• Количката е празна

Автоимунни заболявания и дефицит на витамин B12

2020-05-17

Имунната система се състои от специализирани клетки, тъкани и органи и основната ѝ цел е да защитава организма от бактерии, гъбички и вируси, които нахлуват от външната среда, а също и да открие и унищожи стари, болни и злокачествени клетки в самото тяло. В известна степен отделни онкологични заболявания възникват именно защото имунната система на организма не може своевременно да открие видоизменените клетки. 

В отделни случаи реакцията на имунната система е толкова силна, че тя унищожава не само вредителите, но и здравите клетки и тъкани на организма. Автоимунно заболяване е всяко, което се получава в резултат на атака на имунната система към собствени клетки, тъкани, органи и системи, които са здрави и не съдържат туморни клетки.

Едва около 1900-тата година започват да се зараждат подозренията, че имунната система може да да навреди на собствените тъкани, но от друга страна хората притежават вродени защитни механизми, с които да попречат за развитието на сериозни последствия за здравето. Около 1950 г. се заражда съвременното разбиране за автоантителата и автоимунните заболявания. В периода на еволюцията сложно устроените бозайници са развили автоимунитета като средство за самозащита с цел отстраняване на собствените стари и злокачествени клетки и поддържане на биохимията на кръвта в динамично равновесие. Проблемът е в силата на автоимунните реакции. Буди интерес факта, че автоимунни заболявания се получават и в резултат на неефективна работа на имунната система, която не може да се справи с хронични инфекции. В такъв случай автоимунните процеси се отключват изведнъж и атакуват както патогените, така и собствените тъкани. 

Автоимунните заболявания възникват заради генетика и епигенетика. Вече е ясно, че в членовете на отделни семейства са предразположени към отделни автоимунни заболявания, въпреки че това не гарантира на 100%, че ще ги развият. Факторите на околната среда като начин на хранене, тютюнопушене, замърсяване на въздуха, бактериални инфекции, тежки метали, радиация  и пр. могат да предизвикат подобна реакция от страна на организма. 

Полът на човека също има известна роля в развитието на отделни автоимунни заболявания. Жените имат много по-големи колебания в половите хормони по време на бременност, менструация или ползване на орални контрацептиви. 

Съотношение на жени : мъже при автоимунни заболявания според публикация на Everyday Health / Women and Autoimmune Disorders 

  • тиреоидит на Хашимото - 10 жени : 1 мъж
  • болест на Грейвс (базедова болест) - 7 жени : 1 мъж
  • множествена склероза - 2 жени : 1 мъж
  • миастения гравис - 2 жени : 1 мъж
  • системен лупус еритематозус - 9 жени : 1 мъж
  • ревматоиден артрит - 5 жени : 2 мъже
  • първичен склерозиращ холангит - 1 жена : 2 мъже

Интересна е връзката между инфекциозните заболявания и автоимунните. В отделни райони, където населението често боледува от инфекции се отчита значително по-малък брой на пациенти с автоимунни нарушения. Една от хипотезите е, че съвременния начин на живот със стриктни хигиенни мерки води до изтребване на често срещаните бактерии и паразити, в резултат на което след като няма с кого да се бори, имунната защита на тялото започва да атакува собствените тъкани. От друга страна някои микроорганизми като Klebsiella pneumoniae и coxsackievirus B (коксаки вирус) са свързани с развитието на болест на Бехтерев и диабет тип 1. 

Лечението на автоимунно заболяване често се състои в приема на лекарства, които потискат имунната система, нестероидни противовъзпалителни средства и прилагането на палиативни грижи. В някои случаи като тиреодит на Хашимото или захарен диабет тип 1 се налага ежедневна хормонална терапия. В други случаи се изисква допълнителен прием на витамини и микроелементи заради малабсорбцията им от страна на стомашно-чревния тракт. Въпреки че облекчава отделни симптоми, терапията не може да излекува заболяването. 

С цел поставянето на правилна диагноза трябва да се направят различни изследвания. Изследването на пълна кръвна картина дава информация за ниво на зрялост, брой и размер на кръвните клетки. Изследването на C реактивен протеин също може да покаже увеличен риск от автоимунен процес, както и увеличената скорост на утаяване на еритроцитите. Ако има отклонения от нормите се пристъпва към допълнителни изследвания за автоантитела. 

Един от основните проблеми е, че много от автоимунните заболявания имат общи симптоми  като умора, треска, общо неразположение, болки в ставите, обрив и др.  или пък симптоми, които са подобни на други увреждания.

Според клиничното проучване от 2012 г. Introducing Polyautoimmunity: Secondary Autoimmune Diseases No Longer Exist полиавтоимунитет се нарича състоянието, при което 1 пациент има повече от 1 автоимунно заболяване. Когато съществуват 3 или повече автоимунни заболявания, състоянието се нарича множествен автоимунен синдром. В настоящото изследване са проучени 1083 пациента, а полиавтоимунитет е наблюдаван при 373 пациента (или 34.4%), т.е. всеки трети има повече от 1 автоимунно заболяване. Най-често се среща увреждане на щитовидната жлеза и синдром на Сьогрен. Жените и фамилната обремененост повишават риска от развитие на този тип свръхреакции от страна на имунната система. 

Според клиничното изследване от 2012 г. The Multiple Autoimmune Syndromes. A Clue for the Autoimmune Tautology множественият автоимунен синдром се състои в наличието на 3 и повече добре дефинирани автоимунни заболявания при 1 пациент. Най-често се среща комбинацията от системен лупус еритематозус, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и синдром на Сьогрен. Освен това често срещани са диабет тип 1, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и системен лупус. Друг множествен автоимунен синдром включва автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, миастения гравис, системна склероза и пернициозна анемия. 

Основната разлика между полиавтоимунитета и множествените автоимунни синдроми се състои в това, че в първото състояние могат да се отличат 2 и повече добре дефинирани автоимунни заболявания, които отговарят на добре определени критерии за класификация, а във втория случай се отчитат частично представени признаци и симптоми на различни автоимунни заболявания. 

Според публикацията от 2010 г.The autoimmune tautology въпреки че автоимунните заболявания имат контрастиращи характеристики, патология и клинични прояви, те имат сходни имуногенетични механизми. Това означава, че някои от тях имат общ произход. Съответно при един човек може да има повече от 1 автоимунно заболяване, а симптомите да се припокриват. В този случай се използва термина autoimmune tautology. 

ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12 И АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Хроничният атрофичен автоимунен гастрит засяга стомаха и се характеризира с наличието на автоантитела срещу париеталните клетки на стомашната лигавица и произвеждания от тях интринзик фактор, който е транспортен протеин на витамин B12. Това автоимунно заболяване се среща средно при около 2% от хората, но честотата му нараства с увеличаване на възрастта. По-често от него страдат жените. В началните етапи заболяването може да протече без никакви симптоми. В по-напредналите стадии на развитие се отчита значително намаляване и безвъзвратна загуба на жлезистите клетки, които отделят солна киселина и протеини. Те постепенно биват заменени от тъкан, която наподобява лигавицата на червата. 

Публикацията от 2017 г. Micronutrient deficiencies in patients with chronic atrophic autoimmune gastritis: A review има за цел да разгледа дефицита на витамини и хранителни вещества заради малабсорбция, причинена от хроничния атрофичен автоимунен гастрит. 

Има десетки различни видове анемия. Пернициозната анемия е била смъртоносна  в миналото, известна е още и като злокачествена анемия и е довела първоначално до откритието, че около 500 грама полусуров телешки черен дроб всеки ден могат да подобрят състоянието на болните. След това бил използван специално разработен екстракт от телешки черен дроб. А години след това станало ясно, че в дроба се съдържат големи количества от витамин B12. За множеството разработки били дадени 2 награди Нобел през 1934 и 1964 г. 

Витамин B12 е единственият, който съдържа в молекулата си метален йон - кобалт. Самият витамин не е бактерия, но се синтезира с помощта на бактерии в стомашно-чревния тракт на някои животни, а след това големи количества се складират именно в черния дроб, което обяснява защо терапията е била успешна. И все пак има значение устройството на храносмилателната система. Така например най-богатите източници са черния дроб на преживния добитък (телешки, агнешки, говежди и пр.) , а едва след това с многократно по-малки количества са свинския, пилешкия и патешкия черен дроб. За съжаление човешката храносмилателна система не съдържа тези щамове бактерии, а дори и те да бъдат внесени изкуствено биха обитавали дебелото черво, докато рецепторите за абсорбция на витамин B12 са по-нагоре - в тънките черва. 

Когато се вземе изследване на кръвта, пернициозната анемия се проявява като мегалобластна анемия, при която има неправилно съзряване на еритроцитите в костния мозък. В резултат на това те са много по-големи от обичайното, съдържат малко хемоглобин и имат ограничени възможности за пренос на кислород. Типичните симптоми на анемия са силна умора, задух, бледа кожа и лигавици. Освен това при мегалобластна анемия се откриват и хиперсегментирани неутрофили, които са вид левкоцити и са свързани именно с имунната система. 

Липсата на витамин B12 може да повлияе и на други типове левкоцити (бели кръвни клетки) и така да модулира имунния отговор. Наскоро в блога на aloha.bg уточнихме, че еритроцитите служат не само за пренос на кислород, но също имат важна роля в имунната система.

Вече споменахме за кобалта в молекулата на витамин B12. Затова витамина се нарича основно кобаламин. Но този кобалт има възможността да се свърже с различни групи и затова се получават формите метилкобаламин, аденозилкобаламин, хидроксокобаламин и цианокобаламин, които имат своите предимства и недостатъци. 

Например формата метилкобаламин е важна за процесите на метилиране на ДНК и даряването на метилови групи. Заедно с фолатите (фолиевата киселина или витамин B9), витамин B12 като метилкобаламин участва в понижаването на аминокиселината хомоцистеин, която е рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Повишеният хомоцистеин по време на бременност може да причини прееклампсия, разкъсване на мембраните и спонтанен аборт. Метилкобаламин позволява за абсорбцията на фолиевата киселина и заедно двата витамина от група B служат за профилактика на спина бифида и други дефекти на невралната тръба, които могат да се развият в първите седмици от бременността. 

Аденозилкобаламин е друга коензимна форма на витамин B12, която участва в синтеза на енергия в митохондриите и понижаването на метилмалоновата киселина. Тъй като тази форма е трудна за промишлено производство, често се препоръчва лечение с витамин B12 като хидроксокобаламин, който може да се превърне както в метилкобаламин, така и в аденозилкобаламин. 

Освен рециклирането на хомоцистеин и метилмалонова киселина, витамин B12 участва пряко в синтеза на миелиновата обвивка и по тази причина липсата му може да причини различни неврологични увреждания. В блога на aloha.bg вече сме писали как автоимунния атрофичен гастрит може да причини неврологични увреждания заради липса на витамин B12. Този витамин може да повлияе на функциите на хормони и невротрансмитери. 

Автоимунен атрофичен гастрит и пернициозна анемия се срещат на всички континенти и при всички етноси и раси, но много малко от тях търсят помощ от гастроентеролог, защото при рутинно изследване на кръв може да се открие анемия и да се предпише лечение с желязо, фолиева киселина и / или витамин B12. Друг основен проблем е, че само изследване на серумния витамин B12 не е достатъчно, за да бъде поставена диагноза дефицит, а освен това има различни референтни стойности. Често се налага да бъдат направени изследвания на метаболитите като хомоцистеин и метилмалонова киселина, както и холотранскобаламин (holoTC). По тази причина разпространението на дефицит на витамин B12 може да варира от 5 до 40% в зависимост от това какви референтни граници за дефицит са използвани. Има значение и начина на хранене, например в страни като Индия, където много от хората умишлено избягват храните от животински произход и спазват стриктна веган или вегетарианска диета има по-голяма честота на дефицит. 

Бактериалната инфекция с Helicobacter pylori в стомаха също може да причини атрофичен гастрит и да използва кобалта във витамин B12 като храна.

Главно заради тези проблеми, които могат да протичат без болки и без симптоми, но пречат на абсорбцията на витамин B12 от храните често се препоръчва лечение с инжекции, които да доставят витамина директно в кръвообръщението.

Капките за нос с витамин B12 се предлагат във формите Метилкобаламин и Хидроксокобаламин и са безболезнена алтернатива на инжекциите. Според различни клинични проучвания, те повишават значително серумните нива на витамин B12 в случаите на дефицит. 

Взаимовръзката между автоимунния атрофичен гастрит и малабсорбцията на желязо е установена за пръв път през 1930 г. То от своя страна се съдържа в месните храни, така и в някои растителни. Желязото, което е в месото трябва да бъде разтворено от киселинните стомашни сокове, за да се абсорбира по-лесно в дванадесетопръстника. По подобен начин витамин B12 в месните продукти трябва да бъде разделен от хаптокорина чрез киселинните стомашни сокове и след това да се свърже с отделяния от париеталните клетки интринзик фактор. Но тъй като големи количества от витамин B12 са складирани в черния дроб, то първо вероятно ще се развие желязодефицитна анемия. От друга страна пациентите с пернициозна / мегалобластна анемия следва да бъдат проверявани и за малабсорбция на желязо чрез допълнителни изследвания.

Малабсорбция на витамин С (аскорбинова киселина) също може да е предизвикана от атрофичен гастрит. Желязото и витамин С за взаимосвързани, а хората и морските свинчета са единствените, които не могат сами да синтезират витамин С. Липсата му води до смъртоносния в миналото скорбут заради спиране на синтеза на колаген в кожата, костите, ставите, кръвоносните съдове, червата, зъбите, венците, очите, мускули, сухожилия и практически във всяка част от човешкото тяло. Така например при по-алкално pH от 7,95 се унищожава 65% от витамин С, а при силно киселинното pH 1,45 се разгражда 14%. Витамин C е и важен антиоксидант, който пречи на свободните радикали в стомаха да атакуват лигавицата и да причиняват хронични възпалителни процеси. 

Калцият се абсорбира в тънките черва като калциев йон Ca2+  и това отново зависи от киселинността на стомашните сокове. Автоимунният атрофичен гастрит намалява бионаличността на калция и според клинични изследвания това влияе на плътността на костите. 

Малабсорцията на Витамин D също е свързана с автоимунния атрофичен гастрит главно заради малабсорбцията на калций. 

АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА, АВТОИМУНЕН ГАСТРИТ И ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12

В блога на aloha.bg вече предоставихме различни клинични изследвания за взаимовръзката между заболяванията на щитовидната жлеза и дефицитът на витамин B12.  Още от 1960 г. преди гастроскопиите да се извършват рутинно е ясно, че има подобна връзка и тя е назована с термина тиреогастритен синдром, който се използва за определяне на присъствието на автоантитела на щитовидната жлеза при пациенти с пернициозна анемия, породена от дефицит на витамин B12. 

Изследването от 2008 г. Occurrence and Risk Factors for Autoimmune Thyroid Disease in Patients with Atrophic Body Gastritis изследва автоимунните заболявания на щитовидната жлеза при пациентите с атрофичен гастрит на стомаха.

В изследването участват пациенти с дългогодишна диспепсия, с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и с анемия. 

Диагнозата за пернициозна анемия се определя:

  • хемоглобин под 140 g / L за мъже  и под 120 g / L за жени
  • среден корпускулярен обем MCV над 100 fl
  • хистологично потвърждение за атрофия на стомашната лигавица
  • ниски серумни нива на витамин B12 (референтни стойности: 190 - 950 pg / mL)
  • или положителни резултати от лечението с витамин B12

Важно условие е, че нито един от участниците в изследването не е приемал лекарства против стомашни киселини като инхибитори на протонната помпа или антагонисти на H2 рецептора, защото те също могат да доведат до малабсорбция на витамин B12. А малко по-късно ще стане дума за взаимодействието на витамин B12 с лекарствата за контролиране на кръвната захар, които съдържат Метформин. 

Диагнозата автоимунен тиреоидит се поставя при наличие на антипероксидазни антитела МАТ над 200 U / mL при поне 2 отделни изследвания и характерни изменения при изследване на щитовидната жлеза с ултразвук. 

Болестта на Грейвс се диагностицира при пациенти с клиничен и биохимичен хипертиреоидизъм, които имат антитела срещу рецепторите за тиреотропин. Неавтоимунното заболяване на щитовидната жлеза се определя след откриване на изменения при прегледа с ултразвук (увеличен обем, единични възли) и категоричното отсъствие на антипероксидазни антитела. 

Резултатите от изследването показват:

  • 169 от общо 319 пациента с атрофичен гастрит са имали свързано заболяване на щитовидната жлеза, а при останалите 150 пациенти жлезата е здрава
  • от тези 169 пациента с атрофичен гастрит, 80 са били наясно, че имат заболяване на щитовидната жлеза преди да имат поставена диагноза гастрит.
  • 89 от 169 пациента с атрофичен гастрит не са знаели за заболяването на щитовидната жлеза
  • При 128 от 169 пациенти със заболяване на щитовидната жлеза то е било автоимунно 

Прави впечатление, че при голяма част от пациентите със автоимунен атрофичен гастрит едва впоследствие е открито и автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Вероятно двете автоимунни заболявания имат някаква обща първопричина за възникване и за съжаление могат да протичат без симптоми или с общи симптоми, но както стана ясно трябва да се обърне внимание дали абсорбцията на витамините B12, D, C и желязо е адекватна. 

Резултатите от изследването показват, че наличието на антитела към париеталните клетки в стомаха означават не само автоимунен атрофичен гастрит, но те могат да повишат значително риска и от развитието на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. 

АВТОИМУНЕН АТРОФИЧЕН ГАСТРИТ, ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12 И ДИАБЕТ ТИП 1.

Има различни видове диабет, а тип 1 се среща при около 5-10% от всички случаи. Характеризира се с това, че започва в детските и младежките години. Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което имунната система разрушава клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. 

Има различни хипотези за възникването на диабет тип 1:

  • фамилна обремененост
  • непоносимост към глутен
  • повишена чревна пропускливост
  • кърмене на бебето и отбиването му 
  • микрофлора в червата 
  • вирусни инфекции (коксаки B), цитомегаловирус, Епщайн - Бар, паротит, рубеола, ротавирус)
  • бактериални инфекции 
  • замърсяване с пестициди
  • противотуморни терапии 

Засега обаче няма единна теория какво предизвиква диабет тип 1, а клиничните изследвания показват противоречиви резултати.

Липсата на инсулин, произвеждан от панкреаса до повишаване на кръвната захар и риск от развитието на кетоацидоза и кома. Дългосрочните усложнения са свързани със сърдечно-съдови заболявания, инсулт, бъбречна недостатъчност, заболявания на очите, бъбречна недостатъчност. В блога на aloha.bg публикувахме как диабетът влияе на колагена в човешкото тяло, а крайните продукти на гликация могат да повлияят на зарастването на раните. Голяма част от диабетиците страдат и от стрес, 

меланхолия, депресивни състояния. Периферната невропатия също е често срещана.

А дали депресията, невропатията и други усложнения не се дължат на дефицит на витамин B12? 


Изследването от 2008 г. Gastritis in Type 1 Diabetes: A Clinically Oriented Review, публикувано в Oxford Academic -The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism - Autoimmune  изследва връзката между автоимунния гастрит и диабет тип 1. Средно 2.5% от хората на 30 години има автоантитела към париеталните клетки на стомаха, което води до липса на интринзик фактор и дефицит на витамин B12 заради малабсорбция. При хората над 80 години вече 12% имат такива автоантитела. При диабет тип 1 автоантителата се срещат при 10-15% от децата и 15-25% от възрастните. По тази причина на хората, които страдат от диабет тип 1 трябва по-често да се правят изследвания на кръвта за липса на витамин B12 и на желязо.

От друга страна голяма част от неврологичните увреждания, причинени от липса на витамин B12 са със симптоми, които се припокриват с периферната невропатия, причинена от диабета.  

От друга страна диабет тип 2 е много по-често разпространен от тип 1. Основният проблем, който води до малабсорбция на витамин B12 е свързан с лечението с таблетки Метформин, които се продават с най-различни търговски названия. В някои от листовките с информация за пациента е уточнено, че дългосрочния прием може да доведе до дефицит на този витамин, а в други - не. 

АВТОИМУННА БОЛЕСТ НА АДИСОН И ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12

Според публикация на Genetics Home Reference / Autoimmune Addison disease автоимунната болест на Адисон засяга функцията на надбъбречните жлези, които произвеждат т. нар. “хормони на стреса”.

Някои от симптомите на болест на Адисон са:

  • силна умора
  • гадене
  • намален апетит 
  • загуба на тегло
  • ниско кръвно налягане, което води до замайване при изправяне от седнало положение
  • мускулни крампи
  • желание за солени храни
  • хиперпигментации по кожата (подмишници, лакти, кокалчета на пръстите, длани)
  • хиперпигментации на устните и лигавицата на устната кухина
  • загуба на окосмяване на подмишниците при жените
  • ниска кръвна захар (хипогликемия)
  • нисък натрий (хипонатриемия)
  • високи нива на калий в кръвта (хиперкалиемия). Калият и витамин B12 са антагонисти, т.е. повишените нива на калий водят до намаляване на витамин B12
  • увреждане на еритроцитите (анемия)
  • увеличаване на броя на белите кръвни клетки (лимфоцитоза) и най-вече на еозинофилите 

При развитие на животозастрашаваща криза на надбъбречните жлези трябва да потърсите спешна медицинска помощ. Симптомите са:

  • повръщане
  • болки в корема
  • спазми в гърба или краката 
  • критично ниско кръвно налягане, което води до шок 

Надбъбречната криза може да бъде предизвикана от стрес, хирургична операция, травма или инфекция. 

Хората, които имат автоимунна болест на Адисон често имат и друго автоимунно заболяване. Най-често това е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза или диабет тип 1. 

Според публикацията на Endocrine web / Addison’s Disease Causes  Автоимунен полиендокринен синдром включва няколко органа, които са засегнати от автоимунно увреждане. 

Автоимунен полиендокринен синдром тип 1 включва:

  • болест на Адисон
  • намалена функция на паращитовидната жлеза
  • забавено полово съзряване 
  • малабсорбция на витамин B12 (пернициозна анемия)
  • кандидоза
  • хепатит

Автоимунен полиендокринен синдром тип 2 включва:

  • болест на Адисон
  • неактивна или свръхактивна щитовидна жлеза
  • забавено полово съзряване 
  • диабет 
  • бели петна по кожата (витилиго)
  • непоносимост към глутен 

ВИТАМИН B12 И ИЗМЕНЕНИЯ ПО КОЖАТА 

В блога на aloha.bg вече сме публикували информация как дефицитът на витамин B12 може да причини:

На снимките - пациентка с дефицит на витамин B12 преди и след лечение. 

ВИТИЛИГО И ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12 

Кожата е най-външната обвивка на тялото, която е в постоянен контакт с външната среда. При разкъсване проникват бактерии, гъбички и вируси и затова в нея постоянно циркулират специализирани клетки на имунната система. Меланоцитите от друга страна осигуряват защита на кожата от вредните UV лъчи. Витилиго е състояние, при което по кожата се появяват по-светли петна. Според някои от хипотезите, витилиго е автоимунно заболяване, при което клетките на имунната система атакуват и унищожават меланоцитите, от които зависи цветът на кожата. Счита се, че това състояние засяга около 0,5% от населението по света, въпреки че е възможно много случаи да не са диагностицирани. 

Изследването от 2017 г. Association of vitiligo with anemia, vitamin B12 deficiency, diabetes mellitus, and thyroid dysfunction in Saudi Arab patients: A case control study има за цел да оцени взаимовръзките на витилиго с дефицита на витамин B12, анемията, нарушената функция на щитовидната жлеза и захарния диабет. Направени са множество изследвания, сред които и оценка на показателя MCV от изследването на пълна кръвна картина. Оказва се, че 15% от пациентите с витилиго имат микроцитна анемия в сравнение със 7% от здравите контроли. Макроцитна анемия с повишен MCV има при 1% от пациентите с витилиго, 5% имат първичен хипотиреоидизъм в сравнение с 0% от здравите контроли, 8% имат захарен диабет. 

Прави впечатление, че 16% от пациентите с витилиго имат дефицит на витамин B12 в сравнение с 2% от здравите контроли. Авторите на изследването смятат, че пациентите с витилиго трябва да бъдат изследвани за дефицит на витамин B12. Тъй като вероятно имат и дефицит на желязо, много от тях имат понижен MCV и само по този показател няма как да се предположи за липсата на B12. Според една от хипотезите повишения хомоцистеин също е отговорен за деактивирането на клетките, които образуват пигментите на тена.

Тъй като често хроничният автоимунен гастрит протича без симптоми и в комбинация с други автоимунни заболявания обикновено се изписват инжекции, които директно се вливат в кръвообращението.

Капките за нос с витамин B12 са алтернатива на инжекциите и повишават бързо серумните нива на витамина в кръвта.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.

СЪСТАВ

За съжаление все още има много случаи, в които метаболитният дефицит на витамина е труден за откриване.

Ето едни от най-често разпространените заблуждения относно витамин B12:

  • нямате анемия 
  • нямате макроцитна анемия
  • серумните нива на витамин B12 са в диапазона от 140 до 450 pmol / l 
  • серумните нива на витамин B12 са само леко ниски
  • серумните нива на витамин B12 може да са ниски, но нивата на метилмалонова киселина са напълно в норма
  • дефицитът на витамин B12 се среща само при възрастните хора в напреднала възраст
  • дефицитът на витамин B12 никога не се среща при деца 

Погрешни схващания относно терапията с витамин B12:

  • приемът на таблетки през устата може да се сравни по ефективност с болезнените инжекции, които се предписват за облекчаване на неврологични симптоми.
  • можете да спрете лечението щом серумните нива се нормализират
  • задължително трябва да спрете лечението с витамин B12, когато серумните нива са над горните граници
  • трябва да спрете лечението с витамин B12 след 5-тата инжекция заради опасност от тежки странични ефекти
  • трябва задължително да спрете лечението с инжекции витамин B12 в случай, че симптомите се влошат 
  • трябва да измерите серумните нива на витамин B12 веднага след поставянето на третата инжекция, за да видите дали лечението е ефективно
  • трябва да спрете лечението с инжекции витамин B12 в момента, в който установите, че сте бременна

Вижте 6 реални случая на пациенти с дефицит на витамин B12, при които поставянето на правилна диагноза и ефективното лечение са били затруднени. 

Вижте още и 10 въпроса за витамин B12 и техните отговори.