• Количката е празна

Част от книгата Biohacker’s Flu Guide 

2020-03-16

Откакто свят светува върлуват различни вируси, зловредни бактерии и упорити гъбични инфекции. Някои от заболяванията покосяват първо животните и след мутация заразяват хората като започват разпространение от човек на човек по въздушно-капков път. В последните години можем за часове да достигнем до другия край на света. Това е нещо немислимо за предните епохи. Недостатъкът се състои в това, че така се пренасят множество заразни заболявания. Но пък в последните 100 години човечеството бележи напредък по отношение на медицината - имаме съвременни антибиотици за справяне с бактериалните инфекции, които в миналото са довели до смъртта на 1/3  от световното население както е в случая с Черната смърт - пандемия от чума, причинена от бактерията Yersinia Pestis. Днес подобна бактериална инфекция може да се лекува в голям процент от случаите успешно именно с антибиотици. През 30-те и 40-те години на XX в. се осъществява и същински бум в откриването на различните витамини, в изолиране на молекулярната им формула и промишления им синтез в големи количества. В миналото хората са умирали от злокачествена (пернициозна) анемия, а сега тя се лекува успешно с прием на витамин B12. Освен това сега имаме съвременни антивирусни препарати. Нека да не забравяме и ваксините, чиито ползи и странични ефекти са причина за разгорещени дебати. Но именно с тяхна помощ смъртоносни в миналото заболявания, които са водели до масово обезлюдяване на населените места, са почти или напълно изкоренени. 

Въпреки всичко това бактериите усъвършенстват механизмите си за защита от действието на най-често срещаните антибиотици, а антибиотичната резистентност кара учените да търсят нови алтернативни методи за лечение на подобен тип инфекции. Лекарите също следва да се въздържат да предписват антибиотици в случаи, когато не е наложително. Вирусите също мутират и преминават междувидовата бариера. 

В публикацията за най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството дадохме повече информация за най-значимите заразни заболявания. 

  • Черната смърт е чума, причинена от бактерия, която в периода 1331-1353 г. е убила 70-200 милиона души или 30-60% от населението в световен мащаб
  • Епидемия от специален щам бактерия от рода Салмонела в периода 1545-1580 г. е убила 7-17 милиона души
  • Чума, отново причинена от бактерия е убила около 50 000 в периода 1738-1740 г. 
  • Едра шарка, причинена от вирус в Америка води  до смъртта на около 30% от населението в периода 1775-1782 г.
  • Пандемия от холера (бактерия) убива около 100 000 души в Азия в периода 1817-1837 г.
  • Епидемия от петнист тиф убива 20 000 души в периода 1847-1848 г.
  • Пандемия от грипен вирус убива около 1 милион души в периода 1889-1890 г.
  • Испанският грип убива около 2 милиона души в периода 1957-1958 г.
  • Грип Хонконг убива около 1 милион души в периода 1968-1969 г. 
  • ХИВ / СПИН от 1960 до днес е убил над 30 милиона хора
  • Огнище на ТОРС (SARS) вид коронавирус е убило под 1000 души в периода 2002-2004 г.
  • Пандемия от свински грип е убила над 200 000 души през 2009 г.
  • Огнище на холера в Хаити е убила около 10 000 души от 2010 г. досега
  • Огнище на морбили в Конго е убила под 10 000 души от 2011 г. досега 
  • Вирусът Ебола е убил над 11 000 души в периода 2013-2016 г.
  • Свински грип от Индия (щам H1N1) е убил над 2000 души през 2015 г.
  • COVID-19 - данните се актуализират, но смъртните случаи са хиляди 

Според публикацията на bTV новините - Кои са най-смъртоносните пандемии? от март 2020 г. испанският грип взема огромен брой жертви, повече от убитите по време на Първата световна война.

Като погледнем хронологията на епидемиите и пандемиите ще отчетем, че в последните години също възникват нови и опасни заболявания, но броят на смъртните случаи остава сравнително нисък в сравнение с периодите на война и прединдустриалната ера. 

Biohacker's Flu Guide Ebook  Електронната книга Biohacker's Flu Guide (e-book) беше безплатна за ограничен период от време и екипът на online магазин aloha.bg успя да я свали. Електронната книга сега е платена и в рамките на 58 страници ще научите.

  • начини на предаване на вирусни и бактериални заболявания
  • какво представлява имунната система и как функционира
  • стратегии на поведение с цел укрепване на имунната система
  • хранителни вещества, храни, добавки и билки, свързани с имунната система
  • храни и вещества, които могат да отслабят имунната система
  • често използвани хранителни добавки и лекарства, които не обещават превенция на инфекцията 
  • технологични и практически способи за предотвратяване на инфекции
  • начини за пречистване на въздуха и адекватна дезинфекция
  • лабораторни изследвания за откриване на инфекции
  • безопасно пътуване със самолет
  • рецепти за приготвяне на храни, които поддържат имунната система 

Това е най-изчерпателното ръководство, чиито теми са свързани с естествени и технологични методи за предпазване от инфекции. Базира се на над 260 научни статии и резюмета, главно мета изследвания, публикувани в авторитетни научни източници през последните няколко години. 

Ето част от текста на книгата Biohacker's Flu Guide.

Книгата има за цел да ви запознае с различни начини как да се справите по-ефикасно с подобни предизвикателства. За целта е нужно да повишите знанията си за различните патогени, биохимичната основа за начина на инфектиране и потенциални начини как да намалите щетите, които нанасят на организма. 

За целта трябва да подготвите тялото и имунната система да станат по-силни още преди да е настъпил контакт с потенциалната причина за заболяване.

Опитайте се да предотвратите заразата, която идва от външната среда с максимално възможно избягване на затворени пространства с множество хора. Не пропускайте да мието старателно и продължително ръцете си. с вода и сапун, който може да разтвори мастните обвивки на множество вируси. Можете да използвате и дезинфектант за ръце на основата на спирт, който не изисква последващо измиване на ръцете. Не докосвайте очите, носа и устните си, защото има опасност да пренесете бактерии и вируси, които по-бързо да навлязат в тялото и да покосят белите дробове и други вътрешни органи. 

Ако вече сте се разболели по-добре останете вкъщи в условията на доброволна карантина. Така ще забавите разпространението на болестта и възникването на епидемия / пандемия. Поддържайте имунната си система силна, за да се справите по-бързо с болестта и да нямате сериозни увреждания. 

Опитайте се ускорите възстановяването и да избегнете появата на вторични инфекции. 

Предаването на патоген на хора може да се случи директно от диви животни,  от огнище в селскостопански животни и дори от домашни любимци. След като бъде премината бариерата между животното и човека, заболяването може да се разпространява много по-лесно от човек на човек. Тази тема е особено актуална в епоха с мегаполиси и градове с изключително висока гъстота на населението. 

Всяка година се отчитат над 1 милиард случая на зоонози. Повечето от тях (около 94%) са причинени от РНК вируси, които са много повече от ДНК вирусите. 

Дивите животни могат са източник на до 91% от зоонозите, домашните животни на 34%, а 25% могат да се предават както от диви, така и от домашни животни. Затова ловът на диви животни и контрабандата на застрашени видове могат да са източник на впечатляваща по размерите си пандемия. 

Ето някои примери на зоонози

  • бяс - пренасян от лисици, миещи мечки, прилепи
  • Близкоизточен респираторен синдром (Middle East Respiratory Syndrome - MERS) - пренася се от камили и прилепи
  • Грип от птици и патици
  • ТОРС - Тежък остър респираторен синдром, на английски език SARS - Severe Acute Respiratory Syndrome - пренася се от прилепи и палмова цибетка (вид хищни бозайници с големина на котка, които живеят в Южна и Югоизточна Азия) 
  • Ебола - пренася се от маймуни, прилепи
  • Хантавирус - пренася се от гризачи
  • Жълта треска - пренася се от комари и маймуни
  • ХИВ / СПИН - пренася се от човекоподобни маймуни
  • Хендра вирусна инфекция - пренася се от коне и плодоядни прилепи 
  • Треска Зика - пренася се от комари
  • Коронавирус Covid-19 - пренася се от прилепи

Повечето от тези вируси може да са смъртоносни след като преминат междувидовата бариера, защото са нови и имунната система няма достатъчно време, за да се адаптира и да го унищожи.

Думата “имунитет” произлиза от латинската дума immunis, която означава освободен. Най-общо казано, имунитетът се състои от всички защитни системи на тялото, които имат цел да освободят организма от инфекции, токсини и чужди вещества. 

Имунната система може да бъде разделена на 2 основни части:

Вроденият имунитет е това, с което се ражда човек. Той може да бъде повлиян от поставените ваксини, както и от чужди вещества и микроби, на които човек е изложен през живота си. Вроденият имунитет се задейства бързо, ефективно и последователно с помощта на антиген-представящи клетки (дендритни клетки, макрофаги, В-клетки), неутрофили и други общи механизми за защита. 

Адаптивният имунитет е това, което човек научава през целия си живот чрез атаката на различни патогени. Отговорът от страна на имунната система не е толкова бърз като на вродения имунитет и може да отнеме няколко дни. Адаптивният имунитет може да се раздели на клетъчно медииран и хуморален (на течности) с помощта на Т-клетки (клетки убийци и помощници) и B-клетки, които произвеждат антитела. 

Може би сте забелязали големи разлики в реакцията на хората спрямо различни инфекциозни заболявания. В някои случаи човек няма никакви симптоми, но може да пренася заразата на други хора. Друг вариант е заболяването да протича с леки симптоми, които изчезват в рамките на няколко дни. А в някои случаи симптомите са толкова тежки, че отнема седмици, преди имунната система да успее да неутрализира зловредния патоген. Имунната система реагира мълниеносно, когато открива вече срещан патоген и има изработени механизми как да се справи с него. Но ако този патоген е напълно непознат са нужни дни и седмици за откритието му от страна на адаптивната имунна система, маркирането му като опасен и изготвянето на успешна стратегия за унищожаване. От друга страна патогените също могат да мутират и претърпяват различни промени, за да затруднят елиминирането си от страна на имунната система. Съществуват и някои вируси, които успяват да се скрият от имунната система и при рязък спад от нейна страна се активират (ХИВ, херпес, папилома вирус и др.)

В последните десетилетия се отчита рязък скок на лекарствата, които унищожават различни патогени. Например най-често бактериите се убиват с антибиотици, размножаването на вирусите се потиска с антивирусни средства, рецепторните антагонисти могат да блокират пътя им за развитие. Ваксините имат за цел да въведат патогена, който умишлено е отслабен и значително по-лесен за неутрализиране. Целта е когато в организма постъпи истински и здрав патоген имунната система да го разпознае и бързо да задейства изработените вече механизми за елиминиране. Но тъй като ваксините са предмет на ожесточени дебати, тук няма да разглеждаме ефективността и страничните им ефекти. 

От векове е известно, че треска и различни инфекции, протичат много по-леко в детството, а след това осигуряват траен имунитет на възрастните хора, които може да имат хронични заболявания и да се възстановят по-трудно. Но от друга страна вируси като морбили могат да “изтрият паметта” на имунната система и така организма да е уязвим и към други заболявания. Естественото протичащите инфекции може да са като нож с 2 остриета. От една страна помагат на имунната система да разпознае конкретния патоген и да изработи механизми за неутрализиране, но от друга страна могат да задълбочат хронични заболявания и да отслабят цялостно организма.

Тази публикация се фокусира върху различни стратегии за изграждане на защита срещу зловредни натрапници, още преди да започнат да се размножават и да предизвикват сериозни заболявания. 

Глутатион е един от най-важните антиоксиданти в отделни бактерии, растения, гъби, животни и човека. Той може да предотврати уврежданията на клетките от свободни радикали, пероксиди, формалдехид, токсични метаболити и тежки метали като кадмий. Въпреки че всички клетки в животните могат да образуват глутатион, най-големи количества се синтезират в черния дроб. 

В растенията глутатионът участва в управлението на стреса и намалява отровния водороден пероксид. Освен това помага на растенията да се справят с отделни щамове бактерии. Можем да намерим глутатион в богатите на сяра храни - бамя, броколи, брюкселско зеле, карфиол, чесън, кромид лук. Глутатион има и в яйцата. 

Съществуват противоречиви данни за биоактивността на приетия чрез храна глутатион и затова не винаги приема на хранителни добавки оправдава очакваните положителни ефекти. Приемът на аминокиселини като цистеин, глутамин и глицин, които са като градивни елементи на глутатион, може да повиши нивата му. 

Витамин С (аскорбинова киселина) също е вид антиоксидант и може да предотврати изчерпването на глутатион. Витамин D3 също може да повиши нивата на глутатион в мозъка. 

Глутатионът улеснява метаболизма на ксенобиотици. Те са химични вещества, които не се произвеждат по естествен път и не се очаква да присъстват в организма или пък вещества, които присъстват в многократно по-високи концентрации от обичайното. Ксенобиотиците могат да се разделят на канцерогени, лекарства, замърсители на околната среда, добавки за подобряване на храните (т. нар. Е-та), въглеводороди, пестициди и др. 

Ниски нива на глутатион се отчитат при рак, ХИВ / СПИН, сепсис, травми, изгаряния, прекалено много атлетични тренировки и в дълги периоди на гладуване. 

S-аденозилметионин (SAMe) участва в трансфера на метилова група и също може да увеличи нивата на глутатион при хора, които има дефицит. 

Автофагия или автофагоцитоза произлиза от 2 гръцки думи, които означават самопоглъщащ се и кух. Това е естествен, регулиран механизъм на клетката, която премахва ненужни или нефункционални компоненти. Това позволява правилното разграждане и рециклиране на компоненти на клетъчно ниво.  

Лизозомите играят важна роля в процесите на автофагия. Те са клетъчни органели, които усвояват вещества, проникнали в клетката и при нужда рециклират вътреклетъчните (пептиди, нуклеинови киселини, въглехидрати и липиди). Лизозомите могат да се сравнят със система за изхвърляне и рециклиране на отпадъци чрез усвояването на остарели или неизползвани материали в цитоплазмата. Лизозомите съдържат повече от 60 различни ензими и над 50 протеина на мембраната. Образуването на тези ензими в лизозомите се контролира от гени. Генетичните мутации могат да са първоизточника на повече от 30 различни генетични увреждания при хората (невродегенеративни, ракови, сърдечно-съдови заболявания, ускорени процеси на остаряване и пр.) и се получават след натрупване на специфични вещества поради невъзможност за тяхното разграждане от страна на лизозомите. 

Освен че могат да разграждат полимери, лизозомите могат да се слеят с други органели и да усвояват големи структури и раздробени части от клетки. 

Зловредните патогени използват различни начини, за да успеят да преодолеят клетъчната стена и да навлязат в цитоплазмата на клетката. Лизозомите имат важна роля за имунната система, защото могат да разграждат вируси или бактериите, които са били погълнати от макрофагите. Намалената активност на лизозомите води до увеличаване на инфекциите, предизвикани от вируси, включително и ХИВ. 

Лизозомите участват в група от генетично наследени дефицити или мутации, които се наричат болести на лизозомно съхранение. Смята се, че от подобни заболявания страда 1 от 5000 човека, но вероятно честотата на заболяване е много по-висока, защото голяма част от хората са с неправилно поставена диагноза. Най-често засегнатите органи са мозък, кости, хрущяли, някои вътрешни органи. Например когато се натрупа глюкозилцерамид от мастни киселини са засегнати далака, черния дроб, бъбреците, белите дробове, мозъка и костния мозък. При заболяването се отчитат синини, умора, анемия, ниско ниво на тромбоцити в кръвта, остеопороза, увеличаване на размерите на черния дроб и далака. От 2017 г. има възможност да се приемат медикаменти за лечение на 8 от 50-60 известни заболявания, свързани с лизозомното съхранение. 

Освен за разграждане на полимери и органели в клетката, лизозомите участват и в различни процеси - секреция, възстановяване на плазмената мембрана, клетъчна сигнализация и енергиен метаболизъм. 

Йошинори Осуми е роден през 1945 г. и е клетъчен биолог от Япония, чийто многобройни разработки са свързани с процесите на автофагия. Това е процес, при който клетките унищожават и рециклират части от самите себе си. Ученият е носител на редица престижни награди. 

Според информация от 2016 г. на nobelprize.org Йошинори Осуми започва своите експерименти още през 90-те години. За целта той използва хлебни дрожди, за да да идентифицира гените, необходими за автофагия. След като изяснява основните механизми за автофагия в хлебните дрожди, японския учен доказва, че и човешките клетки имат способностите да изпълняват процеси на автофагия. Това откритие показва как чак човек може да се адаптира към глада и да реагира на инфекция. 

Клетките в човешкото тяло имат различни специализирани компоненти. Липозомите например съдържат ензими, които могат да разградят протеини, въглехидрати и липиди. В клетките е открит и нов тип везикул, който се нарича автофагозома и може да погълне увредени части от клетката. Накрая тази автофагозома се слива с лизозомата, а погълнатите частици могат да се разградят на по-малки съставни елементи. По този начин клетката може да си осигури още хранителни вещества и градивни елементи за обновяването си. 

Благодарение на разработките на Йошинори Осуми днес знаем, че и при хората автофагията може бързо да осигури суровини за производство на енергия и градивни елементи за обновяване на клетките. Автофагията е от съществено значение на клетъчно ниво при гладуване и други видове стрес. След инфекция автофагията разгражда проникналите в клетките бактерии, вируси и патогени.  

При наличие на заболяване автофагията е част от адаптивната реакция към стреса и обикновено подпомага оцеляването на клетката. Има случаи обаче, когато автофагията води до смърт на клетката и увеличава заболеваемостта. 

В случаи на дълго продължаващ глад, премахването на ненужни клетъчни компоненти помага на клетката да преживее с по-малко енергия. 

Днес голяма част от научните изследвания проучват връзката между автофагията и онкологичните заболявания. Автофагията играе важна роля в защитата срещу развитие на онкологично заболяване, но от друга страна може да помогне за растежа на бързоразвиващи се тумори. Например дори да подложим организма на глад, туморите ще оцелеят именно чрез автофагия като разграждат различни клетъчни органели. Некрозата и хроничното възпаление могат да бъдат ограничени именно чрез поглъщане и рециклиране на клетъчно ниво и това пречи на злокачествената мутация на клетки. От друга страна автофагията е свързана с имунната система и вероятно така унищожава видоизменените клетки.

Според публикация на Center of Healing Neurology / TEN Ways To Stimulate Autophagy има 10 естествени метода, с които да стимулирате процесите на автофагия.

  • ограничаване на калориите и периодично гладуване 
  • прием на кофактори за подпомагане на лизозомите - витамини и биоактивни вещества от пресни плодове и зеленчуци, билки и пр.
  • прием на антиоксиданти 
  • избягване на масла, наситени мазнини, млечни продукти, захар и преработени храни
  • редовна физическа активност за подобряване насищането на кислород в кръвта и увеличаване кръвообращението във вътрешните органи
  • осигуряване на достатъчно време за сън според нуждите на организма. Бебетата и малките деца имат увеличени потребности от сън и почивка. 
  • защита на гените с избягване на електромагнитни лъчения, химикали, замърсители и токсини, тежки метали и радиация  от често срещания уран, например
  • усилване на пътя на  аденозин монофосфат-активирана протеин киназа (AMPK) чрез излагане на ниски температури - душ със студена вода, вана, плуване. Дълго гладуване и диета с ниско съдържание на наситени мазнини също могат да бъдат полезни.
  • разходка в природата също може да намали възпалителните процеси
  • освобождаване от негативни емоции, които водят до отделяне на т. нар. “хормони на стреса” от надбъбречните жлези

Metabolic AutophagyКнигата Siim Land - Metabolic Autophagy: Practice Intermittent Fasting and Resistance Training to Build Muscle and Promote Longevity -book съдържа 533 страници и е написана от Сиим Ланд. Той е автор на бестселъри,антрополог, треньор. Любимите му теми са свързани с оптимизиране на здравето и човешките постижения. В книгата се разглеждат различни теми, свързани с постигане на дълголетие като същевременно се запази висока ефективност. 

Метаболитната автофагия ще ни научи:

  • какво удължава живота на хората и други видове 
  • защо има толкова много болести и затлъстяване в обществото
  • как да насърчим здравето и дълголетието с периодично гладуване
  • какво е автофагия и как точно работи
  • как да остарявате по-бавно и да бъдете енергични през целия си живот
  • кои храни ви стимулират да живеете по-дълго и да изграждате мускули
  • кои вещества влияят на дълголетието 
  • какво представляват циркадните ритми и как влияят на здравето
  • списък на метаболитни храни, които подпомагат автофагия и техния анаболно-катаболичен резултат
  • добавки, които поддържат растежа и дълголетието на мускулите 
  • допълнителна информация за храни и физически упражнения

Пикочната киселина има ползи и вреди за здравето според количествата си. Според публикацията на Health Line / Natural Ways to Reduce Uric Acid in the Body пикочната киселина е отпадъчен продукт, който е напълно естествен за човешкото тяло и се получава при храносмилането на отделни храни, които са богати на пурини. Обикновено тялото може да филтрира пикочната киселина чрез бъбреците и да я изхвърли с урината. Но ако приемате прекалено много пурини чрез храните или тялото няма възможност да ги изхвърли се отчита натрупване на пикочна киселина в кръвта. 

Храните, които са богати на пурини са

  • месо от органи - черен дроб, бъбреци и пр
  • свинско, овнешно, телешко, пуешко месо
  • риби и миди
  • карфиол
  • зелен грах
  • боб
  • някои видове гъби

Други причини за повишени количества на пикочна киселина са стрес, наднормено тегло и затлъстяване, отделни гени, заболяване на бъбреците, захарен диабет, хипотиреоидизъм, някои видове рак или химиотерапия, псориазис. Най-често увеличението на пикочна киселина води до подагра, при което в ставите се натрупват кристали пикочна киселина. Освен това кръвта и урината може да придобият киселинно pH. 

Според публикацията Uric Acid: The Oxidant - Antioxidant Paradox се разглежда факта, че пикочната киселина от една страна се използва като антиоксидант (предимно в плазмата) или като силен оксидант (когато е вътре в клетката). Пикочната киселина е краен ензим, който се среща при хората и човекоподобните маймуни. При другите бозайници крайния продукт от разграждането на пурините е алантоинът, който се отделя чрез урината. Ето защо хората трябва да се справят със значително по-високи нива на пикочна киселина в кръвта и са предразположени към хиперурикемия и подагра. Редица експерименти показват, че пикочната киселина се е развила в процеса на еволюция с цел неутрализиране на голяма част от свободните радикали. Така циркулиращата пикочна киселина в кръвообращението може да предпази много клетки от оксидативен стрес и увеличава продължителността на живот на хората. 

От друга страна прекалено високи нива на пикочна киселина са свързани с развитие на хипертония, висцерално затлъстяване, инсулинова резистентност, дислипидемия, диабет тип 2, бъбречно заболяване, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти. 

Въпреки това кратковременното пиково повишаване на пикочната киселина има за цел да осигури антиоксидантна защита, докато хроничното повишаване увеличава риска от инсулт. Освен това големи количества пикочна киселина могат да намалят увреждането на черния дроб по време на хеморагичен шок. 

Хормоните, цитокините и активаторите на вродения имунитет определят дали пикочната киселина ще окаже ползи или вреди на организма. 

Здравето започва от червата - сигурно често сте чували това твърдение. Червата играят важна роля за имунната система. Отдавна се знае, че трилионите бактерии в червата тежат около 3-4 килограма при здрав възрастен човек. Напоследък все повече се говори за пропускливи черва.

Според публикацията на Harvard Medical School / Leaky gut: What is it, and what does it mean for you? всички черва в известна степен са пропускливи. Но при здравите черва има плътна граница, която контролира какво се абсорбира в кръвообращението. В увредената лигавица на червата могат да се забележат големи пукнатини или дупки, които позволяват на частично усвоена храна, токсини, патогенни бактерии, вируси и гъбички да проникнат в тъканите и чрез кръвообращението да достигнат до вътрешните органи. И докато в миналото сме приемали повече домашно приготвена храна и пресни плодове и зеленчуци, днес преработените храни съдържат големи количества вредни за тялото Е-та, които имат за цел да удължат трайността, да консервират, да стабилизират, да придадат друг цвят, аромат, консистенция и пр. Освен това в днешно време приемаме много повече захар, сол, наситени мазнини, алкохол. Повишената чревна пропускливост играе важна роля при непоносимост към глутен, болест на Крон и синдром на раздразненото черво. Според някои изследвания пропускливите черва могат да бъдат свързани с автоимунни заболявания (лупус, диабет тип 1, множествена склероза), синдром на хроничната умора, артрит, алергии, астма, акне, затлъстяване и дори психични заболявания. Това не е изненадващо, защото блуждаещият нерв води началото си от мозъка и има множество разклонения, част от които достигат до червата. Именно на тях дължим връзката по оста Мозък - черва. 

Червата на възрастен човек са с дължина около 5 пъти от височината му. Те са изключително гъвкави. Колагенът е познат като лепилото на организма. Именно колагена допринася за създаването на здрава лигавица и предотвратява прекалената пропускливост на червата. 

Както споменахме в червата има трилиони бактерии. Но трябва да уточним, че тази богата микрофлора е предимно в дебелото черво. Когато приемаме храна, тя достига до стомаха, където би следвало всички бактерии, вируси и гъбички да бъдат унищожени от стомашните киселини. Бактериите като Helicobacter pylori имат за цел да колонизират лигавицата на стомаха и да намалят стомашните киселини. Отделно дългосрочния прием на лекарства против стомашни киселини може да доведе до свръхрастеж на бактерии в тънките черва. Това може да повлияе абсорбцията на хранителни вещества и витамини, които са свързани с имунитета. 

Колагенът е един от най-важните протеини в човешкия организъм. Сухото тегло на кожата съдържа 70-80% колаген. Този протеин участва пряко в зарастването на рани  и от неговото количество и ориентация на колагеновите влакна зависи вида на новообразуваните белези. Кожата е  най-обширния орган и е важна част от имунната система . Именно кожата е външната бариера, която пречи на патогените да навлязат в тялото. Ето защо вирусите като COVID-19 проникват чрез лигавиците на носа, устата и очите, но не успяват да преодолеят кожата, в която също циркулират клетки на имунната система. Когато остаряваме, синтеза на нов колаген от фибробластите постепенно замира. Недостигът на колаген си проличава по фините бръчки на кожата, липсата на еластичност, но е предимно козметичен дефект. Основният проблем настъпва, когато намаленото образуване на колаген пречи на зарастването на рани и хирургични операции и те стават входна врата за бактерии, гъбички и вируси във вътрешността на тялото.

Някои от бактериите могат да разградят колагена и така да причинят сериозни увреждания на тъкани и функции на органи чрез процеса бактериална колагеназа

Кожата на рибите, от която е произведен натуралния рибен колаген съдържа ценни антибактериални пептиди, които осигуряват защита срещу проникването на патогени от водата. Освен това рибния колаген не е източник на приони - вид инфекциозни протеини, които могат да причинят тежки заболявания и при хората като болест на Кройцфелд-Якоб.

Освен това както споменахме по-горе именно колагенът играе ролята на лепило и не позволява развитие на силно пропускливи черва

Пропускливи черва заради липса на колаген

Освен да използвате козметика с колаген, можете да се доверите и на хранителните добавки Invita Skin Beauty и Invita Active с хрущял от акула срещу болки в ставите.

Ролята на витамините за имунната система. 

Витамин С е един от най-популярните витамини. Знаете ли, че той е открит преди по-малко от 100 години от Алберт Сент-Дьорди? Първоначално е изолиран от сладки червени чушки, защото цитрусовите плодове съдържат прекалено много плодови киселини. Всъщност липсата на витамин С е отнела стотици хиляди животи, защото причинява заболяването скорбут. Витамин С участва пряко в синтеза на колаген. Съответно липсата на витамина води до кървене на венците, загуба на зъби, разпадане на съединителната тъкан, силни болки в костите и ставите. И тъй като колагена участва в изграждането и на кръвоносните съдове, смъртта настъпва от кръвоизлив в мозъка или сърдечно-съдови увреждания. 

Хората и морските свинчета са единствените, които са загубили възможността за образуване на витамин С и по тази причина следва да го набавяме чрез храна и хранителни добавки

Според публикация от март 2020 г. на Live Science / Why vitamin C won't 'boost' your immune system against the coronavirus витамин С e изключително малко вероятно да помогне на хората да се преборят с новия коронавирус COVID-19.

Когато са засегнати от обикновена настинка хората са в състояние да погълнат големи количества сок от портокал или хранителни добавки с цел да засилят имунната си система. Витамин С е станал известен като мощно средство за подсилване на имунитета след публикациите на 2 книги от нобеловия лауреат Линус Полинг през 70-те години. Нещо повече, препоръчва се приема на огромни дози за лечението на рак и сърдечно-съдови заболявания. Днес след толкова изследвания не може да се каже, че витамин С може да предотврати заболяването, но се отчита, че може да скъси периода на боледуване с около 1 ден (8% за възрастни и 14% за деца). Ето защо се професори по превантивна медицина и инфекциозни заболявания в САЩ считат, че добавките с витамин С няма да помогнат за предотвратяване на COVID-19, и ако има някакви ползи, те ще са скромни. 

Въпреки това витамин С е силен антиоксидант, който неутрализира свободните радикали, образувани при нормалния метаболизъм на организма и приети чрез околната среда, вкл. ултравиолетови лъчи и замърсяване на въздуха. Основното предимство на витамин С е именно в синтеза на нов колаген, който участва в изграждането на кожата, очите, червата, костите, хрущялите, мускулите, сухожилията и пр. Така витамин С подсилва съединителната тъкан и предпазва белите дробове от проникването на патогени. Когато бактериите навлизат в тялото, витамин С в ролята си на антиоксидант може да помогне на неутрофилите да елиминират нашествениците като ги пази от свободните радикали. Въпреки това ежедневният прием на големи количества витамин С, които надвишават многократно препоръчителните дневни дози (например 2000 mg при препоръчителна дневна доза от 90 mg) могат да причинят гадене, диария, болки в корема. Големи количества витамин С могат да доведат до образуването на оксалатни камъни в бъбреците. Друг страничен ефект е, че витамин С (аскорбинова киселина) може да отцепи атома кобалт във витамин B12. По тази причина вероятно мултивитамините няма да са толкова ефикасни, защото витамините в тях може взаимно да се неутрализират. 

Според публикацията Vitamin D and the Immune System  от 2012 г., публикувана в US National Library of Medicine Витамин D има важна роля и в имунната система. Тя защитава организма от нахлуващи чужди организми като същевременно запазва своите неувредени. Обикновено витамин D се свързва с насърчаването на абсорбцията на калций в червата и подсилването на костите. Все пак не бива да забравяме, че костите са динамично развиващи се тъкани, които имат органична част (скеле от колаген тип 1), върху която полепват минералните кристали. Така костите са изградени от композитен материал, който успява да издържи огромни натоварвания и е твърд, а същевременно има известна якост на опън. 

Има 2 основни начина за снабдяване с витамин D. Единият е чрез излагане на кожата на слънчевите лъчи и тяхното UVB лъчение. Това обаче може да разруши колагена в дермата на кожата. По-тъмният естествен тен  на кожата е по-богат на меланин и това влияе на процесите на фотостареене. По тази причина хората с бяла кожа е желателно да използват слънцезащитни средства. Но това води до по-малко витамин D. Другият източник на витамин D са отделни храни. Рецепторите за витамин D се разполагат не само в костите и червата, но и в костния мозък, дебелото черво, някои злокачествени клетки, клетки на имунната система. Това показва, че витамин D има различни функции, които не са свързани само с абсорбция на калций и усилване на минералната част от костите. 

В миналото преди антибиотиците да бъдат изобретени, витамин D се е използвал за лечение на туберкулоза. За целта пациентите били изпращани в санаториуми, където лечението се състояло главно в излагане на слънчева светлина, за която се считало, че директно унищожава болестта. Освен това пациентите били лекувани с масло от черен дроб на треска, която е богат източник на витамин D.

Хранителната добавка с Витамин D3 + K2 + Масло от черен дроб на треска Омега 3 се препоръчва за възрастни, защото осигурява Омега-3 киселини, както и витамини А, K2 и D3; силно препоръчителна е за хора, които прекарват по-малко от 15 минути на ден на слънце и/или използват слънцезащитни кремове; за хора, които са физически активни; хора в напреднала възраст и всички, които се грижат за поддържането на здрави кости, зъби, очи и добрата работа на кръвоносната система.

Днес има множество проучвания, които показват че по-ниските нива на витамин D (под 30 ng / ml) предразполагат към инфекции на горните дихателни пътища. Нивата на витамин D са свързани със слънчевото греене, продължителността на деня и се колебаят през годината. От друга страна броят на сезонните инфекции са по-нисък през лятото и по-висок през зимата. Резултатите от различни изследвания показват, че приемът на витамин D води до статистическо значимо (до 42%) понижение на честотата на инфектиране с грип. Това отчасти се дължи на въздействието на витамина върху вродената имунна система. 

Освен това липсата на витамин D е свързана с автоимунни заболявания като множествена склероза, ревматоиден артрит, захарен диабет, възпалително заболяване на червата и системен лупус еритематозус. Недостатъчните количества на витамин D могат да повлияят и на развитието на ембриона по време на бременност. 

В пълния текст на книгата Biohaker's Flu Guide се разглеждат:

Ползите за имунната система от:

  • селен 
  • витамин B3
  • коензим Q10 
  • цинк 
  • азотен оксид
  • витамин С
  • лактоферин
  • някои горски плодове
  • храни, богати на пробиотици
  • екстракт от листа на маслинено дърво
  • чесън
  • отделни билки и подправки
  • лечебни гъби
  • ашваганда
  • Жен-шен
  • джинджифил 
  • куркума
  • Астрагал

Какво води до отслабване на имунната система

Храни и добавки, които не водят до повишаване на имунитета:

  • мултивитамини 
  • витамин Е
  • ехинацея
  • рибено масло 
  • парацетамол
  • вдишване на ментол

Стратегии за повишаване на имунната система

Какви мерки да предприемете, когато пътувате със самолет

Технологии за намаляване на излагането на патогени:

  • синя светлина - 400–450 nm
  • червена светлина (630–670 nm) и инфрачервени лъчи (780–940 nm)
  • ултравиолетови лъчи 

Как да се намалите риска от заразяване на публични места 

Най-често срещаните симптоми на инфекция 

Лабораторни тестове 

Рецепти за увеличаване на съпротивителните сили