanivorans, които не се срещат по сушата. Именно те подпомагат разграждането на богато целулозните клетъчни мембрани на водораслите. Междувременно станало ясно, че дори малки японски деца, които през живота си не са вкусвали водорасли, имат тези специфични бактерии в червата си и вече става дума за гени, които подпомагат храносмилането и абсорбцията на ценни хранителни вещества, които не се срещат на сушата. Буди интерес факта, че единствено в червата на японците се среща бактерията Bacteroides plebeius и това най-вероятно е ключов момент за правилното извличане на полезните микроелементи.

Как им е толкова вкусно? Може би сте чували за вредните въздействия на мононатриевия глутамат.  Той се счита за силен невротоксин. Освен това ни кара да смятаме храните за вкусни и води до привикване като разстройва вкусовите рецептори. По тази причина води до преяждане и наднормено тегло. Може да предизвика болки в гърдите, асматичен пристъп (при хора с астма), алергии, кожни обриви, сърцебиене, сънливост и пр. Всъщност за всичко тези признаци са виновни високите концентрации на синтетично произведените соли, които можем да открием в огромни количества в японската и китайската кухня. Днес може да се намери в чипса, царевичните пръчици, пуканките, различни замразени полуготови храни, кренвирши, луканки, наденици, суджуци, сухари, консерви. Използва се и в бульоните и подправките Maggi. 

Ако доскоро се е смятало, че имаме само 4 вкуса за сладко, кисело, солено и горчиво, умами е петия вкус, за който имаме рецептори по езика. Наименованието идва от японската дума със значение вкусен. През 1908 г. проф. Кикунае Икеда от Университета в Токио успял да го изолира от традиционната сума от морски водорасли комбу. Разбира се стойностите на естествено съдържащия се глутамат са многократно по-ниски и няма толкова странични ефекти. Но може би отново води до пристрастяване към този тип храна от моретата.

Ако консумираме водорасли, ние европейците, едва ли ще снабдим организма си с тези бактерии, защото голяма част от произведените водорасли са минали през термична обработка – били са изсушени или сварени.

По време на Студената война през 60-те години на XX в. един от въпросите, които тревожат учените по света е как да се противопоставят на евентуална ядрена или химична война.Още тогава става ясно, че някои радионуклеиди  като Стронций-90 имат период на полуразпад от 28 години. Натрупвайки се в костите, те подлагат човешкия организъм на постоянно радиационно облъчване. Ето защо в периода, когато става ясно, че последиците от атомните бомбандировки над Япония водят до дългосрочни увреждания на здравето и смърт, започват свръхсекретни експерименти. След опити с хора доброволци е доказано, че кафявите водорасли от рода Ламинария имат способността да извеждат тежките метали и радионуклеидите безопасно извън човешкото тяло. 

Но както споменахме, за да се използват всички ценни хранителни вещества има значение микрофлората в червата. За разлика от японците и азиатците от крайбрежните райони, водораслите  не присъстват в традиционната кухня на много народи. Съответно те биха усвоили само  незначителна част от ценните вещества като алгинова киселина. Дебелата целулозна клетъчна мембрана е практически несмилаема. Съществува и още едно ограничение – топлинната обработка. Освен това кафявите водорасли от рода Ламинария се нуждаят от трайно студени солени води. Те виреят само в северното полукълбо. С повишаването на температурите водите в Световния океан също се затоплят. Това води до постоянно, но невидимо за нас изчезване на горите от келп. Множество организми губят не само храната си, но и убежището от хищници.

Проучванията за неповторимите качества на водораслите продължават десетилетия. Откритието, че този вид водорасли подпомага изчистването на човешкия организъм от радиационно замърсяване и тежки метали с помощта на алгиновата киселина е трудно приложимо за европейците, които нямат нужните бактерии и ензими.

През 2005 г. А. Хитров, който е завършил в Единбург търси нов перспективен и иновативен продукт. Въпреки че студената война е приключила, и днес в XXI в. сме подложени на ежедневно замърсяване на въздуха, храната, водата и околната среда. Ето защо той смята, че именно водораслите от вида Ламинария  могат да ни помогнат в детоксикирането на организма. Технологиите междувременно са се развили и това, което е било невъзможно през 1960 г. днес може да бъде реализирано.  Така с помощта на свръхсекретни и патентовани технологии и известни руски специалисти като проф. В. Н. Корзун и проф. Геннадий Базанов успяват да отделят клетъчното съдържание и да получат гел – суперхрана, която може да се усвоява от всички, независимо от възраст, пол, състояние на храносмилателната система. Обикновено, за да се извлекат максимален брой витамини се използват няколко съставки.

В кафявите водорасли Ламинария се съдържат всички 28 микро и макроелементи, които се съдържат в кръвта ни в органична форма, всичките 20 аминокиселини (8 от които незаменими), полиненаситени мастни киселини (Омега 3, 6 и 9), фукоидан, фибри, алгинова киселина, витамини, всички необходими вещества за нормалното протичане на жизнените процеси през целия ден. Усвояването им от човешкия организъм е изключително високо – 94%.

Продуктите преминават ежегодни проверки за съответствие по международните стандарти. Те се отглеждат в закупени от руската компания площи в арктически води, които преминават множество проверки за чистота. Водораслите, от които се приготвят суперхраните са на възраст над 4 години. Именно това е конкурентното предимство пред много други продукти с ламинария, които са добити от ферми. След дълъг път на развитие и усъвършенствата продуктите на Vertera влизат в етап на преки продажби. Те са удостоени с множество награди за иновации в областта на лечебното и диетично хранене. Една от тези награди е: продукт на годината за 2015 г. в Русия. Продуктите на Vertera се продават успешно не само в Русия, но и Беларус, Киргизстан, Казахстан, Украйна, Азербайджан. Преминават успешно сертифициране за продажба в Европейския съюз – Международен сертификат ISO 22000:2005. Чрез спазването на изискванията на този стандарт Vertera отговаря и на изискването за внедрена система за Анализ на опасностите и контрол на критичните точки (НАССР), съгласно Закона за храните и Регламентите на ЕС.

Освен богатството на витамини, аминокиселини и фибри за отслабване, гелът от водорасли Ламинария съдържа и органичен йод, който служи за профилактика срещу йоддефицитните заболявания. Почвите в България са изключително бедни на йод, затова през 2001 г. в Държавен вестник е публикувана Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели. Хималайската, черната и пр. видове сол не отговарят на изискванията и са пакетирани извън страната. Ако ги предпочитате заради вкуса им можете да си набавите ценния йод от Vertera gel.

Десетки научни изследвания доказват ефективността на кафявите водорасли Ламинария за отделянето на тежки метали и радионуклеиди от човешкия организъм.

Друг доказал ефективността си продукт на основата на водорасли е Артро Пласт, който е обогатен допълнително с хондроитин сулфат и глюкозамин. Този гел на основата на водорасли Ламинария помага и облекчава симптомите при ставни болки,  ревматизъм, артрит, болки в костите, сутрешна скованост на ставите, остеопороза и др.
Разходната норма на 1 кутия е за около 25 – 27 дни

Много българи вече споделят положителните ефекти от приема на суперхраните с водорасли. Подходящи са за всички възрасти, както и за бременни жени и кърмещи майки. Не съдържат никакви оцветители, консерванти, подобрители и пр. Затова и повечето от тези суперхрани с водорасли под формата на гел трябва да се съхраняват в хладилник и консумират в рамките на 21-30 дни след отваряне.

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още