• Количката е празна

Силата на една капка

2018-11-26

Често днес липсата на витамини ни изглежда като маркетингов трик за продаване на хранителни добавки, които не изискват рецепта. Но всъщност само преди по-малко от 100 години хора са губили живота си заради липса на витамини.

В миналото не били известни причините за пернизиозната анемия и хората нямали представа как да я лекуват. Изходът бил неминуемо фатален. Днес вече е ясно, че тези промени в кръвта се дължат на дефицит на витамин B12 (кобаламин). Вече писахме как точно се синтезира този витамин чрез бактерии в стомашно-чревния тракт, но за съжаление главно при преживните животни. Учени доказаха, че при човека поради неповторимата храносмилателна система е невъзможно сами да синтезираме този витамин чрез бактерии. Ако чрез храна или добавки приемем излишни количества, те се складират главно в черния дроб, а всичко ненужно преминава през бъбреците и след това водноразтворимият витамин напуска тялото чрез урината. Важно е да се знае, че в белите меса има много малки количества. Логично най-богатите храни са черния дроб на преживните животни, а черният дроб на птици и други бозайници имат в пъти по-малко от този витамин. 

Писахме също и за важен протеин в устата на хората – хаптокорин, който помага на този водноразтворим витамин да достигне в неразрушено състояние до стомаха, пълен със силно киселинни храносмилателни сокове. Попадайки в стомаха витамин B12 се свързва с друг протеин, наречен вътрешен фактор, който се образува от специфични клетки в стомашната лигавица. Приемайки продължително лекарства против киселини (наричани още и инхибитори на протонната помпа) е възможно също да се получи увреждане при пълноценното усвояване на този водноразтворим витамин от храната. Ако се образува съединение между B12 и вътрешния фактор, по нататък пътешествието продължава през тънките черва. Те са населени от огромен брой бактерии. За да добием малко по-ясна представа можем да кажем, че бактериите в червата на възрастен човек тежат 4-5 кг.! От друга страна приема на антибиотици, свръхрастеж на някои видове патогенни бактерии, улцерозен колит и пр., могат да попречат на усвояването на витамина в тези последни стъпки. Съществуват и още проблеми. Например дневната доза е около 2.4 микрограма. Но ако ядем телешки черен дроб можем да си набавим многократно по-висока доза. Малка част от нея е в кръвообращението, друга част се складира в черния дроб. Тъй като витаминът е водноразтворим той се отделя чрез урината. Вече споменахме за авторитетно изследване от 2008 г., публикувано в Oxford Academic- Identification and quantitation of cobalamin and cobalamin analogues in human feces [1]което доказа, че в човешките изпражнения не се съдържат големи количества от биологично активен витамин B12. Т.е проблеми с бъбреците могат да доведат до неправилно изпускане на големи количества витамин чрез урината. 

А проблеми с черния дроб водят до бързо изпускане на запасите от витамина и се използват като лесно проследим маркер при животозастрашаващи цирози на черния дроб и първичен рак. Завишени стойности на витамин B12 над нормата може да са предвестник именно на подобни тежки заболявания. 

Поради многото смъртни случаи първоначално в подобни случаи е въведена терапията със суров телешки черен дроб при кучета. По-късно започва приложението ѝ върху хора. А през 1934 и 1964 са присъдени 2 награди Нобел.

И все пак поглъщането на суров животински черен дроб не е много приятно.

Почти веднага след откриването започва проучването как витамин B12 да бъде доставен като се заобиколят проблемите на храносмилателната система.

Очертават се 2 основни начина:

  • Чрез директно вливане в кръвния поток чрез инжектиране
  • Чрез вдишване или впръскване в носа

 Различни форми на витамин B12 - аденозилкобаламин, метилкобаламин, хидроксокобаламин, цианокобаламин.

Витамин B12  притежава най-сложната химическа структура от всички витамини.

Нарича се още кобаламин заради централния си атом – кобалт. Това е и единственият витамин, който съдържа в ядрото си метален йон. Сложната молекулна структура е с формула C63H88N14O14PCo.  Молекулата, която е свързана с кобаламина се нарича донор. Тя може да се свърже с няколко различни вида молекули и по тази причина съществуват различни видове на витамин B12.

Ето някои от вариациите, които нямат приложение:

  • Aquacobalamin – Витамин B12+H2О(вода)
  • Nitritocobalamin - B12 + nitrogen dioxide (NO2)
  • Nitrosocobalamin - B12 + nitric oxide (NO)
  • Sulfitocobalamin - B12 + sulfur trioxide (SO3)
  • Glutathionylcobalamin - B12 + glutathione (Прекурсор на коензима, който вероятно играе важна роля в противовъзпалителните и антиоксидантните процеси)

Има 3 основни вида, които могат да бъдат открити в различни храни:

  • Метилкобаламин (MetCbl)
  • Аденозилкобаламин (AdeCbl)
  • Хидроксокобаламин (OHCbl)

В месните продукти най-често се срещат аденозилкобаламин и хидроксокобаламин.

В млечните се среща обикновено метилкобаламин. От другите видове кобаламин могат да се намерят само следи.

В човешкото тяло B12 действа като коензим, който подпомага редица важни функции с помощта на ензимите.

Като активен коензим действат единствено метилкобаламин и аденозилкобаламин.

Хидроксокобаламин не е коензимна форма на витамин B12, но може лесно да се превърне в тялото в една от необходимите форми. Той може да циркулира из тялото за по-продължителен период от време. Ето защо има най-дълготраен ефект в сравнение с другите форми.

Oще през 1953 г. започват опитите за инхалиране на витамин B12 при случаи от пернициозна анемия. Публикувано е изследването B12 Inhalation Therapy in Pernicious Anemia [2]. Вече е ясно, че единственият вариант при злокачествена анемия е поставянето на инжекции с витамин B12. Опитите са лечение с таблетки или с такива, които се поставят под езика не са довели до задоволителни клинични и хематологични резутати, освен когато се прилагат в многократно завишени норми или с добавки от вътрешен фактор.

Успехът на инжекциите е поради лесен достъп на инжектирания разтвор до капилярите и лимфата. Учените предполагат, че тъй като белите дробове съдържат множество капиляри, които влизат в контакт с външната среда и терапията с инхалиране може да се окаже добра алтернатива на болезнените инжекции. Освен това по това време вече са доказали ефективността си други лекарства – антибиотици, хормони, противоалергични средства и др.

Поемането чрез инхалация на витамин B12 е довело до подобрение при 2 пациента с тежка злокачествена анемия и 1 с леки прояви. Освен подобрение на симптомите са направени и изследвания на кръвта, които потвърждават ефикасността.

Витамин B12 във вид на кристали се добавя към физиологичен разтвор и се разпрашава под налягане, като в 1 мл разтвор се съдържат 15 микрограма от витамина. Дозата е подобна на тази, която се използва при инжектиране. Един от пациентите, който използва инхалация чрез резервоар под налягане в продължение на 9 дни, на 10-тия поема дозата чрез ръчен пулверизатор.

В последствие се оказва, че активните частици засядат още в ларинкса и поради това е нужно дъхът да бъде задържан за няколко секунди, а издишването да е само през носа.

В крайна сметка след като се изписани от болницата пациентите не се връщат отново и не споделят как им се  е отразила терапията. Не е ясно дали са спазвали указанията за контролирано вдишване и издишване.

През 1954 г. изследванията в тази област продължават с  Nasal instillation and inhalation of crystalline vitamin B12 in pernicious anemia [3]. Приемането през устата на черен дроб е отхвърлено поради разходите  и неспособността да се осигурят достатъчно големи количества за всички, страдащи от злокачествена анемия. Поглъщането на екстракт от черен дроб не е ефикасно при слаба киселинност на стомашния сок и липсата на свързващ фактор. За съжаление учените отново удрят на камък при опита за доставяне на витамин B12 през носната лигавица.

Може би за няколко десетилетия терапия за витамин B12 е свързана с инжектиране и приемане на таблетки. Вече споменахме за протеина хаптокорин в човешката слюнка, който помага на водноразтворимия витамин да стигне в неразрушено състояние до агресивните стомашни киселини. Но през 1990 г. учените достигат до ново откритие – известни количества хаптокорин има и в секретите на носа! Чрез изследването Epidermal growth factor and haptocorrin in nasal secretion. [4] те откриват, че носните секрети съдържат стимулиращият растежа пептиден епидермален растежен фактор (EGF) и кобаламин-свързващ протеин. След това става ясно, че този протеин е точно  хаптокорин. Може би това е причина изследванията за набавяне на витамин B12 безполезнено през носа да продължат.

Спрей за нос с витамин B12 във формите Метилкобаламин и Хидроксокобаламин, който се усвоява до 1 час след приема

През 1994 г. в Pharmaceutical composition for the intranasal administration of hydroxocobalamin [5] описан патент за интраназално доставяне на витамин B12 под формата Хидроксокобаламин в носа. Тази форма е създадена с цел профилатика и лечение на главоболие, причинено от увреждания в кръвоносните съдове. Методът включва използването на фармацевтичен разтвор със съдържание над 1% на хидроксокобаламин и определен вискозитет.

През 1997 г. в Normalization of plasma vitamin B12 concentration by intranasal hydroxocobalamin in vitamin B12-deficient patients. [6] отново се търси алтернатива на болезнените мускулните инжекции с витамин B12, тъй като те ангажират болните да търсят медицински персонал, който да им ги поставя. Освен това са задължителни, когато дефицитът е поради проблеми със стомаха или крайната част от червата, където се усвоява витамина (илеум). Проучването се извършва, за да се изследва доколко назален спрей с витамин B12 под формата Хидроксокобаламин би бил алтернатива на инжекциите.

За целта са подбрани 6 пациента с плазмени концентрации на кобаламин под 200 ng / L. Доза от 1500 микрограма хидроксокобаламин се прилага интраназално в дните 0, 14 и 21. Плазмените концентрации на витамина се определят 1 час след прилагането му в дните 0, 7, 14, 21, 28 и 35.

Всички пациенти показват значително повишение на концентрациите на кобаламин 1 час след приемането на витамина чрез лигавицата на носа. Отчетено е 8-кратно увеличение на средните изходни концентрации на витамин B12. Освен това и след 1 седмица се отчитат повишени стойности. Не са отчетени странични ефекти. Учените доказват, че впръскването в носа на витамин B12 под формата Хидроксокобаламин при пациенти с дефицит води до бързо усвояване от страна на носната лигавица и постоянно повишаване на изходните концентрации на витамина.

През 1998 г. в Nasal absorption of hydroxocobalamin in healthy elderly adults [7] се изследва назалната абсорбция на хидроксокобаламин на 10 здрави пациенти в напреднала възраст.

Дефицитът на витамин B12 е особено често свързан при хората в старческата възраст. Обикновено поради проблеми в храносмилателния тракт се изписват месечни инжекции. Търсенето на алтернативни начини за доставка на кобаламин започва скоро след изолирането на цианокобаламин и въвеждане на парентералното приложение през 1948 г. Както споменахме в началото са се търсили начини чрез инхалация и инсуфлация (това е вдухване на праховидни вещества, пари и газове в телесни кухини с лечебна или диагностична цел).

Приготвените лекарствени средства представляват ниско концентриран цианокобаламин в изотоничен физиологичен разтвор или лактозен прах.

Въпреки, че са отчетени положителни резултати при лечението на злокачествена анемия, нито едно от тези предложения не е намерило продължение при използването си в клиничната практика, фармацевтичната индустрия или в научната литература.

В последните години е произведен гел с цианокобаламин за намазване на носа. Той съдържа около 400-500 микрограма на доза. Твърди се, че е безопасен и ефективен. Въпреки това няма научни проучвания, които да доказват безопасността и ефикасността на назалния гел за лечение на дефицит на витамин B12. Понякога гелът изсъхва или пък се втвърдява на края на опаковката. Още през 60-те години са предложени таблетки с цианокобаламин. Но тъй като има опасност цианидните групи да образуват токсични съединения тази форма на витамин B12 се използва много по-рядко в сравнение с метилкобаламин, аденозилкобаламин и хидроксокобаламин. 

Недостатък на всички тези форми на лечение е, че те съдържат цианокобаламин, а според указания на Световната здравна организация трябва да се използва друга форма на витамин B12 – хидроксокобаламин. Той се свързва по-добре с плазмените протеини и има много по-дълъг полуживот в организма в сравнение с цианокобаламин. Поради това се задържа по-добре и може да се приема по-рядко. Освен това цианокобаламинът е противопоказан при пациенти с тютюнева емболия както и оптична невропатия при злокачествена анемия. Съществуват и предпоставки за изтеглянето му изобщо от употреба.

В това изследване се представят резултати от проучване за абсорбцията на приложен назално витамин B12 във форма Хидроксокобаламин при здрави хора в старческа възраст. Те са избрани чрез реклами в местни вестници като в проучването не влизат хора, които приемат добавки с витамини, съдържащи кобаламин, страдат или се лекуват за остър или хроничен ринит. Избрани са 10 доброволци, 6 жени и 4 мъже на средна възраст 71,6 години. Всички пациенти са дали писмено информирано съгласие. На първия ден от изследването пациентите са разпредели на случаен принцип като едните приемат доза от 750 микрограма, а другите от 1500 микрограма. На втория ден от теста те получават своята доза. Кръвните проби се вземат чрез поставен абокат във вена от предмишницата преди и след прилагане на лекарството на 0, 10, 20, 30, 40, 60, 180 и 240 минути. 

Дозата от 750 микрограма хидроксокобаламин се съдържа в 70 мл разтвор и се прилага чрез устройство за назално пулверизиране. При двойната доза от 1500 милиграма се поставят по 750 микрограма във всяка една ноздра. Опаковката се претегля преди и след прилагане на лекарството, за да се гарантира, че дозата е поставена.

Поставен по този начин в носа Хидроксокобаламин се усвоява бързо, а при двойно по-високата доза се отчита двойно по-бърза скорост за достигане на пикови стойности. Въпреки това поради различни фактори в отделните пациенти няма значима разлика в тези скорости. Назалният спрей се понася добре и липсват данни за дразнене или локална чувствителност.

Резултатите от изследването показват, че абсорбцията на назален хидроксокобаламин е бърза, висока и безопасна. Абсорбцията на водноразтворими съединения зависи от няколко фактора като време за контакт с носната лигавица и размер на съединението.

Има обратна връзка между молекулното тегло на лекарството и абсорбираната част от интраназалната доза. Абсорбцията от носната лигавица намалява с увеличаване на молекулното тегло, но абсорбцията на съединение до около 1000 далтона е добра. Въпреки това настоящото проучване показва, че абсорбцията на хидроксокобаламин с молекулно тегло 1346 далтона е добро. Други хидрофилни съединения като окситоцин с подобно молекулно тегло също се усвояват добре чрез носната лигавица. Назалната абсорция на относително големи хидрофилни съединения се получава след дифузия през каналчета в епителната мембрана.

В настоящото изследване не се правят изследвания с хидроксокобаламин, приложен чрез инжекции. Но според други изследвания може да се обобщи, че бионаличността на назалния хидроксокобаламин е около 2-5%. Плазмените концентрации, постигнати след интрамускулни инжекции със сравними дози са приблизително 10 пъти по-високи от тези след назално приложение. Въпреки това при интрамускулна инжекция от 1000 микрограма около 50% от свободния хидроксокобаламин се губи с урината.

Друг, макар и рядко срещан метод е злокачествената анемия да се лекува с таблетки хидроксокобаламин. В едно от изследванията са прилагани дневни дози от 150, 300 или 500 микрограма дневно. Резултатите показват, че плазмените концентрации след прием на таблетки с хидроксокобаламин са от 10 до 20 пъти по-ниски в сравнение с назалния спрей със 750 или 1500 микрограма хидроксокобаламин.

Сравнително големите разлики в количеството на абсорбирания през носната лигавица хидроксокобаламин могат да се обяснят с разлики в техниката на впръскване, модела на отлагане и състоянието на самата лигавица. Това без съмнение би дало посока за нови разработки. Но назалната абсорбция на хидроксокобаламин е толкова висока, че седмичното приложение на спрей за нос може да се окаже добра алтернатива на месечните инжекции.

Въпреки че е уточнено, че именно Хидроксокобаламин е предпочитаната форма пред Цианокобаламин през 2001 г. е проведено проучването Spray-Dried Powders as Nasal Absorption Enhancers of Cyanocobalamin [8] Изследват се възможностите за подобряване на абсорбцията на лекарствени средства от лигавицата на носа чрез използване на прахови форми. За целта се използват водо-абсорбиращи и неразтворими назално дозирани форми с помощта на сушене чрез замразяване. Това позволява да се осъществят здрави връзки между самото лекарство и неговия носител. Има възможности лекарствените молекули да бъдат на повърхността или в сърцевината на фините прахови частици. За целта на изследването се използват бели зайци с тегло 2-2.500 кг.

Тъй като витамин B12 е от групата на водноразтворимите витамини при разтваряне с вода се получават различни видове концентрации и различни по форма частици, които имат различни модели на отлагане в носната кухина. Ето защо не може да се гарантира, че с едно впръскване на воден разтвор с витамин B12 няма да има утайки на дъното или пък че може да се гарантира точно определен прием. Има значение и моделът на разпрашаване.

През 2014 г. е публикувано научното изследване Effect of Administration Route on the Pharmacokinetics of Cobalamin in Elderly Patients: A Randomized Controlled Trial [9] Може да отнеме между 3 и 4 години, за да се прояви дефицит на кобаламин при хората поради запасите в черния дроб. Много от възрастните хора имат проблеми със съсирването на кръвта и поради това им е противопоказано да бъдат лекувани чрез инжекции.

Изследването е проведено между септември 2011 и януари 2012 г. в Холандия в университетска болница. Изискването е в него да участват пациенти над 65 години със серумна концентрация на витамин B12 под 200 pmol / L. Пациентите е трябвало да дадат писмено информирано съгласие.

От тях са изключени хора с хроничен ринит, хрема или използващи други лекарства за нос. Те са разделени в 2 групи. Едните приемат 1000 микрограма чрез назален спрей, а другите 1000 микрограма чрез мускулна инжекция. Интраназалният спрей е в прахообразна форма преди всяко прилагане и съдържа Цианокобаламин (Nascobal).

Кръвни проби след приложението се вземат в следните минути: 0, 15, 30, 60, 120, 240, 480, 1440 (24 часа) и 2880 (48 часа)

Участват 10 пациента на възраст от 70 до 91 години, със средно тегло 76 кг и серумни концентрации на витамин B12 между 100-250 pmol/L (средна стойност 165 pmol / L).

5 пациента получават витамин B12 под формата на интраназален спрей

5 пациента получават витамин B12 под формата на мускулни инжекции.

Изследванията на кръвта показват, че абсорбцията на витамин B12 е значително по-бърза след впръскването в носа – 42 минути спрямо 325 минути след инжектиране. От друга страна бионаличността на кобаламин след назалното приложение се оценява на 2%  в сравнение с инжекциите. В това изследване има няколко неточности. Използвани са само 10 възрастни пациенти. Освен това нивата на кобаламин могат да се повишат в рамките на по-дълъг период от време, а не само в изследваните 48 часа. Освен това е нужно пациентите да бъдат проследени 2-3 месеца, за да се види как би им се отразило лечението.

Друг съществен недостатък е, че в изследването са използвани 2 различни форми на витамин B12:

  • Инжекция с Хидроксокобаламин
  • Спрей за нос с Цианокобаламин.

Назалната форма с Цианокобаламин не е за препоръчване, но в момента на проучването няма регистриран спрей за нос с Хидроксокобаламин.

Спрей за нос с витамин B12 - ХидроксокобаламинВъпреки че молекулярните структури на двете форми са почти идентични се смята, че хидроксокобаламинът се задържа много по-дълго в организма преди да бъде изхвърлен заради по-добро свързване с рецептора.

Имуноанализът, който се използва за измерване на серумните концентрации на кобаламин измерва общия серумен кобаламин – както белтъчен, така и свободен и не прави разлика между хидроксокобаламин и цианокобаламин. Приема се, че след инжектиране бионаличността е 100%. Бионаличността след приемане на назалната форма с цианокобаламин е оценена на 2%, което е очакван резултат след предишни проучвания, които отчитат между 2 и 5%.

Въпреки че в изследването участват 2 групи по 5 участници са отчетени значителни разлики в абсорбцията. Това най-вероятно се дължи в различия на носната лигавица и промени в мускулната маса при възрастните пациенти.

И ако проведените досега клинични изследвания са били върху малки групи, днес много българи могат да се похвалят с постигнатите резултати, благодарение на назалната форма на Витамин B12 във формите Метилкобаламин и Хидроксокобаламин от CureSupport.

За разлика от формулите с вдишване на прах, използване на гелове с Цианокобаламин или приемане на 750 микрограма чрез 70 мл разтвор днес 1 капка, поставена в ноздрата осигурява цели 2500 микрограма!

А 2 капки – 5000 микрограма. Клиничните проучвания доказват, че те се абсорбират за по-малко от 1 час.

Има и още една особена разлика. Тъй като витамин B12 е водноразтворим, това създава проблем при задържането на лекарствените молекули в носната лигавица. В тази формула за разтвор не е използвана водна основа, а пречистено сусамово масло.

То е сред по-малко известните растителни масла, получава се от сусамови семена и добива популярност сред последните години, не само защото е  сравнително евтино за извличане, но и заради многобройните си ползи за човешкото здраве. За съжаление малките семенца сусам изискват много ръчен труд и поради това търсенето е винаги повече от предлагането.

Сусамовото масло съдържа големи количества витамин Е, лецитин, метионин, калций, магнезий, фосфор, естествени антиоксиранти и пр. ценни вещества.

Хората използват сусамово масло като лекарство за прекалено суха носна лигавица още от древността. Ефектите му са признати и от традиционните медицински практики на Индия – Аюрведа. Усещане за сухота в носа може да се развие поради сух климат и сух въздух вътре в сградите. Ставаме жертви на това неприятно усещане най-често през зимата, когато въздухът е с ниска влажност, а в стаите е сух след употребата на различни средства за отопление. Модерните климатици също значително изсушават въздуха. Усещане за сухота на носната лигавица може да възникне и след прекомерна употреба на капки за нос, заболявания на респираторния тракт, вирусни инфекции, алергии, продължителен прием на някои лекарства и пр.

Сусамовото масло се продава и отделно като:

  • Има овлажняващо и смазващо действие при сухи, раздразнени носни лигавици
  • Защитава носната лигавица от възникването на микро пукнатини
  • Намалява усещането за дразнене и сърбеж вътре в носа
  • Намалява натрупването на неприятни изсъхнали секрети в ноздрите
  • 100% природен продукт, който не се нуждае от консерванти

В изследване от 2001 г. Pure Sesame Oil vs Isotonic Sodium Chloride Solution as Treatment for Dry Nasal Mucosa [10] се проучва ефективността на чисто сусамово масло в сравнение с изотоничен разтвор на натриев хлорид при лечение на сухота на лигавицата на носа.

В изследването са включени 79 пациента, които са имали продължителни оплаквания за сухота в носа (от 2 до 40 години)

Половината участници използват чисто сусамово масло в продължение на 14 дни, а след това разтвор на вода и сол. Другата половина първо започва с употреба на солен разтвор за 14 дни, последвани от 14 дни със сусамово масло. Изследването се прави от 13 до 30 март 2000 г., когато външната абсолютна влажност е много ниска. Сухотата на носната лигавица и образуваните сухи корички се измерват всяка вечер с визуална аналогова скала.

Резултатите показват, че древното лечение със сусамово масло е много по-добро при сухота в носа в сравнение с обичайните разтвори на морска вода.

Освен за впръскване в носа и капки, сусамовото масло се използва в продължение на десетилетия и във фармацията като разтворител на различни лекарства, които се прилагат интрамускулно (като тестостерон, например). Не са наблюдавани нежелани реакции. Освен това въпреки че в много редки случаи са съобщени реакции към сусамово семе в храната, когато се получават перорални дози от 1 мл сусамово масло за фармацевтични цели, не се наблюдават алергични рекации. Причината е, че чистото сусамово масло не съдържа протеини, които да причинят алергични реакции.

Известно е, че много растителни масла съдържат витамин Е, а сусамовото е богат източник. В използването в това изследване сусамово масло се съдържат 35 мг/кг А-токоферол и 308 мг/кг β-у-токоферол. Токоферолите могат да неутрализират действието на свободните радикали и азотните окиси във вдишания въздух и да предотвратят увреждането на тъканите и възпалителните процеси.

Ето защо освен пречистено сусамово масло за разтворител и източник на витамин Е, в капките на CureSupport Miravital се съдържат допълнителни количества витамин Е, както и масло от мащерка.

Кои са едни от най-странните симптоми за дефицит на витамин B12?

и още много, много други.

В отговор на това, че изследванията за витамин B12 не се поемат от НЗОК и са прекалено скъпи можем да отговорим, че дори изследване на Пълна Кръвна Картина (ПКК) с 22 показателя, което се полага безплатно в рамките на 1 профилактичен преглед годишно може да ви даде насоки, ако в кръвта Ви вече са възникнали характерни изменения при стойности на RDW (Red Cell Distribution Width) и MCV (среден обем на еритроцитите). Разбира се е добре да установите дефицит много преди да са настъпили тези промени в кръвта, но трябва да знаете, че  освен права като здравноосигурени граждани имате и задължения. Един от най-важните принципи на задължителното здравно осигуряване е отговорността на осигурените за собственото им здраве. Нека отново да напомним, че като здравноосигурени по българското законодателство, всички български граждани подлежат на профилактичен преглед.

Как да приемате капките за нос с витамин B12?

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.

Продуктът Витамин B12 капки за нос 5000 mcg Methylcobalamin/Hydroxocobalamin е подходящ за вегани и има лиценз от The Vegan Society. Не съдържа ГМО !

Използвани източници:

1. Oxford Academic- Identification and quantitation of cobalamin and cobalamin analogues in human feces

2. B12 Inhalation Therapy in Pernicious Anemia

3. Nasal instillation and inhalation of crystalline vitamin B12 in pernicious anemia 

4. Epidermal growth factor and haptocorrin in nasal secretion.

5. Pharmaceutical composition for the intranasal administration of hydroxocobalamin

6. Normalization of plasma vitamin B12 concentration by intranasal hydroxocobalamin in vitamin B12-deficient patients.

7. Nasal absorption of hydroxocobalamin in healthy elderly adults 

8. Spray-Dried Powders as Nasal Absorption Enhancers of Cyanocobalamin

9. Effect of Administration Route on the Pharmacokinetics of Cobalamin in Elderly Patients: A Randomized Controlled Trial

10. Pure Sesame Oil vs Isotonic Sodium Chloride Solution as Treatment for Dry Nasal Mucosa