Рефлекс на Бабински и неврологични увреждания (ВИДЕО) 

27 юни 2019
Рефлекс на Бабински и неврологични увреждания (ВИДЕО) 

Нервната система на човек се разделя на 2 подсистеми:

  • централна нервна система, която включва главен и гръбначен мозък
  • периферна нервна система, която включва ганглии, нерви, нервни сплитове и нервни окончания

Примери за нервни окончания са сетивни органи като зрителния, слуховия, вкусовия и обонятелния. Ако се вгледаме по-добре, на клетъчно ниво нервната система е изградена от специален вид клетки или така наречените неврони, които притежават специална структура. Това им позволява да изпращат сигнали от една клетка до друга изключително бързо. Аксон или нервно влакно е дълъг и тънък израстък на нервната клетка (неврона), която провежда електрически импулси от тялото на неврона. Аксоните на някои неврони се разклоняват и така импулсите достигат до повече клетки. 

Миелинът играе ролята на изолатор на нервите и ускорява предаването на нервни импулси. Дефицитът на витамин B12 може да доведе до различни неврологични прояви поради разрушаването на миелиновата обвивка на нервите. Миелин е вещество, което е от изключителна важност за правилната работа на централната и периферната нервна система. То е описано за първи път през 1854 г. от Рудолф Вирхов. Миелинът изолира аксоните на нервните клетки и така увеличава скоростта, с която информацията (кодирана като електрически сигнал) достига от една нервна клетка в друга или от нервна клетка към мускул (както е в периферната нервна система). Нервното влакно с миелин може да се оприличи с електрически проводник (аксон) и слой от изолация около него (миелин). За разлика от пластмасовото покритие на електрическия проводник, миелинът не образува цялостна дълга обвивка по цялата дължина на нервното влакно. Този изолатор по-скоро е разделен на отделни участъци, които са разделени помежду си със специални възли. Подобна прекъсната структура на миелиновата обвивка води до специфично подскачане. След като достигне края на аксона, електрическия сигнал провокира освобождаване на химични сигнали или невротрансмитери. Те се свързват с рецепторите в съседната клетка и се задействат различни рефлекси и действия. В немиелинизираните нервни влакна електрическите импулси пътуват като непрекъснати вълни, а в миелизираните нерви прескачат и така се придвижват по-бързо. В резултат на това прескачане информацията достига много по-бързо до отдалечените части на тялото. 

Ролята на миелина като изолатор на нервите е от съществено значение за нормалната двигателна функция (например движенията при ходене), сензорната функция (слух, зрение или усещане за болка) и когнитивните способности за придобиване и припомняне на знания. Нарушенията на миелина могат да доведат до:

  • възпалително демиелинизиращо разстройство
  • множествена склероза
  • възпалителна демиелинизираща периферна невропатия 

Процесът на създаване на миелина се нарича миелинизация и започва още по време на бременността. Новороденото бебе има много малко  миелин в централната или периферната нервна система. През ранното детство синтезът на миелин е ускорен, увеличава се и броя на аксоните. Това развитие на миелина съответства на развитието на когнитивните и моторните умения (разбиране на език, проговаряне, пълзене и ходене). Миелинизацията продължава през младежките години и ранната зряла възраст. Въпреки че е напълно завършена е възможно добавяне на миелин в гръбначния стълб през целия живот. 

Тъй като миелинът е богат на липиди, той изглежда бял. Освен това около него има множество кръвоносни съдове, които да доставят кислород и енергия под формата на глюкоза и да подхранят нервните клетки. 

Когато се прекъсне нерв от периферната нервна система, миелиновата обвивка играе защитна роля и може нервът да се регенерира. Но понякога това не минава без усложнения. Има случаи, при които новорегенерираните нервни влакна не могат да намерят правилните мускулни влакна, а понякога увредените неврони умират. Увреждането на миелиновата обвивка и намиращите се в тях нервни влакна е свързано с неправилно предаване на нервни импулси.

Демиелинизацията на нервите може да се дължи и на автоимунни заболявания, когато собствени клетки на имунната система разрушават тази изолация. Злокачествената анемия също е вид автоимунно заболяване, при което може да се получи увреждане на нервите. Субакутната комбинирана дегенерация на гръбначния стълб в резултат на този вид анемия може да доведе до леко увреждане на периферните нерви и остро увреждане на централната нервна система, което засяга речта, баланса и когнитивните способности. Когато миелинът се разгради, провеждането на сигнали по нервното влакно може да бъде нарушено или напълно загубено, а самия нерв да изсъхне. Симптомите на демиелинизация са различни при пациентите. Някои от хората имат замъгляване на централното зрително поле, което засяга само едното око и може да чувстват болка при рязко движение на очите. Други се оплакват от двойно виждане. Трети имат загуба на слух. Има и хори, които чувстват парестезии, слабост в ръцете и/или краката. Срещат се и случаи на увреждане на речта и загуба на памет, загуба на сръчност, затруднена координация на движения и нарушение на баланса на тялото, трудност при контролиране на дебелото черво, изпускане на урина, шум в ушите и пр. 

В публикацията от 2016г.  Approach to a case of myeloneuropathy [1] се разглеждат няколко причини за възникване на миелоневропатия. Това е състояние, при което има едновременно увреждане на нервите в гръбначния мозък (централна нервна система) и нервите в краката (периферна нервна система). Симптомите са различни:

  • затруднения при ходене
  • слабост на долните крайници
  • походка с атаксия 
  • увреждане на сензорните възприятия в дланите 

При неврологично изследване често се отчита положителен резултат за рефлекса на Бабински. Знакът на Ромберг показва увреждане на задната колона на гръбначния стълб. Всички пациенти имат затруднения с координацията на походката главно поради тежка сензорна атаксия. 

Подобни увреждания на централната и периферната нервна система могат  да се дължат на малабсорбция на хранителни вещества и витамини. 

Субакутната комбинирана дегенерация на гръбначния мозък се характеризира с увреждане на задните и странични колони на гръбначния стълб и периферните нерви. Обикновено започва с изтръпвания на крайниците и различни парестезии, нестабилна походка, слабост в краката, спазми, хиперрефлекси и пр. 

Дефицитът на витамин B12 води до разрушаване на миелиновата обвивка на нервите. Причините за малабсорбция са много (както ще видим в края на статията) , дори и сред хората, които приемат храни, богати на витамин B12. Понякога стойностите в норми на серумния витамин B12 не показват, че съществува метаболитен дефицит на този витамин. Той обаче води до повишаване на метилмалоновата киселина, която е силен невротоксин и води до разрушаване именно на миелина. 

Липсата на микроелемента мед също може да доведе до миелоневропатия. Тази липса може да настъпи при гастректомия, използване на медни хелатиращи медикаменти и прекомерен прием на цинк. В подобни случаи е нужно изследване на серумните нива на мед и цинк, защото те се конкурират за чревна абсорбция. Прекомерният прием на добавки с цинк води до малабсорбция на мед. 

Недостатъчни количества фолиева киселина (витамин B9) също могат да доведат до клинична картина, подобна на субакутната комбинирана дегенерация на гръбначния мозък, причинена от липсата на витамин B12. Дефицитът на фолиева киселина обикновено се дължи на недостатъчен прием от храна, малабсорбция, бременност и кърмене, употреба на противоракови или антиепилептични медикаменти, орални контрацептиви, дългосрочен алкохолизъм и пр. 

Липсата на витамин Е също може да се прояви с миелоневропатия и различни форми на атаксия. При някои от пациентите тестът на Бабински е положителен. 

Пълна упойка с райски газ също може да доведе до дефицит на витамин B12 и оттам да предизвика подостра комбинирана дегенерация на гръбначния мозък. Неврологичните прояви са различни при пациентите. 

Някои инсектициди с Хлорпирифос също могат да причинят забавени във времето неврологични увреждания след попадане на високи дози в човешкия организъм. 

Инфекцията със СПИН също може да увреди гръбначния мозък, нервите в пикочния мехур и червата. 

При болестта на Хашимото антитиреоидните антитела също могат да са свързани с остра миелоневропатия, въпреки че още не е напълно ясна връзката. Терапията с кортикостероиди носи известно облекчение. При някои заболявания на щитовидната жлеза дефицитът на витамин B12 болните приписват симптомите на нарушената функция на жлезата. 

Описани са и различни видове на тропически миелоневропатии, които се срещат предимно в южна Индия и са причинени от различни инфекции  и местни вируси.  

Миелоневропатията може да се унаследява. При адреномиелоневропатията поради невъзпалително увреждане на гръбначния мозък се нарушава дейността на сфинктера, отчита се и прогресираща спастична пареза, както и лека полиневропатия сред възрастните мъже. 

Установяването на причината за възникване на миелоневропатия е от съществено значение за правилното лечение. На пациентите следва да бъдат извършени изследвания за серумни нива на:

  • витамин B12 
  • фолиева киселина
  • метилмалонова киселина
  • хомоцистеин
  • витамин А, D, E и К
  • желязо 
  • калций
  • мед
  • контрастни изследвания на мозъка и гръбначния стълб

Наскоро писахме, как само за 30 секунди вкъщи можете да направите тест на Ромберг. Той може да се използва от патрулиращите полицаи за проверка дали шофьорите не са злоупотребили с алкохол. Освен това е признак за невросифилис. Най-безобидната причина за положителен резултат е липса на водоразтворимия витамин B12, който води до нарушаване на миелиновата обвивка на нервите и различни усещания на парестезия.

В блога на aloha.bg ви запознахме накратко и с различните форми на атаксия като предоставихме примерни тестове от лекар, специалист по неврология, които отново можете лесно да направите вкъщи без нужда от специализирано оборудване. 

Сега ще ви запознаем с още един лесен тест, който може да се извърши буквално за секунди и отново не е нужна никаква апаратура, вземане на кръв, урина и пр., а резултатите са ясни веднага. 

Жозеф Жул Франсоа Феликс Бабински е роден в Париж през 1857 г. и умира през 1932 г. Той е френски невролог - патолог от полски произход. По време на Първата световна война Бабински има много пациенти с неврологични усложнения. Той е професор по неврология в Университета в Париж. Написал е повече от 200 публикации за нервни разстройства, а някои от тях са преведени на английски и полски език. По време на научната си кариера Жозеф Бабински е по-известен в международен план, отколкото в родната си Франция. През 1925 г. е удостоен като почетен член на Американската неврологична асоциация и е избран за член на Кралското медицинско общество. Той дори е номиниран за награда Нобел.

Именно на Жозеф Бабински дължим описанието на специален рефлекс през 1986 г., който е бил известен още от Средновековието. Той е нормален за малките деца, но при възрастните показва увреждане и се нарича знак на Бабински, рефлекс на Бабински и пр. 

При прокарване на остър предмет по стъпалото от петата към пръстите палецът на крака се изпъва специфично нагоре, а останалите пръсти се разперват. Наличието на този рефлекс при деца над 2-годишна възраст и възрастни хора е симптом на увреждане. При някои хора рефлексът на Бабински може да се задейства от болка, шум и дори смяна на позата в леглото. Този рефлекс може да е едностранен или двустранен, временен или постоянен. 

Най-известното увреждане на миелина е множествената склероза, при която е засегната централната нервна система от мозъка, гръбначния стълб и зрителния нерв. 

Публикацията How Babinski Reflex Is Used to Diagnose MS [2] описва, че положителния Бабински рефлекс може да подпомогне диагностицирането на множествена склероза. При това заболяване имунната система на човек атакува миелина, който покрива нервните влакна. Когато миелиновата обвивка е увредена настъпват различни проблеми с комуникацията между мозъка и останалите части от тялото. В зависимост от степента на заболяването, състоянието на нервните влакна се влошава, а в някои случаи те остават непоправимо увредени. Това може да причини проблеми със зрението, мускулна слабост и множество други симптоми. В някои случаи на множествена склероза симптомите се губят и само от време на време се проявяват частично или с пълната си сила. В други случаи симптомите непрекъснато се влошават с напредване на заболяването. Към момента няма специфични тестове, които да идентифицират, че пациента страда именно от множествена склероза. За поставяне на правилната диагноза е редно да се направят множество изследвания, които да изключат други по-безобидни състояния, които имат подобни симптоми. Локалното намаляване на функциите на нервите може да се установи чрез неврологичен преглед. Отчитат се:

  • анормална реакция на зеницата
  • промени в движенията на очите
  • промени в зрителното поле
  • бързо движение на очите
  • нарушения във вътрешната структура на окото
  • намалена зрителна острота
  • Диагноза множествената склероза може да бъде потвърдена чрез следните изследвания:
  • ЯМР на глава и гръбначен стълб
  • изследване на цереброспиналната течност
  • лумбална пункция
  • неврологични изследвания
  • изследване за сензорни усещания

Неволни и мигновени движения на части на тялото като рефлекси могат да покажат дали има увреждания. 

Множествената склероза може да се прояви и с положителен резултат за рефлекса на Бабински. За извършване на теста лекарите използват остър предмет с тъп край, за да “погалят” бързо стъпалото като започнат от петата и стигнат до пръстите на краката. 

При нормален рефлекс на Бабински пръстите сочат надолу или остават в непроменено положение.

При положителен резултат на рефлекса на Бабински големия пръст на крака се повдига нагоре, а останалите пръсти се раздалечават. 

Този рефлекс е нормален за новородени и деца до 2 годишна възраст, защото тяхната неврологична система не е напълно развита и части от нервите не са миелинизирани.

Когато резултатът е положителен това означава увреждане на кортикоспиналния тракт, който е дълго нервно влакно. То започва още от кората на мозъка, преминава през гръбначния мозък. Нарича се и пирамидален тракт. В зависимост от увреждането на този нерв и причините за това увреждане лечението е различно, както и прогнозите за излекуване. Когато има прекъсване между комуникацията между мозъка и крака, остъргването на стъпалото действа като стимул, който кара мускулите да реагират и повдигнат палеца на крака. Не всички болни от множествена склероза имат положителен резултат на рефлекса на Бабински, а само тези с увреждане на кортикоспиналния тракт. Увреждане на този нерв може да се получи и поради липса на витамин B12. 

Причини за знак на Бабински след 2 - годишна възраст:

  • Различни заболявания на нервната система като множествена склероза, амиотрофична латерална склероза, атаксия на Фридрайх, менингит, генерализирани тонично-клонични припадъци и др. 
  • Външни причини като травми на главата, на гръбначния мозък
  • Отравяне с тежки метали
  • Инсулт и болести на кръвообращението
  • Онкологични заболявания на мозъка и гръбначния мозък
  • Болести на храносмилателната система - чернодробна енцефалопатия
  • Инфекциозни и паразитни болести - полиомиелит, бяс, туберкулоза
  • Липса на витамин B12 от храни,  злокачествена анемия и малабсорбция

Витамин B12 играе роля в изграждането на миелиновата обвивка на нервите, а разрушаването ѝ води до различни неврологични усложнения. Освен серумните нива на витамин B12 за поставяне на диагноза дефицит е добра да изследвате 

  • пълна кръвна картина с показателите RDW и MCV
  • ретикулоцити
  • серумно желязо
  • ЖСК
  • фолиева киселина
  • хомоцистеин

Тестът на Бабински може да подскаже дали имате неврологични увреждания, както и положителния тест на Ромберг.

И все пак преди да изпаднете в паника, че страдате от коварната множествена склероза, която е най-честата причина за този положителен резултат на рефлекса на Бабински се запитайте А дали е витамин B12? 

Причини за дефицит или малабсорбция на витамин B12: 

Много от проблемите с малабсорбцията на витамин B12 се дължат на нарушения в храносмилателната система. Капките за нос с витамин B12 осигуряват нужните количества до 60 минути след приема. Назалната формула осигурява незабавно поемане на Б12 през носната кухина. Молекулите на тази формула могат ефективно да преминат носната лигавица и да навлязат в кръвния поток, като това предлага големи предимства спрямо конвенционалните методи за набавяне на витамин В12.

Има различни форми на витамин B12 като евтината и синтетична форма се нарича Цианокобаламин. Тъй като съдържа токсични цианидни групи има опасност от предозиране. Витамин B12 във формата Метилкобаламин или Хидроксокобаламин се усвоява лесно от организма, без опасност от предозиране, ако следвате предписания начин за прием. 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ДОЗА

2 пъти седмично по една капка във всяка ноздра. В случай на голям дефицит на B12, започнете с дневен прием по една капка във всяка ноздра през първите две седмици. След това продължете с препоръчаната доза. Смръкнете силно.

Една опаковка е достатъчна за минимум 10 седмичен курс на третиране. След отваряне на шишенцето, използвайте в рамките на 6 месеца.

Използвани източници:

1. Approach to a case of myeloneuropathy 

2. How Babinski Reflex Is Used to Diagnose MS 

Първоначалния дизайн на многовълновия или широкоспектърния осцилатор (MWO) идва от Никола Тесла. Джордж Лаковски на свой ред е разработил вариация на този дизайн и е направил много експерименти върху растения, животни и хора със зашеметяващи резултати. Тази машина всъщност е била използвана в болниците до 1942 г.

прочети още

Пептиди и пептидни биорегулатори: какво представляват и как работят ? Пептидите са група вещества, чиито молекули са изградени от две или повече аминокиселини. Пептидите включват около половината от всички известни хормони и повечето ензими. Съществува обаче специален клас съединения - пептидни биорегулатори. Те се различават от другите пептиди по способността си да инициират протеинов синтез.

прочети още

Активният квантов медальон е разработен от опитни хора, които имат дългогодишен опит (практически посветили целия си живот на това) в областта на проучвания и разработка на устройства, излъчващи лечебни вълни, структуриращи материята в близост до устройството.

прочети още