В тази публикация ще разгледаме панцитопенията, която може да е симптом на тежки заболявания, но и на липса на витамини като B12 и фолиева киселина.
Обикновено приемаме човешкия скелет като вътрешната арматура на тялото, която му позволява да запази изправен стоеж/ Новороденото бебе се ражда с около 270 кости, които постепенно срастват и броят им намалява до 206 броя. Във всеки един етап от човешкото развитие костите са динамична тъкан, която от една страна непрекъснато се изгражда, но от друга се разгражда. Затова и зарастването на костите се нуждае главно от време. Скелетът служи и за захващане на скелетните мускули и сухожилията, чрез които осъществяваме различни движения. Костите предпазват вътрешните органи от нараняване.
Скелетът ни е като резервоар за калций и различни минерали. Освен това костите могат да отделят специални хормони (остеокалцин), които да регулират кръвната захар и отлагането на мазнини.
Обикновено когато мислим за костите и свързаните с тях заболявания се сещаме за намаляването на костната плътност (остеопороза), болките в костите и ставите, изкривяването на гръбначния стълб.
Това са неприятни заболявания, но обикновено не са животозастрашаващи и налагащи спешна медицинска помощ.
В тази публикация ще разгледаме други заболявания, свързани с костите, които са много по-сериозни.
Във вътрешността на костите се съдържа костен мозък. Това е полутвърда тъкан, която е около 5% от общата телесна маса на здравите възрастни хора. Така например човек с тегло 70 кг. ще има около 3.5 кг костен мозък. Всеки ден костният мозък произвежда около 500 милиарда нови кръвни клетки, които навлизат в кръвообращението,. Някои от тях обаче трябва да достигнат до тимусната жлеза, за да завършат съзряването си.
При децата до 7-годишна възраст повечето от мозъка в костите е червен, но когато порастват той постепенно се превръща в жълт костен мозък. Така повечето от костният мозък в костите на възрастните хора е жълт, а червеният се съдържа само в отделни кости. Основната разлика между червения и жълтия костен мозък е, че жълтият не може да произвежда кръвни клетки, но е свързан с производството на мазнини и хрущяли. Жълтият костен мозък помага за поддържането на функциите на костите. Въпреки това при голяма загуба на кръв част от жълтият костен мозък отново може да се превърне в червен, за да произведе кръвни клетки.
Червеният костен мозък се състои от влакнеста тъкан, богата на много кръвоносни съдове, която съдържа хемопоетични стволови клетки - прародител на кръвните клетки. Според публикация на Medical News Today / All you need to know about bone marrow новородените бебета и малките деца имат повече червен костен мозък, но той постепенно се подменя с жълт костен мозък, който не може да произвежда кръвни клетки. В зряла възраст червен костен мозък има в черепа, прешлените, гръдната кост, ребрата, таза, краищата на бедрената кост и на пищяла.
Червеният костен мозък произвежда различни кръвни клетки - моноцити, макрофаги, неутрофили, базофили, еозинофили, еритроцити, дендритни клетки, тромбоцити, Т- клетки, B-клетки и NK клетки.
Някои от хемапоетичните стволови клетки могат да възпроизведат друга клетка, идентична на тях. Освен това могат да образуват един или друг вид по-зрели клетки. Именно тези хемопоетични стволови клетки се използват за трансплантация на костен мозък.
Стволовите клетки непрекъснато се делят и произвеждат нови клетки. Някои нови клетки остават стволови, а други преминават през процеси на съзряване и образуват различни видове кръвни клетки. Те от своя страна имат различна продължителност на живот - от 1 ден до 120-140 дни за червените кръвни клетки. Процесите на трансформации и зреене обикновено се извършват в костния мозък, а кръвоносните съдове пречат на незрелите кръвни клетки да напуснат костния мозък. При някои ситуации обаче в кръвообращението започват да циркулират незрели кръвни клетки. Кръвообразуващите стволови клетки в червения костен мозък могат да произведат 3 основни типа кръвни клетки.
Червените кръвни клетки (еритроцити) служат основно за пренос на кислород. Тези клетки нямат ядро, а цитоплазмата им е богата на хемоглобин, който придава характерния червен цвят на еритроцитите и кръвта като цяло. Еритроцитите заемат около 40-45% от обема на кръвта. Всяка секунда от костния мозък в кръвообращението нахлуват около 2,4 милиона нови еритроцити, които имат живот около 100-120 дни, преди да бъдат разградени. Процесите на съзряване на еритроцитите в костния мозък продължават около 7 дни, а този процес се нарича еритропоеза. Производството на кръвни клетки може да се стимулира и от бъбреците чрез специално произведен хормон - еритропоетин. В кръвообращението се срещат и ретикулоцити, които са важен маркер за състоянието на костния мозък, ефективността на лечение и пр.
Естествено остарелите клетки имат характерни изменения в мембраната и така могат целенасочено да бъдат унищожени. Процесът се нарича ериптоза. При нормална скорост на разграждане, голяма част от получените продукти на разпад се използват отново. Например хемоглобина освобождава желязото, което се използва отново.
Еритроцитите, които имат изменения във формата могат да бъдат унищожени в далака, костния мозък и от макрофагите.
Увеличено унищожаване на еритроцити се наблюдава и при различни заболявания:
Когато обаче костния мозък е увреден и не може да произведе нужните количества зрели еритроцити се намалява снабдяването на клетките с кислород и отвеждането на въглероден двуокис и се развиват симптоми на анемия. В блога на aloha.bg публикувахме повече информация за десетки видове различни анемии и причини за възникването им.
Червените кръвни клетки могат да “усетят” напрежението в свитите кръвоносни съдове и да отделят вещества, които да провокират отпускането и разширяването на съдовете с цел нормалното снабдяване с кръв. Освен това еритроцитите имат способностите да образуват азотен оксид, който да помогне за регулацията на тонуса на кръвоносните съдове
Еритроцитите са най-многобройните кръвни клетки. Те също участват в имунната система на организма. Благодарение на хемоглобина си могат да отделят свободни радикали, които разграждат клетъчната стена и мембрана на патогена и водят до неговата смърт.
Друго характерно за този вид клетки е, че те нямат клетъчно ядро с цел пренос на повече кислород. Те не съдържат ДНК, не произвеждат РНК, не могат да се възпроизвеждат чрез делене и имат ограничени възможности за поправяне. Ето защо правилното им образуване в костния мозък е от изключителна важност.
Много от заболяванията, които засягат еритроцитите могат да се диагностицират с изследване на кръвта. В отделни случаи обаче се изисква и пункция на костен мозък, за да се види какво е неговото състояние като основен производител на еритроцити.
Белите кръвни клетки се наричат още левкоцити и също се произвеждат в червения костен мозък. Те се намират в кръвообращението и лимфната система. За разлика от еритроцитите и тромбоцитите, левкоцитите имат клетъчно ядро. Тези клетки могат да се разделят на още видове според устройството и функцията, която изпълняват в полза на имунната система.
Белите кръвни клетки са значително по-малко от червените и са около 1% от кръвта на здрав възрастен човек. Увеличението на левкоцитите се наблюдава като естествена реакция на организма за преодоляване на различни заболявания включително и автоимунни. Намаляването на броя на левкоцитите води до слаба имунна система и повишен риск от развитие на инфекции.
Неутрофилите са най-разпространените бели кръвни клетки, които са около 60-70% от циркулиращите левкоцити. Те са първите клетки, които в рамките на минути реагират на бактериална инфекция. Прекалено много убити неутрофили водят до образуването на гной. Продължителността на живота им е между 5 и 135 часа.
Неутрофилите имат 3 основни начина за справяне с бактерии, гъбички и вируси. Първо те могат да изстрелват мрежи от протеини, с които да ги задържат на едно място. Така опакованите бактерии биват погълнати чрез процеса фагоцитоза.
Неутрофилите имат и специални гранули със силни антимикробни свойства.
В блога на aloha.bg ви запознахме, че дефицитът на витамин B12 уврежда ядрата на тези клетки и води до силно хиперсегментирани неутрофили, които не могат да изпълняват функциите си. Тези изменения се откриват, когато се извърши морфология и под микроскоп се разгледа кръвна натривка. Възможно е броят на неутрофилите да не е намален драстично и стойностите на Пълната кръвна картина да са в референтните.
Еозинофилите също са вид бели кръвни клетки, които са част от имунната система. Тъй като многоклетъчните паразити са много големи за поглъщане чрез фагоцитоза, еозинофилите имат за цел да се справят. Тези клетки също съзряват в костния мозък, циркулират 8-10 часа в кръвообращението и се натрупват в местата с възпаление или с паразити като хелминти и тении. Обикновено еозинофилите са 1-3% от общия брой бели кръвни клетки. Те се намират в строго определени тъкани, а наличието на големи количества еозинофили в белите дробове и кожата е симптом на заболяване. Например при някои пациенти с астма еозинофилите водят до възпаление и увреждане на тъканите на белите дробове, а в резултат се усещат затрудненията в дишането. Натрупването на прекалено много еозинофили в лигавицата на носа често се наблюдава при пациенти с алергичен ринит. Обикновено подобни заболявания се третират с кортикостероиди.
Базофилите са най-рядко срещаните гранулоцити и около 0,5-1% от циркулиращите бели кръвни клетки. Базофилите произвеждат съединения, които координират реакциите на имунната система - хистамин и серотонин (възпалителни процеси), и хепарин, който предотвратява съсирването на кръвта. Този вид левкоцити могат да бъдат открити в необичайно големи количества и покрай ухапванията от кърлеж и други макропаразити.
Те са отговорни за възпалителните реакции при реакции на имунната система, астма, атопичен дерматит, сенна хрема, херпеси. Базофилите могат да отделят вещества, които да послужат за сигнал и да привлекат еозинофили и неутрофили за справяне с инфекцията.
Лимфоцитите също са вид бели кръвни клетки, които са важни за имунната система. Според публикацията на Medical News Today / What are lymphocytes and what are healthy levels to have? те се произвеждат в костния мозък. Някои от тях обаче мигрират към лимфните тъкани и органи за съзряване. Има 2 основни типа лимфоцити, които са известни като B-клетки и T-клетки.
Основната разлика е, че B-лимфоцитите остават да съзреят в костния мозък, а Т-лимфоцитите мигрират до тимусната жлеза в гръдния кош, където съзряват.
B-клетките имат за цел да произведат специфични антитела и така да могат да унищожат бързо срещани вече патогени. Тези клетки могат да запазят паметта си в продължение на десетилетия.
Т-клетките от друга страна помагат на тялото да открие злокачествените мутации в клетките и да унищожи туморите. Някои от Т-клетките имат за цел да подават информация към други клетки от имунната система и да контролират силата на реакция от страна на имунната система.
NK клетките са като многократни естествени убийци за ракови клетки и имат напълно различен режим на действие.
Прекалено голямото количество лимфоцити може да е свързано с естествена реакция на организма към инфекция или възпалително заболяване. Хроничното увеличение се нарича лимфоцитоза и се свързва с хронични инфекции, някои видове рак на кръвта, автоимунни заболявания, възпалителни заболявания на червата и пр.
Нисък брой лимфоцити може да се отчете временно след настинка, инфекция, интензивни физически натоварвания, силен стрес и недохранване.
Хронично ниското ниво на лимфоцити се нарича лимфопения и може да се дължи на автоимунни заболявания, СПИН, множествена склероза и редки наследствени заболявания.
Моноцитите са най-големите левкоцити, които са част от вродената имунна система и влияят на адаптивния имунитет. Тези бели кръвни клетки имат форма на амеба с множество израстъци. Те са около 2-10% от всички левкоцити в човешкото тяло. Първоначално се образуват в костния мозък, а след това половината от моноцитите мигрират за съхранение в далака. При сигнал за инфекция те се преобразуват в макрофаги или дендритни клетки и отиват в нужните тъкани.
Прекалено високите количества моноцити в кръвта са известни като моноцитоза. Причините са различни - хронично възпаление, силен стрес, синдром на Кушинг, автоимунно заболяване, вирусна инфекция, сепсис, атеросклероза, некроза и пр.
Прекалено ниските нива на моноцити са известни като моноцитопения. Това състояние се наблюдава при използване на медикаменти, които потискат имунната система, някои неврологични заболявания и др.
Макрофагите са вид моноцити и спадат към белите кръвни клетки. Тяхната основна цел е да открият, да погълнат и да усвоят раздробени части от убити клетки, чужди вещества, микроби, ракови клетки и всичко останало, което няма протеините, специфични за здравите клетки на тялото. Една клетка може да погълне и обезвреди около 100 патогена. Макрофагите произлизат като моноцити от червения костен мозък и патрулират във всички тъкани на тялото като придобиват специфични функции според местоположението си. Някои от тях могат да увеличат възпалението и да стимулират имунната система, а други имат точно обратните действия - намаляват възпалението чрез освобождаване на цитокини.
Първоначално на мястото на възпаление отиват неутрофилите, също бели кръвни клетки, за които писахме по-горе. След като изпълнят своите функции някои от неутрофилите умират. Мъртвите, старите и увредените клетки са погълнати от макрофагите. Макрофагите са от съществено значение за процесите при зарастване на рани и възстановяване на тъкани.
Някои от бактериите използват различни степени за защита от поглъщането и убиването от макрофагите. Те дори могат да позволят да бъдат погълнати, но не и убити и използват макрофагите като гостоприемник, за да се скрият от имунната система. Пример за това са бактериите, които причиняват туберкулоза, аденовирус, бруцелоза, СПИН и др.
Ролята на макрофагите при онкологичните заболявания също е противоположна. От една страна те могат да премахват мъртвите туморни клетки след проведено лечение, да служат като складове за противоракови лекарства и да бъдат активирани за противотуморен имунитет. От друга страна макрофагите могат да бъдат вредни като намалят ефективността на някои химиотерапии и имунотерапии.
Дендритните клетки произлизат от моноцитите, вид бели кръвни клетки, произвеждани от червения костен мозък. Основната им функция е от обработват антигени и да го предоставят на Т-лимфоцитите. Дендритните клетки са като посредници между вродения и адаптивния имунитет. Те действат в комбинация с други бели кръвни клетки. Дендритните клетки се срещат често в тъканите, които са в контакт с външната среда като кожа, вътрешна лигавица на носа, белите дробове, стомаха, червата. Първоначално те циркулират в незряло състояние в кръвта като моноцити, а след като получат сигнал се променят в дендритни клетки или макрофаги. На определен етап от развитието си дендритните клетки развиват разклонена структура и това е причината за наименованието им (dendron на гръцки език означава дърво). Макар и подобни на външен вид дендритните клетки на имунната система са напълно различни от дендритите на невроните.
Тромбоцитите са третия основен вид кръвни клетки, произвеждани от мозъка на костите. Подобно на еритроцитите и тромбоцитите нямат клетъчно ядро.Средната продължителност на живота е 8-9 дни, а остарелите се унищожават в далака или черния дроб. Основната им функция е да реагират на наранявания, да сгъстяват кръвта и да образуват съсирек. При разкъсване на целостта на кожа или тъкан тромбоцитите се събират около раната, за да образуват запушалка, с която в рамките на минути да намалят опасността от голям кръвоизлив. За тази цел те променят формата си и търсят варианти да се съединят помежду си. Освен това се свързват и с веществата около самата рана. Клетъчната мембрана на тромбоцитите има специални рецептори за колаген. Те успяват да открият колагена в заобикалящата съединителна тъкан и да го използват като опора.
Дори и да няма кръвоизлив, тромбоцитите в кръвоносните съдове могат да се активират, ако има увреждане на стената на кръвоносните съдове. Именно това може да доведе до образуване на съсирек от кръв. Това от своя страна може да попречи на кръвообращението в засегнатия кръвоносен съд и да доведе до некроза на тъкани.
Тромбоцитите са част от вродената имунна система като дават началото и участват в множество възпалителни процеси, те имат способност да унищожават патогени. Така например образуването на съсиреци в кръвоносните съдове може да е опасно, но то защитава тялото от пренос на бактерии, вируси и туморни клетки чрез кръвообращението. На мястото на съсирека са призовани различни видове левкоцити, които да неутрализират патогените и да разчистят отломките чрез фагоцитоза.
Недостатъчният брой тромбоцити може да доведе до спонтанно или прекалено голямо кръвотечение. Има различни изследвания, които уточняват дали кървенето се дължи на увреждане на тромбоцитите или на нарушение на фактора на коагулация. Измененията в тромбоцитите могат да се отразят и на външния вид на кожата чрез образуването на различни по големина лилави петна - петехии, пурпура, екхимози и пр.
Прекалено големият брой тромбоцити и / или нормален брой тромбоцити, които реагират на анормални стени на кръвоносните съдове може да доведе до венозна или артериална тромбоза.
Отделни медикаменти могат да имат странични ефекти, които увреждат тромбоцитите. Пример за това са нестероидните противовъзпалителни средства. Аспиринът например необратимо нарушава функциите на тромбоцитите. Вече има изследвания, че Аспиринът не е подходящ за първична профилактика на инфаркт и инсулт, а понижаването на хомоцистеина с витамин B12, B9 и B6 няма подобни странични ефекти с прекомерно кървене. Отнема около 1 седмица след пълното спиране на лекарството, преди да се образуват нови неувредени тромбоцити. Ибупрофен е друго често използвано лекарство, което има ефект върху тромбоцитите, но не с толкова дълготраен ефект. Преди планови операции е важно да бъдат спрени подобни лекарства, както и да се проследяват пациентите за предоперативна анемия.
Панцитопения е състояние, при което в човешкия организъм има прекалено малко червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и тромбоцити.
Както видяхме всяка кръвна клетка има определена функция, а намаления им брой би могъл да доведе до невъзможност да изпълняват задълженията си.
Според публикация на Health Line / What Is Pancytopenia? панцитопения е ако имате комбинация от 3 различни заболявания на кръвта:
Тъй като тялото се нуждае от всички тези кръвни клетки, панцитопенията може да предизвика леки симптоми или да е животозастрашаваща и да се нуждае от лечение в интензивно отделение.
Някои от симптомите на по-сериозна панцитопения са:
Симптоми на пацитопения, при които трябва да потърсите спешна медицинска помощ:
Панцитопенията често се дължи на увреждане на червения костен мозък, който произвежда кръвните клетки. Някои лекарства и терапии също могат да го увредят.
Причини за панцитопения:
Лечението на панцитопения може да е:
Публикацията Pediatrics In Review / Evaluation and Management of Chronic Pancytopenia дава подробна информация за няколко деца, техните симптоми на панцитопения, направени изследвания и начин на лечение. Това може да помогне за по-ясното определяне кога е нужна спешна медицинска помощ заради опасността за живота. Основното предизвикателство, че панцитопенията може да се развие в рамките на часове и дни при остър сепсис и голяма кръвозагуба или плавно в продължение на седмици и месеци. От друга страна симптомите на хронична панцитопения могат да се припокриват с други заболявания и това прави поставянето на правилна диагноза истинско предизвикателство. При един от пациентите, момче на 4 години панцитопенията се появява главно с болки в краката и кръвотечение от носа, летаргия и умора. По краката, ръцете и долната част на гърба се откриват петънца с червен цвят, а по бузите има червен обрив.
При 16-годишно момиче панцитопенията е открита, когато е заведена в спешното отделение след като е припаднала по време на спортна тренировка, но се е свестила по-късно сама. В последната седмица се е чувствала замаяна и много по-изморена. Няма други оплаквания, освен болки в стомаха през последните 2 месеца.
Пациентка на 13 години е посещавала личния си лекар 2 пъти през последните 3 седмици заради болки в стомаха и главоболие. Лекувана е за инфекция на пикочните пътища, защото забелязала, че урината е с по-тъмен цвят.
Момиче на 5 години е с необичайно нисък ръст и тегло. Тя се буди с висока температура, болки в корема и при уриниране. Това е третата инфекция на пикочните пътища в последните 2 години. Освен това има множество тъмни петънца по кожата на гърба.
Бебе на 10 месеца не наддава достатъчно на тегло и не расте. Има затруднения с храненето. По време на консултация майката споделя, че често има диария в последните 3 месеца. Тъй като е много бледо, на бебето са извършени изследвания на кръвта и се открива панцитопения.
Причините за панцитопения са различни.
Връзката на витамин B12 с панцитопения.
Витамин B12 е водоразтворим витамин от група B, който се среща в различни храни от животински произход. Процесите на абсорбция и метаболизъм са сложни и многократно в блога на aloha.bg сме давали информация за причините за дефицит.
Вижте 10 въпроса за витамин B12 и техните отговори.
Наскоро публикувахме как дефицитът на витамин B12 влияе на белите кръвни клетки, които са част от имунната система.
Ако трябва да обобщим взаимовръзките между витамин B12 и левкоцитите:
Да, точно така! Има множество публикации, които доказват, че дефицитът на витамин B12 уврежда еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите и предизвиква различни симптоми на панцитопения.
Публикацията The common causes leading to pancytopenia in patients presenting to tertiary care hospital има за цел да определи кои са най-често срещаните причини за панцитопения.
Панцитопения съществува, когато:
Най-честите клинични прояви на панцитопенията са:
Обикновено изследването на костен мозък е полезно за правилната диагностика на панцитопения То позволява да бъдат открити злокачествени изменения на костния мозък. От друга страна липсата на витамини и техните метаболити може да се установи и с много по-прости и безболезнени изследвания на кръв.
Витамин B12 и фолиевата киселина (фолати) участват пряко в синтеза на кръвни клетки. Липсата им може да доведе до развитие на мегалобластна анемия, при която еритроцитите не успяват да съзреят правилно в костния мозък и са с прекалено големи, но с намалени възможности за пренос на кислород. Освен видоизменените еритроцити в кръвната намазка се откриват и хиперсегментирани неутрофили, които са най-многобройните левкоцити и важна част от имунната система.
Мегалобластна анемия може да се подозира, когато:
Един от основните проблеми е, че серумните нива на витамин B12 може да са фалшиво завишени. Това се случва и при хората, които злоупотребяват с алкохол и имат чернодробна цироза. Освен че уврежда черният дроб, който е основният склад на витамин B12, алкохолът пречи на абсорбцията на фолиева киселина.
В настоящото изследване участват 62 пациента с панцитопения - 36 мъже и 26 жени. Средната им възраст е 37 години. Средната продължителност на панцитопенията е 16 дни (от 7 до 37 дни).
Панцитопенията е причинена от:
Резултатите показват, че мегалобластната анемия е най-често срещана при пациентите от 41 до 50 години.
Мегалобластната анемия поради липса на витамин B12 и / или фолиева киселина е водеща причина за панцитопения и според други изследвания.
Изследването от 2004 г. Patterns of Pancytopenia Patients in a General Medical Ward and a Proposed Diagnostic Approach показва, че мегалобластната анемия е най-честата причина за панцитопения. Повечето от пациентите с подобен тип анемия имат и повишени стойности на MCV (над 100 и 110 fL) и изразени промени в еритроцитите, включително раздробени клетки. Освен това са отчетени и хиперсегментирани неутрофили.
Според изследването от 2002 г. Pancytopenia--a Clinico Haematological Study of 200 Cases , проведено в периода юли 2001 до юни 2002 г в отделение по хематология в Ню Делхи (Индия), 72% от 200 случая на панцитопения се дължат на мегалобластна анемия, а 14% на апластична анемия, а останалите на други причини. Данните не са изненадващи, защото много от индийците избягват храните от животински произход, които са богати на витамин B12.
В проучването от 2001 г. Pancytopenia--a Six Year Study са изследвани 166 случая в продължение на 6 години.
Причините за панцитопения са:
За щастие мегалобластната анемия е една от най-безобидните причини и може да се предотврати чрез прием на витамин B12 и / или фолиева киселина.
Според публикацията от 2015 г. Scientific Research Publishing /Detection of Pancytopenia Associated with Clinical Manifestation and Their Final Diagnosis мегалобластната анемия заради липса на витамин B12 и / или фолиева киселина е водещата причина за панцитопения. Най-често срещаните симптоми са умора, замайване и общо слабост. Най-застрашени са мъжете над 50 години.
Публикацията от 2019 г. Journal of Hematology / Etiology and clinico-hematological profile of pancytopenia: experience of a Mexican Tertiary Care Center and review of the literature изследва 109 пациента с панцитопения. 58 от тях са жени, а 51 са мъже. Средната им възраст е 49 години (от 16 до 85 години).
Симптомите на панцитопения са:
А ето причините за панцитопения при тези 109 пациента
Оказва се, че мегалобластната анемия е по-често срещана причина за панцитопения, отколкото преди се е считало. Дефицитът на витамин B12 в отделни възрастови групи е често разпространен поради намалената абсорбция от стомашно-чревния тракт. Освен това се оказва, че запасите в черния дроб се изчерпват за по-кратък период от време, а не както преди се е смятало за години. От друга страна някои страни налагат задължително обогатяване на зърнени храни със синтетична фолиева киселина. Тя може да замаскира хематологичните показатели за мегалобластна анемия, докато неврологичните увреждания, причинени от липсата на витамин B12 се развиват тихо и без симптоми.
Витамин B12 e от съществено значение за производството и правилното съзряване на кръвните клетки в костния мозък. Както виждате, липсата на този водоразтворим витамин води не само до намаляване на червените кръвни клетки и анемия, но и до намаляване на белите кръвни клетки, които изпълняват различни роли в имунната система и тромбоцитите, които отговарят за съсирването на кръвта.
Капките за нос с витамин B12 се вливат директно в кръвообращението в рамките на 1 час. Предлагат се във лесната за усвояване коензимна форма Метилкобаламин и Хидроксокобаламин, който се използва като противоотрова в спешната медицинска помощ и може да се превърне както в Метилкобаламин, така и в Аденозилкобаламин. Подходящи са за хората, които имат различни симптоми на панцитопения и искат да увеличат броя на кръвните си клетки.
Комплексно приложение на пептиди по видове заболявания - слеми за приемане. Пептидите на Peptides, препоръчани за включване в състава на сложни схеми за профилактика и корекция на дисфункции на различни органи и системи
прочети ощеВ каталога Пептиди 2024 ще намерите пълно описание на биорегулатори на пептидна основа, мезотелни и лечебно-профилактични продукти с естествен произход, производство на Института за биорегулация и геронтология в Санкт Петербург с опаковка, количество, начин на употреба на пептидите на Peptides
прочети ощеПървоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.
прочети още