• Количката е празна

Защо да стимулираме блуждаещия нерв? 

2019-12-30

Човешкият мозък е един от най-сложно устроените органи в природата. И до днес много от функциите в него остават загадка. Къде точно се локализират мислите? С какво се отличават мозъците на великите гении? Съществува ли мозък в други части на тялото, например червата? 

Разположен под защитата на твърдите кости на черепа, сложно устроеният човешки мозък съдържа милиарди нервни клетки - приблизително колкото звездите в нашата галактика. С цел обмяна на информация и предаване на сигнали от мозъка излизат и се завръщат черепно-мозъчни нерви. Всеки черепно-мозъчен нерв има 2 разклонения - ляво и дясно. Но както ще се убедим по-късно тъй като вътрешните органи в тялото не са огледално симетрични (имаме едно сърце вляво, черен дроб вдясно и пр.) тези разклонения също не е задължително да са симетрични. Ако се вгледаме по-задълбочено в костите, които изграждат черепа, ще забележим, че в тях има дупчици и отвори, през които да преминават тези черепно-мозъчни нерви, както и кръвоносни съдове. 

За поставяне на диагноза лекари, невролози и други медицински специалисти провеждат различни изследвания на черепно-мозъчните нерви. Понякога дори мимиките на лицето могат да покажат увреждане. Нервите могат да бъдат компресирани поради повишено вътречерепно налягане, голям вътремозъчен кръвоизлив, нарастващ тумор, възпалителни процеси, различни вируси и инфекции, множествена склероза, травма, увреждане по време на хирургична операция и пр. 

Ето накратко кои са тези  черепно-мозъчни нерви:

  • I Черепно-мозъчен нерв - обонятелен. Снопчетата му се разполагат в обонятелната част на лигавицата на носа. 
  • II  Черепно-мозъчен нерв - зрителен. Изцяло сетивен нерв, който се намира в ретината на окото.
  • III Черепно-мозъчен нерв - очедвигателен. Отговаря за движението на очната ябълка. 
  • IV  Черепно-мозъчен нерв - макаричковиден. Отново е свързан с очите и отговаря за горния кос очен мускул. 
  • V  Черепно-мозъчен нерв - троичен. Нарича се още и тригеминален. Това е голям нерв, който се разделя на 3 отделни клона - очен, горночелюстен и долночелюстен. 
  • VI Черепно-мозъчен нерв - отвеждащ. Отново свързан с очите чрез регулацията на страничния прав мускул на окото.
  • VII Черепно-мозъчен нерв  - лицев. Той е смесен нерв с моторни, сетивни и парасимпатикови влакна. 
  • VIII Черепно-мозъчен нерв - слухово-равновесен нерв. Има 2 части - едната отговаря за слуха, а другата за равновесието.
  • IX Черепно-мозъчен нерв - езиково-гълтачен. Както подсказва името отговаря за движенията на езика и осъществяване на процесите на преглъщане. 
  • X Черепно-мозъчен нерв - блуждаещ нерв. Най-дългият от черепно-мозъчните нерви и с най-разнообразни функции.
  • XI Черепно-мозъчен нерв  - добавъчен. Единият от клоновете му се присъединява към блуждаещия нерв, а другия към някои от скелетните мускули.
  • XII Черепно-мозъчен нерв - подезичен нерв. Това е двигателен нерв, който регулира мускулите на езика. 

Докато повечето от черепно-мозъчните нерви са свързани с областта на главата и шията,  блуждаещия нерв е значително по-дълъг и достига до множество вътрешни органи. 

В тази публикация ще предоставим информация до какво води понижената / повишената му активност, както и начини по които да го регулираме. 

Блуждаещият нерв (Nervus vagus) е десетия черепномозъчен нерв, който започва с отделни коренчета в задната странична бразда на продълговатия мозък. Той има моторни, сетивни и парасимпатикови ядра. 

В зависимост от областите, които инервира, блуждаещият нерв условно е разделен на 3 части:

  • главово-шийна 
  • гръдна 
  • коремна

Ето някои от клоновете на главово-шийната част.

Менингеалният клон на блуждаещия нерв се разклонява в твърдата мозъчна обвивка на задната черепна яма.

Сетивният клон достига до кожата на ушния канал. Тактилната стимулация на нервните окончания в тази област води до забавяне на сърдечната честота.

Съединителни клончета на блуждаещия нерв го свързват с IX, XII и XII нерв.

Гълтачовият клон инервира мускулите на гълтача и на мекото небце, както и лигавицата на фаринкса. 

Езиковият клон влияе на лигавицата в областта на корена на езика. 

Горният гръклянен, ларингеален нерв се разклонява на 2 клона. Единият е свързан с гръкляна, а другият с лигавицата на ларинкса над нивото на гласните връзки. 

Сърдечният клон на блуждаещия нерв има 2 разклонения. Едното се намира в областта около ларинкса в шията, а другото достига до сърдечния сплит.

Клоновете на гръдната част на блуждаещият нерв са няколко.

Възвратният ларингеален нерв има ляво и дясно разклонение. Левият преминава около аортата на сърцето, а десният обикаля отпред, отдолу и отзад на дясната подключична артерия. Освен това двата клона се разполагат симетрично от двете страни на хранопровода и трахеята. 

Друг клон достига до сърцето.

Бронхиалният клон минава през трахеята, достига до белите дробове и се разклонява в стените на бронхите. 

Един от клоновете на блуждаещия нерв достига хранопровода. 

Коремните клонове на блуждаещия нерв достигат  до различни вътрешни органи.

Един от тях образува сплетение по предната стена на стомаха, от което се отделят разклонения към стомашната стена и към черния дроб. 

Част от десния блуждаещ нерв оформя задното стомашно сплетение и до достига до различни вътрешни органи - слезка, задстомашна жлеза (панкреаса), бъбреци, части от тънките черва и дебелото черво. 

Според публикация от 2019 г. на Live Science  / The Vagus Nerve: Your Body's Communication Superhighway блуждаещият нерв е като съвършена магистрала за пренос на информация между различни части на тялото и вътрешни органи до мозъка. Именно този нерв участва в множество функции на организма. След като напусне мозъка, блуждаещият нерв се разклонява в множество посоки към главата, шията и тялото и е отговорен за пренасяне на сензорна информация от кожата на ухото, контролира мускули, свързани с преглъщане и говорене, влияе дори на имунната система. Когато тялото не е под напрежение, блуждаещият нерв изпраща команди за забавяне на сърдечната честота и дишането и ускоряване на храносмилателните процеси. Преработването на храната в стомаха и червата изисква голямо количество енергия. Затова и след нахранване изпитвате приятна сънливост - блуждаещият нерв е подал своите сигнали в мозъка, защото освен в шията, неговите разклонения стигат до стомаха, червата и други вътрешни органи. Ако сте чували за връзката черва-мозък вече можете да си обясните отчасти на какво се дължи. Според последни изследвания бактериите, които живеят в червата също си комуникират с блуждаещия нерв и това влияе не само на приема на храна, но и на настроенията и реакцията на възпаление. 

Блуждаещият нерв играе роля в усещането за засищане при хранене. Промяна в сетивност на този нерв може да доведе до увеличаване на приетата храна и съответно наднормено тегло и затлъстяване. 

Тъй като част от разклоненията на този нерв са разположени в областта на гърлото и езика, при бъркане в гърлото и дърпане на езика се задействат рефлексите за повръщане. От друга страна бактериалните инфекции в стомашно-чревния тракт също причиняват както диария, така и повръщане с цел по-бързо изхвърляне на патогените микроорганизми. 

Ето няколко удивителни факта за блуждаещия нерв според Mental Floss / 9 Fascinating Facts About the Vagus Nerve 

Блуждаещият нерв предпазва от възпаление. Обикновено след нараняване или заболяване започват възпалителни процеси, които в известна степен са полезни, защото привличат различни видове клетки на имунната система. Но когато възпалението е прекалено силно може да се стигне както до различни автоимунни заболявания, така и до забавено възстановяване на увредените тъкани. Блуждаещият нерв образува голяма мрежа от влакна, които се разпростират от главата, та чак до дебелото черво. Те действат като шпиони, които следят за специфични сигнали за възпаление. Мозъкът започва да отделя противовъзпалителни невротрансмитери, които да регулират реакцията от страна на имунната система. Това е важно за болните от ревматоиден артрит, болест на Алцхаймер и др. Симптомът на раздразнените черва също може да бъде облекчен чрез стимулиране на блуждаещия нерв. 

Блуждаещият нерв помага за запазването на спомените и укрепва паметта. Това се дължи на освобождаването на невротрансмитера норепинефрин в амигдалата. Както ще видим по-късно, стимулирането на този нерв облекчава симптомите на различни невро-психични състояния. 

Блуждаещият нерв участва в дишането. Неговите разклонения достигат до белите дробове. С помощта на невротрансмитера ацетилхолин, отделян от блуждаещия нерв се регулират процесите на вдишване и издишване. Понякога прекаленото използване на Botox може да прекъсне производството на ацетилхолин и да причини проблеми с дишането. Един от начините за стимулация на този нерв се дължи именно в промяна в дишането. 

Блуждаещият нерв е свързан със сърдечната дейност. Той е отговорен за контрола на сърдечната честота (пулса), а освобождаването на ацетилхолин забавя пулса. Чрез променливите данни на сърдечната честота лекарите могат да извлекат повече информация за устойчивостта на сърцето и състоянието на блуждаещия нерв. 

Блуждаещият нерв е важен за почивката и покоя. Когато не е нужно да сме активни, да се борим и да се защитаваме, именно блуждаещият нерв освобождавайки ацетилхолин кара тялото да си вземе почивка. Тези сигнали достигат и до вътрешните органи и така се отделят още протеини и ензими като пролактин, вазопресин, окситоцин. Както има хормони на стреса, които ни провокират да се бием или да бягаме, така има и сигнали, които ни позволяват да се потопим в пълен релакс. Така хората с по-активен блуждаещ нерв могат да се възстановят по-бързо след стрес, нараняване или заболяване. Скоро след неприятно събитие тялото им се регенерира благодарение на мощното отделяне на ацетилхолин. 

Блуждаещият нерв участва във връзката между червата и мозъка. Това се случва с помощта на специфични електрически импулси, които от стомашно-чревния тракт достигат до мозъка. 

Защо и как да стимулираме блуждаещия нерв? 

Публикацията Vagus Nerve Stimulation Dramatically Reduces Inflammation допълва ползите от стимулацията на Vagus Nerve. Този нерв подпомага доброто настроение и държи безпокойството и депресията под контрол. Проучвания показват, че активността на този нерв се свързва с по-алтруистично поведение и осъществяването на по-близки връзки между хората. Блуждаещият нерв ни помага да комуникираме като от една страна спомага чуването на човешка реч, от друга влияе на говора и не на последно място спомага в изразяването на емоциите чрез лицето. Когато е увреден този нерв може да доведе до повишена сънливост, умора, загуба на апетит, тревожност, депресивни състояния, намалена мотивация, невъзможност за концентрация и пр. 

Проучвания доказват, че блуждаещия нерв насърчава функциите на бъбреците. Той увеличава притока на кръв и помага за контрол на глюкозата, а след това подобрява филтрирането на кръвта. Активирането на нерва води до отделяне на допамин в бъбреците, който детоксикира натрия и по този начин понижава кръвното налягане. Той е свързан и с пикочния мехур, а при промени в активността му могат да доведат до по-често уриниране. 

В храносмилателния тракт блуждаещия нерв увеличава секрецията на храносмилателни сокове, влияе на киселинността на стомаха и движението на червата. Намалената им перисталтика може да повиши риска от синдром на раздразнените черва. Нервът е от решаващо значение за гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), защото контролира киселинността в стомаха и хранопровода. Разклонения на блуждаещия нерв са свързани с лигавицата в устната кухина и влияят на вкуса и отделянето на слюнка. 

Блуждаещият нерв е свързан и със задстомашната жлеза (панкреаса). Съответно от него също зависи контрола на кръвната захар в панкреаса и черния дроб. Освен това спомага за отделянето на жлъчни сокове, които водят до освобождаване от токсини и разграждане на мазнини. 

Стимулирането на блуждаещия нерв подобрява контрола над кръвното налягане и пулса. 

При силна болка в очите се събират сълзи именно след реакция на този нерв. 

При жените блуждаещия нерв е свързан и с шийката на матката и вагината. Той участва в усещането за оргазъм и контролирането на фертилността. 

Някои от симптомите на понижена активност на блуждаещия нерв са:

  • затруднения на когнитивните функции
  • безпокойство, депресия 
  • поглъщане на големи количества храна поради липса на усещане за ситост и съответно наддаване на тегло
  • синдром на раздразнените черва
  • пикове в сърдечния пулс
  • хронична умора 
  • забавено изпразване на стомаха
  • трудност при преглъщане
  • дефицит на витамин B12
  • киселини в стомаха

Има данни, че стимулирането на блуждаещия нерв може да помогне при:

  • болест на Паркинсон и Алцхаймер
  • мигрена
  • тревожни разстройства
  • множествена склероза
  • отслабване на паметта
  • тежки психични заболявания
  • аутизъм
  • шум в ушите
  • наднормено тегло и затлъстяване
  • булимия
  • фибромиалгия
  • хронична сърдечна недостатъчност
  • лошо кръвообращение 
  • пропускливи черва

Има различни естествени методи с различна ефективност за стимулиране на блуждаещия нерв. 

Пеене, тананикане, скандиране и пр. вокални техники повишават активността. Когато пеете осигурявате поемането и издишването на големи струи въздух, които активират нерва в задната част на гърлото. Хоровото пеене също увеличава нивата на окситоцин, които предизвикват усещане за възторжена радост и щастие. 

Студът в известна степен също може е също приятел на блуждаещия нерв. Когато телата ни се приспособяват към студа, a реакцията за борба или бягство намалява. Съответно се увеличава активността на парасимпатиковата нервна система за почивка, която се управлява от блуждаещия нерв. Шоковото излагане на ниски температури стимулира нерва. Можете например да наплискате лицето си със студена вода, но по-ефективно е да потопите за няколко секунди лицето си в леген с ледена вода. 

Според някои данни някои видове медитации също стимулират блуждаещия нерв, както и практикуването на йога. 

Положителните социални взаимоотношения също могат да окажат полза. 

Бавното и дълбоко дишане и отделни дихателни техники също може да стимулират активността на този нерв. Причината е, че в сърцето и шията има специални рецептори, които информират мозъка за кръвното налягане. След активиране на блуждаещия нерв се понижават както кръвното налягане, така и пулса. Според някои данни бавното ритмично дишане повишава чувствителността на този тип рецептори. В резултат от това кръвното налягане се понижава, намалява и тревожността. За да усети ефекта, средностатистическият възрастен човек трябва да намали броя на вдишванията до 5-6 в минута и да диша и с корема. 

Смехът също може да стимулира блуждаещия нерв. От друга страна трябва да се внимава да не се стигне до свръхстимулация, за която ще стане дума по-надолу. Понякога стимулирането на нерва води до неконтролируем смях. 

Масажирането на определени точки във врата може да стимулира нерва. Това може да се използва при бебета, които не наддават на тегло поради проблеми със стомашно-чревния тракт. 

Повишаването на слюноотделянето е също добър метод за стимулация. Опитайте се максимално да се отпуснете и да си представите например сочен лимон. Когато устата започне да се пълни със слюнка, отпуснете езика си колкото се може по-дълго. 

Стимулирането на блуждаещия нерв може да се извърши и с помощта на устройства с електрически импулси. Публикацията на Mayo Clinic / Vagus nerve stimulation дава още информация за хирургичната манипулация, кои заболявания се повлияват благоприятно, както и за страничните ефекти. 

Блуждаещият нерв може да доведе до редица неприятни симптоми и дори припадък. За разлика от много други причини за припадък, това не е знак за сериозен проблем. При самото падане обаче може да нараните главата и тялото си. Известен е като вазовагален синкоп и участва във вазовагалната реакция. Според публикация на Mayo Clinic / Vasovagal syncope  e вид хиперактивност на блуждаещия нерв. И тъй като той преминава през множество тъкани и органи, причините може да са много. Намаленият приток на кръв към мозъка може да причини кратковременна загуба на съзнание. 

Преди да припаднете поради вазовагален синкоп, може да изпитате:

  • побледняване на кожата
  • замаяност
  • стесняване на зрителното поле, замъгляване на зрението
  • гадене
  • усещане за горещи вълни 
  • студена, лепкава пот
  • прозяване

След като припаднете близките до вас хора могат да забележат странни движения на тялото, забавен пулс, разширени зеници. Възстановяването става бързо, но ако станете прекалено скоро е възможно в рамките на 30 минути да припаднете отново. И тъй като блуждаещия нерв е свързан с пикочния мехур и червата при припадане може да изпуснете неволно урина или изпражнения, състоянието се нарича още инконтиненция. Някои малки деца се напишват и от силен страх без да припадат, отново при свръхстимулиране на блуждаещия нерв. Ако чувствате, че ще припаднете е добре да легнете и да повдигнете краката си, за да осигурите добро кръвоснабдяване на мозъка

Вазовагалният синкоп може да бъде предизвикан от различни причини:

  • виждане на кръв, дори и не собствена
  • вземане на кръв
  • поставяне на инжекция
  • страх от увреждане на тялото
  • дълго излагане на топлина
  • болки в червата 
  • силно емоционално напрежение

В миналото често са се извършвали хирургични операции за отрязване на части от блуждаещия нерв. Тъй като названието му е Vagus nerve, процедурите са известни като ваготомия. Някои от разклоненията на блуждаещия нерв достигат до стомаха. В миналото се е считало, че излишната секреция на стомашни киселини в стомаха води до язви. Чрез ваготомията се обезвреждали париенталните клетки в стомашната лигавица, които произвеждат киселините. 

В блога на aloha.bg писахме за откриването на бактерията Helicobacter pylori. Оказва се, че тази бактерия е отговорна за множество пептични язви и може да се лекува с помощта на антибиотици и други алтернативни методи. 

В последните години ваготомия се извършва много по-рядко, защото киселинността на стомашните сокове може да бъде регулирана с H2 блокери като Ранитидин, Циметидин, Фамотидин и инхибитори на протонната помпа  като Омепразол, Лансопразол, Рабепразол, Пантопразол и др. Те от друга страна също влияят на усвояването на витамин B12. 

Освен това ваготомията води до спиране на производството на вътрешен фактор, вид транспортен протеин за витамин B12. 

Известно е, че хроничният алкохолизъм може да причини неврологични увреждания, включително и на блуждаещия нерв. 

Хората с инсулинозависим диабет също могат да развият различни неврологични увреждания. Ако блуждаещият нерв е увреден някои от симптомите са гадене, подуване на корема, диария, забавено изпразване на стомаха и пр. 

Има ли връзка между витамин B12 и състоянието на блуждаещия нерв? 

Витамин B12 е единствения витамин, който съдържа метален йон (кобалт) в ядрото си. Затова се нарича кобаламин. От своя страна този йон кобалт може да се свързва с различни групи и затова съществуват различни форми на витамин B12. Биоактивните коензимни форми са 2 - Метилкобаламин  и Аденозилкобаламин. Хидроксокобаламин  е форма на витамин B12, която може да се превръща в Метилкобаламин и Аденозилкобаламин. Цианокобаламин е синтетична форма на витамин B12, която е евтина, устойчива на светлина и топлина и се използва в много от мултивитамините. Основният ѝ недостатък е, че при метаболизиране натоварва организма с токсични цианидни групи. 

Витамин B12 участва в съзряването на червените кръвни клетки в костния мозък. Липсата на този витамин от група B може да доведе до промяна в големината, формата и еднородността на еритроцитите - мегалобластна анемия. Настъпилите изменения могат да се идентифицират с промяна на стойностите на RDW, MCV, MCH в изследването на Пълна Кръвна Картина (ПКК). Морфологията на еритроцитите е допълнително изследване, което показва до каква степен са пораженията.

Най-многобройните бели кръвни клетки са неутрофилите. Те са част от имунната система на организма. Липсата на витамин B12 може да доведе до промяна в ядрата на неутрофилите и съответно намаляване на способността на организма да се пребори с бактерии, вируси и гъбички. 

Витамин B12 участва в изграждането на миелиновата обвивка на нервите. 

Важно е да се уточни, че около 30% от хората с неврологични увреждания, причинени от дефицит на витамин B12 нямат изменения в стойностите на кръвната картина. Това може би отчасти се дължи на обогатяването на множество храни с фолиева киселина. Тя участва в някои метаболитни процеси като кофактор заедно с витамин B12. Така докато анемията е избегната, неврологичните увреждания прогресират незабелязано. 

В зависимост какъв нерв е увреден се проявяват различни симптоми.

  • Ако е увреден оптичния нерв се появяват проблеми със замъгляване на зрението, цветна слепота и дори пълно ослепяване. 
  • Ако са засегнати нерви, които отговарят за говорния апарат се появява дизартрия
  • Ако са увредени нерви в близост до пикочния мехур се появява инконтиненция на урина.
  • Ако са увредени нерви в гръбначния стълб човек не може да пази равновесие, може да усеща парализа на ръцете и / или краката. 
  • Ако е засегнат троичния нерв, може да се проявят изкривявания на лицето, неспособност за говор и пр. 

Вече споменахме колко много разклонения има блуждаещия нерв. Той също може да бъде засегнат от дефицит на витамин B12. Тъй като този нерв е свързан с тънките черва и дебелото черво, пациентите могат да изпитат различни симптоми - от диария до тежък запек. 

Според публикацията на Health Fully / Gastroparesis as a Cause of Vitamin B-12 Deficiency гастропареза е състояние, при което мускулите на стомаха не изпълняват функциите си правилно и това пречи на стомаха да се изпразни за определеното време.  Някои от симптомите на гастропареза с подуване на корема и усещане за ситост още след изяждане на няколко хапки, гадене, повръщане, стомашни киселини, резки промени в кръвната захар, необяснимо отслабване, дехидратация. 

Гастропарезата също се причинява от увреждане на разклонения на блуждаещия нерв, които са в тази област. Ако имате гастропареза има голяма вероятност и да развиете и дефицит на витамин B12. Това се дължи на спирането на отделяне на вътрешен фактор от клетките на стомашната лигавица. 

Симптомите на дефицит на витамин B12 са разнообразни. Сред тях са:

В публикацията от 2011 г. на Oxford Academic / Unexplained chronic cough and vitamin B-12 deficiency се разследва още един необикновен симптом на витамин B12, а именно хронична кашлица, която не се поддава на друго лечение. За целта са избрани 27 пациента със серумен витамин B12 под 200 pmol / L и повишен хомоцистеин над 13.5 μmol/L. 

За сравнение участват и 15 пациенти без дефицит на витамин B12. 

Тъй като неврологичните увреждания се лекуват по-дълго, пациентите с дефицит в продължение на 2 месеца приемат витамин B12. 

Преди започване на добавките пациентите с дефицит имат средната концентрация на витамин B12 от 146 pmol / L (от 128 до 164 pmol / L), a пациентите без дефицит имат средна концентрация 349 pmol / L. Причините за дефицит са спазването на строга веган диета и  намалена киселинност на стомашните сокове. Нито един от пациентите няма пернициозна анемия. 

След направени биопсии се оказва, че пациентите с дефицит на витамин B12 имат по-тънък епителен слой в орофаринкса и по-малък брой нервни влакна с миелинова обвивка. След добавянето на витамин B12 серумните концентрации се повишават, а кашлицата значително се подобрява или изобщо изчезва. При другата група пациенти с кашлица, които нямат дефицит на витамин B12 не се отчита подобрение.

Известно е, че липсата на витамин B12 предизвиква различни неврологични увреждания като миелопатия, периферна невропатия, оптична невропатия, деменция както и парализа на гласните струни. В този случай облекчаването на кашлицата се обяснява с възстановяване функциите на блуждаещия нерв. 

Назалната форма на витамин B12 - Метилкобаламин или Хидроксокобаламин навлиза в рамките на 60 минути в кръвообращението като заобикаля всички проблеми на храносмилателната система. Можете да го използвате както срещу анемия, така и за да спрете разрушаването на миелиновите обвивки на нервите и да се предпазите от необратими неврологични увреждания. Витамин B12 може да стимулира леко и блуждаещия нерв, чиито разклонения преминават през главата, шията и множество вътрешни органи.