Опасните тайни на добрия вкус

15 ноември 2018
Опасните тайни на добрия вкус

Замисляли ли сте се, че повечето от живота ни преминава в борбата за насъщния – изкарване на пари, с които да си купим храна? Някои от нас я отглеждат сами, за да са сигурни в качеството ѝ. Други имат определени предпочитания към начина на термична обработка и дори на времето за приготвяне. Често си мечтаем за вкусни блюда, които да галят небцето ни и да ни осигурят незабравими гурме преживявания. [1]

Забелязвали ли сте колко често стомахът ни подава сигнали, че е пълен, но ние продължаваме с поглъщането на още и още хапки? Знаем, че преяждането може да доведе до наднормено тегло и въпреки това сякаш има сила, която ни кара да ядем дори и да сме се заситили.

Храната ни привлича не само с външния си вид и ароматите, но най-вече с вкуса си. Всеки човек има определени предпочитания – един обича сладко, друг кисело, трети солено или комбинация от основните вкусове. С днешния забързан начин на живот все повече ни се налага да доверяваме приготвянето на храната на други хора. Така тя преминава през различни процеси на приготвяне и овкусяване, за да се постигне онзи вкус, който ще се хареса на колкото се може повече хора. Така загубите за производителите ще бъдат по-малко откъм хранителни продукти, енергия, човешки манипулации и пр.

Въпреки че имаме обща представа какво представлява нездравословната храна, често пристъпите на непреодолим глад са тези, които диктуват поведението ни.

Нека да видим как бихме могли да излезем от капана на преяждането и съответно наднорменото тегло.

Вкусът на храната дава важна информация на хората, доколко тя е годна за консумация в даден момент. Това може буквално да спаси живота ви. Например свързваме сладкото с усещането на високоенергична храна. Но пък за болните от захарен диабет прекалено количество сладки храни може да доведе до краткосрочно повишаване на кръвната захар и дори кома. Смъртоносни са и ниските нива на кръвна глюкоза, а в такива състояние се дава вода с разтворена захар. Силният кисел вкус ни предупреждава за вкиснала храна, която може да причини разстройства на храносмилателния тракт. Горчив вкус свързваме с лекарства и различни токсични вещества.

Солен вкус е предпочитан за набавяне на минералните соли, нужни за телесните течности.

Дълги години се е считало, че вкусовето са само 4. 

При човек обонянието и разпознаването на отделни миризми е много по-усъвършенствано в сравнение с усещането за вкус. Човек усеща различни вкусове благодарение на вкусови луковици и брадавици, които са разположени свободно в лигавицата на устната кухина, хранопровода или езика. Често се случва усещането за вкус да се влияя от миризмите, а при загуба на обоняние (например при хрема и запушване на носа), чувствително намаляват и вкусовите усещания.

Дълги години наред погрешно се е смятало, че усещаме различни вкусове след активиране на различни зони на самия език, но това не е така.

Например соленият вкус се появява след като йоните на солта (например натрий от готварска сол) се разпознават от йонни канали на езика и предизвикат акционен потенциал.

При киселият вкус се разпознават водородните протони, които са се отделили от киселини като оцетна, лимонена, винена, кисело мляко и пр.

Сладкият вкус е предизвикан не само от наличието на захари, но и някои белтъци и други вещества. Разпознава се от различни рецептори, които след като бъдат активирани в мозъка се изпращат сигнали за сладост.

Горчивият вкус, подобно на сладкия, също се разпознава от G-протеинно свързани рецептори. Учените предполагат, че в процеса на еволюция отвращението от горчиви вещества се е развило, за да предупреждава хората за евентуално отравяне. И днес нарочно се произвеждат горчиви вещества, които имат за цел да отблъскват малки деца и животни от поглъщане на вредни субстанции.

Някои храни и напитки като чай или неузрели плодове съдържат танини, които причиняват свиване на тъкани и променят вкусовите усещания. Това чувство е познато като тръпчивост.

Усещането за лютивина се дължи на реакция на възбуждане на троичния нерв заедно с „истинските“ усещания за вкус. Появява се усещане за топлина, което е причинено от активиране на йонен канал в невроните. Няма как да не се сетим за лютите чушки и черния пипер.

Усещане за студ и свежест (ментол, камфор) се получава при активиране на троичните рецептори за студено и е подобно на усещането за люто.

Според скорошни изследвания усещането за мазнини се дължи на специален вид рецептор, който се среща не само при хората, но и при някои животни. При дефект на този рецептор освен че няма контрол над поетото количество мазнини, но и не се отделят нужните храносмилателни ензими. Благодарение на този рецептор хората могат да усетят количествата неразтворени мазнини в храни и напитки.

Всъщност освен чрез зони, богати на вкусови брадавици и луковици на езика и небцето, вкусът може да се сформира индивидуално и според определени генетични рецептори. Хората, които имат отклонения в тези гени имат по-висок риск от заболявания поради намалени реакции на ситост, неразпознаване на вкусове и пр. Това е едно от обясненията защо бавното хранене води до силни сигнали за засисщане, а високоенергийните напитки, които изпиваме набързо не ни засищат. Наследствен полиморфизъм на рецепторите за горчив вкус силно влияе на определянето му в храната. При някои хора сетивата са толкова изострени, че е нужна само една „горчива молекула“, а други обожават много горчиво. От друга страна някои химични вещества от кръстоцветните като зеле и броколи могат да се свържат с рецепторите и да предизвикат неприятен горчив вкус в отделни хора. Въпреки че се коментира нов вкус за мазно, мастни киселини с дълга верига, които в малки количества  в мазни храни са трудно разпознаваеми от рецепторите. Ниска чувствителност към това вкусово усещане се отчита при затлъстели хора, които прекаляват с мазните и пържени храни. 

Освен четирите вкуса за сладко, кисело, солено и горчиво едва преди около стотина години за самостоятелен вкус е признат и умами.

Публикацията от 2015 г. Umami the Fifth Basic Taste: History of Studies on Receptor Mechanisms and Role as a Food Flavor [2] ни дава информация, че всъщност този вкус се състои от 3 разновидности, които могат да действат синергично

  • Глутамат
  • 5‘-инозинат
  • 5‘-гуанилат

Въпреки че за този вкус се знае от древността, той е признат в Европа и Америка чак в края на 20-те години на XX в. Съответно разновидностите се разпознават от различни рецептори. Счита се, че вкусовите брадавици за умами се активират специално от глутамата така както рецепторите за сладко се активират от захар. Глутаматът се свързва с G-протеинно свързани глутаматни рецептори. Въпреки, че веществата, които допринасят за вкуса умами са изразени, дълги години не се смятат за отделен вкус, а за подобрители на вкуса.

Около 20 г дневно от глутаматът, който се намира в храните и смилането на протеините се абсорбира в тънките черва. Така той се преобразува до други неесенциални аминокиселини и малки количества стигат до мозъка и мускулите.

Японците наричат Комбу [3] водорасли, които се използват за храна от хората в Източна Азия. Те са от рода Laminariaceae. На корейски се наричат dasima, а на опростен китайски haidai. 

Сред тези кафяви водорасли Ламинария са:

  • Saccharina japonica (Laminaria japonica) 
  • Saccharina japonica var. religiosa (Laminaria religiosa)
  • Saccharina japonica var. diabolica (Laminaria diabolica) 
  • Saccharina japonica var. diabolica (Laminaria diabolica) 
  • Saccharina japonica var. ochotensis (Laminaria ochotensis)
  • Saccharina latissima (Laminaria saccharina)
  • Saccharina angustata (Laminaria angustata), 
  • Saccharina longissima (Laminaria longissima)
  • Saccharina coriacea (Laminaria coriacea)
  • Saccharina sculpera (Kjellmaniella sculpera)
  • Saccharina longipedalis (Laminaria longipedalis)
  • Arthrothamnus bifidus

В Япония комби се продава в различни форми – сухо, накиснато в оцет, като сухи парчета. Може и да се яде прясно в сашими. Използва се и за приготвянето на супа Даши. Днес имате възможност дали да приготвите бульона на супата с помощта на водорасли комбу или прах от тях. Бульон Даши е се използва и в известната японска супа Мисо. Този вид водорасли могат да се използват и за направата на салата и основни ястия. Освен това поставени в гореща вода от тях се прави чай. Един от видовете Ламинария е толкова сладък, че се използва за направата на сладки желирани бонбони.

Именно този аромат от водораслите комбу е в основата на идентифицирания през 1908 г. вкус умами. За целта са използвани 12 кг изсушени водорасли комбу. С помощта на киселина са получени кристали на глутаминова киселина. Разтворени във вода, те се неутрализира с натриева основа и се получават кристали от мононатриев глутамат (MSG). Той има напълно различен вкус от класическите 4 основни вкуса. По-късно през 1913 г. е открит 5‘-инозинат, а през 1957 – 5‘-гуанилат. Те също са носители на умами вкус.

Свободният глутамат съществува в различни хранителни продукти. Протеините са съставени от 20 различни аминокиселини. Повечето протеини съдържат високи количества глутамат. Например съдържанието на глутамат в казеина на млякото, глутена в пшеницата, глицинина в соята и миозина в мускулите е 21-35%. Въпреки че свободния глутамат има вкус умами, глутаматът в протеините няма вкус.

Вкусът умами се дължи на натурално съдържащия се глутамат в храните, както и на синтетичния мононатриев глутамат Е621, който ни кара да ядем все повече и приемаме храната за много вкусна.width= А ето какво е съдържанието на глутамат в mg/100 g

Растения:

  • Комбу (водорасли) - 1200-3400
  • Нори (водорасли) - 1380
  • Тамарило - 470-1200
  • Домат - 470-1200
  • Чесън - 110
  • Картоф - 30-100
  • Китайско зеле - 40-90
  • Морков  - 40-80
  • Лук - 20-50

 Животински източници:

  • Черупчести - 140
  • Скариди - 120
  • Морски дарове - 100
  • Краб - 20-80
  • Жълтък на яйце - 50

Традиционни храни:

  • Аншоа 630-1440
  • някои видове сирене 300-1380
  • Рибен сос  - 410-1260
  • Соев сос - 410-1260
  • Зелен чай - 220-670
  • Пушена шунка - 340

5‘-инозинат в mg/100 g

  • Изсушени риби Бонито - 470-800
  • Изсушени сардини -  350-800
  • Сардини - 420
  • Ципура - 180-400
  • Риба тон - 250-360
  • Пилешко месо - 230
  • Свинско месо -  230
  • Телешко месо - 80

5‘-гуанилат в mg/100 g

  • Изсушени гъби шийтаке  - 150
  • Готвени гъби Еноки -  150
  • Изсушени гъби Мръчкула - 40
  • Изсушени манатарки - 40

Свободният глутамат не се разбива лесно чрез нагряване, а след това е доста стабилен. При животните 5'-Инозинат също не се разгражда лесно от топлината, а се разлага след настъпването на смъртта и концентрацията му достига пик 10 часа след това. Ето защо прясната риба не е толкова вкусна непосредствено след улова, а няколко часа по-късно.

5'-гуанилат се получава след разграждане на рибонуклеиновата киселина. След като настъпи клетъчна смърт се разрушават клетъчните стени и започват процеси на разграждане. В суровите гъби субстанцията, която дава вкуса умами е доста ниско, но се повишава чувствително при изсушени гъби. В процеса на сушене клетките се разчупват и се получава това вещество. Важно е преди готвене сушената гъба да се накисне в студена вода, защото при стайни температури започва да се разгражда. При готвене трябва температурата на водата бързо да се повиши до 60-70 ° С, за да се получи 5'-гуанилат.

Източник на глутамат са както храните с растителен произход, така и с животински. Първенец обаче са кафявите ядливи водорасли Ламинария. Доматите, които са често срещани в България също са добър източник, особено когато са изсушени. Храните от животински произход също съдържат глутамат, но има значение начина на термична обработка и евентуално време за ферментация.

Има още нещо важно за вкуса умами. Отчита се синергичния ефект, при който вкусът се засилва при едновременно въздействие както на глутамат, така и на 5'-инозинат и 5'-гуанилат.

Това отдавна е известно на японците, които при приготвяне на супа Даши използват както водорасли комбу за бульона, така и изсушени гъби. Именно по този начин става подсилването на умами вкуса.

Буди интерес факта, че в състава на майчината кърма, колкото и да е сладка намират място както глутамат, така и  5'-инозинат, но количествата са 22 мг на 100 мл, което е в пъти по-малко в сравнение с други храни.

Водораслите както и специалните видове сушени гъби не са разпространени в традиционните кухни на европейските страни. В този случай могат да се използват сурови или сушени домати, както и изсушен бекон и пр. Подсилването на вкуса умами с 2 съставки е познато и се използва по целия свят. Например в Китай пилешкото месо, което съдържа 5'-инозинат и зеленчуци като зелен лук и джинджифил, богати на глутамат, се приготвят заедно. В Европа и Америка телешкото, което е богато на 5'-инозинат, се готви заедно с богати на глутамат зеленчуци като лук, моркови, целина или домат.

Както можете да се досетите тази комбинация е естествено срещана в кухнята, а следващия път като видите реклама на подправка със зеленчуци, която обещава да направи храната ви по-вкусна, можете да сте сигурни, че тя съдържа и синтетични форми на глутамат.

Научни изследвания показват пък, че ние самите сме възприели вкуса на богатите на глутамат храни да са поне леко солени. Елиминирането на NaCl (готварска сол) води до съвсем слабо усещане за умами. Но комбинацията на сол+умами заедно с подходяща миризма води до възбуждане на апетита.

Глутаматът, който е свободен или се получава след разграждане на хранителни протеини е около 20 грама на ден. Голяма част от него се абсорбира в тънките черва и се преобразува в други аминокиселини, благодарение на чревния епител. Но част от глутамата се насочва към различни части от човешкия мозък, където оказва своето влияние като невротрансмитер.

Япония е сред страните с най-дълга средна продължителност на живота. За това явно има значение и начина на хранене. При японците е характерен редовния прием на водорасли под различни форми. Дали ще са сурови като добавка към салата, леко бланширани или сварени в супа – възможностите са неограничени. Водораслите Ламинария или Комбу са източник на глутамат, който допълнително овкусява ястията и ги прави предпочитани.

Традиционната японска храна е известна с обединеното наименования Washoku [4] (в буквален превод „Храна на Япония“). Тя е привлякла международно внимание със своите вкусови качества и ползи за здравето. Регистрирана е като нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Това е храна на хармония и противоположности. Хем проста, а същевременно и сложна, хем обикновена, но и изтънчена. Това е храна, богата на вкусове – сладък, кисел, леко горчив, пълна с умами. Акцентът се поставя в красивото сервиране. Япония има 4 много различни сезона, които също оказват влияние на приготвяните блюда. Живеейки в страна, която е заобиколена от море и зависи от природните стихии, японците показват всекидневно уважението си към Майката природа и това се отразява на начина, по който приготвят, овкусяват и поднасят храната си. Те се стараят да извлекат естествения вкус на съставките колкото се може повече.

Ние погрешно свързваме японската кухня главно с ориз и суши. Да, те консумират значителни количества ориз, но използват и много други съставки. Обикновено се сервира купичка със сварен на пара ориз. Има малка чиния с кисели сезонни зеленчуци (туршия, която е богата на пробиотични бактерии), супа, която съдържа зеленчуци или тофу. Тук внимание заслужава бульонът от водорасли комбу, който е източник на глутамат и дава усещане за умами вкус. Този бульон е леко подсолен за подсилване на вкуса. Има и 3 ястия, които включват сварена риба, тофу и зеленчуци с дресинг.

Има и още един важен елемент. Храната не е само за тялото, но и за душата. Ето защо хранителната култура на домашната кухня е фокусирана върху щастието и здравето на членовете на семейството, роднините, приятелите и гостите. Освен че е приготвена вкусно, самата атмосфера в кухнята е изпълнена с усмивки и добро настроение. И преди всичко – уважение към всички присъстващи. Японците започват и завършват храненето си с благодарност към природата за щедрите дарове.

Какво се случва в последните десетилетия?

Тайната на вкуса умами е разгадана с помощта на съвременната наука.

Вече можем да произвеждаме стотици тонове глутамат под формата на безцветна и безвкусна сол и да го поставяме във всякакви храни и напитки.

Ако преди вкусът умами е подпомагал засищането с растителни храни, сега може да се промъкне незабележимо във всичко, което приемаме през устата.

Да, действително ако си поръчаме суши то съдържа лист водорасли. Но често ни се сервира като допълнение соев сос. Ако е правилно ферментирал той също е източник на природен глутамат. Но няма гаранция, че не е произведен набързо и не е допълнен със синтетичен мононатриев глутамат. Ето може би причина да ни е вкусно. А колкото до китайските ресторанти - най-вероятно те също не спестяват от синтетичния подобрител на вкуса Е621. 

Редица компании ( чиито имена няма да споменаваме поради опасност от конфликт на интереси , но информацията е публикувана на български език в официалните им сайтове) го използват като се стремят да ни убедят колко е полезен и безвреден за бебета и малки деца. Според тези компании Мононатриевия глутамат спомага за проявяването на най-хубавите натурални аромати в много различни храни.

Използва се в много от супите и сосовете. Около половин чаена лъжичка от Е621 може да засили вкуса на 500 грама месо или 4 до 6 порции зеленчуци или супа. От подобни компании се позовават, че е разпознат за безопасен от Федерацията на американските институти за експериментална биология наравно със сол, захар, сода бикарбонат и пипер и затова Световната здравна организация е решила да не слага ограничения върху дневното количество приеман Мононатриев глутамат, тъй като се води безвреден. Тъй като в 100 мл кърма се съдържат 22 мг глутамат (а в кафявите водорасли  1200-3400 мг) е напълно възможно в произведените от подобни компании сухи млека, зърнени закуски и пюрета за бебета да се съдържа мононатриев глутамат, за да направи храната по-вкусна и предпочитана от кърмачетата. Има и изследвания, при които бебетата приемат с охота зеленчуковите пюрета с изкуствено добавен глутамат, а другите – не.

И докато подобни публикации на компании, които произвеждат храни с изкуствено добавен глутамат, които попадат и при малките деца без ограничения, цитират изследвания за безопасността от миналия век, без да слагат връзки към конкретните проучвания, ето едно обширно научно изследване от 2014 г. Glutamate as a neurotransmitter in the healthy brain [5] Използван едва няколко десетилетия вече става ясно, че изкуствено произведения глутамат играе ролята на невротрансмитер в здравия човешки мозък.

Нещо повече, той може така да превъзбуди нервните клетки, че да доведе до клетъчна смърт. Това се дължи на рецепторите за глутамат, които присъстват на повърхността на мозъчните клетки. Извън тясната общност от медицински специалисти глутаматът е познат под формата на сол – мононатриев глутамат или хранителната добавка Е620 или Е621.

Подобно на други вещества, сингализиращият ефект на глутамата не зависи от химичната му природа, а от това как клетките са програми да реагират, когато са под негово въздействие. Тъй като протеините на глутаматния рецептор се намират на външната страна на клетъчните стени следва, че глутаматът действа като трансмитер, когато се намира в извънклетъчните течности. Следователно контролът върху активирането на рецептора се постига чрез освобождаване или отстраняване на глутамат от телесните течности. Тъй като няма извънклетъчни ензими, които могат да разградят мононатриев глутамат, при ниски извънклетъчни концентрации клетките започват да усвояват този невротрансмитер.

Тъй като глутаматът е главния медиатор на възбуждащи сигнали, както и на пластичността на нервната система, включително елиминирането на клетките, то той трябва да присъства в подходящи концентрации на правилните места и в точното време. Освен това клетките трябва да имат правилна чувствителност към глутамат и да имат достатъчно енергия, за да издържат на нормална стимулация, а глутаматът да може да бъде отстранен.

Вредни са както прекалено много глутамат, така и прекалено малко.

Прекомерното активиране на глутаматните рецептори може да възбуди нервните клетки до смърт в процес, който днес наричаме възбудотоксичност.

Тази токсичност първоначално се възприема като парадокс на "Д-р. Джекил и г-н Хайд ", но днес е ясно, че глутаматът е токсичен независимо от неговото значение за човешкия организъм и поради това. Или интезивността на стимулацията от глутамат, която дадена клетка може да понесе зависи от няколко фактора. Една променлива може да не доведе до краен резултат, но може да участва в комбинация от няколко фактора, които да определят резултата.

Отнело е доста време да се разбере, че глутаматът е невротрансмитер отчасти поради голямото му съдържание в тъканта на мозъка, а и отчасти защото участва в множество метаболитни процеси. В човешкия мозък има 5-15 ммол/кг, а количествата зависят от областта на мозъка.

И днес продължават да се синтезират голям брой нови химични съединения, които навлизат в човешкото тяло. Молекулата на глутамата е изключително гъвкава и може да образува различни съединения, които зависят дори от телесната температура. Това означава, че различните глутамат-свързващи протеини (транспортиращи, рецептори, ензими) могат да имат съвсем различни места за свързване. Глутаматът непрекъснато бива отделян в извънклетъчните течности, а при недостатъчно поглъщане от клетките се получава натрупване на огромни количества в рамките на секунди.

Остава ни да се надяваме и разчитаме, че глутаматът няма да увреди мозъка, който е защитен от кръвно-мозъчна бариера.  Тя разделя циркулиращата в кръвообращението кръв и мозъчната извънклетъчна течност в централната нервна система. Среща се по всички капиляри. Ендотелни клетки спират разпространението на бактерии и хидрофилни молекули като същевременно позволяват навлизането на малки и хидрофобни молекули като кислород, въглероден диоксид и хормони. Тези клетки на бариерата активно транспортират през бариерата метаболитни продукти като глюкоза с помощта на специфични протеини-преносители.

Именно тази бариера не позволява определени лекарства да навлязат в тъканите на мозъка.

Научните изследвания дават противоречиви отговори дали глутаматът може да навлезе в мозъка. Може би големите компании, които го добавят щедро без ограничения, за да ни е по-вкусно, цитират само изследванията, според които глутаматът е задържан от тази бариера и не прониква в мозъка.

Да, вярно е, че някои морските водорасли, които се използват от японци и жителите на крайбрежните райони на Азия от векове съдържат вещества, които ни провокират да изпитваме наслада. Но не можем да разчитаме, че новородено бебе ще погълне 100 грама морски водорасли и 3600 мг глутамат. От друга страна в бебешките и предпочитани от децата храни като чипс, солети, бисквити, снаксове се добавят големи количества Е621. Дали пък това не е причината те да са предпочитани пред здравословната храна, която пък не е толкова вкусна за тях?

В последните години голяма част от населението в световен мащаб има проблем с наднорменото тегло. Това означава, че количествата приета храна и/или брой калории надвишават нуждите на организма. А мононатриевия глутамат е поставен нарочно, за да ядем повече и повече, да купуваме от този вид храна отново и отново. Да ни харесват евтините колбаси, кренвирши, полуфабрикати и прочие.

А в началото бяха водораслите, използвани като основен хранителен продукт в ястие или подправка с нищожен брой калории и много витамини.

Нещо повече, кафявите водорасли от вида Ламинария, които са ядливи могат да помогнат за пълен детокс на организма от тежки метали.

Още по времето на Студената война, преди авариите в Чернобил и Фукушима роденият през 1937 г. Виталий Корзун започнал разработка на докторска дисертация. Темата му била как да се справим с радиацията, която попада в човешкия организъм.

Един от доброволците, които трябвало да участва в поглъщането на високи дози радиоактивен стронций и цезий се отказал. Имало опасност целия експеримент да се провали.

За да докаже, че кафявите водорасли Ламинария, които са богати на алгинова киселина са отлични сорбенти и могат да извлекат по напълно безопасен начин големи количества радионуклеиди от човешкото тяло през 1971 г. Виталий Корзун погълнал дози, надвишаващи 70-100 пъти радиацията в Чернобил от 1986 г.

Именно проф. Корзун, който след поглъщането на убийствени дози радиация и днес е в чудесно здраве, стои в основата на продуктите от водорасли Вертера.

Освен че те са ценен източник на витамини, минерали, органичен йод, аминокиселини и подпомагат много от функциите на организма, те имат и специфичен леко доловим умами вкус, с който японците са свикнали.

За нас като европейци, които не си правим всекидневно супа от водорасли е предоставена друга формула под формата на клетъчен гел от кафяви водорасли. Подсилената формула Vertera Gel Forte съдържа не само Гел от морски кафяви водорасли Ламинария Japonica, но и Фукус, Органичен йод и Дихидроквертицин.

Можем да го приемаме самостоятелно по 1 лъжичка или в състава на сокове и смутита. Приети 30 минути преди хранене водораслите набъбват многократно в стомаха и създават усещане за засищане. Научни изследвания доказват, че така те ви позволяват да намалите излишните килограми плавно и постепенно без да спазвате изтощителни диети. А може би това е още една от тайните на стройните и дълголетни японци. 

Междувременно докато учените провеждат клинични изпитвания за ползите и вредите от умишлено добавения мононатриев глутамат в храни и напитки храните с подобрители на вкуса ще ви изглеждат много по-примамливи и вкусни от храните без този допинг за мозъка.

Използвани източници:

1. The Science Creative Quarterly - MSG: More than meets the tongue

2. Umami the Fifth Basic Taste: History of Studies on Receptor Mechanisms and Role as a Food Flavor

3. Wikipedia - Kombu

4. What is Washoku?

5. Glutamate as a neurotransmitter in the healthy brain

Комплексно прилагане на няколко пептидни биорегулатора, въздействащи върху различни системи на организма (имунна, храносмилателна, опорно-двигателна). Пептидните биорегулатори първоначално са изолирани от органи и тъкани на животни, така че те имат максимален ефект върху животните. има обширна научна база данни, потвърждаваща ефективността на пептидните биорегулатори за домашни любимци и котки. Форми и дозировки в зависимост от теглото на животното: Лингвални пептидни биорегулатори и във вид на капсули, добавени към храната

прочети още

Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи

прочети още

В каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides

прочети още