• Количката е празна

Безопасен детокс на олово и живак

2019-03-07

Световната здравна организация предупреждава, че много скоро хроничните незаразни заболявания ще се превърнат в бич за човечеството. Непрекъснато се увеличава броя на болните от метаболитни, автоимунни, сърдечно-съдови и невро-когнитивни заболявания. Не можем да виним за тях само генетиката, начина на живот и храненето и средата. Оказва се, че понякога тези заболявания са придобити след биоакумулиране на различни токсични вещества в човешкото тяло.

И преди да си помислите, че сте в безопасност, това се случва някъде далеч от вас вижте предаването на bTV репортерите от 02 март 2019 г.

Подобни екологични катастрофи са опасни за здравето и живота на хората. Тук от особена важност са действията на институциите, които трябва да разпознаят риска и да направят  специализирана оценка на опасните химични вещества. Трябва бързо да намалят нивата на замърсяване, да възстановят доколкото е възможно природното равновесие, да осъществяват мониторинг и да се стремят да противодействат на подобни замърсявания с токсични вещества.

Докато в световен мащаб средната продължителност на живота се увеличава се отчита намаляване на възрастта, при която възникват неинфекциозни хронични заболявания. Това означава, че тези хора изразходват повече от времето си да за профилактика и лечение на болестите. Освен това те натоварват собствения си бюджет, както и този на здравно-осигурителната каса. В много случаи потърпевши са не само болните, но и членовете на техните семейства.

Разбира се има и хронични заболявания като СПИН, язвите в стомаха причинени от Helicobacter pylori, Лаймската болест от Borrelia burgdorferi. Понякога за възникването на хроничните болести влияят тютюнопушене, прекаляване с алкохол, застоял начин на живот. В определени ситуации болестите се развиват вследствие на фамилна обремененост, дължаща се на гените. Други учени пък излизат с тезите, че

Генетиката зарежда пистолета, но околната среда дърпа спусъка.

Каквито и гени да носим, отговорността за опазването на собственото здраве е на първо място наша. Всеки здравноосигурен гражданин на България освен права , има и задължения като 1 от тях е задължителният годишен профилактичен преглед при личния си лекар. Ако този преглед не бъде извършен може да бъде наложена глоба на пациента. Личният лекар не носи отговорност за неявяването на профилактичен преглед на здравноосигурения пациент. Различни фактори като стрес и токсини също могат да повлияят на метилирането на ДНК. Така без да е променен самия генетичен код, предразположеността на хората към хронични заболявания се променя дори само от излагане на токсини през някой период на живота им. Вече се говори за науки като епигенетика. И както ще видим по-долу това може да повлияе на бременните жени и техните неродени деца.

Търсейки причини за увеличението на хроничните заболявания при сравнително млади хора и дори новородени бебета и малки деца става ясно, че причините не са инфекции, които са овладени чрез антибиотично лечение. Освен това от лицето на земята в последните десетилетия са приспани тежки заболявания именно с помощта на днешните ваксини. Но това не означава, че тези болести няма да се възродят отново, когато спадне нивото на общо имунизиране на населението. Всъщност често избягването на задължителните ваксини е породено от страх за натоварване на организма с живак и риск от развитие на аутизъм. Имаме ли подобни основания за тревоги?

Изследване, публикувано на 5 март 2019 г. Measles, Mumps, Rubella Vaccination and Autism: A Nationwide Cohort Study (Ваксинация с Морбили, паротит, рубеола и връзката им с аутизъм: национално кохортно изследване) [1] проучва 657 481 деца, родени в Дания в периода 1999 до 31.12.2010 г., с проследяване от 1-годишна възраст до 31 август 2013 г. Резултатите от мащабното проучване показват, че ваксинирането с МПР не увеличава риска от развитие на аутизъм, не предизвиква аутизъм на предразположени деца и не е свързано с възникване на аутизъм след ваксинация. Следователно причините за възникване на подобни заболявания са други.

В публикацията от 2012 г. Environmental Determinants of Chronic Disease and Medical Approaches: Recognition, Avoidance, Supportive Therapy, and Detoxification [2]  се предлага кратък преглед на токсичните вещества, които оказват влияние върху човешкия организъм. Обсъжда се как да бъдат изследвани и да се регулират взаимовръзките между излагането на токсини и неблагоприятните резултати. Планират се мерки, които да бъдат предприемани от професионалистите за опазване на здравето на гражданите.

В рамките на няколко поколения се променя околната среда, която ни заобикаля. Днес сме изложени на големи количества арсен, кадмий, олово, уран, живак и други токсини. Те се срещат в питейната вода, която е замърсена от подпочвените води или от изливането на непречистени води от промишлеността. Някои от пестицидите, които преди масово са се използвали днес са забранени. Опасните химични съединения вече са в кръговрата на природата, където се разграждат в продължение на десетилетия. В зъбните амалгами също има вредни тежки метали. Проблемът е, че всички тези вещества се натрупват в човешкия организъм, който в рамките на няколко поколения няма как да изработи ефективен начин за изхвърлянето им от организма. Така те достигат до мозъка, бъбреците, черния дроб и костите като причиняват различни увреждания.

Токсини, които са с естествен произход. Към тази група можем да причислим плесените и техните летливи метаболити, както и алергени от животни, растения и храни. В тези случаи не са включени само остри реакции, но и чувствителност към храни. Пример за това е непоносимостта към глутен, алергиите към цветен прашец и полени, домашен прах, към животни и пр.

Химикали, създадени от човека, които се смятат за свързани с околната среда също могат да предизвикат различни усложнения. Пример за това са инсектициди, хербициди и фунгициди. Те имат различни механизми за убиване, отблъскване или контролиране на вредители (например насекоми, плевели или гъбички). Пестицидите са единствените химични вещества, които са разпространени в околната среда с цел да бъдат токсични дори и при ниски дози.  Известни са случаи, когато пестициди, използвани след втората световна война, са били пръскани в очите по време на войната във Виетнам. Някои устойчиви пестициди, чието действие вече е изяснено, продължават да се използват в отделни страни, а остатъчните вещества още са акумулирани в почвите. Част от съвременните пестициди са свързани с провокирането на онкологични, неврологични, ендокринни, репродуктивни, респираторни и имунологични заболявания. Пестициди, които са достигнали до различни ГМО култури са открити в кръвта на жени и кръвта от пъпна връв. След като отдавна е ясна връзката между пестицидите и човешкото здраве се търсят варианти за отглеждане на хранителни продукти, които са organic.

Устойчиви органични замърсители са голяма група от различни химични вещества, които са същински дълголетници в околната среда и тялото. Това са различни диоксини и фурани (хербицидни замърсители, остатъчни вещества след изгаряне и след използване на антимикробни вещества), забавители на горенето, полифлуорирани репеленти, неприлепващи вещества (тефлон), органохлорни химикали (стар вид пестициди, ДДТ и др.) Тези устойчиви органични замърсители обикновено имат ниска разтворимост във вода и са липофилни. Те участват в метаболизма на организма като се натрупват в мастните тъкани, които са вид ендокринна система. Именно така тези вещества влияят на хормоналния баланс и могат да провокират развитието на диабет, затлъстяване, метаболитен синдром и ендометриоза. Използването на хербициди, които са предназначени да се свързват с определени рецептори и да убиват могат да деактивират различни ензими в човешкото тяло. Тъй като ксенобиотиците обикновено са съхранявани в мастната тъкан при загуба на тегло навлизат в кръвния поток и могат да повлияят дори на функциите на щитовидната жлеза.

Летливи органични съединения са голяма група от химикали, които са характерни с ниското си молекулно тегло и летливостта си. Това са разтворители, горива като бензин и различни ароматни съставки. Те могат да преминат през клетъчните мембрани и да предизвикат различни токсични ефекти. Някои като формалдехид и бензол са известни с канцерогенните си свойства, а други като ароматните вещества са известни със сенсибилизиращите си свойства.

Пластмасите са нови синтетични вещества,  изцяло създадени от човека. В милиардната история на планетата Земя не е имало подобни морета от синтетични отпадъци. Днес в Световния океан плуват огромни количества пластмаса, която се раздробява на фини влакна и достига до използваните от човека хранителни продукти. Въпреки че някои пластмаси не се разграждат, от тях под въздействието на топлина, UV-лъчи, химични реакции и др. могат да се отделят различни газове и течности. Пластификаторите, които се използват за подобряване на гъвкавостта или еластичността съдържат фталати, които разрушават хормоналния баланс. Стабилизаторите и багрилата може да съдържат токсични метали като олово или кадмий. Често детските играчки са проверявани и изземвани поради неподходящи за подрастващия детски организъм пластмаси.

Непредвидени химични реакции. Въпреки че самостоятелно химичните вещества може да определени като безопасни за човешкото здраве понякога те влизат в по-сложни взаимодействия и се получават опасни за организма химични съединения.

Оксидативен стрес, който води до развитие на различни хронични заболявания. Вече писахме за крайните гликиращи продукти и дадохме примери за съдържанието на AGEs в 141 храни според начина им на приготвяне.  Смущения в ендокринната система се срещат все по-често и сред подращите. Според някои публикации употребата на ГМО хранителни продукти може да предизвика промени дори в ДНК на човека.

Дисбактериозата или разрушаването на човешкия микробиом също може да причинена от някои тежки метали, попаднали чрез храната в стомашно-чревния тракт и да повлияят на храносмилателните процеси, абсорбцията на витамини, детоксикацията и дори на имунната система. Освен това кислородът, който е пренасян от червените кръвни телца чрез хемоглобина може да бъде заместен с въглероден оксид или различни тежки метали и така да допринесе до много по-тежки нарушения.

Трябва да се отбележи, че при нахлуването на вещества, създадени изкуствено през последните стотина години няма безрискова или прагова стойност, защото човешкият организъм не е имал възможност да се пренастрои спрямо тях. Тези вещества могат да повишат риска от развитие на онкологични заболявания чрез мутации в ДНК на клетките, стимулиране на бърз растеж, хронични възпалителни процеси или чрез нарушаване на функциите на имунната система.

Друг важен аспект е продължителността на въздействието на тези опасни вещества. Когато отровното вещество е устойчиво като бисфенол-А или ефектът му е необратим, тогава и ниска, приемана постоянно доза или пък в отделни случаи, но с високи дози може да провокира появата на увреждания. За много вещества няма “нетоксична” доза. Регулационните органи, свързани с опазване на общественото здраве се стремят за определяне на много ниски дози, но това често е свързано с натиск от някои компании. Под експозиция често си има предвид дозата на токсичните вещества в околната среда, питейната вода, храните и продуктите, които подлежат на регулиране на общественото здраве. Въпреки това токсиколозите и здравните специалисти анализират както експозицията, така и дозите. Например наличието на химично вещество в околната среда (напр. в домашния прах)не е предвидено,  че малко дете ще пълзи в него, ще го пипа с пръсти, които после ще оближе. Така то ще погълне многократно превишени дози спрямо своето тегло. Чревната абсорбция също варира според вида на химичното вещество, начина на хранене и съдържанието на други храни в стомашно-чревния тракт, възрастта и развитието на детето. Измерването на подобни токсични вещества, които са достигнали до важните вътрешни органи и мозъка в живите участници в изследването е крайно сложно и затова можем да получим някакви данни според нивата в кръвта, урината, потта, изпражненията, кръвта от пъпна връв, ноктите и зъбите.

Рискът за експозиция на токсини може да се определи чрез отговора на следните въпроси:

  • Какво? (е веществото)
  • Къде ? (дали е създадено/намерено веществото)
  • Как? (се проявява токсичността)
  • Кой? (може би е засегнат)
  • Защо? (се използва и има ли алтернативи, които представляват по-малък риск за здравето)

След Втората световна война в Агенцията за защита на околната среда на САЩ са регистрирани около  80 000 нови химични вещества. Без съмнение техният брой нараства и днес, докато четете тези редове. Голяма част от тях са определени като безвредни за човешкото здраве или въздействието им върху околната среда, а понякога се случва след десетилетия на използване да бъдат забранени в отделни страни, докато в други въпреки това да продължават да бъдат използвани. Обикновено първоначално рискът се проверява въз основа на присъщата токсичност (бърза и остра), дали химичното вещество е устойчиво или биоакумулиращо, както и потенциалът за експозиция. Оценката за токсилогичния риск се извършва от химични лаборатории въз основа на изследванията за токсикология при животни. Обикновено се определя ниво на дозата, което не предизвиква сериозен неблагоприятен ефект при животното и тази доза се преизчислява до по-ниска експозиция (например количества във въздуха, вода, храна, продукт или степен на приложение за пестицид), за която се твърди, че представлява разумен риск за хората. Повечето от животните, на които се правят подобни изследвания са плъхове и мишки, но човешката анатомия е напълно различна от тази на гризачите. От друга страна да се правят изследвания върху хора на токсични вещества е етично недопустимо. Този метод не отчита, че човек може да бъде подложен на синергични ефекти, които влияят например на нервната му система. Значително по-малко са случаите, когато се изследват групи от често срещащи се вещества, извършване на ин-витро тестове, бърз биохимичен тест и скрининг на клетъчно ниво.

“Дозата прави отровата” е парафраза на писанията на Парацелз от XVI в, която все още се използва. Всъщност съвременните изследвания напълно опровергават това остаряло схващане, защото са установени случаите на акумулиране в организма и взаимодействие между различни химични вещества.

Днес живеем в свят, където токсичните вещества няма как да бъдат избегнати, защото те могат да достигнат до нас от:

  • питейната вода, подпочвените води и Световния океан и съответно всички организми в него
  • храната, която ядем ежедневно
  • въздухът, който дишаме
  • дрехите, които носим
  • в продуктите за грижа за тялото
  • домашните електроуреди
  • работното място
  • и много други въздействия под, на и над Земята

Някои токсиколози смятат, че стратегиите за отстраняване на токсичните вещества от тялото са маркетингове трикове, които имат за цел да увеличат продажбите на различни средства за детокс. Това отчасти е истина, но отчасти не е.

Разбира се лесно е да се отстранят шлаките от червата след чай със слабителен ефект, но тежките метали вече са поели своя път към вътрешните органи, мозъка и костите. Както споменахме, съществуват хиляди химични вещества, които допълнително могат да действат заедно и затова е трудно да се намери универсален метод за елиминирането им. Затова е важно да се разбере какъв вид токсични вещества има в тялото и чак тогава да се търси начин за тяхното безопасно отделяне.

Изследвания за наличие на тежки метали в човешкия организъм са различни. Най-често се вземат проби от кръв и урина, но много от вредните съединения са вградени в самите тъкани, а стойностите им в кръвта /урината са фалшиво занижени. Препоръчват се допълнителни изследвания на слюнка, изпражнения, секрети от изпотяване,  анализ на косата, дишането, биопсии на мастна тъкан. Въпреки това и тези изследвания имат ограничения. Пробите от коса могат да отразяват само избрани нива на токсичност в кръвния поток през последните няколко седмици, а пробите от изпражнения показват какво се отделя от стомашно-чревния тракт. Мастните биопсии показват, че концентрациите на токсини варират в различни участъци. Всички тези изследвания са трудоемки и скъпи като разход, а могат да доведат до объркване. Ниски серумни концентрации не означават, че няма високи нива в костите или жизненоважни органи като бъбреците или мозъка. Стойностите, отчетени в урината, косата и изпражненията показват способността на организма да отделя токсините, а нарушените им функции може да доведе до по-бързо акумулиране в тялото.

Клиничният подход към елиминирането на натрупани токсични съединения в човешкото тяло включва 3 последователни етапа:

Избягването на токсични вещества. Всеки човек носи сам отговорността за здравето си. Опасните вещества би следвало да бъдат обозначени при етикиране, а кутиите за цигари също носят достатъчно послания за вредите. Токсини има и при много промишлени производства. От клинична гледна точна е полезно при снемане на анамнезата да бъде направен подробен опис спрямо въпросите, зададени по-горе. Има 6 ситуации, при които това може да се случи:

  • Поглъщане
  • вдишване
  • контакт с кожата
  • обонятелно предаване чрез мирис
  • вертикално предаване (от майката на бебето)
  • проникване в телесните тъкани при хирургични операции, стоматология, инжектиране и пр.

Подпомагане на организма за пречистване.  Основните органи като черен дроб, бъбреци, бели дробове и кожа са верните стражи, които се стремят да изхвърлят токсините. Конкретните начини за тези процеси зависят от химичните свойства на вредните вещества. Това се случва след образуване на водоразтворими съединения, които да бъдат изхвърлени с помощта на бъбреците, обработване до по-нетоксични форми като метилиране на арсен, свързване с различни протеини и ензими. Всички тези процеси протичат строго индивидуално и зависят дори от начина на хранене. Важно е да се установи дали е приеман алкохол или лекарства, които са хепатотоксични, за да се направи оценка на функциите на черния дроб. Извършват се и тестове за органични киселини в урината.

Въпреки всички усилия човешкия организъм не е в състояние ефективно да отделя някои токсични химични вещества. Те не могат да бъдат ефективно разградени, а при опит да бъдат изхвърлени след като попаднат в кръвния поток достигат до бъбреците, където отново се абсорбират от тялото. Например витамин D, който улеснява усвояването на калций от червата може да увеличи абсорбцията на токсичните олово, алуминий и кадмий, което от своя страна може да увеличи метаболизма на витамин D. Живакът променя стомашно-чревната абсорбция на необходимите хранителни вещества и може да ги доведе до дефицитите им. Някои устойчиви органични замърсители, които са били натрупани в мастната тъкан при загуба на тегло, ограничаване на калориите или усилена физическа активност могат да потиснат функциите на щитовидната жлеза. След биоакумулиране отделни токсини могат да предизвикат автоимунни заболявания.

Кожата е най-обширния човешки орган. Освен за защита срещу нахлуване на патогени тази телесна обвивка е един от основните органи за детокс. Голям брой токсини се отделят при изпотяване. Някои изследвания показват, че значителни количества токсини биват изхвърлени именно чрез кожата по време на обилно изпотяване. Въпреки голямото внимание на сауните и различни методи за нагряване със специфични електромагнитни честоти се оказва, че няма разлика в скоростите на изхвърляне на токсини при изпотяване, което се получава при упражнения, инфрачервена или класическа сауна.

Тежки метали в мастилата на татуировките причиняват заболявания От друга страна някои мастилата за татуировки са с неясен състав. В много от случаите се търси съвет и дори отговорност от направилия татуировката, но колкото и добре стерилизирани да са инструментите може да се наложи да потърсите адекватно лечение от специализиран лекар – дерматолог. Всеки организъм е различен, а понякога самите цветове водят до проблем. Сега ще видим какви са възможните причини.

Всъщност няма строга регулация на използваните пигменти при мастилата за татуиране. Напълно възможно е в древността да са били напълно натурални. С повишаване на изискванията за цветове, които да траят десетилетия логично се променят и съставките.

Вече е ясно, че някои червени мастила съдържат живак, а други – тежки метали като кадмий или железен оксид. Освен алергични реакции могат да доведат до екзема и нелицеприятни белези. Олово, антимон, берилий, хром, кобалт, никел и дори арсен участват в богатата палитра на другите мастила. Все повече се налагат исканията за указание на точния състав на съдовете с боя. Ето защо ако искате да татуирате голямо червено сърце е добре да се поинтересувате дали в пигмента има тежки метали или са използвани натурални източници като сандалово дърво. И действително, справката в български онлайн магазини за бои, машини и аксесоари за татуси  показва, че освен цвят, обем в мл на опаковката и цена няма информация за състава на багрилото. Тъй като целта на изрисуването е да бъде възможно най-трайно то тежките метали остават в кожата, а понякога нежеланите реакции се изявават не след дни, а години. Освен това вследствие на магнетизма на тежките метали можете да получите изгаряне при реанимация.

Оказва се, че дъгата от стотици нюанси постоянни бои за татуиране си има и обратна страна. В човешката кожа се инжектират средно по 2,5 mg пигменти на 1 кв. см. Когато се направи татуировка в горната част на рамото 20 на 20 см или общо 400 кв. см получаваме 1 грам пигменти. Дали това е много? Имайте предвид, че хората с много татуировки могат да имат 40 грама пигменти, сред които и токсични тежки метали. Ако един златен пръстен е между 5-10 грама, за 40 грама все едно имате ланец от живак, примерно. Нещо повече, когато татуировките променят цвета си или избледняват, това означава, че пигментите са започнали своята миграция в тялото. С помощта на кръвообращението те могат да се натрупат в лимфните съдове. В такива случаи е невъзможно да разбиете пигментите с помощта на лазер. Не е ясно доколко са уместни татуировките при жени, преживели операция за отстраняване на гърдата поради злокачествено заболяване. 

Специалните лекарства, за които ще стане дума, са разработени с цел свързване с определени типове токсини и безопасното им извеждане от организма. Тъй като самите вещества са нови, някои са се появили през последните години все още липсват подробни данни относно ефективността им и страничните ефекти.

Избрани храни и добавки вече са потвърдили ефективността си при безопасното детоксикиране на различни видове токсини като тежки метали и радионуклеиди.

С нарастващото осъзнаване, че в днешно време съществуват реални заплахи да бъдем под въздействието на различни токсични вещества, които да бъдат задържани в тялото нараства и броят на храните, хранителните добавки, процедурите и методите за справяне с всички тях. За съжаление много от програмите и терапиите не могат да представят научни изследвания за ефективността си. От друга страна пациентите са готови почти на всичко, за да бъдат пречистени. Ако можем да обобщим в няколко стъпки, при подобни ситуации следва да се извърши:

Специфично токсилогично изследване според историята на пациента

Откриване на аномалии и елиминирането им чрез комбинация от хранителни вещества като

  • глутатион и съдържащи сяра храни, добавки N-ацетилцистеин, таурин, метилсулфонилметан и др.
  • фолиева киселина и свързаните с нея хранителни вещества за отделяне на арсен
  • терапия с липоева киселина за детокс на микотоксини
  • комбинация от калций, желязо и цинк за намаляване на абсорбсията на тежки метали
  • ядливи кафяви водорасли като Ламинария и Фукус за 100% органично и безвредно пречистване от тежки метали и радионуклеиди
  • диетични фибри в ролята на пребиотик за чревната флора,  намаляване на абсорбсията и улеснено изхвърляне от организма

Редовното изпотяване (и използването на напитки за запазване на водно солевия баланс) чрез упражнения и сауна.

В публикацията от 2013 г. Chelation: Harnessing and Enhancing Heavy Metal Detoxification—A Review [3]  се разглеждат начините за детоксикация на организма от тежки метали с помощта на хелатотерапия.

В човешкото тяло има много хелати - метали, които имат 2 и повече координационни връзки. Металите с окислително действие (със заряд повече от 2) се свързват в тъканите с част от минералите в скелета или с албумин, ензими, пептиди и аминокиселини като цистеин, метионин и селенометионин.

Кадмий, олово и живак нямат съществени биохимични роли, но могат да предизвикат тежка токсикоза в множество системи от органи тъй като се свързват с тъканите, причиняват оксидативен стрес, засягат ендокринни функции и пречат на функционирането на катиони като магнезий и цинк. Токсичните метали създават рискове за най-младите, тъй като експозициите в началото на живота пречат на цялостното им развитие и предизвикват физически, интелектуални и поведенчески увреждания за цял живот. Международната агенция за изследване на рака класифицира

  • кадмий като известен канцероген
  • неорганично олово като вероятен канцероген
  • метилживак като възможен канцероген

С провеждането на множество научни изследвания става ясно, че дори и малки дози, които са в определените като безопасни граници могат да доведат до увреждания.  Старите тръби на канализацията също може да отделят олово в питейната вода.

Например дори при стойности под 2 µg / dL олово в кръвта при деца може да спадне коефициента на интелигентност.

За безопасни са определени стойностите под 5 µg / dL.

Хелатотерапия се препоръчва при стойности над 45 µg / dL.

Подобни практики имат за цел да подпомогнат процесите на детоксикация на организма чрез образуване на комплекси с глутатион и други малки молекули и тяхното безопасно отделяне. Въпреки всички взети мерки понякога има опасност от рециркулация на тежките метали и реабсорбция чрез бъбреците.

Произведените фармацевтични медикаменти, които спомагат за пречистване от тежки метали са различни видове.

Dimercaprol е първия антидот на газ на арсен, който е на маслена основа и може да прилаган с болезнени мускулни инжекции. Обикновено се приготвя с фъстъчено масло, което създава риск от алергична реакция.

DMPS (димеркаптопрофан сулфонат) и DMSA се използват от половин век и има множество изследвания в Русия, Китай и Япония. Водноразтворими са и се предлагат в различни форми - перорална, интравенозна, трансдермална, супозитории.

Когато DMSA препарат е приет през устата неговата ефективност може да бъде намалена от чревна дисбактериоза и да се абсорбират едва 20%. След като навлезе в плазмата, DMSA се свързва с протеини като албумин в 95% т.е. изключително малки количества присъстват като свободно лекарство. 10-25 от перорално приложената доза DMSA се отделя чрез урината в рамките на няколко часа до 1 денонощие. Останалата част се отделя чрез изпражненията. С помощта на този хелат чрез урината се отделят токсичните арсен, кадмий, олово, метилживак и неорганичен живак. Но освен тези токсични за човека вещества се отделят и ценните цинк, желязо, калций и магнезий. В едно проучване се оказва, че при лечение с DMSA след експозиция на неорганичен живак се случва преразпределение и живакът се пренасочва от бъбреците и черния дроб към неврологичните аксони.

Въпреки че хелатотерапията се счита за безопасна се съобщава за 3 смъртни случая, свързани със загуба на калций, която е довела до спиране на сърцето. Тъй като това са лекарства и имат странични ефекти, лечението с тях започва едва след като проведените изследвания покажат многократно допустими дози на токсични вещества и не могат да продължават дълго поради изчепване на ценни микроелементи.

Хелатиращите средства се отделят в рамките на няколко часа или дни от тялото. За разлика от тях токсичните вещества може да са се натрупвали с месеци и дори години и са навлезли в различни тъкани като не всички се свързват с тези медикаменти. Обикновено хелатиращите лекарство достигат до най-лесно достъпните метали в плазмата, бъбреците и черния дроб, а много по-трудно достигат до костите и централната нервна система. След проведени изследвания на кръвта стойностите ще бъдат фалшиво понижени и дори в норми, защото няма как да се измерят стойностите на тежки метали в костите. Те обаче могат отново по пътя на кръвообращението да достигнат до вътрешните органи и да проявят токсичните си ефекти. Използването на подобни лекарства причинява различни промени, които се проявяват като странични ефекти. Именно затова е важно плавното начало и постепенното увеличаване на дозите спрямо индивидуалната толерантност на всеки пациент. Лечението с хелатори трябва да се разглежда като дълъг маратон, а не като бърз спринт.

Комбинираната терапия повишава отделянето на тежки метали от различни части на тялото, позволява да бъдат намалени дозите на хелаторите и намалява преразпределението на токсични метали на едно място (например кости или черен дроб) към по-чувствителни места като мозъка. Особено добри са комбинациите с антиоксиданти и малки молекули, съдържащи тиолови групи.

Отравянето с олово е признато като основен риск за общественото здраве. Въпреки че са предприети различни здравни мерки за контрол над експозицията на олово, все още се докладват случаи на подобни отравяния.

В публикацията от 2012 г. Toxicity of lead: A review with recent updates [4]  се дава информация за рисковете за отравяне с този метал и начини как да го изведем безопасно от човешкия организъм.

Оловото (Pb) се среща навсякъде и е един от най-рано откритите метали. Уникалните му свойства като мекота, висока ковкост, еластичност, ниска точка на топене и устойчивост на корозия са довели до широкото му използване в различни индустрии като производството на автомобили, бои, керамика, пластмаси и др.Пик в обработката на олово се отчита след XVIII в., а днес олово има почти навсякъде. Това от своя страна води до многократно увеличение на свободното олово в организмите и околната среда.

  • Остро отравяне при за кратък срок, но с високи дози олово. Отчитат се стойности 100-120 µg / dL. Симптомите са болки в мускулите, умора, болки в долната част на корема, главоболие, повръщане, припадъци и кома
  • Хронично отравяне за дълъг период с повтарящи се ниски дози на олово. Отчитат се стойности 40-60 µg / dL Симптомите са продължително повръщане, енцефалопатия, летаргия, делириум, конвулсии и кома.

Оловото е силен токсин, а причинените от него увреждания са добре известни. Той не е биоразградим и затова е трудно се рециклира от природата. Натравянето на човек с олово се осъществява чрез различни източници като бензин с олово, промишлени процеси като топене на олово и изгаряне на въглища, бои на оловна основа, тръби с олово или спойка на оловна основа във водоснабдителните системи, рециклиране на батерии, мрежи и лагери. Не е открито “безопасно” ниво на олово в човешкия организъм. Острото отравяне с олово днес е свързано с определени професии и се среща сравнително рядко. Хроничното отравяне с ниски дози от друга страна се среща много по-често при нива от олово в кръвта от около 40-60 ug / dL. Това отравяне може да причини тежки последствия, ако не бъде открито и лекувано навреме като продължително повръщане, енцефалопатия, летаргия, делириум, конвулсии и дори кома.

Централната нервна система и периферната нервна система се повлияват от експозицията на олово. В сравнение с другите системи изглежда нервната е най-чувствителната спрямо този метал. При възрастните са по-изразени ефектите върху периферната нервна система, а при децата върху централната. Прогресивната дегенерация на някои части от мозъка (енцефалопатия) е пряк резултат от отравяне с олово, а основните симптоми са раздразнителност, понижено внимание, затъпяване, главоболие, мускулен тремор, загуба на памет и халюцинации. По-тежките прояви се отчитат при много високи дози на олово и включват делириум, липса на координация, парализа, атаксия и кома. Ембрионите, бебетата и малките деца са особено уязвими към неврологичните ефекти на оловото, тъй като бързо развиващата се нервна система абсорбира по-голямата част от този токсичен метал. Делът на циркулиращото олово, което навлиза в мозъка на децата е значително по-голямо в сравнение с възрастните. Дори и при ниски стойности на олово децата може да изглеждат невнимателни, хиперактивни и раздразнителни. При по-високи дози се забавя растежа, интелектуалното развитие е забавено, нарушена е краткотрайната памет, отчита се и загуба на слуха. Последиците върху периферната нервна система от натравяне с олово са свързани с периферна невропатия поради деградация на миелиновата обвивка, мускулна слабост, умора и липса на координация.

Вече писахме за костния мозък и неговите функции за образуването на червени кръвни клетки (еритроцити), които съставят близо ½ от обема на всички клетки в човешкото тяло. Намаленият брой еритроцити е известен  като анемия. Има различни видове анемии. Оловото директно засяга процесите на кръвотворене чрез ограничаване на образуването на хемоглобин, който доставя кислород с помощта на еритроцитите. Освен това оловото намалява продължителността на живота на червените кръвни клетки, който обикновено е 120 дни. Анемията, която е причинена от отравяне с олово може да бъде хемолитична (при внезапно отравяне с високи дози олово), или хронична анемия, когато нивото на олово се акумулира и има продължително въздействие. Въпреки, че за отравяне с олово се приемат високи серумни стойности, дори и тези под 10  µg / dl могат да причинят анемия.

Увреждания на бъбречните функции се открива при сравнително високи дози отрово (над 60 µg / dl ), но се съобщава и за увреждания и под 10 µg / dl. Взависимост от количеството олово, периодът на прием и индивидуални характеристики може да се наблюдава остра или хронична нефропатия. При острата нефропатия оловото не предизвиква появата на протеин в урината, но може да доведе до анормално отделяне на глюкоза, фосфати и аминокиселини. Тази комбинация е наречена синдром на Фанкони. Хроничната нефропатия е много по-тежка и може да доведе до необратими функционални и морфологични промени в бъбреците, а също и до хипертония.

Сърдечно-съдовата система също е засегната при натравяне с олово. Дори и ниски нива могат да доведат до хипертония. Освен това се отчитат исхемична коронарна болест на сърцето, мозъчно-съдови увреждания и заболявания на периферните кръвоносни съдове.

Репродуктивната система както на мъжете, така и на жените е засегната от оловото. При мъжете се отчитат намалено либидо, намалена подвижност и брой на сперматозоидите, хромозомни увреждания, безплодие, нарушена функция на простатата и промени в серумния тестостерон. Жените от друга страна са по-податливи на безплодие, спонтанен аборт, преждевременно разкъсване на плацентата, прееклампсия, хипертония и преждевременно раждане. По време на бременността  оловото влияе пряко върху развитието на плода.

Костите са основното място, където се натрупва оловото. В някои случаи то се натрупва по повърхността на самите кости, а в други навлиза много по-дълбоко и достига чак до костния мозък, който е отговорен за образуването на кръвните клетки. Оловото може лесно да навлезе в кръвообращението и така да увреди и други органи и тъкани.

При възрастните 85-95% от оловото се съхранява в костите, а при децата - 70%. При тях концентрацията в меките тъкани е по-висока. Съхранението и раздвижването на оловото в костите зависи от дозата/скорост на натравяне с олово, възраст, бременност, начин на хранене, пол и дори раса.

Оксидативният стрес представлява дисбаланс между производството на свободни радикали и способността на организма лесно да ги преодолява. Под въздействието на олово се получава оксидативен стрес поради генерирането на реактивни кислородни видове, отделни атоми кислород и водороден пероксид, а запасите от антиоксиданти бързо се изчерпват. Свободните радикали улавят електроните от липидите, които се намират в клетъчните мембрани и увреждат клетките. Може да се каже, че оловото е убиец на клетъчно ниво.

Йонен механизъм на токсичност се дължи на способността на оловото да замества други двувалентни катиони като Са2 +, Mg2 +, Fe2 + и едновалентни катиони като Na+ (въпреки че е по-лесно двувалентните да бъдат заместени). Именно по този начин се засягат различни основни биологични процеси в тялото. Установени са промени в клетъчни процеси като вътрешно и междуклетъчно сигнализиране, клетъчна адхезия, сгъване и узряване на протеини, програмирана клетъчна смърт (апоптоза, която туморните клетки избягват), йонен транспорт, ензимна регулация, освобождаване на невротрансмитери и пр. Йонният механизъм уврежда нервната система, защото след като замени калциевите йони оловото може да премине през кръвно-мозъчната бариера. Оловото нанася много по-големи поражения върху децата.

След като навлезе в тялото е почти невъзможно оловото да бъде премахнато. Затова се препоръчват превантивни мерки против натравяне както на отделните индивиди, така и на цялото общество. Стратегиите за превантивна медицина са насочени главно към скрининг на кръвните показатели за олово при децата, които са изложени на риск от натравяне. Ако бъде открито олово в кръвта се извършва медицинска намеса с цел да се контролират нежеланите ефекти от отравянето и да се предотврати бъдещо натрупване на олово. Стратегията за общественото здраве има по-голям обхват на влияние и действа на ниво население с цел намаляване на риска от експозиция на олово в обитаемите от хората региони.

Начинът на хранене също играе важна роля за предотвратяване на токсичността, причинена от олово. Проучванията показват, че усвояването на минерали, флавоноиди и витамини от хранителните продукти може да осигури защита както от оловото в околната среда, така и от това, което вече присъства в организма. Тези хранителни вещества играят ключова роля във възстановяването на баланса между антиоксидантите и окислителите, които причиняват оксидативен стрес. Тъй като вече е известно, че изкуствено произведените хелатори имат странични ефекти поради изчерпването на полезни микроелементи от организма, в последно време се търсят безвредни природни алтернативи.

Известно е, че хората, които се хранят с богати на антиоксиданти храни имат различни ползи за здравето си. За да се повишат нивата на антиоксидантите в организма трябва да предпочетем естествените храни от природата, които съдържат различни видове лесноусвоими от организма оксиданти, а не изкуствено създадените хранителните добавки, които са богати само на един или няколко антиоксиданта.

Истински бум в откриването на витамините се случва през 30-те и 40-те години на XX в.  и за това са присъдени награди Нобел. Вече е установено, че витамин С (аскорбинова киселина) и витамин Е (токоферол) могат да прочистят оловото от тъканите и да възстановят антиоксидантния баланс.

Витамин С (аскорбиновата киселина) за който сме писали, че причинява болестта скорбут и е открит през 1933 г. е може би най-проучвания витамин, когато става дума за предотвратяване на оксидативен стрес, причинен от натравяне с олово. Този витамин има свойството да влияе на реактивните кислородни видове. Освен това може да се използва при бременност и кърмене. За  възстановяване на черния дроб. е удачна комбинацията от витамин С и витамин B1 (тиамин).

Витамин B1 (тиамин) защитава организма срещу краткотрайните последствия при отравяне с олово. В изследване на плъхове се доказва, че нивата на олово в черния дроб и бъбреците са значително намалени.

Витамин B6 (пиридоксин) е важен ко-фактор, който участва в метаболизма и е отговорен за синтеза на цистеин от диетичен метионин. Този витамин действа като антиоксидант и умерен хелатор.

В изследването от 2012 г. Clioquinol and vitamin B12 (cobalamin) synergistically rescue the lead-induced impairments of synaptic plasticity in hippocampal dentate gyrus area of the anesthetized rats in vivo. [5] се доказва, че витамин B12 (който можете да намерите като спрей за нос с Метилкобаламин или Хидроксокобаламин) подпомага възстановяване след увреждания, причинени от олово.

Витамин Е (α-токоферол) е мастноразтворим витамин с множество ползи за здравето. Благодарение на силните си антиоксидантни свойства този витамин може да предотврати процесите на окисление. Освен това повлиява върху увредените от оловото еритроцити. Витамин Е може да се използва в комбинация с медикаменти за хелатотерапия, както и други антиоксиданти.

Флавоноидите са естествени полифенолни съединения. Те се срещат основно в плодовете, зеленчуците и някои напитки, а антиоксидантните им свойства са потвърдени от различни научни изследвания. Биофлавоноидите са открити от Алберт Сент - Дьорди, за когото вече писахме, че е получил Нобелова награда за откриването на витамин С и синтезирането му от сурови червени чушки.

Кверцетин е един от най-известните и доказали ефективността си биофлавоноиди. Той е със висока антиалергична активност и мощни противовъзпалителни функции. Защитава храносмилателната и дихателната система, а също и очното здраве. Наличието на множество хидроксилни групи в неговата химична структура обяснява антиоксидантните и метало-хелиращи свойства. Тези хидроксилни групи с помощта на карбонилната група лесно даряват електрони и стабилизират свободните радикали. Кверцетинът се свързва с йоните на оловото и подпомага прочистването на бъбреците. Множество научни изследвания показват, че кверцетинът е с безвреден и може да е обещаващо лекарство за премахване на токсични тежки метали от организма.  

Не случайно кверцетин има и във Вертера Гел Форте

Алфа липоева киселина също е доказан антиоксидант, който се произвежда в малки количества и от човешкото тяло. Тя присъства в някои храни, разтворима е както в мазнини, така и във вода и затова има по-голям обхват на действие. Алфа липоевата киселина (ALA) атакува реактивните кислородни видове и предотвратява образуването на липидни пероксиди. Освен това може да възстанови други антиоксиданти като витамин С и Е. Самата тя няма хелатиращи свойства за токсични метали, но намалява окислителните процеси и може да се използва с медикаменти като DMSA. С нейна помощ отстраняването на олово в мозъка е по-ефективно в сравнение с черния дроб, бъбреците и меките тъкани.

Антиоксидантите от билките се използват поради ниската им цена и малкото странични ефекти. Действителното им прилагане като потенциални медикаменти е ограничено поради налагащото се по-дълго лечение. Те се приемат по-скоро като превантивна, отколкото терапевтична мярка. Освен това много от билковите лекарства имат ниска степен на бионаличност в организма. Изискват се много по-високи и повтарящи се дози за поддържане на терапевтичния праг в организма.

Чесънът е лечебно растение, което освен като подправка има редица терапевтични свойства. Характерният му мирис се дължи на активното вещество алицин. Чесънът предотвратява оксидативния стрес чрез хелатиране на оловните йони и неутрализиране на свободните радикали. За целта се използват силни екстракти от чесън.

Куркумата съдържа активно жълтеникаво полифенолно съединение - куркумин. Има съобщения за неговите антиоксидантни, пречистващи и метало-хелиращи свойства. През 2003 г. изследвания върху плъхове за първи път доказват, че куркуминът намалява невротоксичността, породена от олово. Въпреки обнадеждаващите резултати основния недостатък, свързан с употребата на куркумин е неговата ниска бионаличност. Това се дължи на лошата водна дисперсия и слабата абсорбция от червата, съчетана с бързо елиминиране от жлъчката.

Основният недостатък на билковите антиоксиданти е тяхната слаба бионаличност в организма, която се дължи на ниска разтворимост и бързо напускане. Въпреки че са безопасни за употреба са нужни други стратегии за подобряване на ефективността им.

Нанокапсули на основата на липиди повишават ефективността на антиоксидантите чрез подобряване на тяхната разтворимост, бионаличност и чрез предотвратяване на нежелани взаимодействия с други хранителни вещества. Освен осигурената стабилност и контролирано освобождаване на антиоксидантите този вариант с нанокапсулиране позволява да се удължи срока на годност.

Разработени са много средства за капсулиране и доставяне на терапевтични лекарства. През последните години биоразградимите полимерни наночастици привличат все по-голямо внимание. Въпреки развитието на различни синтетични и полусинтетични полимери все още се използват природни полимери като хитозан и желатин.

Учените обръщат особено внимание на натриевия алгинат, който подпомага доставянето на лекарства. Вече писахме за алгинатните превръзки, които са на база на кафяви морски водорасли, главно от вида Ламинария и спират навлизането на бактерии в раните, намаляват възпалението, подпомагат синтеза на колаген, ускоряват зарастването на тежки и хронични рани. Освен това алгинатите са носители на лекарства като Ибупрофен. Те позволяват на кожата да диша и като силни сорбенти се свързват с патогенните микроорганизми. Тъй като са произведени от водорасли, алгинатите са подходящи за вегани и хора с различни религиозни убеждения, за които меките желатинови капсули с животински произход са забранени.

Изследване от 2013 г. Tobacco Smoke Exposure During Pregnancy Increases Maternal Blood Lead Levels Affecting Neonate Birth Weight [6] има за цел да оцени влиянието на оловото от цигарения дим върху растежа на плода като се измерват концентрациите на олово в кръвта на 150 здрави бременни жени. Вече сме писали за 7 причини за спиране на цигарите, както и че тютюнопушенето може да доведе до увреждане на оптичния нерв  и влошаване на зрението поради изчерпване на витамин B12.

Пушенето на цигари е може би един от най-честите източници на олово като засяга голяма част от населението по света. Тютюнът съдържа олово, което навлиза в общата въздушна струя на дима и се вдишва от пушачите.

Изчислено е, че при всекидневно пушене на 20 цигари в организма навлизат между 1 и 5 μg олово.

Според СЗО тютюнев дим от изгаряне на 1 цигара може да съдържа от 17 до 980 ng олово.

Въпреки че през последните години се наблюдава намаляване на броя на активните пушачи, тютюнопушенето все още е сериозен риск за активните и пасивните пушачи, които също вдишват цигарения дим. Това е особено опасно за бременните жени. Епидемиологични проучвания, проведени в Институт на майката и детето във Варшава, Полша показват, че 25-30% от бременните жени пушат активно, а близо 60% са пасивни пушачи.

Острото отравяне с олово е рядко, но хроничното приемане на ниски дози олово остава проблем, защото се натрупва в бъбреците, белите дробове, черния дроб, костите и пр. По време на бременност заради хормоналните промени оловото в костите може да се раздвижи и чрез кръвообращението да достигне до плода. Дори и майката да е спряла цигарите при установяване на бременността, в нейните кости най-вероятно се съдържа олово и това да доведе до гестационна хипертония/прееклампсия, спонтанен аборт, проблеми с плацентата и преждевременно раждане. В допълнение натравянето с олово дори и с ниски дози може да повлияе неблагоприятно на теглото на новороденото и да доведе до забавено развитие на децата.

За целта на това проучване са включени 150 здрави бременни жени с неусложнена едноплодна бременност в първи триместър. Всички те са дали съгласието си писмено. В проучването не са включени бременни с прееклампсия, хипертония, захарен диабет, активен хепатит, бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Социално-икономическият статус на участничките е сходен. Всичките са живели в градска среда, никоя от майките не е пила алкохол, а нито един от зародишите не показва аномалии при прегледа с ултразвук. При първото посещение чрез разпитване е събрана информация за историята на пушене.

От общо 150 бременни, включени в проучването 70 са пушачи, а 80 - непушачи. Средният брой цигари дневно е 8.8, а средната продължителност на тютюнопушенето преди зачеването е 8.4 години.

Като пушачи са определени тези жени, които пушат минимум 5 цигари на ден, пушили са минимум 2 години преди зачеването и продължават да пушат по време на бременността.

Като непушачи са определени бременните, които никога не са пушили и не са били изложени на тютюнев дим в околната среда по време на бременността си.

Класификацията е потвърдена чрез измерване на серумния котинин при бременните жени - основния метаболит на никотина. Нивото от 15 μg / L е прието като гранична стойност между групата на непушачите и пушачите.

За целта на изследването е взета  кръв на гладно през първия, втория и третия триместър на бременността. По време на изследването се откриват 3 изотопа на оловото (206Pb, 207Pb и 208Pb).

В групата на майките - пушачи концентрацията на серумния котинин е средно 76,1 μg / L и нараства с увеличаване на броя цигари дневно. В групата на непушачите серумния котинин присъства само в 2 от 80 жени и е по-скоро като следи със стойности 1.2 и 5.9 μg / L. И в двете групи новородените се раждат в сходна гестационна седмица, като не са отчетени усложнения по време на раждането и в двете групи.

При увеличена концентрация на олово в кръвта на майките пушачи новородените са с по-ниско тегло, по-нисък ръст и по-малка обиколка на главата.

Въпреки тютюнопушенето в кръвта на пушачките не са открити толкова високи нива на олово, което може би се дължи на приема на мултивитамини, които съдържат калций и желязо. Освен това бременните майки приемат витамин B9 (фолиева киселина), който също може да намали абсорбцията на олово в кръвта през тънките черва. Нивата на оловото спадат между 12 и 20-та седмица от бременността, което се обяснява с образуването на органи на плода и намалените концентрации на червени кръвни клетки поради увеличаване на плазмения обем. След 20-та седмица нивата на олово се повишават и достигат своя връх през третото тримесечие. Въпреки че 99% от оловото в цялата кръв е свързано с еритроцитите, оловото, което е в свободно състояние в плазмата може да премине през плацентата.  От това изследване става ясно, че в края на бременността се активират процеси на мобилизация на калций от костите и най-вероятно те са причината на повишените стойности на олово в плазмата, които повлияват на растежа на плода.

Новородените от майките - пушачки са с около 300-400 грама по-леки от новородените на майките - непушачки. 5.4% от новородените са с тегло под 2 500 грама, което е свързано с ниво на олово в кръвта на майката над 4 μg / dL.

В проучването Influence of maternal bone lead burden and calcium intake on levels of lead in breast milk over the course of lactation. [7] участват 367 жени, които кърмят бебетата си в Мексико Сити в периода 1994-1995 г. Нивата на олово в кръвта и майчиното мляко са измерени 1,4 и 7 месеца след раждането. 1 месец след раждането е измерено и оловото в костите. Резултатите показват, че средните нива на олово в майчиното мляко са

  • 1 месец след раждането - 1.4  μg / dL
  • 4 месеца след раждането - 1.2 μg / dL
  • 7 месеца след раждането - 0.9 μg / dL.

Отчита се значителна тенденция за намаляване в хода на лактацията. Хранителна добавка с калций ускорява намаляването на олово в майчиното мляко с 5-10%. Макар и това да са скромни резултати за намаляване на този токсичен метал, е от голямо значение за новородените, които тежат около 3000 грама. В това изследване не е проучено дали майките са пушачки или не.

В изследването от 2005 г. Low-Level Environmental Lead Exposure and Children’s Intellectual Function: An International Pooled Analysis [8] се проучва връзката между изоставането в интелектуалното развитие при децата и обявени за ниски стойности на олово в кръвта под 10 μg / dL.

Основната изходна мярка е пълният тест за интелигентност, който е комбиниран резултат между словесни и работни задачи. Нивото на олово се определя след вземане на кръв. По време на изследването се разпитва родител (обикновено биологичната майка) и тя също прави тест за интелигентност. Отчитат се и пола на детето, реда на раждане, тегло при раждане, образование и възраст на майката, семейно положение, дали е пушила и е употребявала алкохол по време на бременността.

От проведения анализ става ясно, че най-високи са средните стойности на олово в кръвта на децата от бивша Югославия, а най-нисти в Рочестър и Бостън.

  • Средната пикова или максимална концентрация на олово в кръвта е 18 μg / dL.
  • Средната възраст, на която нивата на олово в кръвта на децата достигат своя пик е 2.5 години.
  • На възраст между 5 и 7 години концентрациите спадат под  9.7 μg / dL.
  • 244 деца (18% от изследваните) са имали максимална концентрация на олово в кръвта под 10 μg / dL.
  • 103 деца (8% от изследваните) са имали максимална концентрация на олово в кръвта под 7.5 μg / dL.

Средният коефициент на интелигентност на всички деца е приблизително 93. Най-висок е сред децата в Бостън и най-нисък при децата от бивша Югославия. Коефициентът на интелигентност на 103 деца с максимални нива на олово в кръвта под 7.5 μg / dL.е значително по-висок от коефициента на 1230 деца с олово над 7.5 μg / dL.

  • Преди 1970 година за застрашаващи здравето са определени стойностите в кръвта над 60 μg / dL.Те са водели до симптоми на отравяне като коремни болки, анемия, енцефалопатия и смърт.
  • През 1971 г. стойностите са намалени от 60 на 40 μg / dL.
  • През 1978 г. са намалени до 30 μg / dL.
  • През 1985 г. са намалени до 25 μg / dL.
  • През 1991 г.  са намалени до 10 μg / dL.

Тези непрекъснати намаления на приемливи нива на олово в кръвта на децата са мотивирани от доказателства, които показват че ниски концентрации в кръвта като 10 μg / dL са свързани с неблагоприятни ефекти като понижен коефициент на интелигентност.

Редица изследвания показват, че новородените и децата до 2 години абсорбират повече олово от по-големите деца и възрастните. Усилията за предотвратяване на нахлуване на олово в организма трябва да се извършват преди бременността или преди раждането на детето. Резултатите от това изследване доказват, че е важна първоначалната превенция, защото вече e ясно, че дори и ниски концентрации на олово в кръвта могат да имат последствия върху развитието и здравето на децата. Въпреки, че концентрации на олово в кръвта под 10 μg / dL се считат за “нормални”, те са значително по-високи от тези на хората преди индустриалната революция.

Изследването от 2007 г. The Conquest of Lead Poisoning: A Pyrrhic Victory [9] отново се обсъжда токсичността на оловото. През 60-те години на XX в. в болниците в САЩ били хоспитализирани хиляди деца с оловна енцефалопатия, а 1 от 4 деца умира. През последните 30 години нивата на олово в кръвта на възрастни и деца са спаднали значително в резултат на забраните за използване на олово в бензин, бои и консервирани храни, а последното десетилетие от отравяне с олово е починало само 1 дете. Но последните изследвания повдигат сериозни съмнения дали спадът на оловото може да бъде обявен за победа. През последните 100 години след откритието, че оловото е особено опасно за децата са идентифицирани и други токсични вещества, които влияят неблагоприятно на развитието им като полихлорирани бифенили, тютюн, живак, манган и арсен. Дори и опасността от отравяне с олово да е намалена, днес има хиляди други вещества, много от които с неизяснено действие върху човешкия организъм.

Аутизмът е увреждане, което включва социална изолация, дефицити в комуникацията и стереотипно /повтарящо се поведение. Дълги години патофизиологичната етиология, която предизвиква аутизъм остава неуловима и противоречива. Отчита се влиянието както на генетичните фактори, така и на тези на околната среда. Едни от най-важните екологични фактори са свързани с натоварването на организма с живак, олово и други токсични метали. Открити са много прилики между симптомите на отравяне с живак и аутизма при децата. Друго изследване установява, че замърсители на въздуха и особено живак повишават риска от развитие на аутизъм. Друго проучване установява, че децата с аутизъм са имали двойно по-високи нива на живак в млечните си зъби в сравнение със здравите деца.

В друго проучване след прилагане на гореспоменатия медикамент DMSA открива, че при децата с аутизъм стойностите на живак са 3.1 пъти повече от здравите контроли, а нивата на олово и кадмий не се различават значително.

Изследването от 2009 г. The Severity of Autism Is Associated with Toxic Metal Body Burden and Red Blood Cell Glutathione Levels [10] изследва връзката между симптомите на детския аутизъм, токсичните метали в тялото, червените кръвни клетки и нивата на глутатион.

Тежестта на аутизма е оценена с помощта на:

  • професионална оценка на базата на графика за диагностика на аутизма
  • родителски оценки, основаващи се на наблюдение на поведението и нарушенията в развитието
  • скала за определяне на тежестта на аутизма

Токсичните метали са определени чрез отделянето им в урината преди и след прием на DMSA. Измерен е и глутатионът в червените кръвни клетки.

В изследването вземат участие деца, които

  • са с разстройства от аутистичен спектър, диагностицирани от психиатър, психолог или педиатър
  • на възраст 3-8 години
  • нямат зъбни пломби от живачни амалгами (поради възможно взаимодействие с DMSA)
  • Не са употребявали досега DMSA или други изписани с рецепта хелатори
  • нямат алергии към DMSA
  • нямат анемия или в момента не се лекуват от желязо-дефицитна анемия
  • нямат чернодробно или бъбречно заболяване
  • децата са добре хидратирани

DMSA се прилага чрез таблетки в 9 дози от 10 mg / kg, 3 пъти дневно в продължение на 3 дни. Урината се събира 8 часа преди приема на DMSA и 8 часа след 9-тата доза.

Регресиционен анализ установява, че натоварването на организма с токсични метали (което се оценява от отделянето им чрез урината преди и след приема на DMSA) е значително свързано с вариациите в тежестта на аутизма за всяка от 4 използвани скали.

Металите с най-голямо влияние са:

  • Олово (Pb)
  • Антимон (Sb)
  • Живак (Hg)
  • Калай (Sn)
  • Алуминий (Al)

Това проучване се фокусира върху възможната връзка между токсичните метали и тежестта на аутизма, но не и какъв е техния източник и при какви ситуации са попаднали в детския организъм. Има особен интерес към възможната връзка между аутизъм и тиомерсал (консервант на базата на живак, използван в много детски ваксини, но отстранен от повечето ваксини през 2003 г.). Това изследване обаче няма за цел да определи конкретните източници на токсичните метали, открити при децата с аутизъм.

Изследването от 2009 г. Biomarkers of environmental toxicity and susceptibility in autism. [11] е отново свързано с токсичните метали и аутизма. Резултатите показват, че интоксикацията с живак е свързана със симптомите на аутизъм. Освен това е отчетен повишен оксидативен стрес и намален капацитет за детокс.

Натравянето с олово се случва и днес. Много деца получават считани за ниски дози дори от майките им, които са пушили или продължават да пушат по време на бременността. От друга страна някои от медикаментите хелатори имат неприятни странични ефекти. Нужни са безопасни и ефективни методи за отстраняване на тежките метали като оловото и живак от децата.

Клиничното проучване The role of modified citrus pectin as an effective chelator of lead in children [12] е проведено, за да се определи дали пероралното приложение на модифициран цитрусов пектин може да понижи стойностите на токсичното олово в кръвта на деца на възраст между 5 и 12 години.

Хоспирализираните деца имат нива на олово в кръвния серум над 20 μg / dL. До момента на изследването не са приемали никакви хелатиращи и/или детоксикиращи лекарства в предните 3 месеца. Те са получили по 15 грама модифициран цитрусов пектин (PectaSol), по 3 дози дневно. Изследване на кръвния серум и 24 -часово събиране на отделената урина се извършва в ден 0, 14, 21 и 28.

Това клинично проучване показва драматично намаление на нивата на олово в кръвния серум и драматично увеличение на оловото в 24-часовото събиране на урина.

Не са наблюдавани абсолютно никакви странични ефекти. Това клинично изследване доказва, че съществуват нежни, безопасни вещества, които могат да подпомогнат безопасното отделяне на тежки метали от човешкия организъм. Това е особено важно за бебетата и малките деца, които са хронично подложени на експозиция от околната среда.

Изследване от 2008 г. Integrative Medicine and the Role of Modified Citrus Pectin/Alginates in Heavy Metals Integrative Medicine and the Role of Modified Citrus Pectin/Alginates in Heavy Metal Chelation and Detoxification – Five Case Reports [13] отново проучва цитрусовия пектин в комбинация с алгинати за детоксикацията на тежки метали. Разгледани са 5 конкретни случаи на пациенти.

Симптомите на хронична експозиция на тежки метали са много подобни на симптомите на други заболявания и често се развиват бавно в продължение на няколко месеца или дори години, така че истинската причина за възникване на заболяването може да бъде лесно пропусната. Правилната хелатираща терапия и отстраняването на тежки метали и токсини от човешкия организъм позволява да се включат регенериращи процеси и да реагира благоприятно на традиционните терапии за хронични заболявания.

Традиционните медикаменти за хелатиране като EDTA за олово, DMPS за живак могат да причинят странични ефекти и да извлекат от тялото основни минерали, които участват във важни жизнени процеси. Освен това успешната интравенозна терапия струва скъпо и следва да се извършва в специализирани лечебни заведения.

Модифицираният цитрусов пектин (МЦП) е хранителна добавка, извлечена от вътрешната част на кората, от бялата пулпа на цитрусови плодове. Цитрусовият пектин е сложен полизахарид, богат на неразтворими фибри. Нужно е по-ниско молекулно тегло, за да може пектинът да се абсорбира в кръвообращението по време на храносмилането.  Изследвания доказват, че МЦП има противоракови свойства. Освен това той може да се свърже с токсични тежки метали и да ги изведе безопасно от човешкото тяло, без да засегне ценните минерали.

В настоящото изследване се използва комбинация между модифициран цитрусов пектин и алгинати. Съществуват стотици изследвания за ползите на алгинатите като биоабсорбент за детоксикация на тежки метали. Тези ценни вещества се срещат само и единствено в кафявите морски водорасли (известни и като келп или комбу в японската кухня), някои от които като Ламинария и Фукус са ядливи. Освен това на базата на алгинати се разработват и специални алгинатни превръзки, които подпомагат зарастването на рани. Както споменахме кожата също има силен детокс ефект и чрез изпотяване можем да се отървем от токсини.  

Съществуват редица козметични продукти на основата на водорасли Ламинария, които са богати на алгинати като Биомаска за лице с водорасли, Олио за тяло с морски водорасли, Гел за увиване, Минерален пилинг за тяло, Воден комплекс от екстракти за пилинг

Алгинатите са способни пасивно да се свържат с токсичните метали, да ги съберат в алгинатна биомаса в телесните течности. След това тялото има възможност да отдели тези токсини.

В изследването от 2017 г.  Nephroprotective Effect of Low Viscosity Sodium Alginate on Lead Acetate-Induced Nephrotoxicity in Rats [14] е доказано, че алгинатите могат да се справят с бъбречната недостатъчност при плъхове, нарочно предизвикана от поглъщане на питейна вода с 0,2% оловен ацетат.

Вече писахме за някои тежки метали, които могат да бъдат изчистени безопасно от организма с помощта на кафяви водорасли.

Прието е металите, които имат плътност по-висока от 5 g/cm3 да се наричат тежки метали.

По-важни от тях са кадмият, никелът, медта, оловото, цинкът, желязото и някои други. Една част от тежките метали (мед, цинк, желязо и др.) в определени концентрации са жизнено необходими за човека. Те спадат към така наречените биоелементи.

Друга част от тежките метали като среброто, живакът, оловото и др. не са биологично необходими. Отровното действие на тежките метали върху човека и животните е толкова по-голямо, колкото техните съединения са по-добре разтворими във вода и в мазнини. Разтворени, те се усвояват по-лесно и проявяват своята токсичност. Голяма част от тежките метали, попаднали у човека, се изхвърлят.

Средно 12 % от поетите метални йони попадат в кръвта. От нея те се отлагат преди всичко в костите, в зъбите, в бъбреците и в черния дроб и водят до трайни увреждания. Тежките метали в кръвта действат токсично и като блокират и нарушават действието на ензимите. Хората, изложени продължително на въздействието на тежки метали, получават хронични отравяния. Особено уязвими са малките деца, които могат да получат и умствени увреждания.

Интересна е зависимостта на биологичното действие на тежките метали от тяхната концентрация. Биоелементите, само в допустими граници имат полезно действие. Когато количеството им в организма е много по-малко от необходимото, той боледува поради нарушаване на някои биологични процеси. Когато концентрацията им е повисока от необходимата, организмът също боледува поради вредното им въздействие. Останалите тежки метали във всички концентрации имат вредно въздействие върху човека.

Минералите са градивни блокове на човешкото тяло. Те са необходими за изграждането на организма, баланса на течности, протеиновите структури и за производството на хормони. Те са от ключово значение за здравето на всички органи, системи и тяхната функция. Те действат като ко-фактори, катализатори или инхибитори на ензими в тялото. Медта и желязото, например, заедно с други минерали са необходими за електронно-транспортната система на организма, като по този начин осигуряват необходимото за всички клетъчни производство на енергия.

Минералите, който са необходими в по-големи количества за нормалното функциониране на организма са калций, магнезий, натрий, калий, фосфор, сяра, желязо, мед и цинк.

България е една от страните, които са богати на уран. Днес всички уранови мини са с прекратена дейност, а някои от входовете към тях зеят отворени и позволяват влизане и изнасяне на радиоактивно оборудване. Научни изследвания доказват, че алгинатите от водорасли Ламинария могат да неутрализират урана.

Схема на местоположението на урановите находища в България. Жилни находища (червени триъгълници – експлоатирани; черни триъгълници – спрени от експлоатация и неексплоатирани): 1 – Бухово; 2 – Пробойница; 3 – Курило; 4 – Сборище; 5 – Сливен; 6 – Габра; 7 – Бялата вода; 8 – Костенец; 9 – Бели Искър; 10 – Партизанска поляна; 11 – Сенокос; 12 – Игралище; 13 – Беслет; 14 – Доспат; 15 – Смолян (Герзовица); 16 – Наречен, 17 – Здравец; 18 – Сърница; 19 – Планинец. Пясъчникови находища (червени правоъгълници – експлоатирани; черни правоъгълници – спрени от експлоатация и неексплоатирани): 20 – Смоляновци; 21 – Симитли; 22 – Елешница; 23 – Мелник–Златолист; 24 – Селище; 25 – Момино–Церетелево; 26 – Белозем–Трилистник–Дебър; 27 – Маноле; 28 – Хасково; 29 – Навъсен–Троян–Марица; 30 – Мъдрец–Владимирово–Орлов дол; 31 – Окоп–Тенево.

И след като стана дума за радиация, Виталий Наумович Корзун  е известен наш съвременник и учен, който през 1971 г. за да защити докторската си дисертация  "Ефективност на превантивните лекарства при едновременното приемане на Цезий-137 и Стронций-90 в човешкия организъм." е изпил смъртоносни дози радионуклеиди - изотопи Стронций и Цезий, които имат полуживот около 30 години, а междувременно подлагат организма на вътрешна радиация. Професор Корзун успял да защити дисертацията си с помощта на уникалните свойства именно на алгинатите от кафяви морски водорасли и е един от създателите на продуктите на Вертера.

Алгинатите се използват и за пречистване на замърсена вода, както и премахване на метали от хидрогенирани масла.

Освен това са налични обширни проучвания, които доказват, че кафявите морски водорасли пречат на абсорбцията на олово, кадмий и предизвикващия онкологични заболявания радиоактивен стронций. Най-вероятно антитуморните свойства се дължат на съдържащите се в този вид водорасли фукоидани.

Алгинатите показват свръхчувствителност за свързване с тежки метали като живак, олово, мед, кадмий и цинк.

В настоящото изследване са представени 5 реални случая на пациенти с различни медицински усложнения, причинени от натравяне с тежки метали. Те са предоставили информирано съгласие за използване на медицинската им история, лечение и резултати. Избрани са след документирано високи нива на токсични тежки метали, нямат зъбни пломби с амалгама, имали са непрекъснати нерешени клинични проблеми. На 1 от пациентите е даван само цитрусов пектин като Pecta-Sol от 5 до 15 грама дневно, а на другите 4 - комбинация от пектин+алгинати от клетъчната стена на кафяви водорасли Ламинария. Всяка капсула съдържа 450 мг модифициран алгинатен комплекс и 300 мг модифициран пектин.

Пациентите са получавали по 3-8 капсули дневно. Периодът на дозиране е определен според знанията, че модифицираният компонент на алгинатите има способността на абсорбира тежки метали в стомашно=чревния тракт и така предотвратява повторната абсорбция.

В 3 от 5 пациенти в по-късен етап за поддържане на детоксикацията е даван допълнителен помощен препарат - смес от аминокиселини, тиолови съединения, растителни продукти и минерали. В 3 капсули се съдържат 250 мг витамин С, 15 мг цинк, 100 µg селен, смес от екстракти от лист на глухарче, луковица на чесън, цистеин, МСМ, семена на бял трън, Гинко билоба, L-глутатион и др.

Пациентите са давали информация по време на лечението за влошаване или подобряването на състоянието, поява на нови симптоми като главоболие, диария, рефлукс, други нарушения на стомашно-чревния тракт, сърцебиене или задържане на течности.

Във всичките 5 случая е постигнато значително намаляване на токсичните тежки метали без никакви странични ефекти.

Случай 1 е възрастен мъж с диагноза рак на простатата. Той има метастази в костите на таза и в лимфните възли. Тъй като ракът не може да бъде оперативно отстранен и не се препоръчва радиация е изписана комбинирана терапия с потискане на андрогенните хормони. В миналото той е бил пожарникар, полицай и пилот на хеликоптер във войната във Виетнам. Хеликоптерът му е бил свален 8 пъти за 1 година. Освен това хобито му е свързано с ремонт на автомобили и мотоциклети. Това предполага експозиция на тежки метали, което може би обяснява необичайно агресивно развиващия се рак на простатата. След прием на хелатиращ медикамент (EDTA) е открито повишено ниво на олово от 92 µg / g креатинин (референтни граници <5.0). След 3 месечно лечение нивото на олово е понижено с 49% до 47 µg / g креатинин. Пациентът преустановява хормоналната терапия, не съобщава за нежелани ефекти. Костните метастази в областта на таза са изчезнали.

Случай 2 е 64-годишна пациентка, която в продължение на 25 години е живяла в стара къща в Ню Йорк. Отравянето с олово вероятно идва от използваните бои, старите водопроводни тръби, вдишване на бензинови пари и др. Нейните първични симптоми са над 10 години депресия и тревожност. Въпреки че са отстранени пломби с амалгама и живак преди 8 години, състоянието ѝ не се подобрило. Открити са повишени нива на олово при 75 µg / g креатинин (референтни граници <5,0), а нивото на живак е 4,6 µg / g креатинин (референтен диапазон <4,0), креатинин 38 mg / dl (референтен диапазон 25-225). Започва лечение с по 2 капсули на ден цитрусов пектин +алгинати. След 2 месеца отново са направени изследвания на урината. Нивото на олово е под границите на откриване и е намаляло със 100% Нивото на живак спада с 83% до до 0,8 µg / g креатинин. Пациентката не съобщава за нежелани ефекти, а симптомите ѝ за депресия и тревожност са подобрени.

Случай 3 е 67-годишен мъж с 25-годишна история на простатит и доброкачествено уголемяване на простатата, което води до често уриниране, прекъсване на струята, забавен поток на урината и дискомфорт. Освен това той има и други симптоми като умора, повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища, астма и алергия. Пациентът има нарушения в ендокринната система. 1 година преди лечението са отстранени пломбите с амалгама. Предполага се, че е бил изложен на тежки метали и затова през годините е приемал DMPS. Нивото на живак е повишено до 200 µg / g креатинин (референтни граници <3 µ). Започва лечение с пектин+алгинати по 4 капсули дневно.  След проведената терапия след 9 месеца са отчетени намалени с 80% нива на живак - 39 µg / g креатинин. През това време пациентът претърпява драматично подобрение на симптомите. Неговият храносмилателен тракт е стабилизиран за първи път, овладени са алергиите и астмата. Забележими са и промените в хормоналния профил. Той не съобщава за неблагоприятни ефекти от лечението.

Случай 4 е мъж на 45 години със значителна умора, невъзстановяващ силите сън, нива на нисък кортизол, дълготрайна невъзможност да наддаде на тегло. Симптомите му започват преди повече от 15 години. След прием на DMPS се открива повишено съдържание на живак от 52 µg / g креатинин (референтни граници <3.0). Лечението му е с 3 капсули 2 пъти дневно. Включени са и други хранителни добавки. След 3 месеца нивата на живак са спаднали с 58% до 22 ug / g креатинин. През периода е успял да наддаде с 4.5 кг и се чувства силен и отпочинал.

Случай 5 е 57 годишен мъж с 10 годишна история на главоболие, синдром на раздразнените черва, повишени чернодробни ензими и Алцхаймер. Като жител на Хавай той е консумирал много риба и вероятно така в тялото му е натрупан живак. След прием на DMPS се отчита изключително високо ниво на живак от 180 µg / g креатинин (референтни граници <3.0 µg / g креатинин). 5 месеца след проведеното лечение нивото на живак е спаднало до 49 µg и лечението е продължено за още 7 месеца.

1 година след началото на лечението живакъв с намалял със 73% до 30 µg / g креатинин. Той спира лечението за 9 месеца и след това нивата са се повишили от 90 µg / g креатинин и това предполага, че този пациент постоянно приема живак под някаква форма. Лечението е възобновено, но няма данни за резултатите.

Токсичността на тежките метали може да причини различни здравословни проблеми. Двата най-често срещащи се тежки метала, които увреждат човешкото здраве са живакът и оловото. Когато искаме да решим тези проблеми, ние трябва да премахнем съществуващите тежки метали в тялото като същевременно предотвратим тяхната абсорбция от нов прием. Както стана ясно, медикаментите на DMPS и EDTA първоначално извличат най-лесно достъпните тежки метали, а освен това могат да помогнат за тяхното преразпределение ( например от костите в мозъка). Освен това те водят до изчерпването на минерали. Ето защо подобни средства не са подходящи за непрекъсната употреба и превенция.

Страничните ефекти на традиционните хелатиращи препарати като EDTA, DMSA и DMPS могат да са:

  • главоболие
  • кожно раздразнение
  • гадене
  • болки в стомаха
  • повръщане
  • диария
  • екстремна умора
  • спазми
  • болки в ставите
  • чувство за слабост
  • гърчове
  • шок
  • аритмия на сърцето
  • хипертония
  • потискане на костния мозък
  • преходна треска
  • увреждане на бъбреците
  • кома

Съществува огромна нужда от леки хелатиращи средства, които да са безопасни и да могат да бъдат използвани постоянно. Алгинатите са доказали своята ефективност и не водят до тежки странични ефекти.

Един от основните проблеми с тежките метали, особено живака е високият процент на реабсорбция от червата. Докато елементарния живак се абсорбира слабо през червата, неговата метилирана форма има 90-95% абсорбция. Неорганичният елементарен живак, отделен от жлъчката, често се метилира от анормални бактерии или дрожди в червата и това води до реабсорбсия на метилирания живак. Живакът от рибата и морските дарове и елементарния живак, абсорбиран от различни замърсители също могат да се абсорбират през храносмилателния тракт. Метилираният живак може да премине през кръвно-мозъчната бариера и да прояви своите токсични ефекти в мозъка.

Подобен механизъм съществува и при други тежки метали, които могат да се реабсорбират през храносмилателния тракт. Всичко това може да бъде частично или напълно предотвратено чрез използването на алгинати. Те имат силни желиращи свойства и осигуряват гелообразен слой по стените на червата, който не позволява на тежките метали да бъдат абсорбирани или реабсорбирани.

Вертера гел  подпомага нежното пречистване на организма с помощта на ценните алгинати, високо съдържание на витамини с антиоксидантни свойства, фукоидани и Ламинарин - естествен бета глюкан, който подпомага функциите на имунната система. Това не е хранителна добавка, а лечебна храна, която можете да приемате всекидневно в продължение на месеци и години без да изпитате тежки странични ефекти. Съдържа клетъчен гел от кафяви морски водорасли Ламинария.

Вертера Гел Форте е усилена формула, която съдържа не само водорасли Ламинария, но и водорасли Фукус, както и Кверцетин. Отново подпомага пречистването на организма от тежки метали и радионуклеиди.

Вертера Гел Форте се предлага и с чудесен плодов вкус  - уникална комбинация от кафяви морски водорасли Ламинария + Фукус и :

ябълка

касис

вишна

 

Съставът на Вертера Гел Форте е: 

• сок от вишни, касис или ябълка
• гел от морски кафяви водорасли (вода, ламинария, фукус, дихидрокверцетин)
• стевия
• зеле
• екстракт от сибирски женшен, екстракт от женско биле, екстракт от ехинацея, екстракт от глог, екстракт от лайка, екстракт от невен, екстракт от блатен петолистник
• морски пектин
• натриев алгинат, хранителен ароматизатор – натурален вкус на вишна, касис или ябълка

Гелът за увиване

  • Повишава устойчивостта на кожата към неблагоприятни фактори (стрес и външни вредни въздействия).
  • Насища кожата с кислород, с хранителни, енергийни и биорегулаторни компоненти.
  • Интензивно подхранва кожата, прави я мека и еластична.
  • Елиминира появата на признаци на умора и стрес.
  • Възстановява хранителната и детоксикационната клетъчна активност, стимулира метаболитните процеси и обновяването на клетките, възвръща на кожата привлекателния й вид.
  • Поддържа и удължава младостта на вашата кожа, като се противопоставя на появата на промени, свързани с възрастта.
  • Подпомага заздравяването на рани, одрасквания, охлузвания и изгаряния (регенеративни и оздравителни ефекти).
  • Провежда профилактика срещу варикозни промени на повърхностните кръвоносни съдове и срещу отоци.

Съдържа Гел от морски кафяви водорасли (вода, водорасли, фукус, дихидрокварцетин, натриев алгинат), растителен глицерин, водни растителни екстракти (алое, астрагал), хлорофилно-липиден комплекс от морски водорасли ламинария

С помощта на този уникален състав още при първата процедура да отчетете намаляването в см на обиколки от тялото и ще подпомогнете естествените процеси на детокс през кожата, най-обширния орган в човешкото тяло.

 

Използвани източници:

1. Measles, Mumps, Rubella Vaccination and Autism: A Nationwide Cohort Study

2. Environmental Determinants of Chronic Disease and Medical Approaches: Recognition, Avoidance, Supportive Therapy, and Detoxification 

3. Chelation: Harnessing and Enhancing Heavy Metal Detoxification—A Review  

4. Toxicity of lead: A review with recent updates 

5. Clioquinol and vitamin B12 (cobalamin) synergistically rescue the lead-induced impairments of synaptic plasticity in hippocampal dentate gyrus area of the anesthetized rats in vivo. 

6. Tobacco Smoke Exposure During Pregnancy Increases Maternal Blood Lead Levels Affecting Neonate Birth Weight 

7. Influence of maternal bone lead burden and calcium intake on levels of lead in breast milk over the course of lactation. 

8. Low-Level Environmental Lead Exposure and Children’s Intellectual Function: An International Pooled Analysis 

9. The Conquest of Lead Poisoning: A Pyrrhic Victory

10. The Severity of Autism Is Associated with Toxic Metal Body Burden and Red Blood Cell Glutathione Levels 

11. Biomarkers of environmental toxicity and susceptibility in autism.

12. The role of modified citrus pectin as an effective chelator of lead in children

13. Integrative Medicine and the Role of Modified Citrus Pectin/Alginates in Heavy Metals Integrative Medicine and the Role of Modified Citrus Pectin/Alginates in Heavy Metal Chelation and Detoxification – Five Case Reports 

14. Nephroprotective Effect of Low Viscosity Sodium Alginate on Lead Acetate-Induced Nephrotoxicity in Rats