Профилактика на спина бифида с фолиева киселина и витамин B12

12 февруари 2020
Профилактика на спина бифида с фолиева киселина и витамин B12

В тази публикация ще предоставим кратка информация какво представлява спина бифида, какви са другите вродени дефекти на невралната тръба, кои са най-честите причини за появата им, възможно ли е да бъдат предотвратени и как. 

Ембрионалното развитие на човека включва редица процеси, които са свързани с формирането и развитието и обхваща първите 8 седмици от бременността. От началото на 9-тата седмица ембрионът вече се нарича плод. Обикновено бременността продължава 40 седмици (9 месеца).

Началото на бременността се поставя от зародишния стадий, който е около 10 дни. През това време се случва оплождането и имплантацията в матката. Така оплодената яйцеклетка се превръща в зигота, която започва да се разделя на 2, 4, 8, 16 и пр. клетки. След сложни клетъчни процеси, ембрионът придобива форма на диск, който е съставен от 2 основни слоя клетки. По-късно този двуслоен ембрион се преобразява в трислоен и започват да се образуват зачатъци на глава и опашка. Започва развитието на примитивна нервна система. 

Продължава образуването на нови тъкани. От горния слой на ектодермата в бъдеще ще се образува най-външния слой на кожата, централната и периферната нервна система, очите, вътрешното ухо и голяма част от съединителните тъкани.От средния слой мезодерма ще се изгради сърцето и началото на кръвоносната система, както и костите, мускулите и бъбреците. От вътрешния слой на ендодермата ще се развият белите дробове, червата, щитовидната жлеза, панкреаса и пикочния мехур. 

В публикацията  на The Global Library of Women’s Medicine / Fetal Neural Tube Defects: Diagnosis, Management, and Treatment се разглеждат дефектите на невралната тръба в развиващия се човешки ембрион. 

Развитието на ембриона продължава с процесите на невралация. От създадената преди невронна плоча през 4-та седмица от бременността започва образуването на неврална тръба, от която в бъдеще ще се образуват главния мозък и гръбначния мозък, както и централната нервна система. Тези процеси на преобразуване са разделени на 2 етапа. 

При първичната невралация невронната плоча на ембриона се сгъва навътре, докато краищата влязат в контакт и се слеят. Това става с помощта на разширяващия се епидермис на кожата, който оказва натиск. Процесите стартират около 20 ден от оплождането на яйцеклетката. Страничните ръбове на невронната плоча се докосват в средната линия и се съединяват. Отворите, които са в областта на черепа се затварят приблизително на 24 ден от оплождането, а които са в близост към опашката приблизително през 28-мия ден. Когато тези отвори на невралната тръба не успеят да се затворят правилно се получават дефекти на невралната тръба като спина бифида. 

При вторичната невралация кухината, която образува формата на тръба, се образува чрез издълбаване на вътрешността. От едната част на невралната тръба се образуват 3-те основни части на мозъка - преден мозък, среден мозък и заден мозък. От другата част на невралната тръба продължава развитието на гръбначния мозък. 

Дефектите на невралната тръба са група от малформации, свързани с провал на затварянето на невралната тръба през 3-4 седмица от развитието на ембриона. Честотата на възникване варира в зависимост от раса, географско местоположение, прием на лекарства, фамилна обремененост, начин на хранене и други фактори.

Ето прогнозна честота на дефекти на невралната тръба на основата на специфични рискови фактори в САЩ.

Майката като първопричина:

  • Средна честота: 1.4 - 1.6 / 1000 живородени
  • Бременни жени, подложени на амниоцентеза заради напреднала възраст на майката: 1.5 - 3.0  / 1000 живородени
  • Жени със захарен диабет: 20 / 1000 живородени
  • Бременни жени, които приемат валпроева киселина (медикамент за лечение на епилепсия) в първия триместър: 10 - 20 / 1000 живородени

Детето като първопричина:

  • 1 брат / сестра с дефекти на невралната тръба: 15 - 30 / 1000 живородени
  • 2 братя / сестри  с дефекти на невралната тръба: 57 / 1000 живородени
  • 1 полубрат / полусестра с дефекти на невралната тръба: 8 / 1000 живородени
  • 1 родител с дефекти на невралната тръба: 11 / 1000 живородени
  • 1 пръв братовчед (дете на сестрата на майката) с дефекти на невралната тръба: 10 / 1000 живородени
  • друг пръв братовчед с дефекти на невралната тръба: 3 / 1000 живородени
  • брат / сестра с тежка сколиоза и множество увреждания на ребрата: 15 - 30 / 1000 живородени
  • брат / сестра със затворена спина бифида (спинален дисрафизъм): 15 - 30 / 1000 живородени
  • Брат и сестра с сакрококцигеален тератом или хамартома : 15 - 30 / 1000 живородени

Около 85% от дефектите на невралната тръба възникват чрез мултифакторно унаследяване, генетично предразположение при взаимодействието между различни гени и фактори на околната среда. Това изисква всички деца с подобни дефекти да бъдат проследявани, а роднините и бъдещите им братовчеди също да бъдат консултирани с цел превенция на подобни заболявания. 

Вече споменахме, че медикаментите с валпроева киселина увеличават риска от развитие на дефекти на невралната тръба. Вреден е и приема на Карбамазепин.

Изотретиноин, продаван и като Роакутан, се използва за лечението на тежко акне. Според информация на Изпълнителна агенция по лекарствата лечението е противопоказано при жени с детероден потенциал освен ако не са спазени всички условия по програмата за предпазване от бременност. Лечението с Изотретиноин може да доведе до тежки и животозастрашаващи вродени дефекти, сред които и дефекти на невралната тръба. 

Автозомно-рецесивните увреждания, които са свързани с дефекти на невронната тръба:

  • синдром на Мекел Грубер (Meckel-Gruber)
  • синдром на Робърт 
  • синдром на Джарко-Левин
  • синдром на средна лицева цепка
  • синдром на Денди-Уокър
  • синдром на Голденхар-Горлин

Хромозомната анеуплоидия може да е причинена от:

  • Тризомия на 18-та хромозома (синдром на Едуардс)
  • Тризомия на 13-та хромозома (синдром на Патау)
  • Тризомия на 21-ва хромозома (синдром на Даун)
  • Triploidy  - рядко срещана аномалия на хромозомите. Обикновено в 1 клетка има 46 хромозоми. При това състояние има допълнителен брой хромозоми или общо 69. Обикновено подобни зародиши прекъсват своето развитие още в първите дни след оплождането чрез спонтанен аборт. Ако бременността продължи живородените бебета може да починат в първите дни, или да продължат живота си с множество увреждания. 
  • Дисбаланс на йони, хромозоми и пр. 

Съществуват различни методи за откриване на дефектите на невронната тръба още по време на бременност. Проблемът е, че обикновено те се появяват в ранна бременност и като изменения са микроскопични при преглед с ехограф. Освен това когато и във втория триместър дефектът не може да се види с ултразвук е трудно да се прецени доколко тежки ще са уврежданията. Един от най-важните биохимични маркери за дефекти на плода е MSAFP (Maternal Serum Alpha-Fetoprotein Screening). Друг скринингов тест е изследването за алфа-фетопротеин (AFP) от венозна кръв. Има различни причини за фалшиво повишен / понижен AFT в кръвта на майката. Когато има наличие на дефекти на невралната тръба, обикновено те не са покрити с кожа и AFT изтича от кръвообращението на плода в околоплодните води. Изследването на тези околоплодни води дава по-ясна преценка за наличието на дефекти на невралната тръба.  

Като цяло съществуват разногласия относно 100%-тата сигурност при откриване на подобни диагнози. Проблеми от морална гледна точка възникват и при решението дали плод с подобни увреждания трябва да бъде абортиран. Ако бременността бъде продължена екип от специалисти трябва да поеме детето и да бъдат извършени операции с цел подобряване на състоянието. 

В публикацията на US National Institutes of Health / About Neural Tube Defects (NTDs) се разкрива още информация за някои от най-често срещаните дефекти на невралната тръба (Neural Tube Defects - NTD), които могат да се появят в мозъка, гръбначния мозък или гръбначния стълб по време на ембрионалното развитие на човека. Основният проблем е, че тези дефекти се появяват често още преди жената да знае, че е бременна и да отиде на консултация със специалист. Тъй като присъстват по време на раждането, дефектите на невралната тръба се описват като вродени дефекти. 

Спина бифида е един от най-често срещаните дефекти на невралната тръба. Заболяването възниква, когато невралната тръба не се затвори напълно.Тъй като увреждането може да възникне на различно място в гръбначния стълб, бебето родено със спина бифида ще има парализа на нервите под засегната област. То може да има проблеми с прохождането през целия си живот. Тъй като функциите на пикочния нерв и червата се контролират също от нерви, които излизат от гръбначния стълб, при много хора с подобно заболяване се отчита неконтролирано изпускане на урина и изпражнения. Въпреки това много от децата със спина бифида имат запазен интелект. Разбира се в зависимост от тежестта на увреждането има деца със забавено умствено развитие и нарушени когнитивни способности. 

Съществуват няколко различни разновидности на спина бифида.

Спина бифида окулта е най-леката форма, която често остава неоткрита по време на бременност, защото е скрита. При това състояние има малка празнина в гръбначния стълб, но няма отвор или видим знак на гърба. Нервите и гръбначният мозък не са сериозно увредени, а дефектът може да протича почти без симптоми. При някои от хората обаче може да се наблюдава частична парализа, причинени от малформациите на мазнините, костите или мембраните в гръбначния стълб. 

Менингоцеле е вид херния на мозъчните обвивки, при които торбичка с течност излиза през отвор на костите на черепа или гръбначния стълб, който обаче не е засегнат или увреден. Някои от хората с менингоцеле нямат никакви симптоми, а други може да имат известни проблеми според тежестта на увреждането, големината и разположението на отвора. 

Миеломенингоцеле е най-тежката и най-често срещана форма на спина бифида. При това състояние костите на гръбначния стълб не се образуват напълна. Това кара част от гръбначния мозък и тъканите, които го покриват да изпъкнат през отвор в гърба. Човек с подобно увреждане има частична или пълна парализа в частите на тялото под отвора. Често срещани са проблемите с червата и пикочната система. Децата с миеломенингоцеле могат да развият и хидроцефалия, която да доведе до тежки умствени увреждания. 

Аненцефалия е по-тежко, но по-рядко срещан дефект на невралната тръба. Състоянието възниква по време на ембрионалното развитие на човека, когато невралната тръба не успее да се затвори в горната си част. В резултат на това повечето или целия мозък липсва. Възможно е да липсват и някои от черепните кости. Бебетата, родени с подобно увреждане обикновено остават в безсъзнание и са глухи, слепи, не могат да почувстват болка, тъй като мозъчните структури, свързани с тези функции не съществуват. Новородените с аненцефалия имат рефлекси за дишане и реагират на допир. Много често обаче умират скоро след раждането. 

Енцефалоцеле  е друг рядък дефект на невралната тръба, който се появява, когато тръбата в близост до мозъка не може да се затвори и се появи отвор в черепа. Мозъкът и мембраните, които го покриват, може да изпъкнат през черепа и да образуват издутина. В някои случаи носът също може да е деформиран. Новородените с това увреждане може да имат и хидроцефалия, парализа на крайниците, забавяне на развитието, припадъци, нарушения на зрението, липса на координация на движенията. Въпреки различните увреждания някои деца с това заболяване може да имат нормално интелектуално развитие. 

Иниенцефалия е друг рядък, но много тежък дефект в невралната тръба, при който главата е силно извита назад, а гръбначният стълб е изключително изкривен. На новороденото бебе често липсва шия, а кожата на лицето е свързана с гърдите. Кожата на главата пък е директно свързана с гърба. Поради множеството аномалии, новородените бебета живеят няколко часа / дни. 

Вероятно в днешно време много от жените, които са бременни получават указания от наблюдаващите бременността им акушер-гинеколози да започна възможно най-скоро прием на фолиева киселина. Жените, които планират бременност и правят опити да забременеят също е силно препоръчително да приемат фолиева киселина с цел профилактика на вродени малформации. 

В блога на aloha.bg публикувахме кратък очерк за откриването на повечето витамини през 30-те и 40-те години на XX в. Дотогава заболявания като рахит с причина липса на витамин D, скорбут с причина липса на витамин С, пернициозна анемия с причина липса на витамин B12, бери-бери с причина липса на витамин B1, пелагра с причина липса на витамин B3 и други са били с неизвестен произход. 

Откъде води началото си добавянето на фолиева киселина за бременните жени?

Тук трябва да отдадем почит на Луси Уилс (Lucy Wills), живяла в периода 1888 - 1964 г. Според Wikipedia тя е английски изследовател хематолог и лекар. Въпреки че самата Луси никога не е била майка и не се е омъжвала, нейният принос към живота и здравето на бременните майки и техните бебета е феноменален. Д-р Л. Уилс произлиза от род на известни лекари и затова проявява упорство и успява да бъде една от малцината девойки в Англия, които могат да учат медицина. След като през 1920 г. Луси Уилс се дипломира като бакалавър по медицина и по хирургия от първия университет, който подготвя жени по медицински специалности, първоначално тя преподава в катедра по патологична бременност. Тъй като университета е със силни връзки с Индия, през 1928 г. д-р Луси Уилс започва изследователска работа в Индия, която е свързана с макроцитната анемия при бременност. При това състояние червените кръвни клетки (еритроцити) имат по-големи размери от нормалните. Става ясно, че хранителните навици на различните социални групи жени е свързано с определена вероятност от развитие на анемия по време на бременност. В блога на aloha.bg вече писахме за любопитната история, свързана с откриването на витамин B12. По времето, когато Луси Уилс прави своите проучвания в Индия, вече се знае за смъртоносната злокачествена анемия, причинена от липса на витамин B12. Приносът на Луси Уилс се състои в това, че тя успява да докаже, че наблюдаваната от нея анемия се различава от пернициозната анемия, тъй като пациентите нямат увреждания в производството на стомашни киселини. Освен това пациентите имат подобрение при суров екстракт от черен дроб, но не и на пречистени екстракти, които са  богати на витамин B12. Така Луси Уилс стига до извода, че има някакъв друг фактор в храната, чиято липса е причината за появата на тази макроцитна анемия. В продължение на няколко години този неизвестен хранителен фактор е известен като “фактор на Уилс”, а чак през 40-те години на XX в. става ясно, че това са фолатите, чиято синтетична форма днес е известна като фолиева киселина или водоразтворимия витамин B9. 

Още докато е в Бомбай (днешен Мумбай), Индия, Луси Уилс извършва клинични изследвания върху пациенти с макроцитна анемия и чрез различни експерименти установява, че този вид анемия може да бъде предотвратена и излекувана чрез екстракти от дрожди, които по-късно се установява, че са богати на витамини от група B, сред които и фолиева киселина. В периода  от 1938 г. до пенсионирането си през 1947 г. Луси Уилс работи в Кралската болница в Лондон, Великобритания. След края на Втората световна война отговаря за патологията. Именно Луси Уилс е специалистът, който е създал първия отдел по хематология в Кралската болница в Лондон.

След пенсионирането си Л. Уилс продължава с пътуванията си и прави различни изследвания върху начина на хранене и анемията. 

През 1941 г. фолатите са извлечени за пръв път от листата на спанака. Названието “фолиева” идва от латинската дума folium, която означава лист. Вече знаем, че някои от тъмнозелените листни зеленчуци са богат източник на естествени фолати. 

През 1943 г. е изолирана чистата кристална структура на фолиевата киселина, а тя е синтезирана през 1945 г. През 50-те и 60-те години на XX в. учените откриват все повече от биохимични механизми на действие на фолатите.

През 1960 г. изследователите откриват, че липсата на фолати може да увеличи риска от дефекти на невралната тръба, сред които е и спина бифида. 

Наименованието Фолат или витамин B9 се отнася за множество форми на фолиевата киселина и свързаните с нея съединения:

  • тетрахидрофолна киселина (активна форма)
  • метилтетрахидрофолат (основна форма, открита в кръвта)
  • метенилтетрахидрофолат
  • фолиева киселина
  • фолацин
  • птероилглутаминова киселина

Термините “фолати” и “фолиева киселина” имат донякъде различни значения в различните контексти, въпреки че понякога се използват взаимозаменяемо.

В областта на биохимията например термина фолати се отнася за клас биологично активни съединения, които са свързани с фолиевата киселина. В областта на храненето фолатите са семейство от основни хранителни вещества, които са получени от природни източници и са свързани с фолиевата киселина, а терминът “фолиева киселина” е запазен за синтетичната форма, която се използва в много от хранителните добавки. 

Има различни причини за дефицит на фолати. А ето някои от тях:

  • непълноценно хранене, бедно на зеленчуци и храни, които са естествен източник на фолати
  • заболявания, при които фолатите не се абсорбират пълноценно в храносмилателната система (болест на Крон, непоносимост към глутен и др.)
  • увреждания на гени като (MTHFR) и др.
  • прием на определени лекарства 
  • злоупотреба с алкохол  
  • прием на лекарства, които пречат на абсорбцията на фолати

Публикацията от 2011 г. Folic Acid Food Fortification—Its History, Effect, Concerns, and Future Directions разглежда доколко приемът на фолиева киселина от жените, планиращи бременност може да намали риска от вродени дефекти на невралната тръба като спина бифида. 

Както уточнихме фолатите са водоразтворими вещества, които се срещат естествено в отделни храни, но не са стабилни при термична обработка. За разлика от тях голяма част от синтетично произведената фолиева киселина е сравнително стабилна и може да се добавя в различни брашна и зърнени храни. 

Фолатите участват в множество важни клетъчни процеси като синтез и поддържане на ДНК и РНК, метилиране на протеини и образуване на кръвни клетки. Някои генетични мутации увреждат тези процеси и увеличават риска от дефекти на невралната тръба. Все още точните механизми, при които профилактичният прием на фолати и фолиева киселина може да предотврати възникването на подобни увреждания по време на ембрионалното развитие на човека не е напълно изяснен и е обект на различни клинични проучвания. 

Обикновено за стандартна профилактика се препоръчва жените, планиращи бременност да прием фолиева киселина по 400 микрограма / дневно. Когато обаче те са имали предишна бременност с подобни увреждания или има повишен риск тогава се препоръчва да приемат 10 пъти по-високи дози или 4000 микрограма / дневно. 

Насърчаването на жените да приемат хранителни добавки, които съдържат 400 µg фолиева киселина има своите ограничения, защото голяма част от бременностите са непланирани и ако майката страда от скрит дефицит, дори и да посети акушер-гинеколог след положителен тест за бременност (обикновено около 14 дни след оплождането) има период от 10-14 дни преди да завърши процесът по изграждане на невралната тръба. Друг е въпросът, че може да реши да изчака 1 седмица закъснение, преди да си направи тест за бременност. 

С цел избягване на тежките и смъртоносни увреждания заради дефекти на невралната тръба редица държави са приели мерки за задължително обогатяване на определени храни със синтетична фолиева киселина.  Въпреки че задължителните програми за обогатяване на брашно увеличават приема на фолиева киселина, изследвания доказват, че този витамин не достига адекватно до всички жени в репродуктивна възраст. 

Ето информация за нивата на фолиева киселина в страни със задължителни мерки за обогатяване на хранителни продукти:

  • САЩ започват задължително обогатяване през 1998 г. В 100 грама обогатен продукт се съдържат 140 µg фолиева киселина.
  • Канада започва задължително обогатяване през 1998 г. В 100 грама обогатен продукт се съдържат 150 µg фолиева киселина.
  • Коста Рика започва задължително обогатяване през 1998 г. В 100 грама обогатен продукт се съдържат 180 µg фолиева киселина.
  • Чили започват задължително обогатяване през 2000 г. В 100 грама обогатен продукт се съдържат 220 µg фолиева киселина.
  • Отделни държави в южна Африка започват задължително обогатяване през 2003 г. В 100 грама обогатен продукт се съдържат 150 µg фолиева киселина.

След въвеждане на задължителното обогатяване на храни с фолиева киселина се отчита спад в дефектите на невралната тръба, който варира от 19 до 55%. Това разбира се зависи доколко случаите преди са били причинени именно от дефицит на фолати. 

Дефицитът на фолати се определя като серумна концентрация на фолати <7 nmol / L (~ 3 ng / mL) или концентрация на фолати в еритроцитите <315 nmol / L (~ 140 ng / mL). Стойностите на серумен хомоцистеин също може да предположат дефицит на фолати, въпреки че са свързани и с дефицит на витамин B12.

При всяко задължително обогатяване на храни има опасения за потенциално вредни странични ефекти. Обикновено разнообразното хранене с много пресни плодове, пълнозърнени продукти и тъмнозелени листни зеленчуци е свързано с по-нисък риск от много видове рак. Напоследък фокуса се измести в това дали приемът на синтетична фолиева киселина може да повлияе на репликирането на ДНК и да предизвика рак. Според последни данни приемът на фолиева киселина пречи на мутацията и новообразуване на тумори, но според други данни приемът на фолиева киселина може да насърчи растежа на вече съществуващи тумори. Едно е ясно - приемът на фолиева киселина не е канцерогенно и не образува рак. 

Друго основно притеснение е, че синтетичната фолиева киселина трябва да се преработи в черния дроб до лесни за усвояване биоактивни фолати. Ако обаче организмът няма капацитета да извърши тези метаболитни процеси, то в кръвта постепенно се натрупват по-големи количества неметаболизирана фолиева киселина. Според последни данни фолиева киселина явно от хранителни добавки и витамини за бременни е открита както във възрастни хора, така и в кръвта от пъпна връв на новородени бебета. 

Тъй като има известни разногласия относно ползите от приема на фолиева киселина в България се разчита предимно на осведомеността на жените в детеродна възраст да решат дали и как ще си набавят фолати. 

Има ли връзка между дефицитът на витамин B12 и повишения риск от дефекти на невралната тръба? 

Според публикацията от 2018 г. Should vitamin B12 status be considered in assessing risk of neural tube defects? въздействието на витамин B12 за развитието на дефекти на невралната тръба е изключително слабо проучено от клинични изследвания. Почти всички от тях акцентират на влиянието на фолиевата киселина с цел превенция.

Витамин B12 е единственият, който има метален йон (кобалт) в молекулата си. От своя страна този кобалт може да се свърже с различни групи и затова днес съществуват различни форми на витамин B12.

Една от активните коензимни форми се нарича Аденозилкобаламин и участва в метаболизма на някои мазнини, протеини и аминокиселини. Липсата на Аденозилкобаламин е свързана с повишаването на метилмалонова киселина. Тази форма не изисква наличие на фолати за дейността си. Тъй като е трудна за производство често се препоръчва прием на витамин B12 като Хидроксокобаламин, който след метаболитни реакции може да се превърне както в Аденозилкобаламин, така и в Метилкобаламин.

Метилкобаламин е друга биоактивна форма на витамин B12. Разликата е, че кобалтът е свързан с метилови групи. Формата Метилкобаламин е донор за метилови групи и с помощта на 5-метил тетрахидрофолат вредната за тялото аминокиселина хомоцистеин може да се превърне в метионин. Метилкобаламин и биоактивните фолати участват заедно в процесите на метилиране на ДНК и протеини. 

Според една от хипотезите фолатите играят важна роля при правилното протичане на процеси на клетъчно ниво в оформящите се тъкани на ембриона. Вероятно голяма част от тях се изпълнява с метилирани фолати, които обаче имат нужда от витамин B12 във формата Метилкобаламин за даряване на метилови групи и преобразуване на хомоцистеина в метионин. 

Според друга основна хипотеза фолатите са важни за синтеза на ДНК и преобразуването на един вид клетки в друг вид в бързоразвиващия се човешки ембрион. В тази хипотеза отново се предполага нуждата от метилирани фолати, които с помощта на витамин B12 успяват да извършат процесите на метилиране на ДНК.

След като е извършена ретроспекция на различни изследвания, проведени с цел уточняване на връзка между дефектите на невралната тръба и дефицита на витамин B12 се установява:

  • много от изследванията използват данните само от серумния витамин B12, но не и негови метаболити като хомоцистеин, метилмалонова киселина, холотранскобаламин, пълна кръвна картина (стойности на RDW и MCV ), брой на ретикулоцити и др. Липсата на тези изследвания вероятно изключва жените с гранични стойности (сива зона).
  • съществуват генетични различия между отделните раси и етноси и техните нива на витамин B12
  • генетичните мутации на TCN 2 влияят как витамин B12 се усвоява на клетъчно ниво
  • след периода на задължително обогатяване на храни със синтетична фолиева киселина, дефицитът на витамин B12 е независим рисков фактор за възникване на дефекти на невралната тръба
  • не е нужно задължително обогатяване на храни с витамин B12, защото той ще бъде в синтетичната форма Цианокобаламин, която след преобразуване в Метилкобаламин и Аденозилкобаламин може да натовари организма с токсични цианидни групи. Това е вредно както за пушачите, така и за бъдещите майки. Освен това в различните държави дефицитът на витамин B12 варира, както и в различните етноси според културните и религиозни причини за избягване на храни, богати на витамина. Освен това често дефицитът на витамин B12 е причинен от проблеми със стомашно-чревния тракт. Няма гаранция, че при обогатяване на храните отново няма да има малабсорбция. 
  • трябва да се обърне внимание дали майката няма мутации като MTHFR с полиморфизъм 677C> Т

Още информация за дамите, които планират бременност.

Не всички храни от животински произход могат да задоволят дневните нужди от витамин B12. Вижте топ 50 храни, естествени източници на витамин B12.  

Дневните нужди за здравите възрастни хора са 2,4 микрограма. За бременни жени се увеличават до 2,6 микрограма, а за кърмещи майки до 2,8 микрограма.

Трябва да предвидите, че приемът на големи количества фолиева киселина (над 1000 микрограма дневно) може да замаскира симптомите на анемия, причинена от дефицит на витамин B12. Междувременно неврологичните увреждания продължават почти без симптоми. 

Липсата на витамин B12 може да причини промени и в настроението. Възможно е да се окаже, че депресията по време на бременност или след раждане не се дължи на промяна на нивата на хормоните, а е причинена именно от липса на витамин B12.

Освен това когато се подготвяте за раждане трябва да предвидите риска от загуба на големи количества кръв, които могат да доведат до анемия. Откриването и лечението на предоперативната анемия е желателно за всяка жена, която планира бременност. 

Съществуват десетки видове анемии, а желязодефицитната е само една от тях. 

Различните видове анемия могат да доведат до различни видими изменения по кожата. Съответно мазането на повърхността на кожата с различни кремове ще е напълно неефективно.

Липсата на витамин B12 може да доведе до тъмнокафяво оцветяване на пръстите на краката и / или ръцете, както и до тъмни петна по кожата, които могат да бъдат сбъркани с мелазма на бременността

Неконтролираното изпускане на урина  (инконтиненция) може да се дължи не само на нарасналата матка, която притиска пикочния мехур, но и да е причинено от увреждане на нервите, причинено отново от липса на витамин B12.

Изпускане на урина заради дефицит на витамин B12

Липсата на витамин B12 повишава нивата на хомоцистеин и това може да доведе до разкъсване на мембраните, прееклампсия и спонтанен аборт

Витамин B12 влияе положително на оплодителните способности на мъжете като увеличава количеството и подвижността на сперматозоидите. 

Анестезията с райски газ  може да окисли кобалта във витамин B12 и така да деактивира витамина.

Липсата на витамин B12 може да увреди и неутрофилите - най-многобройните бели кръвни клетки и така имунната система може да отслабне.

Появата на хронични афти, зачервяването и подуването на езика също може да са симптоми на дефицит на витамин B12, а не симптом на отслабнала имунна система. 

Витамин B12 може да подхрани и ускори развитието на определен щам бактерии в порите на кожата. В резултат на това може да се появи акне, което не е симптом на предозиране. 

С всеки 1 килограм се образуват нови кръвоносни съдове с цел снабдяване с хранителни вещества и пренос на кислород. Нужни са около 60 мл новообразувана кръв. Рязкото наддаване на много килограми води до разреждане на серумните нива на витамин B12. 

Витамин B12 участва в правилното зреене на кръвните клетки.

Панцитопения е състояние, при което има намален брой еритроцити, левкоцити и тромбоцити. 

Някои от симптомите на по-сериозна панцитопения са:

  • недостиг на въздух (заради намален брой червени кръвни клетки)
  • бледа кожа и пожълтяване на очите  (заради намален брой червени кръвни клетки)
  • силна умора дори при лека физическа активност (заради намален брой червени кръвни клетки)
  • треска заради бактериални и вирусни инфекции (заради намален брой на бели кръвни клетки - част от имунната система)
  • сини и лилави петна подкожно (заради намален брой тромбоцити)
  • кървене от носа и венците  (заради намален брой тромбоцити)
  • ускорен сърдечен пулс

Симптоми на пацитопения, при които трябва да потърсите спешна медицинска помощ:

  • силен задух
  • припадъци
  • обилно кървене
  • температура над 38.3˚C
  • объркване
  • загуба на съзнание

Витамин B12 влияе пряко и на функциите на различни видове левкоцити - част от имунната система. 

Според най-новите проучвания еритроцитите (червените кръвни клетки) служат не само за пренос на кислород, но също имат различни функции за вродения имунитет

Синдромът на хроничната умора може да е тежко и инвалидизиращо състояние, а витамин B12 може да спомогне да го облекчите и да си върнете жизнеността. 

Витамин B12 във формата Метилкобаламин като капки за нос е подходящ и за бременни жени и дамите, които планират бременност. Метиловите групи подпомагат усвояването на синтетична фолиева киселина. Подходящ е за вегани и вегетарианци и за дамите с гастрит, язва, раздразнени черва, Тази назална форма се препоръчва за хората, които приемат лекарства против стомашни киселини или пък имат проблеми с щитовидната жлеза

Хидроксокобаламин е с доказана клинична ефективност и може да се преобразува в двете биоактивни коензимни форми - Метилкобаламин или Аденозилкобаламин. Подходящ е за хората, които имат повишена метилмалонова киселина, както и като противоотрова срещу цианид, микотоксини  и азотни оксиди.

 

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още