• Количката е празна

Повече информация за свръхрастеж на бактерии в тънките черва

2019-10-22

По време на ембрионалното развитие на човека неговия стомашно-чревен тракт е напълно стерилен. При нормално раждане бебето може да получи някои от бактериите на майката и това да повлияе положително / отрицателно върху неговото по-нататъшно здраве. Скоро след раждането започва колонизацията с около 500-1000 различни видове бактерии. Но ако флората на тънките черва е значително променена може да започнат възпалителни процеси или променена абсорбция на хранителни вещества. Под хронична диария се счита изменението в консистенцията на изпражнения или увеличения брой изхождания дневно в период от повече от 20 дни. При бактериален свръхрастеж големи концентрации на определени щамове бактерии могат да причинят възпаление на клетките на тънките черва и в резултат диарията е поради възпалителен процес. Малабсорбцията на липиди, протеини и въглехидрати пък може да допусне лошо смелени хранителни остатъци да навлязат в дебелото черво. В подобен случай диарията е в резултат на свръхстимулираната секреторна перисталтика. 

При достигналия зрялост човек микроорганизмите в червата са свързани не само с храносмилателните процеси, но и с възникването на определени заболявания. Тези бактерии са трилиони на брой с обща им маса 4-5 килограма. 

Бактериалният свръхрастеж в тънките черва е неприятно състояние, при което бактерии от дебелото черво могат да проникнат до тънките черва и да започнат неконтролирано размножаване. Обикновено в тънките черва има по-малко от 10 000 организма на милилитър течност. При пациентите с бактериален свръхрастеж тези бактерии може да са над 100 000 на мл. 

Някои от симптомите на бактериален свръхрастеж в тънките черва са:

  • гадене
  • подуване на корема от образувани газове
  • болки в корема
  • повръщане
  • диария
  • необичайна загуба на тегло
  • непоносимост към глутен, казеин, лактоза, фруктоза
  • бледи и обемисти изпражнения поради малабсорбция на мазнини 
  • симптоми на анемия като бледност на кожата, задъхване, силна умора
  • обриви по кожата
  • хормонален дисбаланс

Причини за възникване на бактериален свръхрастеж в тънките черва: 

  • възпрепятстване на нормалната мускулна активност на тънките черва, при която храната се придвижва към дебелото черво. В резултат на това задържане, бактериите се размножават неконтролирано, а щамове от дебелото черво навлизат в тънките черва. 
  • преплитането на червата възпрепятства транспортирането на храна и бактерии през тънките черва и това води до свръхрастеж на микроорганизми. Състоянието може да се развива бавно и хронично, както и да налага спешна операция. 
  • диабетът поразява нервите, които контролират мускулите на стомашно-чревния тракт
  • склеродерма е хронично, автоимунно заболяване, при което е атакувана съединителната тъкан. Има различни форми на заболяването. Видимите симптоми са свързани с изменения по кожата. Червата също съдържат големи количества колаген - основния протеин на съединителната тъкан. Стомашно-чревните симптоми на склеродермата са подуване след хранене, диария или запек, затруднено преглъщане, гастроезофагеален рефлукс с парене зад гръдната кост, инконтиненция на изпражнения
  • дивертикули на дебелото черво  са изменения в лигавицата, които имат форма на торбички и могат да се разделят на истински и фалшиви. При истинските дивертикули се съдържат всички слоеве от чревната стена, а при фалшивите - само лигавицата. Тези разширения на чревната лигавица са перфектното място за задържане и размножаване на микроорганизми. Обикновено тези изменения не създават проблеми на пациента, но при възпалението им се появяват различни клинични симптоми като болка в различна част от корема, запек, подуване, разстройство, повишаване на телесната температура и пр. 

Според публикация на Web MD - Small intestinal bacteria overgrowth (SIBO) по-възрастните хора са по-склонни да развият такъв свръхрастеж на бактериите, защото имат по-малко стомашна киселина в стомаха, страдат по-често от атрофичен гастрит и това води до ускорено размножаване на бактериите. Освен това по-често чревната лигавица е с дивертикули. 

  • Необичайната форма на тънките черва може да принуди храната да се движи по-бавно от обикновено и това да доведе до свръхрастеж. Анатомичните особености може да се дължат на операции на стомаха, облъчване с радиация, натрупване на специфичния протеин амилоид, блокиране на стомашно-чревния тракт и пр. 
  • заболявания като лупус също могат да забавят движенията на тънките черва
  • отслабнала имунна система води до свръхрастеж на патологични щамове бактерии
  • липса на имуноглобулин А също се отразява негативно
  • болест на Крон и улцерозен колит са заболявания, чието лечение е предизвикателство дори и днес и също водят до свръхрастеж на бактерии. 
  • прием на лекарства против стомашни киселини (инхибитори на протонната помпа) намаляват киселинността на стомаха и това води до проникване на бактериите в червата и неконтролираното им размножаване
  • антибиотиците засягат и бактериите, които живеят в червата. Те могат да унищожават определени щамове и това да доведе до дисбаланс на чревната микрофлора. 
  • Тези симптоми са подобни на други състояния и затова пациентите често отлагат посещението при лекар. 
  • хроничният панкреатит или възпалението на панкреаса може да доведе до свръхрастеж. 
  • използването на имуносупресори за лечение на други заболявания също е причина
  • синдромът на сляпата чревна бримка може да се получи след хирургична операция на стомаха и дванадесетопръстника, при която се образува участък със застой на потока на чревното съдържимо. 
  • бариатрична операция за лечение на свръхтегло и метаболитни заболявания също е рисков фактор.

Но бактериалният свръхрастеж, както ще видим по-надолу може да предизвика малабсорбция на витамини и минерали, а това се проявява с напълно различни симптоми. 

Диагнозата може да се постави чрез различни изследвания, но те също могат да бъдат неточни. 

Дихателните тестове се извършват след като пациентите са пили глюкоза или лактулоза и след известно време се отчете количеството на издишаните газове. При дихателните тестове на бактериалния метаболизъм на въглехидратите могат да се отделят водород, метан или сероводород. Предварително е нужно да спазвате специална диета, която премахва храната, която би подхранила бактериите. Освен това трябва да се подложите на 12-часов глад. След това изпивате дадена течност. Изследванията са неколкократни и се правят 20 минути преди приема, а другите изследвания са след това. Ако бактериите усвояват приетата напитка (с глюкоза, примерно) още в тънките черва, метанът и водорода ще достигнат кръвообращението и ще бъдат отделени през белите дробове. 

Повечето от изследванията на метан и водород се правят на млекодайните крави, защото те изяждат тонове въглехидрати годишно. Ако кравата има бактериален растеж отделя метан, който не е само парников газ, а сигнализира за проблеми със стомашно-чревния тракт. 

Лечението зависи от резултатите. Ако в пробата има повече водород, основното лечение ще се състои от антибиотика Рифаксимин, който е полусинтетичен и се използва специално в случаите на чревни инфекции. Ако дихателния тест показва високи нива на метан, освен антибиотика Рифаксимин ще приемате и антибиотика Неомицин. 

Горната ендоскопия е изследване, при което специалистът гастроентеролог може да отгледа горната част на тънките черва и да вземе проба за изследване. 

Биопсията от тънките черва при бактериален растеж може да имитира измененията, открити и при глутенова непоносимост (Цьолиакия) 

Златният стандарт е вземането на течност от тънките черва. Диагнозата се поставя при откриването на повече от 100 000 бактерии на 1 милилитър. Но според някои експерти освен броя от значение е и вида на бактериите. Ако има голям брой от щамовете, характерни за дебелото черво, то това говори за свръхрастеж. 

При по-леките случаи лечението може да се състои в промяна на диетата и прием на пробиотици. В по-тежките случаи се предписват антибиотици като Тетрациклин, Амоксицилин, Метронидазол, Неомицин, Цефалексин, Триметоприм. Но най-ефективното лечение е с антибиотика Рифаксимин.

Обикновено лечението от 1 седмица е ефективно. Но ако състоянието се повтори, антибиотиците се редуват, за да се избегне антибиотична резистентност. 

Според публикацията на Rebuild Digestion / What is SIBO? The Symptoms, Testing, and Natural Treatmentsсвръхрастежът на бактерии в тънките черва е свързан с повече от 50 заболявания, сред които:

  • фибромиалгия - 93%
  • болест на Крон до 88%
  • язвен колит - 81%
  • синдром на хроничната умора - 81%
  • синдром на раздразнените черва до 78%
  • гастректомия 63-78%
  • хипохлорхидрия, причинена от лекарства - до 78%
  • непоносимост към глутен до 67%
  • склеродермия - 43-55%
  • хипотиреоидизъм - 54%
  • розацея - 46%
  • диабет тип II до 44%
  • затлъстяване до 41%

Приемът на антибиотици може да унищожи както полезните, така и вредните бактерии в червата, а някои от оцелелите щамове да се разраснат неимоверно и да “изтласкат” други щамове. Това се показва и след тестове на изпражнения, в които има малко разнообразие от бактерии. Доказано е, че антибиотиците също могат да причинят свръхрастеж на бактерии в тънките черва, особено при инфекция с Clostridium dificille. 

Този свръхрастеж не е на един щам бактерии, а представлява групиране на различни видове големи чревни бактерии като E. coli и Klebsiella. В тънките черва тези бактерии попадат в хранителната среда на въглехидрати и захари, която им действа като тор и те процъфтяват. Така тези щамове не само растат, но и изместват нормалната флора на тънките черва като отделят редица химикали и газове като водороден газ, метан и амоняк. А ето и някои от агресивните колонизатори:

Аерофилни щамове

  • Streptococcus
  • Escherichia coli
  • Staphylococcus
  • Klebsiella

Анаеробни щамове

  • Bacteroides
  • Lactobacillus
  • Clostridium

Антибиотичното лечение е нож с две остриета. От една страна то може да причини този свръхрастеж на бактерии, от друга страна унищожаването им пак може да стане с определени видове антибиотици. 

Алтернативите са да спазвате определен режим на хранене за минимум 90 дни, да използвате пробиотиците, както и храни със силно природно антибиотично действие. Определени хранителни добавки и функционални храни също могат да помогнат макар резултатите да не се проявяват толкова бързо както антибиотиците (7 дни), а в рамките на месеци. В началото на протокола за лечебно хранене симптомите може рязко да се влошат и да почувствате главоболие, треска, изпотяване, общо неразположение, спадане на кръвното налягане. Това се дължи на освобождаването на токсини от мъртвите или умиращи бактерии и увеличаването на възпалителните цитокини. 

Усложненията след нелекуван дълго бактериален свръхрастеж се дължат главно на малабсорбция на различни хранителни вещества. 

Има различни видове анемии. Една от най-често срещаните видове анемия, която се открива лесно дори след стандартно изследване на Пълна Кръвна Картина (ПКК) е желязо-дефицитната анемия. Тя може да възникне не само поради кръвозагуба, но и поради малабсорбция в стомашно-чревния тракт. Атрофичният гастрит също може да причини този тип анемия. Желязото от храните се абсорбира в близките до стомаха части на тънките черва и дванадесетопръстника. В такъв случай при пациентите се отчита микроцитна анемия с малки размери на еритроцитите и  понижени стойности на MCV в ПКК. 

А дали не е витамин B12?

Дали свръхрастежът на бактерии в тънките черва може да доведе до дефицит на витамин B12, който да се прояви с различни симптоми?

Витамин B12 се нарича още кобаламин, защото съдържа йон кобалт в централното си ядро. Той е водоразтворим и се усвоява в края на тънките черва. За да премине през силно киселинните стомашни сокове се свързва с различни транспортни протеини. Този витамин участва в синтеза на ДНК, метаболизма на мастните киселини и аминокиселините. От изключителна важност е и при нормалното функциониране на нервната система чрез ролята си в синтеза на миелин. Отговаря за съзряването на развиващите се червени кръвни клетки в костния мозък. Дефицитът му води както до хематологични, така и неврологични отклонения. 

Днес възприемаме витамините като част от ежедневието и сме наясно с техните действия, можем да ги произвеждаме синтетично в разнообразни форми - таблетки, сиропи, ампули за инжекции, разтвори за интравенозно вливане и пр. В блога на aloha.bg публикувахме кратък очерк за откриването на витамините през 30-те и 40-те години на XX в. 

Витамин B12 също принадлежи към сравнително скоро откритите витамини, а ето и кратка хронология за неговото откриване. 

През 1849 г. за пръв път Томас Адисон описва случай на рядко срещана смъртоносна анемия, която се е наричала Адисонова анемия. През 1877 г. Уилям Ослер и Уилям Гарднър първи описват случай на невропатия, свързан с тази форма на анемия. През 1878 г. за пръв път в периферната кръв са открити еритроцити с извънредно голяма форма, които сега се наричат макроцити. През 1880 г. Пол Ерлих за пръв път открива мегалобласти, а през 1887 г. за е описана миелопатията при злокачествена анемия. През 1920 г. Джордж Уипъл открил, че поглъщането на големи количества черен дроб най-бързо лекува анемията при загуба на кръв при кучета и предположил, че това може да важи и при хората с тази смъртоносна злокачествена форма на анемия. През 1926 г. екипът от Джордж Уипъл, Джордж Минот и Уилям Мърфи откриват, че злокачествената анемия може да се лекува с помощта на концентрат от черен дроб, за който по-късно е установено, че съдържа голямо количество от витамин B12. По-късно през 1934 г. им е присъдена награда Нобел. През 1928 г. Едвин Кон подготвя чернодробния екстракт, който е от 50 до 100 пъти по-мощен за лечение на злокачествена анемия от естествения черен дроб. През 1929 г. Уилям Касъл демонстрира, че в стомашния сок се съдържа т. нар. вътрешен фактор, който в комбинация с поглъщането на месо води до абсорбция на витамина. През 1947 г. с предоставена помощ от 400 долара е идентифицирана бактерия и става ясно, че веществото от черния дроб е витамин. През 1948 г. е изолирана чистата форма на витамин B12. През 1956 г. химическата структура на молекулата на витамин B12 е определена от Дороти Ходжкин въз основа на кристалография. Тя получава награда Нобел за химия през 1964 г. за определяне на структурата на витамин B12 и други сложни молекули.. През 1959 г. са разработени методи за производството на витамина в големи количества с помощта на различни щамове бактерии. През 1981 г. е открит принципа за запазване на орбиталната симетрия. 

Витамин B12 се произвежда в природата от отделни щамове бактерии и археи. Той практически не е важен за живота на растенията и затова не се синтезира. 

Храносмилателната система на преживните животни е напълно различна от човешката и затова кравите и овцете могат да абсорбират витамин B12, произведен от бактериите в червата им. Освен това, за да има повече от витамина в млякото и месото им е важно да приемат достатъчни количества кобалт. По тази причина освен фураж добитъка има нужда да ближе минерални соли. Добавянето на кобалт също повишава отделянето на витамин B12 с млякото. Но както стана ясно, именно телешкия черен дроб е спасил хората от смъртоносната форма на анемия, която се дължи на малабсорбция. Черният дроб от преживни бозайници е сред топ 50 храни, а свинския, пилешкия и патешкия черен дроб съдържат многократно по-малки количества от червения витамин. 

Могат ли хората да синтезират сами витамин B12 с помощта на чревни бактерии? 

На този въпрос отговорихме обширно в тази публикация.За съжаление отговорът е НЕ. 

Изследване от 2008 г., публикувано в Oxford Academic- Identification and quantitation of cobalamin and cobalamin analogues in human feces търси отговора точно на този въпрос.

Витамин B12 съдържа метален атом кобалт и затова се нарича кобаламин. Той се синтезира от микроорганизми, които освен него образуват и други форми, които са с подобна структура, но нямат ползи специално за човешкото здраве. В блога на aloha.bg сме публикували кратка информация за различните форми на витамин B12 Вътрешен фактор на стомаха, транскобаламин и хаптокорин помагат усвояването от организма на хората, но не разпознават псевдо-формите на витамин B12 и така ни предпазват от потенциално опасните им последствия.

Отделените от човек изпражнения съдържат огромен брой микроорганизми. Проведени през миналия век изследвания използват несъвършени методи и отчитат неусвоимите от човека форми като витамин B12. В проведено през 1984 г. изследване става ясно, че отделените за 24 часа изпражнения съдържат 5 микрограма от витамин B12, 100 микрограма неактивни форми и 200 микрограма фолиева киселина. Или това са 5% биосъвместим кобаламин. Нека отново да напомним, че за възрастен дневната доза е 2.4 микрограма, за бременни жени 2.6, а за кърмещи майки 2.8 микрограма.

Нито едно от проведените изследвания обаче не иденфицира точно колко от активните за човека форми на кобаламин се съдържат в човешките фекалии. С помощта на течна хроматография-масова спектометрия (LC-MS) вече това е възможно.

Взети са проби на секрети от 11 мъже и 9 жени в добро здраве на възраст от 19 до 80 г.

Количеството на витамин B12 и псевдо форми, открити в изпражненията на 18 изследвани контроли, които приемат всекидневно добавки с витамини показва изключително ниски нива във фекалиите им –средно 19 нанограма на грам влажна маса, което е 1,4% от 1309 ng/g мокро тегло за отделените псевдо форми.

Направен е и друг експеримент с участник, който е приемал по 1000 микрограма и друг, приемал 2000 микрограма всеки ден. Оказва се, че в тези случаи големи количества от погълнатия витамин B12 бива отделен като неактивни форми. Това предполага, че именно различните микроорганизми в червата могат да доведат до дефицит като превръщат активните форми в неактивни. В бъдеще следва да се направят допълнителни изследвания какво се случва при пациентите с различни стомашно-чревни заболявания. На базата от средна стойност около 100 грама дневно изпражнения би следвало активния кобаламин да бъде средно 100 нанограма/грам мокра маса, но отчетените стойности са средно 19 ng/g. Това подсказва, че около 81% от неабсорбирания витамин променя формата си в неактивни форми или се унищожава в стомашно-чревния тракт.

Най-честата причина за недостиг на витамин B12 е свързана с увреждането на стомашната лигавица от атрофичен гастрит, при което не се отделя транспортния протеин, наричан вътрешен фактор. Бактериалната инфекция с HelicoBacter pylori също може да доведе до намалена киселинност на стомашните сокове. Лекарствата против стомашни киселини (наричани още инхибитори на протонната помпа) също могат да доведат до дефицит на витамин B12 поради малабсорбция. След като стомашните киселини са с променено pH различни микроорганизми от храни и напитки могат да достигнат до тънките черва и да ги колонизират чрез свръхрастеж. 

Както споменахме витамин B12 се нарича кобаламин заради централния си атом – кобалт. Това е и единственият витамин, който съдържа в ядрото си метален йон. Сложната молекулна структура е с формула C63H88N14O14PCo.  Молекулата, която е свързана с кобаламина се нарича донор. Тя може да се свърже с няколко различни вида молекули и по тази причина съществуват различни видове на витамин B12.

Има 4 основни вида на витамин B12, които имат значение за човешкото здраве

  • Метилкобаламин (MetCbl)
  • Аденозилкобаламин (AdeCbl)
  • Хидроксокобаламин (OHCbl)
  • Цианокобаламин (CnCbl)

Псевдовитамин B12 или аналог е форма, която няма съществена биологична роля в човешкия организъм, но може да се намери като следа. Ето някои от десетките видове неактивни за хората форми:

  • Aquacobalamin – Витамин B12+H2О(вода)
  • Nitritocobalamin - B12 + nitrogen dioxide (NO2)
  • Nitrosocobalamin - B12 + nitric oxide (NO)
  • Sulfitocobalamin - B12 + sulfur trioxide (SO3)
  • Glutathionylcobalamin - B12 + glutathione (Прекурсор на коензима, който вероятно играе важна роля в противовъзпалителните и антиоксидантните процеси).

В миналото те са били причислявани също към биологично активния за хората витамин B12 и това е довело до твърденията, че определени водорасли, гъби и зеленчуци са изключително богат източник. Но както стана ясно, част от излишните количества на витамин B12 се складират в черния дроб и затова при веганите отнема месеци и дори години преди да се усетят симптомите на дефицит. Бактериалният свръхрастеж може да не предизвиква симптоми и също да продължава месеци наред, преди да бъде излекуван с подходящо хранене, прием на пробиотици или антибиотична терапия. 

За връзката между витамин B12, псевдовитамин B12 и състоянието на чревната флора има различни научни изследвания. 

В публикацията от 2015 г. Vitamin B12 as a modulator of gut microbial ecology се разглежда ролята на витамин B12 като модулатор за чревната микрофлора. В човешките черва има трилиони микроби, които са доминирани от 2 обширни групи - Bacteroidetes и Firmicutes. Те кодират над 100 пъти повече гени в сравнение с човешкия геном. Множество проучвания показват, че микрофлората в човешките черва също играе важна роля за предразположеност към определено заболяване и отговор на провежданото лечение. Това не е нова теория, защото още през 1885 г. Луи Пастьор предполага, че животните нямаше да са жизнеспособни, ако не са колонизирани от микроби. Тъй като по-голяма част от витамините не се произвеждат в достатъчни количества от човека, те се приемат чрез храната, която също съдържа микроби. Що се отнася до витамин B12, то образуването му е пряко свързано с определени щамове бактерии и археи. 

В дебелото черво на човека има множество бактерии, които могат да доведат до синтез на активен и неактивен витамин B12. Един от проблемите е, че активният витамин B12 е по-малко от 2% от общото съдържание на псевдовитамин B12 в изпражненията. Освен това активният витамин B12, произведен в дебелото черво не може да се усвои от човешкия организъм, защото рецепторите се намират малко по-нагоре - в илеума, който е крайната част от тънките черва. Но дори и човек да погълне собствените си изпражнения, както стана дума по-горе, той няма да се снабди с достатъчните количества витамин. Освен това няма да може да колонизира тънките си черва с тези щамове бактерии. 

Оказва се, че някои от микроорганизмите в човешките черва също искат да се нахранят с витамин B12. По тази причина пациентите със свръхрастеж на бактерии в тънките черва имат ниски нива на витамин B12 в серума. 

Учените проучват как биха могли да манипулират микрофлората в човешките черва с цел опазване на здравето. Засега най-бързата терапия е чрез поглъщането на определени антибиотици, които контролират отделни щамове бактерии. Приемът на пробиотици с живи бактерии може да подобри симптомите на стомашно-чревни заболявания, но понякога така внесените микроорганизми може да не бъдат интегрирани. Въз основа на проучванията от последните години, авторите на това изследване смятат, че витамин B12 и различните псевдоформи на витамина могат да повлияят на чревната микрофлора. В човешките изпражнения има до 8 различни псевдоформи на витамин B12. Но те не могат да бъдат разпознати от вътрешния фактор и съответно усвоени от човешкия организъм. Освен това приема на витамин B12 от добавки през устата може да повиши нивата на псевдовитамин B12 в изпражненията, което означава, че част от биологично активния B12 се преобразува в неактивни псевдоформи от чревните бактерии. Разбира се всично това се знае от десетилетия. 

Проучването от 1977 г. Production of Vitamin B12 Analogues in Patients with Small-Bowel Bacterial Overgrowth доказва, че дори пациентите да приемат таблетки с витамин B12 във формата Цианокобаламин, ако имат свръхрастеж на бактерии в червата ще страдат от дефицит, защото активният витамин B12 ще бъде превърнат в неактивни форми, които няма да бъдат разпознати и абсорбирани от рецепторите в крайната част на тънките черва. Това също може да доведе до тази смъртоносна в миналото форма на анемия и различни неврологични симптоми. 

Изследване от 1972 г. Competition Between Bacteria and Intrinsic Factor for Vitamin B12: Implications for Vitamin B12 Malabsorption in Intestinal Bacterial Overgrowth показва, че свръхрастежа на бактерии в тънките черва се конкурира с отделения от стомаха транспортиращ протеин (вътрешен фактор) за активните форми на витамин B12. Определени щамове бактерии използват кобаламина за растеж и развитие.

Опитите да се заобиколят проблемите с храносмилателната система започват почти веднага след откриването на витамина. Един от вариантите се състои в инжектиране с цел попадане директно в кръвообращението. 

През 1953 г. започват проучванията за безболезнен прием на витамин B12 през носната лигавица. Много от опитите се провалят. 

Публикувано през септември 2019 г. клинично проучване доказа, че капките за нос с витамин B12, произведени от CureSupport (Холандия), чийто вносител за България е онлайн магазин aloha.bg повишават серумните нива на витамина в кръвта и са подходяща алтернатива на инжекциите. Както уточнихме, витамин B12 има различни форми и можете да закупите онлайн Метилкобаламин или Хидроксокобаламин.

За съжаление само изследване на серумните нива на витамин B12 няма да покаже дали страдате от дефицит. Дори и резултатите да са в референтни стойности, това изследване показва количеството свободен в кръвообращението витамин, но не и този, който е биологично достъпен на клетъчно ниво. Ето защо се правят редица изследвания.

Стойности извън нормата на показателите RDW, MCV, ретикулоцити в стандартно изследване на пълна кръвна картина могат да покажат, ако вече са настъпили изменения в еритроцитите, вследствие на дефицит на витамин B12. 

Често малабсорцията на витамина поради проблеми със стомаха и червата води и до малабсорбция на желязо. Желязодефицитната анемия може да се развие преди анемията, причинена от липса на B12, защото в черния дроб има складирани достатъчно големи количества. От друга страна чернодробно заболяване може да доведе до неконтролирано изпускане на витамина в кръвообращението и фалшиво повишени стойности. Те не са симптом на здраве, а напротив. Ракът на черният дроб също води до повишени серумни стойности на витамин B12 дори в случаите, когато не сте приемали добавки. А същевременно на клетъчно ниво организмът страда от дефицит. При други видове рак не се отчитат повишени серумни нива и това доказва, че витамин B12 не е канцероген и не може да се счита за туморен маркер. Нещо повече, стойности милиони пъти над препоръчителната дневна доза от 2,4 микрограма (5 или 10 грама Хидроксокобаламин) се използват в спешната медицинска помощ като противоотрова при отравяне с цианид вследствие поглъщане на храна или вдишване на газове при пожар. Хидроксокобаламин се дава редовно на пожарникарите във Франция и е подходящ за детокс на пушачите, които могат да развият проблеми със зрението поради увреждане на оптичния нерв

Неврологичните симптоми на дефицит на витамин B12 са свързани с това кои нерви са увредени. 

Човешкият мозък е защитен механично от костите на черепа, а кръвно-мозъчната бариера служи като филтър за навлизащите вещества. Ето защо е толкова трудно лечението на някои психиатрични заболявания. За съжаление кръвно-мозъчната бариера може да спре и доставката на витамин B12 в мозъка. В изследване на мозъчни тъкани от човешки трупове става ясно, че болните от аутизъм и шизофрения имат 3 пъти по-ниски нива на витамин B12 в сравнение със здравите хора. Освен това серумните нива на витамина са били в норма, защото там се отчита витамина в кръвообращението на тялото, а не директно в мозъка.

Ето защо дефицитът на витамин B12 може да се свърже и с депресии, паник атаки, шизофрения, деменция, дори и при нормални серумни нива. Разбира се при жив човек няма как да бъде изрязана мозъчна тъкан, но емпиричния прием на витамина показва повишаване на броя на ретикулоцитите след броени дни, а симптомите постепенно изчезват. Това още веднъж потвърждава известната връзка мозък-черва. Здравето на червата дава отражение както на мозъка, така и на нервната система. 

Липсата на витамин B12 уврежда миелиновата обвивка на нервите. Ако са засегнати нервите около отделителната система това може да доведе до неволно изпускане на урина и / или изпражнения, при хора на всякакви възрасти. 

Загубата на равновесие може лесно да се установи чрез 30-секундния тест на Ромберг. Нестабилната походка и пълната инвалидизация също може да се дължат на липса на този водоразтворим витамин.

Когато са засегнати нервите, свързани с говорния апарат се получава дизартрия (говорни нарушения). 

Изтръпване на ръцете и / или краката, мравучкане, необясними болки и пробождания, това пак се дължи на увреждане на нервите.

Симптомите на дефицит на витамин B12 са десетки и както можете да се уверите може да са причинени от свръхрастеж на бактерии в тънките черва. 

Нека отново си припомним случая на Джесика Регнарт, която беше учудена как използване на антибиотици може да я прикове към леглото и да чувства хронична умора. Клинично изследване от 2019 г. доказа, че назалната форма на витамин B12, произведени от CureSupport помагат на пациенти със синдром на хроничната умора и фибромиалгия.