Количката е празна


обратно

Какво показва RDW в пълната кръвна картина?

1 август 2018

Най-доброто лечение на което и да е заболяване е най-лесно, когато се хване в ранен етап. Ето защо профилактиката е от решаващо лечение.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща един задължителен профилактичен преглед годишно за здравноосигурените – независимо дали те са диспансиризирани или не. Целта е да бъдат открити в ранен етап от своето развитие някои социално значими заболявания – сърдечно-съдови, злокачествени (на маточната шийка, на млечната жлеза, на простатата, на дебелото черво), захарен диабет и други.

Здравноосигурените граждани трябва да знаят, че освен права имат и задължения. Един от най-важните принципи на задължителното здравно осигуряване е отговорността на осигурените за собственото им здраве. Като здравноосигурени по българското законодателство, всички български граждани подлежат на профилактичен преглед.

Прегледът се извършва от общопрактикуващия (личния) лекар и включва анамнеза и пълен обективен статус. Над 18-годишна възраст профилактичния преглед включва:

  • Изчисляване на индекс на телесна маса (това можете да направите и сами като разделите теглото си в килограми на височината в метри на квадрат или да използвате онлайн калкулатор)
  • Оценка на психичен статус
  • Изследване на зрителна острота
  • Измерване на артериално налягане
  • Електрокардиограма
  • Изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин и pH;
  • определяне на кръвна захар на гладно при наличие на рискови фактори: хипертония, дислипидемия, затлъстяване, фамилна анамнеза за захарен диабет – роднини по първа линия със захарен диабет (родители, братя и сестри), анамнеза за диабет по време на бременност или раждане на едър плод (над 4 кг), анамнеза за овариална поликистоза.

Според информация от Министерството на здравеопазването [1] профилактичният преглед включва и лабораторни изследвания на кръв и урина, попълване на анкетна карта, формиране на рискови групи и др.

Както изяснихме, освен право, провеждането на профилактичен преглед е и задължение и ако не бъде изпълнено се налагат финансови глоби в размер от 50 до 100 лв., а при повторно от 100 до 200 лв.

Пълна кръвна картина често изследва кръвта по 22 параметъра. RDW и MCV също спадат към тях и повишените им стойности може да се дължат на дефицит на витамин B12.

След като вече споменахме, че в безплатния профилактичен преглед е включено изследване на кръв нека да видим защо е важно да не пропускаме това изследване.

Изследването на Пълната Кръвна Картина (ПКК) включва минимум 8 показателя, но има лаборатории, които изследват и 22 показателя с талон по НЗОК. Изследването се извършва сутрин до 10 часа, задължително на гладно. Това условие не се спазва при спешни ситуации, но лекарят трябва да бъде предупреден при разчитането на резултатите. Освен с конкретните резултати се предоставят и референтни стойности, които са съобразени с пол и възраст на пациента.

Един от тези показатели в ПКК  с повече показатели е RDW (Red Cell Distribution Width).

 Според Cibalab [2]  референтните стойности са:

  • 0-4 дни – 15,8-18,2
  • 4 дни – 2 месеца – 14,2 – 17,6
  • 2 месеца – 18 години – 12,8 – 15,5
  • над 18 години : мъже - 11,5-14,5; жени - 11,2-14,7

Обикновено червените кръвни клетки (еритроцитите) са еднородни и имат приблизителен диаметър от 6-8 μm. Когато има много вариации в размера им се получават високите стойности на RDW.

При увеличение на ширината на разпределение на еритроцитите в зависимост от обема им се наблюдава наличие на еритроцити с различна големина, която е извън физиологично допустимите граници.  В такъв случай се обръща внимание и на MCV.

Повишен среден обем на еритроцитите (MCV) е изследване, което влиза в ПКК при безплатния профилактичен преглед. Чрез него се установява размера на средния обем червени кръвни клетки в кръвна проба. Референтните стойности на MCV са от 80 до 100 fL. При високи стойности над 100 fL еритроцитите са големи и слабо оцветени.  

Данните за RDW често се използват в комбинация с MCV за назначаване на допълнителни изследвания поради съмнения за заболявания. [3]

Някои видове онкологични заболявания също причиняват големи различия в размера и обемното разпределение на еритроцитите. Лекарите ги използват като маркер за по-нататъшни изследвания. Трябва да запомните, че повишените стойности на RDW сами по себе си не са определящ фактор за наличието на рак. В повечето случаи те са причинени от дефицит на витамини като B12, B9 (фолиева киселина), желязо и лечението се състои в промяна на начина на хранене или поставяне на инжекции или капки за нос, които директно преминават в кръвния поток, ако не могат да се усвояват през храносмилателния тракт.

А ето и някои от възможните комбинации:

Нормален RDW и нисък MCV. Анемията е причинена от хронично заболяване или наследствена таласемия в кръвосъсирването.

Нормален RDW и висок MCV. Ще ви бъдат назначени допълнителни изследвания за чернодробно заболяване. Възможно е кръвта ви да е засегната от алкохол, антивирусни препарати или химиотерапия. Ако имате нисък брой лимфоцити (вид бели кръвни клетки), може да страдате от апластична  анемия.

Повишен RDW и нормален MCV. Възможно е нивата на желязо, витамин B12 или фолиева киселина да са прекалено ниски. Другата вероятност е да страдате от хронично чернодробно заболяване.

Повишен RDW и нисък MCV. Отново съмнение за анемия.

Повишен RDW и повишен MCV. Възможен дефицит на витамин B12, фолиева киселина, анемия или хронично чернодробно заболяване.

Бременните жени често страдат от анемия и имат повишен RDW. Наблюдаващите бременността акушер-гинеколози редовно правят изследвания за нивото на желязо, но не и за витамин B12, който също е важен за развитието на бебето.

Изследване от 1998 г. [4] Red cell distribution width (RDW) changes in pregnancy разглежда стойностите на RDW при 121 здрави бременни жени в 16, 34-та седмица от бременността, по време на раждането, както 3 и 7 дни след това. Всичките жени са имали бременност без усложнения, хемоглобин от 11g/dL минимум и са приемали желязосъдържащи добавки от 16-та седмица на бременността до 7 дни след раждането. 110 са родили нормално, а 11 със секцио. Стойностите на RDW са се увеличили значително между 34 г.с. и началото на раждането. През периодите 16-34 г.с. и след 7 дни след раждането няма промени в RDW.  Неочакваното покачване през последните 4-6 седмици предполага повишена активност на костния мозък. Не са правени изследвания за стойностите на витамин B12.

Дефицитът на витамин B12 може да доведе до различни признаци, които често са бъркани със симптомите на много по-тежки състояния. Ако не получим направление за изследване от личния лекар изследванията са сравнително скъпи.

Стандартните изследвания, които се използват за отчитане на нивата на витамин B12/фолат включват ПКК, серумен витамин B12 и фолати, ниво на фолиевата киселина в еритроцитите, ниво на метилмалонова киселина, ниво на хомоцистеин. Понякога се налага да се направи тест на Шилинг с радиоактивен витамин B12, изследване за генетични мутации като MTHFR,  изследване на костния мозък и др.

За щастие показателите в ПКК като RDW и MCV, които се поемат от НЗОК за безплатен профилактичен преглед могат да насочат вниманието към риск от дефицит. Нужна е единствено известна доза компетентност на лекуващите лични лекари при разчитане на резултатите. 

Злокачествената анемия, която е в резултат на дефицит на витамин B12/фолат също може да бъде диагностицирана по повишения среден корпускулен обем (MCV) и ПКК. [5]

Ширината на разпределение на червените кръвни клетки RDW може да бъде измерено и във варианти:

Kоефициент на вариацията (RDW –CV)  отразява съотношението на 1 стандартно отклонение (SD). Референтните стойности са от 11,5 до 14,5%.

Стандартно отклонение (RDW – SD) е аритметичната ширина на кривата на разпределения, измерена при 20% персантил. Референтните стойности са от  39 до 47 fL.

Референтните стойности за MCV са от 80до 100 fL. За макроцитоза  се приемат стойностите на MCV> 100fL.

Обикновено за дефицитът на витамин B12 се гледат стойностите на MCV, защото е смятан за най-чувствителния серумен маркер, който не е повлиян от концентрацията на хемоглобина и позволява да се забележат леките биохимични промени в кръвта.

Изследването е проведено в отдела по патология към JSS Medical College and Hospital в Мисуру, Карнатака, Индия. За период от януари 2015 до декември 2015 са разгледани данните на 267 пациенти с дефицит на витамин B12. От тях са подбрани 100 пациента, които отговарят на изискванията за включване в изследването: имат ниски серумни нива на витамин В12 (<200 pg / mL), имат ПКК и изследване за серумни нива на желязо.

Не са включени пациенти с увеличен брой ретикулоцити (> 5%), дефицит на фолиева киселина, чернодробно заболяване (доказано с допълнителни изследвания), нарушения във функциите на щитовидната жлеза, хроничен алкохолизъм. Тези пациенти също имат макроцитоза.

Референтните стойности на Световната здравна организация за анемия са концентрации на хемоглобина под  12 g / dL при жени и 13g / dL при мъже. За лека анемия стойности от 10,0 и 11,9 g / dL при жени и между 10,0 и 12, 9 g / dL при мъже; Умерена и тежка анемия между 8-10.9 g / dl и <8 g / dL съответно при мъже и жени.

Изследването включва 61 мъже на средна възраст 42,6 години и 39 жени средна възраст на 46,5 години с дефицит  на витамин B12 под 200 pg / mL. Най-ниската възраст е била 18 години при мъжете и жените. Най-възрастните участници са мъже на 76 години и жени на 80. Нивата на витамин B12 варират от 30 до 199 pg / ml. От общо 100 случая с дефицит, макроцитоза с MCV над 100 fL се наблюдава при 64 от участниците, а при 36 е нормален.

Анизоцитозата, отчетена от стойностите на RDW-CV е открита в 72% от участниците.

Повишени стойности на RDW-SD са открити в 90% от случаите.

В 81% от участниците е установена анемия с намалени нива на хемоглобин. Лека анемия при 8, умерена при 24% и тежка при 49%.  В 19 от случаите на дефицит на витамин B12 стойностите на хемоглобин са били в нормата. В групата на тежката анемия не са имали случаи с нормални стойности на RDW-SD. Забелязва се и прогресивно увеличение на MCV, RDW-CV и RDW-SD с увеличаването на анемията. Средните стойности на RDW-CV са 17,2%, но при референтни стойности от 39 до 47 fL за RDW-SD средната стойност е 63.7fL. От 100 случая с дефицит на витамин B12 90 показват повишен RDW-SD, а само 72 – повишен RDW-CV. Това показва, че RDW-SD е много по-полезен при откриването на дефицит в сравнение с MCV. Нивата на хемоглобин също намаляват при дефицит на витамин B12, a стойностите на RDW-SD, RDW-CV и MCV се увеличават.

В заключение учените констатират, че високите стойности на RDW-SD трябва да бъдат взети под внимание дори при отсъствие на анемия и нормален MCV, тъй като това може да е показател за дефицит на витамин B12. Изследването освен евтино, лесно дава бърз резултат за наличност на злокачествена анемия, дефицит на витамин B12. Повече лаборатории отчитат RDW въз основа на RDW-CV и RDW-SD.

Макроцитоза е състоянието, при което еритроцитите имат по-голям размер от нормалното и това се проявява с MCV над 100 fl. В проучването [6] са включени 178 пациента с макроцитоза. Направени са им изследвания за витамин B12, фолиева киселина, хормони на щитовидната жлеза, изследвания на черния дроб, ПКК. Трите водещи причини :при  36% е отчетен алкохолизъм,  при 24% дефицит на витамин B12, в 12% са  използвани медикаменти. Други по-маловажни фактори са свързани с дефицит на фолиева киселина, чернодробно заболяване, хронична бъбречна недостатъчност и апластична анемия. В 41 случая причината за макроцитоза не е открита.

Вече писахме, че фалшиво високите стойности на витамин B12 често са маркер за животозастрашаващо заболяване на черния дроб, който е един от складовете в организма. При изпускането на големи дози, които циркулират в кръвта всъщност в рамките на месеци запасите се изчерпват. Вече споменахме, че MCV и RDW са маркер за чернодробни заболявания. Обширно изследване [7] установява, че всъщност практически няма значение дали цирозата на черния дроб е вследствие на алкохол или не. Средните стойностите на RDW са повишени и са средно 16,8%.

Сигурно сте чували за спортистите, които използват кръвен допинг, за да подобрят резултатите си. Те имат 2 възможности - да използват собствени еритроцити, които са били замразени и се вливат малко преди важно състезание или да използват еритроцитите на донор. С повишаването на броя и качеството на еритроцитите в кръвта в следствие на прилагането на техниките на кръвния допинг, се повишава нивото и на хемоглобина. Това е протеинът, който се свързва с кислорода, приеман от околната среда чрез дишането и го пренася в мускулните клетки. Кислородът е един от основните „участници” в процеса на аеробното дишане, при който се освобождава енергия за функционирането на човешкия организъм. С кръвния допинг, „нормалните доставки” на кислород значително се повишават, в резултат на което се увеличава функционалността на мускулатурата, без да се използват анаеробните енергийни системи. Витамин B12 се използва от спортистите, защото не е забранен и влияе на големината и количеството червени кръвни клетки. При дефицит често симптомите са умора, липса на сила, отпадналост, изтръпване на крайниците.

Ще припомним отново случая на 41 годишната жена, която не консумирала месо от 2,5 години и имала странни лезии на езика. 

Били направени изследвания на различни показатели. Сред тях се откроили следните резултати:

  • Броят на еритроцитите (червените кръвни телца) бил 1.63 при референтни стойности от 3.90–5.03 cells/µL за жени
  • Хемоглобинът бил 7.2 при референтни стойности от 12.0–15.5 g/dL за жени
  • Средният обем на еритроцитите (MCV) бил 144 при референтни стойности от 80–100 fL за жени
  • Хематокрит 23.4 при референтни стойности от 36–45% за жени
  • Ширината на еритроцитно разпределение RDW била 25 при референтни стойности от 13±1.5 % за жени
  • Серумен фолат бил 7.73 при референтни стойности от 3–16 ng/mL за жени
  • Серумен кобаламин (витамин B12) 71.8 при референтни стойности от 118–716 pmol/L

Още на първата седмица било отчетено видимо подобрение с витамин B12 под формата Хидроксокобаламин, а след 2 седмици състоянието ѝ се подобрило.

Необикновена умора чувстваше и Джесика Регнард, чието откровено признание взриви социалните мрежи през пролетта на 2018. Не по-малко шокиращи са били преживявания на 16-годишния младеж с халюцинации, пасивни мисли за самоубийство и депресия. В неговия случай не се касае за бушуващи хормони, а за дефицит на витамин B12, породен от Helicobacter Pylori в стомаха. 

Съществуват десетки причини за дефицит на витамин B12, дори да не спазвате стриктна веган диета. Сред тях може да са нарушени функции на щитовидната жлеза, проблеми със слюнчените жлези, дългосрочно използване на лекарства за намаляване на киселините в стомаха (известни като инхибитори на протонната помпа), пълна анестезия с райски газ, генетични мутации и дори затлъстяване. Сред по-непривичните положителни ефекти от този червен витамин са улесненото заспиване благодарение на витамин B12 под формата Метилкобаламин и използването му за обезболяване на хроничните болки в гърба. Нещо повече, именно витамин B12 е помогнал на 19 годишен диабетик да възвърне остротата на зрението си.

В заключение няма да споменаваме отново за глобите, ако не се явите на задължителния безплатен профилактичен преглед. Не само желателно, но и крайно необходимо е да следите за здравето си. А ако имате високи стойности на RDW и/или MCV не е задължително да имате онкологично заболяване, повишен риск от инфаркт и пр. Може да имате липса на витамин B12. Съществуват различни форми на витамин B12. Според симптомите ви може да бъде повлиян с помощта на капките за нос с Метилкобаламин или Хидроксокобаламин

 

Използвани източници: 

1. Министерството на здравеопазването. Право на профилактични прегледи

2. Cibalab. Референтни стойности RDW

3. RDW Blood Test: What It Means and What It Tells About Your Health

4. Red cell distribution width (RDW) changes in pregnancy.

5. Discriminant Functions in the Diagnosis of Vitamin B12 Deficiency Anemia, the Value of RDW-SD: An Analytical Study

6. Evaluation of Macrocytosis in Routine Hemograms

7. Translation research – The Journal of Laboratory and Clinical Medicine .Red blood cell status in alcoholic and non-alcoholic liver disease