Количката е празна


обратно

Вижте до какво води предозирането на витамин С

18 август 2018

Наближава поредният есенно-зимен сезон. Много скоро отново ще ни бъде напомнено колко полезни са витамините. Ще се предлагат всевъзможни комбинации както за отделни органи, така и мултивитамини с над 10 съставки. Дали е вярно, че колкото повече е по-добре за здравето? Полезни ли са комбинациите от 10 и повече витамина и микроелемента и наистина ли усвояваме написаните на опаковките норми от препоръчителния дневен прием?

През XIX век учените разбрали, че в храните съществуват белтъчини, мазнини и въглехидрати. Но въпреки това явно липсвали вещества, а недостига им водел до различни болести, някои от които с фатален край след броени дни. Така през XX в. започнало откриването на витамините.

През 1880 г. руският учен Николай Лунин провел лабораторни изследвания с мишки. Стигнал до извода, че в млякото освен белтъци, мазнини, соли, млечна захар има и други вещества. Идеята му не получила признание, а опитът бил почти забравен.

Наименованието "витамин" дължим на полско-американския биохимик Казимир Функ, който го използва за първи път през 1912 г. Той изолирал от люспите на ориза вещество, познато днес като витамин B1 (тиамин), което лекува болестта Бери-бери. Тя е разпространена предимно в страните от Източна, Югоизточна и Южна Азия, където населението се храни основно с обелен ориз. Характеризира се с поражения на периферните нерви на крайниците, разстройства на сърдечно-съдовата система и отоци, причинени от натрупването на млечна и пирогроздена киселина в организма. Нервните нарушения при бери-бери могат да доведат до парализи. Болните не стъпват на петите, а само на пръсти и на външната част от ходилото. Използват патерици, защото чувстват слабост. Сърцето се уголемява, а пулсът е учестен. Появява се запек, а апетитът намалява. През 1936 г. ученият определя молекулната структура на новооткрития витамин B1 и изолира за пръв път никотиновата киселина (витамин B3).

Година след година през XX в. започнало откриването на нови витамини. Така през 1929 година било решено на откривателите им да се присъждат Нобелови награди за физиология или медицина.

Моряците, които плавали месеци на ветроходите, за да достигнат до нови земи получавали храна, но въпреки това те страдали от скорбут. Оказва се, че недостига на витамин С отнел живота на много повече мъже, отколкото битки с местните туземци и други заболявания. Заболяването протича в рамките на 60-90 дни, като на последния, четвъртия етап  се развива треска. Кожата става на черни петна и се достига до смърт заради кръвоизлив в мозъка или проблеми със сърдечно-съдовата система. Но дори и в този етап лечение с високи дози витамин С може да помогне преборването на болестта и възстановяването на здравето.

Първите научни трудове за скорбута, от който страдали моряците на ветроходните кораби и силата на цитрусовите плодове са направени от хирурга Джеймс Линд. През май 1747 г. скорбутът започва да взема много жертви от кораба в Ламанша, на който е Линд. Той взема 12 пациента с подобни симптоми – набъбнали и кървящи венци, петна по кожата, усещане за умора и слабост, болки в ставите и мускулите. Събира ги и ги подлага на един и същ начин на хранене. На двама дава по четвърт ябълка на ден, на други двама по 2 супени лъжици оцет. Двама са подложени на лечение с морска вода. На други двама е давано по 1 яйце. Други 2 от пациентите изяждат по 2 портокала и 1 лимон ежедневно. Днес не е изненадващо, че след 6 дни най-добри резултати са били наблюдавани при консумиралите портокали и лимони, защото те съдържат витамин С. Макар венците все още да не били напълно възстановени и да имали следи от тъмните петна, вече не чувствали такава умора и в края на 6-тия ден лечение с цитруси били готови да се върнат на работа.

През 1933 г.  роденият в Будапеща Алберт Сент-Дьорди започва да търси естествени източници на аскорбиновата киселина. Въпреки че портокаловия и лимоновия сок имат високи нива на витамин С, те съдържат захари, които правят пречистването много трудно. Почти случайно той открива подходящ източник в червен сладък пипер. През 1937 г.  Алберт Сент-Дьорди получава самостоятелно Нобелова награда за откриването на аскорбиновата киселина

По това време, през 1934 г. се стига до Нобеловата награда за George Hoyt Whipple, George Richards Minot, William Parry Murphy за витамин B12.  Откриването му също е породено от смъртни случаи. През 1824 г. е публикувана статията "History of a Case of Anaemia". Подобни доклади са описани и през 1849 г. През 1872 г. вече се говори за злокачествена анемия, чийто край неизбежно е фатален.

Години по-късно след тестване върху кучета, болни от анемия, се стига до диетата със суров черен дроб. Така се идентифицира витамин B12, а екипа от трима учени получава Нобелова награда. Сега знаем, че черния дроб съдържа много висока концентрация от него.

През следващите 2 десетилетия той е основния източник на този неизвестен лечебен външен фактор. През 1948 г. два научни екипа, работещи независимо един от друг в САЩ и Великобритания успяват да изолират кристалната му форма и го наричат B12. През 1955 г. Дороти Ходжкин (Dorothy Mary Crowfoot Hodgkin) (1910-1994) британски химик, успява да проучи сложната химическа структура на тази голяма молекула с помощта на рентгенова кристалография. Тя е третата жена – химик, която получава Нобелова награда. През 1964 г. е наградена както за B12, така и за определянето на структурата на пеницилина. През 1969 г. след 35 години работа успява да разчете и структурата на инсулина.

Днес са известни около 30 витамина.  Витамините се делят на три основни групи:

  • Мастноразтворими. Усвояването им става по-бавно, а в храната трябва да има мазнини. Всеки витамин означава сборна група. Към група А принадлежат A1 и A2, към група D – D1, D2, D3, D4, D5. D6 и т.н. Освен това мастноразтворими са витамините Е и К. Тъй като мастноразтворимите витамини се съхраняват в мастните тъкани редовен прием за дълги периоди от време може да доведе до натрупване на токсични нива и хипервитаминоза. Ето защо трябва да се приемат според предписания от лекар и да се правят почивки, а ако е нужно и различни изследвания.
  • Водноразтворими. Те се разпространяват свободно през тъканите на цялото тяло, а излишните количества обикновено се отделят през бъбреците. Към тях спадат витамините от група B – B1, B2, B3 (PP), B5, B6, B7, B9, B12, витамин H, както и един от най-популярните витамини – С. Най-добрият вариант за прием е в малки дози и редовно, За разлика от мастноразтворимите витамини, в случаи на предозиране водоразтворимите рядко имат странични ефекти. Балансираният начин на хранене обикновено осигурява достатъчно количество водоразтворими витамини, но често те се разрушават при термична обработка. Вече писахме за крайните продукти на гликация (AGEs), които влияят на здравето и окислителните процеси. Дефицитът на водоразтворими витамини засяга растежа и правилното функциониране на бързо метаболизиращи се тъкани като кожа, кръв, нервна система, храносмилателен тракт и др. Съществуват фактори, които налагат приемането на допълнителни добавки с витамини.
  • Витаминоподобни вещества с животински и растителен произход, които наподобяват действието на витамините. Също могат да бъдат мастно или водоразтворими. Сред тях са холин (B4), инозит (B8), оротова киселина (витамин B13), пангамова киселина (B15), парааминобензоена киселина (витамин H1), липоева киселина (витамин N6), S-метилметионин (витамин U) и др.

В България нямаме данни колко са продажбите на витамини и хранителни добавки с тях, но мащабно изследване Trends in Dietary Supplement Use Among US Adults From 1999-2012 [1] публикувано през 2016 г. отчита данните на жители на САЩ, които са изследвани в 7 2-годишни цикъла от 1999 до 2012 г. Участниците са попитани за употребата на добавки през последните 30 дни. Резултатите включват използването на мултивитамини/мултиминерали, които съдържат над 10 витамини и/или минерали, използването на отделни витамини, минерали и неминерални добавки. Данните са анализирани като цяло и по подгрупи от населението (разделени по възраст, пол, раса/етнически принадлежност и образователен статус).

В изследването участват общо 37 958 възрастни на средна възраст 46,4 години, от които жените са 52%. Отговорилите са 74%. Като цяло използването на добавки е стабилно през целия период, а за периода 2011-2 г. витамини и минерали са приемали 52% от американците. Тази тенденция варира в зависимост от подгрупата на населението. Забелязва се намаление на мултивитамините/мултиминерали като през 1999-2000 г. са били 37%, а през 2011-2 са 31%. Същевременно се увеличило използването на витамин D от добавки, различни от мултивитамини (от 5% до 19%), калций е приеман от 14%, а витамин C от 12%.

Не можем да кажем, че все още сме наясно с последиците от всички витамини върху здравето. Научните изследвания продължават и днес. Едно е сигурно – хранителните добавки и храните, обогатени с витамини генерират огромни приходи. Агресивните реклами водят до отегчение и тенденции за набавяне на всички ценни вещества от храната, което е най-удачния вариант стига да няма проблем с абсорбцията.

Както стана ясно здравето и дори животът ни зависят от откритите през XX в. витамини. Известният витамин С и нашумелият витамин B12 принадлежат към водоразтворимите витамини. Те имат различни роли в тялото. За витамин B12 e известно, че преминава дългия път на храносмилателния тракт и бива абсорбиран от най-крайната част на тънките черва – илеум. Витамин С също преминава през храносмилателния тракт и именно там двата витамина си взаимодействат и неутрализират действията си.

Витамин С е особено популярен и в днешно време влиза в състава на много напитки и храни. При повечето животни той се произвежда в черния дроб от глюкоза. Хората, човекоподобни маймуни, прилепи и морски свинчета не могат да го синтезират и трябва да си го набавят от храната. Когато попадне в организма аскорбиновата киселина действа като антиоксидант, който обезврежда свободните радикали в тялото. Те са свързани с възникването на онкологични заболявания, процесите на стареене, диабет и т.н. Витамин С е най-известен и като имуностимулант срещ вируси, бактерии и токсини. Счита се, че редовния му прием понижава риска от развитие на настинки и грип, а когато симптомите са налице ефектът е значително по-слаб.

Друга основна функция на витамин С е синтеза на колаген, който е основен градивен материал на съединителната тъкан, кожата, костите, хрущялите, сухожилията, ставните връзки. Венците също са вид съединителна тъкан, изградена от гингивиални колагенови фибри. При дефицит на витамин С, състояние известно като скорбут, един от най-ранните признаци са подутите венци и кървенето. Ето защо понякога нито почистването на бактериалната плака, нито използването на специализирани продукти за орална хигиена помагат. Научни изследвания доказват ползата от витамин С за сияйната и гладка кожа. Очите също са изградени от големи количества колаген. Знаем, че за здрави кости имаме нужда от калций, но този минерал се натрупва по специфична решетка от колаген и при счупване на кости можем да ускорим процеса на заздравяване с подходяща диета. Хернията също е пробив в съединителната тъкан. Процесът на заздравяване на белези също е свързан със синтеза на колаген. При планови операции хирурзите се съобразяват с направлението на колагеновите влакна в кожата, известни като линии на Лангер. Витамин С е жизненоважен и за здравето на сърдечно-съдовата система. Неговият прием пречи на образуването на атеросклеротични плаки, а кръвоносните съдове са проходими и гъвкави.

Водноразтворимият витамин С разрушава витамин B12

Най-богатият източник на витамин С е какаду-сливата и плодовете каму-каму – 3100 мг/100 грама и 2800 мг/100 грама плод. В 100 грама шипки се съдържат 2000 мг витамин С, в ацерола – 1600 мг., в червените чушки – 190 мг, киви – 90 мг., портокали – 50 мг., лимони – 40 мг. Витамин С се открива и в прясното месо, а също и в черния дроб.

Витамин С се окислява лесно от въздух и е чувствителен на светлина и топлина. Като водоразтворим витамин той се съдържа във водната част на плодовете и зеленчуците и при термична обработка се разрушава. И все пак готвенето на пара е по-подходящо от варенето. Дозировката зависи от възрастта и теглото. Варира от 15 мг за деца от 1 до 3 години до 90-100 мг за възрастни и 120 мг за кърмещи майки. Според някои изследвания в състояния на дефицит се нуждаете от 250-500 мг, 2 пъти на ден. Тютюнопушенето пречи на усвояването на витамин С и са нужни поне 35 мг допълнително на ден.

Като водоразтворим витамин, аскорбиновата киселина се счита за безопасна. Дози над 2000 мг дневно могат да причинят диария, газове, стомашно дразнене. Витаминът се отделя с помощта на бъбреците и страдащите от бъбречни заболявания трябва да се консултират с лекар преди прием на добавки, поради опасност от натрупване на камъни. При диабетиците приемът на витамин С може да повиши кръвната захар.

Витамин B12 участва в почти всички метаболитни процеси от тялото. Съществуват десетки причини дефицитът на витамин B12 да се среща не само при веганите, но и при нарушения на функциите на щитовидната жлеза, продължителна употреба на лекарства против киселини в стомаха, анестезия с райски газ, наличие на бактерията Helicobacter Pylori, заболявания на черния дроб, тютюнопушене и пр.

Как обаче си взаимодействат тези два витамина – С и B12 в състава на мултивитамините и има ли опасност да неутрализират действието си?

Витамин B12  притежава най-сложната химическа структура от всички витамини. Нарича се още кобаламин заради централния си атом – кобалт. Това е и единственият витамин, който съдържа в ядрото си метален йон. Сложната молекулна структура е с формула C63H88N14O14PCo.  Молекулата, която е свързана с кобаламина се нарича донор. Тя може да се свърже с няколко различни вида молекули и по тази причина съществуват различни видове на витамин B12.

Ето някои от вариациите, които нямат приложение:

Aquacobalamin – Витамин B12+H2О(вода)

Nitritocobalamin - B12 + nitrogen dioxide (NO2)

Nitrosocobalamin - B12 + nitric oxide (NO)

Sulfitocobalamin - B12 + sulfur trioxide (SO3)

Glutathionylcobalamin - B12 + glutathione (Прекурсор на коензима, който вероятно играе важна роля в противовъзпалителните и антиоксидантните процеси)

Има 3 основни вида, които могат да бъдат открити в различни храни:

  • Метилкобаламин (MetCbl)
  • Аденозилкобаламин (AdeCbl)
  • Хидроксокобаламин (OHCbl)

В месните продукти най-често се срещат аденозилкобаламин и хидроксокобаламин.

В млечните се среща обикновено метилкобаламин. От другите видове кобаламин могат да се намерят само следи. 

В човешкото тяло B12 действа като коензим, който подпомага редица важни функции с помощта на ензимите. Като активен коензим действат единствено метилкобаламин и аденозилкобаламин.

Хидроксокобаламин не е коензимна форма на витамин B12, но може лесно да се превърне в тялото в една от необходимите форми. Той може да циркулира из тялото за по-продължителен период от време. Ето защо има най-дълготраен ефект в сравнение с другите форми.

Докато аденозилкобаламина се натрупва в черния дроб, то метилкобаламина се среща в кръвта и гръбначния мозък. В отделните клетки се срещат и двете форми, които лесно се превръщат от една в друга. Метилкобаламинът действа в клетъчната плазма, а аденозилкобаламина – в митохондриите на клетките.

За съжаление и двете активни форми са чувствителни към светлина и са доста нестабилни извън тялото. Ето защо производството на висококачествени биоактивни форми на витамин B12 е сложен и скъп процес. 

По тази причина в продължение на много години се произвежда синтетичната форма на витамин B12 – цианокобаламин. С лесно и евтино производство и стабилен като продукт цианокобаламинът не е биоактивен, а в храните се среща само като следа. Използван е успешно в много терапии, но е подложен на критика поради редица причини.

Изследване от 1952 г. A method for the differentiation of hydroxocobalamin from cyanocobalamin employing the ascorbic acid reaction [2] разглежда 2 от формите на витамин B12 – цианокобаламин и хидроксокобаламин. Оказва се, че когато в разтворите присъства витамин С хидроксокобаламинът е напълно унищожен, а цианокобаламинът е сравнително стабилен.

Според Healthy Eating [3] витамин B12 има дълъг път през храносмилателната система и абсорцията му е свързана също и със стомаха. Витамин С също попада там и влияе негативно на усвояването на вит. B12. Приети заедно в състава на мултивитамин, тези 2 водоразтворими витамина неутрализират действията си. Ако приемате самостоятелно таблетки с витамин С трябва да знаете, че той възпрепятства абсорбцията на витамин B12 от храната. Ето защо най-удачно е да изчакате поне 2 часа след хранене, за да приемете витамин C.

Според изследване от 1974 г. Destruction of Vitamin B12 by Ascorbic Acid [4] високи дози витамин С от 500 мг се приемат често за профилактика на простудни заболявания. Изследвания ин витро доказват, че те водят до разпад на молекулата на витамин B12. Ето защо продължителен прием на високи дози витамин С също може да е сред причините за дефицит на витамин B12.

През 1978 г. е проведено изследване Low serum vitamin B12 levels in patients receiving ascorbic acid in megadoses: Studies concerning the effect of ascorbate on radioisotope vitamin B12 assay [5] според което приема на 2000 мг аскорбинова киселина водят до дефицит на витамин B12. Учените предполагат, че приети заедно двата витамина неутрализират действието си. Обикновено витамин С се добавя в „натурални“ сокове и различни храни, където играе ролята и на антиоксидант. Освен това наличието му се използва като маркетингов трик за предпочитане на съответния продукт.

Според изследване от 1980 г. The interaction between vitamin B12 and vitamin C1 [6] свръхдозите от витамин С едва ли ще унищожат всичкия витамин B12 в серума и складовете в тялото като черния дроб, но могат да доведат до дефицит, ако имате проблеми в метаболизма на витамин B12.

Изследване от 2005 г. Effect of various halide salts on the incompatibility of cyanocobalamin and ascorbic acid in aqueous solution. [7] разглежда комбинацията от витамин B12 под формата Цианокобаламин, която е синтетична и допълнително натоварва организма с цианидни групи и витамин С. Оказва се, че стабилността на водоразтворимия витамин B12 е съвсем различна, когато е смесен с витамин С като има значение pH. За да се избегнат разрушенията на витамините трябва да се добавят соли на калий, магнезий и калций в точно определени пропорции.

Изследване от 2014 г. Effect of Ascorbic Acid on the Degradation of Cyanocobalamin and Hydroxocobalamin in Aqueous Solution: A Kinetic Study [8] доказва, че не само Хидроксокобаламин, но и Цианокобаламин влизат във взаимодействие с аскорбиновата киселина. Металният кобалтов йон се отцепва и постепенно характерния червен цвят на витамина избледнява. Скоростите на разрушаване зависят от pH.

При всички случаи, когато няма проблеми с генни мутации като MTHFR или проблеми с храносмилателната система разнообразното хранене е оптималния източник на ценни витамини и микроелементи. Ако решите си самоназначите прием на витамини колкото и безобидно да ви изглежда това е добре да се консултирате с лекар. Въпреки че не се продават с рецепта свръхдозите също може да имат негативни последствия върху здравето. От друга страна назалната форма на витамин B12 във формите Метилкобаламин и Хидроксокобаламин се усвоява до 1 час от богато кръвоснабдената лигавица на носа. Не съдържа ГМО и е напълно подходяща за вегани.

Използвани източници:

1. Trends in Dietary Supplement Use Among US Adults From 1999-2012.

2. A method for the differentiation of hydroxocobalamin from cyanocobalamin employing the ascorbic acid reaction 

3. Healthy Eating. Vitamins C & B12

4. Destruction of Vitamin B12 by Ascorbic Acid

5. Low serum vitamin B12 levels in patients receiving ascorbic acid in megadoses: Studies concerning the effect of ascorbate on radioisotope vitamin B12 assay

6. The interaction between vitamin B12 and vitamin C1

7. Effect of various halide salts on the incompatibility of cyanocobalamin and ascorbic acid in aqueous solution. 

8. Effect of Ascorbic Acid on the Degradation of Cyanocobalamin and Hydroxocobalamin in Aqueous Solution: A Kinetic Study