• Количката е празна

Скоро: Изпий водата и изяж бутилката (Видео)

2019-04-09

В началото на април 2019 г. National Geographic [1] публикува информацията за мъртъв 8-метров кит, който е бил намерен близо до Италия.  В стомаха му са открити 23 килограма пластмасови отпадъци

Преди да решим, че умиращия кит е прекалено далеч и ние не приемаме пластмаса, всъщност се оказва, че не е точно така. Наскоро изследване на човешки изпражнения от 8 страни откри частички микропластмаса във всички проби.

Вече сме писали, че почвите на България са бедни на йод и именно приемът на йодирана сол служи като профилактика за хипотиреоидизъм. Микропластмаса има и в готварската сол. Ново проучване на Greenpeace и учени от Южна Кореа изследва 39 марки сол от всички континенти. Само в 3 марки не са открити микропластмасови частици. Ситуацията в Азия е най-тревожна. Сол, произведена в Индонезия съдържа над 13  500 микрочастици на 1 килограм. В България са 12 частици. Освен българска сол ние консумираме и сол внос от Тунис, Израел и Египет. От Greanpeace изчисляват, че ако приемате 10 грама сол на ден, годишно може да погълнете над 2000 частици микропластмаса само от солта.

Според публикацията на Nova tv - Микропластмаса има и в питейната вода [2]

Първата същинска пластмаса, позната на хората, е брезовият катран. В древността на Арабския полуостров е бил използван вид естествен асфалт за уплътнение на басейни и канали. Популярна била и гума арабика. През XVII-XVIII в. европейските изследователи открили в Малайзия и Бразилия дървесната смола латекс, от която се добива естествен каучук.

През 1839 г. Чарлз Гудиър от САЩ открива процесът на вулканизация, който чрез добавяне на сяра в нагрят каучук се получава гума. От новооткритото вещество са произведени първите гумени ръкавици. Около 1850 г.. Гудиър открива твърдата гума (ебонит) и започва производството на писалки, лули, части за телефони, клавиши за пиана и дори бижута. През 1909 г. е патентован синтетичния каучук, а през 1912 г. е произведена първата изцяло синтетична автомобилна гума.

През 1844 г. бил изобретен линолеумът, използван за подови покрития, стенни облицовки и покривки за маси.

Публикацията на Science History Institute - Conflicts in Chemistry: The Case of Plastics [3] дава повече информация за историята на възникване и евентуалното бъдеще на пластмасите.

През 1869 г. от Джон Уесли Хаят ( John Wesley Hyatt)  прочел обява на фирма в Ню Йорк, която давала 10 000 долара награда за всеки, който може да намери заместител на слоновата кост. По него време играта билярд ставала все по-популярна, а топките били изработени от естествена слонова кост. Джон Хаят успял да обработи целулоза от памучни влакна с камфор и да изработи вид пластмаса, която да бъде обработена в различни форми и да имитира различни природни материали, сред които и слонова кост.

Откритието предизвикало истинска революция. Човечеството не било толкова ограничено в използваните на вещества с природен произход, можело да се създават нови материали. Много реклами възхвалявали този нов материал, който спасява живота на слонове и костенурки. Хората вярвали, че използването на пластмаси може да спаси живата природа. Сравнително евтиното производство на пластмаси помогнало на хората с ограничени финанси да придобият вещи, за които преди са мечтали. 3 години по-късно създава първата машина за леене под налягане на пластмаса.

През 1907 г. Лео Бакелан изобретил първата напълно синтетична пластмаса, която не съдържа молекули, открити в природата - бакелит. Той бил не само добър изолатор, но и издръжлив, топлоустойчив и идеален за масово производство. Можел да бъде оформен и формован в множество форми.

Успехите на Хаят и Бакелан провокирали големи химически компании да инвестират в изследвания и разработване на нови полимери.

Междувременно започнали войните през XX в. Така например по време на Втората световна война производството на пластмаси в САЩ се увеличило многократно. Найлонът, изобретен през 1935 г. като синтетична коприна е бил използван по време на войната за парашути, въжета, бронежилетки, каски и др. Плексиглас е алтернативата на стъклото за прозорците на самолети. Именно по време на войната са открити нови приложения на пластмасите. Тяхното производство в САЩ се увеличава с 300%.

След като са открити още приложения на пластмасите по време на военен конфликт, дори и след приключването му произведените количества се увеличават. Краят на Голямата депресия в САЩ (от 1929 до 1939 г.) и Втората световна война карат американците отново да развържат кесиите си и голяма част от покупките им са на предмети, изработени от модерните нови синтетични материали. Евтини, смятани за безопасни, възможност за всякакви форми, цветове и текстури - всичко това предвещава бумът в употребата на пластмаси.

Междувременно оптимизмът постепенно е потушен от наблюденията за пластмасови отломки в океаните още през 60-те години на XX в. След като се осъзнава, че произведените пластмаси трудно се рециклират.ю

Постепенно пластмасата се превръща в олицетворение на нещо евтино, крехко или фалшиво. След възторга от предимствата на новооткритите синтетични полимери, през 70-те и 80-те години вече се осъзнава необходимостта от рециклиране. По-късно се открива, че бисфенол-А и фталати, които повишават гъвкавостта и трайността на пластмасите имат влияние върху ендокринната система особено що се отнася за децата. Въпреки нарастващите призиви за използване на колкото се може по-малко пластмаса, именно тези материали позволиха развитието на компютри, мобилни телефони, медицинско оборудване и др. Подмяната на естествени материали с пластмаса направи днешните ни придобивки по-евтини, леки, безопасни и устойчиви.

Днес човечеството продължава да се стреми да направи пластмасите биоразградими, по-лесни за рециклиране, без добавки от токсични вещества.

Вид пластмаса

Маркировка

Приложение

Полиестер

PES

Влакна, Текстилни изделия

Полиетилентерефталат

PET

Бутилки за газирани напитки, буркани за фъстъчено масло и течен шоколад, пластмасово фолио, опаковки за микровълнови печки

Полиетилен

PE

широк кръг от евтино производство и употреба, включително пликчета за магазините и пластмасови бутилки

Полиетилен с ниска плътност

LDPE

Градинска мебел, облицовки, плочки за под, душ завеси, опаковки тип мида.

Полиетилен с висока плътност

HDPE

бутилки за различни течни почистващи препарати, опаковки за мляко и специално оформени опаковки.

Поливинилхлорид

PVC

Канализационни тръби и олуци, завеси за баня, дограми, подови настилки

Поливинилиденхлорид

PVDC

Опаковки за храни

Полипропилен

PP

Капачки за бутилки, сламки за пиене, кофички за кисело мляко, кухненски и други уреди, външни части за коли (брони), пластмасови системи за напорен тръбопровод

Полистирен

PS

опаковъчни пяна на топчета (фъстъци), контейнери (кутии) за храна, пластмасови артикули, стиропорени чашки за кафе/сок, пластмасови чинии, прибори, кутии за компакт дискове и касети

Полистирен с високо въздействие

HIPS

Уплътнители за пренос на хладилници/печки/перални, опаковки за храни, пластмасови чаши за кафе/сок

Полиамид (Найлон)

PA

Влакна, „космите“ на четките за зъби, корда за риболов, специални форми и части за двигатели

Акрилонитрил бутадиен стирен

ABS

Панели за електронно оборудване (т.е. монитори за компютри, принтери, клавиатури), дренажни тръби.

Поликарбонат

PC

Компакт дискове, слънчеви очила, полицейски щитове, „бронирани“ стъкла, светофари, лещи.

Поликарбонат / акрилонитрил бутадиен стирен

PC/ABS

Комбинация от (PC) и (ABS), която създава по-здрава пластмаса. Използва се за направата на интериора на колите, както и някои екстериорни части и панели за мобилни телефони.

Полиуретани

PU

Пяна за омекотяване (уплътнение), термично изолационна пяна, различни покрития за повърхности (фолио), валяци на принтери. (В момента 6-ти или 7-ми от най-често ползваните пластмасови материали, като например най-често използваната пластмаса за направата на коли).

 

Според публикацията на Greenpeace. Замърсяването с пластмаси в Европа [4] именно нашият континент играе ключова роля в производството на пластмаса. Европа е втория по големина производител на пластмаса в света. 40% от това количество се използва за опаковки, много от които са за еднократна употреба.

 

Предметите от пластмаса за еднократна употреба вършат работа за много кратко време. Например една бъркалка за кафе се използва едва няколко секунди и след това се изхвърля. Според публикацията на Greenpeace всеки ден от сушата и чрез вливащи се реки в Черно море навлизат 3 тона пластмаса. Около 80% от пластмасовите частици в океаните идват от сушата. Останалите 20% се изхвърлят от кораби, петролни платформи в открито море и големи товарни кораби. Информация, събрана при почистване на плажове включително и пластмасови отпадъци, показва, че най-често срещаните пластмасови отпадъци са:

  • цигарени угарки
  • пластмасови бутилки (и техните капачки)
  • опаковки от храна
  • сламки и бъркалки
  • пазарски и други пластмасови торбички
  • пластмасови прибори, съдове и кутии за храна
  • Пластмасови частици с размер до 5 мм (микропластмаса)
  • корда, мрежа и други риболовни принадлежности

Колко време е нужно да се разградят пластмасите?

  • Рибарска корда около 600 години
  • Пластмасова бутилка около 500 години
  • Пластмасови прибори около 400 години
  • Запалка около 100 години
  • Пластмасова чаша - 65-75 години
  • Найлонова торба - 55 години
  • Кожена обувка - 10-20 години
  • Цигарена угарка - 1-5 години
  • Балон - 1/2  година

А сега ще ви разкажем за един успешно финансиран стартъп. Според публикация на Crowdcube [5]. Първоначалната финансова цел на Skipping Rocks Lab била  £400,000. В крайна сметка след групово събиране от 898 инвеститора са събрани £848,850.

Първият продукт на компанията е Ooho - биоразградима и годна за консумация капсула за вода, която е произведена от водорасли. В момента се представя на различни събития като алтернатива на пластмасовите бутилки.

Новата разработка е отразена от медиите NY Times, Guardian и BBC. Видеоклипът в Business Insider е бил видян над 20 000 000 пъти. Проектът е подкрепен от Imperial College London - Climate-KIC accelerator.

Ooho! е устойчива опаковка, алтернатива на пластмасовите бутилки и чаши, която е изцяло биоразградима и толкова натурална, че може да я изядете. Ooho сашетата са гъвкави пакетчета с вода, от които можете да пиете след като скъсате дупка и излеете директно в устата или да ги консумирате, докато са цели. Тези опаковки са по-евтини от пластмасата и могат практически да капсулират не само вода, но и безалкохолни напитки, спиртни напитки и дори козметика. Материалната и иновативна производствена технология е разработвана в продължение на 2 години. Стартъпът печели и награда Lexus Design Award, а основателите на компанията говорят в  TEDx.

Като основно място за продажба на Ooho! са местата за провеждане на различни музикални фестивали и маратони, както и сред хората, които искат да не замърсяват околната среда с пластмасови продукти за еднократна употреба.

 

От официалния сайт на Skipping Rocks Lab [6], чийто стартъп е базиран в Лондон, можем да научим, че ако не изядете опаковката на Ooho! тя се разгражда в естествена среда средно за 6 седмици. Можете да поставите почти всякаква течност като прясно изцедени сокове, сосове и подправки, използвани в ресторантите за бързо хранене  и включени в свежи салати, както и за хидратация в спортни събития като маратони. Екипът на Skipping Rocks Lab разработва машина за автоматично производство на Ooho! така че от 5 до 10 минути търговци на дребно да имат 100 броя. Те могат да се продават в магазините или от екипа на фирмата по време на различни събития.

Наскоро списание Forbes съобщи, че за 1 минута в света се произвеждат около 1 милион бутилки. Освен това 91% от тях никога не се рециклират. Можете ли да си представите огромните количества пластмасови отпадъци?
Междувременно са проведени различни научни експерименти за производство на по-екологично чисти пластмасови бутилки, но досега няма постигнат грандиозен успех, който да накара произведените количества да изчезнат от лицето на Земята в рамките на седмици, а не на стотици години.

Можем ли сами вкъщи да опаковаме по този начин водата?

Това определено не са толкова трайни бутилки, които могат да издържат 6 века, но са използват подобна технология като Ooho!

Можем да вземем още информация от Beals Science - How to make Edible Water Bottles [7]

Безопасна ли е подобна методика за опаковане на вода?

Категорично да. Натриевият алгинат е извлечен от кафяви морски водорасли (келп) и се използва често в хранителната промишленост за сгъстяване и образуване на гелове. Той намира приложение и в медицината чрез специалните алгинатни превръзки. Освен това подпомага доставката на лекарства. Алгинатите са силен сорбент и се свързват с тежки метали като живак и олово и радионуклеиди.Те често се класифицират като диетични фибри, които подпомагат отслабването. Могат да се използват и чрез специални процедури за увиване. Намаляването на обиколките на тялото се отчита още след първата процедура. 

Калциевият лактат се използва като хранителна добавка за лечение на липса на калций. Можете не само да изпиете водата, но и да изядете опаковката.

Нужни са:

  • 1 грам или 1/4  чаена лъжичка Натриев алгинат
  • 5 грама или 1 чаена лъжичка Калциев лактат (може да се използва и калциев хлорид, ако искате черупката да стане по-твърда)
  • вода
  • мерителни съдове
  • измервателни лъжици или електрическа везна с точност до 1 грам
  • блендер/пасатор
  • решетъчна лъжица
  • 2 купи

Начин на приготвяне:

Разтвор на натриев алгинат

  • Вземете 1 чаша вода
  • добавете в нея 1 грам (или 1/4  чаена лъжичка) натриев алгинат
  • Разбъркайте в блендер до смесване
  • Изсипете в купичка
  • Не забравяйте да почистите блендера преди да преминете към следващите стъпки.

Разтвор на калциев лактат

  • Измерете 5 чаши вода и ги изсипете в голяма купа
  • Добавете 5 грама калциев лактат
  • смесете с блендер/пасатор до разтваряне
  • Ако искате да използвате по-малко количество разтвор на калциев лактат използвайте не 5 чаши вода, а 2. Добавете 2.5 грама калциев лактат и разбъркайте.

Извършване на процедурите за “опаковане” на водата.

Можете да експериментирате с тези стъпки, за да видите как се получават тези опаковки като променяте времето, количеството на използваните разтвори и дори като добавяте ароматизирани течности.

Измерва се 1 супена лъжица разтвор на натриев алгината. Тази лъжица се поставя в голямата купа с разтвор на калциев лактат. Лъжицата трябва да бъде напълно потопена, а след това се накланя, за да се излее разтвора. Понякога е трудно да се види формирането на топката, защото тя е почти прозрачна. Можете да добавяте повече от 1 “топка” натриев алгинат в купата с калциев лактат. Изчакайте минимум 10 минути, а после извадете опакованата вода с решетъчна лъжица.

Можете да направите различни експерименти. От направените опити препоръчват 1/4  чаена лъжичка натриев алгинат, но можете да пробвате и с 1 супена лъжица.

Увеличаването на времето на престой дава по-твърд външен слой. Добри резултати са получени с партиди престояли 60 и 120 минути.

За подобряване на вкуса на водата можете да използвате различни ароматизиращи течности като Crystal Light.

Добавянето на прахообразен овкусител със захар или без захар към водата преди добавянето на натриевия алгинат или калциев лактат доведе до подобни на вкус топчета като в горния случай, но черупката не беше толкова здрава. Може прахообразния ароматизатор да се поръси от външната стена на нормалната опаковка и да ѝ придаде пикантен, кисел или плодов вкус.

Неуспешни опити.

Повечето напитки, които съдържат захар не образуват много устойчива черупка. Затова е по-удачно да се използват изкуствено подсладени овкусители.

По-голямата концентрация на натриев алгинат прави външната черупка по-дебела и в повечето случаи това не е особено практично. Най-добрия метод за промяна на консистенцията на опаковката е времето за престой в разтвора от калциев лактат.

Това безопасно опаковане на водата става възможно благодарение на процеса сферификация, който първоначално е бил използван от гурме готвачите за създаването на уникални ястия от остатъци от престояла храна. Натриевият алгинат е получен от кафяви морски водорасли.

Нека да стигнем още по-далеч. Можете дори да панирате подобна топка с вода и да я изпържите във фритюрник.

Или може би имате възрастен роднина с деменция, който забравя, че трябва да пие вода? 

Да направим балонче с Мохито. Никакъв проблем!

Можете да намерите много подробни описания как да направите съвсем реално изглеждащ хайвер чрез накапване с подходящ накрайник.

Повече за сферификацията и как се използва в кулинарията можете да прочетете в публикацията на списание Бакхус [8] от 2007 г.

Техниката е въведена през 2003 г. в ресторант в Каталуния. Откритието на тази техника дошло, след като екипът на ресторанта посетил филиал на американска фирма за производство на хранителни добавки. те видели мексикански сос, който съдържал суспензия от малки топчета, които при опитване придавали кисела и леко пикантна жилка на продукта. След това се сетили за освежителна напитка, която съдържала някакъв процент алгинат и също имала малки топчета. След като получили мостри от алгината, испанците решили да изпробват техниката и след получаването на топчета от спринцовка получили първия течен жълтък.

Процесът сферификация се състои в контролирано желиране на течност, смесена с алгинат. С помощта на специални инструменти като различни по големина спринцовки, лъжички-дозатори, специални решетъчни лъжици за изваждане на готовите сферички  могат да се получат по-малки или по-големи капки след потопяване в разтвор на калциева сол. Има и “обратна: сферификация, при която богат на калций разтвор се пуска във воден разтвор на алгинат. И при двете техники получените обли форми са леко гъвкави и могат да се променят допълнително.

Перличките се правят с голяма спринцовка. За приготвяне на имитация на хайвер се използва малка спринцовка с игла. Течността се впръсква в сместа от вода и алгинат капка по капка. Когато се желират тези ситни капчици много успешно имитират хайвер. Всъщност те са комбинация от течност и неминуемо изяждате тънката обвивка от алгинати.

По същия начин могат да се обработват различни сокове, сиропи, бульони.  Понякога за коригиране на киселинността се използва калиев цитрат. Ефектът не може да се постигне при съставки, които са естествено богати на калций като мляко и млечни продукти. За тях е нужна “обратна сферификация”. Понякога се използва ксантан за сгъстяване.

Какво може да се постигне в кулинарията чрез сферификация с алгинати?

  • Равиоли, пълнени равиоли, топчета и сферични миниравиоли
  • Имитация на хайвер
  • Глобули
  • Фиде
  • Пълнени ньоки
  • Имитация на яйца
  • Желирани бонбони

Тъй като получените хранителни продукти са произведени с помощта на екстракт от водорасли, ако не съдържат животински суровини те могат да са подходящи и хора, които са стриктни вегани

Какво представлява алгинатът?

Това е напълно натурален продукт, който се извлича от кафяви водорасли като Ламинария и Фукус. Те спадат към групата водорасли, които са използвани за храна от столетия в японската кухня. Характерното е, че виреят само в Северното полукълбо, а глобалното затопляне води до изчезване на подводните гори от келп. В зависимост от коя част на водораслото е получен и дори през кой сезон се променя получената текстура и дори способността на алгината да реагира с калция. Често алгинатът е под формата на фин прах, който няма вкус. Важно е разтворът да бъде с хладка вода, защото при нагряване желиращите свойства се разрушават. Сместта от вода + алгинат се получава чрез разбъркване с блендер.

Именно на натуралните алгинати се дължи характерния гелообразуващ ефект, който можете да намерите във всички продукти на Вертера като Вертера Гел и Вертера Гел Форте.

При химичната реакция между натриев алгинат и калциев лактат се образува калциев алгинат със силен желиращ ефект. Разтворът, който не взаимодейства с калциевия лактат не се променя и остава в центъра в течна форма. Освен алгинати, ядливите кафяви водорасли Ламинария и Фукус  съдържат Фукоидани, естествения бета глюкан за подсилване на имунната система Ламинарин, органичен йод, множество витамини, аминокиселини и полизахариди. 

Защо да изберем точно продуктите на Вертера?

Както стана ясно алгинатите са чувствителни към топлината. С помощта на засекретени и патентовани нискотемпературни обработки клетъчните стени на клетките във водораслите са разбити и така можем да се насладим на всички 28 микро и макроелемента в органическа форма, всичките 20 аминокиселини, 8 от които незаменими, полиненаситени мастни киселини в тази натурална и специализирана „жива храна“, която изчиства и храни организма на клетъчно ниво, едновременно. Желирането на геловете доказва, че алгинатите не са изгубили специфичните си свойства. Качества, които трудно ще откриете в изсушената на високи температури Ламинария или сготвената. Биохраните на Вертера не съдържат изкуствени Е-та и имат срок на годност до 4 месеца след производство. След отпечатване на опаковката са годни в рамките на 21 дни. Съхранявайте в хладилник 0-5 C. Пазете от замръзване. 

Използвани източници:

1. National Geographic - Бременен кит умря с 23 килограма пластмаса в стомаха си

2. Nova tv - Микропластмаса има и в питейната вода 

3. Science History Institute - Conflicts in Chemistry: The Case of Plastics

4. Greenpeace. Замърсяването с пластмаси в Европа 

5. Crowdcube - Skipping Rock Lab  

6. Skipping Rocks Lab

7. Beals Science - How to make Edible Water Bottles

8. Списание Бакхус - Сферификацията