Количката е празна


обратно

Как цветът на кожата влияе на остаряването

6 юли 2018

Защо някои хора имат светла кожа, а други тъмна, почти черна? Как учените обясняват богатата палитра от млечно-бели, жълти, червеникави, бронзови и шоколадови нюанси?

Цветът на кожата  [1] е един от видимите физически особености, които се използват за разделяне на хората в отделни раси. Антрополозите са на мнение, че вариациите в цвета на човешката кожа са в резултат на адаптация към местоживеенето спрямо географската зона и нивата на ултравиолетовите лъчи. От една страна те помагат на тялото да произведе нужния витамин D, за да абсорбира достатъчно калций, който е един от основните компоненти на здравите кости. От друга страна UV лъчите могат да проникнат и през външния слой на кожата, епидермиса и да разрушат колагеновите фибри. Те намаляват и усвояването на фолиева киселина (витамин B9), приет чрез храните. Пигментацията на кожата се развива като защитна реакция в опит да се усвои достатъчно витамин D и фолиева киселина.

В хода на еволюцията предците ни станали по-големи и по-активни. Преместили се в гореща, открита среда в търсене на храна и вода. Едно от предизвикателствата било как точно да се охлаждат. Потните жлези по кожата се доразвили. От друга страна хората загубили голяма част от окосмяването си. Така при по-малко косми потта може да се изпари по-лесно и да осигури нужното охлаждане. Но възникнал проблема, че гладката кожа е изложена на агресивните слънчеви лъчи, особено в земите около Екватора. Така се появили и шоколадовите нюанси.

С преместването на големи групи от хора далеч от жарките лъчи на Слънцето при Екватора вече нямало нужда от такава защита и кожата избледнява. Това позволява получаването на витамин D от слънчевата светлина. Учените доказват, че цветът на човешката кожа е тясно свързан с годишните нива на UV лъчение, базирано върху географското положение и други фактори на околната среда. Еволюцията благоприятства промените, които подобряват успеха на репродукцията. Ракът на кожата взема своите жертви след като са създали потомството си и поради тази причина тъмните кожи също не са напълно защитени. От друга страна много от жителите на Аляска и северните части на Канада имат по-тъмна кожа, отколкото би трябвало при положение , че има дълги периоди на пълна тъмнина. Причината за това е, че през лятото получават високи нива на ултравиолетови лъчи, които се отразяват от снеговете. Въпреки че по-тъмната им кожа забавя образуването на витамин D (напълно логично е при минусови температури да не излагат големи части от тялото си на слънчевите лъчи), те получават витамина чрез храната с помощта на риба, тюлени, водорасли и пр. Днес благодарение на мобилността на населението различните цветове създават истинска мозайка от най-разнообразни нюанси, които преливат един в друг. Учените предполагат, че след хилядолетия прекалено светлите или тъмните нюанси ще бъдат претопени от средните тонове.

През 1975 г. дерматологът Томас Фицпатрик разделя кожата на 6 отделни вида според чувствителността ѝ към слънчевото изгаряне и способността да придобива тен.  [2] 

Тази класификация се използва често при използване на солариум, лазерна епилация, както и за оценяване на риска от развитие на рак на кожата. Използва се и в дерматологията, за да се оцени ефекта на лечение при псориазис, екзема и жълтеница при новородени. Типовете кожа IV-VI са изложени на риск от хиперпигментация или хипопигментация при процедури на лазерна епилация и химичен пилинг. Избелващите средства могат да причинят сухота, дразнене и поява на петна.

Цветът на кожата се определя от количеството меланин, което е генетично предопределено.

Тип I – кожа с цвят на слонова кост, изгаря много лесно, не образува тен. Голям риск от фотостареене и увреждане на кожата под въздействието на UV лъчи. Често срещани са русите или червени коси, а очите са сини или зелени.

Тип II – бяла кожа, лесно изгаря, придобива лек тен.

Тип III – бяла кожа, умерено изгаря, умерено придобива тен. Това е типа на повечето европейци.

Тип IV – матова кожа, тъмна коса и очи, почти не изгарят на слънце, винаги придобива тен, познат още като Средиземноморски тип.

Тип V - индивиди с кафява кожа, която рядко изгаря на слънце, лесно пигментира, плътен слънчев загар.

Тип VI -  тъмна кожа (африканци), която никога не изгаря.

Откриването на ултравиолетовите лъчи се случва през 1801 г. когато германският физик Йохан Вилхелм Ритер забелязва, че виолетовите лъчи на границата на видимия спектър предизвикват потъмняване на хартия, накисната в сребърен хлорид. Първоначално лъчите са наречени оксидиращи, тъй като стимулират химични реакции. От друга страна също невидимте за човешкото око инфрачервени лъчи са били наричани първоначално топлинни. До края на XIX век ултравиолетовите лъчи са наричани топлинни, а едва след това се приема названието Ултравиолетови или UV лъчи. Именно те водят до около 90% от процесите на остаряване, особено що се отнася до хората с бяла кожа. Това може би е една от най-известните снимки за илюстриране на последствията, показваща шофьор на камион, който е бил изложен на слънце в лявата част на лицето повече от 20 години показва драматичното въздействие на UV – лъчите върху кожата.

Цветът на кожата [3] се дължи главно на меланина, който ще намерим в почти черната кожа до снежнобялата, под която прозират кръвоносните съдове. Освен процесите на еволюция според слънчевата радиация съществуват и други хипотези за различния цвят на кожата като различни гени и прародители на отделните раси, влияние на начина на хранене, селекция от женските на най-привлекателния според тях партньор и пр. Освен в кожата при хората меланинът е една от причините за естествената пигментация на  косата, ириса на окото, костния мозък, зона ретикуларис на надбъбречната жлеза, ивицата вазкуларис във вътрешното ухо и др.

Струва ни се, че кожата и косата образуват широка гама от цветове, но погледнато от медицинска гледна точка меланоцитите са 2 основни типа. Първият определя черните и тъмнокафявите нюанси, а вторият нюансите от червеникаво до жълто. [4] Съотношението им в клетките определя цвета на косата, която се променя с възрастта. Освен посивяването и побеляването при възрастните, което се дължи на фоликулите в косъма, които спират да произвеждат меланоцити, при новородените косата също сменя цвета си.

Свръхпродукция на меланин се случва често при промяна на хормоните. Сигурно се сещате за бременните жени, чиито кореми и гърди се пигментират в кафяво и след раждането отново изсветляват. Излагането на слънце освен приятен равномерен тен може да доведе до образуване на петна. Хиперпигментацията се състои в плоски и по-тъмни участъци на кожата, които имат различни форми и размери. На другия полюс е недостига на меланин, която води до албинизъм и заболяването витилиго, при което липсата на пигмент е само в определени участъци от кожата, окосмяването и ириса. Предполага се, че имунната система атакува меланоцитите, които не могат да функционират правилно или умират. Цветът на очите на албиносите също е различен, защото липсват оцветяващите пигменти. Способността на организма да произвежда меланин е генетично заложена, но според някои учени определени храни могат да подпомогнат синтеза му. Сред тях са храните, богати на витамините С, Е и А. Меланинът се образува с помощта на 2 аминокиселини. Едната е тирозин, можем да си го набавим от продукти от животински произход като месо, риба, черен дроб, а също и от авокадо и боб. Другата аминокиселина е триптофан, който се съдържа в неполирания ориз и фурми. Във фъстъците и бананите се съдържат и двете аминокиселини.

Кератинът е влакнест структурен протеин,който участва в изграждането на косата и ноктите, осигурява здравина на езика и твърдото небце. Отделни влакна кератин се събират в групи и образуват здрави влакна от неминерализирана тъкан. Острите клюнове на хищните птици също са изградени от кератин, както и рога и копита при някои бозайници.

В най-горния слой на кожата „изплуват“ клетки, които са преминали процес на кератинизация. С втвърдения си рогов слой те предпазват повърхността на кожата от сериозни увреждания. Също влияят на цвета и структурата на кожата.

Има 4 пигмента в кожата, които оказват влияние на цвета ѝ. Хемоглобинът е един от тях. Когато си взаимодейства с кислород резултатът е яркочервен цвят. Той си проличава по розовите бузи, а също и при устните, които имат много тънка кожа. При хора, които страдат от анемия кожата е бледа поради липса на желязо и нисък хемоглобин. Най-слабооцветяващите пигменти в кожата са каротините. Те водят до жълтеникав цвят. Възможно е тенът да се промени и след прекалена консумация на моркови и хранителни добавки. Много от хората с черна или кафява кожа имат излишък от каротен и тенът им е различен от червенокожите.

Колагенът е един от основните протеини в човешкото тяло. Той участва в изграждането на дермиса – слоя от кожата под епидермиса. Обикновено е с жълтеникав цвят. Именно от колагена зависи образуването на нова тъкан при разкъсване на кожата и тъканите. Освен това колагенът има уникалните свойства да си взаимодейства с водата и да пречи на изпаряването ѝ. Колкото по-дебела е кожата, толкова повече меланин съдържа и това пречи на остаряването под въздействие на вредните слънчеви лъчи. Жителите на САЩ от европеидната раса имат 10 пъти по-висок риск от развитие на рак на кожата в сравнение с афро-американците, въпреки че живеят при едни и същи условия. От друга страна непрекъснатото използване на слънцезащитни средства с висок фактор пречи на усвояването на витамин D.­­­ 

Жените имат 3-4% по-малко меланин в кожата  в сравнение с мъжете. Жителите на САЩ от европеидната раса имат около 10 пъти по-висок риск от развитие на рак на кожата в сравнение с афро-американците, въпреки че живеят при едни и същи условия. От друга страна прекаляването с продукти с висок слънцезащитен фактор може да доведе до по-малко.

Стареенето е сложен процес, който отразява биологичните и генетичните, както и фактори от околната среда. [5] Наскоро писахме за една от теориите, според която в тялото постепенно се натрупват крайни продукти на гликация (AGEs). При диабет се получава гликиране на колагена и това влияе не само на външния вид на кожата, но и на функциите на вътрешните органи. От друга страна тези вредни крайни гликиращи продукти се изхвърлят от тялото с помощта на бъбреците, но начина на термична обработка на храните могат допълнително да ни натоварят с прекалено много от тях. Например при едно и също количество пилешки гърди калориите може да са еднакви, но има значение температурата на приготвяне и влажността. Сварените пилешки гърди съдържат в пъти по-малко AGEs в сравнение с пържените или печените на скара. По същата причина обикновената филия хляб е по-здравословна от силно препечената в тостер и пр.

Често оценяваме възрастта по кожата на лицето. Появата на бръчки, тяхната дълбочина, неравномерния тен, появата на петна, провисванията – всичко това издайнически говори за увеличаване на броя на годините. Тютюнопушенето, хормоналните промени, въздействието на климата, социалните и културните различия също влияят.

В желанието си да удължим периода на младостта се стига до производство на все по-качествени и дерматологични тествани продукти. От друга страна социалните мрежи влияят на самооценката и все повече посещават кабинетите на пластичните хирурзи като д-р Джулиан де Силва.

Същевременно продължителността на живот се увеличава, нараства броя и на работещите в пенсионна възраст. За застаряващото население е предизвикателство да следва модерните тенденции обърнати в култ към приятния външен вид.

От друга страна процесът на остаряване протича по различен начин при различните етнически групи. Подобно на другите органи, човешката кожа претърпява прогресивно увреждане поради оксидативния стрес и редица други фактори. Във вътрешността си кожата следва генетичните особености на отделния индивид. С течение на времето кожата при хората в напреднала възраст изтънява, появяват се множество фини бръчки, мазнините атрофират, загубата на костна плътност води до промяна в цялостната конфигурация на лицето и тялото, получават се провисвания и пр. Хората с по-тъмно оцветена кожа обикновено са защитени от пагубното влияние на слънцето и кожата им с 10-20 години по-бавно в сравнение със снежно-белите им връстници. Обяснението е, че по-тъмните кожи имат отделно разпръснати много по-големи меланоцити, които съдържат повече меланин.  

Изследване [6] разглежда ролята на UV лъчите при хора с бяла и тъмна (африканска) кожа. Оказва се, че 5 пъти повече от лъчите достигат до горната част на епидермиса при европеидната раса в сравнение с чернокожите. Меланинът действа като филтър с неутрална плътност, който равномерно намалява действието на всички дължини на светлината. Научни изследвания доказват, че при тъмнокафявите кожи меланинът осигурява слънцезащитен фактор SPF 13.4 .

Застаряването на кожата се свързва с прогресивната атрофия на дермата и промените, които водят до гънки и бръчки. Кожата на азиатците и черната кожа на африканците имат по-дебел и плътен дермис в сравнение с бялата кожа, а дебелината е пропорционална на степента на пигментация. Или колкото по-бяла кожа имате, толкова е по-тънка и застрашена от преждевременно остаряване при подлагане на слънчеви лъчи. Освен това учените предполагат, че по-тъмните видове кожа имат повече слоеве клетки и по-високи съдържание на липиди.

В The architecture of black and white facial skin [7] се разглеждат разликите между кожата на лицето на жените с бяла и черна кожа. Оказва се, че чернокожите имат по-големи меланоцити, а слънчевата светлина не води до изменения. Освен това дермата на черната кожа съдържа много повече колагенови влакна и гликопротеини. Клетките, които произвеждат колаген – фибробластите, са много по-многобройни в сравнение с броя клетки в бялата кожа. Освен повече на брой фибробласти, те са и с различно устройство. Дермата на черната кожа съдържа и повече потни жлези и кръвоносни съдове.

Различният цвят кожа води до разлики в появата на бръчки

Авторите на статията разглеждат ключови моменти при застаряването на кожата при различни етноси. Използват т.нар. кавказки тип, към който принадлежат повечето европейци за отправна точка. Освен в Европа към този тип принадлежат някои от жителите на Северна Африка и югозападна Азия, както и потомците на заселниците в Северна Америка. Групата включва хора с леко пигментирана кожа, която има малки меланоцити и образува намалени количества меланин. Това води до по-ранни признаци на остаряване вследствие на светлината в сравнение с другите етноси. Освен това кожата е с по-малка дебелина, намалена гъвкавост и по-голяма загуба на колаген. Наблюдава се и дезорганизация на влакната еластин.

При остаряването се забелязва появата на фини бръчки около очите, изпъстряне на кожата с пигментни петна, провисване на шията и двойна брадичка. В горната част на лицето се забелязват дълбоки бръчки на челото. В средната част на лицето се забелязват промените в горните и долните клепачи, които се дължат от една страна на загубата на костна плътност и на миграцията на мазнини. Кожата провисва под въздействието на гравитацията. Появяват се бръчки тип пачи крак. Назолабиалните гънки придават на лицето тъжен вид. Устните също намалят обема си и стават по-тънки.

При азиатците колкото и да ни изглеждат еднакви, положението е различно. Именно те съставляват близо половината от световното население. Има ограничен и непълен набор от научни изследвания. Жителите на източна Азия обикновено имат по-тесни устни и по-широки ноздри. Изследванията показват, че техните черепи са с по-финни кости. Това води до по-голямо увисване на меките тъкани от средната част на лицето. Учените стигат до извода, че жителите на Индия са много по-близо до кавказкия тип в сравнение с монголоидната група. Жителите на южна Азия пък са съвсем различни със своите по-тъмни и неравномерни тонове на кожата. Освен това имат много по-плътни устни и ясно изразени скули.

В изследване от 2013 г. [8] се преценява влиянието на възрастта и положените от азиатските жени грижи за кожата. Изследват се дами от 8 града в Китай, Индия, Южна Корея, Япония и Филипините, които са групирани по възраст (от 14 до 75-годишни). Установено е, че дамите от Япония като цяло имат по-голяма влажност на повърхността на кожата във всичките възрастови групи. Освен това японките са най-дълголетни със средна възраст от 86,8 г. Само за сравнение средната продължителности на българските жени е 78 години. Дамите от Китай имали най-високи средни нива на трансепидермална загуба на вода.  Кожата на индийските и филипинските жени пък била с най-малка загуба. Съдържанието на себум също намалява с възрастта поради намалените нива на хормона естроген. Това не важи за дамите от 25 до 40 години. По отношение на цвета на кожата учените установили, че жителите на Каликут в Индия имат най-тъмна кожа, докато японките от Сендай са най-светли. Целта на изследването е да се разбере по-добре структурата на кожата на отделните етноси и да се произведе козметика, която да е подходяща. Т.е. козметика, произведена за вътрешния пазар на Китай няма да е подходяща за жителите на Япония, Индия, още пък по-малко България.

Испанският тип кожа е свързан също и с жителите на Южна Америка. При тази група меланинът също е повече в сравнение с белите европейци. Жените в Централна и Южна Америка имат подобна структура на черепа на европейките, докато жителите на карибския басейн са по-близо до афро-американските жени. Тяхната кожа е по-мазна и по-розовееща, клепачите им повече натежават, а бузите им изпъкват поради натрупване на мазнини. Проблемни са назолабиалните гънки, както и провисналите клепачи.

Афро-американския тип кожа обхваща много етноси и представлява смес от африканци, кавказки, афро-карибски и индиански произход. Трудно е да се направи обобщение за подобна група, тъй като в резултат от смесването на гените се получават уникални комбинации както от цветове кожа, така и от структура на черепа. Съществуват ключови характеристики, които ги отличават от другите групи. Хората с африкански призход имат повече меланоцити, които са широко разпръснати и водят до образуването на повече меланин. Епидермисът им също е по-дебел, а в дермиса имат повече фибробласти, които произвеждат повече колаген, който се подрежда в компактни фибри с успоредна ориентация. Това дава предпоставки на кожата да изглежда младежки изпъната за по-дълъг период от време. Като се има предвид повишената меланизация на богато пигментираната кожа на афро-американците не е изненадващо, че UV лъчите не водят до образуване на бръчки. Различната структура на черепа води до по-видимо стареене в областта на очите и средата на лицето в сравнение с челото и веждите. Горните клепачи са склонни към натрупване на мазнини, което води до провисване. При белите европейци кожата е много по-тънка и се сбръчква, а при тъмните негроидни кожи поради по-голямата дебелина и тегло с възрастта е възможно да провисне вследствие на гравитацията. И докато устните при белите са значително по-тънки, при представителите на афро-американците имат обикновено значително по-плътни устни, които не губят драстично от обема си. При тях с напредване на възрастта много по-рядко се появяват пигментни петна.

Ето защо освен да се информираме какъв е типа на кожата ни – суха, мазна, нормална, чувствителна, склонна към алергии и пр. трябва да обърнем внимание и на цвета ѝ и да съобразим всичко това с козметиката, която използваме. Кремовете за лице, произведени в Китай вероятно няма да отговарят на нашия тип кожа, нито козметиката за афро-американци.

Козметиката с натурален колаген от полската фирма Inventia се бори с типичните проблеми на бялата европеидна кожа, която е сравнително тънка и склонна към ранно образуване на бръчки. А ето и още 11 грешки, които не бива да допускаме при грижата за кожата. 

Използвани източници: 

1. www.understandingrace.org  - Only Skin Deep

2. Skin Phototypes

3. How melanin, keratin, blood and collagen affect the skin

4. Уикипедиа. Меланин

5. Aging Differences in Ethnic Skin

6. Photoprotection by melanin--a comparison of black and Caucasian skin.

7. The architecture of black and white facial skin

8. Characterization of facial skin of various Asian populations through visual and non-invasive instrumental evaluations: influence of age and skincare habits.