• Количката е празна

Какви роли изпълняват червените кръвни клетки в имунната система? 

2020-04-27

Как ще протече навлизането на вируси, бактерии и гъбички в човешкото тяло зависи от имунната система. От една страна тези патогени могат да бъдат унищожени и човекът да оздравее без да има сериозни усложнения, но от друга страна самата имунната система може да реагира със свръхреакция и да унищожи тъкани и органи на собствения организъм. 

В блога на aloha.bg публикувахме информация за мултидисциплинарната наука психоневроимунология , която включва в себе си:

  • психология
  • неврология
  • имунология
  • физиология
  • генетика
  • фармакология
  • молекулярна биология
  • психиатрия
  • поведенческа медицина
  • инфекциозни заболявания
  • ендокринология
  • ревматология

Освен това разгледахме и как умората на надбъбречните жлези може да доведе до отслабване на имунната система и как хормоните на стреса могат да повлияят на изхода на заболяването. 

Едни от основните компоненти на имунната система са белите кръвни клетки, известни като левкоцити. Те от своя страна се делят на различни видове със строго специфични функции за неутрализирането на вируси, бактерии, гъбички и злокачествени клетки. 

Витамин B12 е свързан с производството на кръвни клетки и липсата му може да причини панцитопения  с:

  • намален брой бели кръвни клетки
  • намален брой червени кръвни клетки
  • намален брой тромбоцити

Има данни, че липсата на витамин B12 може да увреди различни бели кръвни клетки

Отдавна е известно, че липсата на витамин B12 пречи на правилното съзряване на еритроцитите в костния мозък  и води до мегалобластна анемия. Една от основните роли на еритроцитите е свързана с преноса на кислород до всяка клетка в тялото, а симптомите на анемия често са свързани със задух, силна умора дори при лека физическа активност, бледност на кожата, пожълтяване на очите и пр. 

Оказва се обаче, че еритроцитите имат много повече роли в организма и в тази публикация ще дадем повече информация за по-неизвестните им функции. 

Еритроцитите са най-многобройните клетки в човешкото тяло, а броят им при зрелите хора е около 20-30 трилиона клетки. Докато съзряват в костния мозък, предшествениците на зрелите еритроцити преминават през различни стадии на развитие. Важно е да отбележим, че те се образуват само в червения костен мозък. При бебетата и децата той се съдържа в множество кости, но с израстването на организма постепенно атрофира и се превръща в неактивен жълт костен мозък, който няма възможност да произвежда кръвни клетки. Така при възрастните хора червен костен мозък има в ограничен брой кости - на бедрото, на таза, гръдната кост, някои ребра и др. При обилно кръвотечение има възможност неактивният жълт костен мозък отново да се активира и да започне спешното производство на червени кръвни клетки. 

Преди да бъдат освободени в кръвообращението от костния мозък, предшествениците на еритроцитите претърпяват значителни промени - те вече нямат клетъчно ядро и органели. Еритроцитите се срещат в кръвта на множество представители на животните, но при бозайниците, в това число и хората, еритроцитите са без клетъчни ядра. Това е настъпило в дългите процеси на еволюция с цел ефективния обмен на газове, нужни за снабдяването с кислород и отделянето на въглероден двуокис. 

Когато са с правилна форма и ненарушена цялостност, животът на еритроцитите е около 120 дни, а смъртта им настъпва чрез унищожение от макрофаги в далака или в черния дроб. 

Ето някои изменения в големината, разпространението на хемоглобин, формата, включванията и образуването на кристали на еритроцитите. 

Каква е ролята на еритроцитите в имунната система? 

Публикациите от 2011 г. Is there a direct role for erythrocytes in the immune response? и от 2018 г. The Journal of Immunology  / The Evolving Erythrocyte: Red Blood Cells as Modulators of Innate Immunity разглеждат еритроцитите като модулатори на вродения имунитет. Това не е изненадващо, защото еритроцитите, които имат клетъчни ядра в кръвта на птици, земноводни и риби активно участват в реакциите на имунната система чрез производството на цитокини, увеличаване на гените за отговор на вируси и унищожаването на различни патогени чрез фагоцитоза. .

При бозайниците и хората  еритроцитите не съдържат клетъчни ядра и органели с цел увеличаване на съотношението на повърхност към обем и усъвършенстван пренос на газове и повишено съдържание на хемоглобин, както и увеличена гъвкавост и подобрена способност да преминават през малки капиляри. В крайна сметка човешките еритроцити са запазили част от способностите си да си взаимодействат с различни възпалителни молекули в кръвта и така да регулират и модулират реакциите на имунната система. 

Кръвта на здравите хора съдържа еритроцити без клетъчни ядра, но при тежки заболявания в кръвообращението започват да циркулират незрели кръвни клетки, които са запазили клетъчните си ядра. 

Изследването от 2007 г. Nucleated red blood cells in the blood of medical intensive care patients indicate increased mortality risk: a prospective cohort study има за цел да открие дали наличието на червени кръвни клетки, които са запазили клетъчните си ядра е свързано с повишен риск от фатален край. Проучването е извършено върху 383 пациента, хоспитализирани в интензивно отделение в Германия. 

Еритроцитите със запазени клетъчни ядра са разделени на 4 групи:

  • 0 / μl 
  • 1 до 100 / μl 
  • 101 до 200 / μl  
  • над 200 / μl

Направени са и множество други изследвания. 

Резултатите показват, че при пациентите с червени кръвни клетки с ядра смъртността е 50,7% и нараства при по-високи концентрации. Приблизително 80% от пациентите с концентрации над 200 /   μl са починали. Смъртността е 46,7% при пациенти, които са с еритроцити с ядра още в деня на приемане в интензивното отделение. За сравнение, смъртността при пациенти, които са с нормални еритроцити без клетъчни ядра е 10%.  Освен това пациентите, които са имали такива увредени еритроцити и са преместени от интензивно в обикновено отделение също по-често умират. 

Червените кръвни клетки със запазени клетъчни ядра са ранен индикатор за повишен риск от смъртност. Те са се появили средно 14 дни преди настъпването на фаталния край. 

Ако лечението е успешно и тези клетки изчезнат от кръвообращението смъртността също намалява до около 16%. 

Причините за циркулация на такива червени кръвни клетки в общото кръвообращение не са изяснени. Има различни хипотези - остра и хронична анемия, тежки инфекции, понижено съдържание на кислород в кръвта. Смъртта настъпва главно поради кислороден глад в органите и / или силно възпаление. Навременното приложение на антибиотици или противовъзпалителна терапия може да намали броя на тези увредени еритроцити и да удължи живота на пациентите. 

Червените кръвни клетки са богати на хемоглобин, който им придава характерния червен цвят. Хемоглобинът от своя страна освен за пренос на желязо може да генерира антимикробни реактивни кислородни видове (свободни радикали) и така да осигури защита срещу нахлуващи патогени. Това може да бъде както полезно за подпомагане на имунната система, така и да доведе до автоимунни заболявания. 

Не на последно място еритроцитите могат да си взаимодействат с патогени и да бъдат  в основата на развитието на сепсис и септичен шок в случаите, когато в тялото има прекалено много токсини и възпалителни процеси. 

Цитокините и хемокините са свързани с работата на имунната система. Те са съставени от протеини. След като в човешкото тяло бъде открита инфекция, специализирани клетки започват да отделят цитокини, които от своя страна задействат различни видове левкоцити (бели кръвни клетки), които са част от имунната система. Цитокините изпращат сигнали и когато целостта на кожата на тялото е разрушена и има опасност от навлизане на бактерии, вируси и гъбички от околната среда. На място пристигат клетки на имунната система, които се стремят да унищожат нахлуващите микроорганизми. Междувременно започва спешно изграждане на нова кожа с помощта на колаген, еластин и хиалуронова киселина. Хемокините са вид цитокини, които участват в миграцията на белите кръвни клетки към увредени или заразени тъкани и така инфекцията няма да има възможността да се разпространи в цялото тяло. Хемокините реагират изключително бързо след откриването на зловредни патогени и извикват спешно бели кръвни клетки, които да унищожат нашествениците. Ако инфекцията порази по-големи части от тялото може да причини усложнения и по-сериозни отговори от страна на имунната система като треска. 

Едно от най-важните имуномодулиращи свойства на еритроцитите на човека е способността им да се свързват с различни видове хемокини. От една страна червените кръвни клетки могат да се свържат с хемокините и така да доведат до отслабване на прекалено силния отговор от страна на имунната система, който може да доведе до изключително силно възпаление, автоимунни заболявания и увреждане на собствените тъкани на организма. От друга страна след като еритроцитите се свържат с хемокини, това удължава полуживота им в кръвта и те могат да се използват при нужда. Въпреки че процесите са противоречиви, те не са взаимно изключващи се. 

Еритроцитите могат да се свързват и с нуклеинови киселини, които са получени при разграждането на митохондрии на клетките. Това е важно, защото някои от тези нуклеинови киселини, наричани mtDNA са източник на възпаление и при клетъчна смърт попадат отново в кръвообращението, където могат да причинят автоимунни, сърдечно-съдови, онкологични и други хронични заболявания. 

В някои случаи еритроцитите могат да спомогнат за намаляване на възпалението в белите дробове чрез свързване с митохондриалните ДНК.

От друга страна еритроцитите могат да увеличат процесите на възпаление в белите дробове чрез свръхреакции от страна на имунната система. 

Засега не е известно дали червените кръвни клетки могат да се свързват с ДНК на вируси. Това е важно, защото в подобен случай съществува пряка опасност от заразяване при кръвопреливане. 

Етапи на развитие на малария

Едно от най-сериозните и смъртоносни заболявания, свързано с еритроцитите в кръвта е маларията. Тя се причинява от ухапване на комар, който вкарва в кръвообращението едноклетъчни микроорганизми от групата на Plasmodium, които се разделят на 5 отделни вида. Повечето смъртни случаи са причинени от Plasmodium falciparum, a Plasmodium vivax, Plasmodium ovale и Plasmodium malariae обикновено причиняват по-леки форми на малария, а видът Plasmodium knowlesi рядко причинява заболяване при хората. Всички тези паразити първоначално отиват в черния дроб, където узряват и се размножават, a след това проникват в еритроцитите. 

Според данни на Световната здравна организация маларията може да се класифицира като “неусложнена” и “тежка”.

Някои от симптомите на тежка малария са:

  • намалено съзнание 
  • слабост до такава степен, че болният човек да не е в състояние да ходи
  • невъзможност за хранене
  • 2 или повече конвулсии
  • ниско кръвно налягане (горна граница под 70 mm Hg при възрастни и 50 mm Hg при деца)
  • проблеми с дишането
  • бъбречна недостатъчност
  • изтичане на хемоглобин в урината 
  • проблеми с кървене 
  • хемоглобин под 50 g / L 
  • оток на белите дробове 
  • хипогликемия с кръвна глюкоза под 2,2 mmol / l
  • нива на ацидоза или лактат над 5 mmol / l
  • ниво на паразити в кръвта над 100 000 на микролитър

Маларията може да причини тежък респираторен дистрес, който се наблюдава при 25% от възрастните и до 40% от децата с тежка малария. 

Един от основните проблеми на маларията е, че паразитите са сравнително невидими за имунната система. Обикновено увредените червени кръвни клетки се унищожават в далака. За да избегне това, паразитът Plasmodium falciparum образува специални протеини на повърхността на заразените еритроцити, което ги кара да се движат само в малките кръвоносни съдове и да не преминават през далака. В отделни случаи тези увредени кръвни клетки могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера и да причинят тежка церебрална малария. 

Тъй като маларията е животозастрашаващо заболяване на червените кръвни клетки по време на еволюцията на човека еритроцитите на най-рисковите групи от човечеството са се видоизменили. Това може да причини различни форми на анемия, която има неприятни симптоми, но в повечето случаи не е смъртоносна в рамките на дни и седмици. 

Според публикацията от 2012 г. Malaria and Human Red Blood Cells маларията уврежда червените кръвни клетки и може да причини анемия. Нормохромна и нормоцитна анемия се срещат често при заразените бременни жени и малки деца. Анемията е причинена от повишено унищожаване на заразените клетки от страна на далака или от самите паразити. След като веднъж попадне вътре в еритроцита, паразита на маларията в рамките на 48 часа може да усвои 70% от хемоглобина и да го използва като изходен материал за генерирането на различни аминокиселини и протеини. В даден момент еритроцитите се разрушават, за да могат паразитите на маларията да навлязат отново в кръвния поток и да заразят други здрави клетки. 

Публикацията от 2005 г. How Malaria Has Affected the Human Genome and What Human Genetics Can Teach Us about Malaria разглежда как в хода на еволюция човешкия геном се е променил, за да избегне смъртоносната малария. 

Съществуват десетки различни форми на анемия, при които се отчитат проблеми в броя на еритроцитите и изпълняваните от тях функции. Най-често за противопоставяне на маларията еритроцитите се видоизменят:

  • сърповидно-клетъчна анемия 
  • таласемия 
  • дефицит на глюкозо-6-фосфатаза
  • промени във вида на хемоглобина

Забележителното е, че има различни независими начини за справяне със смъртоносната малария както в отделни географски зони, така и сред различните раси и етноси. Едно от най-достоверните доказателства за различната податливост на малария е, че населението на юг на пустинята Сахара в Африка е устойчиво срещу инфекцията с Plasmodium vivax, а всички други хора не са изградили резистентност. Това се дължи на специален ген в еритроцитите. В други случаи пък хората имат тежка сърповидно-клетъчна анемия със силна деформация на еритроцитите, а леките форми се откриват случайно, но повишават защитата от животозастрашаваща малария с 10 пъти. Различните видове таласемия също са в отговор на човешкия организъм да предотврати смъртоносна малария. С цел разпознаване и унищожаване на маларията в потенциално застрашените общности се развиват и гени, които да влияят на имунната система. 

Както споменахме хемоглобинът в кръвните клетки от една страна служи за храна на паразитите, но от друга заема прекалено много място и им пречи да се развиват. Но хемоглобинът може да послужи за храна и на други патогени. 

Според публикацията от 2012 г. Taste for Blood: Hemoglobin as a Nutrient Source for Pathogens основната функция на хемоглобина е да се свързва с кислорода, погълнат от въздуха и да го доставя до всяка клетка в тялото. При хората хемоглобинът е около 1/3  от общата маса на червените кръвни клетки и около 15% от цялата кръвна маса. Здравите червени кръвни клетки циркулират в кръвообращението около 3 месеца, след което остаряват и се отстраняват от макрофаги. Но хемоглобинът им не се губи, а се рециклира. 

Хемоглобинът в червените кръвни клетки е най-богатия източник на желязо, което се използва за храна от различни патогени, които нахлуват в кръвообращението. За да успеят да извлекат хемоглобина и желязото от еритроцитите, бактериите отделят различни токсини. 

С цел предпазването на разграждане от страна на патогените в хемоглобина се съдържат вещества, които могат да образуват реактивни кислородни видове и така да се защитават еритроцитите от патогени. В публикацията от 2012 г. Heme Cytotoxicity and the Pathogenesis of Immune-Mediated Inflammatory Diseases се разглеждат хема в желязото като източник на автоимунни възпалителни заболявания. В отделни случаи натрупването на свободен хем в кръвообращението може да доведе до клетъчна смърт и на собствените клетки от организма поради неправилно насочен окислителен стрес. 

Отделни генетични мутации на червените кръвни клетки, свързани със защитата срещу малария също могат да доведат до отделяне на свободни токсични вещества от хемоглобина.

Тежкият сепсис се развива като свръхостра възпалителна реакция при микробна инфекция и може да причини смърт. Въпреки че причините за възникване още не са напълно разбрани, според някои хипотези именно свободния хем от червените кръвни клетки може да е в основата на развитие. Тъй като паразитите на маларията разграждат червените кръвни клетки и токсичните части от хемоглобина нахлуват в общото кръвообращение, повишената температура, острия респираторен дистрес, необичайното кървене, жълтеницата, тежката анемия, гърчовете, нарушеното съзнание и пр. следва да се разглеждат като резултат от тази токсичност. 

Някои от етносите носят генетични мутации на еритроцитите, които водят до повишена смъртност поради остро увреждане на белите дробове. Това се разглежда в проучването The Association Between a Darc Gene Polymorphism and Clinical Outcomes in African American Patients With Acute Lung Injury Острото увреждане на белите дробове често причинява остра респираторна недостатъчност, която засяга до 20% от пациентите, които са механично вентилирани и достига до 30-40% смъртност сред тях. Тежестта и смъртността засягат по различен начин етносите, а при афро-американците има 50% повишен риск от смъртност в сравнение с американците от европейски произход. Някои от причините се дължат на прекомерното производство на възпалителни хемокини и големи количества на неутрофили (вид бели кръвни клетки на имунната система) в белите дробове. Резултатите от проучването доказват, че тежестта на увреждането на белите дробове зависи от специален ген в еритроцитите, който е свързан с хемокините и миграцията на неутрофили към белите дробове. 

Количеството на еритроцитите и тяхното зреене в костния мозък се регулира от хормона еритропоетин, който се отделя от бъбреците. Всекидневно в организма се отделят ниски количества от хормона, но в случай на кислороден глад, анемия и белодробно заболяване количествата еритропоетин могат да се увеличат 1000 пъти. 

Според публикацията Red blood cell hormone modulates the immune system еритропоетинът служи не само за стимулиране производството и зреенето на еритроцити в костния мозък, но може да повлияе и на имунната система. 

Каква е ролята на витамин B12? 

Както споменахме и по-горе, този водоразтворим витамин от група B е пряко свързан с образуването на еритроцити, левкоцити и тромбоцити в костния мозък и правилното им съзряване. 

Липсата на витамин B12 най-често се свързва с мегалобластна анемия, при която еритроцитите са необичайно големи, незрели и с ограничени способности за пренос на кислород. 

Витамин B12 се намира в храните от животински произход. Усвоява се в крайната част на тънките черва. Тъй като преминава дълъг път през храносмилателната система и изисква свързване с транспортни протеини, различни увреждания на стомашно-чревния тракт могат да предизвикат малабсорбция въпреки че човекът приема достатъчни количества от витамина.

Атрофичният гастрит може да премине и без болки, а свръхактивност от страна на имунната система унищожава клетките на стомашната лигавица, които произвеждат т. нар. интринзик фактор - един от свързващите протеини на витамин B12. 

Намалените количества солна киселина в стомаха също влияят негативно на абсорбцията, а дългосрочния прием на лекарства против стомашни киселини  може да причини дефицит. 

Намалената киселинност на стомаха може да доведе до колонизиране на лигавицата с бактерията  Helicobacter pylori, която се стреми да отцепи атома кобалт от витамин B12 и да го използва за храна.

Обикновено в дебелото черво виреят трилиони бактерии, които имат за цел да подпомогнат усвояването на хранителните вещества. Намалените количества солна киселина в стомаха могат да причинят свръхрастеж на бактерии в тънките черва, които също се стремят да отцепят кобалта на витамин B12. 

Болест на Крон, улцерозен колит, синдром на сляпата чревна бримка - всички тези увреждания на червата могат да доведат до малабсорция на витамин B12. 

Контролирането на кръвната захар с таблетки, които съдържат Метформин също може да причини малабсорбция на витамина. А знаем, че диабет тип 2 се среща при голяма част от възрастните хора. Съответно дефицитът на витамин B12 може да компроментира изпълняваните от еритроцитите функции за пренос на кислород и адекватни реакции от страна на имунната система. 

Пълната упойка с райски газ води до окисляване на витамин B12, силен дефицит със симптоми на анемия и неврологични увреждания. Дългосрочното интубиране на пациенти с използването на такъв тип анестезия също може да повлияе на еритроцитите. 

В крайна сметка хората в пенсионна възраст са много по-често застрашени от развитие на дефицит на витамин B12, но за съжаление няма едно единствено изследване, което може да потвърди или отхвърли недостиг на този витамин. 

Освен анемия, липсата на този витамин може да доведе и до различни неврологични и когнитивни увреждания, които се приемат за нормалните процеси на остаряване на възрастните хора. 

Тъй като витамин B12 е свързан пряко с еритроцитите и изпълняваните от тях роли в имунната система, липсата му може да доведе до различни дисфункции. 

Какви лабораторни изследвания да направим? 

Като за начало са нужни Пълна Кръвна Картина (ПКК) и морфология на еритроцити, а след това може да се наложат допълнителни изследвания.

Тъй като първо може да се появи желязодефицитната анемия, трябва да се проследи дали междувременно въпреки лечението с желязо, не се проявява мегалобластна анемия. В рамките на няколко месеца може да се увеличи MCV, броят на неутрофилите и тромбоцитите леко да намалее.

Следващата стъпка е да се направи намазка на периферна кръв, за да се види дали има изтънели макроцити и макроовалоцити. Освен това морфологията позволява да се открие дали има изменения в най-разпространения вид бели кръвни клетки (левкоцити). При липса на витамин B12 се появяват хиперсегментирани неутрофили. Това води до отслабване на имунната система. Освен това в кръвната намазка може да се открият раздробени еритроцити с незряло ядро. Поради неправилното съзряване на еритроцитите е възможно да се отчете понижен хаптоглобин. Това е протеин, който се произвежда в черния дроб. Хаптоглобинът се прикрепя към хемоглобина и образува съединение. Когато се разрушават голям брой еритроцити, кръвните нива на хаптоглобин се понижават, защото той трябва да се активира и да улови освободения хемоглобин. Билирубинът също може леко да се повиши. 

Следващите полезни изследвания за поставяне или отхвърляне на диагноза мегалобластна анемия са свързани със серумните нива на витамин B12 и фолати. За съжаление, когато се направят единствено те е трудно да се постави диагноза без да има кръвна картина. 

Когато е налице мегалобластна анемия, неврологично или психиатрично увреждане, за което се подозира, че се дължи на дефицит на витамин B12, откриването на серумни нива под 200 pg / ml може да потвърди подобни диагнози. Ако серумните нива на витамин B12 са между 200-300 pg / ml са гранични и трябва да се направят допълнителни изследвания на метилмалонова киселина и хомоцистеин. 

Мегалобластна анемия може да е налице и в случаите, когато серумния витамин B12 е над 300 pg / ml, но нивата на серумни фолати са под 2 ng / ml. Ако нивата на фолати са между 2 и 4 ng / ml също може да се подозира дефицит на фолати и затова трябва да се види дали нивата на хомоцистеин са повишени. Освен това трябва да се обърне внимание на кръвната картина и морфологията на еритроцити. 

Ако серумният витамин B12 е под 200 pg / ml, а нивото на серумни фолати е под 2 ng / ml - това е комбиниран дефицит на витамин B12 и фолати. 

Когато серумният витамин B12 е над 300 pg / ml, а фолатите са над 4 ng / ml, дефицит на тези 2 витамина е по-малко вероятен и вероятно анемията се дължи на други причини. 

В страни като САЩ и Канада съществува задължително обогатяване на определени храни с фолиева киселина. В страни, където храната не е обогатени с фолиева киселина, ако има кръвна картина, която съответства на мегалобластна анемия с или без неврологични увреждания и серумния витамин B12 е под 200 pg / ml, но серумните фолати са с нормални стойности (над 4 ng / ml) все още съществува риск за прикрит дефицит на фолати. Тъй като витамин B12 и фолатите участват заедно като кофактори в метаболитни реакции, фолатите не могат да се използват от клетките с дефицит на витамин B12. След като започне лечение с витамин B12, фолатите вече могат да бъдат използвани на клетъчно ниво и техните серумни нива рязко спадат. 

По-опасни са ситуациите, в които серумните нива на витамин B12 са фалшиво завишени, а на клетъчно ниво организма страда от дефицит. Тези ситуации възникват, когато настъпи тежко увреждане на черния дроб. В блога на aloha.bg публикувахме как злоупотребата с алкохол води до малабсорбция на фолати, а чернодробната цироза често се свързва с чернодробна енцефалопатия. Така при алкохолиците се отчитат серумни нива на витамин B12 над нормите, дефицит на фолати, увеличаване на хомоцистеина, намаляване на обема на хипокампуса на мозъка и различни когнитивни увреждания. На клетъчно ниво поради липсата на фолати, дори и високите серумни концентрации на витамин B12 не могат да изпълнят метаболитните реакции  и тъй като витамините от група B са водноразтворими, те бързо напускат организма през урината. При рак на черния дроб също се отчита неконтролирано изпускане на прекалено големи количества витамин B12 в кръвообращението. 

Изследванията на метилмалонова киселина и хомоцистеин също могат да покажат евентуален дефицит на тези витамини, както и изследването на холотранскобаламин (holo-TC, active B12). За съжаление към момента само 1 изследване, примерно на серумни нива на витамин B12, трудно може да покаже дали няма дефицит на клетъчно ниво, защото е възможно да има фалшиво завишаване на стойностите поради проблеми с черния дроб. 

Полезен ли е витамин B12 при COVID - 19? 

Пълният текст на изследването Virtual screening and repurposing of FDA approved drugs against COVID-19 main protease ще бъде отпечатан в Life Sciences през юни 2020 г.

Според това изследване витамин B12 е полезен и може да се включи в терапевтичната схема за лечение на COVID-19, заедно с други противовирусни и антимикробни вещества. Тъй като COVID-19 уврежда именно еритроцитите, лекарствата против малария имат известен успех. Но както споменахме, отделни раси и етноси имат по-голям дял на генетични увреждания на еритроцитите с цел избягването на тежка, смъртоносна малария. България не е сред тежко засегнатите области и съответно имаме надеждата, че ако се грижим за червените си кръвни клетки, ако поддържаме оптимална кръвна картина, смъртните случаи от COVID-19 ще бъдат значително по-малко. 

Капките за нос с витамин B12 заобикалят проблемите на стомашно-чревния тракт и се абсорбират в рамките на 60 минути в кръвообращението. Клинични изследвания доказват, че назалната форма Хидроксокобаламин повишава значително серумните нива на витамин B12 в кръвта. Метилкобаламин пък е активната коензимна форма на витамина. Тези капки за нос са подходящи и за прием от деца, за бременни жени, вегани, спортисти и всички, които искат да подобрят хематологичните си показатели и да подсилят имунната си система. 

Вижте и 10 въпроса за витамин B12 и техните отговори.