Copyright © 2020. All Rights Reserved

Прием на антидепресанти и повишен риск от остеопороза

18 септември 2019
Прием на антидепресанти и повишен риск от остеопороза

Серотонин е невротрансмитер,  известен е още и като “хормон на щастието”. За първи път е открит през 1935 г. в червата и е наречен ентерамин, а през 1948 г. в кръвта. Тъй като веществото влияе на тонуса на кръвоносните съдове е наречено серотонин. През 1952 г. става ясно, че ентераминът в червата и серотонинът в кръвоносните съдове е едно и също вещество, които изпълнява различни физиологични роли, а през 1953 г. е открит и в централната нервна система. И така, в ентерохромафинните клетки от стомашно-чревния тракт се образува около 90% от серотонина в организма, а в серотонергичните неврони на централната нервна система останалите 10%. 

Когато един неврон е във възбудено състояние, той произвежда в нервните си окончания серотонин, който се отделя от самата клетка и се разпространява до съседния неврон. Той от своя страна има специални рецептори, които поемат серотонина, вкарват го във вътрешността на неврона и това води до образуване на електричен потенциал. Така колкото повече серотонин се отделя и активира рецептори по мембраните на съседни нервни клетки, толкова по-силен е импулса. Серотонинът, отделян от клетките на червата достига до кръвта и се поема от тромбоцитите, които са свързани със съсирването на кръвта. Когато те се слепят, за да образуват съсирек се отделя серотонин. Серотонинът може да е растежен фактор за някои клетки и така да участва в процесите на зарастването на рани. 

Ролите на серотонина в организма са свързани с регулация и контрол на:

  • агресия
  • тревожност
  • телесна температура
  • настроение
  • сън
  • повръщане
  • кръвосъсирване
  • сексуалност
  • апетит
  • поведение на хранене
  • движения на червата

Освен това е свързан с остаряването, ученето и паметта. 

В организма серотонинът се синтезира пряко от незаменимата аминокиселина триптофан, която се среща в някои храни. Серотонин се произвежда и от някои патогенни микроорганизми, които след като проникнат в червата на човека предизвикват диария. Среща се и в различни семена на плодовете и целта му е да стимулира храносмилателния тракт да ги изхвърля неувредени. Серотонин има и в жилещите оси, стършели и скорпиони като целта е причиняване на болка. 

Серотонинът не се прилага самостоятелно като лекарство, тъй като не е достатъчно специфичен. Използват се лекарства на основата на специфични подтипове серотонин. Серотонинът може да бъде предозиран и да предизвика редица странични ефекти и дори смърт. Еднократният прием на антидепресанти, свързани със серотонин, не е опасен, но комбинацията на различни медикаменти може да предизвика симптоми дори и при нива, считани за нетоксични. В миналото са се използвали лекарства, които след доказване, че причиняват фиброза на сърдечната клапа, която може да доведе до сърдечна недостатъчност, днес са забранени. Пример за това е Перголид, който е спрян в САЩ през 2007 г. 

Публикация на Health Line / A Guide to Common Antidepressant Side Effects дава кратка информация за страничните ефекти на различни видове антидепресанти.

Те се използват за лечение на основно депресивно разстройство, тревожни състояния,  биполярно разстройство, различни обсесии и пр. и се предписват след консултация с лекар специалист. 

Има различни видове антидепресанти според дейността им в мозъка. Но всички от тях притежават потенциални странични ефекти. Всеки един човек реагира напълно индивидуално на предписаните антидепресанти. При някои хора може да не се отчетат сериозни странични ефекти, а при други да има комбинация от различни по тежест и проява. Ето защо може да се наложи да бъдат изпробвани няколко различни медикамента. 

Един от най-новите класове препарати са селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин, известни и като SSRI (Selective serotonin reuptake inhibitors). Продават се само след изписана от лекар- специалист рецепта. Когато от мозъка се освободи серотонин, част от него се използва за комуникация с други клетки, а остатъчните количества се връщат обратно в клетката, която го е освободила. При прием на SSRI се намаляват количествата серотонин, които се връщат и така в мозъка има повече серотонин, който да си комуникира с други клетки. Дозата се определя според индивидуалните нужди на пациента като се започва с въвеждане на възможно най-ниската ефективна доза, която при необходимост плавно се повишава. Прекратяването на терапията също е плавно, тъй като рязкото спиране може да доведе до развитие на абстиненция и обостряне на проявите на основното заболяване. 
Според редица изследвания депресията и множество други психични състояния зависят от ниските нива на серотонин в мозъка. 
Основните представители на групата SSRI включват:

  • циталопрам (Celexa)
  • пароксетин (Brisdelle, Paxil, Pexeva)
  • сертралин (Zoloft)
  • флувоксамин
  • флуоксетин (Prozac)
  • есциталопрам (Lexapro)

Тези медикаменти се използват със своя широк спектър на приложение и се използват при умерена до тежка форма на депресия, агарофобия, генерализирана тревожност, смесени натрапливи мисли и действия,  социални фобии, посттравматично стресово разстройство, мигрена, множествена склероза, нарушение на активността и вниманието, хранителни нарушения като анорексия и булимия, паническо разстройство, параноя, психосоматично разстройство, увреждане на вегетативната нервна система и пр. 

Не се препоръчва употребата на тези лекарства от бременни жени и майки, които кърмят, при тежко чернодробно или бъбречно увреждане, сърдечни заболявания, епилепсия и захарен диабет.

Нежелани лекарствени взаимодействия могат да възникнат при едновременен прием на този вид антидепресанти и суматриптан (за лечение на мигрена), варфарин, дигоксин (сърдечен гликозид), бета блокери като пропранолол и метопролол, амитриптилин (трицикличен антидепресант), диазепам и алпразолам (бензодиазелин), лекарства със седативно и сънотворно действие, някои диуретици, големи количества сок от грейпфрут, хранителни добавки без рецепта с жълт кантарион.

Селективните инхибитори на серотониновата реабсорбция не бива се използват с медикаменти като Паргилин и Фенелзин (МАО-инхибитори), защото това може да увеличи прекалено много нивата на серотонин в организма и да причини халюцинации, силно безпокойство, тревожност, тремор, ускорен сърдечен ритъм, хипертермия, повишено потоотделяне и пр.  При подрастващи и лица до 25 г. с тежки форми на депресия мислите за самоубийство могат да се повишат в първите 2 седмици и следва пациентите да са под строг контрол и наблюдение. 

Най-често срещаните възможни нежелани ефекти са:

  • гадене, което може да е придружено и от повръщане
  • усещане за сухота в устата
  • диария
  • замаяност и обърканост
  • безсъние и други нарушения на съня
  • слабост и болки в мускулите
  • намалено либидо, еректилна дисфункция, проблеми с еякулацията
  • главоболие
  • замъглено зрение
  • обриви по кожата
  • повишаване на апетита и наддаване на тегло

Алергичните реакции се срещат рядко, но ако се отчетат подувания на езика, устните, лицето и задух следва да се потърси спешна медицинска помощ. 

Норепинефрин, известен още и като норадреналин е невротрансмитер и хормон, който се отделя от надбъбречните жлези. Отделя се зедно с другия хормон от надбъбречните жлези адреналин при стрес и физическо напрежение. Приливът на норепинефрин повишава издръжливостта, но след преминаване на действието човек усеща липса на енергия и умора. Амфетамините повишават отделянето на хор,она като блокират разграждането му. 

Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (Serotonin-norepinephrine reuptake inhibitors  - SNRI)  са подобни на горната група медикаменти и пречат на клетките в мозъка да реабсорбират определени невротрансмитери, а това води до по-големи количества за комуникация с другите клетки. Освен серотонин не се реабсорбира и норепинефрин. SSRI водят до безсъние и се приемат сутрин, а SNRI причиняват сънливост и се приемат вечер. SSRI потискат апетита и са подходящи за булимия нервоза, а SNRI го усилват и е подходящ при липса на апетит. Затова тези 2 групи не бива да се използват при тези 2 типа особености в състоянието. Иначе се използват за лечение на сходни състояния като депресия, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство и пр. Могат да помогнат при увреждане на нервите, причинено от диабет, фибромиалгия и  горещи вълни

SNRI антидепресантите включват:

  • desvenlafaxine (Khedezla, Pristiq)
  • duloxetine (Cymbalta)
  • levomilnacipran (Fetzima)
  • milnacipran (Savella)
  • venlafaxine (Effexor XR)

Страничните ефекти на SNRI са подобни на SSRI, а в някои случаи водят до повишаване на кръвното налягане. 

Трицикличните антидепресанти са създадени през 50-те години на XX в., а през 1961 г. започва употребата на Амитриптилин.

Към тази група медикаменти спадат и Кломипрамин, Лофепрамин, Нортриптилин, Доксепин, Тримипрамин, Дезипрамин, Протриптилин и Досулепин. Тези антидепресанти влияят на транспортиращите протеини на серотонин и норепинефрин и незначително повлияват разпространението на допамин. Освен това влияят на рецепторите на хистамин като предизвикват странични ефекти. 

В миналото са се използвали при различни форми на депресия и тревожни състояния, но днес са изместени от по-модерни, безопасни и ефективни антидепресанти. 

За предотвратяване на развитието на тежки странични ефекти се препоръчва постепенно повишаване на дозата до достигане на оптимални нива. Прекратяването на лечението също трябва да се извърши плавно в продължение на няколко седмици. 

Продължителната употреба на трициклични антидепресанти води до повишен риск от сърдечно-съдови увреждания като прекалено ниско или високо кръвно налягане, аритмия и други, а при деца и млади хора може в началото да се възникнат мисли за самоубийство. 

МАО-инхибитори (Инхибитори на моноаминооксидазата) потискат ензимите, които катализират реакциите на окисление на амини. Този тип антидепресанти възпрепятстват разрушението на определени невротрансмитери в тялото и така нивата на серотонин, норепинефрин и допамин се повишават. Подобно на трицикличните антидепресанти, това са по-стара група лекарства. В миналото често са били използвани за лечение на депресия, но днес се предпочитат по-скоро произведените медикаменти от другите групи. 

Най-често изписваните МАО-инхибитори са:

  • isocarboxazid (Marplan)
  • phenelzine (Nardil)
  • tranylcypromine (Parnate)
  • selegiline (Eldepryl, Emsam)

Освен типичните странични ефекти, подобни на другите антидепресанти, МАО-инхибиторите по-често причиняват ниско кръвно налягане. Когато си взаимодействат с храни, които съдържат тирамин като алкохол, банани, сирене, кашкавал, извара, черен дроб, продукти с мая, пушена риба, женшен, протеинови екстракти, наденици, салам, кисело зеле, презрели или развалени плодове, продукти с мононатриев глутамат и пр.  Страничните ефекти при такива комбинации може да са изразени с остро главоболие, гадене, диария, високо кръвно налягане, потене, ускорено дишане, пристъпи на паника и пр. 

Инхибитори на антагониста на серотонин и обратното захващане (Serotonin antagonist and reuptake inhibitors -SARI) са известни и като модулатори на серотонин. Те се смятат за нетипични антидепресанти, защото действат по различен начин. Подобно на другите антидепресанти, SARI помагат да увеличите количество на наличния серотонин, а понякога и на други невротрансмитери в главния мозък.  

Помагат за лечение на депресия, безпокойство и паническо разстройство. 

Някои от най-често използваните SARI са:

  • nefazodone
  • trazodone (Oleptro)

Страничните им ефекти са свързани с главоболие, виене на свят, гадене, силна умора, повръщане, замъглено зрение, диария, запек, ниско кръвно налягане. Много хора, които приемат антидепресанти от тази група изпитват сънливост. Това прави SARI подходящи за депресирани пациенти, които страдат от безсъние. 

Нетипичните антидепресанти не се вписват в никоя от изброените основни групи поради начина си на действие.  Страничните ефекти също са разнообразни и са описани в листовките на конкретния медикамент. Сред тях са:

  • Bupropion (Wellbutrin)
  • Mirtazapine (Remeron)
  • Vilazodone (Viibryd)
  • Vortioxetine (Trintellix)

Вече стана ясно, че има различни групи антидепресанти с множество странични ефекти. Повечето от тях отшумяват седмици след окончателното спиране на лекарството без да причиняват трайни увреждания. 

Има ли риск да развиете трайни увреждания, които често не са споменавани в листовките на медикаментите?

Оказва се, че приемът дори и най-съвременните групи антидепресанти, за които се твърди, че нямат толкова много странични ефекти може да причини остеопороза с намалена костна плътност и повишен риск от счупвания.

Въпреки че костите на човека (както и на всички гръбначни животни) изглеждат твърди, здрави, с постоянна форма при възрастните индивиди, те са изключително динамична тъкан. През цялото време на човешкия живот костите постоянно се саморазрушават и възстановяват чрез процес наречен костно ремоделиране. В него участват 2 специализирани типа клетки. Първоначално костите се образуват като хрущялна тъкан с помощта на хондроцити, които синтезират колаген тип II. Можете веднага да се сетите за бебето, чиито кости на главата не са твърди и постоянни, както и наличието на фонтанелата. Бебетата имат около 300 броя кости, които след като сраснат по време на растежа намаляват до средно 206 броя кости. По време на развитието на костната система, хрущялната тъкан, изградена от големи количества колаген тип II бива изместена от кости, изградени от остеобласти. Преходната форма е минерализиран хрущял. Той не е прекалено гъст и устойчив. В дишащите въздух гръбначни се използва като скеле за образуването на костите, изградени от остеобласти. 

Остеобластите са клетки с едно ядро, които образуват костите. Взети поотделно остеобластите не могат да образуват кост и затова се групират до образуването на остеон. Първоначално организираната група от остеобласти започва с отделянето на плътен, омрежен колаген тип I. Влакната колаген са успоредни на дългата ос на костта, а на всеки няколко микрометра се разполагат слоеве, които са под прав ъгъл. Нарушенията на колаген тип I причиняват рядката генетична болест Остеогенезис имперфекта. Честотата на заболяването е около 1 на 20 000 живородени, но вероятно леката форма често не се диагностицира и честотата е по-висока. При леките форми счупвания на костите се появяват чак в напреднала възраст, а при тежката още по време на бременността плодът може да е със счупени кости. Смъртта може да настъпи поради изключителната чупливост на ребрата. Тежките форми могат да бъдат открити чрез ултразвукова диагностика по време  15-18 г.с. на бременността. 

В много по-малки количества отделят и други специализирани костни протеини като остеокалцин и остеопонтин, които заедно с колагена образуват органичната част на костите. 

Едва след като се изгради мрежата от колагенови влакна започва отделянето на минералната част от костите под формата на хидроксилапатит. Така минерализираният скелет служи не само за опора на тялото, но и за складиране и поддържане на киселинно-алкалния баланс чрез калций и фосфати.

Така погледнато костите са изградени от композитен материал. От една страна е колагенът, който има голяма якост на опън и натиск, може да се огъне под въздействието на големи сили и да възстанови формата си, благодарение на еластична деформация. Обикновено костта се чупи при сили, които многократно надвишават капацитета на костта за еластичност и при намалена костна плътност вследствие остеопороза. Минералните отлагания по костите се разполагат именно по влакната колаген.  Именно така с помощта на дългите влакна колаген и плътните твърди кристали, разположени по тях костите могат да бъдат устойчиви, но с куха вътрешност и съответно по-леки. Това е от изключителна важност за птиците. 

Остеокластите са клетки, които разграждат костната тъкан и с помощта на остеобластите образуват структурните компоненти на костта. В средата си костите са кухи и съдържат костен мозък, който произвежда различни видове кръвни клетки. Освен това са богато кръвоснабдени. Именно остеокластите са тези, които унищожават временните хрущялни тъкани и позволяват те да бъдат подменени с трайни и твърди кости. С напредването на възрастта балансът между образуването на нови кости от остеобласти и разрушаването на костите от остеокласти се нарушава. 

Наскоро в блога на aloha.bg публикувахме за връзката между аутизъм и витамин B12. В последните години са направени множество проучвания, като едната група доказват, че при аутизъм се отчитат ниски серумни нива на витамина, според други изследвания няма такава връзка, а според трети прекалено високи серумни нива могат да са рисков фактор за развитие на аутизъм. Къде обаче е истината? Изследване от 2016 г.  Decreased Brain Levels of Vitamin B12 in Aging, Autism and Schizophrenia използва мозъчни проби от трупове на възраст от 16 гестационна седмица на бременността до 80- годишна възраст. Оказва се, че нивата на витамин B12 в мозъка при аутисти и болни от шизофрения са 3 пъти по-ниски от нивата на витамина в мозъчните проби на здрави хора на същата възраст. Най-впечатляващото е, че тези по-ниски нива на витамина в мозъка се отчитат при серумни нива в нормални граници. Това се дължи на кръвно-мозъчната бариера, която служи като филтър за пропускането на хранителни вещества до мозъка и спирането на опасни токсини. Този режим на строго регулирано избирателно пропускане важи и за витамин B12.

Проучването показва, че бременните жени, които приемат витамин B12 във формата Цианокобаламин са застрашени, защото това е синтетична форма, трудна за усвояване и натоварва организма допълнително с токсични цианидни групи. Цианокобаламинът се натрупва в мозъчните тъкани на ембрионите и в подобни случаи отчетените нива на витамин B12 са високи. 

Кръвно-мозъчната бариера играе важна роля и при пропускането на серотонин.

В публикацията от 2010 г. The two faces of serotonin in bone biology се дава интригуваща информация за различните действия на серотонина, произведен от червата и серотонина в мозъка. 

Отдавна е известна ролята на половите хормони, тяхното намаляване след менопаузата при жените и възникването на остеопороза. 

Серотонинът играе основна роля за контролирането на процесите на костно ремоделиране. Както вече споменахме, над 90% от серотонинът се произвежда от клетки в червата и циркулира в общото кръвообращение, а останалите по-малко от 10% служат за невротрансмитер в мозъка и се използват в антидепресантите. Серотонин в големи количества се отделя и от туморите в стомашно-чревния тракт, които имат метастази в черния дроб. Това води до необичайно високи стойности на серотонина в кръвообращението. Благодарение на кръвно-мозъчната бариера тези големи количества серотонин не достигат до мозъка и не причиняват никакви когнитивни увреждания или мигрена като страничен ефект. Това означава, че серотонинът има 2 напълно различни степени на циркулация - в тялото и в мозъка, които са напълно различни. 

Серотонинът в мозъка и серотонинът от червата регулират процесите по образуване и разрушаване на костите по напълно противоположни методи и чрез различни пътища. 

В научното изследване от 2017 г. Serotonin reuptake inhibitors and bone health: A review of clinical studies and plausible mechanisms се проучва дали приемът на съвременни антидепресанти като селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин, известни и като SSRI (Selective serotonin reuptake inhibitors) влияят на процесите на костно ремоделиране и съответно остеопорозата. 

Остеопорозата е заболяване, което се характеризира с ниска костна маса, влошаване на тъканта на костите и следователно увеличен риск от счупване. В днешно време над 200 милиона души в световен мащаб са засегнати от остеопороза, а 1.7 милиона души годишно имат фрактура на тазобедрената става. 

Вторичната остеопороза се свързва с:

  • синдром на Кушинг 
  • ревматодоиден артрит 
  • тежка бъбречна недостатъчност
  • диабет
  • хиперпаратиреоидизъм
  • прием на кортикостероиди
  • антитуморно лечение
  • различни антидепресанти

Депресията и тревожните разстройства са често срещани и се лекуват с различни групи антидепресанти, които влияят на нивата на серотонин. 

Селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин са сред по-новите антидепресанти и са предпочитани главно поради по-малкото странични ефекти. 

Изследването отчита, че хроничната употреба на този вид антидепресанти увеличава сериозно риска от развитие на вторична остеопороза.

Това увреждане на костите обикновено протича незабелязано, докато не се получи счупване. 

Според изследване, проведено в Холандия, фрактурите в по-ранна възраст зачестяват след 8 месеца прием на антидепресанти SSRI, но след прекратяване на лечението постепенно състоянието на костите се нормализира. Още десетки изследвания доказват повишения риск от фрактури както на тазобедрената става, така и на гръбначния стълб след прием на антидепресанти. Това се дължи предимно на намалената плътност на костите. 

Освен това с напредване на възрастта способностите на остеокластите да произвеждат колаген намаляват. 

Как можем да предотвратим остеопорозата?

От една страна можем да приемаме храни, богати на колаген от животински произход. Големи количества колаген се съдържат именно в кожата и съединителната тъкан на птици, бозайници и риби. Колагенът е “лепилото” на организма и не случайно едно от най-древните лепила е туткалът, който е на основата на колаген. Можем да познаем храните, богати на колаген именно по тези силно желиращи консистенции. Например богати на колаген са свинските уши (кожата е богата на колаген тип I, а хрущялната тъкан на ушите е богата на колаген тип II). Богата на колаген е и пилешката кожа, както и свинското шкембе. Червата, които се използват като естествена обвивка на кървавица и различни колбаси са еластични и се разтягат именно поради наличието на колаген.

В пилешките гърди без кожа и чистото обезкостено месо има многократно по-малки количества колаген в сравнение с кожата на рибите, например. Оказва се, че в днешно време диетата ни е изключително бедна на колаген. А именно той е важен за образуването на първоначалното скеле на костите, по което ще се залепят кристалите с минерали. 

И все пак след вече настъпила фрактура тъканта се самовъзстановява и на мястото на разрушената кост се образува нова тъкан. Тези процеси отнемат най-малко време при бебета и деца и най-дълго време при хора в старческа възраст. Това отново зависи от синтеза на скеле от колаген. Ето идеи как да ускорите процесите на зарастването на счупените кости

Загубата на костна плътност се отразява и на костите на черепа и съответно поради намаления им обем кожата на лицето провисва. 

Можете да подпомогнете костите с прием на хранителна добавка с колаген тип I, a за здравето на ставите може да ви помогне Invita active с хрущял от акула, който е естествен източник на колаген тип II, Глюкозамин сулфат, Хиалуронова киселина и Екстракт от Индийски тамян (Boswellia Serrata).

При дългосрочен прием на антидепресанти можете да следите състоянието на костите си чрез различни изследвания и да не допускате фрактури, които могат да ви инвалидизират. 

Ефектът на пептидите върху кожата и човешкото тяло

Пептидите са протеинови фрагменти, съставени от аминокиселини. Когато тези аминокиселини се свързват заедно, те образуват аминопептид, а когато пептидите се свързват заедно, те образуват гръбначния стълб на протеините. Те са добре известни със способността си да насърчават здравата кожа и коса. Те могат да се приемат и през устата, обикновено под формата на колаген на прах или добавки. За увеличаване на мускулната сила и подобряване на възстановяването на тъканите. В допълнение към козметичните цели, проучванията показват, че ползите от пептидите могат да включват борба с диабет тип 2. Както и понижаване на кръвното налягане и понижаване нивата на холестерола.

прочети още
Пептиди и пептидна биорегулация

Пептидите се свързват със специфични, строго определени участъци на молекулата - ДНК /хромозомите/, като предизвикват синтез на специфични белтъчини с биорегулаторно действие, като хормони, ензими, невромедиатори, антитела, клетъчни субстанции, колаген и мн.др! Казано с по-прости думи пептиди ни поддържат млади и здрави. Пептидите отключват резервния потенциал за продукция на нови стволови клетки в таргетни органи и тъкани! Пептидите са „умни” аминокиселини, които носят правилна информация!

прочети още
Сублингвални пептиди Linguals (лингвални пептиди)

Сублингвалното приложение на лекарства е модерна тенденция в медицината. Този метод за въвеждане на пептидни вещества в организма избягва отрицателното въздействие на продуктите върху стомашната лигавица, ускорява абсорбцията на активните вещества в кръвния поток - директно през лигавицата на устната кухина. Нашите препарати в сублингвална форма имат свойството да се абсорбират директно през устната лигавица, което улеснява по-бързото проникване на пептиди. Това води до ускоряване на проявата на ефекта им.

прочети още
Основни видове пептиди : характеристики, цени и начин на приложение

Какви пептиди съществуват и какъв е механизмът им на действие? В интернет има много реклами и сайтове, които предлагат закупуване на различни пептидни биорегулатори. В тази статия бихме искали да охарактеризираме накратко всеки вид, така че потенциалният купувач да знае характеристиките на всяка категория и да може да избере правилния пептиден биорегулатор.

прочети още