Пробиотици - как да изберем правилният пробиотик ?

Използваме термина пробиотици, за да обозначим продукти, които съдържат активни или неактивни пробиотични щамове бактерии. Обикновено пробиотиците се приемат, за да повлияят на нарушена чревна флора по такъв начин, че тя да може да се регенерира и в резултат на това цялостното здраве да бъде подобрено. Тъй като колкото по-здрави са червата и колкото по-балансирана е чревната флора, то толкова по-силна е имунната система и човек е по-здрав.

Тъй като състоянието на чревната флора често бива засягано от различни остри или хронични заболявания, както и при затлъстяване, то до пробиотиците би могло да се прибягва ежедневно в подкрепа на победата над различните здравословни проблеми и оплаквания.

Често обаче не се знае на какво трябва да се обърне внимание, за да е правилен приемът на пробиотицие, кога е правилното време за прием и кой пробиотик е подходящ за съответната цел.

Най-често (и чисто от практична гледна точка) пробиотиците достигат до нас в капсули като се състоят предимно от пробиотични бактериални щамове. Разбира се биха могли да се купят и пробиотици под формата на сашета или като готови течни форми. Предпочита се обаче да бъдат приемани в капсула и то в не каква да е капсула, а стомашно устойчива капсула. Причината е, че част от пробиотични бактерии не са стомашно устойчиви, тоест в някаква степен или напълно стомашните киселини биха ги разградили. Негативно влияние върху пробиотичните бактерии оказват и различните храносмилателни ензими. Затова високите класове пробиотични продукти използват специфични капсули, разтварящи се именно в червата и доставящи пробиотичните щамове там , където им е мястото. Често в премиум класа на пробиотичните продукти се добавя и пребиотична компонента като например инулин. С пребиотик се означават тези вещества, които подхранват чревните пробиотични бактерии. Следователно пребиотикът всъщност е храната за пробиотичните щамове и играе ролята на „провизии“ за чревните бактерии.

Ако пробиотикът съдържа и пребиотични съставки (пребиотик), то тогава вече не се говори за пробиотик, а за симбиотик. За да не се създава объркване, повечето производители се придържат към термина пробиотик.

Пробиотични храни

За някои ферментиралите храни също се знае, че са богати на пробиотични щамове като например кисело зеле или млечнокисели ферментирали сокове. За тях обаче никога не е възможно да се каже без специфично изследване кои пробиотични бактерии всъщност съдържат и до колко тези храни са богати на пробиотични щамове. Киселото зеле е богато освен на млечнокисели бактерии и на витамин C.

Киселото мляко често се счита за ценен пробиотичен продукт. Дали обаче то има положително въздействие върху здравето, зависи до голяма степен от това до колко е преработено, какви пробиотични щамове съдържа, дали е козе, краве, овче, дали е био. Последните години се зароди и дискусията доколко млечните продукти са полезни за здравето, защото освен съдържанието си на калций и пробиотични щамове, то често може да е натоварено и с вещества, не толкова полезни за здравето ни (антибиотици, хормони и други). От изключителна важност разбира се е каква закваска и с какви пробиотични щамове е използвана, защото не всички съдържат този набор от бактерии, които се считат за оптимални.

Разбира се, има не малко ферментиралите храни, които човек може да включи в менюто си като например кефир, квас, мисо (което се приготвя от ферментирали соеви зърна), но при желание да се предприемат по-бързи действия срещу дисбиозата (нарушение на чревната флора) и да се подкрепи организмът и имунитетът в борбата за по-добро здраве, то тогава висококачествените пробиотици във високи дози под формата на капсули са едно добро решение.

Какво е добре да се съблюдава при покупка на пробиотични продукти?

Не само броят на бактериалните щамове, които съдържат пробиотичните продукти са важни, а и това какви са щамовете в тях. Различните щамове, носят различни специфични ползи за здравето.

Например всички знаем за родния и известен в цял свят Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus, известна накратко като Lactobacillus bulgaricus, но колко от нас са обръщали внимание в кои пробиотични продукти се среща. За неговите плюсове за здравето може да се напише много. Изучаван е от десетилетия и то не само в България. Едно от първите изследвания в тази област е проведено от професор Пенчо Далев и доктор Ив.Г.Богданов, които през още 1975 пишат в свое изследване за антитуморни гликопептиди от клетъчна стена на Lactobacillus bulgaricus (1).

В статията озаглавена „Антимутагенна активност на ферментиралото мляко от Streptococcus thermophilus и Lactobacillus bulgaricus“ (2) също се разисква за потенциала на ферментирали чрез тези бактерии млечни продукти да потискат мутагенните процеси.

За бактерии от групата на Lactobacillus bulgaricus се смята също, че са антагонисти и на Хеликобактер пилори. А в случаи на дисбиоза в следствие от приема на антибиотици Lactobacillus bulgaricus подпомага нормализирнаето на чревната микрофлора. Това е и най-популярното качество за повечето пробиотични продукти.

Друга важна пробиотична бактерия е Streptococcus thermophilus. Това е другата важна бактерия, която участва активно в процесите на ферментация на българското кисело мляко. Тя е в симбиотична връзка с Lactobacillus bulgaricus ,едновременното наличие в който и да е продукт на двете бактерии е важно за тяхното оцеляване и ефикасност! И тя като Lactobacillus bulgaricus е важна за имунитета чрез стимулиране на производството на цитокини в клонални макрофаги и Т-клетки.

Групата на бифодобактериите също е желана в пробиотичните продукти (Bifidobacterium sp.).Те също са подходящи за борба с дисбактериозата в червата, настъпила в следствие на различни фактори (от прием на атибиотици до хронични заболявания).

Благоприятстват туширането на симтомите на дисбактериозата като болезнен и подут корем, нередовно изхождане. Тези бактерии произвеждат и киселини, които повишават киселинността и правят дебелото черво неприветливо за различни патогенни бактерии. Тъй като подпомагат здравето на червата, в които се продуцират част от имунните клетки, използването на препатари с бифидобактерии също подкрепя имунитета, устойчивостта на организма към вирусни, простудни и алергични заболявания.

Използването на Lactobacillus acidophilus в хранителните пробиотични добавки също допринася за здравословните плюсове на продукта.Тя е от същото семейство като Lactobacillus bulgaricus, вид пръчковидна пробиотична бактерия. Също като него участва в преработката на млякото, произвеждайки ензима лактаза. Тя произвежда и други вещества, потискащи развитието на голям брой болестотворни микроорганизми. Например продуцираната от нея млечна киселина и оцетна киселина разрушават не малко бактерии. Произвежда и ацидолин, който показва антибиотични свойства. Проучвания показват, че ефективен срещу грам-положителни и отрицателни организми, включително ентеропатогени и спори. Ацидолинът не уврежда и не е ефективен срещу други млечнокисели бактерии.

Изследвания на продукти с Lactobacillus acidophilus, използвани влагалищно показват, че лактобацилите обикновено могат да бъдат важни за потискане растежа на Candida Albicans.

Изследователи предполагат, че Lactobacillus acidophilus също допринася за намаляване на холестерола. Проведен експеримент, проучващ хиперхолестеролемията при свине демонстрира, че дехидроксилирането на жлъчните киселини от млечнокиселите бактерии ефективно намалява обща концентрация на холестерол в серума като заедно с това е налице и засилена фекална екскреция на холестерол, която в допълнение подпомага намаляването на серумната обща концентрация на холестерол.

Изброените дотук пробиотични бактерии са популярни и желани в редица пробиотици, но за какво друго освен за състава на пробиотичните добавки е важно да се следи когато се избира пробиотичен продукт?

Активни бактерии в една доза

Когато купувате пробиотици, уверете се, че продуктът съдържа достатъчно на брой живи бактерии. Често се препоръчва да се присягаме към такива пробиотици, чиято доза съдържа минимум 8 милиарда живи пробиотични бактерии. Така пробиотичната подкрепа за организма би била по-осезаема, би било улеснено колонизирането на червата. Разбира се, колкото повече пробиотични бактерии в доза, толкова по-добре.

Съхранение на пробиотиците

Съхраняването на пробиотичните продукти далеко от топлина е предпоставка за запазване на максимално количество живи пробиотични бактерии в пробиотичния продукт. Често върху опаковките на пробиотични продукти може да бъде видян надпис, че броят на пробиотичните бактерии е максимален в момента на производството. Факт е, че отдалечавайки се от датата на производство броят на тези бактерии в продукта намалява. Ето защо вероятно е добра идея, освен на хладно (в хладилни), да се избират и пробиотици, за които производителя дава по-кратък срок на годност от датата на производство (например година). Така човек може да разчита, че ще получи максимално свеж продукт, а не такъв стоял дълго време по рафтовете на магазините. Въпреки че някои пробиотични щамове не са чувствителни към топлина, все пак препоръчваме да държите пробиотиците в хладилник или фризер.

Прием на пробиотици

Препоръчва се да се приемат на гладно. Така пробиотичните бактерии преминават през стомаха особено бързо и следователно не влизат в продължителен контакт със стомашната киселина и храносмилателните ензими толкова интензивно. Приети по този начин се счита, че половин час по-късно повечето бактерии са пристигнали в червата.

Разбира се, ако капсулата/таблетката е стомашно-устойчива времето на прием не е толкова важно.
Киселинността в стомаха също варира през деня. Тя е по-малка сутрин преди закуска, по време на хранене и вечер преди лягане. Киселинността в стомаха става особено висока след хранене.

Важно е да се спомене, че ако пробиотикът се приема по време на хранене, то ястията трябва да бъдат бедни на мазнини и протеини, тъй като такива гозби предизвикват отделянето на много стомашна киселина и големи количества храносмилателни ензими, които атакуват пробиотичните бактерии и намаляват техните количества.

Проучване от 2011 година потвърждава тези твърдения. То изследва различни моменти на прием. Установява се, че повечето пробиотични щамове достигат до червата непокътнати, когато се приемат непосредствено преди хранене (до 30 минути преди това) или директно по време на хранене. От друга страна, най-малко пробиотични бактерии достигат до червата, когато са взети половин час след хранене.

Продължителността на приема на пробиотици

Не може да се каже много за продължителността на приема, тъй като той се основава на съответните оплаквания и личното благосъстояние. Обикновено пробиотиците се приемат в продължение на 4 до 12 седмици.

Ако пробиотиците се приемат заедно или след антибиотична терапия,то има смисъл от минимум 3 седмичен прием.
В случай на синдром на раздразнените черва се препоръчва приемът на пробиотици да бъде за период от 8 седмици – или това поне се посочва според оценката на 21 рандомизирани контролирани проучвания от 2016 година.

Приложения на пробиотиците

1. За изграждане на чревната флора по време или след антибиотична терапия.

Пробиотиците се използват за изграждане на чревната флора, когато тя е извън здравословния си баланс, например след антибиотична терапия. Антибиотиците унищожават не само вредните бактерии, но и пробиотичните, които са полезни за хората. Така те причиняват трайно увреждане на чревната флора.

Диарията и гаденето са бързо забележимите и чести странични ефекти при прием на антибиотици. Не рядко обаче увреждането на чревната флора става забележимо само с течение на времето – например няколко седмици след антибиотична терапия. Индикация за това биха могли да бъдат вторични заболявания като, гъбични инфекции, хронична умора, кожни проблеми, сърбеж, повишена податливост към инфекции, хронични храносмилателни проблеми и други.

В идеалния случай пробиотиците се приемат не само по време на антибиотичната терапия, а и след приключване - около 4 седмици след това. Интервалът от време между приема на антибиотици и пробиотици трябва да бъде възможно най-дълъг – по възможност с отстояние от няколко часа.

2. За изграждане на чревната флора при дисбиоза.

Нормалната и здравословна чревна флора се характеризира не само с голям общ брой чревни бактерии, но и с разнообразие на пробиотичните бактериални щамове.

Много фактори могат да доведат до нарушена чревна флора: грешна диета, хроничен стрес, липса на сън, инфекции, липса на жизненоважни вещества, някои лекарства, дори липса на физически упражнения. Понякога последиците от дисбиозата биха могли далеч да надхвърлят храносмилателните проблеми. Смята се дори, че дисбиозата би могла да бъде предпоставка за голям брой хронични заболявания.

Пробиотиците помагат за балансиране на чревната флора. Съдържащите се в тях полезни бактериални щамове изместват вредните бактерии и гъбички и по този начин осигуряват балансиран състав на чревната флора.

3. Хронични заболявания

Предполага се, както вече беше споменато, че дисбиозата е една от причините за много хронични заболявания. Независимо от оплакванията и приемът на конвенционалните медикаменти, борещи се със заболяването и симптомите, рехабилитацията на червата с висококачествени пробиотични продукти, заедно с правилната диета, упражнения, жизненоважни вещества и достатъчно сън, е част от почти всяка концепция на природолечението.

4. Профилактика

Тези, които не страдат от заболявания, но искат да заложат на превенцията, също могат да приемат пробиотици.

5. Затлъстяване

Смята се, че пробиотични бактерии подпомагат загубата на тегло. Ето защо, ако мислите да намалите излишните си килограми, може да включите пробиотик в програмата си за отслабване.

Кога по-добре да не се приемат пробиотици ?

Разбира се, в случай на каквито и да е заболявания, винаги трябва първо да се консултирате с личния си лекар и го попитате дали е против поради някаква причина да приемате пробиотици. Ако имунната система е силно увредена, приемат се имуносупресори след трансплантация на органи или друга причина, по-добре е да не се приемат пробиотични бактериални щамове.

Кратко обобщение за ползите от пробиотиците:

• Възстановяване или поддържане на разнообразна чревна флора ;
• Изместване на потенциално патогенни микроби;
• Подобряване на бариерната функция на чревните стени;
• Укрепване на имунната система, подкрепа в борбата за намаляване на алергиите и автоимунните заболявания;
• Съкращаване на продължителността на различни остри диарийни заболявания;
• Нормализиране на активността на червата, облекчаване на симптомите на раздразнените черва.

Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар.

Използвана литература:

ANTITUMOUR GLYCOPEPTIDES FROM LACTOBACILLUS BULGARICUS CELL WALL , I. G. BOGDANOV and P. G. DALEV, Industrial Research Luboratory for Biologically Active Substances of Lactobacillus bulgaricus, POB 272, Sofia, Bulgaria ,A. 1. GUREVICH, M. N. KOLOSOV, V. P. MAL’KOVA, L. A. PLEMYANNIKOVA and I. B. SOROKINA, M.M. Shemyakin Institute of B&organic Chemistry, USSR Academy of Sciences, I1 7312 Moscow, USSR, Received 8 July 1975.

ANJI R. BODANA1 and D. R, Antimutagenic Activity of Milk Fermented by Streptococcus thermophilus and Lactobacillus bulgaricus, RA02 Alabama A&M University, Normal 35762.

Tompkins T.A., The impact of meals on a probiotic during transit through a model of the human upper gastrointestinal tract, Beneficial Microbes, Dec 2011, 2(4):295-30.

Wilkins T. et al., Probiotics for Gastrointestinal Conditions: A Summary of the Evidence, American Family Physician, Aug 2017, 96(3):170-178.

Zhang Y. et al., Effects of probiotic type, dose and treatment duration on irritable bowel syndrome diagnosed by Rome III criteria: a meta-analysis, BMC Gastroenterology, 2016; 16:62.

Hempel S. et al., Probiotics for the prevention and treatment of antibiotic-associated diarrhea: a systematic review and meta-analysis, JAMA, May 2012, 307(18):1959-69.

Ritchie M.L. et al., A Meta-Analysis of Probiotic Efficacy for Gastrointestinal Diseases, PLOS One, 2012, 7(4):e34938.

Swanson L., What is The Difference Between Taking Probiotics in Tablets, Capsules, Powder Sachets and Juices and Which Form is the best and most beneficial?, Probiotics 101, 12 August 201.

Rodgers B. et al., Prescribing an antibiotic? Pair it with probiotics, The Journal of Family Practice, Mar 2013, 62(3):148150.

Martin M.L. et al., Stimulation of Cytokine Production in Clonal Macrophageand T-Cell Models by Streptococcus thermophilus: Comparison with Bifidobacterium sp. and Lactobacillus bulgaricus, Department of Food Science and Human Nutrition, 2Department of Microbiology, and 3National Center for Food Safety and Toxicology,Michigan State University, East Lansing 48824-1224, USA,MS 97-173: Received 30 July 1997/Accepted 24 November 1997,Journal of Food Protection, Vol. 61, No.7, 1998, Pages 859-864.

I. Y. HAMDAN and E. M. MIKOLAJCIK, ACIDOLIN - AN ANTIBIOTIC PRODUCED BY LACTOBACILLUS ACIDOPHILUS, Department of Food Science and Nutrition Ohio Agricultural Research and Development Center Columbus, Ohio, 43210, U.S.A.

E. B. COLLINS and PAMELA HARDT, Inhibition of Candida albicans by Lactobacillus acidophilus Department of Food Science and Technology University of California Davis 95616.

Park Y.H. et al., Effects of Lactobacillus acidophilus 43121 and a Mixture of Lactobacillus casei and Bifidobacterium longum on the Serum Cholesterol Level and Fecal Sterol Excretion in Hypercholesterolemia-Induced Pigs, J Bioscience, Biotechnologie, Biochemistry, 2008.