• Начало »
  • Новини »
  • Психоневроимунология - взаимовръзките между психика, нервна и имунна система

Психоневроимунология - взаимовръзките между психика, нервна и имунна система

21 февруари 2020
Психоневроимунология - взаимовръзките между психика, нервна и имунна система

Наскоро в блога на aloha.bg предоставихме информация, че витамин B12 влияе не само на червените кръвни клетки (еритроцити), но и на неутрофилите, които са най-многобройните бели кръвни клетки (левкоцити) и изпълняват различни роли в имунната система. Липсата на витамин B12 може да причини най-разнообразни неврологични симптоми в зависимост кой от нервите е увреден. Например блуждаещият нерв, който излиза от мозъка, преминава през множество вътрешни органи - сърце, бели дробове, панкреас, бъбреци, стомах, черва, пикочен мехур и пр. Липсата на витамин B12 може да доведе до депресия, паник атаки, мисли за самоубийство и намалено отделяне на “хормоните на щастието”. От друга страна добавянето на витамина може да не е свързано със светкавично подобрение на общото състояние. Особено опасност представляват неверните твърдения, че витамин B12 е канцероген, че той подхранва туморите, че води до напълняване и може да причини различни странични ефекти. Вярно е, че симптомите на дефицит на витамин B12 се разгръщат в продължение на месеци и години и съответно възстановяването на уврежданията също би следвало да отнеме месеци. Освен това количества, които надвишават препоръчителната дневна доза с милиони пъти, се използват в спешната медицинска помощ за спасяване на човешки живот при отравяне с цианид или като противоотрова за различни токсини

Кожата е най-обширния орган на човешкото тяло, а силните емоции водят до различни мимики и жестове. Многократното повтаряне на едни и същи движения от мимическите мускули на лицето предизвиква образуването на трайни бръчки. Разбира се има и фактори на външната среда, които водят до различните темпове на стареене на всеки един от нас - начин на хранене, излагане на ултравиолетови лъчи, липса на витамини, цвят на кожата, замърсяване от околната среда, тютюнопушене, хормонален баланс и пр. Съответно козметиката с натурален колаген ще има строго индивидуални резултати спрямо всеки отделен човек. 

Функционалните храни на Вертера са произведени на основата на кафяви морски водорасли. Те са богати на органичен йод и съдържат множество витамини и минерали. Освен това са източник на неповторими в сухоземния свят биоактивни вещества като флоротанини, алгинати за пречистване на организма от тежки метали, фукоидани, бета глюкани, антибактериални пептиди и др.  Научни изследвания доказват ползите им за човешкото тяло. Но функционалните храни не са лекарства, не са хранителни добавки, не са панацея за десетки заболявания. Те са разработени предимно с цел превенция и профилактика, която да се постигне с приема на 1-2 супени лъжици на ден. Когато храната се приема с лечебна цел, дозите са по-големи. И все пак - с приема на подобни храни ще чуете твърдения, че отделни хора са постигнали впечатляващи резултати, а други още от самото начало са убедени, че са били подведени от шумна реклама и само са дали парите си на вятъра. 

Къде е истината? Защо някои хора постигат невероятни резултати от функционални храни, витамини, хранителни добавки и козметични продукти, а други съжаляват, че са били подлъгани от реклама, изхарчили са напразно парите си и нямат никакви подобрения на здравето? 

Сега ще се опитаме накратко да потърсим отговорите на някои от тези въпроси чрез клинични изследвания от последните десетилетия. 

Психоневроимунология (на английски език - Psychoneuroimmunology, означава се и с PNI) е наука, за която няма много информация в България. Според wikipedia психоневроимунологията изследва взаимодействията между психологическите процеси, нервната и имунната система в човешкото тяло. 

Психоневроимунологията е интердисциплинарен подход, който включва 

  • психология
  • неврология
  • имунология
  • физиология
  • генетика
  • фармакология
  • молекулярна биология
  • психиатрия
  • поведенческа медицина
  • инфекциозни заболявания
  • ендокринология
  • ревматология

Развиват се и други интердисциплинарни науки като психоендоневроимунология (PENI) или психоневроендокриноимунология (PNEI). 

Насоките на развитие на психоневроимунологията са свързани с нарушения на невроимунната система (автоимунни заболявания, прояви на свръхчувствителност, имунна недостатъчност), физични, химични и физиологични характеристики на невроимунната система in vitro, in situ и in vivo. 

Кои са органите на имунната система и защо са толкова важни?

Публикацията от 2016г. What are the organs of the immune system? ни дава още информация. Тялото ни е защитено от стражи, които денонощно и без никаква почивка са в състояние да откриват и обезвреждат бактерии, гъбички, вируси и различни патогени. Тази защита е изградена както от отделни клетки, протеини, органи, но и система от лимфни съдове. 

Кожата като най-външна обвивка на тялото е важна част от имунната система. Именно тук се осъществява контакта между бактериите на външната среда. Всяко нараняване на кожата води до активиране на имунната система и спешно изграждане на нови тъкани с помощта на колаген, които да осигурят отново цялостна и непрекъсната външна преграда.

Лигавиците (на гърлото, на носа, на влагалището, на ануса и пр.) също са богато наситени с клетки от имунната система. В дебелото черво се съдържат огромен брой бактерии, които разграждат храната, но свръхрастежът на отделни щамове бактерии в тънките черва може да доведе до малабсорбция на витамини и хранителни вещества. Организмът ни е в състояние да създава собствени антибактериални секрети, чиято цел е да деактивират често срещани щамове бактерии от околната среда. Такива антибактериални ензими има в слюнката, в секретите на дихателните пътища, в секретите, които овлажняват очите, влагалищните секрети при жените и пр. 

Много от патогените, които достигат до белите дробове се залепват за слузестите секрети в бронхите и се изхвърлят от там с помощта на кашлица. 

Бактерии, гъбички и вируси от храни и напитки пък се неутрализират от силно киселинните стомашни сокове. Приемът на лекарства против стомашни киселини пък отваря врата за бактериална инфекция с Helicobacter pylori и промяна на микрофлората на червата. 

Костният мозък се дели на червен (активен) и жълт (неактивен). При новородените бебета големи количества от мозъка е червен, но когато порастваме и остаряваме той постепенно се преобразува в неактивен. Възрастните хора имат червен костен мозък в гръдната кост, някои ребра и в костите на таза. Именно на активния костен мозък дължим образуването на стволовите клетки на различни кръвни клетки -  еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити. Костният мозък е пряко отговорен за образуването на бели кръвни клетки, които играят важна роля в имунната система. 

Тимусът е един от централните органи на имунната система. Той се намира зад гръдната кост, между белите дробове, в близост до сърцето. Той расте по време на детството, а най-големите му размери са по време на пубертета. След това започва бавно да се преобразува в мастна и съединителна тъкан. Дейността на тимуса е пряко свързана с костния мозък. От него първоначално се образуват различни кръвни стволови клетки. Една част от незрелите бели кръвни клетки достигат чрез кръвообращението до тимуса, където съзряват в Т-лимфоцити. Тези клетки са специализирани в защита на организма от вирусни и гъбични инфекции. Играят важна роля при възникването на алергични реакции със забавено действие, за елиминирането на видоизменени и злокачествени клетки, както и при реакциите на тялото спрямо трансплантирани органи. Тимусът е жлеза, които произвежда различни хормони. Те от своя страна си взаимодействат с хипофизата, надбъбречни и полови жлези.

Лимфната система в тялото е пряко свързана с кръвоносната система и имунитета на организма. Една част от течността от циркулиращата кръв дифузно се разпространява и извън капилярите и така пренася хранителни вещества към всички клетки. Именно тази течност преминава през междуклетъчните пространства, събира отпадните продукти, бактерии, увредени и мъртви клетки и после се събира в лимфните съдове.  След като премине през множество лимфни възли, течността се филтрира по естествен път и може отново да се влее в кръвообращението. В човешкото тяло има около 800 лимфни възли, а около 300 от тях са разположени в областта на главата и шията. 

След като има толкова много лимфни възли в главата, съществуват ли лимфни съдове в самия мозък? 

Доскоро отговорът на този въпрос беше неясен. Ясно е, че повечето органи се пречистват от отпадъци и мъртви клетки с помощта на лимфната система. След като лимфата се филтрира чрез лимфните възли може отново да се върне в кръвообращението. Как обаче мозъкът може да изчисти отпадъците и да се пребори с инфекциите? 

Публикацията от 2017 г . Brain cleaning system uses lymphatic vessels / National Institutes of Health доказва, че в мозъка на хора и примати има лимфни съдове. Те съдържат специфични видове клетки и протеини, които се срещат единствено и само в лимфните съдове и така ги отличават от кръвоносните съдове. Резултатите от тези изследвания променят напълно начина, по който мислим за взаимодействието между мозъка и имунната система. 

Много от останалите лимфни възли в тялото са групирани и в областите на подмишниците, корема, слабините и краката. 

След като незрелите кръвни клетки от костния мозък започнат циркулацията си в кръвообращението, някои от тях съзряват до лимфоцити именно в лимфните възли. 

Лимфният фоликул съдържа голям брой лимфоцити, а количеството им се променя динамично. Много от тези фоликули са в състояние да нарастнат значително при срещане с непознати патогени, които трябва да се обезвредят. 

Вторичната лимфоидна тъкан е средата, където зловредните бактерии най-често са подложени на атаката на лимфоцитите. Примери за това са сливиците, далака, кожата и др. Според някои хипотези, често смятания за ненужен апендикс е свързан с наличието на множество лимфоцити и играе важна роля за имунитета. 

Третичните лимфоидни органи са видоизменени структури, които наподобяват на лимфните възли, но се образуват в тъканите, които са близки до огнища на хронични възпалителни процеси, трансплантирани органи, които се отхвърлят от получатели, някои видове рак и автоимунни заболявания. Тези третични структури не са създадени по време на ембрионалното развитие на човека, а в последствие. Те пак могат да пренасят лимфна течност и да транспортират лимфоцити, но поемат своите функции, когато е налице възпаление. 

Лимфната система е пряко свързана с раковите клетки. Те се улавят именно там, но ако не могат да бъдат унищожени, поразяват лимфните възли и така се образуват вторичните тумори. 

Лимфомът е най-често срещания рак на кръвта. Всяка година в България 1000-1400 души се разболяват от лимфом. Началото на тумора е именно в лимфните възли. Лимфомите са тясно свързани и с лимфоидните левкемии.

Ако лимфните възли са подути, болезнени или твърди, това може да е признак на активна защитна реакция при инфекция, а в редки случаи на злокачествени промени в собствените клетки на тялото. 

Далакът също може да се разглежда като орган на имунната система. Той може да се приеме и като част от лимфната система. Далакът може да се разглежда като склад за отделни видове клетки на имунната система, които се освобождават в кръвта при нужда. Освен това този орган служи като филтър за червените клетки. Всички, които са с неправилна форма, големина или са слепнали се унищожават в тънките кръвоносни капиляри на далака. Освен това далака съхранява и много от тромбоцитите, които са отговорни за съсирването на кръвта. През този орган винаги тече много кръв, но той е мек и незащитен в коремната кухина. При тежки наранявания и катастрофи има голяма опасност да бъде разкъсан. В такива случаи отстраняването му чрез хирургична операция може да е жизненоважно, защото съществува опасност от масиран кръвоизлив. В подобни случаи други органи си преразпределят функциите на далака. 

Сливиците също са част от имунната система и са изградени от лимфоидна тъкан. Поради специалното си разположение в гърлото и до небцето, съдържащите се в тях лимфоцити са сред първите, които влизат в контакт с патогените в устната кухина.  

Червата също са свързани с лимфните съдове. Повече от половината от всички клетки, които произвеждат антитела, се намират в стените на червата. 

Може да се каже, че всеки орган, всяка тъкан от тялото се обхожда щателно от клетки на имунната система и след като се открие злосторник, който е по-многоброен и силен от тях, те започват да сигнализират, за да привлекат подкрепление и злосторникът да бъде ликвидиран. Тези процеси в тялото се извършват постоянно, дори и когато си почиваме и спим. 

Ето кратък очерк за възникването на психоневроимунологията.

Възникването на психоневроимунологията дължим на Клод Бернар  (Claude Bernard(1813 - 1878 г.), който е определен като един от най-великите от всички хора на науката. Една от основните му цели е била да установи използването на научния метод в медицината. Клод Бернар отхвърля много стари заблуди, не приема нищо за даденост и използва заслепени експерименти, за да сведе опасността от предумишлено тълкуване на резултатите до 0. Много от изследванията му са свързани с изучаване на функциите на панкреаса и гликогенната функция на черния дроб. През 1851 г. докато изследва ефектите, причинени от температурата в различни части на тялото, той установява, че някои от нервите на периферната нервна система могат да доведат до разширяване или свиване на кръвоносните съдове. Съответно това може да повлияе на притока на кръв към различни тъкани и органи, както и на стойностите на кръвното налягане. Именно Клод Бернар създава пръв идеята за хомеостаза - свойството на една отворена система, каквато е всеки жив организъм, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние с помощта на многобройни корекции на динамично равновесие, които са управлявани от взаимосвързани механизми на регулиране. 

През 1865 г. Клод Бернар, определян още и като баща на съвременна физиология, твърди, че има защитни функции в организмите, които съдържат материали в резерв и това води до поддържане без никакво прекъсване на оптималната влажност, топлина и други условия, които са нужни за жизненоважните дейности. Болестта и смъртта са само дислокации или смущения на тези механизми. 

През XX в. Уолтър Кенън, професор по физиология в Университета в Харвард вече отбелязва, че всяка промяна в емоционалното състояние на живите организми като тревожност, стрес или ярост може да доведе до пълно спиране на движенията на стомаха. През 1911 г. проучванията му са публикувани в книга, където обширно се разглеждат връзките между емоциите и възприятията върху вегетативната нервна система. Благодарение на реакциите на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система преценяваме дали да останем напълно неподвижни на едно място, да се борим или да бягаме. 

През 1919 г. е  публикувано първото изследване, което може да се нарече психоимунологично. В него се предполага, че отрицателните емоции могат да повлияят на имунната система на пациенти с туберкулоза.

През 20-те години в Съветския съюз ученици на Павлов също провеждат редица изследвания върху животни с цел уточняване на взаимодействията между мозъка и имунната система. 

По-късно след още опити с животни се проучват възможностите на организмите да се адаптират, да се самолекуват и възстановяват при различни неблагоприятни условия на околната среда, психологичен стрес и негативни емоции. След няколко години проучвания се установява уголемяване на надбъбречните жлези, атрофия на тимуса, далака и развитие на язви на стомаха. Отчитат се 3 етапа на адаптация. При първия етап има първоначална краткотрайна реакция, която е като аларма. След нея следва продължителен период на съпротива. Последният етап завършва с пълно изтощение, което води до смърт. Тези трудове водят до по-задълбочени проучвания над глюкокортикоидите, познати още като “хормони на стреса”.

В средата на XX в. се извършват проучвания на пациенти, които са лекувани в психиатрични клиники. Установява се, че те имат понижен имунитет с по-малък брой лимфоцити, по-лош отговор на антитела при поставяне на различни ваксини.

През 50-те и 60-те години резултати от изследвания показват, че психологическия стрес може да увеличи поддаването на организма към бактериални инфекции, да изостри автоимунни заболявания като лупус и ревматоиден артрит. 

През 1964 г. Джордж Соломон от Университета в Лос Анжелис въвежда термина психоимунология. 

През 1974 г. имунологът Нийл Джерн публикува доста противоречивата Мрежова теория за имунната система. В нея са разгледани очевидните функционални сходства между имунната система и мозъка. Както мозъка, така и имунната система участват в разпознаването на “аз” и “не аз”. Според твърденията на имунолога именно имунната система представлява идентичността на организма на молекулярно ниво. И мозъка, както и имунната система имат вродени реакции, както и характеристики, придобити чрез взаимодействие с околната среда като “учене” и “памет”. Мозъкът и имунната система могат да бъдат описани като “сетивни органи”. Докато 5-те класически сетива ни позволяват да видим, чуем, докоснем, вкусим и помиришем, имунната система може да се разгледа като “шесто чувство”, което дава възможност на живия организъм да разпознае бактерии, вируси, гъбички и дори видоизменени ракови клетки и други образувания, които са толкова малки, че няма как да се видят, пипнат, вкусят или помиришат. 

През 1975 г. Робърт Адер и Никълъс Коен от Университета в Рочестър въвеждат термина психоневроимунология. Те провеждат един от първите научни експерименти, които доказват, че нервната система може да повлияе на имунитета. 

През 70-те години учени от Швейцария съобщават, че има многопосочни взаимодействия между имунната, нервната и ендокринната система. Вече е ясно, че не само мозъка може да повлияе на имунитета, но и самия отговор на имунната система може да повлияе на мозъка, нервната и ендокринната система. 

През 1981 г. Дейвид Фелтън от Медицинския университет в Индиана (САЩ) открива мрежа от нерви, които водят до кръвоносни съдове и до тимуса и далака, които са част от имунната система. Освен това са открити нерви, които имат окончания близо до струпвания на лимфоцити, макрофаги и мастоцити, които помагат за контролиране на имунната система. Това е едно от откритията, които предоставят важни указания за протичане на взаимодействията между нервната и имунната система. Така през 1981 г. редакциите по термина психоневроимунология продължават и вече се знае, че мозъкът и имунната система всъщност не трябва да се разглеждат отделно, защото те са части от състава на една обща, обединена система за защита. 

През 1985 г. изследвания в областта на неврофармалогия доказват, че в клетъчните стени на мозъчните клетки и в клетки от имунната система съществуват специфични рецептори. Това води до откритието, че невропептидите и невротрансмитерите влияят директно на имунната система и показва тясната им връзка с емоциите. Прозрението, че имунната и ендокринната система се модулират не само от мозъка, но и от самата централна нервна система повлиява на разбирането на емоциите и на установяването на причините за различни заболявания. 

През 1986 г. по време на първата официална конференция, разглеждаща проблемите на психоневроимунологията са зададени редица важни въпроси:

  • Има ли взаимодействия между мозъка и имунната система?
  • Ако съществуват тези взаимодействия как се осъществяват?
  • Дали тези взаимодействия са двупосочни, т.е мозъка да влияе на имунната система и имунната система от своя страна да влияе на мозъка?
  • Дали откритията в тази област са тривиални или ще са от важност за разбирането на здравето и възникването на заболяванията? 

Един от основните проблеми е, че поведението на имунната система чрез взаимодействието на антитела и антигени се наблюдава най-често в отделни проби от клонирани клетки, които са поставени в епруветка и са извън живия организъм. Ето защо десетилетия наред имунната система се разглежда като една независима система в човешкото тяло и не се отчита, че тя е свързана с множество други клетки, тъкани и органи, както и протичащите между тях процеси в живия организъм. По отношение на първия въпрос трябва да отбележим, че различните системи в организмите са усъвършенствали способностите си да си взаимодействат по съгласуван начин с цел поддържане на динамично вътрешно равновесие като едновременно с това трябва да се адаптират към промените на външната среда. Ето защо конвенционалната имунология, чиито изследвания се извършват извън тялото, води до осакатени представи и не е свързана с принципите за холистично лечение. 

Публикацията от 2009 г. Psychoneuroimmunology: A bio‐psycho‐social approach to health and disease представлява кратък очерк на десетки клинични изследвания, свързани с психоневроимунологията. 

Ето какви изводи можем да направим вследствие някои от проучванията.

Клинични изследвания от 1985 г. върху животни показват, че увреждането на лявото или дясното полукълбо на мозъка може да доведе до напълно различни модели на потискане или активиране от страна на имунната система. 

Наличието на двустранни взаимодействия между мозъка и имунната система помага за разбиране на процеси, които се случват при обучение, психологически стрес, различни емоции и ангажиране на сетивата. 

Въпреки че приемаме ученето и запаметяването за основни функции на мозъка, чрез който целия организъм се адаптира към околната среда, всъщност и имунната система се самообучава по време на целия ни живот. На този принцип действат и ваксините, които имат за цел да вкарат инактивирани патогени и след това се разчита имунната система да помни как се унищожават дори и десетилетия. 

Според изследване от 2007 г. много от пациентите с рак развиват странични ефекти като гадене, повръщане, умора и отслабване на имунната система заради обстановката в болницата, в която се лекуват, неприятни вкусове и миризми, свързани с лечението им. 

Изследванията доказват, че големи количества стрес за кратко време повишават имунитета и подготвят организма да се справи по-ефективно с потенциални инфекции. Но когато стресът продължи прекалено дълго имунната система отслабва, защото постоянното производство на антитела може да доведе до алергични реакции, автоимунни заболявания и възпалителни процеси. Различната активност на имунната система зависи от продължителността на стреса, неговия тип и се контролира от глюкокортикоиди, отделяни от надбъбречните жлези. 

Емоциите, които изпитваме могат да повлияят пряко на здравето. Изследване от 2002 г. доказва, че отрицателните емоции при депресия са свързани с повишена смъртност и обратно - положителните емоции и усещането за благополучие могат да удължат живота. Въпреки че има достатъчно ясни доказателства, че депресията понижава имунитета, не е ясно как именно това може да ускори настъпването на леталния край. 

В блога на aloha.bg сме писали, че кожата е най-обширния орган на човешкото тяло и служи като огледало за здравето и хронологичното стареене на организма. На кожата може да се появят различни по цвят петна при наличие на анемия, както и при хормонален дисбаланс по време на бременност. Кожата като външна обвивка съдържа в себе си и клетки на имунната система, които трябва да пропускат избирателно полезните вещества да навлизат в тялото и да унищожават вредни бактерии, гъбички и вируси. 

Изследване от 2001 г. доказва, че след интензивни отрицателни реакции на кожата мигновено може да се появят възпалителни реакции вследствие отделянето на хистамин, които да бъдат потиснати след възвръщане на положителните емоции. Трябва да отбележим също, че отрицателните емоции са свързани и с други промени в поведението. Кожните заболявания може да са свързани и с нарушеното качество на съня, за който е известно, че влияе на имунната система. 

Докато голяма част от тези психоневроимунологични явления все още могат да се възприемат като автономни, т.е недоброволни и са получени като реакции от различни видове външни източници на стрес или трудни за контролиране емоции, идеята, че имунната система може да бъде повлияна от предумишлени процеси на съзнанието и подсъзнанието е още по-противоречива за много от лекарите, които разглеждат организма “на парче” и като съвкупност от отделни, разделени органи и системи. Въпреки това има все повече доказателства, че с промяна на светогледа и сетивните възприятие чрез различни техники, може да се въздейства върху сърдечно-съдовата, ендокринната, имунната система. 

Изследвания върху животни са доказали, че увреждането на сетивните нерви потиска възпалителните реакции в кожата, а при хората прилагането на локални обезболяващи облекчава процесите на възстановяване. Вече е доказано, че внушенията с хипноза могат да намалят значително усещането за болка и да намалят възпалението в поразените участъци. Други проучвания пък показват ролята на психиката за потискане или активиране на реакциите по кожата при възпаление, мигновени алергични реакции, лечение на екземи, псориазис и други кожни заболявания. По-късно направени изследвания показват, че имунната система се поддава на психологически въздействия както по време на сенсибилизация (учене) на имунния отговор, така и на по-късното предизвикателство (задържане). Тъй като клетките на имунната система в кожата се делят и умират, учените предполагат, че имунитета може да се влияе на нервната система, а емоциите могат да я регулират. Много малко проучвания изследват този начин на лечение, но според публикация от 1996 г. някои от пациентите с псориазис се повлияват положително след консултация с психолог. 

Двупосочните взаимодействия между мозък-имунна система и имунна система-мозък също са подложени на различни изследвания. Това може да бъде доказано с инжектиране на цитокини на здрави хора, които показват, че в организма има инфекция. Обикновено заразените хора са склонни към депресивни мисли, губят интерес към околната среда, намаляват количеството на храна и имат усещане за обща неразположеност и болка. Когато на здрави хора се инжектират цитокини, които са отделени по време на бактериална или вирусна инфекция, могат да се наблюдават промени в поведението. Така учените стигат до извода, че поведението по време на болест се дължи на имунната система, а не е в резултат на физиологична слабост от страна на организма. Именно имунната система ни насърчава да се държим по определен начин, за да пазим сили за по-важни процеси, които се случват в тялото. Например повишаването на телесната температура е важно за унищожаването на патогените бактерии и вируси. В такъв случай бихме могли да спестим от енергията, която обикновено отива за сложните храносмилателни процеси. Намалената активност и слабостта по време на болест са важни за по-бързото оздравяване на организма и по тази причина не би трябвало да се насилваме да караме болестите “на крак”, а да се вслушаме в мъдрите съвети, които тялото ни дава. 

Brain, Behavior, and ImmunityBrain, Behavior, and Immunity е официално списание на Дружеството от изследователи по психоневроимунология (Psychoneuroimmunology Research Society - PNIRS), което излиза от 1987 г. е с висок импакт фактор и публикува експериментални и клинични проучвания, свързани с взаимовръзката между поведение, неврология, ендокринология и имунна система при хората и животните. В това международно списание се публикуват оригинални изследвания в областите неврология, имунология, интегративна физиология, поведенческа биология, психиатрия и психология. 

Публикуваните изследвания разглеждат теми, свързани с:

  • Физиологични механизми, които предават сигнали между имунната и нервната система и регулират техните функции
  • Стрес и имунитет, включително и ролята на “хормоните на стреса” и невротрансмитерите върху имунната система
  • Действия на цитокини и растежни фактори, както и въздействието им върху невроните, които регулират поведението, ученето, паметта и образуването на нерви
  • Роля на хормони, растежни фактори и цитокини в имунната или централната / периферната нервна система
  • Взаимодействия между имунната система и мозъка, които участват в развитието на неврологични, психиатрични и психични заболявания
  • Роля на имунологичните процеси при невродегенеративни нарушения
  • Влияние на психотропните лекарства върху имунната система
  • Невровизуални изследвания, които показват как имунната система влияе върху структурата и функцията на мозъка
  • Клинични и експериментални изследвания, които проучват как стимулирането или потискането на имунната система влияе на мозъка и поведението
  • Механизми на имунната система, които участват в увреждането на мозъка от травми и неговото възстановяване
  • Разстройства на имунната система, инфекции и поведение
  • Роля на имунната система в развитието и поддържането на възпаление и хронична болка
  • Ролята на имунната система за регулиране на кръвно-мозъчната бариера в мозъка
  • Сън, упражнения, имунитет и здраве 
  • Прием на психотропни вещества, алкохол, наркотици и влиянието им над имунната система
  • Здравословно стареене на имунната система и на мозъка
  • Роля на възпалението и стреса по време на ембрионалното развитие
  • Рак и неговото лечение, стволови клетки и техните ефекти върху поведението, мозъка и имунитета
  • Двупосочна връзка между микробиом, имунна и нервна система
  • Регулиране на нараняването на нервите и възстановяване на имунната система
  • Психосоциални, поведенчески и невроендокринни въздействия върху имунитета и върху развитието и прогресирането на имунологично медиирани заболявания.
  • Хранене, възпаление, затлъстяване и поведение

А ето и още изследвания, свързани с психоневроимунологията. 

Изследването Mechanisms and Therapeutic Relevance of Neuro-immune Communication разглежда множеството начини на взаимодействие и комуникация между имунната и нервната система. Взаимодействията между отделните неврони и различните видове клетки и органи на имунната система са разнообразни. Те могат да доведат до развитието на автоимунни, невродегенеративни заболявания, възпалителни процеси и механични травми. 

За съжаление голяма част от изследванията, свързани с психоневроимунология в U.S. National Library of Medicine съдържат достъп само до резюметата, а за достъп до пълния текст на изследването трябва да се плати определена такса. 

Изследването от ноември 2019 г. Aging In The Perspective Of Integrative Medicine, Psychoneuroendocrineimmunology And Hormesis - A Narrative Reviewразглежда как психоендокриноимунологията би могла да ни помогне да надхитрим смъртта чрез хормезис. Въз основата на патофизиологията на клетъчното стареене и хроничните дегенеративни заболявания са изследвани различни възможни превантивни / терапевтични мерки. Оказва се, че лекото хронично възпаление на клетките и хроничния стрес са общи взаимосвързани фактори, които причиняват остаряване на клетки, тъкани, органи и системи. 

Основните дегенеративни процеси в клетките, които са свързани със стареене са:

  • променени митохондрии в ДНК
  • прекомерен оксидативен стрес 
  • гликация (вижте кои храни съдържат най-много крайни продукти на гликация)
  • промяна в процесите на автофагия и разграждане на ненужни протеини
  • промени в генома

Извън конвенционалната медицина и на основата на психоневроендокриноимунологията се описват различни мерки за подобряване на психобиологическата устойчивост. Освен това се обсъжда ефективността на ограничаване на калориите от храната, упражнения, гладуване, нутрицевтика и функционални храни, регулиране на съня, специфично дишане, медитация и психотерапия. 

*За съжаление пълният текст на изследването не е наличен безплатно.

Не е тайна, че между развитието на онкологичните заболявания и имунната система съществува връзка.

Според публикацията от януари 2020 г. Учени откриха по случайност клетка, убиваща повечето ракови образувания

 

Има ли връзка между емоциите, рака и имунната система? 

Йоните на калция (Ca 2+) играят важна роля за предаване на различни сигнали. При определени условия тяхната концентрация може да нарасне многократно. Калциевата сигнализация може да причини контракции на мускулите, трансмисия на неврони, подвижност на клетките чрез реснички, оплождане, регулиране на активността на ензими,пропускливост на йонни канали,  растеж на клетки и пролиферацията им, секреция на слюнка и пр. Калцият е важен за процесите при учене и запаметяване. В невроните калцият играе важна роля за синхронизирането на електрическата активност и метаболизма на митохондриите. 

Изследването от 2017 г.Patterns of Calcium Signaling: A Link Between Chronic Emotions and Cancer изследва как йоните на калция може да играят връзка между различни често изпитвани емоции и онкологичните заболявания. 

Вътреклетъчната и междуклетъчната сигнализация с калциеви йони присъства във всички видове клетки и тъкани на тялото. Например в човешкия мозък освен с учене и запаметяване движението на калция е свързано и с емоциите. Последните разработки в областта на биофизиката, транслационната биология и психоневроендокриноимунологията (psychoneuroendocrinoimmunology - PNEI) подкрепят хипотезите за връзките между емоционалното напрежение, произхода и развитието на различни видове туморни клетки. Оказва се, че хроничният емоционален стрес може да причини смущения в ритмите на PNEI, прекомерно активиране от страна на ендокринната система, необичайно активиране на калциевата сигнализация в соматични тъкани и да доведе до увреждане на различни части от тялото. 

Прекомерното увеличаване на калциевата сигнализация вътре в клетките може да доведе до нарушаване на баланса в различни процеси и така да доведе до мутации на гени. Освен това когато остаряваме туморните клетки могат да избягат унищожението от страна на имунната система. 

Вероятно вече можете отчасти да си отговорите защо при някои хора подобренията след използване на витамини, хранителни добавки, функционални храни и козметика надхвърлят и най-смелите очаквания. И обратно, въпреки многото усилия и посещението на различни лекари не се забелязва подобрение. 

Така или иначе и днес в света продължават да се извършват клинични изследвания в областта на интердисциплинарни науки като психоневроимунология. 

Очаквайте скоро в блога на онлайн магазин aloha.bg информация за психоневроендокриноимунология и взаимовръзката между емоциите, нервната, ендокринната и имунната система. 

Екипът на aloha.bg няма нужната компетенция да разчита резултати от лабораторни изследвания онлайн, да поставя диагнози по интернет и да предписва лечение. 

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още