Количката е празна


обратно

Кой е най-полезния вид сол за жителите на България?

26 октомври 2018

Полезна ли е бялата готварска сол? Обикновено тя е определяна като една от отровите, които скъсяват човешкия живот и често срещаме призиви да намалим или напълно изключим солта. Или поне да заменим фината бяла готварска сол с хималайска или някоя още по-екзотична.

Всъщност произведената в България сол следва стриктните указания на Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели [1] публикувана в Държавен вестник през 2001 г. и обнародвана през 2005 г. С наредбата се определят изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели, която се предлага на потребителите, употребява се в заведенията за обществено хранене и се влага в производството на хранителни продукти.

Солта за хранителни цели включва:

  • трапезната сол;
  • солта за хранително-вкусовата промишленост

Прави впечатление Чл. 5.
(1) За хранителни цели се използва само сол, йодирана с калиев йодат в количеството съгласно приложения № 1 и 2.
(2) Срокът на трайност на йодираната сол е не повече от 12 месеца от датата на йодирането й.
(3) Използване на нейодирана сол в хранително-вкусовата промишленост се допуска при производството на хранителни продукти за износ, когато това е условие на съответната страна.

Според Приложение № 1 съдържанието на калиев йодат трябва да е между 28 и 55 мг/кг.

От публикация от 2018 г. във Форум Медикус - Превенцията на йоддефицитните заболявания – приоритет на здравеопазването [2] става ясно, че през 1958 г.  в България е въведена задължителна профилактика с йодирана готварска сол, както и допълнителна профилактика на рискови групи като деца и бременни майки. През 1974 г. е отчетен намален брой от 12% на болните от ендемична гуша. Не са регистрирани нови случаи на ендемичен кретенизъм. В края на 80-те години болните от ендемична гуша отново се увеличават и са средно 23.3%. Но ако ги разделим по пол ще видим, че жените са 29,3% срещу 14% при мъжете. Възрастовият пик е в края на 30-те години. Според някои това се дължи на несистемно контролирана йодна профилактика. Няма да коментираме информационната завеса покрай аварията в Чернобил и мерките, които е трябвало да се вземат. Нито опитите с ядрени оръжия в Европа и бившия СССР, които водят до необратими поражения върху здравето. 

Във връзка с възникналата ситуация в началото на 90-те години е разработена нова Национална стратегия, съобразена с приетите международни изисквания. Тя е одобрена през 1994 г. Няма нищо коренно различно – отново става дума за профилактика с йодирана сол. Преди това се е случвало с калиев йодид, а тогава започва използването на по-стабилния и траен калиев йодат. Предвиденото съдържание на йод е съобразено с необходимата средна дневна консумация на готварска сол от 5-6 грама дневно, както и с редуцираното йодно съдържание на солта за срок на годност от производството от 1 година. Следва да отбележим, че има риск да приемаме сол не по 5-6 грама на ден (1 супена лъжица), а 3-4 пъти над това количество - вложена в колбаси, сирена, тестени изделия, полуфабрикати, сосове, кубчета бульони, туршии и пр. Всъщност списъкът с храните, в които се влагат високи концентрации на сол е голям, а няма как да знаем вносните продукти дали съдържат йод, ако да какви количества, или пък изобщо не съдържат подобно обогатяване. Ако пък целенасочено намалим приема на солта, това  би оказало влияние на приема на йод.

Националната програма разпорежда и използване на йодирана сол при производството на храни, използването ѝ в храните на домашните животни, които се използват за мляко/месо, контрол върху качеството, вноса и търговията с йодирана сол.

Предвижда се веднъж на 4 години да се прави системен мониторинг на основните параметри на тиреоидния статус на населението. Това се определя чрез изследване на йод в урината.

Референтните стойности са:

  • При деца и възрастни йодурия между 100 и 200 μg/L
  • За бременни и кърмачки между 200 и 250 μg/L

За 10 години след въвеждане на тази национална програма се отчита намаляване на случаите на ендемична гуша при децата между 7 и 10 години до под 5%.

През 2005 г. еспертни групи СЗО и УНИЦЕФ извършват проверки и обявяват България за страна, която е ликвидирала ендемията от йодно дефицитни заболявания (ЙДЗ). През 2012 контролните проучвания върху йодния и тиреоидния статус на йодния и тиреоидния статус на рисковите групи показват устойчиви резултати. Но се забелязва тенденция за намаление на йодурията при бременните жени /до 160-170 μg/L / при референтни стойности между 200 и 250 μg/L. През 2015 г. България е включена със свои експерти в Консорциум по европейския проект „Euthyroid”. Основната му цел превенция на йодно дефицитните заболявания в 28-те членки на ЕС.

През пролетта на 2018 е публикувана The Krakow Declaration on Iodine: Tasks and Responsibilities for Prevention Programs Targeting Iodine Deficiency Disorders. [3] Регулаторите и създателите на закони в отделните европейски страни, членки на ЕС трябва да се синхронизират по въпросите, свързани със задължителното йодиране на солта, която се използва както за директна консумация от хората, така и за добавянето ѝ във фуражите в животновъдството. Освен това трябва да се извършват редовни изследвания дали населението приема достатъчно йод.

Освен ендемичната гуша йоддефицитните заболявания се проявяват и с нарушения в нервно-психическото развитие на бебетата и децата, както и с различни репродуктивни заболявания като стерилитет, спонтанни аборти, мъртвораждания, генетични малформации и пр. Дефицитът на йод е често срещан в света, засяга населението на всички континенти. Най-голяма концентрация е отчетена след планинските и приморски територии с общ брой население над 2 милиарда души в световен мащаб.

Американската агенция по храните и лекарствата  (US Food and Drug Administration – FDA) позволява безопасното добавяне на хранителни вещества към храни и сухи млека за кърмачета. Някои регламенти на FDA регулират етикирането на конвекционалните храни и хранителните добавки. Публикацията FDA regulations regarding iodine addition to foods and labeling of foods containing added iodine [4] обобщава различните регламенти, които са свързани с добавянето на йод и етикиране. Бебешките храни са подложени на строг контрол, защото служат за хранене само на кърмачета. Те трябва да съдържат редица хранителни вещества, включително макронутриенти, витамини и минерали, които трябва да са в определени граници. Съдържанието на йод би следвало да е минимум 5 и максимум 75 μg / 100 kcal. Освен това може да бъде етикирано и съдържанието на 100 мл или на литър. Ако дадена формула за кърмачета не съдържа минималното количество от всяко от хранителните вещества се счита за негодна и подлежи на изземване.

Според регламентите на FDA всяко вещество, което е умишлено добавено към храна е добавка, която подлежи на предварителен преглед и одобрение, освен ако веществото не е общопризнато, ако е доказано, че е безопасно. Употребата на хранително вещество може да е общопризната като безопасна (GRAS) или чрез научни процедури, ако е използван в храните преди 1958 г., чрез опити с обичайната му употреба в храните и пр. Натриевият хлорид (готварската сол) се счита за безопасна при производството и преработката на храни, въпреки че няма стандарти относно концентрацията им в храните, които са в рамките на безопасната употреба.

През 1924 г. започва добавянето на йод към готварската сол за решаване на проблема с многото случаи на гуша в САЩ. Използвани са меден йодид и калиев йодид, които са определени като GRAS. FDA позволява добавянето им към готварската сол в максимални количества от 0.01%. За целите на етикирането подобна сол е обозначена като йодирана сол. На етикета трябва да е изписано и, че тази сол доставя йодид, който е необходимо хранително вещество. При нейодираната сол също трябва да бъде обозначено, че не е източник на йод.

Когато става дума за хранителни добавки или витамини за бременни майки няма регламенти на FDA за стандарти. В резултат на това някои от тях могат да съдържат йод, а други – не. Също така няма изискване йодът да бъде включен във витамините за кърмещи майки. Тъй като добавките, който съдържат йод се продават както с рецепта, така и без, бременните жени могат да бъдат насочвани за избор от магистър фармацевта.

FDA няма изрично изискване за обогатяването на храни с йод, а днес йодирането на солта в САЩ е по желание. Има страни като Австралия, Нова Зеландия и България, за които йодирането на солта е задължително. Днес някои хранителни добавки в САЩ съдържат йод, други не, но това трябва да е обозначено при етикирането, за да може купувачът да е запознат. Както видяхме ЕС провежда единни политики за йодиране на солта, а САЩ се опитва да участва в разработването на международни стандарти за храните и техния състав.

Бяла готварска йодирана или морска сол се използва за справяне с йодния дефицит

Къде сме ние, българите?

Йоддефицитни заболявания се срещат и в България, която е част от Балканския ендемичен район. Планинските и полупланински райони представляват около 1/3 от страната с население 3.5-4 милиона души. Проучвания от 1956 г. показват заболяваемост в тези райони от ендемична гуша около 56% и ендемичен кретенизъм от 1 до 3.5% в отделни селища.

Какво мислят лекарите по този въпрос?

През март 2018 в няколко интервюта за БНР може да чуете препоръките им. Специалистите съветват бъдещите майки да използват само йодирана сол.

Според тях хималайската сол е мода, която води до йоден дефицит. [5]

Днес огромен брой българи имат намалена функция на щитовидната жлеза, а  много от тях разбират за проблема съвсем случайно при рутинен преглед.

Проф. Анна-Мария Борисова, председател на Българско дружество по ендокринология и началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Софиямед" съветва бременните да приемат само йодирана сол, а не модерните напоследък алтернативи като хималайска сол, розова, черна и пр. Според нея в момента има известно увлечение в избора на други видове сол, но химически анализи на хималайската сол например показват, че тя съдържа 15-20 пъти по-малко йод. Това е рисково особено за жените в детеродна възраст и поставя под въпрос раждането на здрави и умни деца. Изграждането на мозъка на бебето зависи дали по време на бременността майката произвежда достатъчно хормони на щитовидната жлеза, а синтезът им зависи и от приетите количества йод. Разбира се има страни, които си набавят йод от храни и няма значение какъв вид сол използват.

За съжаление България е сред рисковите страни, продължава проф. Стефка Петрова, специалист по хранене и диетика. Като страна с планински релефи и почва, бедна на йод, се налага въвеждането на национална стратегия за повсеместно използване на йодирана сол. Освен бременността рисков е и периода на пуберитета, когато потребностите от йод също са завишени. Недостатъчният прием на йод поради употребяване на нейодирана сол може да доведе до компесаторно увеличаване на щитовидната жлеза. Много деца остават с по-голяма гуша за цял живот. Това често е козметичен дефект, който не води до хипотиреоидизъм. Хималайската сол от друга страна е по-вкусна поради съдържанието на различни микроелементи, но техните количества са толкова малки, че нямат значителни ползи за здравето и това не е адекватния начин за набавянето им.

Вече споменахме, че в България за готварски цели може да се използва само йодираната сол, независимо дали е бяла или морска. Всички други разновидности следва да са адекватно етикирани. От тематична проверка на Агенция за безопасност на храните става ясно, че нейодираната сол в търговските обекти е пакетирана извън страната. И все пак, за да се запази йодът в българската йодирана сол, тя трябва да се слага в края на процеса на готвене, да се съхранява на тъмно и сухо място и в затворени стъклени съдове.

Щитовидната жлеза въпреки малките си размери произвежда хормоните тироксин (известен като Т4) и трийодтиронин (срещан като Т3). Тези хормони участват в процесите на терморегулация, енергиен метаболизъм, растеж, умствено и физическо развитие, играят ключова роля за репродуктивното здраве (пуберитет, фертилност).

Недостатъчните количества йод по време на бременност могат да доведат до вроден йод-недоимъчен синдром [6] Особено когато това се случва в първия и втория триместър от бременността. Това е периодът, когато се изгражда структурата на тиреоидеята и започва образуването на хормони като тироксин, трийодтиронин и тиреостимулиращ хормон в плода.

Състоянието протича в различни форми –неврологична, микседемна, смесена и неуточнена.

Ендемичният кретенизъм засяга 1 от 4000 новородени. Протича под формата на хипотиреоиден или микседематозен тип. Симптомите са налице веднага след раждането или се развиват до няколко седмици след това. Важно е още в първите 6 седмици да се вземат мерки, защото в противен случай се увеличава риска от тежки и необратими увреждания на двигателното и нервно-психично развитие на децата.

Някои от симптомите са: Обиколката на главата на бебето е свързана с развитието на мозъка му. Липсата на йод по време на бременността може да доведе до раждането на бебе с микроцефалия.

  • Физиологична жълтеница, която продължава по-дълго от обичайното
  • Прекомерно голям език, анатомични изменения в горната и долната челюст
  • Затруднено дишане, обструкция на носните кухини
  • Промени в гласа – дрезгав, дълбок
  • Изразена мускулна слабост
  • Пъпна херния
  • Трудност при засукване
  • Запек
  • По-ниска телесна температура
  • Изразена сънливост
  • Промени в сърдечно-съдовата система

Липсата на лечение се проявява със суха, лющеща се кожа с жълтеникав оттенък, чупливи косми, оток на клепачите. Растежът спира, фонтанелите на главата остават отворени, главата не нараства според нормите на СЗО, крайниците са къси.

Поставянето на диагноза става чрез изследване на щитовидните хормони, ехография на щитовидната жлеза, при необходимост се извършват и други изследвания. Основното лечение обикновено се състои от заместителна терапия със синтетичния аналог на хормона тироксин – левотироксин под формата на таблетка. Още в първите седмици от приемането му се наблюдава подобрение в много от клиничните симптоми, но нуждата от редовни профилактични прегледи остава.

През 1994 г. е проведено изследване в Китай - Timing of Vulnerability of the Brain to Iodine Deficiency in Endemic Cretinism [7], което има за цел да установи как липсата на йод по време на бременността се отразява на новородените.

Ендемичният кретенизък се среща при 2-10% от населението на изолирани общности и се смята за най-честата причина за умствено изоставане в света. При много поколения с дефицит на йод леката степен на умствено увреждане се проявява като кретинизъм и това влияе на средните показатели на коефициента на интелигентност на цялата нация. Това изследване е направено в област с тежък йоден дефицит в префектура Хотиен в автономната област Синцзян-Уйгур, Китайска народна република. Концентрациите на йод във водата и почвата са сред най-ниските, регистрирани някога. Районът се намира в пустиня и близо до планина. Населението е 1.2 милиона души. Изследвани са бременни жени, новородени и малки деца като данните са събирани от 1990 до 1994 г. Международен екип, включващ учени от Швеция изследва 8 села (всяко от които е по около 300 семейства) и град Тусала с население 31 000. Предишно проучване от 1990 г. отчита, че хората в този регион отдавна страдат от липсата на йод. 2% от тях имат кретенизъм, а 54% - видими гърчове. Вече споменахме за граничните стойности на йод от 100 и 200 μg/L. При участващите в изследването средната екскреция на йод в урината е 10-25 μg/L, съдържанието на йод в кръвта е 1,2 μg/L, а в почвата около 7-240 μg/кг. Хората изкарват прехраната си като селскостопански производители. Годишната раждаемост в селата е 2,3%, детската смъртност е висока.  Много от децата не получават достатъчно протеини, а рахитът е често срещан.

За справяне с йодния дефицит са използвани различни програми – йодиране на солта, поставяне на интрамускулни инжекции с йодирано масло през 1984 г, поглъщане през устата на йодирано масло през 1988 г., но те не са били ефективни. Всъщност йодираното масло осигурява защита само от 6 до 18 месеца. 

Целта на изследването да се определи дали лечението на новородени, малки деца и бременни жени (и техните ембриони) с йод на различна възраст и по време на различни триместри по време на бременността би подобрило неврологичното и психическо развитие в сравнение с по-големи деца, които не са получавали преди това добавки с йод.

Изследвани са общо 689 деца:

  • 179 са новородени на възраст под 3 месеца
  • 170 са на възраст от 3 до 12 месеца
  • 171 са на възраст от 1 до 2 години
  • 169 са на възраст от 2 до 3 години

Изследвани са 295 бременни жени

  • 48 през първия триместър, определени като повече от 6 месеца до термина
  • 99 във втория триместър, определени от 3 до 6 месеца до термин
  • 148 в третия триместър, определени като 3 или по-малко месеци до термин.

Нямаше специална препоръка за жените да приемат йод още преди зачеване, но по време на проучването е установено, че 13 жени самоинициативно са го приемали. В проучването участват почти всички отговарящи на условията жени и деца в тези 8 селища. За да се балансира сезонния ефект приблизително равен брой бременни приемат перорално йод под формата на йодирано масло (400mg) или през юни, или през ноември. Децата до 12-месечна възраст са получили по 50 mg, а по-големите деца по 200 mg по време на първото посещение на лекарите. Всички участници в изследването са лекувани отново при 6-месечни или годишни прегледи, включително тези, които са били неродени по време на бременността. Масло с йод се използва до края на 1991 г., а по-късно правителството на Китай започва да доставя таблетки, които съдържат 0,1мг калиев йодид. Той трябва да се приема ежедневно в продължение на 4 дни всяка година. Тази промяна има критичен ефект само за жените, които са лекувани през първия триместър, които са последните, които трябва да получат таблетки.

При предварителните проучвания са изследвани 30 деца от 2 до 14 годишна възраст с клинично диагностициран кретенизъм за определяне на характеристиките на разстройството в този регион. Това показва, че децата с най-тежко двигателно увреждане имат най-тежки случаи на микроцефалия.

При всеки преглед при педиатър се измерват обиколките на главата и гърдите на бебетата и се отчита с колко см на месец са нарастнали както и съотношението между двете обиколка. Микроцефалията е малформация, която се изразява в двукратно изоставане в обиколката на главата на детето. Това означава, че мозъкът е спрял да расте или да се развива правилно. Освен йоден дефицит други възможни причини за микроцефалия са наследствена обремененост, нелекувана рубеола или варицела по време на бременност, рентгеново лъчение, токсични вещества,  мозъчни травми по време на раждането, инфекция или липса на кислород. Друга възможна причина за микроцефалия е твърде ранното събиране на костите на черепа или ако майката страда от диабет или алкохолизъм.

Децата, които страдат от микроцефалия имат забавено умствено развитие, нисък ръст, забавена реч и бавни двигателни умения, парези по крайниците, нарушения в координацията и гърчове. В по-леките форми тези симптоми не са така силно изразени, но се наблюдава по-голяма раздразнителност и плачливост. Много често намалените размери на главата при бебетата не правят впечатление на родителите, но с порастването му това започва да се забелязва и се проявяват още от симптомите. При повишаване на температурата детето изпада в гърчове. Около 40% от децата с микроцефалия страдат и от епилепсия, а при 20% има детска церебрална парализа. От 20 до 59% от децата с микроцефалия имат нарушение на слуха и/или зрението, а 50% страдат от умствено изоставане.

3 от децата с квадриплегия (парализи и на 4-те крайника) имат стойности от 9, 4.7 и 4.3 SD под нормите на обиколката на главата за САЩ. 13 от децата с тежък кретенизъм, които са в състояние да ходят имат средна обиколка на главата 3.1 SD под нормата. 8 други деца, които имат хипотония или атаксия и имат средна обиколка на главата 2.1 SD под нормата, а 6 леко засегнати деца са с почти нормални данни.

Децата от изследването се преглеждат на всеки 6 месеца или веднъж годишно. Отчитат се ръстът, теглото, обиколката на главата. Правят се физически и неврологични прегледи, оценява се постигането на важни етапи от развитието. Оценяват се слуха, зрението, социалните реакции, мускулния тонус, рефлексите, двигателната сила, фините моторни  движения. Децата са класифицирани като без отклонения, с леки, умерени или тежки аномалии.Отчитат се серумните нива на хормоните на щитовидната жлеза както и отделеният йод през урината.

Обиколката на главата може да бъде лесно и точно измерена. Между 33 и 44 см тя нараства почти линейно с теглото на мозъка. При изследването от китайската провинция средната обиколка на главата на малките деца е значително по-малка от връстниците им в САЩ. Използват се и коефициенти на развитие, които са получени от индивидуални прегледи на децата на 2-годишна възраст. Те се състоят от изследвания на фините двигателни умения, изпълнение на команди, когнитивно развитие и езикови умения.
За контроли се приемат нелекувани с йод деца. Лечението с йод на възраст от 3 до 12 месеца, на новородени до 3 месеца или през 3-тия триместър от бременността няма ефект върху неврологичния стратус на децата между 1 и 2 години. Не са отчетени разликите в честотата на умерени или тежки аномалии при кърмачета, чиито майки са получавали йод в периода 3 до 1,5 месеца преди термина и тези, лекувани по-малко от 1.5 месеца преди термина. Но леките аномалии се срещат по-рядко при новородените, чиито майки са лекувани с йод в началото на третия триместър. Добавянето на йод през първия и втория триместър от бременността е свързано със значително по-добри неврологични резултати при децата от 1 до 2 години (120 деца с 2% средни и тежки аномалии) в сравнение с майките на 752 бебета, които не са приемали йод и се отчитат 9% аномалии.

Измерва се и средната обиколка на главата на бебета:

  • 130 деца без неврологични отклонения
  • 26 са с леки неврологични отклонения
  • 11 са с умерени или значителни неврологични отклонения

Децата се изследват като новородени до 3-тия месец и на 1 година.

Не е изненада, че средната обиколка на главата е значително по-малка при бебетата с неврологични отклонения. Нелекуваните с йод майки раждат бебета, при които микроцефалията се среща в 25-28% от всички изследвани бебета. Децата, чиито майки са получили йод по време на третия триместър или след раждането си, не са имали по-голяма обиколка на главата в сравнение с нелекуваните деца до навършване на 1 година, но след това се отчита умерено по-голямо нарастване. Децата, чиито майки са приемали йод по време на втория триместър от бременността имат значително по-голяма обиколка на главата в сравнение с контролите, а микроцефалия се среща при 11%. Групата на майките, които са лекувани с йод повече от 6 месеца преди определения термин са получили таблетки с калиев йодид от 0,1мг, която се приема веднъж дневно в продължение на 4 дни. Липсват данни за спазването на това лечение. Изследователите отчитат, че родените бебета имат по-малка обиколка на главата, по-нисък среден коефициент на развитие и по-нисък ръст. 4 от тези 28 деца имат леки неврологични отклонения. Това може би се дължи на ниските дози йод в таблетките. Учените нямат гаранция, че са били погълнати от майките.  
Това изследване показва, че добавянето на йод по време на втория триместър на бременността подобрява неврологичното и психологичното развитие на децата. Лекувани още по време на пренаталното си развитие новородените и децата имат по-малко неврологични аномалии, обиколката на главата им се увеличава според препоръките на СЗО и подобрен коефициент на развитие.

Лечението с йод след началото на третия триместър не е свързано с подобрение на неврологичния статус, но растежът на главата се подобрява след навършване на 1 година. В човешките ембриони развитието на невроните на мозъчната кора, ушната мида и базалните ганглии се случва предимно през второто тримесечие от бременността. Увеличаването на теглото на мозъка и протеиновото съдържание и клетъчната диференциация са най-бързи по време на третия триместър. Ето защо дефицитът на йод по време на този период е свързан с по-малките размери на главата при новородените. Освен това явно през този период се случват още събития, които ограничават растежа на главата.

Достатъчно обаче ли е йодирането на солта за справянето с йоддефицитните заболявания?

През 2017 е направено ново проучване, отново в Китай -  An Increase in Consuming Adequately Iodized Salt May Not Be Enough to Rectify Iodine Deficiency in Pregnancy in an Iodine-Sufficient Area of China [8] Йоддефицитните заболявания са сериозен проблем за населението на Китай. През 90-те години на XX в. съществуват 31 провинции, в които има ниски нива на йод в околката среда. Това поставя под риск здравето на 425 милиона души, от които 7 милиона са с ендемични гуша, а при 8 милиона са наблюдавани различни прояви на кретенизъм. Така през 1995 г. в Китай е предприето йодиране на солта, което се контролира от Държавният съвет на Китай. При твърде ниски нива на йод солта е неефективна, а прекалено високи количества са токсични. Първоначално нивото е определено 20-60 ppm, а после е модифицирано 2 пъти след резултати на изследвания на средната концентрация на йод в урината. През 2012 е променено на 20-30 ppm. След това се оказва, че поради големия размер на страната и населението няма нужда от подобен стандарт и това позволява на 31 провинции да избират сами оптималното съдържание на йод в готварската сол.

В изследването участват 11 града, които се намират по крайбрежието и във вътрешността на Китай. Това има значение, защото би следвало жителите на крайбрежните райони да консумират повече богати на йод храни като водорасли и морски дарове в сравнение с живеещите във вътрешността на страната.

<150 μg/L – дефицит на йод

150-249 – оптимални граници

250-499 – над препоръчителните стойности

>500 – предозиране на йод

В проучването участват общо 8510 бременни жени, а 96% от тях дават проби както на урина, така и на използваната готварска сол. Средната възраст на бременните жени била 28,3 години. Стойностите на йод в урината са между 93 и 210 μg / L (средна стойност 147,5 μg / L).

Бременните жени, които консумират адекватно йодирана сол имат средни стойности от 151.9 μg / L. Тези, които разчитат на нейодирана сол имат 99,6 μg / L. Изненадващо бъдещите майки, които живеят във вътрешността на страната имат средни стойности от 158,1 μg / L, а в крайбрежните райони е средно 130,1 μg / L.

Всъщност от 8159 проби на сол, 450 или 5.5% са определени като нейодирана сол, защото съдържат под 5 ppm йод, 94.5% са определени като йодирана сол, а 90.1% са определени като адекватно йодирана сол.

Оказва се, че йодирана сол е консумирана от 90% от бременните в крайбрежните райони и 99% от бременните във вътрешността.

Сред всичките 8510 бременни жени

  • 51% са с дефицит на йод <150 μg/L
  • 32,9% са със стойности в норма 150-249 μg / L
  • 12.7% са със завишени стойности 250-499 μg / L
  • 3.3% имат  превишение на стойностите ≥ 500 μg / L

От бременните, които консумират адекватно йодирана сол:

  • 71.6 % са с дефицит на йод <150 μg/L
  • 16.7% са със стойности в норма 150-249 μg / L

В сравнение с приема на йод в общото население, бременните жени се нуждаят от повишен прием на йод поради физиологичните промени в йодния метаболизъм, свързани с променените функции на бъбреците и допълнителни нужди от йод за развитие на плода. Според препоръките на СЗО и УНИЦЕФ бременните жени се нуждаят от 250 μg /L йод дневно, докато границата за дефицит при другата част от населението е 150 μg / L.

Това показва, че още по-голяма част от бременните са с йоден дефицит. Учените смятат, че трябва да се търсят алтернативни начини за набавяне с йод на организма.

Вредна ли е солта?

Вече разбрахме, че именно в България има наредби за използването единствено на йодирана сол при приготвяне на храна. От друга страна ние консумираме продукти, които са произведени извън страната и не е ясно дали им е добавена йодирана сол или не. Има опасност йодът да се разруши при термична обработка и по тази причина се поставя в края на готвенето. От друга страна йодираната сол има трайност от 1 година при складиране на тъмно в затворени стъклени съдове съдове. Всичко това повишава рисковете да консумираме именно сол без йод в нея. А що се отнася до бременните жени – за много от тях е строго препоръчително да намалят количествата сол.

И ето го парадоксът.

Но има и други варианти да се сдобием с адекватни количества йод, без да се налага да увеличаваме отново солта.

Виталий Наимович Корзун е доктор на медицинските науки и професор. Екологичната ситуация в Русия и бившите страни членки на СССР  способства за влошаване на здравето на населението както на децата, така и на възрастните. Продължителността на живота намалява. Ако трябва да се върнем назад към 60-те години на XX в. ще забележим ускорените темпове за развитие на селското стопанство. Тогава за да се задоволят нуждите на нарастващото население е трябвало да се повиши производителността на земеделска продукция. Най-лесният начин за това било в обработваемите земи да се използват различни „подобрения“, които идват от Африка. В началото хората не са били наясно със страничните ефекти от тези вещества. Едва напоследък можем да съдим за ефективността им върху качествата на почвата, растенията и съответно животните. Разбира се човекът също не остава изолиран от тази хранителна верига. По това време много от запознатите с използваните суровини били разтревожени от замърсяването с олово, живак и кадмий. Заедно с положителните ефекти, учените започнали да разработват и средства за защита на растенията. Всички тези пестициди и хербициди довели до неколкократен ръст на произведената земеделска продукция, но също замърсили храната. А години след това се случило непланирано събитие – аварията в АЕЦ Чернобил. При тази екологична катастрофа от IV блок били изпуснати 4 % от произведените радиоактивни вещества ( а днес говорят за повече), които били освободени по време на работата на реактора и изпуснати свободно в атмосферата.  Това включвало около 20 различни радионуклеида.

Най-голяма вреда на населението нанесло и ще продължава да нанася изпуснатият радиоактивен Цезий-134 и 137, Стронций-89 и 90 и радиоактивния йод. Тогава на този йод не било обърнато нужното внимание. Да, било нужно да се защити щитовидната жлеза и това се правело, защото било ясно как – чрез блокирането ѝ със стабилен йод. Но необходимите запаси със стабилен йод били катастрофално малко. Решението за започване на тази защита на щитовидната жлеза било взето със закъснение. Аварията замърсила и горите. Отдавна е известно, че тези райони са бедни на микроелементи, в това число и на стабилен йод. Населението не получавало достатъчно йод. По тази причина замърсяването с радиоактивен йод довело до задържането му в щитовидната жлеза 8-10 пъти повече в сравнение със стабилния йод, при случаите без дефицит. Действието на радиоактивния йод върху щитовидната жлеза способствало за развитието на рак на щитовидната жлеза, автоимунен тиреоидит, увеличение на гушата.

Жените с нарушена функция на щитовидната жлеза, които произвеждала по-малко хормони имали проблеми със забременяването и репродуктивните способности. Ето защо е толкова важно радиоактивният йод да не постъпва в организма.

Йодът е химичен елемент, чието име от гръцки означава „виолетов“. Открит е през 1811 г. и има само 1 стабилен (нерадиоактивен) изотоп с масово число 127 (йод-127). Естествен йод се съдържа в земната кора, морската вода и водораслите. Йодната тинктура има антисептични свойства.

Известни са 22 радиоактивни изотопа на йода с масови числа в интервалите от 117 до 126 и от 128 до 139. Получени са изкуствено при делене на ядреното гориво в атомните реактори или при ядрени реакции.

От гледна точка на радиационната защита най-важния радиоактивен изотоп е йод-131, защото е с период на полуразпадане 8 дни, а  другите радиоактивни форми имат много по-малко време на живот. Най-застрашени са новородените, децата до 12 години, бременните жени и кърмещите майки. Профилактиката с йод е най-ефективна, когато се проведе в рамките на 1-2 часа след ядрена бомба или радиация. Проведена след 5-тия час,ефикасността на  профилактиката е 10 пъти по-ниска.

Поради близостта си с Чернобил много често в Норвегия е извършван мониторинг. Така през втората седмица на януари 2017 г. в северната част на скандинавската страна са открити следи от йод 131 във въздуха. Това дава повод за извършването на още изследвания в други европейски страни: Финландия, Полша, Чехия, Германия, Испания и Франция.

В публикация от 22 февруари 2017 Radiation surveillance detects iodine leak in Europe [9] се търси какъв е източника на циркулиращия радиоактивен йод в Европа. Показанията са различни, трудно е да се изчисли кой е първоизточника. Тъй като е открит само радиоактивен йод, но не и други изотопи, най-вероятно източника не е изтичане от атомна електроцентрала, а от производител на йод-131 за медицински или фармацевтични цели.

Освен радиоактивен йод след аварията в Чернобил били отделени значителни количества радиоактивен Цезий, който е много близък до калия, а той се среща навсякъде в човешкото тяло. За съжаление както калия, така и цезия се усвояват още в храносмилателния тракт и благодарение на кръвообращението достигат до меките тъкани като мускули, черен дроб и бъбреците. Натрупването и вътрешното облъчване с цезий било значително и свързано с това, че той постъпва с помощта на храна и вода. Що се отнася до радиоактивния стронций, той практически не се отделя от организма. След като постъпи в костите, той остава до края на живота там. Неговият период на полуразпад е 28 години.

Ето защо били нужни мерки за защита от тези устойчиви във времето радионуклеиди. Докато подготвял докторантурата си, младият тогава Виталий Корзун знаел за провежданите опити за тестове на ядрено оръжие.  Знаел за трагедията на река Теча в Урал, както и за ядрените опити на територията на Красноярск. Отново бил отчетен пик на заболяванията, които се появили след аварията в Чернобил.  Трябвало да се намери решение за подобни ситуации.

Виталий Корзун е роден през 1937 г. в бившия СССР, днешна Украйна. За да защити докторската си дисертация през 1971 г. той трябвало да направи експеримент върху хора.

Успял да убеди 9 напълно здрави доброволци да участват. За да им вдъхне кураж лично той се присъединил към тях. Така станали 10 човека, които трябвало да погълнат едновременно Цезий-137 и Стронций-90.

Но имало ден, в който доброволците могат да се откажат от участието си в експеримента. Един от тях решил да се откаже и с това провокирал отпадането и на другите участници, както и провалянето на защитата на цялата докторска дицертация.

Какво направил обаче Виталий Корзун?

Пред перспективата дългогодишните му проучвания да бъдат провалени той изпил смъртоносната комбинация от радиоактивните Цезий-137 и Стронций-90.

Но това не било достатъчно за младия учен.

За да докаже тезата си, той изпил дозата и на доброволеца, който се отказал.

Така през 1971 г. в тялото му съществувало радиация с 70-100 пъти повече от изложените на аварията в Чернобил през 1986 г. И оцелял!

Още преди тези аварии не само в бившия СССР, но и по целия свят учените търсили вариант за пречистване на човешкия организъм от тежки метали и радиация. Били разработвани и рецепти за приготвянето на хранителни продукти, които да съдържат вещества блокиращи разпръснатите навсякъде радиоизотопи. Оказало се, че водораслите имат подобни свойства, но трябва да се преработят до Натриев алгинат и калциев алгинат. Освен това тези водорасли съдържали всички микроелементи, които са нужни за човека. Тъй като водораслите интензивно изсмукват полезните вещества от морската вода в тях се съдържат 28 макро- и микроелемента, които се срещат и в човешката плазма. Още в първите месеци след аварията водораслите били използвани за приготвяне на хранителни продукти за пострадалите. Всички, които растат или живеят в морето са богат източник на органичен йод. Учените достигнали до разработване на хранителни продукти, които също съдържат йод, но не решават проблемите с дефицит.

Ето защо е нужно създаването на нови продукти на основата на водорасли. Важно е да отбележим, че този вид кафяви водорасли са чувствителни към топлината, която им действа смъртоносно. Ето защо глобалното затопляне и макар минимално затопляне на водите на световния океан води до невидима промяна на живота в морските дълбини. Водораслите Ламинария, които се използват от руската компания Вертера растат в екологично чистите леденостудени води край Соловецките острови. Повърхността на северното Бяло море е скована от ледове месеци наред, а краткото полярно лято стимулира водораслите интензивно да натрупват полезни вещества. Освен това там няма промишленост, няма възможности за корабоплаване, а самите острови са обявени за природен резерват. 

Една от най-добрите технологии за запазване на ценните хранителни вещества от тях е производството на специален гел. Нещо повече, в това гелообразно състояние водораслите се усвояват отлично в стомашно-чревния тракт. А гелът се разстила равномерно по чревните стени и възпира усвояването на тежки метали и радионуклеиди. Ето защо той се използва за цялостна детоксикация на човешкия организъм. Но за да достигнем до йода във водораслите трябва да преодолеем твърдата клетъчна стена от целулоза и да разбием клетката и то при изключително ниски температури, защото при нагряване алгиновата киселина се разпада. Това е една от патентованите свръхсекретни технологии, по които се произвежда Vertera gel. В такъв случай ние подаваме към организма органичен йод. Нужните количества се усвояват от щитовидната жлеза, а излишните се изхвърлят чрез урината. Морските водорасли съдържат и  много органични вещества, които са полезни за храносмилателната система.  Те помагат при заболявания на черния дроб,  бъбреците, невралгии, цялостен детокс на организма. С помощта на кафявите водорасли от рода Ламинария могат да се решат множество здравословни проблеми, те са чудесно средство за профилактика.

Ламинарията се преработва и разфасова в херметично затворени опаковки. Така произведена е с годност 4 месеца при съхранение в хладилник, а след отваряне трябва да консумирате по 2 супени лъжици по 20 грама или предписаната ви доза в рамките на 21 дни. Освен това в този гел са добавени екстракти от различни билки и растения, които са известни отдавна с лечебните си свойства. Не бива да забравяме и доказалият вече ефективността си Артро Пласт с хондроитин сулфат и глюкозамин против болки в ставите и костите. За хората с активен начин на живот и професионалните спортисти има специална формула - Vertera Gel Sport Active ,отново на основата на водорасли в комбинация с протеин от грах. И днес, Виталий Корзун и екипът му са убедени, че водораслите под вид на суперхрана ще продължават да се търсят все повече независимо от възрастта и пола. Не случайно Vertera gel е избран за продукт на 2015 г. в Русия!

Вертера гел от водорасли Ламинария съдържа 300 микрограма органичен йод в дневна доза 40 грама (2 супени лъжици по 20 гр.)

Не след дълго, може би до 5-10 години много от нас ще осъзнаят, че много от продуктите на фармацевтичните компании имат множество странични ефекти и вместо тях ще предпочитат да използват натурални хранителни продукти. Различни видове водорасли присъстват и днес като храна за японците и други крайбрежни азиатски народи от столетия. Консумирайки ги сурови те са успели да пригодят храносмилателната си система към тях. Научни изследвания показват, че те имат и друг вид бактерии в тънките си черва и са развили специални гени за усвояване на подобен тип храна. Ние, европейците, от друга страна дори да ги хапваме сурови няма да успеем да смелим твърдата целулозна стена на отделните клетки. А именно вътре в клетките се намират ценните вещества. Да, бихме имали някакви ползи за здравето под вид диетични фибри с малко калории, но няма да успеем да си набавим ценните алгинати и фукоидан от кафявите водорасли Ламинария. С модерните биотехнологии на извличане от руската компания Вертера този проблем е решен.

Ако прекомерната употреба на сол ви кара да задържате течности и да се чувствате подути, с високо кръвно и проблеми със сърдечно-съдовата система, Vertera gel също е източник на йод. Нещо повече – без да спазвате диети бихте могли плавно да смъкнете част от теглото си. Това не е изненада, защото водораслите се приемат вътрешно или външно за отслабване.  

Вертера гел съдържа йод, ценни витамини, микроелементи. Освен това детоксикира човешкия организъм от токсичното въздействие на тежки метали и радиация.

 

Използвани източници: 

1. Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели

2. Форум Медикус - Превенцията на йоддефицитните заболявания – приоритет на здравеопазването 

3. The Krakow Declaration on Iodine: Tasks and Responsibilities for Prevention Programs Targeting Iodine Deficiency Disorders.

4. FDA regulations regarding iodine addition to foods and labeling of foods containing added iodine

5. БНР - Хималайската сол е мода, която води до йоден дефицит.

6. Вроден йод-недоимъчен синдром, микседемен тип | мкб E00.1 от Framar.bg 

7. Timing of Vulnerability of the Brain to Iodine Deficiency in Endemic Cretinism 

8. An Increase in Consuming Adequately Iodized Salt May Not Be Enough to Rectify Iodine Deficiency in Pregnancy in an Iodine-Sufficient Area of China 

9. Radiation surveillance detects iodine leak in Europe