Copyright © 2020. All Rights Reserved

Остеопороза и дефицит на витамин B12

21 май 2020
Остеопороза и дефицит на витамин B12

Свикнали сме да възприемаме костите като твърди и с постоянна форма, но те са жива и динамично променяща се тъкан, която непрекъснато се изгражда, саморазрушава и отново повтаря този цикъл през целия ни живот. По тази причина още по време на бременността в костите на скелета текат мощни процеси на синтез и трансформация. Докато при бебетата и децата промените са ясно видими и са свързани предимно с растеж и развитие, при хората над 70 години се отчита намаляване на ръста и промяна на стойката именно заради деградация на костната система. 

Остеопорозата е заболяване, което означава буквално “порести кости”. Само по себе си не е смъртоносно и фатално, но има сериозни щети върху човешкото здраве. В процеса на еволюция костите са станали значително по-порести с цел намаляване на теглото и поддържане на изправения стоеж. Това не е било проблем, когато средната продължителност на живота е била 40-50 години. Днес обаче тенденцията е много от хората да доживяват до 70 - 80 години и повече, а намаляването на костната плътност увеличава риска от счупване на костите. Това може да се случи както при падане, така и при повдигане на тежък товар и дори напълно спонтанно. 

Основният проблем е, че в началото остеопорозата протича напълно невидимо и без симптоми. Ден след ден костите стават все по-слаби и порести и в един ден не могат да издържат на приложените върху тях сили и настъпва счупване. Не всички кости могат да се гипсират и обездвижат, за да се ускори изграждането на нова костна тъкан. 

При счупването на прешлени от гръбначния стълб се появява внезапна болка в гърба, загубата на височина и изгърбването. Фрактурите на дългите кости влошават подвижността и може да изискват операция, защото са свързани със сериозни рискове като дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия. 

При възрастните хора има и съпроводстващи заболявания като глаукома, нарушения в проприоцепцията, болест на Паркинсон, деменция и загуба на скелетните мускули. Неврологичните увреждания и диабетната полиневропатия също могат да предизвикат падане и счупване на кост. 

Обикновено като профилактика за остеопороза се набляга на приема на калций и витамин D. 

Някои от рисковите фактори за остеопороза и фрактури на кости са:

  • дефицит на витамин D 
  • нисък ръст и тънки кости
  • намаляване на половите хормони на жените след настъпване на менопауза 
  • злоупотреба с алкохол
  • тютюнопушене
  • липса на витамините А, К, Е и С
  • ниско съдържание на калций и / или фосфор, магнезий, цинк, бор, желязо, флуорид, мед
  • заболявания на стомашно-чревния тракт, които водят до малабсорбция на витамини и хранителни вещества 
  • излишък на натрий
  • недостатъчен прием на протеини  
  • наднормено тегло
  • намалена физическа активност и застоял начин на живот
  • натрупване на тежки метали в костите като кадмий и олово 
  • прием на безалкохолни напитки, които съдържат фосфорна киселина
  • дългосрочен прием на лекарства за намаляване на стомашните киселини 

КАКВА Е РОЛЯТА НА ВИТАМИН B12 ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА КОСТИТЕ И РАЗВИТИЕТО НА ОСТЕОПОРОЗА?

Хроничният автоимунен атрофичен гастрит често протича без симптоми. Имунната система на организма атакува жлезистите клетки на стомаха, които произвеждат солна киселина и интринзик фактор, който е важен транспортен протеин на витамин B12. Така дори човек да приема големи количества от този витамин чрез храната, той се разрушава и настъпва дефицит заради малабсорбция. В такъв случай говорим за пернициозна анемия, която според кръвните изследвания може да се определи и като мегалобластна анемия с уголемени незрели еритроцити, които имат понижени способности за пренос на кислород и хиперсегментирани неутрофили,  които изпълняват важни роли за имунната система.

Намаляването на солната киселина може да доведе до малабсорбция и на калций, който е важен за минералния състав на костите. 

Наскоро в блога на aloha.bg предоставихме информация, че в много случаи при наличие на 1 автоимунно заболяване се открива още 1 или дори няколко автоимунни заболявания . Те могат да бъдат строго разграничени, но и с припокриващи се симптоми. 

ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН B12, ПЕРНИЦИОЗНА АНЕМИЯ И РИСК ОТ СЧУПВАНЕ  НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА И НА ПРЕШЛЕНИ

Изследването от 2010 г. Hip Fracture Risk in Patients With a Diagnosis of Pernicious Anemia разглежда въздействието на пернициозната анемия и намалените киселини в стомаха върху здравината на костите. Използвани са данни на пациенти от UK от периода 1987 до 2002 г. и са възраст от 40 до 90 години. С цел сравнение в изследването са участвали 9 506 пациента с пернициозна анемия и терапия с инжекции с витамин B12 и 38 024 здрави участници. Резултатите показват, че пациентите с пернициозна анемия имат повишен риск с 1.9 пъти от фрактура на тазобедрената става в сравнение с пациентите на същата възраст, но без анемия. Освен това риска е по-голям, когато тази анемия е наскоро открита. Въпреки терапията с витамин B12 повишеният риск от счупване не изчезва веднага и може да се запази за дълъг период от време, тъй като клетките, които произвеждат костната тъкан имат изключително дълъг живот. Според някои изследвания терапията с витамин B12 в продължение на 2 години може да намали с 80% фрактурите на тазобедрената става при пациенти с повишен риск от инсулт. 

Според изследването от 2009 г. Low Plasma Vitamin B12 Is Associated With Lower BMD: The Framingham Osteoporosis StudyThe American Society for Bone and Mineral Research мъжете с дефицит на витамин B12 (под 148 pmol / l) са имали значително по-малка костна минерална плътност в тазобедрената става, а жените с дефицит в гръбначния стълб в сравнение с хора на тяхната възраст, но без дефицит. 

ВИТАМИН B12, КОСТНА МИНЕРАЛНА ПЛЪТНОСТ И ВЛИЯНИЕ НА ПОЛА

Изследването от 2003 г. Vitamin B-12 Status Is Associated with Bone Mineral Content and Bone Mineral Density in Frail Elderly Women but Not in Men  и публикувано в Oxford Academic / The Journal of Nutrition проучва серумните нива на витамин B12, съдържанието на минерали в костите и костната минерална плътност при слаби възрастни хора (143 жени и 51 мъже) от Холандия. Направени са и изследвания на метилмалонова киселина, хомоцистеин, 25-хидрокси витамин D и паратиреоиден хормон. Жените имат средно серумно ниво на витамин B12 288 pmol / l и среден хомоцистеин 15.8 µmol / L. Мъжете имат малко по-нисък витамин B12 (238 pmol / L) и по-висок хомоцистеин (21,3 µmol / L).

Това обаче са средни резултати. Когато се разделят по групи, резултатите са различни:

Нормална костна плътност 

  • Витамин B12:  средно 317 pmol/L при 33 жени и 250 pmol/L при 24 мъже 
  • Метилмалонова киселина: средно 0.29 μmol/L жени и 0.31 μmol/L при мъжете

Остеопения е намалена костна плътност, състояние между нормалното и остеопороза

  • Витамин B12:  средно 301 pmol/L при 54 жени и 221 pmol/L при 18 мъже 
  • Метилмалонова киселина: средно 0.27 μmol/L жени и 0.38 μmol/L при мъжете

Остеопороза:

  • Витамин B12:  средно 221 pmol/L при 25 жени и 245 pmol/L при 6 мъже 
  • Метилмалонова киселина: средно 0.32 μmol/L жени и 0.35 μmol/L при мъжете

Резултатите от това изследване показват, че възрастните жени с дефицит на витамин B12 по-често страдат от остеопороза. От друга страна в изследването не е уточнена причината за дефицит на витамина. Автоимунният атрофичен гастрит и като цяло много от автоимунните заболявания се срещат много по-често при дамите. От друга страна мъжете като цяло са по-високи и имат по-стабилни и тежки кости.

Друг основен проблем е, че има различни референтни стойности за дефицит. Конкретно в това изследване са възприети:

  • дефицит при серумен витамин B12 под 210 pmol / L 
  • гранични стойности, при които има нужда от още изследвания от 210 до 320 pmol /L 
  • нормални нива на витамин B12 над 320 pmol / L 

В това изследване 48 от 158 участници имат дефицит на витамин B12 с нива под 210 pmol / L. От тези 48 пациента 32 са имали и повишена метилмалонова киселина, която е метаболит и е важен маркер. 

ВИТАМИН B12, ХОМОЦИСТЕИН, МЕТИЛМАЛОНОВА КИСЕЛИНА И ОСТЕОПОРОЗА 

Дефицитът на витамин B12 е по-труден за откриване, защото има различни референтни стойности, само една част от него може да се използва реално от клетките (холотранскобаламин), расата и етноса  също могат да повлияят, както и различни мутации като MTHFR и на гена на транскобаламин 2

Витамин B12 е единственият, който съдържа метален йон в молекулата си - рядко срещания кобалт. Затова съществуват 2 биоактивни коензимни форми, които участват в напълно различни процеси. 

За превръщане на токсичната аминокиселина хомоцистеин в метионин се използва витамин B12 във формата Метилкобаламин. В този процес като кофактор участват и фолатите, а синтетичната фолиева киселина (витамин B9) трябва да бъде метилирана с метилови групи именно от Метилкобаламин. Двата водоразтворими витамина от група B участват в синтеза на ДНК и са важни за правилното съзряване на кръвните клетки в костния мозък. 

За превръщането на метилмалонил-CoA в сукцинил-CoA е важна друга форма на витамин B12 - Аденозилкобаламин. При липса се получава натрупване на метилмалонова киселина. Тук фолиевата киселина не участва като кофактор. Тъй като формата Аденозилкобаламин е по-трудна за стабилизиране и включване в хранителни добавки, често се предписва Хидроксокобаламин, който може да се превърне както в Метилкобаламин, така и в Аденозилкобаламин. 

Има 3 основни механизма, чрез които бавно и постепенно се развива остеопорозата:

  • недостатъчна костна маса по време на пика (около 30-годишна възраст)
  • прекалено голяма резорбция на костите 
  • недостатъчно голямо количество новообразувана костна маса, която да компенсира резорбираните кости

За тези процеси основно значение имат 3 вида специализирани клетки:

  • остеобластите са клетките, които изграждат новите костни тъкани чрез колаген тип 1. Те създават рамката от протеини, върху която после полепват минералите
  • остеокластите са клетките, които са свързани с разграждането на старите костни тъкани. Те произлизат от костния мозък и са свързани с левкоцитите
  • остеоцитите са клетки, които са в самата кост и произлизат от остеобластите. Въпреки че изглеждат инертни и пасивни, тези клетки контролират активността на остеобластите и остеокластите. Често се задействат след счупване на кост. 

Ролята на остеобластите и остеокластите за здравето на костите и остеопорозата

Според някои изследвания повишените нива на хомоцистеин и метилмалонова киселина увеличават риска от развитие на остеопороза и счупване на костите. За тази цел през 2009 г. е проведеното изследването Vitamin B12 Deficiency Stimulates Osteoclastogenesis via Increased Homocysteine and Methylmalonic Acid Използвани са стволови клетки, които след това се превръщат в остеобласти и адипоцити, както и процесите на резорбция на костните тъкани от остеокластите. 

Резултатите от изследването показват:

  • дефицитът на витамин B12 не влияе на превръщането на стволовите клетки в остеобласти, които изграждат кости
  • добавките с витамин B12 не оказват влияние на образуването на остеобласти
  • добавките с витамин B12 не оказват влияние върху натрупването на калций върху скелето от протеини
  • дефицитът на витамин B12 увеличава секрецията на хомоцистеин и метилмалонова киселина от остеобластите
  • повишеният хомоцистеин и метилмалонова киселина не влияят на остеобластите
  • повишените хомоцистеин и метилмалонова киселина влияят на остеокластите, които разграждат костната тъкан 
  • добавянето на по-големи количества витамин B12 при повишен хомоцистеин води до намаляване на остеокластите 

Авторите на изследването стигат до извода, че витамин B12 не влияе на способностите на остеобластите да образуват кост, но повишените нива на хомоцистеин и метилмалонова киселина в резултат на дефицит на витамин B12 стимулират синтеза на нови остеокласти, които разграждат костите. За превенция на остеопорозата е важен не само серумния витамин B12, но и нивата на натрупаните хомоцистеин и метилмалонова киселина и затова те също трябва да се следят и коригират своевременно. 

ВЛИЯНИЕ НА НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ ВЪРХУ КОСТНАТА ПЛЪТНОСТ

Витамин B12 се среща в големи количества в отделни храни от животински произход, а в други има само следи.

В черният дроб и бъбреците има големи количества, които многократно превишават препоръчителните дневни дози. В млякото и сиренето количествата на витамина варират според начина на съхранение, топлинната обработка, наличието на светлина и други съставки. Дефицитът на витамин B12 се среща сред веганите, които избягват храните от животински произход. Симптомите се развиват в продължение на месеци и дори години, защото в черния дроб има складирани големи количества. Но както видяхме проблеми със стомашно-чревния тракт също могат да доведат до дефицит заради малабсорбция хората, които обезпечават дневните си нужди чрез храни. 

Макробиотичната диета е разработена с идеята за баланс на енергиите ин и ян. Основните цели са намаляване на храните от животински произход, използване на локално отглеждани продукти, сезонни плодове и зеленчуци и приемане на порции в умерени количества с цел избягване на преяждането. Има различни варианти на този тип диета.

Макробиотичната диета обикновено се състои от:

  • пълнозърнести храни и кафяв ориз: 40 - 60 %
  • зеленчуци: 25 - 30%
  • фасул и бобови растения: 5- 10% 
  • супа мисо: 5% 
  • морски водорасли: 5%
  • традиционно преработени храни: 5 - 10% 

Риба, морски дарове, семена и ядки, масла от семена, подправки, плодове и напитки се консумират до 2-3 пъти седмично. При необходимост могат да бъдат включени други продукти от животински произход. Не се препоръчват домати, чушки, картофи, патладжан, спанак, цвекло и авокадо, защото се счита че съдържат предимно ин енергия. 

Основният източник на витамин B12 се оказва рядко използваната риба. Някои от зърнените продукти, които са предназначени за вегани са обогатени със синтетичен витамин B12, който по-трудно се абсорбира от организма. 

Изследването от  2004 г. Low bone mineral density and bone mineral content are associated with low cobalamin status in adolescents проучва влиянието на макробиотичната диета, при която се избягват месото, млечните продукти и добавките с витамин D и влиянието им върху децата до 6-годишна възраст. След това те са преминали към лакто (ово) вегетариански начин на хранене с прием на млечни продукти / яйца, а някои са започнали да се хранят и с месо. В изследването са включени деца, които са спазвали макробиотична диета, които са били сравнени с деца без ограничения в храните от животински произход. 

Резултатите от изследването показват, че децата хранени с макробиотична диета имат по-ниски нива на серумен витамин B12, повишена метилмалонова киселина и значително по-лоши показатели за костната плътност като Bone Mineral Density и Bone Mineral Content. И тъй като по време на детството се извършва бурен растеж и развитие именно на костната система, повишената метилмалонова киселина увеличава броя на активните остеокласти, които разграждат костите. От друга страна макробиотичната диета е богата на храни, които съдържат фолати и могат да понижат нивата на хомоцистеин. Това може да замаскира дефицитът на витамин B12 в кръвните показатели. Затова в този случай метилмалоновата киселина е по-добър маркер за метаболитен дефицит на витамин B12. 
Когато човек приема храни от животински произход, вероятно дефицитът на витамин B12 се дължи на малабсорбция заради проблеми със стомашно-чревния тракт. Често в подобни случаи се предписват инжекции с витамин B12 във формата Цианокобаламин, който е по-труден за усвояване и натоварва организма с токсични цианидни групи.

Капките за нос с витамин B12 във формата Метилкобаламин се усвояват в рамките на 60 минути и са подходящи за хора с пернициозна / мегалобластна анемия, при повишени нужди по време на бременност и за профилактика на Спина бифида и кърмене, за регулиране на съня , за стимулиране на имунната система,  облекчаване на болките в гърба и пр. 

Капките за нос с Хидроксокобаламин могат да се преобразуват и в двете коензимни форми - Метилкобаламин и Аденозилкобаламин. Те често се предписват на хора с неврологични увреждания и депресивни състояния. Предимството е, че се задържат малко по-дълго време в организма. Това е по-подходящата форма за пушачите, защото цианида от тютюна измества хидрокси групата и така се образува Цианокобаламин (друга форма на витамин B12), който безопасно напуска организма чрез урината. 

Тази назална форма е подходяща също и за деца. 1 капка съдържа 2500 микрограма витамин B12, а 2 капки съответно 5000 микрограма. Децата над 14 години имат същите дневни нужди както и възрастните. 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.



Пептиди и пептидна биорегулация

Пептидите се свързват със специфични, строго определени участъци на молекулата - ДНК /хромозомите/, като предизвикват синтез на специфични белтъчини с биорегулаторно действие, като хормони, ензими, невромедиатори, антитела, клетъчни субстанции, колаген и мн.др! Казано с по-прости думи пептиди ни поддържат млади и здрави. Пептидите отключват резервния потенциал за продукция на нови стволови клетки в таргетни органи и тъкани! Пептидите са „умни” аминокиселини, които носят правилна информация!

прочети още
Сублингвални пептиди Linguals (лингвални пептиди)

Сублингвалното приложение на лекарства е модерна тенденция в медицината. Този метод за въвеждане на пептидни вещества в организма избягва отрицателното въздействие на продуктите върху стомашната лигавица, ускорява абсорбцията на активните вещества в кръвния поток - директно през лигавицата на устната кухина. Нашите препарати в сублингвална форма имат свойството да се абсорбират директно през устната лигавица, което улеснява по-бързото проникване на пептиди. Това води до ускоряване на проявата на ефекта им.

прочети още
Основни видове пептиди : характеристики, цени и начин на приложение

Какви пептиди съществуват и какъв е механизмът им на действие? В интернет има много реклами и сайтове, които предлагат закупуване на различни пептидни биорегулатори. В тази статия бихме искали да охарактеризираме накратко всеки вид, така че потенциалният купувач да знае характеристиките на всяка категория и да може да избере правилния пептиден биорегулатор.

прочети още
Правилният избор на пептиди : сравнение, съвети на експертите, инструкции и схеми за приемане

На пазара има много видове натурални и синтезирани пептиди. По какво се различават и какви са преимуществата им, как да изберем пептиди за здраве и красота ?

прочети още