• Количката е празна

Дългосрочни причини за загуба на обоняние

2020-05-10

Първоначално се е считало, че човек има 5 сетива - зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Допълнително към тях може да се прибавят още 4 сетива - термоцепция (сетивност за топлина), еквибриоцепция (усещане за равновесие), ноцицепция (усещане за болка) и проприоцепция (информация как точно са разположени частите от тялото в пространството, дори да не ги чувстваме или виждаме). 

Обонянието дава възможност да усещаме различни миризми. Получава се в резултат на предаването на информация от специални клетки рецептори, разположени в носната кухина по специализирания черепно-мозъчен обонятелен нерв до мозъка. Оттам нататък определянето на миризмите като приятни / неприятни, привлекателни / отблъскващи, апетитни / блудкави и пр. зависи от възраст, пол, религиозни убеждения, начин на хранене и пр. Например мириса на прясно изпечено кюфте на скара може да е крайно отблъскващо за веганите, но не и за любителите на сочните мръвки, а прекалено сладникавите миризми да не се допадат на някои мъже. Когато миризмата е прекалено слаба или трудна за определяне понякога хората извършват няколко бързи вдишвания на въздух и се съсредоточават върху обонянието като канал за предаване на информация. 

От друга страна определени миризми могат да предизвикат силни емоции и ярко съживяване на спомени от миналото. Информацията за различните миризми се съхранява в дългосрочната памет и има силна връзка с емоциите заради анатомичните връзки на обонятелната система с лимбичната система и хипокампуса. Всеки един рецептор в носната лигавица може да реагира на различни миризми, а хората могат да различат хиляди различни видове. След редица изследвания е доказано, че те се съхраняват не само в различни части от мозъка, но и времето оказва своето значение и тези пространствени карти на миризмите се променят дори и за една конкретна миризма и въздействието е различно в периода на детството, зрелостта и златната възраст.  Отварянето на страниците на стара книга, мирисът на прясно окосена трева, току що изпечен хляб, сладките курабийки от детството при баба, парфюмът на любим човек - всичко това само само с един полъх може да породи в нас множество асоциации и чувства. 

Защо обонянието е важно за хората? 

Въпреки че голяма част от информацията достига до нас чрез зрението, има случаи в които обонянието също е от особено голяма полза. Човек с нормално развити усещания за миризми може само с подушване на определи дали храната е прясна, дали е годна за ядене и не съдържа опасни гъбички и бактерии. Обонянието е важно и при приемането на вода и различни напитки. Макар хората да не разчитат толкова за определяне на привлекателността по отделяните феромони, мирисът на тялото може да даде информация за здравословното състояние на човека - лош дъх, прекалено натрапчива миризма на пот, отделяне на газове, неволно изпускане на урина, строго специфичен мирис на лекарства, химикали, ацетон и други. 

Обонянието може да спаси живот, когато става дума за изтичане на газ.

Загубата на обоняние се дължи на различни причини и в тази публикация ще разгледаме някои от най-често срещаните. 

Хората не могат да се похвалят с най-съвършената система за обоняние. Много други бозайници могат да усещат мирис и при доста по-нисък праг, което е важно за набавянето на храна. Например при кучетата има стотици повече рецептори за миризми на квадратен см. Така като цяло тези четирикраки домашни любимци имат от 10 000 до 100 000 по-силно обоняние от хората. Нещо повече, те могат да бъдат специално обучени да откриват наркотици, експлозиви и опасни вещества. Това не означава, че кучетата могат да усетят миризми, които нашите носове не подушват, а че те могат да ги засекат при многократно по-малко количества ароматни молекули, които са разредени във въздуха. 

Усещането за миризми възниква след стимулирането на рецепторите от известно количество молекули във вдишвания през носа въздух. Те от своя страна се преобразуват в електрически сигнали в обонятелните неврони и след това достигат до отделни части в мозъка, където биват обработени. 

Загубата на обоняние се дължи на различни причини - бактериални и вирусни инфекции с Covid-19, увреждания на мозъка и разрушаване на обонятелния нерв заради липса на витамин B12Обонятелният нерв служи за предаване на информацията от носа в мозъка и е един от 12 двойки черепно-мозъчни нерви. Всъщност този нерв е изграден от множество разклонения, които се намират в носната лигавица и след това се обединява и достига до мозъка. Увреждането на обонятелния нерв води частична или пълна загуба на обоняние. Тъй като разклоненията на нерва се намират в двете ноздри на носа е възможно да бъде увредено усещането за мирис само на едната ноздра, а изследването на поставяне на диагноза се извършва за всяка от двете ноздри поотделно. Увреждането на обонятелния нерв може да се случи и при заболявания като менингит, тумори на мозъка и др. 

Увреждането на обонятелния нерв не води до намалена способност за усещане на болка от носната лигавица, защото тя не се пренася към централната нервна система от този нерв, а от друг черепно-мозъчен нерв (троичния). 

Когато хората остаряват много от тях губят пълните способности за усещане на мирис. Това се среща по-често при мъжете в пенсионна възраст в сравнение с жените. Хората с намалено обоняние може да не осъзнават тези загуби, но може да отчетат, че храната вече не им е толкова вкусна и апетитна. Човешкият език може да различи само 5 основни вкуса, докато носът може да предостави информация за стотици вещества, дори и те да са в минимални количества. По време на хранене човек усеща не само вкуса, но и парите от мириса. Някои от прекалено възрастните хора не могат да приемат пълноценно мириса на храна, който да подготви храносмилателната система с активно слюноотделяне. 

Някои от наночастиците, които навлизат през носната лигавица могат да достигнат до мозъка чрез обонятелния нерв и така преодоляват кръвно-мозъчната бариера. Това може да е полезно за целенасоченото доставяне на лекарства, но може да бъде и изключително вредно при фини прахови частици и сажди. 

Загуба на обоняние заради вируси, бактерии и гъбички

При бактериална инфекция носната лигавица и способностите за възприемане на миризми също може да бъдат засегнати, защото самите бактерии отделят различни ензими и токсини, които увреждат епитела. Имунната система също може да отговори със свръхреакция и това да доведе до образуването на бели налепи и секреция на гной. По вида на секретите и след вземането на секрет може да се определи дали става дума за бактериална или вирусна инфекция. 

Острите инфекции на горните дихателни пътища включват носа и носната лигавица. Тези инфекции са сред най-често срещаните причини за посещение на личния лекар през есенно-зимния сезон. Това се дължи на по-дългия престой на хора в затворени пространства, където вирусите остават дълго и се предават от човек на човек. Най-често заразата с вирус се предава по въздушно-капков път от кашляне, кихане и дори пеене. Отчасти подходяща защита, макар и не на 100% е носенето на маска, която покрива носа и устата. При контактно-битовия път вирусите не са във въздуха, а върху различни повърхности и след като ги докоснем с ръце сами ги пренасяме с допир до устните или носа. Маската и предпазния шлем могат да са полезни, за да ни спрат да докосваме лицето си с ръце. Използването на сапун и подходящи дезинфектанти също намалява риска от зараза. 

Една от най-честите причини за загуба на обоняние е заразата с риновирус. Това е една от най-честите причини за т. нар. настинки. Те поразяват най-често бебетата и малките деца, възрастните хора и всички с отслабнала имунна система. Тежестта на симптомите може да варира, а най-често срещаните са болки в гърлото, хрема, запушване на носа, кихане и кашлица. Риновирусите причиняват и по-рядко срещани симптоми като слабост и болки в мускулите, умора, неразположение, главоболие или загуба на апетит. 

Риновирусните инфекции се разпространяват най-добре при по-ниски температури от тази на човешкото тяло. Съществуват 3 основни вида риновируси (А, B и С), които включват около 160 разновидности според повърхностните им протеини. По тази причина няма разработени ваксини. Докато риновирусът създава свои копия и се разпространява, заразените клетки отделят хемокини и цитокини, които служат като сигнал, че са нападнати и имат нужда от помощ от страна на имунната система. Някои от риновирусите обаче могат да протичат почти без симптоми, но да доведат до смърт на клетки, свързани с обонянието. Важно е да се знае, че човек е прекарал подобна вирусна инфекция, защото много от клетките в носната лигавица могат да бъдат увредени, както и самите нервни окончания  и това да доведе до кратковременна или по-дълготрайна загуба на обоняние. 

Риновирусите имат едни от най-малките размери на молекулите (диаметър около 30 нанометра) и могат да преминават по-лесно през защитни маски. За разлика от тях вирусите на едра шарка са с големина около 300 нанометра, а вирусите на грипа са около 80-120 нанометра. 

Загубата на обоняние може да продължава месеци наред след излекуването на вирусна инфекция. 

Клиничното проучване от 2009 г. Identification of Viruses in Patients With Postviral Olfactory Dysfunction има за цел да идентифицира вирусите, които водят до частична или пълна загуба на усет за миризми, които са:

  • човешки риновируси HRV-40, HRV-75, HRV-78 и HRV-80
  • парагрипен вирус
  • вирус на Епщайн-Бар
  • коронавируси

По време на провежданото изследване не е имало активен коронавирус Covid-19. 

Как Covid-19 е свързан със загубата на обоняние? 

Публикацията от април 2020 г. How viruses like the coronavirus can steal our sense of smell / Stanford Medicine изследва защо вирусите като коронавирус могат да увредят усещанията за мирис. 

Covid-19 е само един от вирусите, които атакуват лигавицата на носа. Подобно на другите вирози, той също причинява възпаление в тази област, около нерва или самия обонятелен нерв. 

При много от хората, които са носители на коронавирус може да не се отчетат сериозни симптоми, които да изискват лечение. Въпреки това така заразените хора могат да инфектират много други, които да развият симптоми, а здравето и животът им да бъдат застрашени. 

Частичната или пълната загуба на обоняние може да е един от най-ранните симптоми за инфекция с Covid-19. Но както видяхме и преди, може да е симптом и на друг тип вирусна инфекция. Затова преди да бъдат направени необходимите тестове и изследвания не може да се каже на 100%, че загубата на обоняние се дължи на инфекция с Covid-19.  

Обикновено увреждането на обонянието се облекчава с прилагане на кортикостероиди с цел намаляване на възпалението. Но специално при пациентите с Covid-19 това не е удачно, защото може да повлияе на възпалителните процеси, които протичат в сърцето и в белите дробове. 

От друга страна, ако загубите обонянието си при вирусна инфекция вероятно имате много по-голям риск от невропатия на черепно-мозъчните нерви. Увреждането им може да се дължи на фамилна обремененост. 

Според публикацията от 2020 г. Anosmia (loss of smell) confirmed as a clinical feature of COVID-19 / News Medical Life Sciences инфекцията SARS-CoV-2, известна като коронавирус или Covid-19 съдържа специални шипове, които се свързват с протеините ACE2 и ензима TMPRSS2, който варира в отделни държави, етноси и индивиди. Разгънатата площ на носната лигавица достига до 150 квадратни сантиметра, в които има разположени множество неврони, чувствителни към различни миризми и аромати. От друга страна клетките на носната лигавица могат да съдържат гени, които да увеличат чувствителността към вируса, значение имат и факторите на околната среда, както и имунната система на човека. В повечето случаи при леките форми възстановяването на обонянието е в рамките на 5-10 дни, но може да отнеме седмици и дори месеци. Най-голямата опасност е, че веднъж след като попадне в носа чрез вдишване, вирусът на Covid-19 се размножава и излита с огромна скорост навън при кашляне и кихане.

Освен вирусна инфекция с Covid-19 съществуват и множество други причини за краткотрайна или дългосрочна загуба на обоняние:

  • инфекции на горния респираторен тракт - синузит, настинка и пр.
  • полипи в носа
  • хипотиреоидизъм
  • травма на главата, разрушаване на костите на носа
  • деменция с телца на Леви
  • тумор на фронталния лоб на мозъка
  • фибромиалгия
  • хипогликемия и неконтролиран диабет
  • астма или алергия
  • хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
  • синдром на Кушинг
  • болест на Паркинсон
  • Алцхаймер
  • шизофрения
  • вдишване на токсини (акрилати, метаакрилати, кадмий и др.)
  • напреднала възраст
  • интразално приложение на някои лекарства 
  • липса на цинк
  • парализа на лицеви нерви
  • идиопатична интракраниална хипертензия
  • саркоидоза
  • хроничен атрофичен ринит
  • церебрална аневризма
  • миастения гравис
  • ухапване от змия
  • други неизвестни причини

Липсата на обоняние, която се дължи на увреждане на мозъка е трудно да бъде излекувана. Когато причината е във възпалителни процеси в носната лигавица често се прилагат глюкокортикоиди като преднизолон с цел коригиране дебелината на лигавицата, отока и полипите. Такова лечение обаче може да не е напълно ефективно и след прекратяване обонянието отново да е непълноценно. 

Интересното е, че около 5% от хората по света имат нарушено обоняние. То значително се увеличава с напредване на възрастта и над 50 години около 20-25% от населението има значително отслабнало възприемане на миризми. Но тъй като зрението и слуха са много по-важни сетива, проблемите с обонянието често се неглижират и не се възприемат сериозно, съответно липсват и много клинични проучвания. 

След като поемем въздух с носа, молекулите, които са източник на миризми достигат до най-горната 1/ 3 от носната кухина и там активират ресничките на обонятелните клетки. Човек притежава от 6 до 30 милиона неврони на обонятелните рецептори, които непрекъснато се обновяват. Когато остаряваме способностите за създаване на нови неврони намаляват, докато остарелите продължават да умират. 

През последните години се обръща внимание, че пълната загуба на обоняние може да се дължи на увреждане на самите нерви, които пренасят информация и може да служи като ранен признак за невродегенеративно заболяване. Изследването от 2013 г. Olfactory Dysfunction: Common in Later Life and Early Warning of Neurodegenerative Disease разглежда увреждането на обонянието като симптом на идиопатична болест на Паркинсон и деменция с телца на Леви и болест на Алцхаймер. 

Дефицит на витамин B12 и загуба на обоняние. 

Витамин B12 е водоразтворим витамин от група B. Той се съдържа в големи количества в отделни храни от животински произход като черен дроб, бъбреци, мазни риби, яйца, млечни продукти. От друга страна температурната обработка и светлината могат значително да понижат биоактивните му форми. Оказва се, че в преработените месни продукти като салами, наденици, кренвирши и кюфтета има само следи от витамина, които рядко могат да задоволят дневните нужди от 2.4 микрограма. Освен това витамин B12 се усвоява след дълъг път през храносмилателната система, а проблеми като атрофичен гастрит, прием на медикаменти срещу стомашни киселини, бактериални инфекции с Helicobacter pylori, свръхрастеж на бактерии в тънките черва, болест на Крон, улцерозен колит, чревни паразити като тении и глисти, хирургични операции на стомаха или червата и още много други причини могат да доведат до малабсорбция на витамин B12 независимо от приема му чрез храна или хранителни добавки. 

Единият от процесите, в които участва витамин B12 е свързан с правилното съзряване на кръвните клетки в костния мозък. Най-често липсата на витамин B12 е свързана с образуването на прекалено големи еритроцити (червени кръвни клетки), които са с намалени способности за пренос на кислород. Състоянието е известно като мегалобластна анемия и често се дължи на увреждане на клетки на стомашната лигавица, които не може да произведе един от транспортните протеини, наричан интринзик фактор. В този случай става дума за пернициозна анемия, която в миналото е била смъртоносна и се е наричала злокачествена. Именно смъртните случаи са довели до откриването на витамин B12 през XX в. 

Червените кръвни клетки обаче не са свързани само с пренос на кислород. Те изпълняват и редица функции в имунната система, а свръхреакцията им може да причини сепсис, свръхвъзпаление, автоимунни заболявания и също да бъде с тежки и смъртоносни последствия. 

Дефицитът на витамин B12 пречи на правилното съзряване и на белите кръвни клетки (левкоцити), които също изпълняват различни функции за имунната система. Освен това липсата на този витамин може да увреди и тромбоцитите, които отговарят за бързото съсирване на кръвта при нараняване на кожата и меките тъкани. Панцитопения е състояние, при което има намален брой и от 3-те основни вида кръвни клетки - еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Дефицитът на витамин B12 може да доведе до панцитопения, която в зависимост от броя на кръвните клетки да протича без симптоми и да бъде открита при рутинно изследване на пълна кръвна картина или да протича с тежка симптоматика и да изисква спешна медицинска помощ. 

Вторият особено важен процес, свързан с витамин B12 е образуването на миелинови обвивки на нервите. Ако анемията и уврежданията на кръвните клетки могат да бъдат установени с помощта на изследване на кръвта, то неврологичните увреждания в началото протичат без болка и без никакви симптоми. В много от случаите хората търсят лекарска помощ едва след като нервите са тежко увредени. 

Черепно-мозъчните нерви излизат директно от мозъка и се разделят на ляв и десен клон, затова те са чифтни. Те предават информация от тялото към мозъка и от мозъка към тялото, но най-често са свързани с областите на главата и шията. Именно от черепно-мозъчните нерви зависи остротата на сетивата зрение, вкус, мирис и слух. 

Черепно-мозъчни нерви

Докато повечето черепно-мозъчни нерви (10 от общо 12) водят началото си в мозъчния ствол в долната част на мозъка, то обонятелния и зрителния нерв произлизат директно от самия главен мозък и затова принадлежат към централната нервна система. 

В блога на aloha.bg вече сме разглеждали случаи, при които увреждането на черепно-мозъчни нерви е причинено именно от дефицит на витамин B12.

Увреждането на оптичния нерв заради липса на витамин B12 може да причини цветна слепота (далтонизъм), замъглено виждане и дори пълна слепота.

Някои от говорните нарушения (дизартрия) също са породени от дисфункции на нервите, свързани с движенията на езика. 

Има данни, че загубата на слух също може да се дължи на дефицит на витамина, При увреждане на вестибуларния нерв се поражда усещане за световъртеж, също един от симптомите за дефицит на витамин B12. 

В блога на aloha.bg публикувахме информация за още един изключително важен черепно-мозъчен нерв, а именно блуждаещия нерв (Vagus nerve).  За разлика от повечето черепно-мозъчни нерви, които действат в областта на шията и главата, разклоненията на блуждаещия нерв преминават покрай голяма част от вътрешните органи - бели дробове, сърце, стомах и черва, панкреас, бъбреци и пр. В едно от клиничните проучвания се доказва, че хроничната кашлица, която не се поддава на стандартното лечение може да се дължи на увреждане на разклоненията на блуждаещия нерв в белите дробове заради липса на витамин B12 и съответно приемът на Метилкобаламин води до изчезване на кашлицата. 

Изследването от 2016 г.Effect of Vitamin B12 Deficiency on Olfactory Function показва, че дефицитът на витамин B12 може да увреди обонятелния нерв и така да доведе до пълна или частична загуба на обоняние. 

От друга страна, ако сте прекарали риновирус или Covid-19 е възможно вследствие възпалението в носната лигавица да имате унищожени неврони, които да не могат да се възстановят пълноценно заради липса на този витамин и загубата на обоняние да е дълготрайна. Ако лечението с глюкокортикоиди не е ефикасно, може би е добре да обмислите прием на витамин B12. За съжаление няма едно единствено изследване, което да покаже дали имате метаболитен дефицит. В повечето случаи се изследват червените кръвни клетки, защото липсата на този витамин е свързана с анемия и дефекти в кръвните клетки. Неврологичните увреждания са много по-трудни за откриване. 

Тъй като дефицитът на витамин B12 често е причинен от недобро усвояване заради проблеми в стомашно-чревния тракт, често се предписват болезнени инжекции.

В България витамин B12 като разтвор за инжекции се предлага във формата Цианокобаламин, която е синтетична, по-трудна за усвояване и може да натовари организма с токсични цианидни групи.

Капките за нос с витамин B12 се предлагат в лесната за усвояване биоактивна форма Метилкобаламин, както и във формата Хидроксокобаламин, която може да се превърне както в Метилкобаламин, така и в Аденозилкобаламин. Освен това Хидроксокобаламин служи като противоотрова срещу цианид, изгорели газове при пожар, микотоксини и др. Няма данни за предозиране дори и при дози, които милиони пъти превишават препоръчителната дневна доза, както и опасност от тежки странични реакции. 

Клинично проучване от 2019 г.  Open Trial of Vitamin B12 Nasal Drops in Adults With Myalgic Encephalomyelitis/Chronic Fatigue Syndrome: Comparison of Responders and Non-Responders доказа, че витамин B12 във формата Хидроксокобаламин като капки за нос, произведени от CureSupport (Нидерландия) повишава значително серумните нива на вит. B12 в кръвта и е аналог на болезнените инжекции. 

Назалната форма на витамин B12 е подходяща и за деца над 14 г., които имат дневни нужди като възрастните хора, за бременни жени с цел профилактика на спина бифида и други дефекти на невралната тръба и подсилване абсорбцията на фолиева киселина, както и за предотвратяване на прееклампсия и спонтанен аборт, за вегани и вегетарианци, за хора с автоимунни заболявания (на щитовидната жлеза, атрофичен гастрит), за диабетиците, които контролират кръвната си захар с таблетки Метформин, за спортисти с цел повишаване възможността на еритроцитите да пренасят кислород, за пушачите с цел детокс на цианида от цигарите, като превенция на страничните ефекти от анестезията с райски газ, хората с паник атаки, депресия и меланхолия, синдром на хроничната умора и за всички, с проблеми в храносмилателния тракт и съответно малабсорбцията на витамин B12.