Количката е празна


обратно

Начин за плавно смъкване на килограми без изтощителни диети

20 октомври 2018

През по-голямата си част човешката цивилизация се е борила предимно с недостига на храна и съответно поднорменото тегло. В някои култури като богат, заможен и проспериращ се определял именно човекът с излишни килограми. Това било особено важно за жените в детеродна възраст. Може би една от най-известните фигурки от древността е Вилендорфската Венера, намерена в селище в Австрия. Издялана от варовик и оцветена с червена охра, дългата 11 см. статуетка изобразява женска фигура с пищни форми. Скулпторът е наблегнал на ханша и гърдите, а на лицето, ръцете и стъпалата не е обърнато голямо внимание. Възрастта ѝ е около 22 000 години. Това не е единствената подобна женска фигура, символ на плодородие. Намерени са десетки подобни фигурки наречени Палеолитни венери, а някои от тях са на възраст около 40 000 години. Всъщност на наднорменото тегло се е гледало по различен начин през различните епохи и култури. Древните гърци са едни от първите, които го приемат за болестно състояние. Бащата на медицината, Хипократ пише, че „Затлъстяването е не само заболяване самó по себе си, но и предвестник на други такива“. Старогръцки комедии като Дебелакът представят човек, който е чревоугодник и е чест обект на подигравки.

През VI в. пр.н.е. индийският хирург Сушрута свързал затлъстяването с появата на сърдечно-съдови заболявания и диабет. Той препоръчвал диета и физически упражнения. В християнството на храната се гледало като път към леност и сладострастие.Но след няколко епидемии, които били причина за смъртта на мнозина богатите всявали респект и с теглото си.  Не бива да забравяме някои от ренесансовите картини, които ни показват разголени фигури, далеч от днешните представи за красота. И все пак, картините на Рубенс (1577-1640) ни показват жени с наднормено тегло, но мазнините са разпределени равномерно. Те са запазили своите талии и формата на тялото е тип пясъчен часовник. Разликата е, че днес много от дамите натрупват мазнини и в областта на корема, които са опасни за здравето.

В много от развитите държава от XIX век до днес се наблюдава увеличение на ръста, номера на обувките, а съответно и теглото. Продължителността на живота също се е увеличила, но често наднорменото тегло води до различни заболявания. 

Днес сме свидетели на бум на нови технологии за производство на хранителни продукти. В много общества фокусът е изместен от осигуряването на насъщния към преодоляване на натрупванията от излишни килограми

В последните години се говори усилено за чревната микрофлора. Всъщност броят на участниците в тази маса от няколко килограма е около 10 пъти от броя на клетките, изграждащи човешкото тяло. Установено е, че съставът на бактериите е съвсем различен при хората с нормално или наднормено тегло. Днес много от храните съдържат различни консерванти, оцветители, а мононатриевият глутамат  ни кара да поглъщаме повече храна, отколкото реално се нуждаем. Хормонът на засищането лептин също често пъти бива засегнат. Открит през 1994 г. този хормон води до големия мастен взрив, който променя съвременните теории за затлъстяването като нарушение на метаболитните процеси в организма. При увеличаване на телесното тегло често се отчита лептинова или инсулинова резистентност. Още един хормон, свързан с храненето е грелин, който се образува при празен стомах. При напълването му с храна той се разтегля и създава усещане за ситост. Макар че хормоните като лептин и грелин се произвеждат периферно, те оказват влияние върху централната нервна система чрез действието си върху участък от междинния мозък – хипоталамус. Той е свързан с регулацията на приема на храна и разхода на енергия.

От друга страна новосъздадените тъкани също се нуждаят от кръвообръщение, което да доставя ценни хранителни вещества. Не бива да мислим за мастните натрупвания като склад на енергия и топлоизолация на тялото, а като за вид ендокринна система, в която се произвеждат различни хормони. Когато са разположени около вътрешните органи като черен дроб, бъбреци, яйчници, сърце, панкреас, жлъчен мехур  и пр., излишните висцерални мазнини затрудняват дейността им.

Затлъстяването е метаболитно нарушение, което се отличава с натрупване на излишни мазнини. Има няколко начина за определянето дали имаме подобни натрупвания. Често се използва индексът на телесна маса (Body Mass Index – BMI), но той не е подходящ за спортисти, чиято мускулна маса тежи значително. Друг вариант е чрез измерване на кожните гънки с калипер. Тъй като голяма част от мазнините се складират в слоя точно под кожата, прищипването на 2 слоя кожа заедно с намиращата се под тях мазнини дава информация. Налага се това да се извърши в определени зони, а при професионалните спортисти, които държат на точността често се отчитат отклонения. Теглото на човешкото тяло е сбор от различни компоненти. Освен мазнини в него влизат мускули, кости, телесни течности и пр. Ето защо измерването с обикновен кантар ще даде числена информация само за общото тегло. 

Един от често използваните методи за измерване е чрез биоелектричния импеданс. С помощта на апарати, които пропускат през тялото слаб електричен ток със специална характеристика се отчита съпротивлението на тъканите според водното им съдържание. Отчитат се и параметри като индекс на телесна маса, базов метаболизъм, чиста мускулна маса, водно съдържание и др. Машината автоматично сравнява данните по определени стандарти

Отчитат се показват всички телесни мазнини, включително и висцералните.

Променената влажност на кожата може да промени електропроводимостта и да повлияе на резултатите. От друга страна мазната кожа на дланите и стъпалата действа като изолатор. Ето защо трябва да сте почистили дланите/стъпалата от мазнини и използвана козметика и подсушили. Повторете измерването, за да се убедите че сте провели процедурата правилно. Допустимо е да има грешка от 0,1% при замерванията.

А ако не ви се смята по формули ви предлагаме таблица, с която можете ориентировъчно да видите още сега какъв е вашия BMI.

Често за наднормено тегло се отчитат стойностите на BMI над 25 кг/м2, както и обиколката на талията. Това състояние се дължи на дисбаланс между приеманите и изразходваните калории, прием на висококалорична храна, липса на физическа активност,  хормонални и генетични фактори и пр.

В мащабно проучване Trends in adult body-mass index in 200 countries from 1975 to 2014: a pooled analysis of 1698 population-based measurement studies with 19·2 million participants [1] от 1975 до 2014 са отчетени BMI на хора над 18 години в 200 страни. Участвали са 19.2 милиона души.

Те са разделени по групи според BMI:

  • Поднормено тегло под 18.5 кг/м2
  • Нормално тегло от 18,5 до 20 кг/м2
  • Нормално тегло от 20 до 25 кг/м2
  • Наднормено тегло от 25 до 35 кг/м2
  • Затлъстяване от 35 до 40 кг/м2

С помощта на математически методи учените се опитват да прогнозират какви ще са стойностите на затлъстяването през 2025 г., ако се спазят тенденциите за увеличаване на теглото от 2000 до 2010 г.

В изследването участват 9,9 милиона мъже и 9,3 милиона жени в 186 от 200 държави, за които са направени приблизителни оценки.

Резултатите:

  • Средният BMI при мъжете през 1975 г. е 21.7кг/м2, а през 2014 г. е 24.2 кг/м2.
  • Средният BMI при жените през 1975 г. е 22.1/м2, а през 2014 г. е 24.4 кг/м2.

Изследователите са отчели стойности и по отделни региони:

  • През 2014 средният BMI за мъжете в Централна Африка е 21.4 кг/м2, а в Полинезия и Микронезия е 29.2 кг/м2.
  • През 2014 средният BMI за жените в Централна Африка е 21.8 кг/м2, а в Полинезия и Микронезия е 32.2кг/м2.

През тези 4 десетилетия от началото на изследването през 1975 г. средните стойности на BMI под нормата са намалели от 13.8 до 8.8% при мъжете и  от 14.6 до 9.7% за жените. 

Интересен е фактът, че през 2014 г. най-много хора с поднормено тегло има в Южна Азия – 23,4% от мъжете и 24% от жените.

С напредване на възрастта се увеличава и броят на затлъстелите лица. Така например през 1975 г. при мъжете те са били 3.2%, а през 2014 г. вече са 10.4%. Същата тенденция се отчита и при дамите - през 1975 г. са били 6.4%, а през 2014 г. са 14.9%.

От затлъстяване с BMI над 35 кг/м2 страдат 2.3% от мъжете по света, а дамите са 5%.

Опасно за здравето свръхтегло с BMI над 40 кг/м2 имат 0.64% от мъжете и 1.6% от жените.

Ако тенденциите отчетени след 2000 г. продължават през 2025 г. разпространението на затлъстяването в световен мащаб ще достигне 18% от мъжете и 21% от жените. Със свръхтегло ще бъдат 6% от мъжете и 9% от жените. Независимо от всичко жителите на Азия най-вероятно ще останат извън тези тенденции.

Затлъстяването е световна заплаха за здравето на човечеството, защото има повишен риск от развитие на диабет тип 2, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания, неалкохолен мастен черен дроб, някои видове онкологични заболявания, високи нива на холестерол и триглицериди.

Краткосрочните нискокалорични диети водят до загуба на тегло, което често след спиране на този начин на хранене се завръща, познато като „йо-йо ефект“.

Има 2 основни категории лекарства против затлъстяване, които се стремят да намалят абсорбцията на излишната енергия и превръщането ѝ в мазнини и такива, които се стремят да увеличат разхода на енергия. Много малко от тях се предлагат в търговската мрежа, защото са в етап на клинични проучвания. Следи се преди всичко за наличието на опасни за здравето странични реакции. Например едно от лекарствата е изтеглено от пазара поради развитие на проблеми със сърдечно-съдовата система и инсулти.

Ето защо се търсят източници на натурални продукти, които да подпомагат плавната и постоянна загуба на тегло. 

Такива източници са морските организми и по-специално водораслите. В обширната публикация от 2016 г. Marine Algae as a Potential Source for Anti-Obesity Agents [2] се разглежда възможността включването им в храненето или под форма на хранителни добавки да води до намаляване на теглото. Именно те са разликата между храненето на дълголетните японци и затлъстелите американци.  Например водораслите заемат близо 20% от храната в страната на изгряващото слънце и средната дневна консумация е около 4-5 грама. Основните водорасли, които ядат японците са Wakame (Undaria), Nori (Porphyra), Konbu (Laminaria) и Hijiki. Около 1 милион тона годишно се използва за производството на различни аминокиселини и полизахариди като фукоидан, алгинати и карагенани.

Водораслите са предпочитани поради високото наличие на фибри, минерали и полиненаситени мастни киселини. Освен това те съдържат различни биоактивни вещества, които са неповторими и нямат аналог на земната повърхност.

Панкреасът (известен още и като задстомашна жлеза) е голяма храносмилателна жлеза, която се състои от 2 типа тукани. Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета – ацини, които са изградени от клетки произвеждащо смилателен сок от натриев бикарбонат и различни ензими:

  • Амилаза, малтаза, захараза и лактаза спомагат за разграждането на полизахаридите и дизахаридите до монозахариди
  • Трипсиноген, химотрипсиноген, карбоксипептедаза, еластаза, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и фосфолипаза помагат за разграждането на белтъците до аминокиселини.
  • Липаза и естераза разграждат мастите до глицерол и мастни киселини.

За да не се самосмели задстомашната жлеза произведените от нея ензими са неактивни до разделянето на панкреаса и дванадесетопръстника.

Панкреасът изпълнява и още една важна функция. Ендокринните клетки в него отделят хормони, които контролират нивото на кръвната захар. Глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява. Захарният диабет се дължи на недостатъчните количества произведен инсулин от панкреаса или  отслабената реакция на клетките към него. Обикновено клетките абсорбират глюкозата и я трансформират в енергия. В случай на подобно увреждане в кръвта циркулират повишени нива глюкоза. При диабет тип 1 тялото не може да произвежда инсулин, а при тип 2 клетките не реагират адекватно като понякога това е съчетано с понижено производство на този хормон.

Повишените нива на панкреатична липаза в кръвта може да са симптом на остър панкреатит (животозастрашаващо заболяване), обостряне на хроничен панкреатит,рак,  некроза на панкреаса или язвена болест на стомаха.

Алгинатите са група от водородни съединения, които могат да се извлекат от кафявите водорасли като Ламинария. Вече писахме, че те подпомагат на тежките метали бъдат отделени безопасно от организма. Те прочистват човешкия организъм от  източниците на радиация като Стронций-90 и уран. Съществуват различни форми на алгинати според вида водорасли, начина на извличане, сезонността и пр.

Кафявите водорасли от рода Ламинария Хипербореа се намират в северните части на Атлантическия океан. Целта на изследването, публикувано през 2017 Fatty Acid Profiles of Stipe and Blade from the Norwegian Brown MacroalgaeLaminaria hyperborea with Special Reference to Acyl Glycerides, Polar Lipids, and Free Fatty Acids [3] е да се направи задълбочен анализ на профилите на мастните киселини както в стъблото, така и в листата на този конкретен вид. Ето защо с помощта на траулер от морските дълбини през октомври 2015 г. са извадени водорасли от този вид, които са изплакнати, нарязани на парчета и ръчно консервирани с формалин. След това са предадени за изследване на хранителните вещества. Идентифицирани са 42 различни мастни киселини. Това е значително по-голям брой от проучените досега за вида Ламинария. Водораслите съдържат ниво на липиди <1-5%. Част от тези липиди съдържат молекули с мастни киселини, които зависят значително от вида, географското положение и сезонните промени. В изследването става ясно, че тези мастни киселини, извлечени от сухо тегло в листата и стъблото са съответно 0.74% и 0,26%. Ето защо има значение и коя част от водораслите се използва.

В изследване от 2014 г. The modulation of pancreatic lipase activity by alginates [4] алгинатите от кафяви водорасли показват ценни свойства за потискане на панкреатичната липаза като изследвания с Ламинария Hyperborea доказват особена ефективност.  Освен това алгинатите служат за екстракция на алгинова киселина, която има различни приложения. Едно от най-известните е за образуване на гелообразни вещества, които се използват в хранителни продукти. Обикновено алгинатите са 40% от сухото тегло на кафявите водорасли, а в някои случаи достигат до 80%.

Освен това няма противопоказания за допир с кожата и може да се използва при направата на отливки на лице.

Редица научни изследвания върху животни и хора показват, че алгинатът може да ускори усещането за ситост при хранене благодарение на силните си желиращи свойства, да намали приема на енергия и да подпомогне намаляването на теглото. Това вероятно се дължи на забавеното изпразване на стомаха, стимулирането на стомашната лигавица и намалена абсорбция на хранителни вещества.

За да се прецени дали алгиновата киселина има ефект върху усещането на ситост и дневния прием на енергия  през 2008 г. е направено изследване Daily ingestion of alginate reduces energy intake in free-living subjects. [5] Участници са 68 мъже и жени с BMI -18.5-32.8 кг/м2. Те поглъщали в продължение на 7 дни натриев алгинат, който е известен със свойството да образува гел. Това довело до намаляване на приема на енергия със средно 134 килокалории. Били намалени значително средната дневна доза въглехидрати, захар, мазнини и протеини без отчитането на негативни ефекти. Това показва, че алгинатите могат да се употребяват за дългосрочно и плавно намаляване на наднорменото тегло.

И още едно проучване за ползата на алгинатите от 2008 г. Alginate reduces the increased uptake of cholesterol and glucose in overweight male subjects: a pilot study. [6] Обикновено фибрите и консумирането на пълнозърнести продукти са в основата на здравословнто хранене. В изследване от 2008 г.  се изследва усвояването на глюкоза, холестерол и триглицериди при хора с нормално и наднормено тегло. Оказва се, че при хората с излишни килограми усвояването е увеличено. Изследването доказва, че само 1.5 грама от високо желиращ алгинат може да доведе до стойности като на хората с нормално тегло. 

Всъщност алгинатите се използват широко в хранителната промишленост. Ето начин да си направите бързо желирани бонбони.

Но да продължим с полезните гелообразни вещества. Изследване от 2007 г. Novel calcium-gelled, alginate-pectin beverage reduced energy intake in nondieting overweight and obese women: interactions with dietary restraint status. [7] Участват 29 жени с наднормено тегло. Те са разделени на 3 групи. Едните приемат напитка , която съдържа 1 грам (комбинация от алгинат и пектин), другите 2,8 грама от тази напитка и трета контролна плацебо група. Всички приемат напитка сутрин преди закуска и още веднъж следобед в продължение на 7 дни.

Резултатите и при двете групи, които приемат силно желиращата напитка от алгинат и пектин, показват че при вечеря засищането е много бързо и приемат значително по-малко храна. Групата с 2.8 грама приема с 12% по-малко калории през деня и 22% по-малко вечерта в сравнение с групата с плацебо. Калциево-желираната напитка с водорасли създава усещане за ситост и би могла да е полезна за хората с наднормено тегло.

Обикновено натриевият алгинат се използва за намаляване на апетита и понижаване на кръвната захар, ако се разтваря във вода или напитки със захар. Какво се случва, когато се добави към други често консумирани напитки? На този въпрос отговаря друго научно проучване от 2014 г. Effect of sodium alginate addition to chocolate milk on glycemia, insulin, appetite and food intake in healthy adult men. [8] Една от любимите напитки е мляко с какао. Тя често е критикувана заради значителното повишение на кръвната захар в сравнение с обикновеното мляко. Затова учените решават да добавят силен желиращ натриев алгинат и да видят как това ще повлияе на кръвната захар, апетита и приема на храна. В проучването участват 24 мъже на средна възраст 23 години, с нормално тегло (BMI средно 22.5 кг/м2). Приемат 325 мл мляко с какао, което съдържа 1,25% алгинат, 2,5% алгинат или 2,5% разтвор на алгинат. Те са стандартизирани по количества лактоза, захароза и съдържание на калций. Приемат се 2 часа преди хранене с пица. Кръвната захар и инсулин се измерват в началото на изследването и на интервали преди и след хранене.

Добавянето на алгинат към млякото с какао намалява пика на кръвната захар за 30 минути, като това зависи от приетата концентрация. Съответно с 46% намалява и отделеното количество инсулин,  както и апетитът преди хранене.

От друга страна добавянето на концентрации от 4% водорасли в пълнозърнест хляб води до 16% намаление на енергийния прием. Това може би се дължи на набъбване на фибрите в стомаха, но това не важи за следващото ястие.

В друго проучване от 2007 г. Effects of Laminaria Japonica Extract Supplement on Blood Glucose, Serum Lipids and Antioxidant Systems in Type ll Diabetic Patients. [9] се изследва добавка от екстракт на Ламинария Japonica, която се приема от пациенти с диабет тип 2. Получавали се 4 капсули от 350 mg или 1.4 грам на ден в продължение на 12 седмици. Плацебо група получава подобни капсули. Оказва се, че при групата, приемала Ламинария обиколката на талията намалява. Макар и малко спадат нивата на кръвната захар на гладко и гликираният хемоглобин. От направените изследвания за функциите на черния дроб и бъбреците не са отчетени противопоказания. Ето защо този вид добавки може да се използва за подобрение състоянието на липидите при пациенти с диабет тип 2 без никакви странични ефекти.

Световната здравна организация прогнозира, че общия брой на хората със захарен диабет в световен мащаб да се увеличи от 171 милиона през 2000 г. до близо 370 милиона през 2030 г. Това заболяване е свързано с повишен риск от хипертония, слепота, бъбречна недостатъчност, полиневропатия, инсулт, очни заболявания и пр. при неконтролирана кръвна захар.

Диабет тип 2 е около 90% от случаите на диабет в световен мащаб. Това се дължи на намаляването на физическата активност и заседналия начин на живот, нездравословното хранене, затлъстяването и увеличеното застаряващо население. Преди да възникне заболяването има латентен период, когато с подходяща диета заболяването може да се отложи или избегне.

Предотваряването на тази скъпоструваща болест е за предпочитане пред изписването на таблетки или инсулин, както и лечението на съпровождащите заболявания.

Прави впечатление, че напоследък източноазиатската диета увеличава популярността си и в други райони на света. В екзотичните източни рецепти освен риба и морски дарове са включени и водорасли. Тъй като тенденциите за вегетарианска/веган кухня се засилват, тези морски растения представляват една добра алтернатива за разнообразяване на менюто и прием на ценни хранителни вещества. Тъй като вкусът им е специфичен в много части на света морските водорасли се използват под вид на екстракти или хранителни добавки.

Що се отнася до водораслите понякога изследванията показват впечатляващи резултати, но не липсват и резултати, които са близки до плацебо групата. Това най-вероятно се дължи на множество фактори. Има значение не само вида на използваните водорасли, но и какви части са използвани – листа или стъбла. Отделно влияят сезонността, времетраенето на изследването, околната среда, но и дори възрастта.

В  Potential Bioactive Compounds from Seaweed for Diabetes Management [10] от 2015 г. са използвани 234 различни научни изследвания, които разглеждат начини за справяне с диабет тип 2 с помощта на водорасли.

Натоварването на метаболизма от огромни количества храна и излишък от калории може да доведе както до покачване на кръвната захар, така и до затлъстяване. Излишните нива кръвна глюкоза и свободно циркулиращите мастни киселини подлагат на стрес клетките на панкреаса както и чувствителни към инсулин клетки като мастните тъкнаи. В тях започват да циркулират клетки, които водят до възпалителни процеси и съответно миграция на противовъзпалителни фактори. Нарастващото възпаление, предизвикано от хипергликемията и затлъстяването увеличават риска от резистентност към хормона инсулин и развитие на диабет тип 2.

Водораслите от друга страна виреят в агресивни условия с честа смяна на температурата, солеността, състава на водата. В процеса на еволюция те са развили биоактивни вещества, които действат пряко или косвено на оксидативния стрес и възпалителния отговор. В заключение учените смятат, че отнема време от развитието на диабет, а консумацията на някои видове водорасли има превантивни мерки. Оказва се, че много от сложните съединения във водораслите имат повече от една функция, както и че имат много полезни биоактивни вещества, които осигуряват ползи за здравето.

През 2005 г. в Корея е направено национално представително проучване за изследване на здравето и храненето. В изследването Algae consumption and risk of type 2 diabetes: Korean National Health and Nutrition Examination Survey in 2005. [11] се търси връзката между влючването на водорасли за ядене и риска от развитие на диабет тип 2 при корейското население. Участват 3 405 мъже и жени на възраст 20-65 г. Резултатите показват, че колкото повече водорасли и по-често се консумират толкова повече намалява риска от развитие на диабет.

Проучванията за полезните за здравето на водораслите продължават и през 2018 г. Пример за това е публикацията  Anti-Diabetic Effects and Anti-Inflammatory Effects of Laminaria japonica and Hizikia fusiforme in Skeletal Muscle: In Vitro and In Vivo Model [12] С напредване на възрастта започват да се проявяват заболявания като диабет, различни увреждания на черния дроб, злокачествени тумори, инсулт и проблеми с функциите на мозъка. Това сериозно уврежда качеството на живота и способността да се извършват ежедневни дейности. С увеличаване на продължителността на живота се повишава и броя на инвалидизираните старци с деменция, която се проявава с дезориентация, промени в настроението, объркване и загуба на краткотрайна памет. Всичко това затруднява хората да полагат пълноценни грижи за себе си. Ето защо се търсят варианти за запазване на здравето и неприкосновеността на невроните в човешкия мозък.

Оксидативният стрес играе ключова роля в множество болестни състояния и причинява сериозни увреждания на клетките, ако стреса е масивен или продължителен. Известно е, че прекомерно високите нива на реактивни кислородни или азотни видове причиняват увреждане на протеините на клетъчно ниво. Когато остаряваме механизмите за противодействие с оксидативния стрес намаляват и това води до промени в ДНК и РНК, включително и на мозъчните клетки.

Учените насочват вниманието си към търсенето на храни, които са евтини и широко разпространени и съответно нямат опасни странични ефекти за здравето. Оказва се, че кафявите водорасли от рода Ламинария (вид Japonica) се използват от векове от японците и жителите на азиатските крайбрежия. Те са предпочитани заради фибрите, ценните минерали и витамини. В тях са открити и много аминокиселини, които увеличават активността си след ферментиране. Освен това някои от водораслите, които могат да бъдат използвани от хората като храна, съдържат вещества, които нямат аналог сред сухоземните растения. Допълнително има възможност ефективността им да бъде подсилена с екстракти от билки, витамини и пробиотични бактерии като Lactobacillus brevis BJ20.

Скелетните мускули са една от най-големите групи тъкани в човешкото тяло. Те също участват в процесите на усвояване на глюкозата след хранене, благодарение на инсулина. Настоящото проучване доказва, че консумацията на водорасли води до намаляване възпалителните процеси в мастната тъкан, противодейства на инсулиновата резистентност, а излишъка от енергия се разпределя към скелетните мускули. Кафявите водорасли от вида Laminaria japonica и Hizikia fusiforme ефективно намаляват активната глюкоза, която се получава при разграждане на храната още в чревния тракт. Така тя не се усвоява и складира като подкожни или висцерални мазнини.

В още едно проучването от 2018 г. The Effects of Fermented Laminaria japonica on Short-Term Working Memory and Physical Fitness in the Elderly [13] участват 60 умерено активни възрастни, които са разделени на 2 групи. Едната е от 32 участника на средна възраст 72 години, което приема добавка с Ламинария и друга група от 28 участника на средна възраст 74 години, която приема плацебо. От проучването са изключени пациенти, които страдат от хипертония, диабет, артрит, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване. В крайна сметка остават 2 групи по 20 участника.

За нас като европейци буди интерес факта, че средната им височина е 153 -157 см., а килограмите 54-59.

На участниците в изследването са направени редица изследвания на краткотрайната памет, оценката за време и пространство, дългосрочната памет, вниманието и концентрацията, богатството на речта, както и способността да изпълняват команди. Освен това е направен тест какво разстояние ще изминат в рамките на 6 минути. Така се измерва безопасно физическото състояние и се отчитат промени в походката, дали има съмнения за атаксия. Друг тест отчита колко време е необходимо за седнал на стол възрастен човек да стане, да се разходи на разстояние 3 м., да се обърне, да се върне до стола и да седне.

Изследването доказва, че групата, която приема водорасли Ламинария имат подобрени когнитивни функции след 6-седмичен прием, а при плацебо групата резултатите са непроменени. Освен мозъчните функции кафявите водорасли от вида Ламинария водят до по-добри резултати при тестовете за физическа оценка. Нещо повече, след по-дълга употреба деградирането на мозъчните функции при старите хора не само спира, но и се отчита бавно възстановяване. Това се наблюдава и при хора с увреден черен дроб. Трудно е да се обясни как подводните растения успяват да повлияят така на човешкото здраве. Според някои учени това се дължи на специфични полизахариди като фукоидани. И не на последно място, нека да си спомним, че именно японците, които консумират много водорасли под различни форми запазват жизнеността си в периода на дълбока старост.

Разбира се изследванията от последните години са на основата на изследвания от XX в. Така например от публикацията от 1993 г.  Identification of heterogenous antimutagenic activities in the extract of edible brown seaweeds, Laminaria japonica (Makonbu) and Undaria pinnatifida (Wakame) by the umu gene expression system in Salmonella typhimurium (TA1535/pSK1002). [14] e доказано, че в  горещия водноразтворим екстракт от обикновените кафяви водорасли Laminaria japonica, наричани още Makonbu или Kombu от японците са открити редица антимутагенни активности, които са насочени към често срещани генотоксични вещества като радиация и тежки метали. Те пречат на увреждането на ДНК. Подобни свойства имат и други водорасли, които се използват в традиционната японска кухня като Undaria pinnatifida, познати като Wakame.

 Наднорменото тегло и затлъстяването се превръщат в глобален проблем и при народи, които не са имали досега подобни проблеми. Данните от проведено през 2005 г. проучване показват, че разпространението на затлъстяването (BMI ≥ 25,0 кг/м2) при корейците на възраст на 20 години е 35,2% за мъжете и 28,3% за жените. 

Днешните студенти много се интересуват от външния си вид и често спазват краткосрочни диети, които водят до скорошно възвръщане на изгубените килограми. Предпочитани от дамите са бързите диети и използването на хранителни добавки. Гладуването може да доведе до нежелани стомашно-чревни увреждания, повишаване на кръвното налягане и пулса. Нискокалоричните диети често имат странични ефекти като замайване, умора, лошо храносмилане, запек, физическа слабост, загуба на концентрация, суха кожа и бърза загуба на мотивация.

Ламинарията е една от най-големите водорасли, която се използва като влиза в много от рецептите за вкусни ястия в Китай, Япония и Корея.

Тъй като липсват данни дали използването на морски водорасли би довело до плавно спадане на теглото без странични ефекти през 2009 г. се провежда  8-седмично проучване  Evaluation of 8-week body weight control program including sea tangle (Laminaria japonica) supplementation in Korean female college students [15] сред 22 студентки на възраст между 19 и 24 години. Предимството е, че младите корейски студентки сами избират с какво да се хранят. Не приемат лекарства или други хранителни добавки. Всички те присъстват на уводна лекция, а диетолог им дава насоки за здравословни храни. Получават инструкции да вървят поне 10 000 крачки на ден и да вдигат тежести от 1.5 кг във всяка ръка 20-30 минути дневно /4-5 пъти седмично. Тези упражнения горят към 200-300 килокалории. Когато участниците желаят са индивидуално консултирани за друг вид упражнение.  Освен това са имат среща лице в лице или насоки по електронната поща веднъж седмично. Студентките консумират 20 грама изсушени морски водорасли в 2 или 3 приема преди или по време на хранене.

Средното тегло на участничките преди започване на програмата е 60,6 кг, а BMI е 23.1 кг/м2. Те не страдат от наднормено тегло, но искат да бъдат още по-привлекателни без да спазват изтощителна диета. След 8 седмици се отчита намаление на средното тегло до 58.6 кг, а BMI е 22.3 кг/м2. Процентът на телесни маснини е намалял от 32% до 29,8%. Няма загуба на мускулна маса. От 22 студентки за тези 8 седмици 4 са отслабнали над 3 кг, 11 между 1 и 3 кг, а 7 – под 1 кг. При спазване на нискокалорична диета теглото намалява с 3.56 кг, а телесните мазнини с 1.34%. Участничките в конкретното проучване са смъкнали малко килограми, но те не са спазвали краткотрайна нискокалорична диета, а са имали избор как да се хранят. Освен това почти всички са завършили изпитването и има нисък % на отпадане. Ето защо учените смятат, че морските водорасли и добавки, произведени на тяхна база са подходящи за бавно отслабване в продължение на месеци без да се спазват стриктни диети.

Напоследък се засилва интересът към потенциалната биологична активност на фукоидан от кафяви морски водорасли като Ламинария за намаляване на натрупаните мазнини в мастните клетки. В изследване от 2011 г. Fucoidan from Marine Brown Algae Inhibits Lipid Accumulation [16] е използван фукоидан от Fucus vesisulosus. Чрез оцветяване в червено на липидните капчици в мастните клетки става ясно, че фукоидан пречи на усвояването на глюкозата, като за това помага и инсулинът. Употребата на фукоидан от кафяви морски водорасли намалява натрупването на липиди до 52% при доза от 200 μg / mL. Ето защо може да бъде полезен за превенция или лечение на затлъстяване.

Водораслите се разделят според цвета си на червени, зелени и кафяви. Последните дължат цвета си на характерен и неповторим каротеноид, наречен фукоксантин. Публикация от 2012 г. Fucoxantin: A Treasure from the Sea [17] описва много от ценните му свойства и дава референции към значителен брой авторитетни проучвания. Нарастващата му популярност се дължи на факта, че подпомага отслабването. Проведени са множество изследвания върху мишки и хора. Оказва се, че при човека фукоксантин може да бъде открит в кръвта след прием на wakame. Освен това метаболизмът му при хората е много по-висок отколкото при мишките. Малките животни с кратък живот изчистват много по-бързо лекарствата от тялото си в сравнение с по-големите животни с дълъг живот. От  друга страна абсорбацията се влияе и от състава на други приети храни. Например разтворимостта му в соево масло или други растителни масла е много ниска, докато в рибеното масло е лесно разтворим.

Японски учени са са прилагали еднократни дози от 1000 до 2000 мг/кг дневно при мишки в продължение на 30 дни. Не са отчели смъртност или аномалии във външния вид или необичайни промени в черния дроб, бъбреците, далака или вътрешните органи. Това показва, че фукоксантинът не е токсичен в големи дози.

Окислението е нормален метаболитен процес при производството на енергия в клетките. При такъв случай 1 или 2 електрона отпадат от кислородните молекули и това води до откъсването им от други молекули. Така се получава оксидативното увреждане. Когато има дисбаланс на свободни радикали и способността на организма да ги неутрализира се получава оксидативен стрес.

Каротеноидите са известни със своя антиоксидантен потенциал. Те имат способността да угасят отцепените кислородни електрони. Съществуващият във водна среда каротеноид от кафявите водорасли има забележителни антиоксидантни свойства.

При нормален метаболизъм тялото произвежда топлина. Фукоксантинът увеличава количеството енергия, отделяна като топлина в мастната тъкан. Този процес е известен като термогенеза. Обикновено това е възможно в кафявата мастна тъкан, но уникалното вещество успява да постигне това и с бялата мастна тъкан с помощта на окисляването на мастни киселини и експресия на определени гени.

В това изследване  от 2010 г. The effects of Xanthigen in the weight management of obese premenopausal women with non-alcoholic fatty liver disease and normal liver fat. [18] участват 151 жени без диабет, със затлъстяване и в пременопауза. ¾ от участничките са засегнати от неалкохолна мастна чернодробна болест, а останалите нямат увреждания на черния дроб. Жените са разделени на 2 групи и са поканени да приемат хранителна добавка, която съдържа 300 мг екстракт от семена на нар и 300 мг екстракт от кафяви морски водорасли, които съдържат 2.4 мг Фукоксантин в продължение на 16 седмици. Другата група се състои от участнички, на които е давано плацебо. Дневният прием на калории е 1800 и се състои от 50% въглехидрати, 30% протеини и 20% мазнини. Резултатите показват намаляване на телесното тегло с 5-6 килограма, на кръвното налягане, намаляване на нивата на някои ензими. Приемането на по-високи дози от 2.4 мг Фукоксантин (4 и 8 мг) води до значително увеличение на изразходваната енергия в тялото по време на почивка. Значителното намаление на телесното тегло и мастната тъкан води до понижаване на възпалителните процеси и инсулиновата резистентност, а кафявите водорасли предлагат безопасни природни алтернативи. Химическият синтез на това безценно вещество е възможен, но бил неоправдано скъп пред възможността да се използват големите подводни гори от келп. Освен това, в кафявите водорасли има множество витамини, минерали, протеини, полизахариди, полифенони и ценни аминокиселини. Благодарение на съдържанието на йод могат да се използват като активатор на функциите на щитовидната жлеза.

През 1963 г. Кристиян дьо Дюв въвежда термина автофагия. Той се превежда като „самоизяждане“.  Това са съвкупност от процси, които събират, рециклират и преработват остарели или повредени клетъчни компоненти в нови молекули или структури, полезни за клетката. Нарушенията в този пречиствателен механизъм водят до натрупване на ненужни клетъчни фрагменти и отпадъци, загуба на ефективност за цялата клетка и стареене на тъканите. От този процес зависят онкологичните заболявания, калорийните ограничения и диети, инсулиновата резистентност и пр. Оказва се, че този процес би могъл да се контролира, а с Нобелова награда за медицина е награден Йошинори Осуми от Япония. Откриват се нови перспективи за забавяне на клетъчното стареене и поддържане на тъканите здрави и млади много по-дълго време. Автофагията играе решаваща роля в заболяванията на черния дроб, независимо дали са причинени от алкохол или не.

В проучване от 2018 г. Fucoxanthin, the constituent of Laminaria japonica, triggers AMPK-mediated cytoprotection and autophagy in hepatocytes under oxidative stress [19] се изследва дали фукоксантин от Ламинария Японика може да повлияе на оксидативния стрес в черния дроб с помощта на автофагията. Резултатите показват, че биоактивни вещества като даващия кафяв цвят на водораслите Ламинария фукоксантин може да защити хепатоцитите в черния дроб от окислителни процеси и да предизвика автофагия. Това изследване показва, че водораслите от вида Ламинария Японика могат да се използват за защита на функциите на черния дроб като храна и под формата на хранителни добавки.

И не на последно място обширна публикация от 2015 в Science Direct - Dietary seaweeds and obesity [20] отново разглежда възможността на водораслите да помогнат за трайно отслабване. Като пример отново се дават японците, които използват 88 вида морски водорасли в кухнята си под формата на храна или подправки. Освен, че са източник на минерали, витамини и диетични фибри, те предлагат разнообразие от вкусове. Трите най-разпространени водорасли в Япония са kombu (Ламинария, 12 вида), wakame (Undaria, 2 вида), нори (Porfira, 33 вида). Те се използват в около 21% от ястията в Япония. А 1/3 от населението включва водорасли в менюто си поне 5 пъти седмично. Определянето на точните количества водорасли е трудно поради възрастовите групи и географските райони. То варира между 4 и 7 грама сухо тегло дневно. Западната диета обаче започва да навлиза и в Япония, а използваните столетия наред водорасли са заменени от месо и млечни продукти особено сред младите японци.

Бързото увеличаването на населението по света и липсата на достатъчно храна за всички изискват нови източници на храна и фураж. Около 60% от световния прием на енергия чрез храна се осигурява от зърнени култури, ориз и царевица. Те са източник на енергия от въглехидратите си, но са бедни на важни хранителни вещества като протеини, минерали, някои витамини като А и С, мастни киселини (особено полиненаситени с дълги вериги). Обещаваща добавка към храните и фураците са морските водорасли. Световното им производство от 2004 до 2014 година се е увеличило двойно. И все пак 97% от производството на водорасли се дължи на страните в Азия. Ето защо има голям потенциал за увеличение на използваните от човека водорасли и в много други части на света. Днес в Скандинавските страни морските водорасли се използват като суровина за добиване на алгинати, агар, карагенан и различни сгъстители. Норвегия има дълги крайбрежни ивици, съчетани с наличието на океански течения, които осигуряват добър климат за растеж на морската флора и фауна.

Морските водорасли съдържат високи нива на полиненаситени мастни киселини (polyunsaturated fatty acids (PUFAs), особено омега 3 и омега 6 мастни киселини. Счита се, че диета с ниско съотношение между омега-6/омега-3 има предотвратява развитието на сърдечно-съдовите, онкологичните, възпалителните и автоимунните заболявания. От друга страна потреблението на риба се увеличава в световен мащаб. Хранителните вещества между дивите риби и отглежданите във ферми са различни, а в световните океани има огромен ресурс от милиони тонове водорасли.

 

Публикация на National Geographic от 2010 г. Gut bacteria in Japanese people borrowed sushi-digesting genes from ocean bacteria [21] разглежда бактериите в стомашно-чревния тракт на жителите на Япония, които подпомагат пълноценното усвояване на водораслите. В рамките на всеки един от нас живеят трилиони бактерии с обща маса 4-5 килограма. Този микробиом може да се разглежда като допълнителен орган, който ни помага да усвояваме ценните вещества от храните. Вече писахме за разликата между храносмилателните системи на преживните животни и човека  и защо точно определени бактерии синтезират витамин B12. Водораслите, от друга страна, съдържат специални въглероди, богати на сяра, които не се срещат никъде на сушата. Нори е изключително честа съставка в японската кухня, която служи за гарниране на ястия и обвиване на суши. Когато японците преди столетия използвали водораслите те не били подложени на толкова стриктни технологии за преработка и в червата им попадали  бактерии като Zobellia galactanivorans, които не се срещат по сушата. Именно те подпомагат разграждането на богато целулозните клетъчни мембрани на водораслите. Междувременно станало ясно, че дори малки японски деца, които през живота си не са вкусвали водорасли, имат тези специфични бактерии в червата си и вече става дума за гени, които подпомагат храносмилането и абсорбцията на ценни хранителни вещества, които не се срещат на сушата. Буди интерес факта, че единствено в червата на японците се среща бактерията Bacteroides plebeius и това най-вероятно е ключов момент за правилното извличане на полезните микроелементи.

Ето защо ако ние европейците решим днес да включим водорасли в храната си няма гаранция, че бихме отслабнали много килограми в рамките на няколко дни. Няма да можем да усвоим всички ценни съставки. От друга страна вече в България можем да опитаме Vertera gel - Продукт на годината в Русия за 2015 година ! 

Освен че съдържа ценни витамини, аминокиселини, минерали и спомага за детоксикация на организма, Vertera gel е в гелообразна форма. Ежедневно приемане на 2 супени лъжици по 20 гр. водят до плавно намаление на килограмите без нужда да спазвате изтощителни нискокалорични диети. 

А ето няколко рецепти как да го добавите към дневното си меню.

 

България е разположена в район, чиито почви са бедни на йод. По тази причина трябва стриктно да се спазва Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели. Това означава, че солта за хранителни цели за живеещите на нашата територия трябва да съдържа между 28 и 55 мг/кг калиев йодат като това е определено върху дневна доза от 5-6 грама сол или една супена лъжица, т.е. хималайска, черна и пр. видове сол, различна от бяла трапезна и морска, не отговарят на изискванията. Ако желаете да се храните с колкото се може по-малко сол може да разчитате на геловете от водорасли Ламинария, които са източник на органичен йод за справяне с йоддефицитните заболявания. Той се отделя много по-лесно чрез урината, за разлика от радиоактивния йод, който разрушава щитовидната жлеза. Водораслите Ламинария помагат за пречистването на човешкия организъм от тежки метали и радионуклеиди. Някои държави като САЩ нямат нужда от йодиране на солта, други като Китай са разделени на отделни области, които решават самостоятелно по колко йод да добавят. Няма гаранция какви количества йод са вложени в производството на полуфабрикати, кубчета бульони, консерви, месни продукти, сирене, чипс и пр. Това може да доведе до прием не на 5 грама сол дневно, а неколкократно по-високи количества и съответно повече йод. 

Водораслите Ламинария са основа на Vertera gel, но също и на доказали ефикасността си продукти като Артро Пласт с  хондроитин сулфат, глюкозамин, екстракти от бяло зеле, шипка, плод глог и ябълков сок,  който помага и облекчава симптомите при ставни болки, ревматизъм, артрит, сутрешна скованост на ставите, остеопороза и др.

Използвани източници:

1. Trends in adult body-mass index in 200 countries from 1975 to 2014: a pooled analysis of 1698 population-based measurement studies with 19·2 million participants

2. Marine Algae as a Potential Source for Anti-Obesity Agents

3. Fatty Acid Profiles of Stipe and Blade from the Norwegian Brown MacroalgaeLaminaria hyperborea with Special Reference to Acyl Glycerides, Polar Lipids, and Free Fatty Acids

4. The modulation of pancreatic lipase activity by alginates

5. Daily ingestion of alginate reduces energy intake in free-living subjects.

6. Alginate reduces the increased uptake of cholesterol and glucose in overweight male subjects: a pilot study.

7. Novel calcium-gelled, alginate-pectin beverage reduced energy intake in nondieting overweight and obese women: interactions with dietary restraint status.

8. Effect of sodium alginate addition to chocolate milk on glycemia, insulin, appetite and food intake in healthy adult men.

9. Effects of Laminaria Japonica Extract Supplement on Blood Glucose, Serum Lipids and Antioxidant Systems in Type ll Diabetic Patients

10. Potential Bioactive Compounds from Seaweed for Diabetes Management

11. Algae consumption and risk of type 2 diabetes: Korean National Health and Nutrition Examination Survey in 2005.

12. Anti-Diabetic Effects and Anti-Inflammatory Effects of Laminaria japonica and Hizikia fusiforme in Skeletal Muscle: In Vitro and In Vivo Model

13. The Effects of Fermented Laminaria japonica on Short-Term Working Memory and Physical Fitness in the Elderly

14. Identification of heterogenous antimutagenic activities in the extract of edible brown seaweeds, Laminaria japonica (Makonbu) and Undaria pinnatifida (Wakame) by the umu gene expression system in Salmonella typhimurium (TA1535/pSK1002).

15. Evaluation of 8-week body weight control program including sea tangle (Laminaria japonica) supplementation in Korean female college students

16. Fucoidan from Marine Brown Algae Inhibits Lipid Accumulation

17. Fucoxantin: A Treasure from the Sea

18. The effects of Xanthigen in the weight management of obese premenopausal women with non-alcoholic fatty liver disease and normal liver fat.

19. Fucoxanthin, the constituent of Laminaria japonica, triggers AMPK-mediated cytoprotection and autophagy in hepatocytes under oxidative stress

20. Dietary seaweeds and obesity

21. Gut bacteria in Japanese people borrowed sushi-digesting genes from ocean bacteria