Количката е празна


обратно

Връзката между заболяванията на щитовидната жлеза и дефицита на витамин B12

1 юли 2018

Заболяване на щитовидната жлеза. Толкова много българи страдат от увреждане на функциите ѝ. Но винаги има добра новина. Няма да ви предлагаме природни лекове и рецепти със зелени орехи или комбинации от билки. В случая това е, че някои от симптомите, които чувствате всъщност може да се окажат липса на най-обикновен витамин. Да, точно така – да почувствате подобрение благодарение в начина си на хранене или ако е нужно с безвредни хранителни добавки без множество странични ефекти.

Дефицитът на витамин B12 се проявява при около 3-4% от населението на света.  По-високи стойности (15-25%) се отчетени в старческите домове. Близки до тези стойности на дефицит има и при хората с първичен автоимунен хипотиреоидизъм. Всеки трети от тях образува антитела към стомашните париетални клетки, а витамин B12 участва в сложни процеси през целия храносмилателен тракт, преди да бъде усвоен. Дефицитът на кобаламин при пациенти с понижена функция на щитовидната жлеза може да се дължи и да променена чревна абсорбция, която се дължи на проблеми в подвижността на чревния тракт, оток или свръхрастеж на бактерии. Често болните от това автоимунно заболяване се оплакват от скованост, усещане за изтръпване, слабост, трудност за запомняне и др., въпреки че са на терапия с тироксин. Ето защо изследователите решават да проучат какви са нивата на витамин B12 и дали не е именно той причината за тези симптоми.

Изследването [1] е проведено в Университетската болница / отделението по ендокринология в Пакистан за периода от януари до декември 2001. Изключени са вегетарианците, пациентите с резекция на стомаха или червата, както и с недостатъчност на панкреаса. Клиничните признаци включват слабост, скованост, изтръпване на крайниците, диария, коремни болки, нарушения в паметта, замайване, депресия. Проверени са съпътстващите заболявания и лекарствата, които приемат за тях. Обърнато е внимание на Метформин за диабет, както и на инхибиторите на протонната помпа. Наблюдавана е и непривична бледност, възпаление на езика, проблеми с вестибуларния апарат и рефлексите.

Изследвани са серумните нива на хемоглобин (Hb), среден обем на еритроцитите (MCV), антитиреоидни антитела, тестове за функциите на щитовидната жлеза, както и за нивата на витамин B12. Пациентите с ниски нива на кобаламин са лекувани с месечни интрамускулни инжекции. Проследвани са 6 месеца след началото на заместителната терапия и са разпитвани за промени в симптомите. Като нормални са определени стойностите между 200 -900 pg/ml. Прекалено високите стойности на B12 не са симптом на здраве, а напротив – маркер за животозастрашаващи заболявания като цироза или първичен рак на черния дроб.

От изследваните 116 пациента с хипотиреоидизъм 95 са жени, а 21 са мъже. Възрастта на участниците в това проучване е от 19 до 91 г. Средната възраст на жените е 42г, а на мъжете 53 г.

  • 47 от тях (40,5% от всички пациенти) имат нива на витамин B12<200 pg / ml
  • 31 пациена имат между 100 и 200 pg / ml
  • 16 пациента имат <100 pg / ml

Не са установени разлики в средната възраст и пол между групите с дефицит на витамин B12 и пациентите с нормални нива.

Симптомите на скованост, изтръпване на крайниците и дисфагия (трудност при преглъщане на течности и твърда храна) са наблюдавани по-често при пациентите с дефицит на витамин B12 в сравнение с останалите. Не е установено пациентите с хипотиреоидизъм да имат повишена честота на анемия, а средните стойности на MCV са приблизителни в двете групи. Няма връзка между нивата на B12 и наличието на тироидни антитела.

Свързаните заболявания сред 116-те пациенти с хипотиреоидизъм включват 19 пациента със захарен диабет (6 от тях са с дефицит, 4 от които приемат Метформин), 20 пациенти са с хипертония, 11 с исхемична болест на сърцето, 23 с дислипидемия, 17 приемат инхибитори на протонната помпа или H2 блокери, а 4 са с дефицит.

Заместителната терапия с интрамускулни инжекции с витамин B12 e въведена при общо 45 пациента (24 с дефицит и 21 без дефицит). Подобрение на симптомите е отчетено при общо 36 пациента, от които 21 (58.3%) са били с дефицит и 15 (41,7%) не са били. 9 пациента не са отбелязали подобрение на симптомите (3 с дефицит и 6 без дефицит). В това изследване не са изследвани нивата на хомоцистеин, но други проучвания са доказвали връзката между и хипотиреоидизъм и хиперхомоцистенемия, които се повлиява с прием на витамин B12.

Резултатите от изследването показват, че тъй при пациенти с понижената функция на щитовидната жлеза има риск от дефицит на кобаламин и затова още при поставяне на диагнозата би било добре да се направят изследвания. Периодичните изследвания и проследяването на симптоми на дефицит също са крайно наложителни.

Автоимунен тиреоидит е общото наименоване на  хронични заболявания, при които тялото приема тъканите на щитовидната жлеза и произвежданите от нея хормони като „чужди“. Организмът започва да произвежда специални антитела, които започват да разрушават щитовидната жлеза. Има 5 разновидности: Тиреоидит на Hashimoto, Хашитоксикоза (преходна),  Лимфоаденоматозна гуша, Лимфоцитарен тиреоидит, Лимфоматозна гуша.

Друго изследване, публикувано онлайн през февруари 2014 г. [2] разглежда отново връзката между автоимунните заболявания на щитовидната жлеза и дефицита на витамин B12. Измерването на серумните нива е бързо и ефективно, още повече че аномалиите на кръвта и неврологичните промени мога да присъстват и самостоятелно, но често могат да са толкова незабележими, че дефицита да протича безсимптомно в продължение на години.

Изследването е проведено за период от 2 години (от 2008 до 2010 г.) в катедрата по биохимия в болница „Медикъл Колидж“ в Сейнт Джон, Южна Индия. Взети са проби от хората, посещаващи кабинетите, но не са настанени на стационар.

Участниците в изследването са диагностицирани с автоимунен тиреоидит и са избрани след вземане на проби за Тиреостимулиращ хормон — ТСХ (Thyroid-stimulating hormone — TSH, известен също като тиреотропин, тиротропин, тиреотропен хормон — ТТХ или hTSH (human TSH, човешки TSH), общ и свободен тироксин (T4 и FT4), както и наличието на антитела срещу Тиреоидната пероксидаза (anti-TPO).

От изследването са изключени хората, които спазват строги веган диети, както и пациентите, които приемат лекарства пречещи на абсорбция на витамин B12 като Метформин, инхибитори на протонната помпа, H2 блокери и пр. Изключени са и пациенти над 65 години, тъй като сред тях случаите на дефицит се увеличават.

Нивата на витамин B12 се определени като:

Нормален диапазон: 180-914 pg / mL (133-675 pmol / L).

Неопределен диапазон: 145-180 pg / mL (107-133 pmol / L).

Диапазон на дефицит: <145 pg / mL (107 pmol / L).

Но според други доклади като дефицит трябва да се приемат стойности под 148 pmol / L (200 pg / mL).

Документирани са възрастта на пациента, продължителността на заболяването, както и са приети лабораторните референтни стойности: за TSH са 0.34-4.1 μIU / mL,за  Т4 са 6.09-12.23 μg / dL, за FT4 са 0.61-1.12 ng / dL. Стойността на анти-ТРО повече от 50 U / mL се счита за положителна. Изследванията са извършени на гладно с информирано съгласие от пациентите.

В изследването са взели участие общо 350 пациента - 250 жени и 100 мъже. Средната им възраст е 32 години, а средната продължителност на заболяването на щитовидната жлеза е 2,4 години.

С дефицит на витамин B12  под 145 pg / mL (107 pmol / L) са 27.5 %

В сивата зона от 145-180 pg / mL (107-133 pmol / L) са 17%

Ако приемем за дефицит спойностите под <200 pg/mL (<148 pmol/mL) пациентите са  55.5 %.

Общо 85% от пациентите са имали сравнително ниски стойности (<300 pg / mL).

Изследваните жени са 250 със средни стойности на витамин B12 207.9 pg/mL.

Изследваните мъже са 100 със средни стойности на витамин B12 185.2 pg/mL.

Не е отчетена връзка между дефицита на витамин B12 и продължителността на заболяването, анти-ТРО и възрастта.

Заболяванията на щитовидната жлеза често водят до дефицит на витамин B12

Проучването още веднъж показва, че взависимост от използваната гранична стойност за дефицит резултатите се променят. В изследването съвсем съзнателно са включени повече хора в 30-те си години, за да няма опровержение, че дефицитът е предизвикан от напреднала възраст. Липсата на златен стандарт усложнява диагностицирането. Ето защо освен серумни тестове на витамин B12 трябва да се извършат изследвания и на други биомаркети като ММА и холотранскобаламин, които са значително по-скъпи и не се извършват от всички лаборатории. В настоящото изследване пациентите не са били на стационар в болницата и не може да се съди за хранителните им източници. След установяването на дефицит не са били проследени за ефекта от лечението с добавки от витамин B12.

Известна е връзката между нивата на витамин B12 и хомоцистеин.

Изследване от 2009 г. [3] доказва, че страдащите от хипотиреоидизъм имат значително по-високи нива на хомоцистеин 13,0 ± 7,5 срещу 8,5 ± 2,6 μmol / L на гладно и 49.9 ± 37.3 спрямо 29.6 ± 8.4 μmol / L след приемане на храна.

В Stop the thyroid madness [4] се посочват някои от симптомите за дефицит на витамин B12 като:

  • изтръпване/мравучкане/ усещане за бодлички в пръстите на ръцете и/или краката
  • болки в краката
  • затруднен баланс при ходене
  • слабост в мускулите
  • треперене
  • лоши рефлекси
  • възпаление на езика
  • бледност на кожата
  • главоболие
  • чувство на замаяност
  • проблеми с зрението (замъгляване, петна пред очите и т.н.)
  • задух
  • проблеми с паметта / забравяне (често поставяне на погрешна диагноза – Алцхаймер)
  • раздразнителност
  • объркване
  • умора
  • депресия
  • затруднено забременяване

В статията освен това се разглеждат различните форми на витамин B12.

Метилкобаламин – най-активна и лесна за абсорбция форма, която се препоръчва най-често. Помага за понижаване на високите нива на хомоцистеин, които се дължат на генетични мутации като MTHFR. В такъв случай може да имате нужда  и от витамин B9, известен като фолиева киселина.

Хидроксокобаламин – не е активна форма първоначално, но тялото го превръша в използваема форма. Тъй като витамин B12 е водоразтворим витамин част от него се складира в черния дроб, а излишъците до часове напускат тялото чрез урината. Хидроксокобаламинът остава по-дълго в тялото и често се използва под формата на инжекции, но вече го можете да намерите и под формата на капки за нос, които преминават директно в кръвта през лигавицата на носа. Използва се като противоотрова при отравяне с цианид. Повлиява негативните последици от тютюнопушенето. Едно от тях е загуба на зрение, дължащо се на увреждане на миелиновата обвивка на оптичния нерв.

Аденозилкобаламин – естествена и активна форма. Смята се, че е ефективна срещу растежа на туморни образувания. Среща се в яйца, месо и млечни продукти. Някои от пациентите с генетични мутации използват и тази форма.

Цианокобаламин – неактивна синтетична форма, която е евтина за производство. За разлика от активните форми, които са светлочувствителни, цианокобаламинът е изолиран за първи път от белите дробове на пушач, където кобаламинът се е свързал с цианидните групи. Изискват се няколко реакции, за да може цианокобаламин да се превърне в някоя от активните форми като метилкобаламин или аденозилкобаламин.

В статията на Stop the thyroid madness са посочени и 2 кратки истории на реални случаи.

Историята на Дженифър:

А дали не е B12? Книга на Сали Пачолок„Когато разбрах, че имам ниски нива на витамин B12 (когато го тествах беше в нормалните граници) и започнах инжекции по препоръка на лекаря ми бях зашеметена да разбера колко от симтомите ми се дължат не на грешни дози от лекарства за щитовидната жлеза, както съм си мислила преди, а на дефицит на витамин B12. Разбира се този дефицит е свързан с хипотиреоидизма, който причинява забавяне на дейностите на храносмилателната система, ниска киселинност в стомаха и слабо усвояване на B12. Може да се каже, че това са съпътстващи заболявания заради нарушените функции на щитовидната жлеза. Но едва сега, след като получавам инжекции с B12 ги оправих.

Този витамин ми помогна да се справя с тревожността, с онова състояние, при което целият ми мозък сякаш е обвит от мъгла, липсата на енергия и проблемите със съня (Витамин B12 е свързан със синтеза на хормона на съня – мелатонин). Бях сигурна, че всичко това се дължи на щитовидната жлеза или надбъбречните жлези. Вероятно няма да разбера дали изтръпването в ръцете, краката и лицето са били причинени от този дефицит. Това, което научих от книгата на Сали Пачолок „А дали не е B12?”  е, че първите неврологични симптоми могат да се проявят и преди да има промени в кръвните показатели. Заглавието на книгата е досадно, когато го виждате да се продава в книжарниците и да се рекламира и да задавате този въпрос на всички около вас. Отначало ми поставиха инжекции в 10 последователни дни и бях готова да стана рекламно лице на този витамин. След това се опитах да ги разредя през ден, но усетих как симптомите започват да се завръщат. Започнах отново с ежедневните инжекции като преминах от цианокобаламин на метилкобаламин и вече си поставям по 2 седмично без да имам проява на предишните проблеми.

Интересно, нали? Резултатите ми на кръвните тестове отчетоха нормални стойности."

Историята на Мелейз:

„Моите нива на витамин B12 бяха постоянно в диапазона 220-240 и двама лекари категорично отказаха да ми предпишат инжекции. Върнах се отново, когато едва можех да работя. Намерих си добър лекар и когато тя ми направи профилактични изследвания беше ужасена от резултатите ми. Изписа ми по 1 инжекция на всеки 3 дни. Подобренията са осезаеми – по-добър сън, болката в мускулите се е понижила (беше ужасно, едва използвах ръцете си), отново усещам краката си, особено пръстите. Мога да пазя равновесие (въпреки че все още използвам бастун). Мъглата в мозъка започва да изчезва. Все още не мога да чета, но скоро и това ще стане."

A ето и още един случай от 2012 г. от сайта на thyroid uk [5]

"Бях диагностицирана с тиреоидит на Хашимото преди цели 31 години. Като цяло се чувствах много по-здрава от много други. Проблемите със съня започнаха преди 12 години, а преди 6 имах малка злокачествена бучка в гърдата. Тогава проблемите ми се задълбочиха. През 2009 г. лекарството ми за щитовидната жлеза бе променено. Започнах да се чувствам по-добре, но пак имах проблеми със съня. При консултация с ендокринолога разбрах, че недостатъчния Т3 е причината за умора, проблеми с паметта и намалена концентрация.  През 2011 г. осъзнах, че вече не мога да намеря точните думи, за да се изразя, не можех да свърша обичайните си домашни задължения вкъщи. Състоянието на паметта ми се беше влошило още повече.

Лекарят ми назначи много изследвания. Направих си и на витамин D. Всичките резултати изглеждаха в норми с изключение на хемоглобина A1c, който беше леко повишен. Лекарят ми не обърна внимание. Резултатът от профилактичния ми тест за Т3 беше за първи път от 2 години 5.0 (3.3-5.3), спаднал от 8.3. Ендокринологът се съгласи леко да го увеличи, но нищо не се промени. Тогава поисках разпечатка от резултатите ми от всички направени кръвни тестове досега. Получих 7 страници.

Оказва се, че по време на тези 12 години съм имала 2 теста за витамин B12. Един през юни 2006 г, когато се чувствах добре, пълна с енергия и жизнена. Резултатът е бил 664. Другият ми тест през 2011 г. също е в границите на нормата – 182.

Сама проучих какви са симптомите при дефицит на витамин B12. Разпознах много от тях. Страдах от лоша памет, замъгляване на съзнанието, липса на концентрация, непреодолима умора, замъглено виждане, болка в ръцете, мисли за самоубийство.

Личният лекар без желание се съгласи да ми предпише  6 инжекции на седмица. 2 дни преди първата имах най-силната болка в лявата ми ръка. Нищо не помагаше. В рамките на 10 минути след първата инжекция болката значително намаля и не се възвърна. Още същият ден зрението ми започна да се подобрява, умората започна да изчезва, можех по-добре да се концентрирам. Същата вечер почувствах приятната сънливост, която не бях усещала от години. Спах много по-добре и по-дълго без да се събуждам. Знам, че има още много какво да се желае.

Споделям историята си, за да подчертая колко е важно да следите резултатите от кръвните си изследвания. Нужно е да обърнете внимание на промените и разликите в стойностите им. Опитът ми показа, че не е достатъчно само стойностите на щитовидната жлеза да са в нормите, но също и витамин B12, D, желязо  и фолиева киселина. Сега можех да съм диагностицирана с деменция или друга грешна диагноза, но благодарение на витамин B12 вече се чувствам добре."

Разбира се има още редица публикации, които посочват връзката между заболяванията на щитовидната жлеза и риска от дефицит на витамин B12 като тази в thyroid advisor [6], thyroid basics [7] Global Healing Center [8].

Витамин B12 често се използва от спортистите (без да е допинг!) тъй като  оптималните му нива спомагат за правилното развитие на еритроцитите и съответно пренасянето на нужните количества кислород до тъканите. Ето защо при дефицит често симптомите са умора, липса на сила, отпадналост, изтръпване на крайниците.

И така преди да упрекнете щитовидната си жлеза за умората, проблеми със съня и концентрацията си задайте един въпрос – А дали не е B12? Независимо дали консумирате месни продукти, яйца и мляко има десетки причини за дефицит на витамин B12.

Ако се окаже дефицит именно на този витамин можете лесно да решите проблема с капки за нос с Метилкобаламин или Хидроксокобаламин. Клиничните изследвания показват, че назалната формула на витамин B12 осигурява необходимото количество до един час след приема. И двата вида са подходящи за вегани и имат лиценз от The Vegan Society. Не съдържат ГМО !

Използвани източници:

1.  Vitamin B12 deficiency common in primary hypothyroidism

2. Evaluation of Serum Vitamin B12 Levels and Its Correlation with Anti-Thyroperoxidase Antibody in Patients with Autoimmune Thyroid Disorders

3. Homocysteine, Hypothyroidism, and Effect of Thyroid Hormone Replacement

4. B12 – the vitamin that goes low in many thyroid patients

5. Case Studies - Vitamin B12

6. Thyroid and Vitamin B12 Relationship

7. thyroidbasics.com:Vitamin B-12

8. Global Healing Center. The Role of Vitamin B-12 in Thyroid Health