Кратък очерк за откриването на витамините през XX в.

5 февруари 2019
Кратък очерк за откриването на витамините през XX в.

Хората страдат от недохранване още от древността. Правени са множество опити как този проблем да бъде решен. През XVIII в. някои филантропи смятат, че може богатите хора да консумират месо, а бедните да се хранят с бульон от костите, който е богат на протеини като колаген. Социално слабите прослойки от обществото в Париж започват да се бунтуват и се сформира специална комисия. Нейната цел е да установи дали храните, които не съдържат азот (т.е. протеините) са хранителни и дали желатинът е пълноценен източник на протеин.

През 1816 г. са проведени изследвания на кучета, хранени само със захар, гума арабика и храни, които не съдържат азот. Кучетата загубили голяма част от теглото си, развили язви на роговиците и впоследствие починали от състояние, което днес е известно като дефицит на витамин А. След десетина години изследвания Желатиновата комисия стига до извода, че желатинът не е пълноценна храна. Правят се още изследвания на храната, които дават съвсем неочаквани резултати. Те противоречат на тогавашните разбирания. Очевидно нещо важно липсва.

До този момент не се предполага съществуването на витамините.

Нека да разгледаме няколко популярни днес витамини и да видим какво причинява недостига или излишъка им.

Тъй като всеки отделен витамин е самостоятелно биоорганично съединение с уникални функции и структура започваме по азбучен ред с първия в азбуката - витамин А.

Според публикация на lekar.bg - Важният витамин А: дефицит и предозиране [1]

Витамин А е общото название на 4 химически вещества

  • витамин А1 (известен като ретинол)
  • витамин А2 - дехидроретинол
  • ретинова киселина
  • ретинал

Когато стане дума за витамин А това може да включва 1 от изброените вещества, 2 или всичките 4. Често общото наименование на витамин А е ретинол, но при описването на съдържанието на хранителни добавки производителите следва да информират точно коя от 4-те форми е излолзвана, тъй като дозировката е различна. Различните форми имат и различни функции.

Ретинолът и дехидроретинолът са необходими за растежа и формирането на нормални структури на тъканите, както и за правилно развитие и функциониране на половите органи както при жените, така и при мъжете.

Ретиновата киселина е важна за изграждането на здрав епител и влияе на външния вид на кожата

Ретиналът е важен за здравето на очите. Той се съдържа в очната ретина и е съставка на зрителния пигмент родопсин, наричан също и зрителен пурпур.

Според произхода си витамин А е:

от продукти от животински произход като черен дроб (пилешки, телешки, свински), дроб от треска в консерви, яйчен жълтък, хайвер, сметана, краве масло, кашкавал, мазни риби - скумрия, сьомга и пр.

Съществуват рискове от предозиране на витамин А не само заради хранителни добавки, но и от храна. Например жителите около Полярния кръг, познати и като ескимоси имат традиционна племенна забрана за консумация на черен дроб от полярни бозайници. Поколение след поколение се предава информация за тежките последици от предозирането на ретинол.

Така приет витамин А се усвоява веднага в храносмилателния тракт.

от растителни продукти (означава се с провитамин А или каротин) като моркови, магданоз, спанак, див чесън - левурда, зелен лук, марули, шипки, червени чушки, домати, кайсии, тиква и др.

Така приет от растителни източници витамин А се превръща първо в ретинол и след това се усвоява от организма.

От 50 до 90% от общото количество ретинол циркулират в кръвта. Излишъците се свързват с протеини и се натрупват като запас в черния дроб. В случай на недостиг дневните нужди на витамин А може да са обезпечени до 1 година.

Общото на всички форми е, че са мастноразтворими. Освен това те лесно се натрупват в черния дроб на човек. Ето защо има опасност както от дефицит, така и от предозиране.

Ползи от витамин А:

  • оптимизиране на растежа и развитието на клетките във всички тъкани и органи
  • осигуряване на формирането и нормалния растеж на костите
  • предотвратява прекаленото лющене на кожата и злокачествено израждане на епителни клетки, както и прекаленото вроговяване на кожата.
  • подобрява състоянието на косата, зъбите и венците
  • чрез пигмента родопсин осигурява добро зрение при слаба светлина - сумрак.
  • подпомага развитието на човешкия ембрион по време на бременност
  • участва в синтеза на хормони като тестостерон (мъжки полови хормони), естроген (женски полови хормони), прогестерон
  • стимулира имунната система
  • притежава мощни антиоксидантни свойства.
  • има специална роля при синтеза на колаген и мускулна тъкан

Оптимални и максимално допустими стойности на прием на витамин А:

(Според препоръките на СЗО първата цифра е оптималния прием за съответната възраст и пол, а втората е пределно безопасната доза)

Витамин А се среща в 4 форми - витамин А1 (известен като ретинол), витамин А2 - дехидроретинол, ретинова киселина и ретинал

  • новородени до 6 месеца - 400-600 микрограма
  • бебета на възраст от 7 до 12 месеца - 500-600 микрограма
  • деца от 1 до 3 години - 300-600 микрограма
  • деца от 4 до 8 години - 400-900 микрограма
  • деца от 9 до 13 години - 600-1700 микрограма
  • момчета от 14 до 18 години - 900-2800 микрограма
  • момичета от 14 до 18 години - 700-2800 микрограма
  • мъже от 19 до 70 години - 900-3000 микрограма
  • жени от 19 до 70 години - 700-3000 микрограма
  • мъже над 70 години - 1000-3000 микрограма
  • жени над 70 години - 900-3000 микрограма
  • бременни жени - 1500-4000 микрограма
  • кърмещи майки - 1800-4500 микрограма

Недостатъчният прием на витамин А води до липса, която причинява нарушения във функциите на различни органи. Прекалено големите количества също не са полезни и могат да провокират различни заболявания.

Симптоми на дефицит на витамин А:

  • Сухота на кожата - загрубяване, което започва по кожата на лактите и коленете, хиперкератоза, лющене на кожата
  • Поява на акне и гнойни обриви
  • Суха, изтощена коса, цъфтеж и чупене на косъма
  • Промени в ноктите - чупливост, помътняване
  • Отслабване на зрението тип кокоша слепота
  • Възпаление на клепачите, пресъхване на окото, перфориране на очната роговица
  • Спад на имунитета, често боледуване
  • Еректилна дисфункция, влошено качество на спермата

При неконтролиран прием на хранителни добавки може да се стигне до хипервитаминоза. Симптомите са острото предозиране с витамин А се проявяват с:

  • уголемяване на черния дроб и далака
  • болки в корема, костите и ставите
  • усещане за обща слабост и безсилие
  • обилно потене през нощта
  • главоболие, придружено с гадене и повръщане
  • обилен косопад
  • силен сърбеж по цялото тяло
  • цепнатини в ъгълчетата на устата

Хроничната хипервитаминоза се развива, когато пределно допустимите дози системно са надхвърлени с малки количества. Симптомите за това включват:

  • лющене на кожата на необичайни места като дланите или ходилата
  • болки и отоци на меки тъкани около дълги кости - на бедрата, глезените, плешките, ключиците, ребрата
  • главоболие, раздразнителност, превъзбуда, объркване
  • кървене на венците
  • виждане на двойни образи
  • сънливост или безсъние
  • язви и ранички в устата
  • уголемяване на черния дроб и далака, псевдохепатит

Днес витамин А може да се приема вътрешно под формата на капсули, таблетки или капки. Може да се инжектира или да се прилага локално външно под формата на компреси или превръзки за лечение на рани, екземи, измръзвания или изгаряния. Най-често се прилага в комбинация с витамин Е, цинк или селен, както в състава на мултивитамини. За нежната деликатна кожа около очите можете да разчитате на Колаген серум с витамин А и Е.

Витамин B1 (тиамин) е водоразтворим витамин. Първоначално е бил използван за лечението на хора, които консумират бял излющен ориз, предимно в Китай. С него се лекува болестта бери-бери. Днес недостигът на витамин B1 се дължи на нарастващото потребление на тестени изделия от бяло брашно първо качество, добре почистения ориз, както и на увеличаване на захарните изделия. Витамин B1 спомага за превръщането на кръвната захар в енергия. Липсата на този витамин може да доведе до превръщане на въглехидратите не в енергия, а в мазнини и повишаване на теглото.

Той е необходим за разграждане на мазнините, осигуряване на растежа, подпомагане дейността на сърцето и нервната система.

Съдържа се в оризовите люспи, репичките, фъстъците, жълтъците, житото, овесената каша и пр. Богати на тиамин са пълнозърнестхляб, овес, бирени дрожди, пшенични зародиши, черен дроб, нетлъсто свинско месо.

Тиаминът способства за усвояване на енергия от въглехидратите. Денонощната потребност при възрастни е 0,6 мг на 1000 ккал, или средно 1.5 -2.5 мг/ денонощия. Това не важи за спортисти и хора, които упражняват тежък физически труд.

Липсата на витамин B1 или по-точно на активната му форма тиамин пирофосфат е известно като болестта Бери-бери. Развива се при недостатъчен прием с храната поради консумация на бланширан ориз, сурови миди, чай или кафе или при прекомерна употреба по време на бременност, кърмене, хипертиреоидизъм. Големи количества от витамин B1 се губят и при лечение с диуретици, тъй като витаминът е водоразтворим. При продължителна диария витаминът не може да се абсорбира, а тежките чернодробни заболявания разрушават запасите.

Само 1 седмица след спиране на приема на тиамин от храната се проявяват слабост, тахикардия, периферна невропатия, забавени рефлекси. Със суха бери-бери се означава засягането на нервната система. Открива се дегенерация на миелина. Възможни са също прояви на атаксия, повръщане, очна парализа.

Оточно бери-бери е засягането на сърдечно-съдовата система. Развива се поетапно. Започва с периферно разширяване на кръвоносните съдове. Задържат се натрий и вода. В резултат се получават отоци по крайниците. Сърцето е подложено на свръхнатоварване и това води до тахикардия и увеличено кръвно налягане.

Пораженията върху нервната система са свързани с проблеми със съня, парестезии на долните крайници, мускулни крампи и др. Когато дефицитът на витамина е голям се стига до инжектирането му. Терапията продължава до изчезване на симптомите. В по-леките случаи витамин B1 се приема орално чрез таблетки. Препоръчва се и специална диета с богати на витамин B1 храни. Дори и в тежки форми заболяването може да бъде лесно лечимо, но ако не се диагностицира правилно може да доведе до тежки увреждания и фатален край.

Чували ли сте за заболяването пелагра?

В днешно време се среща рядко.  В началото на XX в. се отчита бум на заболяването в Европа и САЩ поради диета, бедна на ниацин.

Причинява се от дефицит на витамин B3 - ниацин. Той включва 2 съединения - никотинова киселина и никонамид. Това е единственият витамин, който човешкото тяло може да синтезира в ограничени количества от аминокиселината триптофан.

Необходимите дневни дози са 16 мг за мъжете и 14 мг за жените. Можем да си го набавяме в оптимални количества от храните, като не сме застрашени от предозиране.

Съдържа се в месо, риба, скариди,  черен дроб, краве мляко. Растителните източници, богати на витамин B3 са ориз, пшеница, трици, фъстъци, слънчогледови семки, бадеми, ряпа, цвекло, целина, листа на моркови, грах, гъби, зърнени продукти и др. Премахването на дрождите при смилането на пшеницата води до унищожаване на ниацина в бялото пшенично брашно.

При приемане на хранителни добавки може да се предозира. Симптомите са зачервяване, изтръпване, раздразнение и сърбежи по кожата на лицето, ръцете и гръдния кош, увреждане на черния дроб, оток на очите.

Недостигът на ниацин, първична пелагра, се развива когато отсъства не само витамин B3, но и аминокиселината триптофан. От това страдат и днес жителите на отделни райони на Азия и Африка, които предпочитат царевицата, която е бедна както на ниацин, така и на триптофан. Вторична пелагра развиват хората с атрофичен гастрит, заболявания на тънките черва (болест на Крон), алкохолиците, пациентите, приемащи продължително медикаменти като Изониазид, Хлорамфеникол, Меркаптопурин.

Недостигът на витамин B3 - пелагрия е известно още и като болестта на трите “Д” - дерматит, деменция и диария. Това са най-открояващите се симптоми, които се развиват бавно и постепенно. Те се проявяват първоначално след 6-8 седмици хранене, бедно на ниацин. Първоначално се усеща лесно уморяемост, усещане за слабост, липса на апетит, раздразнителност. После се появяват другите симптоми.

Атрофичният гастрит с намаление на секрецията на стомашни сокове е един от симптомите, както и постоянна водниста диария, примесена със слуз.

По ъгълчетата на устните се появяват ранички, а езикът е зачервен и болезнен.

Кожата също е чувствителна. Огряваните от слънцето участъци първоначално са зачервени и парещи, появяват се мехурчета с бистра течност. По-късно тези участъци са покрити от загрубяла кожа, която силно се лющи. Слънчевите лъчи причиняват пигментни петна.

Началните симптоми на дефицит на витамин B3 напомнят на психиатрично заболяване - апатия, летаргия, депресивни настроения, раздразнителност, проблеми със съня, тревожност и др. Тежката пелагрия може да отключи деменция и халюцинации. В подобни случаи балансираното хранене е неподходящо и се предписват хранителни добавки с този витамин.

Липсата на витамин С води до развитие на скорбут

При недостиг на аскорбинова киселина бавно и постепенно след около 60 до 90 дни започват да се проявяват симптомите на скорбута, които протичат в 4 етапа:

Последици от дефицита на витамин С, който пречи на синтеза на колаген

  • На първия етап хората стават мързеливи и лениви. Чувстват внезапна умора. Усещат болки в мускулите. При събуждане имат болки в ставите. Нищо чудно, защото именно в ставите има колаген тип 2, който поради дефицит на витамин С започва да деградира, а същевременно не се образува нов.
  • По време на втория етапвенците започват да набъбват. Те са изградени от съединителна тъкан и съдържат специални гингивиални колагенови фибри. Появява се и леко кървене, сърбеж и усещане за парене в устната кухина. Корените на зъбите стават нестабилни. Пациентите чувстват все по-често болка в ставите.
  • При третия етап плътта на венците започва да се разпада, а от устата се носи мирис на гниеща плът. Кървенето вече е обилно. По кожата на ръцете и краката се развиват язви, които се превръщат в гангрена. Болките в мускулите, ставите и костите стават продължителни и силни.
  • При четвъртия етап се развива треска. Кожата става на черни петна и се достига до смърт заради кръвоизлив в мозъка или проблеми със сърдечно-съдовата система. Но дори и в този етап лечение с високи дози витамин С може да помогне преборването на болестта и възстановяването на здравето.

Всъщност много мъже, които участвали в дълготрайни морски пътешествия за откриване на нови земи починали именно от скорбут, а не толкова от битки с местното население. 

През 1497 г. португалския изследовател Вашку да Гама отплава със 170 души екипаж и 4 кораба, за да открие път по вода до Индия през нос Добра надежда. Не е ясна числеността на всеки кораб, но в крайна сметка се връща с 2 кораба и 55 оцелели. Много са починали именно от скорбут. По това време ветроходните кораби зависят от посоката и силата на ветровете и продължителното плаване в открито море без пресни плодове и зеленчуци се оказва смъртоносно. Да Гама се опитва да лекува неуспешно подутите венци като кара болните да пият от собствената им урина.

Подобна е и съдбата на екипажа на Фернандо Магелан, който през 1519 г. тръгва с 3 ветроходни кораба и 250 моряка. Връща се един кораб с 18 оцелели, като отново скорбута е водеща причина за смъртността.

Конфликтът между Великобритания и Франция избухва още през 1754 – 1755 в Северна Америка, когато британците атакуват оспорвани френски владения и пленяват стотици търговски кораби в т.нар. Френска и индианска война. Същевременно в Европа зараждащата се сила Прусия се бори с Австрия за доминация в границите на Свещената Римска Империя.

Така например по време на седемгодишната война архивите на Великобритания на служба са били 184 899 моряци. От тях от болест (предимно скорбут) починали  133 708 , а в битка - 1,512. Това още веднъж демонстрира значението на балансираното хранене и ползата от приемането на богата на витамини храна. Днес има различни форми на витамин С, някои от тях освен синтетични форми предлагат и екстракти от природни източници.

Но да се върнем обратно на дългия път за откриването на витамините.

Франсоа Мажанди (François Magendie) бил френски лекар-физиолог, живял от 1783 до 1855 г. С помощта на жестоки и брутални методи чрез разрязване на живи опитни животни той успява да установи важни физиологични процеси в нервната и мускулната система. Признат е за един от основоположниците на съвременната фармакология. Изучавал е голям брой медикаментозни вещества и растителни екстракти като стрихнин, морфин, хинин, опиум, цианкалий и пр. В началото на XIX в. е разпространено схващането, че абсорбцията на хранителни вещества се извършва с помощта на лимфните съдове. Мажанди прави опит с вливането на отрова в куче. Така доказва, че абсорбцията на течности или полутечни вещества не е жизненоважна и физически необяснима функция на лимфата, а просто физико-химичен феномен на вливането в тъкани и преминаване през стените на кръвоносните съдове. Освен това в своите опити върху опитни животни Мажанди отчита появата на странни язви по роговиците на кучета.

По-късно Чарлз Мишел Билярд съобщава за подобни язви на роговицата при изоставени деца под негова грижа в Париж и отчита, че те са идентични на очните увреждания на кучетата на неговия съвременник Мажанди.

Публикацията от 2012 г. The Discovery of the Vitamins [2] е кратък очерк за дългия път при откриването на някои от витамините.

След 10 години в подобни изследвания, през XIX в. вече е ясно - желатинът и бульонът от сварени кости не са пълноценна храна.

В края на XIX в. преобладаващите схващания са, че има 4 основни хранителни вещества:

  • протеини
  • въглехидрати
  • мазнини
  • минерали

Повечето проучвания са фокусирани върху протеините и калориите. Не се прави разлика между вида на протеините. По същия начин мазнините - свинска мас, краве масло, рибено масло и пр. се считат за взаимозаменяеми в храненето.

Луи Жан Пастьор (1822-1895 г.)  бил френски химик и биолог. Заедно с Фердинанд Кон и Роберт Кох са основоположниците на микробиологията. Той остава в историята с откритията си за болестите, вследствие на патогенни микроорганизми. Създава едни от първите ваксини срещу бяс и антракс. На негово име е и процеса пастьоризация, при който се предотвратява бързото разваляне на мляко и вино.

Много учени прегръщат горещо тезата, че болестите са причинени от микроорганизми и токсини, произведени от патогените.Това важи в пълна сила за различните бактериални инфекции, туберколоза, холера, дифтерия, проказа, малария.

Но от друга страна съществуват заболявания като скорбут, бери-бери, рахит, пелагра и други дълги години са учудвали учените. Първоначално европейските учени, които били изпратени в европейските колонии в Азия смятали, че болестта Бери-бери се дължи на специален токсин, който се получава при излющването на ориза. Други учени пък смятали, че в люспите на ориза се съдържа някакъв ценен хранителен компонент. Но пък тези твърдения били публикувани на холандски и затова били пренебрегнати дълги години.

Николай Лунин (1853-1937) провежда изследвания с мишки и стига до извода, че те могат да живеят добре с ограничена диета, стига да получават редовно мляко. През 1887 г. Густав фон Бунге смятал, че млякото съдържа освен протеини, мазнини и въглехидрати някакви други органични вещества, които са нужни за поддържането на живота. Яйчният жълтък също съдържа неизвестни вещества, които са от съществено значение за здравето.

Един от най-ранните поддръжници на Теорията за витамините е френския химик Жан Батист Дюма (1800-1884). По време на обсадата на Париж през 1870/71 г. много кърмачета и малки деца умират, когато в града не постъпва мляко от провинцията. Правят се опити да се произведат заместители на кравето мляко, но то не съдържа всички ценни съставки и не е подходящо за кърмачетата. На него етап учените не могат да открият на какво се дължат пропуските им и се отказват да произвеждат аналози на кравето мляко. Години по-късно след опити с мишки става ясно, че в млякото има мастноразтворими вещества, които са жизненоважни.

През 1906 г. Фредерик Гоуланд Хопкинс (1861-1947) поставя началото на т. нар. “витаминна теория”. Той изнася реч в Лондон, в която твърди, че нито едно животно не може да преживее дълго, ако се храни в менюто му присъстват само чист протеин, мазнини и въглехидрати. Скорбутът и рахитът са толкова тежки заболявания, че трябва да заострят вниманието на учените към откриването на причината за подобни заболявания при хората.

През 1912 г. опити с млади плъхове доказват, че те не нарастват достатъчно, когато са хранени с протеин, скорбяла, захарна тръстика, свинска мас и минерали. Когато се добави малко мляко младите плъхове започват да растат с нормални темпове. Неизвестните през XX в. вещества, които се съдържат в кравето мляко играят своята роля дори, когато то е прието в удивително малки количества. Първоначално ги наричат “допълнителни фактори”.

Казимир Функ - откривател на витаминиКажимеж Функ или Казимир Функ (на полски език Kazimierz Funk, на английски Casimir Funk) е роден през 1884 г. във Варшава, Полша. Завършва живота си във САЩ през 1967 г.  След като прочел статията на холандеца Кристиан Ейкман, в която се твърди, че хората, които ядат кафяв ориз са по-малко уязвими за болестта Бери-бери, отколкото тези, които ядат само изчистен бял ориз, Казимир Функ се опитва да изолира веществото от оризовите люспи и успява. Тъй като веществото има аминна група и е свързано с живота той първоначално го нарича vitamine. Така той открива първия витамин - B1, тиамин. Първоначално го описва като анти-бери фактор. Той предполага, че съществуват още субстанции, подобни на витамин B1.

В статията си от 1912 г. във вестник “ Държавна медицина” предполага съществуването на поне 4 витамина. Един от тях предотвратява развитието на Бери-бери, друг лекува скорбут, трети е против пелагра, а четвъртият е пречи на развитието на рахит. На тази основа през 1912 г. Функ публикува книгата си “The vitamines”, а по-късно същата година получава финансиране, за да продължи изследванията си.

Той е един от първите изследователи на заболяването Пелагра. Предполага, че промяната в метода за смилане на царевица е водеща причина за разпространението на това заболяване през XX в. По-късно буквичката “е” в края на думата “vitamine” е премахната, защото става ясно, че не е необходимо витамините да съдържат амини.

Именно Функ предполага съществуването на витамините, известни днес като B1, B3, C и D.

През 1936 г. Казимир Функ определя молекулната структура на витамин B1 (тиамин), въпреки че не е първият, който го изолира. През 1910 г. Уметаро Сузуки е успял да извлече водоразтворим комплекс от микроелементи от оризовите трици и ги е нарекъл “аберинова киселина”. При немският превод за разлика от японския оригинал не е отбелязано, че това е новооткрито хранително вещество.

При емиграцията си в САЩ той прекарва последните години от живота си изучавайки онкологичните заболявания.

Години наред се е смятало, че царевицата, пшеницата и овеса имат идентични хранителни стойности. Друго изследване показва, че кравите, хранени с царевица наддават повече в сравнение с кравите, хранени с пшеница или овес. Разбита е и теорията, че различните мазнини са еквивалентни по хранителна стойност. Постепенно става ясно, че в някои мазнини са източник на мастноразтворими витамини. Именно така е открит витамин А.

Много от фармацевтичните компании участват пряко в откриването на отделните витамини, изолиране на химичните им структури и търсенето на възможности за техния синтез. Те разполагат с екипи от изследователи, добре оборудвани лаборатории и добър маркетинг.

В публикацията от 2016 г. The Vitamin B Complex - A National Historic Chemical Landmark [3] отново се дава информация до какво води липсата на определени витамини. Изследванията, проведени от учените на Merck за изолиране, определяне на химичните структури и синтез на витамини в промишлен мащаб, особено на витамините от група B са забележителен пример за бързия напредък в биохимията и органичната химия в началото на XX век.

Именно тогава химици от целия свят, особено тези, които са назначени на работа във фармацевтични компании, се конкурират да изолират и синтезират чудодейните витамини. Екипите на Merck започват още през 30-те години на XX в. да обмислят синтеза на витамини, но доклади за напредъка на други конкурентни компании ускоряват процесите. Построени са нови лаборатории за научни изследвания, започват и клинични проучвания. Така именно във фармацевтична компания през 1936 г е синтезиран витамин B1 (тиамин). В рамките на няколко години след сложен синтез в 15 стъпки произведеният витамин се използва за подобряване на здравето първо в Англия и САЩ, а после в световен мащаб. Добавя се в бяло хлебно брашно и други зърнени храни. След успеха си с този витамин, компания Merck започва усилена работа по изследването, определяне на структурите и откриване на методики за синтез на други витамини. Учените са водени от вярата, че обогатените храни с витамини и витаминните добавки ще предотвратят много заболявания. И ще се продават добре. Привлечени са учени от цял свят.

Витамин B2 (рибофлавин) е открит през 1922 г. от Ричард Кун в Германия и Теодор Вагнер в Австрия. Съединението е изолирано през 1933 г. в Германия. От компанията Merck се опитват да закупят патентите за синтез на рибофлавин, но след като им е отказано са принудени да разработят алтернативни методи за промишлено производство. Успяват след около 2 години.

Витамин B6 (пиридоксин) е открит през 1934 г. от György и колегите му, а активното вещество е изолирано през 1938 г. Самуел Леповски и колегата му от Merck С. Харис определят химичната му структура през 1939 г.

Следва синтеза на витамин B5 (пантотенова киселина) през 1940 г.

Историята за откриването на витамин B12 също е интригуваща. В средата на XVIII в. лекарите успяват да идентифицират специална форма на анемия, която води до образуването на прекалено малко червени кръвни клетки (еритроцити). Това кара хората да се чувстват постоянно уморени, да се задъхват при най-малкото усилие. Краят на този тип злокачествена анемия може да е фатален. През 1926 г. екип от лекари от Харвардския университет открива, че яденето на половин килограм суров телешки черен дроб действа животоспасяващо. Първоначално се мисли за изсушаване и изготвяне на хранителни добавки. Изследователите в световен мащаб са амбицирани да открият веществото от черния дроб, което предотвратява тази злокачествена смъртоносна анемия. Докато при откриването на другите витамини са правени опити върху различни животни, учените не намират аналог на този вид анемия в животинския свят. Единствената възможност е да правят тестове директно върху хора, на които да дават различни чернодробни екстракти. Поради рядко срещаното заболяване темповете са изключително бавни.

Благодарение на микробиолога Мери Шорб, която е идентифицирала специален вид бактерии изследванията бележат определен напредък. Изследователите откриват, че чернодробните екстракти, които произвеждат най-обещаващи ефекти в тези бактерии са с розов цвят. Това ги навежда на мисълта, че търсения витамин в съединение с червен цвят.

Решено е за принос, свързан с витамини да се присъжда Нобелова награда. През 1934 г. такава награда е присъдена на трима учени - Джордж Уипъл, Джордж Минот и Уилям Мърфи за откритията им относно терапията с черен дроб в случаи на анемия. Това е първата награда, разделена между трима души. Преди това злокачествената анемия е била неизлечимо и смъртоносно заболяване, но благодарение на откритието им се открива шанс за удължаване на живота.

Така през 1947 г. Фолкърс и неговия екип изолират витамин B12 (кобаламин), произвеждайки малки, яркочервени кристали на витамина. На следващата година това ново съединение е тествано върху пациент със злокачествена анемия и той е успешно излекуван. По-късно е установено, че витамин B12 е ключов фактор за растежа на животни и риби и той е добавян към храната им. Това води до увеличаване на продукцията на животновъдите и рибарите. Става ясно и че здравите хора имат специален фактор в стомаха, благодарение на който усвояват витамин B12. Именно по него време се доказва, че в растителните храни присъстват псевдо форми, които не се усвояват пълноценно от човека. 

Богати на витамин B12 са черния дроб (телешки, свински, пилешки), яйца, мазни риби, черупчести, мляко,  - единствено продукти от животински произход съдържат съдържат метилкобаламин или аденозилкобаламин. Цианокобаламинът е евтина синтетична форма, която натоварва организма с допълнителни цианидни групи. 

Дори да се храните с много продукти от животински произход пак можете да развиете дефицит поради:

Тъй като витамин B12 има изключително дълъг път, който започва още от свързването му със специален протеин в слюнката, който позволява водоразтворимия кобаламин да премине през силно киселинните стомашни сокове и да се свърже там с т.нар. вътрешен фактор, а после да бъде абсорбиран чак в най-крайната точка на тънките черва след дългогодишни научни проучвания за синтез на форма, която се приема чрез богато кръвоснабдената носна лигавица и витамина достига до кръвообръщението в рамките на 60 минути днес можем да използваме назалната форма на витамин B12 - Метилкобаламин или Хидроксокобаламин.

 

И така накратко ето по азбучен ред как се развиват витамините през годините. 

  • Витамин А - изолиран между 1912-1914 г. от Е. Макколъм и М. Дейвис. Кристализиран е през 1937 г. от Холмс и Корбет. Синтезиран е през 1947 г. от О. Айслер.
  • Витамин B1- изолиран през 1912 г. от Казимир Функ. През 1936 г. Р. Уилямс описва химичната му структура и начини за синтез.
  • Витамин B2 - изолиран през 1926 г. от Д. Смит и Е. Хендрик
  • Витамин B3 (PP)- изолиран през 1937 г.
  • Витамин B5 - изолиран през 1933 г. от Р. Уилямс
  • Витамин B6 - изолиран през 1934 г.
  • Витамин B9 (фолиева киселина) - изолиран през 1933 г. от Л. Уилс
  • Витамин B12 - изолиран през 1948 г. За него са присъдени 2 награди Нобел през 1934 и 1964 г.
  • Витамин C - идентифициран от Джеймс Линд през 1747 г, През 1933 г.  изолиран от Алберт Сент-Дьорди. Първоначално се е наричал Хексуронова киселина. Тъй като лекува скорбут, по-късно е прекръстен на аскорбинова киселина.
  • Витамин D - изолиран през 1933 г. от Е. Меланби. През 1936 г. са описани 2-те му структури, витамин D2 и D3.
  • Витамин Е - изолиран през 1922 г. от Х. Еванс и К. Бишоп
  • Витамин К - изолиран през 1929 г. от Х. Дам

Витаминоподобни са:

  • Витамин B4 (холин)
  • Витамин B9 (инозит)
  • Витамин B13 (оротова киселина)
  • Витамин B15 ( пангамова киселина)
  • Витамин H1 (парааминобензоена киселина)
  • Витамин N6 (липоева киселина)
  • Витамин U (S-метилметионин)

В публикацията The Nobel Prize and the Discovery of Vitamins в сайта www.nobelprize.org [4]

се дава още информация за дългия път на откриване и синтез на широкодостъпните днес витамини.

Нобелови награди за откритие на витамини.

  • Кристиан Ейкман през 1929 г. за витамин B1
  • Сър Фредерик Хопкинс през 1929 г. за стимулиране растежа на витамините
  • Джордж Уипъл през 1934 г. за витамин B12
  • Джордж Минот през 1934 г. за витамин B12
  • Уилям Мърфи през 1934 г. за витамин B12
  • Хенрик Петер Дам през 1943 г. за витамин К

Нобелови награди за изолиране на витамини

  • Адолф Виндаус през 1928 г. за витамин D
  • Алберт фон Сент Дьорди през 1937 г. за витамин С
  • Ричард Кух през 1938 г. за витамин B2 и B6
  • Едуард Дойзи през 1943 г. за витамин К

Нобелови награди в област Химия

Синтез на витамини

  • Уолтър Хаворт през 1937 г. за витамин С
  • Пол Карър през 1937 г. за витамин Е
  • Робърт Удвард през 1965 г. за витамин B12

Нобелови награди за структурата на витамини

  • Пол Карър през 1937 г. за витамин А и В
  • Ричард Кух през 1938 г. за витамин B2
  • Лорд Александър Тод през 1957 г. за витамин B12
  • Дороти Ходжкин през 1964 г. за витамин B12

Някои от нобеловите лауреати са работили в областта на витамините, но са наградени за други постижения.

Историята за това как откриването на много от витамините през първата половина на XXв. до ежедневния прием на хранителни добавки и обогатени с витамини храни и напитки е изумителна. Междувременно човечеството е понесло много страдания и дало стотици хиляди жертви на болести като Бери-бери, скорбут, рахит, пелагра, злокачествена анемия. Няма как да не се отчетат приносите на фармацевтичните компании, които са открили самите витамини и намерили начин как да ги произвеждат в промишлени количества. Но дори и днес въпреки цялата налична информация някои от дефицитите на витамини или пък техните хипервитаминози са погрешно идентифицирани.


Използвани източници:
1. lekar.bg - Важният витамин А: дефицит и предозиране

2. The Discovery of the Vitamins 

3. The Vitamin B Complex - A National Historic Chemical Landmark

4. The Nobel Prize and the Discovery of Vitamins

 

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още